Курсова работа По учебната дисциплина: Обща и Възрастова психология
а) Неволево внимание – ускорител на психичните процеси
Изтегляне 137 Kb.
|
| а) Неволево внимание – ускорител на психичните процеси
Всеки предмет, който провокира неволево внимание, веднага преминава под „психически надзор”. Това означава, че вниманието започва да упражнява наставническа роля върху възприемането на посоката на движение на предмета, върху начина на неговото проявление и т.н. „Вниманието – отбелязва П. Галперин – това е контрол.” Този контрол е възможен благодарение на обстоятелството, че вниманието увеличава ефективността на онези психични процеси, посредством които се формира образа на предмета – като усещане, възприятие, мислене. Да влияе неволевото внимание върху резултативността на психическите процеси означава то да изпълнява своята опосредническа роля. Например този вид внимание съдейства за понижаване на праговете на чувствителността, т.е. за увеличаване мощта на процеса усещане. Много често при поява на недостатъчно ясен дразнител, но предвещаващ опасност, вниманието веднага бива ангажирано. Под въздействие на вниманието, причинено от угрозяващ обект, човекът става неподвижен. Обхваналият го „моментален паралич” (Н. Ланге) има за цел да намали долния абсолютен праг на чувствителността. Посредством „ефекта на замиране” се цели създаване на условия за долавяне на по-слаби звукове или на светлинни отражения, т.е. за увеличаване на слуховото или на зрителното усещане. Неподвижността, обусловена от силното неволево внимание, оказва влияние и върху възприятието. Външното бездействие сякаш освобождава допълнителни психически сили, които се насочват към възприемания обект. Вероятно поради това става възможно да се забелязват слаби външни признаци, да се доловят и най-малките изменения в движението на обекта. Получената по-богата информация става база за изграждане на по-точен възприятен образ. Посредством пораждане на неволево внимание се цели да се насочат психичните сили за получаване на знание за неочаквано възникналия дразнител. Много често с привличането на вниманието се поражда и силна емоция на удивление. Под нейно влияние се ускорява функционирането на паметта и мисленето. Емоцията съдейства за по-бързо извличане от дълготрайната памет на съхранени образи, които да служат като еталон за сравнение с дразнителя, породил неволевото внимание. Успоредно с това емоцията на удивление ускорява генерирането на хипотези и по-бързото разкриване на спецификата на неочаквания дразнител. Получените знания стават основа за вземане на решение относно начина за действие с този дразнител. Става ясно, че неволевото внимание е призвано да увеличава ефективността на различни психически процеси. Това се реализира с различни средства. Посредством тяхното включване се създават по-точни образи за въздействащи природни или социални обекти. По такъв начин се извършва по-бързо и адекватно ориентиране на човека в неизбежно извършващите се промени в обкръжаващата го среда. 2.2. Волево внимание Редица изследователи на вниманието като Т. Рибо, Е. Титченер, Л. Виготски и др. достигат по самостоятелен път до три идентични изводи относно неговата волева форма. Първо, те приемат, че волевото внимание не е дар от природата. Второ, този вид внимание се формира върху основата на непреднамереното внимание. Трето, волевото внимание е продукт на индивидуалното развитие и притежава специфична структура и функции. Имайки предвид тези изходни постановки, следва да се посочат конкретните специфични особености на волевото внимание, начинът му за издигане от своята изходна база, условията за неговото поддържане. Споделянето на мнение по тези проблеми може да се започне със следното. Да приемем, че ученик решава задача на работната си маса вкъщи. За няколко мига се откъсва и наблюдава през прозореца няколко малки кученца, които много интересно си играят в градинката пред къщата. Първоначално в съзнанието на ученика стоят условията на задачата, които трябва да бъдат анализирани, съпоставяни, изменяни. Отправеният обаче поглед през прозореца става начало на бързо изтласкване на анализираните условия от центъра на съзнанието и за неговото лесно „окупиране” от образа на играещите кученца. Дали решаваната задача ще заеме обратно центъра на съзнанието или ученикът ще слезе в градинката да наблюдава или съучаства в играта на кученцата? Поставянето на този въпрос означава, че съзнанието става арена на борба за посоката на концентрация на психическите сили. При условие, че този „вътрешен спор” завърши с продължаване на решаването на задачата, може да се приеме, че психическият конфликт между неволево и волево внимание е завършил с победа на втория вид внимание. Очертаната ситуация не е изключение в психическия живот на човека. Тъкмо обратното – взаимните преходи между неволево и волево внимание са естествени проявления на нашето съзнание. Това означава, че вниманието е винаги насочено към някакъв обект. При волевото внимание обаче насочването на психическите сили винаги става в резултат на предварително поставена цел. Човекът съзнателно регулира съсредоточаването върху определен обект. При това този вид обект може да съответства на неговите желания и интереси, но може да бъде и нежелан, неприятен, отблъскващ. И в двата случая индивидът се стреми да държи в границите на своето съзнание предмета, който предстои да бъде опознаван. Да се достигне целта, означава да се решат конкретни психически задачи. Една от тях може да бъде свързана с откриване на едва доловима разлика в силата на два дразнителя; друга – с формиране на по-ясен образ на въздействащия в момента дразнител; трета – с мъчително извличане от дълготрайната памет на определен образ, формула, схващане; четвърта – с анализиране на идея, която е в дисхармония с влеченията на човека и т.