Курсова работа По учебната дисциплина: Обща и Възрастова психология
Изтегляне 137 Kb.
|
| разсеяността. Тя изпъква в две разновидности. Съществува разсеяност, която е следствие от слабостта на волевото внимание. Тя се изразява в невъзможността да се концентрират и задържат психическите сили върху един обект. Да приемем, че един човек решава дадена задача. Той обаче не може да се съсредоточи: всеки новопоявил се дразнител „обсебва” неговото внимание. Това неволево отвличане на вниманието се обуславя от редица причини.
Разсеяността може да бъде резултат на неизградена привичка за концентриране на вниманието. У малкия ученик липсва самоконтрол върху процеса на изпълнение на решаваната учебна задача, не се поражда тревога, ако отклонява мислите си в друга посока. Тук учителят е призван да прилага целесъобразни подходи за ограничаване на разсеяността и за увеличаване устойчивостта на вниманието. Разсеяността като израз на бърза отвелекаемост е присъща и за възрастния човек. При психологически зрялата личност това свойство обаче има временен характер. Причините за нейното проявление са различни: умора, рязко понижаване на самооценката, преживяване на силна тревога, извършване на неинтересна работа, появяване на неочаквани и силни дразнители и др. Отстраняването на подобни причини става условие за ограничаване проявяването на този недостатък на вниманието. Вторият вид разсеяност е свързан с проява на много силно волево внимание. Личността е концентрирала своите сили само върху един обект. При това съсредоточеността е на максимално равнище, което блокира възможността да се пренасочва вниманието към странични дразнители. Невключването на тези дразнители в полето на вниманието може да причини както комични, така и трагични следствия за личността. Този недостатък на вниманието, наричан на житейски език „професорска разсеяност” се обуславя от слабо развит механизъм за превключване. Общото в очертаните два вида разсеяност е слабия самоконтрол относно концентрацията на психичните сили към външни дразнители. В единия случай се наблюдава слабо проявление на съсредоточеността, а във втория – максимална вглъбеност. Следователно един и същ недостатък на вниманието се обуславя от различни психологически условия. Става ясно, че за вниманието са присъщи различни свойства. Всяко едно от тях влияе по различен начин върху стабилността на връзката, създадена между съзнанието и определен обект, т.е. върху проявата на внимание. Преобладаването на едни от свойствата (устойчивост, превключваемост, разпределеност) съдейства за волево регулиране на процеса внимание. Доминирането на други (малка обемност, разсеяност) свидетелства за минимална волева регулативност и увеличена зависимост на вниманието от външни обстоятелства. То обаче може да бъде развито във висока степен и да стане черта на личността, определяна като внимателност. Това би означавало, че човека е в състояние да концентрира своите психични сили, когато това се изисква от обстоятелствата. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: http://www.pomagalo.com/ Изтегляне 137 Kb. Сподели с приятели:
|