МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА

Следващият ни лектор е от Министерството на здравеопазването и ще представи “Лекарска мобилност – проблеми и перспективи”.

Има думата госпожа Августина Вълчева. Заповядайте.

АВГУСТИНА ВЪЛЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, благодаря за предоставената възможност да изкажа позицията на оглавявания от мен отдел, а именно “Административно регулиране на медицинските дейности, образование и квалификация”.

Свободното движение на хора е един от основните принципи, въз основа на който функционира общностното право в Европейския съюз.

Два са аспектите на настоящата презентация, а именно трансграничната мобилност и вътрешната мобилност. Говорейки за трансгранична мобилност не бихме могли да пренебрегнем споменаването на Директива 2005/36 на Европейската общност, която регламентира признаването на професионалната квалификация в държави-членки на Европейския съюз, европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. Същата е транспонирана и в българското законодателство, като има за цел да улесни движението на медицинските работници, както и свободата на предоставянето на услуги в други държави-членки.

Основните причини за миграцията на лекари могат да се сведат до няколко, а именно: по-добри условия за професионално развитие, по-добри възможности за обучение, по-добро заплащане, по-добри условия на труд с цел научен обмен или с цел временно упражняване на професията.

Ответната реакция с цел справяне с последиците от повишената мобилност е не да бъдат въвеждани правни ограничения пред свободното движение на медицински работници, а по-скоро на тези въпроси да бъде обърнато внимание посредством подходящи политики и координация с органите на Европейския съюз, както и с другите държави-членки, както и на местно и национално ниво да се преразгледат адекватни политики за набирането на персонал и да се предприемат мерки за професионално развитие.

Зелената книга се стреми да опише колкото е възможно по-точно общите за всички държави-членки предизвикателства, пред които са изправени във връзка с мобилността на работната сила в здравния сектор. Те имат няколко измерения – демографско, недостатъчна привлекателност за младите поколения на повечето професии в сектора на здравеопазването, нееднаква мобилност в рамките на Европейския съюз, както и миграция на здравни работници в пределите на Европейския съюз и извън него.

Най-популярният начин за измерване на потоците се основава на издадените от компетентните органи в съответните държави сертификати и удостоверения. Това позволява извършването на обща годишна оценка на това колко специалисти обмислят преместване в друга държава, като същевременно не всички от тях намират професионална реализация.

Министерството на здравеопазването е компетентен орган по издаването на удостоверения, необходими за признаване на професионална квалификация в други държави по всички регулирани медицински професии. За периода 2007 – 15 ноември 2011 г. са издадени общо 3757 удостоверения, които са необходими за признаването на професионална квалификация в друга държава. Преобладават исканията за упражняването на професия в Германия, Великобритания, Франция. Най-много удостоверения са издадени на лекари със специалност “Вътрешни болести”, “Хирургия”, “Анестезиология” и “Интензивно лечение”.

Според резултатите от проучването на “Хелв груп рисърч юнит”, публикувани през април 2012 г., основните причини за неудовлетвореността на лекарите от работата им са именно ниското заплащане, излишната администрация, липса на ясна перспектива за развитие, отношение на обществото и медиите към лекарите, съществуването на корупция в системата.

Над 60 процента от всички анкетирани са изразили всеобща неудовлетвореност от работата си, 44 процента не биха препоръчали професията на по-млади колеги. Приблизително половината от лекарите мислят да променят работното си място, а болшинството от тях виждат алтернатива в чужбина, според статистиката.

Активното решаване на проблемите на здравната система изисква стратегическо управление на човешките ресурси в здравеопазването на национално ниво, което включва: планиране на необходимите човешки ресурси, основано на анализ на тенденциите, здравните потребности на населението и възпроизводството на здравни кадри за 20 години напред; проучване и удовлетворяване на професионалните потребности на медицинските специалисти.

Задържането на лекарите в българската система на здравеопазване може да се постигне чрез реализиране на следните мерки: осигуряване на по-добри условия на работа, увеличаване на мотивацията и самочувствието, отдаване на внимание на постоянното професионално развитие на здравните специалисти.

