Курсова работа По учебната дисциплина: Обща и Възрастова психология
Изтегляне 137 Kb.
|
| 2. Класификация на вниманието
Душевната картина на човека е не само сложна, но и динамична. Психичният живот протича при непрекъсната смяна на първични и вторични образи, на един вид мисли с друг мисловен поток. Образите и мислите постоянно се асоциират или разпадат. Една преживяна емоция „извиква” на живот определени представни образи или фантазни построения; следващата нова емоция актуализира стари с друго съдържание. Една от основните функции на вниманието се състои във временно спиране на прехода от една психична картина към друга. Тази функция по-конкретно се изразява в задържане за определен период от време в центъра на съзнанието на едно усещане, на един образ, на една мисъл. Доминиращото психично образование не стои пасивно, а привлича към себе си други, асоциира се с тях и по такъв начин човекът получава възможност да използва (за решаване на актуална ситуация) натрупаното психично богатство. „Господстващата мисъл – пише в тази връзка Теадюл Рибо – експлоатира… в своя полза наличната мозъчна дейност”. Благодарение на тази функция на вниманието се създават условия за по-продължително наблюдаване на един обект, за изучаването му, за извършване на целенасочени действия с него. Нейната значимост особено ясно изпъква при развиване на патологични състояния на вниманието. Пиер Жане описва следния случай с една жена, получила разстройство на вниманието. Тя получава задача да извади от една кутия игла, до която стои само още един предмет – копче. Жената не успява да се справи с тази задача. По-късно тя споделя, че не могла да се справи, тъй като нейното внимание непрекъснато се движи от иглата към копчето, от копчето към иглата. Отсъствието на сила, която временно да прекрати тази смяна на един образ с друг и да съсредоточи психичните сили само към един от тях, става причина за неизвършване на подобен елементарен двигателен акт. Описаният случай подтиква към поставяне на въпроса: Кои са причините за временно преустановяване на смяната на един психичен продукт с други и за задържане на оптимален период от време на вниманието само върху един вид усещане, образ, мисъл? Анализът и обобщението на тези причини показва, че те обуславят проявяване на различни актове на внимание. 2.1. Неволево внимание Този вид внимание има наследствен характер. Основният му признак е, че се поражда без предварително поставена цел. Неговият механизъм започва да функционира след раждането. Вниманието на малкото дете бързо се привлича от силни звукове, от познат глас, от ярко оцветени предмети и т.н. Нещо повече – зрелият човек се оказва безсилен относно ненасочването на своето внимание към някои дразнители. Те бързо обсебват неговото съзнание и го „завладяват с щурм” (Е. Титченер). В случая за възникване на вниманието не са необходими никакви усилия от страна на човека. Например девойката, на която предстои брак, бързо насочва своето внимание към сватбена процесия, сред която се открояват двамата младоженци. В случая девойката дори и да е заета с друга важна работа, тя бързо пренасочва своето внимание. Новият дразнител сякаш я принуждава временно да задържи вниманието си върху него. Тази принуда обаче има спонтанен характер. Неволевото внимание се поражда от различни причини. Една от тях е свързана с инстинкта за самосъхранение. За да оцелее човекът в обкръжаващата го физическа среда, той трябва да притежава способност да преустанови своето движение или работа и да постави в центъра на съзнанието си образите на онзи дразнител, чийто източници могат да нанесат вреда на организма. Възможността да се превключи бързо вниманието към потенциално опасния обект, изпъква като важно условие в борбата за живот. Втора причина за неволевото внимание е природата на дразнителя. Някои от качествата на заобикалящите ни предмети притежават способността да привличат нашето внимание, натрапвайки своето присъствие в съзнанието. Подобна натрапчивост притежава силният дразнител, относително слабият дразнител, но проявяващ се на фона на още по-слаби сигнали; дразнителят, който прекъсва своето въздействие през определени интервали от време; дразнител с много малки размери или с особено големи пространствени форми; неочаквано появилият се дразнител и т.н. Необикновеността, новостта или неочакваността на дразнителя обуславя пораждане на емоция на удивление. Тази емоция съществува успоредно с новия дразнител и съдейства – посочва Ланге – за концентриране на психичните сили тъкмо към този дразнител. Третото условие за възникване на разглеждания вид внимание е свързано с актуалното състояние на човека. Преживяването на определено състояние (например на глад, на жажда, на полова възбудимост и др.) правят индивида особено чувствителен към предметите, които могат да премахнат това състояние. Всъщност тук става въпрос за потребностно състояние, проявяващо се като напрежение. Вниманието се поражда, за да се открие предмета, който ще удовлетвори потребността и по този начин да се ликвидира напрежението. В качеството на друга причина за неволевото внимание изпъква цялостната личност на човека. Тук се има предвид ценностите, които се включват в неговата личностна сфера, изградения начин на възприемане на себе си, формирани интереси, навици, привички. Вниманието се привлича без усилия от онези предмети, които са ценни за човека, които пораждат положителни емоции, от обектите, които индивидът се стреми да ги включи в своята жизнена дейност. Един човек цени театралното изкуство и всеки афиш, свързан с театрална постановка, привлича неговото внимание; друг – проявява интерес към съвременната поезия и всяка нова книга на тази тема неосъзнато обсебва вниманието му; при трети човек – професията му е свързана със земеделието и всяко съобщение за времето ангажира неговото внимание. В същност проучването на съдържанието на неволевото внимание на даден индивид дава възможност да се направи определено заключение за особеностите на неговата личност. Изтегляне 137 Kb. Сподели с приятели:
|