Куртово конаре до освобождението от турско робство местоположение, околности, климат и население

1. 
   Развитие на учебното дело
   

След Освобождението от османско иго всяко българско селище гледало да съгради училище, да отвори читалище, да привлече образовани хора. И Куртово Конаре не останало назад. Само две го­дини от Освобождението, в 1880 г., започнал строеж на ново училище в черковния двор, на мястото на килийното училище. По ини­циатива на общината и доброволен труд на населението било построено новото училище, на два етажа, с осем класни стаи и една учителска стая, с оригинално, красиво за времето си стълбище. Сградата и днес е запазена и се използва за обществени цели. Училището получило името на двамата просветители Кирил и Методий. То било гордост за селото на онова време. Малко села могли да се похвалят с такова училище, построено наскоро след Освобождението. Училищният двор също бил голям. Наред с обучението на момчетата, започнало обучаването и на момичетата. 1880 г. е рождената година на новото училище.

Най-ранният документ, намерен в общинския архив на Народно основно училище „Васил Коларов”, с К. Конаре, отнасящ се до самостоятелната му дейност, датира от 1882 г. и носи названието „Главна книга на уче­ниците в началното училище в българската община, с. Куртово Конаре, Пещерска околия”. Тази главна книга засяга периода от 1882 до 1891 г. Липсват други писмени документи.

Училището се издържало от общината. В пър­вите години на неговото съществуване в него имало две паралел­ки с четири слети отделения. Учителите били двама, от които единият главен учител. Те били назначавани от училищното настоятелство, избирано от населението.

В новото училище постъпили учителите Георги Нинков, Димитър Анг. Попов, Ангел Добрев и Христо Попов. Последните двама учителствали малко.

През 1884 г. в училището имало четири отделения и два прогимназиални класа, първи и втори клас. В края на учебната година учениците държали изпит. Целта на изпитите била да се види каква подготовка е дал учи­телят на своите възпитаници.

Във в. „Народен глас”, брой 48 от 30 юни 1884 г. пише следното за изпитите. Цитирам го изцяло: „Пишат ни от Куртово Конаре от 8 юни следващото за изпитите: „Куртово Конаре, което досега е твърде малко познато между дру­гите села, днес се гордее с второкласното си училище. Изпитът му се отвори на 19-ти миналия месец, в събота заранта, с молитва и пеене и се изпитаха І, ІІ и някои предмети от III отделение. Сутринта, в неделя, след отпуск на църквата учениците захванаха да пеят в училището и човеците, които бяха дошли в църква­та, се качиха в училището и изпитът се започна от III отделение и се свърши с IV, а на утрото (св. Константин и Елена) останаха І и ІІ клас, за които с нетърпение очаквахме да чуем техните отговори. Сутринта, както обикновено, се започна изпитът от 12 ч. по турски и се свърши в 9 часа вечерта. Отговорите почти на всички учени­ци бяха доста добри и ясни и най-главното впечатление, което ми направиха, бе свободното декламиране на учениците от I и ІІ клас, които с избраните си слова и стихотворения ме правеха поняко­га цял да изтръпвам. С една реч, успехите на учениците, на училищното настоятелство и учителите са големи. Как да не се радва човек! Как да не завижда на едно такова добре уредено училище, според куртовската община. Браво! Браво на конарци, че разбират учението и оценяват, че то е единственото средство, което ще ни отвори очите и ще ни направи достойни синове на отечеството ни. Дано от тях да вземат пример и някои от съседните села за подобно стремление”.^.

Георги Ив. Нинков е един от учителите, провели описания изпит. Той е роден в 1858 г. в с. Гулина баня, Разложко. Учил в Самоков­ската американска гимназия и имал солидни знания за времето си. Учителствал тук около 14 години, след което бил избран за кмет на селото. Учителствал и няколко години в съседните села. Димитър Анг. Попов бил местен учител, работил в училището около 1897 г. и бил един от неговите основатели. След като напуснал учител­ството, също бил избран за кмет на селото.

Мария Дебелянова била учителка в К. Конаре през 1898 г. Тя поддържала кореспонденция с Димчо Дебелянов.

Учителят Симеон поп Георгиев (Попов) е роден през 1876 г. в с. Гьохче Бунар, Одринско. Преселил се с родителите си тук след Берлинския договор. Той бил завършил Държавното земеделско училище в Садово, имал големи познания по животновъдството и допринесъл много за издигането на земеделската култура на селяните. Като учител се ползвал с голям авторитет. Учителствал 18 години. След напускането на учителстването бил избран за кмет на се­лото. Той е един от учредителите на „Земеделската спестовно-заемателна каса” и един от основателите на читалището.