Определящо в развитието и изграждането на медицинските специалисти е следдипломното обучение, като основен компонент на професионалното им развитие. Следдипломното обучение включва обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и продължаващо обучение.

Продължаващото обучение е от съществено значение за професионалното развитие на медицинските специалисти. На този етап продължаващото обучение не е обвързано с цикличност, задължителност, отражение върху заплащането. Поради това е необходим специален фокус върху това медицинско обучение, което поддържа и актуализира придобитите знания и умения в съответствие с развитието на медицинската наука и практика и е от съществено значение за качеството на оказаните здравни услуги. Към настоящия момент продължаващото медицинско обучение се нуждае от значително подобрение по отношение на организацията и провеждането.

Ежегодно Министерството на здравеопазването утвърждава броя на свободните места за специализанти, които значително надхвърля броя на кандидатите за такова обучение с цел осигуряване на възможност за професионално развитие на всички медицински специалисти. Специален акцент се поставя върху специалностите, при които се очертава недостиг на специалисти, а именно обща и клинична патология, съдебна медицина, инфекциозни болести, спешна медицина.

За последните пет години са утвърдени места за лекари- специализанти, както следва: 2008 г. – 2086 места, 2009 г. – 3017, 2010 г. – 1577, 2012 г. – 1687 места, а за 2013 г. са утвърдени общо 2735 места.

През 2011 г. са извършени нормативни промени, които имат за цел подобряване планирането в областта на човешките ресурси в здравеопазването, което планиране е в основата на обективно доказаните потребности от специализанти в страната. През 2012 г. продължиха процесите на реформи и промяна в правната регламентация с цел оптимизиране на процеса на обучение.

Министерството на здравеопазването е предприело следните мерки в тази насока: обученията на места, финансирани от друг източник, тази година са завишени. Така се създава възможност обучаващите институции да обучават повече специализанти без това да натоварва допълнително бюджета им като разходите за обучението са за сметка на Оперативна програма “Регионално развитие на човешките ресурси”.

Създадени са възможности работещите в центровете за спешна медицинска помощ да се записват за обучение по всички специалности, по всяко време на годината без конкурс, облекчен е достъпът на специализанти, изразява се в намалената оценка за класиране – от 4,50 на 4, обърнато е специално внимание на качеството на обучение, като е регламентирано висшите училища да осигурят по-добро качество за придобиване на специалност чрез вътрешна система на оценяване, поддържане и развитие на обучението.

В заключение, основните предизвикателства, пред които сме изправени, са именно регионалните диспропорции, пораждащи неравенства в достъпа до медицинска помощ; тенденция за намаляване на специализантите по някои специалности; незаети лекарски практики, особено в отделни райони на страната; висок относителен дял на незаети места от отпуснатите специализанти; емиграция на медицински персонал; липса на официален регистър на категория медицински персонал; липса на стратегия за развитие.

Насоките, в които следва да се предприемат активни действия за задържане на човешките ресурси в здравеопазването, трябва да са свързани с разработване на дългосрочна система и стратегия за развитие на човешките ресурси въз основа на анализ и оценка на реалното им състояние към момента, разработване и въвеждане на информационна система за регистрация и мониториране на персонала и движението му както в страната, така и извън нея, институционализиране на продължаващото обучение и създаване на благоприятни и привлекателни условия за задържане и привличане на медицинските специалисти. Благодаря ви за вниманието.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря на госпожа Вълчева.

Сега думата има госпожа Снежана Йовева, която ще ни представи темата „Висококвалифицираната мобилност – добри практики”. Тя е съветник в Политическия кабинет на вицепремиера.

С удоволствие приех поканата да се включа в тази наистина важна и интересна конференция, която представя важните теми, свързани с мобилността и висококвалифицираната миграция, каквито са лекарите.

