КЗК пусна търга за лекарства за 1.2 млрд. лв

КЗК пусна търга за лекарства за 1.2 млрд. лв.

Комисията за защита на конкуренцията отхвърли искането за спиране на електронния търг за лекарства. Първият конкурс на електронната борса на здравното министерство предвижда да се сключат договори за доставки на всички лекарства за 145 болници за 3 години напред и за близо 1.2 млрд. лв. Срещу процедурата бяха подадени две жалби с искане тя да бъде спряна - от търговеца на лекарства на едро "Медекс" и от доставчика на медицинско оборудване, изделия и апаратура "Топ Хоспитал Сървис". Заради жалбите здравното министерство спря търга.

Фирмите искат процедурата да бъде спряна, тъй като в търга не са посочени всички възможни лекарства, което ограничава конкуренцията, изискват се големи остатъчни срокове на годност при доставка, налагат се тежки административни процедури. Жалбата не е уважена, тъй като според КЗК "от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане", т.е. има опасност болниците да останат без лекарства.

Определението на комисията се обжалва пред Върховния административен съд. Ако ВАС го потвърди, електронният търг за лекарства може да бъде подновен. След седмица обаче се очаква да има служебен здравен министър и не е ясно дали той ще реши да продължи процедурата. Търгът предвижда да се избират двете най-евтини оферти за всяко едно лекарство, а след това всяка болница да поръчва от избраните препарати нужните й количества. Производителите обаче смятат, че определянето от МЗ на таван на поръчките може да доведе до дефицит на някои препарати.

ПРОВЕРКА

КЗК е образувала производство за нелоялна конкуренция при търговията с лекарства срещу бизнесмена Веселин Марешки. Сигналът е подаден от Специализираната прокуратура, която не е намерила данни за престъпление, но смята, че случаят е от компетенцията на антимонополния регулатор.

Прокуратурата е установила, че в периода 2013-2014 г. Веселин Марешки в качеството си на собственик на аптеки заедно със сътрудници под негово ръководство са предприели агресивни действия спрямо собственици на други аптеки. Те отправяли предупреждения към тях, че ако откажат да купуват лекарствени продукти от дистрибутора "Фармнет" АД, до аптеките им ще бъде отворена тяхна аптека с логото на "Супер нова" за Северна България и "Лидер" за Южна България, които щели да продават лекарствени продукти на по-ниска цена от доставните цени. Те били предупреждавани и да очакват проверки от агенцията по лекарствата и така ще бъде унищожен бизнесът им.

Радев сложи реформите на прицел

Необходимостта да бъдат продължени и задълбочени започнатите досега реформи, особено политическата и съдебната, бе акцентът в речта на новоизбрания държавен глава Румен Радев пред Народното събрание вчера. Преди това той и вицепрезидентът му Илияна Йотова положиха задължителната по конституция клетва. Официално двамата встъпват в длъжност на 22 януари.

В словото си Радев очерта като основен проблем растящото отчуждение между гражданите и политическата класа. "Свикнахме да гласуваме, но мнозина не виждат смисъл да го правят. Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България", посочи той. Признак за негативните тенденции в политиката, според него, са появата на "бизнес партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации". И предупреди: "Ерозията на демокрацията е ескалиращ проблем". Част от решението, смята Радев, е парламентът да се съобрази с резултатите от националния референдум от 6 ноември 2016 г., който показа, че българите искат повече личности в парламента и намаляване на държавните субсидии за партиите. "Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши", каза президентът. Което според него означава да се даде възможност на гражданите да избират между личности, но така, че да не бъдат оставени без представителство в парламента. Както и да не се лишават партиите от "разумно финансиране". Така Радев косвено разкритикува предложените от ГЕРБ законови промени, които създават възможност част от мандатите в НС да останат незапълнени и ликвидират напълно държавните субсидии за политическите сили.

Новият президент бе категоричен, че приоритет на следващия парламент трябва да бъде и продължаването на съдебната реформа. "Липсата на справедливост е структурен проблем в българското общество", изтъкна Радев. Очакванията за промяна тук са фокусирани върху съдебната система както от страна на българските граждани, така и от чуждестранните ни партньори. По думите на държавния глава съдебната реформа не бива да се ограничава само до структурната промяна на съдебната власт, но и да включва усъвършенстване на процесуалните закони, увеличаване на броя на магистратите и др. мерки. Същата теза застъпва от години и главният прокурор Сотир Цацаров. В края на 2015 г. при ремонта на конституцията Цацаров твърдеше, че са необходими нови текстове в Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Административно-процесуалния кодекс.

Радев бе категоричен, че извършените досега реформи в областта на здравеопазването и образованието не са сработили. И препоръча по-строг контрол и по-малко бюрокрация в здравната система и взаимодействие между държавата, бизнеса и академичната общност за разрешаването на проблемите на образованието и науката. Наблегна на нуждата от мерки срещу бедността и демографската криза. "В пустинята на прехода не бива да оставяме най-слабите и най-бедните", заяви той.

По отношение на президентските правомощия Радев обяви, че няма амбиция да търси тяхното разширяване. Но се закани да не допуска тяхното орязване или обезсилване. Той обеща да отстоява надпартийността на институцията и да стимулира диалога при търсенето на общи решения за проблемите на страната.

Президентът заяви, че членството на България в НАТО и ЕС не бива да се поставя под въпрос. Но изтъкна, че ефективното ни участие в евроатлантическите структури изисква осъзнаване и отстояване на националния интерес. "Външната ни политика трябва да се замисля у нас и да се отстоява навън, а не обратното", каза Радев. Той наблегна върху необходимостта да се намери общо европейско решение на мигрантската криза, включващо ревизия на Дъблинското споразумение, което според Радев отрежда на страни като България ролята на буфери срещу имигрантите. А за кризата с Русия заради Украйна подчерта, че решението трябва да се изработи чрез механизмите на ЕС. "Студената война е част от миналото", бе категоричен президентът.

ПОД ЛУПА