Курсова работа По учебната дисциплина: Обща и Възрастова психология
Изтегляне 137 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Проверил: гл. ас. Д-р Алипиева Проф. д п н Стойко Иванов Съдържание: 1. Вниманието като процес на съзидание, управление, избирателност.
- 2. Класификация на вниманието: 2.1. Неволево внимание: а) Неволево внимание – ускорител на психичните процеси; 2.2. Волево внимание;
- Вниманието като процес на съзидание, управление, избирателност
|
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“ ФАКУЛТЕТ „ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ“ Курсова работа По учебната дисциплина: Обща и Възрастова психология тема: Внимание Изготвил: АЛИЕ БЕЛГИН ИЛИЯЗ Факултетен №: 216533 Специалност: СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА Курс: Първи (задочно) Проверил: гл. ас. Д-р Алипиева Проф. д п н Стойко Иванов Съдържание: 1. Вниманието като процес на съзидание, управление, избирателност. 2. Класификация на вниманието: 2.1. Неволево внимание: а) Неволево внимание – ускорител на психичните процеси; 2.2. Волево внимание; 2.3. Опосредстващата роля на волевото внимание; 2.4. Послеволево внимание. 3. Регулируеми и нерегулируеми свойства на вниманието. 1. Вниманието като процес на съзидание, управление, избирателност Мнозинството от изследователите, проучващи вниманието приемат, че това е процес, при който се извършва концентрация на психическите сили върху един основен обект. Той става своебразен притегателен център на душевната енергия. Всички други обекти се изтласкват в периферията на актуалното „душевно полезрение” или съвсем се изключват (отпадат) от него. У внимаващият човек протича сложен процес. От една страна се извършва ограничаване на обектите, а от друга – насочване на психическите сили само към един от тях. Този процес на мобилизиране, насочване или пренасочване на психическата активност към определен обект, с цел неговото по-отчетливо изпъкване в съзнанието, се определя като внимание. Вниманието е особена психическа реалност. Водещото му отличие (в сравнение с другите психически процеси) е, че то няма собствен продукт, т.е. не е самостоятелен процес. Възприятието, представата, въображението създават собствените продукти – съответния вид образ; мисленето – генерира мислите на човека, представени под формата на понятия, съждения, умозаключения. Функцията на вниманието не се състои в сътворяване на психични продукти, а да измени създаван образ или пораждаща се идея по посока на по-голяма отчетливост. В този смисъл то изпъква като регулатор, който само увеличава тяхната яснота в съзнанието. Съдържанието на вниманието е съдържанието на онзи психичен процес, който в момента е подложен на ускоряващо въздействие с цел съответния образ или идея да изпъкнат по-ярко. Всяко изменение на силата на вниманието неизбежно се отразява както върху темпа и дълбочината на функциониране на съответния процес, така и върху яркостта на продукта, представян в съзнанието на човека. В зависимост от решаваната задача и от дразнителите, съдържащи се в обкръжаващата среда, в един момент в съзнанието може да се открои по-ясно образ на предмет, получен при директно въздействие на дразнителя, в друг момент – по-ярко да изпъкне минал образ, в трети – да се открои най-силно въображаем образ и т.н. Именно по такъв начин вниманието прониква в другите психически процеси, ставайки „съпритежател” на техните продукти. Едновременно с това, като съдейства образ или идея да заемат господстващо положение в съзнанието, вниманието реализира своите „управляващи възможности” (Л. М. Веккер) спрямо тези процеси. Тези възможности се проявяват в превключването от един начин на решаване на задача към друг начин. Подобно пренасочване на вниманието към различни душевни процеси, създаващи образи или идеи го характеризират като феномен, който стои по-високо в сравнение с другите психически процеси. Тъкмо тази управляваща роля на вниманието създава предпоставки за последователност, за подреденост във включването на другите душевни процеси при решаване на жизнени или професионални задачи. Върху човека непрекъснато въздействат различни сигнали. Той дочува шума на приближаващия се автомобил, вижда очертаната разноцветна дъга на небето, долавя миризмата на парфюма на приближаващата се дама, усеща възникваща болка в сърдечната област и т.н. Тук се поражда въпросът: Защо точно определен сигнал се отделя от множество други и тъкмо той става център на вниманието? Кратък и обобщен отговор на този въпрос може да се даде с думите на Курт Коффка: един сигнал се отделя от едновременно въздействащи други, защото съществува Аз-обектна взаимосвързаност. В един случай причина за очертаната взаимовръзка може да бъде самият обект. Става въпрос за обект, който например има биологическа значимост на човека – като лековита билка, хранителен продукт, сексуален партньор и т.н. Образите на тези обекти стават (в определени моменти от живота на човека) жизнено важни. Те придобиват особена сила, изтласкват други образи (субективно определяни като маловажни) и заемат доминиращо място в съзнанието. Вниманието се проявява именно в здравата връзка между предмета и съзнанието. Подобна връзка се развива не само относно биологично значими предмети. В центъра на съзнанието изпъкват и образи на предмети или на идеи, към които личността проявява тясно-личностен, професионален или религиозен интерес. Пристрастното отношение, предизвикано от интереса към предмета, се изразява в силно внимание към този предмет. Подобно внимание изменя начина на представяне на образа на предмета в съзнанието – той става много по-ярко очертан в сравнение с други образи. В трети случай връзката между предмета и съзнанието може да се изгради в резултат на целенасочени усилия на човека. Той прави избор от множество обекти и се насочва към този, към който вътрешно се съпротивлява. Той е непривлекателен и за поддържане на вниманието, т.