Ще представя една презентация, в която част от данните са от проект, реализиран от Европейския институт, свързан с мобилността на висококвалифицираната миграция, както и на ратифицирането и приемането на Директивата за синята карта.

Миграцията, разбира се, ни поставя пред предизвикателства, изисква се да имаме един глобален подход към тези политики и всъщност много важно е да работим и в интеграционните посоки на потоците на хора.

Новите и вече не чак така нови европейски инструменти често пъти имат политически послания, но би трябвало всички ние да търсим тяхната практическа ефективност и приложимост, след малко ще стане въпрос за някои от тях, и, разбира се, страните – членки би трябвало да отстояват своите национални приоритети в различните сфери, но по време на криза те се преосмислят и преориентират. Затова една от темите, на която ще обърна внимание е именно междусъседската политика за привличане на висококвалифицирана работна ръка и какви практики всъщност има в някои страни – членки.

Преди това да кажа накратко няколко думи затова, че не само бизнесът, но и различните подструктури в икономиката се нуждаят от циркулиране и трансфериране на висококвалифицирани служители в различните страни. Това е много важно, за да се обменят знания, за да се трупа опит, да се развиват експертните изследвания, да се укрепват икономиките на различни нива и не на последно място да се допринася за преодоляване на демографската криза.

Какво се случва в законодателството на европейско равнище? По отношение на висококвалифицираните работници през 2009 г. е приета Директивата за синята карта, тя вече е въведена в българското законодателство чрез законодателни изменения, тук има представители на Министерството на труда и социалната политика, които изведоха голяма част от тази тема. Последните данни, които имаме, са, че всъщност в България са издадени около 15 сини карти и само една е за гражданин от трета държава, който е лекар.

В същото време държавите се стремят да защитават пазарите си на труда чрез различни политики. Някои от тези политики са, както казах, синята карта и междуправителствените спогодби за трудова заетост.

Няколко данни от едно изследване, именувано “Прометей” - европейски изследователски проект за професионална мобилност в системата на здравеопазването, проведен между 17 европейски държави. Какво показват данните?

Ще ви изложа няколко от данните. Естествено, има липса на здравни специалисти в посочените държави - Дания, Финландия, Франция, Германия, Румъния – в определени райони, докато в някои градски райони на Германия има излишък на лекари. Естествено те веднага намират посоки и реализират своите компетенции в други страни от Съюза или извън него. Последният пример е група български специалисти от Дюселдорф основават клиника в Испания и успешно предлагат своите високи компетенции там.

Мобилността според този проект в рамките на Европейския съюз води до значителни различия в трансграничното движение. Посоката е изток – запад.

Трябва да отбележим, разбира се, че Европейският съюз има конкуренти в лицето на държави като САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Канада, които естествено привличат тази висококвалифицирана миграция. Ще фиксирам само един от изводите от този изследователски проект – “Прометей” – че всъщност необходимостта от съпоставима база от данни за мобилността и миграционните потоци на лекари е необходима, за да се развива политика, която се основава на доказателства. И досегашните презентации, богатите данни, които се изнесоха от професорите в медицинската област, всъщност дават нашата увереност, че трябва на базата на много добър анализ на данните да плануваме и конкретните промени и политики.

Няколко примера за добри практики. Наемането на лекари от трети страни – една от тези практики, която всъщност е доста популярна в рамките на Съюза, 30 процента от всички лекари, идващи от трети страни, отиват съответно в посочените държави – Австрия, Белгия, Дания, Германия.

Интересно е сключеното споразумение например на Словакия с Украйна през 2009 г. за наемане на лекари. Подобни споразумения Словения има и с Босна и Херцеговина, с Македония. Разбира се, тези споразумения са и за висококвалифицирани работници, част от които са и лекарите.

На какво се основават подобни споразумения? Естествено или на съседство, тоест реализиране на политиката за добросъседство, или на исторически връзки, каквито в рамките на бивша Югославия са имали изброените страни, за които посочих, че имат споразумения, или например както Чехия със Словакия. Чехия има подобни споразумения, Полша, Италия имат свои споразумения за наемане на висококвалифицирани специалисти, в това число и лекари, с Мароко, Молдова и Египет.