Във всички обществени мероприятия учителят Симеон поп Георгиев бил начело заедно с Димитър Иванов Царев.

Димитър Ив. Царев е роден на 8. 10. 1869 г. в К. Конаре. През 1891 г. завършил Държавното земеделско училище в Садово. От 1892 г. той бил учител в К. Конаре. За добрата си работа като учител, на 26 юни 1898 г. Димитър Царев бил награден със сребърен медал. Той е инициатор и основател на „Земеделската спестовно-заемателна каса”. Основател е на читалището „Любен Каравелов”. В неговия дом и с негово участие от 11 до 14. IX. 1919 год. бил написан Уставът на Електропроизводителната централа „Въча”.

В началото на 1920 г. Димитър Иванов напуснал учителстването. След 29 години като учител, той станал касиер на „Въча”. Освен всичко останало, той е един от основателите на напоителната система и напоителния синдикат „Кричим”. Работил като касиер на синдиката до 1943 год. Живял до 1949 г. и починал на 80-годишна възраст.

Друг учител от старото време е Ангел Найденов Милушев. Той е първият от селото, завършил висше образование по естествените науки, и един от основателите на читалището „Любен Каравелов”. Бил учител и директор на училището до 1933 г.

През 1901-1902 г. учители в селото били Симеон поп Георгиев, Димитър Иванов и Александра Ковачева от Македония.

През 1905-1906 г. учителите се увеличили на 5 души: Симеон поп Георгиев, Димитър Иванов, Ал. Ковачева, Лазар Георгиев и Христо Иванов.

През следващите години нови учители в селото били: Анчо и Колю Любови (1912-1913 г.), Фроса Солакова, Мара Учкунова, Клементина Симеонова (1915 – 1916г.), Саша Белчева (1916-1920г.), Атанас Димов, Ана Гюзелева (1920-1922г.), Тенков, Бандеров, Раев и др.

До 1922 г. в селото нямало пълна прогимназия. Учениците хо­дели в прогимназията в Перущица и с. Кричим. Прогимназия в селото се открила през 1922 г. Броят на паралелките нараснал, дотогавашното училище се оказало тясно, затова някол­ко класа учели в частни къщи.

През 1923 г. била построена Общинската палата, на чийто втори етаж учели І, ІІ и ІІІ прогимназиални класове. Учители в прогим­назията били Ангел Милушев, Сийка и Георги Попови и Елена Велчева. Учебните стаи, с подвижни дървени стени, ставали салон, в кой­то учителите изнасяли много български пиеси.

През 1924 г. в селото постъпил нов учител, Стефан Горинов. Той учителствал тук до пенсионирането си, а през 1927 г. постъпила учителката Недялка Милушева.

През 1927-1928 г. в училището постъпили учителките: Царева, Баделева-Попова, Катя Юрукова, Павлина Стоянова, Тодорка Ангелова, Стоянка Хаджилукова, Ана Танчева, последната – през 1929 год. Старото училище и стаите в Общинската палата били недостатъчни и не можели да поберат нарасналия брой ученици.

През 1928 г. било построено новото училище „Кирил и Методий” със средства от общината, както и такива, отпуснати за подпомагане на населението след станалото земетресение в Южна България. Училището било на един етаж, с 8 класни стаи, които пак се оказа­ли недостатъчни и две отделения останали да учат в Общинската палата. Директор на училището бил Ангел Милушев. От 1933 до 1938 г. директор била Ана Танчева, а от 1938 до 1945 г. – Иван Маринов.

През 1932 г. постъпили нови учителки: Маргарита Н. Паскова, първата местна учителка, и Нешка М. Балтова-Минчева. Около 1937-1938 г. постъпили Георги Байров и Симеон Кирилов, а през 1942-43 г. новите учители били Надя Коларова и Гургутов.

Наред с учебната си работа, учителите провеждали извънкласна работа. В училището били организирани ученически дружества – ученически младежки червен кръст, въздържателно дружество – които развивали добра дейност.