н. Решаването на подобни задачи винаги е съпроводено с полагане на усилия. Тук се имат предвид два вида условия. Първият от тях се отнася до физическата активност. Волевото внимание предполага непосредствено манипулиране с предмета, ангажиране мускулатурата на сетивни органи, проява на по-висока активност на различни вътрешни органи и системи. Всичко това изисква влагане на физическа енергия. При условие, че от нея се изразходва твърде много, това води до намаляване чувствителността на сетивните органи, до понижаване ефективността в работата на различни системи и като краен резултат – достига се до понижаване устойчивостта на волевото внимание. Вторият вид волеви усилия се преживява като мобилизационна готовност за умствена дейност, като напрежение. Степента на напрежение при вниманието – това всъщност е достигнатото равнище на интензивност на функциониране на определен психичен процес. Полученият по-ясен първичен или вторичен образ, формулираната по-точно мисъл е доказателство за по-високата ефективност на възприятие, представа, мислене. Същевременно този факт е свидетелство и за по-високото напрежение, с което се е реализирало волевото внимание. Продължителното осъществяване на волевото внимание в условията на високо напрежение обуславя намаляване ефективността на съзнателната дейност на човека. Праговете на чувствителност се увеличават, точността на представните образи се намалява, понижават се комбинативните възможности на въображението, нараства неяснотата на мислите. За преодоляване на антагонизма между волевото внимание и продуктивността на психичните процеси, необходимо е съблюдаване на определени психогенни условия. В качеството на общо условие за поддържане не волево внимание или за неговото реализиране с малък разход на енергия изпъква придаването на определен предмет или дейност привлекателен характер. Това може да се осъществи по различни начини. Първо, като непривлекателната дейност се възприеме като обект, който особено се цени от друг човек, но значим за субекта. Например ученик не обича да се занимава с решаване на математически задачи. Той обаче уважава и дори обича учителя си по математика. Чувствата към учителя ирадират и към задачите. Ученикът насочва вниманието си към тях, защото с тяхното решаване ще получи одобрението на човек, който той цени. В такъв случай тези задачи не изглеждат толкова неприятни. Притегателната сила към неприятен обект може да се увеличи, ако този обект се свърже с някаква личностна особеност. Тази особеност се възприема като ценност, към която индивидът проявява чувствителност. Например, един ученик държи на лидерската си позиция; друг – проявява повишена склонност към наградата; трети – страстно желае да стане водещ специалист в определена област. Родителят или учителят могат да убедят ученика, че влагането на усилия в неприятната страна на учебната дейност ще им донесе бъдещи удоволствия. В такъв случай волевото внимание се увеличава, тъй като неприятната цел е инжектирана с облагородяващия серум за тясно-личностна ценност. Съществено условие за поддържане на волевото внимание е проявяваната практическа активност. Детето от предучилищна възраст по-трайно концентрира своите психически сили, когато непосредствено манипулира с реалния предмет или с неговото изображение. Ученикът проявява по-висока съсредоточеност, когато съставя графики, когато пише чуждата дума, когато отбелязва в тетрадката важните моменти от урока. Проектантът държи по-дълго време в центъра на съзнанието си обмисляната идея, при условие, че изобразява не белия лист отделни детайли от бъдещия проект. Подобни практически актове съдействат за разширяване границите (във времеви аспект) на волевото внимание. Друга предпоставка за неговото задържане е актуалното психично състояние. Волевото внимание е по-устойчиво, когато човек има усещане за здравословност; при преживяване на бодро настроение; при стресово състояние – в неговата първа фаза (когато се активизират психическите сили). Множество наблюдения и експерименти доказват, че при положително психично състояние устойчивостта на вниманието е по-висока, неговата превключваемост се увеличава, а разсеяността е минимална. Особено значимо условие за поддържане на волевото внимание е създаването на привичка за внимателност. Тази привичка е плод на възпитанието. В резултат на многократно влагане на волеви усилия при решаване на учебни, спортни и трудови задачи човек постепенно приема за себе си като естествено състоянието на концентрираност. При всеки опит да бъде отклонено неговото внимание от задачата, той реагира с неодобрение. Нещо повече – личността си самовнушава, че не трябва да се отклонява, че е необходимо да повиши вниманието си в определен момент и т.