Характерен и много важен е примерът от Германия, на който акцентираме, няма да се спирам, за много специфичната и миграционна, и интеграционна политика. Само ще отбележа, че юни месец тази година по инициатива на Министерството на труда и на икономиката в Германия и на Агенцията по заетостта стартираха два сайта, насочени именно към висококвалифицираната работна ръка.

Първият сайт цели да създава връзки между германските работодатели и компаниите в различни сектори, единият от които е медицина.

Другият сайт, обърнете внимание, улеснява търсенето на работа на чужденци. Той е двуезичен, тоест граждани от трети страни да имат възможност да се информират и да бъдат реални представители на пазара на труда в Германия.

“Справедлива мобилност”. Интересен е този момент, който бих искала да отбележа, че през 2012 г. на базата на подписано споразумение между Съюза на германските синдикати, КНСБ и КТ “Подкрепа” по Проект “Справедлива мобилност”, който се финансира от германските профсъюзи и Федералното министерство, вече по социални въпроси със средства на Европейския съюз имаме трима съветници на немска територия, които консултират и подпомагат наши сънародници да бъдат реални и адекватни на пазара на труда.

Мобилността и лекарите. Предлагам, приключвайки, да дам няколко насоки в рамките на моето изказване – че трябва да се основава на прогнозиране на необходимата работна сила и подобряване на методиката за планиране, разбира се, когато се направи анализ от резултатите, от препоръките на Европейската комисия от тази година за обмен на добри практики, за стратегиите за ефективно привличане и задържане на професионалисти.

Другото нещо, което смятаме за важно, е възможността за обогатяване и развитие на професионалните качества чрез обмяна на добри практики. Това, което и доцент Кръстева предложи за транснационалната категория и как тя може да бъде реална, всъщност е да насърчим изграждането и функционирането на висококвалифицирани български лобита по света или защо да не говорим за бг лекари и как можем реално да ползваме този ресурс?

Тук има и представители на отговорните институции, които работят с българските общности в чужбина, и могат да потвърдят, че нашите, българските лекари са с изключително добро заявяване и интегриране, особено в рамките на Европейския съюз, те са наистина наш позитивен посланик.

Също така бих казала, че реален ресурс е изработването на стратегии за задържане на медицински кадри, привличане на лекари и медицински специалисти от българската диаспора от Украйна, Молдова, Сърбия. Имаме реален инструмент, според постановления № 103 и № 228 на Министерския съвет, които са от 1993 г., в България се обучават в различни университети граждани от български произход от трети държави. Една част, както и в презентацията на професор Пилософ се отбеляза, са от държави като Украйна, Молдова, Македония. Направи ми впечатление: 34 от Македония, от Украйна 6, от Молдова ...

Ами всъщност това е чудесен ресурс, за който би трябвало да предприемем мерки, за да привличаме тези граждани от български произход от трети държави да имат възможност да се интегрират в нашите болници. Те носят българския произход, те са получили образованието си, защото българската държава инвестира в тях, давайки им стипендии, и те са възможност да използваме потенциала им. Мисля, че и самите университети чрез ресурсните центрове, и болниците чрез своите звена, които работят в университетите, могат да направят връзката и да използват ресурсите по това постановление, по което наши сънародници идват и се обучават в университетите. Благодаря за вниманието.

Сега измеренията на лекарската миграция през погледа на Българския лекарски съюз ще представи доцент Златица Петрова. Заповядайте.

Уважаеми колеги, дами и господа! Проблемът, който обсъждаме в момента, е изключително познат както в обществото, така и сред експертите, но според нас не е осъзнат в своята дълбочина, а когато се осъзнае този проблем, може да бъдат предложени най-адекватни решения.