2. 
   Допълнително земеделско училище
   

Допълнителното земеделско училище в Куртово Конаре било откри­то през 1935 г. Помещавало се в сградата на първото училище в двора на черквата. Училището се ръководело от агронома Асен Къдринов, първия завършил агрономство в селото – добър организатор със солидна подготовка. Учители били агрономите Георги Минков и Цветана Балева, по-късно постъпила и Люба Кабакова. Училището имало свой район: с. Кричим, Куртово Конаре, Ново Село, гара Кричим и Полатово. В него учели годишно по 60-65 ученици и ученички. Момчетата изучавали практически дисциплини из областта на градинарството, лозарството и овощарството. Обучението се извършвало в учили­щните градини – около 150 дка – с които общината оземлила училището. Земята, под ръководството на учителите, била образцово обработена и подредена. Училището разполагало с образцов пче­лин от около 50-60 кошера, разположени в местността Радеша. За пчелина се грижела Балева. Открит бил курс по готварство, ръководен също от нея. Момичета­та наред с другите предмети изучавали домакинство, шев и бродерия и др. На края на учебната година се уреждала богата изложба от изработените от ученичките предмети, която предизвиквала голям интерес у населението.

Учителка по шев и бродерия била Неделка Симеонова-Попова, а след нея Тинка Маринова. Под ръководството на учителите се подготвяли и изнасяли с успех хубави български пиеси.

Училището въвело за първи път в селото използването на изкуствените торове. То организирало за първи път повсеместно пръскане на всички овощни градини.

Училището продължавало да приема ученици до 1946-1947 г. След закриването му, от 1947-1948 г., се открил едногодишен курс по земеделие, в който се приемали ученици от много окръзи, до 1948 – 1949 г., след което той бил закрит.

3. 
   Читалище „Любен Каравелов”
   

Изминали са повече от осем десетилетия от основаването на народното читалище „Любен Каравелов” в с. Куртово Конаре. Един от основателите оставил писмени сведения, които предавам.

„През есента на 1897 г. аз, Христо Добрев, бях учител в с. Кадиево, а в селото ни Куртово Конаре бяха учителите: Дим. Иванов, Симеон Попов, Георги Нинков и Дим. Попов. До този час в селото ни нямаше читалище. Гореспоменатите учители, като взеха предвид ползата и значението на читалищата по селата, където школското учение е по-слабо, няма държавни библиотеки, няма театри и пр., взеха инициативата за образуване читалище в селото ни. И един ден, на 28. IX.1897 г., се събрахме в селото, в старото училище и го образувахме, като го наименувахме на името на стария български революционер и книжовник Любен Каравелов. Първи членове, освен учителите, бяха селяните: Атанас Найденов, Илия Петров, Ангел Милушев, Ангел Минчев, Никола Добрев, Димитър Хаджийски, свещеник Георги Симеонов и др.

В неделята, при стичане на цялото население, се извърши водосвет от свещеника Георги Симеонов, а учителите Димитър Иванов и Хр. Добрев казаха по някоя дума за ползата и значението на читалищата в страната. Първото здание, в което се помещаваше читалището, бе старото дюкянче на дядо Добри Стоянов (Бичето) на площада.

Така основахме това читалище и го поддържахме от членски внос по 0.50 ст. на месец, с волни помощи, с вечеринки и театри. Записахме му вестници и списания. Посещаваше се от селяните. Ето това читалище съществува и сега.

Записал: Хр. Добрев, 1938 г.”

Основателите търсили съмишленици, събирали средства за купува­не на книги и поставили началото на библиотеката на читалището. Дейността, която развивало читалището чрез изнасяне на сказки, беседи, разпространение на книги за прочит и с разни театрални представления, просвещавала населението и повишавала неговата култура. Всяка вечер малкото кафене било посещавано от селяните, които четели вестници и списания, следели вътрешните и международните събития.

Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война поставили на дневен ред много по-важни въпроси от читалищната самодейност и читалището останало на заден план. Неговият живот станал анемичен, дейността му намаляла. Народните учители с неуморен труд се мъчели да продължат неговата работа и през 1924 г. то започнало да се съживява. Това станало най-вече по инициатива на учителите Стефан Горинов, Димитър Ив­анов и Симеон поп Георгиев, както и на селяните Атанас Найденов и Ми­хаил Бойков. Читалището започнало наново да развива културно-просветна дейност.

Подела се дейност за събиране на книги от населението и в библиотеката имало вече 552 тома книги, които се раздавали за прочит. Тогава старият учител Симеон поп Георгиев подарил цялата си лична библиотека на читалището, с 12 тома ху­баво подвързани народни умотворения (издание на БАН), книги от Чернишевски, Добролюбов и др. (Тези сведенията са от Стефан Симеонов-Попов, син на Симеон поп Георгиев.)