н. Всичко това показва, че привичката за внимателност е формирана и тя подпомага твърде ефективно личността, спестявайки много нервна енергия за включване и поддържане на вниманието. Целесъобразно е да се посочи и друго условие, което има повече хигиенен, отколкото психологически характер. Става въпрос за осигуряване на подходяща температура, шум, привичност на работното място. Доказано е, че оптималната температура изисква по-малко време за включване на волевото внимание; слабият шум, ниските звукове, леката музика съдействат за по-дълбока концентрация; привичната работна обстановка (отсъствие на нови дразнители) не провокира вниманието за отклоняване в друга посока. Всичко това става основа за изграждане на привичен стил за учебна, спортна, трудова активност. Човекът формира собствени темп, намирайки оптималния ритъм на активност и почивка. По такъв начин се съхранява продължителността и дълбочината на волевото внимание. 2.3. Опосредстващата роля на волевото внимание Всяко едно от очертаните условия съдейства за реализиране на първичния ефект на волевото внимание. Според Н. Ланге той се състои в „усилване на представите”. Този ефект ние бихме го определили с понятието „основен”, тъй като той се проявява при всеки психичен процес. В същност проявата на основния ефект на вниманието означава, че то изпълнява контролна функция. При неволевото внимание човекът не знае предварително какъв предмет от заобикалящата го среда ще стане обект на неговото внимание. При волевото внимание той предварително е информиран за обекта, към който ще трябва да насочи своите сили и го търси сред маса от други предмети. Личността контролира своя избор – в съответствие с предварително поставената задача. Този контрол е възможен, тъй като индивидът притежава определени знания за спецификата на бъдещия избор. Тези знания се съхраняват под формата на минали усещания, стари образи и идеи. Те – според П. Галперин – играят ролята на образец, на еталон, който създава възможност за сравняване на многобройните сигнали, постъпващи от външната и от вътрешната среда. Така се създава възможност за разпознаване обекта на бъдещето внимание и за придаване именно на неговия образ по-голяма интензивност, т.е. той става отчетлив. Следва още веднъж да се подчертае, че тук става въпрос не за реално увеличаване силата на дразнителя, а „за идеално усилване” (Н. Ланге). Конкретизирайки тази постановка, може да се посочи, че отделянето на едно усещане от съвкупност от други (при насочване на волевото внимание само към един дразнител) става чрез придаване на субективна значимост тъкмо на този дразнител. Подобно лично акцентиране става причина за най-ярко изпъкване в съзнанието на определено усещане. Доминиращата роля на това усещане се проявява закономерно, независимо от факта, че физическата сила на породилия го дразнител може да бъде по-малка от другите, едновременно действащи с него дразнители. Опосредстващата функция на вниманието особено ярко се откроява при процеса възприятие. В резултат на волевото внимание човекът възприема тази част на света, която той иска, която съответства на неговата задача. При това волевото внимание осигурява не моментно отражение на въздействащия предмет, а неговото продължително възприемане. Доказателство за тази посредническа роля на вниманието е експериментът на Роберт Беркли и Улрик Найсер. Двамата изследователи записват на видеомагнетофон две различни игри, но върху едно и също място на лентата. При първата от тях трима души играят с топка, а при втората – двама човека правят различни движения със своите ръце, като взаимно се докосват и отблъскват. Двете игри се прожектират едновременно, но на един екран, т.е. те са визуално наложени една спрямо друга. Изследваните получават указание да наблюдават само първата игра и да отбелязват всеки фиксиран от играчите удар с топката, като натискат специален бутон. Резултатите свидетелстват, че изследваните успешно се справят със задачата. Те точно проследяват първата игра, като регистрират с много малко грешки значимите събития, протекли при нейната реализация. Изследваните обаче не възприемат почти нищо от втората игра. Те знаят, че на екрана протича и нещо друго, но нямат ясна представа за неговата същност. Тези данни показват, че чрез волевото внимание се анексира част от полето на възприятието. Тази част „насилствено” се включва в центъра на съзнанието и се превръща в основен акт на възприятието. Другите елементи от възприятното поле остават извън обсега на волевото внимание и следователно събирането на информация за тях не става чрез контрола на съзнанието. Постъпването на подобна информация се обуславя от действието на някои