Ефективното функциониране на всяка една здравна система зависи от броя на човешките ресурси, от тяхната квалификация и от тяхната мотивация. А пък наличието на квалифицирани и високоефективни кадри влияе както върху ръста на икономиката, така и върху благосъстоянието на населението.

Равният достъп до медицински специалисти обаче има ключово значение за пълната реализация на правото на здраве на всеки човек, което е основно и изконно право.

Съвсем накратко ще ви покажа състоянието в момента на нашата здравна система от гледна точка на човешки ресурси, като източниците на информация са значителни и сериозни институции, въпреки че ще забележите някои съществени различия, които отново посочват, че съществува някакъв проблем в информацията и в обработката й.

Според Националния статистически институт това е броят на лекарите в България. За 2011 г. те са 28 411. Съвсем друга обаче е картината от регистъра на Българския лекарски съюз. Виждате, че според регистъра на Българския лекарски съюз, независимо че има тенденция на намаляване на броя на лекарите, те са значително повече като брой, отколкото са посочени от Националния статистически институт. Защо това е така, не мога да ви обясня, но смятам, че регистърът на Българския лекарски съюз е по-обективен, тъй като е задължително членството на лекарите в Българския лекарски съюз, и това е информация, която е подадена от регионалните колегии на Лекарския съюз.

По отношение на лекарите на 100 хиляди души население в някои страни на Европейския съюз, включително и България, България се намира на едно от водещите места, което е добре. Значи някъде на пето място се намираме и това е предпоставка, но в никакъв случай не е равенство за висока ефективност, капацитет, качество и добър, положителен здравен статус на населението.

В момента в болничната помощ работят 53 процента от лекарите, които са регистрирани в България, в извънболничната – 29 процента.

Възрастовото разпределение обаче е доста тревожно. До 30 години работят само 5 процента от лекарите. Между 46 и 60 години са повече от 48 процента. Това вече е почти половината от регистрираните лекари. Над 60 години също не е малък – 20 процента. Ако го сравним с лекарите до 30 години, виждаме тази сериозна тенденция за застаряване на кадровия лекарски състав в България.

През 2010 г. 3793 лекари работят в индивидуални практики за първична помощ, 931 в групови практики за първична помощ.

Защо давам тези данни? Защото в следващия слайд виждаме (показва мултимедия), каква е осигуреността с общопрактикуващи лекари в България на 100 хиляди души от населението, сравнена с осигуреността в Европейския съюз. Тук България се намира някъде в златната среда, разбира се, почти колкото в Германия по осигуреност на лекари, но далеч зад Франция, зад Австрия, дори и зад Португалия. Много по-малка е осигуреността с лекари в съседна Гърция и, ако се анализира този факт, може да бъде използвано това, което Вие казахте, за мобилността и възможностите на тази мобилност, които могат да дадат добросъседските отношения.

Брой специалисти - физически лица в лечебните заведения, които са сключили договор с Националната каса – също има една тенденция за увеличаване на специалистите. Това също е признак на миграция. Значи от болничната помощ отиват в извънболничната и, виждате, това е една тенденция на базата на информация от Националната здравно осигурителна каса.

Броят на болниците в България, уважаеми дами и господа, е 4,60 на 100 хиляди и е по-висок от средния брой за Европа – 2,62.

В заведенията за болнична помощ работят 15 264 лекари, в заведения за извънболнична помощ – 10 589.

Тук трябва да имаме предвид обаче, че при разпределението на кадрите по сектори много от специалистите по здравни грижи работят не само в едно лечебно заведение. Българското законодателство дава възможност да работят в повече от едно лечебно заведение както специалистите в болничната, така и тези, които са в извънболничната помощ.

Регионалното разпределение на медицинските специалисти и специалистите по здравни грижи е изключително непропорционално и дисбалансирано, което се отразява изключително много върху достъпа на населението до здравни грижи, той естествено е затруднен и създава също сериозни проблеми при работата на медицинския персонал. В някои региони се работи с изключително намален състав и липса на някои специалности, което е твърде важно и за местното здравеопазване, и в края на краищата това влошава сериозно качеството на медицинската помощ и влияе върху ефективността и резултатността.