В периода от 1924 до 1944 г. съществувала драматична група. Под ръководството на учителя Стефан Горинов и с активното участие на всички учители и местната интелигенция били изнесени пиесите: „Хан Татар”, „Спекуланти”, „Дванадесетият час”, „Кара Танас”, „Камбаните на св. Климент”, „Боряна”, „Милионерът”, „Край мътния поток” и други пиеси от Ив. Вазов, Чехов, М. Горки и Нушич.

Всички пиеси били много посещавани. Всички представления, вечеринки, утра на учениците били изнасяни в салона на общинската сграда.

През 1934-1935 г. се направило продължение на общинската сграда (сега там се помещава телефонната апаратна), което било приспособено за кафе-сладкарница. В него се намирала библиотеката, където се четели вестници и списания, за които читалището било абонирано.

Приятната обстановка, просторното помещение привличали много посетители. В този салон бил поставен радиоапарат, закупен през 1936 г. със средства, събрани от населението. Селяните имали възможност да слушат новините от страната и световните събития. Радиоапа­ратите тогава били рядкост.

Библиотекари до 1944 г. били учителите: Неделка Милушева, Мар­гарита Паскова и Стефан Горинов. Длъжността била нещатна.

ЗДРАВНО ДЕЛО ДО 1944 г

1. 
   Здравно дело
   

През време на турското робство както за цялата страна, така и за К. Конаре не може да се говори изобщо за здравеопазване на населението. Народните баяния, гадания и вярвания, употребата на билки били своего рода лечение. Официална лекарска помощ оказвали т. нар. „биляри”, повечето от които били гърци. Турците ги наричали „хекими”. Други „специалисти” лекували изкълчено и натъртено. Наричали ги „чакръкчии”. Те най-често пътували из селата и носели в торбите си треви и мехлеми заедно с храната си.

От края на първата половина на XIX век в Пловдив се явили първите школувани лекари, единствено от новооткритите тогава Атински, Букурещки и Цариградски медицински лицеи.

Католическият свещеник, наричан в града „Белия Домен”, бил първият лекар с школски познания, който оказвал медицинска помощ на пловдивските граждани през 1855 г. След него бил българинът д-р Ст. Чомаков, работил от 1856 г., и от тогава до Освобождението ни от тур­ците се редували десетина други лекари, в по-голямата си част – българи. Понеже Куртово Конаре е близо до Пловдив, селяните търсили медицинска помощ от тамошните лекари, а някои – и от фелдшерите в Перущица. Фелдшерите, освен че преглеждали, давали и лекар­ства на болните.

Във в. „Камбана” от 8.VІІІ 1920, брой 53, четем: „Куртово Конаре, село, което има с десетки милиони приходи, е ли­шено от всичко: ново училище, фелдшер, план за селото...”.

След това съобщение в селото се открил фелдшерски пункт (през 1920 г.). Първият фелдшер, който завеждал амбулаторията, бил Петров. Тя се помещавала в частна къща. Това улеснило до голяма степен населението. Фелдшерът не оставал без работа. След Петров в селото работил Славов до 1923 г. По настояването на управлява­щата партия бил назначен д-р Каролеев, но само за една година. Въпреки всичко обаче много хора с по-тежки заболявания търсели лекарска помощ в Пловдив при д-р Гребенаров, д-р Араф, д-р Костов и др.

Първият лекарски кабинет, след фелдшерския, бил открит през 1930 г. и бил завеждан от д-р Стефан Попов. Амбулаторията била преместена в старото училище до черквата. След това постъпил д-р Римоловски. След него д-р Христо Попов, който работил няколко години. Населението било доволно от него и рядко търсили лекарска помощ в Пловдив. Лекарства давали от оскъдната аптека в амбулаторията. Нормална аптека в селото била открита едва през 1950 г.

През 1936 г. в селото бил назначен д-р Стойко Попов, работил тук до 1945 г. Още от първите месеци от постъпването си той поставил началото на хигиенизирането на селото. Започнал системни ежедневни прегледи на учениците, пред които изнасял беседи.

Маларията, коремният тиф, туберкулозата и шарките били много разпространени сред населението. Децата и учениците боледували от всякакъв вид шарки, дължащо се на ниската здравна култура на хората. Започнала борба със заразните болести, не само чрез повишаване на личната и обществената хигиена, но и с планова имунизация и ваксинация. И въпреки всичко, все още имало някои селяни, които прилагали баянията при заразните болести. Където имало болно от шарка дете, за да умилостивят „Баба Шарка”, окачвали на вратата питенце, подсладено с мед и сладка вода и вързано с червен конец.