е. за задържане на образа в центъра на съзнанието, са необходими усилия от страна на човека. Той „заимства” тези сили от чувството за дълг, от отговорността към другите, от убеждението за необходимостта на даден акт и т.н. Тук творецът на връзката: предмет-съзнание, е цялостната личност на човека. Отговорът на поставения въпрос дава основание да се направи следното обобщение. Първо, става ясно, че вниманието има избирателен характер. Второ, изборът от множество предмети се определя от две условия: - доколко предметът със своята биологична или лична значимост може да заеме господстващо място в съзнанието на човека и да изтласка други извън неговия обсег; - доколко личността има сили да застави себе си да „държи” в съзнанието си непривлекателен обект – при наличие на други непривлекателни предмети. Тук става въпрос за избирателност, при която от множество предмети, вниманието се насочва към един от тях. Именно за него човекът получава възможно най-пълна информация. Част от другите дразнители също попадат в психичното поле, също обсебват част от вниманието, но за тях информацията се игнорира. Например наблюденията свидетелстват, че личността възприема това, което говори един човек, а пренебрегва думите, произнасяни в същото време от други обкръжаващи го хора. Тук се проявява избирателно слушане. Други факти в тази връзка са: човекът долавя одобрителните погледи на едни хора, а не вижда ироничните усмивки на други; фенът на един отбор вижда нарушението на противников защитник, а не вижда нарушението на „своя” нападател. В тези случаи се развива избирателно гледане. И двата вида избирателно възприемане (които са следствие от избирателността на вниманието) имат абсолютен характер. Това означава, че ако на един човек се подадат едновременно две съобщения, то за едното от тях той не знае почти нищо. Доказателство за това е експериментът на Е. Черри. Той записва на лента две словесни съобщения, между които няма смислова връзка. Двете съобшения ги пуска едновременно на всеки изпитван, като първото от тях се получава чрез дясното ухо, а второто – посредством лявото ухо. Дава се инструкция да се следи внимателно „първото” съобщение. То се предава на части и изпитваният трябва да повтаря на глас запомненото от предявената част. Резултатите показват, че изследваните с лекота възпроизвеждат „първото съобщение” (това, което е предавано на дясното ухо), т.е. това, към което е било насочено вниманието. Същевременно се разкрива, че те не могат да възпроизведат нищо от информацията, адресирана чрез лявото ухо. Единственото, което могат да съобщят, е дали гласът е бил мъжки или женски. Съществуват няколко хипотези за избирателността на вниманието. Според една от тях човек притежава филтриращ механизъм, който допуска една информация до съзнанието, а препятства достъпа до други информационни послания; според втора – ненужната информация попада в съзнанието, но тя много бързо се забравя и индивидът дори не си дава отчет, че тя е била възприемана; според трета хипотеза (автора, на която е У. Найсер) – индивидът сам избира какво да слуша, какво да гледа и насочва психическите си сили в определена посока. Той става активен или пасивен съучастник в монолог, мним съдейственик в чужди двигателни актове. Подобно реално или мнимо съучастие подбужда човека да следи хода на събитие или на информационно съобщение, да предвижда тяхното бъдещо развитие. Всичко това задържа вниманието преимуществено в едно направление. Едновременно с това човекът знае, че успоредно с основното събитие става и друго, но той не може да възприеме неговите елементи. Следователно избирателността на вниманието е резултат на едновременност във фиксиране на определен обект (чрез определен начин на съучастничество в неговото функциониране) и заедно с това на абстрахиране от други обекти. Поддържането на вниманието върху избрания предмет става не само чрез вътрешни сили. В мнозинството случаи то се придружава с външни изразни средства. Те са различни и се определят от това, дали обект на вниманието е външен предмет или вътрешен психичен продукт – образ или идея. При условие, че вниманието е насочено към външен дразнител, неговото поддържане става чрез система от външни реакции, които са почти идентични за всички хора. Тук се има предвид накланяне към предмета, насочване на погледа, разширяване зениците на очите, разтваряне на устните и др. В случаите, когато обект на внимание са собствените мисли, представи, преживявания, външните реакции имат по-различен характер. Тогава човек ограничава до минимум външните (по-точно излишните) движения, отправя неподвижен поглед в една посока или затваря временно клепачите на очите, понякога подпира главата с ръка и т.н. Общото и в двата случая е, че вниманието се поддържа чрез външни сили: при единия то се ускорява чрез активна мимика или пантомимика, а при втория – посредством затихване на външните реакции. Следователно определени външни изменения на тялото служат за стабилизиране на вътрешни движения – в случая за усилване на вниманието. Този извод се подкрепя и от мисълта ма Маудсли: „Който е неспособен да управлява своите мускули, той е неспособен и към внимание”. Безспорно е, че тук управлението става както по несъзнателен път, така и по съзнателен начин. Изтегляне 137 Kb. Сподели с приятели:
|