Тази диспропорция в разпределението съм я показала на следващия слайд, за да видите какво е съотношението на наситеността с кадри, да речем, в Ямбол, в Разград, в Кърджали, Смолян, спрямо София, Пловдив, Варна и така нататък. На места разликите са повече от десет пъти.

С една дума, наблюдава се засилваща се тенденция към недостиг на медицински персонал, на лекари и медицински сестри.

Какви са причините според анализа, който прави Лекарския съюз?

Това е недостатъчна до липсваща политика за решаване на общите и специфични проблеми на човешкия ресурс в здравеопазването, недобра политика на обучение и квалификация, недостатъчно стимули и липса на мотивация на здравните кадри, липса на стратегическо планиране и на адекватна политика на финансиране и инвестиции.

Говорещият преди мен представител на Министерството на здравеопазването показа някои тенденции за промяна в тези причини. Да се надяваме, че те в края на краищата ще имат съответен ефект.

Миграцията и емиграцията на здравни професионалисти нараства през последните години и това става ясно в следващите слайдове от информацията, която имаме в Лекарския съюз.

Кои са основните причини? Основните причини са свободното движение на хора, стоки и услуги, икономическите кризи и териториалните диспропорции, влизането на България, разбира се, в Европейския съюз и признаването на дипломите, бавните до липсващи решения на икономически и професионални проблеми, разликите в благосъстоянието на цели общества и различни обществени и професионални групи.

Тези различия се измерват основно в икономически показатели на макро и микро равнище, няма да ви ги посочвам. Този дисбаланс, който съществува при лекарите е не само на регионално ниво, но и на ниво на специалност, на ниво лечебно заведение, на ниво общини. Тоест повсеместно във всички посоки съществува тази дисбалансираност.

Какви са посоките на миграционните процеси и движението на лекарите? От по-малките населени места към по-големите, от публичния към частния сектор, от болничната към извънболничната помощ и вече трансграничните миграционни процеси, за които и преди малко говорихме.

Какви са обаче последиците? Последиците са два вида. Едните са последиците върху обществото, другите са върху индивида.

Тези миграционни процеси имат, разбира се, и позитивни последици, но те са по-скоро до индивидите, а не толкова до обществото. При обществото последиците по-скоро са негативни при трайната емиграция, основната емиграция. Защо? Какви са тези последици? Те се отразяват основно върху свободния избор на лечебно заведение, осигурен е този свободен достъп, адекватното предоставяне на здравни услуги и в крайна сметка върху качеството на живот в малките населени места, намалена ефективност на работата на здравната система, създава се безпорядък и източник на икономически загуби, миграцията се отразява и върху мениджмънта на лечебните заведения, като намалява резултатността и иновативността им.

Какви са негативните ефекти за индивида при миграцията? Те са по-малко, но въпреки това са значими. Това са разрушаване на семействата, трудности при преодоляване на езикови бариери, трудности към адаптиране с чужди култури и правила, доцент Кръстева посочи някои от тези причини.

А за самата система какво е най-значимото? Загубата на квалифицирани кадри със своите знания, умения, опит, придобити след скъпо за обществото и индивида държавно образование, и разклатеното доверие в самата система.

Сериозен проблем – липсват точни данни за емиграцията, както и система и ресурси за наблюдение на явлението. Това явление не се наблюдава, така както трябва в България, въпреки че в Лекарския съюз съществува този регистър, но същите проблеми не са само в България, те са и в цяла Европа. Тоест липсва един регистър, даже и на по-високо ниво, на европейско ниво, между отделните държави, за да се проследява този проблем.

Българският лекарски съюз издава удостоверения на лицата, придобили професионална квалификация по медицинска професия в България, които желаят да упражняват професията си в други страни, и съхранява тези данни. Но това са само намеренията на тези лица за миграция. Това са само намерения, не са реални данни за действителната миграция.