На 1 май 1937 г. в Здравната служба постъпила местната млада акушерка Цветана Пенева-Сотирова. До нейното идване всички родилки се обслужвали от баби. Почти във всяка махала имало баба да дава помощ на родилката. На почит били следните баби: баба Петра Вьлева, баба Мария Личева, баба Митра, баба Морфа, баба Мария Димова. Много от ражданията ставали по полето, в оборите и в избите без всякаква хигиена. Някои баби „лекували” деца и възрастни с баяния, гасене на въглища, леене на куршум (блово) за страх и още какви ли не поверия.

Младата акушерка трябвало да води борба с всички тези стари традиции, наслоени от години в населението. С упорит труд тя успяла да спечели доверието на жените и бабите вече не били толкова търсени.

Все още ражданията ставали по къщите. Тогава нямало още родилен дом. Трябвало да се воюва срещу жестоките обичаи, дошли у българите и в селото незнайно откъде и кога. Ето два примера.

Залегнало било у хората убеждението, че ако детето, току-що родено, не се осоли със сол, щяло да мирише на лошо през целия си живот. Нежната тънка кожица на новороденото се осолявала със сол до побеляване. Плачело детето, но никой не го съжалявал, трябвало да търпи така няколко часа, след което се изкъпвало и повивало.

Още по-жесток обичай било рязането на детето с бръснач по гърба, за да излезе „лошата кръв”. На нарязаното място слагали пържено яйце.

И при двата обичая се стигало до смъртни случаи на новородени, защото не била потърсена лекарска помощ. Децата се повивали стегнато с повой, така че бебето да не може да мърда нито ръчички, нито крачета, като малко пакетче, като малка мумия, която диша, бозае и живее. Повиването се прилагало, за да не се изкривят крачета­та на бебето.

Не била лека работата на акушерката и на лекаря в борбата с тези стари и прастари обичаи. Именно на тези обичаи и на ниска­та здравна култура на майките се дължала високата детска смър­тност на децата до едногодишна възраст.

Здравната служба в селото се завеждала от д-р Георги Н. Пасков. Той разширил и продължил борбата със за­разните болести и с детската смъртност.


КУРТОВО КОНАРЕ В ГОДИНИ И СЪБИТИЯ
1576 г. – За първи път се среща името „Курт” в „Турски извори за българската история”, Ориенталски отдел, библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, София.

1760 г. – Образуване на Куртово Конаре от съставните селца Куртово

и Конаре.

1848 г. – Построена е черквата „Св. Атанас”.

1851 г. – Открито е първото килийно училище.

1880 г. – Построено е училище „Кирил и Методий” в черковния двор.

1894 г. – Смлян е първият килограм червен пипер, не само в К. Конаре, но и в страната, в мелницата на Александър Димитров.

1896 г. – Основани са въжарската работилница и първото Акционерно- индустриално дружество „Коноп” в К. Конаре.

1896 г. – Произвеждат се и се продават първите ранни домати в К. Конаре.

1897 г. – Основано е читалище „Любен Каравелов”.

1903 г. – Основан е БЗНС в селото.

1905 г. – Основана е „3емеделска спестовно-заемателна каса”.

1914 г. – По главната улица на селото имало електрическо осветление, получено от дъскорезната фабрика. Това продължило само за две години.

1920 г. – Открива се фелдшерски пункт.

1921 г. – Основана е партийната група.

1921 г. – Открита е телеграфо-пощенската станция.

1923 г. – Построена е Общинската палата.

1925 г. – Селото е електрифицирано от електроцентрала „Въча”.

1925 г. – Основан е първият футболен отбор.

1928/29 г. – Построено е новото училище „Кирил и Методий”.

1930 г. – Открит е лекарски участък.

1935 г. – Открито е Допълнителното земеделско училище и обществена консервна работилница.

1939 г. – Построен е първият хладилник при гара Кричим.

1939/41 г. – Построена е предучилищната детска градина.

1948 г. – Образувано е ТКЗС „Ленин”.

1949 г. – Построен е Здравният дом.

1950 г. – Открит е зъболекарски кабинет.

1960 г. – От овощните градини на ТКЗС „Ленин” са набрани над 11 милиона кг ябълки: куртовка, айвания, карастоянка, кавак, куртовска айвания, кандиле, все трайни сортове, производство над световния рекорд.