вродени механизми и на прижизнено формирани навици. В случая значение има фактът, че волевото внимание изпъква като „диспечер” на възприятния процес. Същият ефект на вниманието се наблюдава и при другите процеси. При представния процес – един смътен стар образ се откроява по-силно в сравнение с други, придружаващи го образи; при мисленето – една неясна хипотеза изпъква по-релефно, независимо, че се съпътства от други по-ясни хипотези; при паметта – един елемент се запомня по-бързо и по-трайно в сравнение с други. Основната причина за тези по-ефективни проявления на представата, мисленето, паметта се състои в селективността на вниманието, на неговите възможности да катализира интрапсихическото движение. Това създава възможност човекът да се прояви като интелектуално същество, което регулира своята активност и твори културни ценности. 2.4. Послеволево внимание Съвременните изследвания в областта на вниманието показват, че съществува още една разновидност на този феномен. Третият вид внимание – наречен от неговия изследовател Николай Добринин послеволево – не „съвпада изцяло нито с волевото, нито е неволевото внимание”. Послеволевото внимание обаче има черти, една част от които са общи с първия вид внимание, а друга част – с втория вид. Третата разновидност на вниманието първоначално започва да функционира като волево. Това означава, че в първите минути от своята активност човекът адресира психическите си сили към определен предмет с усилия на волята. Личността няма желание да насочва своята активност към съответния предмет, но тя концентрира силите си към него, подчинявайки се на задачата, на чувството за дълг. Именно целенасочеността и повишеното физическо и умствено напрежение сродява послеволевото с волевото внимание. Напълно е възможно обаче първоначално неприятната учебна или трудова дейност постепенно да започне да става интересна за човека. Той долавя в нея нещо ценно – в очаквания резултат, в самия ход на нейното извършване и т.н. Неприятните емоционални преживявания постепенно се сменят с положителни. От този момент решаването на задачата става без да са необходими волеви усилия; концентрацията на психическите сили се поддържа сякаш от само себе си. Волевото внимание преминава в послеволево. В това се състои и допирната точка между послеволевото и неволевото внимание, а именно: отсъствие на волеви усилия за тяхното поддържане. Контролът върху продуктивността на психическите процеси чрез послеволевото внимание е особено ценен за личността. Продължителното възприятие, упоритото сътворяване на нови фантазни образи, дълговременното решаване на задачи чрез мисленето в значителна степен облекчава човек, тъй като всичко това се извършва без необходимостта от напрежение. Движението към отговора на трудна и съзнателно поставена задача става с лекота, сякаш човекът включва своите физически и интелектуални сили за достигане на нещо априори приятно. И той се наслаждава на мускулните и на умствените си възможности, пести енергетични ресурси – и всичко това е в резултата на функционирането на послеволевото внимание. Очертаните три вида внимание са тясно свързани. Волевото внимание се развива върху основата на неволевото, а послеволевото обединява елементи от първите два вида. Всяка една от трите разновидности има свое място в жизнената и професионалната дейност на човека. Общото и за трите вида внимание е, че пораждането на всяко едно от тях е свързано с „поставяне” на определен предмет в центъра на съзнанието. В мозъка активно функционира само една малка част, която е свързана с анализа тъкмо на този предмет. Едновременно с тази част може да има и други ангажирани зони, но те работят много по-слабо. Общата функционираща част от мозъка е много малка в сравнение с останалата, която е блокирана, т.е. тя е затормозена. Това обяснява защо когато човек е насочил вниманието си към един проблем, не чува странични шумове, не долавя разговор на други хора, не забелязва отправени иронични усмивки, предупреждаващи или окуражаващи жестове и т.н. И при трите вида внимание е необходима концентрация на психическите сили. Всяка концентрация е свързана с ангажиране, т.е. с възбуждане на нервни центрове. Съответните нервни клетки работят и при продължително функциониране, те се изтощават. Интензивно изчерпване на нервната енергия се наблюдава при волевото внимание и особено в случаите, когато то се фиксира само върху една идея. Тогава блокираната част от мозъка (неполучаваща „работни послания”) е много голяма, а функционираща възбудна зона – малка и постоянно работеща. Тук обаче се проявява една закономерност: колкото по-дълго и интензивно се ангажира вниманието е един предмет, толкова повече се увеличава неяснотата на мислите или на образите. За да се предотврати противоречието между вниманието и качеството на психическата продуктивност, необходимо е съсредоточаването на психическите сили да бъде регулирано. Това се осъществява посредством развитие на специфични особености на вниманието, които оказват влияние върху неговото управление. Изтегляне 137 Kb. Сподели с приятели:
|