Освен това няма данни на колко от лицата, на които е издадено удостоверение, действително отиват в друга държава, получават признаване на професионалната си квалификация и започват работа по специалността си. Знаете, че една част действително се реализират в областта, в която са работили, или в друга специалност, но една част започват да работят съвсем други професии или занаяти.

Няма информация и за завърналите се от емиграция или пребиваване по някакъв повод в друга държава, но не на краткосрочни специализации, а говоря за тези, които са отишли да реализират своя труд като лекари в съответната държава. Това е така основно по две причини: лекарите, на които са издадени сертификати, запазват своето членство в БЛС и не се отписват от регионалните колегии. Тоест ние нямаме информация дали те действително са заминали, въпреки че са взели този сертификат. Съответно и при завръщането си не го възстановяват, защото те продължават да бъдат членове на Българския лекарски съюз и на регионалните колегии.

Имаме спорадична информация само за тези, които са замразили своето членство, и когато се връщат, го възстановяват. Но тази информация е изключително спорадична. Примерно за тази година има само двама лекари, за които имаме информация, че са се завърнали, за да продължат да работят в България, което на фона на тази обща информация е много неадекватно.

По данни на Българския лекарски съюз общият брой издадени сертификати по години е следният: към 6.11.2012 г. са издадени 407 сертификата. Това, което съм подчертала, показва тенденциите, които се променят през годините. Това е последната година и ще видите защо. Увеличава се броят на ново завършилите. Току-що завършилите автоматически и веднага заминават. Освен това виждате, че пък от реализиралите се с две, с три специалности е сравнително малък броят на тези, които заминават за чужбина.

Освен това голям е броят на тези, които са без специалност. Те също отиват най-вероятно привлечени от възможността за кариерно развитие и да специализират това, което желаят и ги удовлетворява. Разбира се, страните, в които най-често се отправят лекарите, са Германия, Англия, Франция, Европейския съюз, това е ясно. По възраст виждате, че по-големият брой са младите лекари и те са между 35 и 45 години.

Долу горе да ви кажа тенденциите от тези четири години - 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Какви са тенденциите? Че средно заминават около 500 човека. За четири години около 500 човека.

Променят се характеристиките на заминаващите обаче по възраст и специалност. През последните две години се увеличава броят на новозавършилите и на тези без специалност, съответно се увеличава броят на заминалите до 35-годишна възраст. Освен традиционните, които познаваме като специалности - по анестезиология, акушерство и гинекология, и хирургия, започват да се появяват нови специалности като психиатрия, да речем, патология, образна диагностика, офталмология, уши, нос и гърло. Просто се променя вече профилът и на тези, които заминават.

Като възрастово разпределение близо 50 процента от лекарите са на възраст между 46 и 60 години. Най-много удостоверения са издадени за Великобритания, Германия и Франция. И това, което ви казах, се променя, Германия заема първо място през 2011 г. и 2012 г. И това е така. Там заминават новозавършилите и тези, които са без специалност, което най-вероятно се дължи на възможностите и на условията, които предлага германската страна за специализации и развитие на тези специалисти.

Кои са основните причини за миграцията? Няма да ги повтарям, това са по данни на “Отворено общество”, вие почти всички ги споменахте, както и фактори, благоприятстващи решението за миграция. По същия начин това са ниското заплащане, дисбалансираността и така нататък.

Обаче по данни на Българския лекарски съюз искам да ви кажа причините, които лекарите споделят, когато дойдат за сертификатите, защо заминават в чужбина. Не винаги основната мотивация е финансовото и кариерното развитие. Все повече и повече колегите започват да отбелязват факта за загубата на доверие между лекари и пациенти и нарасналото напрежение в обществото по отношение на медицинските грешки. Това, за съжаление, огромно напрежение, което се създава през последните години, е също един вече значителен фактор за миграция на лекарите. Напрежението на работното място, тенденциите за индивидуализация на професията. Какво имам предвид? Докато медицинската професия, знаете всички, е екипна дейност, в екипи работят лекарите, в екипи работят медицинските специалисти и така нататък, каква е тенденцията за индивидуализация? Ами, основният мотив е финансовият и начинът на заплащане на базата на договарянето между Националната здравно осигурителна каса и регионалната каса. Все повече лекари започват да казват: “Тези пациенти са мои, аз ще се грижа за тях”. И не разчитат, даже се стига до такива парадоксални ситуации, в които има отказ от консултация в самото лечебно заведение.

Недобрите условия за пенсиониране, уважаеми колеги, това се появява вече като основен мотив и вътрешно съсловните корупционни практики. Няма да го тълкувам това нещо, на вас ви е ясно какво значи. Тези фактори имат значение за мобилността на кадрите между лечебните заведения в рамките на едно населено място, между други населени места и в самата България. Значи не говорим само за трансграничните миграционни процеси.

Още негативни последици. Това е трагично. Средна възраст на общопрактикуващите лекари – 52 години. Страната започва да изпитва недостиг на лекари – специалисти. Има доста незаети лекарски длъжности не само в непривлекателните райони, дефицитът вече започва да се усеща и в градовете, дори и в университетските болници. Значителният броя напускащи млади и способни лекари влияе върху количествената и качествената осигуреност на българското население и води до застаряване на лекарския състав и възпира естествения процес на кадровото обновление.

Значи тенденциите са две успоредни: населението застарява, ама и докторите застаряват, нали? И в един момент, за съжаление, тези две успоредни линии няма да се раздалечават, а все повече и повече ще се приближават.

Какви са перспективите и какво да се направи? Естествено е, само ще обобщя, защото аз съм ги написала подробно, ангажиментите както на институциите, на политиците, на Българския лекарски съюз са свързани действително с възможността за създаване на един регистър, информационна система или както щете го наречете, за да може да се направи именно тази оценка, за да може този процес и проблем да се анализира в дълбочина, за да могат да се предложат адекватни решения.

Освен това задължително има една, която липсва – концепция за квалификация и надграждащо продължително обучение. Българският лекарски съюз в момента има доста сериозни и положителни стъпки в тази посока със създаването на акредитационните комисии. Системата за акредитация, която е създадена, това също е една положителна стъпка от страна на Лекарския съюз, подобряване на системата за професионално развитие и израстване, и превръщането й в система, която търси и оползотворява потенциала на лекарите. Тоест има активност в този процес.

Много е важно международното сътрудничество, няма да се спирам на него, но основното е да се създаде една единна социална мрежа за лекари ли да я нарека, как да я нарека, която да показва всички тези процеси.

И това, което сега за мен като представител на Лекарския съюз е изключително важно и смятам, че може да допринесе доста за промяната в тази ситуация, превръщането на Българския лекарски съюз от професионална организация в организация със специални интереси. Това значи да защити името на професията, като обединява стратегическата си визия за развитието на професията и да отстои достойната си позиция в публичното и общественото пространство.

Трябва да се повлияе и на правенето на политиките, които директно рефлектират върху лекарското съсловие, да ангажира общественото мнение по начин, различен от тиражирания в медиите за дамгосване на професията, и преди всичко да увери собствените си членове – българските лекари, че Българският лекарски съюз е институцията, която защитава своите професионалисти, интересите и достойнствата на професията и нейното развитие.

Разбира се, изграждането, както казах, от индивидуални отново към екипни действия и координация, ефективна административна система, която подпомага и гарантира съответност между знания, умения, постижения, достъп до професионални ресурси и, не на последно място, осигуряване на заплащане, което да съответства на професионалната квалификация, на интензивността на труда и позволява инвестиране в професионалното развитие – това, което досега за съжаление не е възможно.

И накрая, преди да благодаря, необходимостта от наличие на точни и съпоставими данни за състоянието и проблемите, в това число и миграцията на медицинските специалисти могат да послужат за вземане на конкретни и практически решения. Благодаря ви за вниманието.