Лекции, държани на 1 и 22 март 1909 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев сканиран от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр. Делото на христос и противодействува

МЕФИСТОФЕЛ И ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА

Фигурата на Мефистофел, кой­то ще бъ­де на­ша­та из­ход­на точ­ка днес, Вие поз­на­ва­те от Гьотевия Фауст. Вие знаете, че Мефистофел е ед­но Същество - днес ние не ще нав­ле­зем във въпроса, до­кол­ко по­етич­но­то пред­с­та­вя­не съв­па­да с окул­т­ни­те фак­ти - ед­на фигура, ко­ято се явя­ва в дра­ма­та ка­то из­ку­си­тел на Фауст, кой­то в из­вес­т­но отношение, мо­же да бъ­де взет ка­то пред­с­та­ви­тел на чо­ве­ка стре­мящ се да дос­тиг­не ви­си­ни­те на съществуването. В лек­ции вър­ху Гьоте аз съм го­во­рил ве­че за това, как­ви ду­хов­ни об­зо­ри се раз­к­ри­ват в сце­на­та на "Преминаването на Майките", къ­де­то Мефистофел дър­жи в ръ­ка­та си ключа, да­ващ дос­тъп до тъмнината, дол­на­та област, къ­де­то жи­ве­ят Майките. Самият Мефи- стофел не мо­же да вле­зе в та­зи област. Той прос­то казва, че в та­зи тайн­с­т­ве­на об­ласт ня­ма раз­ли­ка меж­ду "горе" и "долу": "Потъни тогава! Бих могъл, съ­що та­ка да кажа. Изкачи се?

То е поч­ти ед­но и също".

Ние съ­що та­ка знаем, че при оха­рак­те­ри­за­не на то­зи област, Мефисто- фел използува ду­ма­та "Нищо", "Небитие". В из­вес­тен сми­съл сле­до­ва­тел­но той пред­с­та­вя духа, кой­то в то­ва "Нищо" би тър­сил нещо, ко­ето ня­ма стойност за него. Фауст отговаря, как­то все­ки ис­тин­с­ки тър­сач мо­же да от­го­во­ри на един ма­те­ри­алис­ти­чен мислител: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичкото".

Може да си по­мис­лят онези, ко­ито че­тат Въведението към Фауст, "Про- логът в небето", ко­ито го че­тат с дъл­бо­ка мисъл, че той съ­дър­жа думи, ко­ито резонират, ка­то че ли от през хи­ля­ди години. Гьоте ос­та­вя думи, ка­за­ни меж­ду Господа и Йов в Книгата за Йов зву­чат в на­ча­ло­то на Фауст. В "Книгата на Йов" четем, че Йов е добър, пра­ве­ден и на­бо­жен мъж и как си­но­ве­те на Господа на Светлината се пред­с­та­вят пред Него. Всред тях е един неп­ри­ятел на Светлината. В раз­го­вор меж­ду неп­ри­яте­ля на Светлината и вър­хов­ния Господ то­зи неп­ри­ятел на Светлината казва, че той е об­хо­дил на­сам и на­там Земята", тър­сей­ки и опит­вай­ки мно­го неща. Господ казва: "Познаваш ли моя слу­га Йов?" и неп­ри­яте­лят на Светлината - за­що­то та­ка ще го на­ри­ча­ме - от­го­ва­ря на Господа, че Йов му е из­вес­тен и че той си­гур­но е в със­то­яние да го от­к­ло­ни от Доброто и да го до­ве­де до загиване. Този Дух би тряб­ва­ло да пра­ви два опи­та да се приб­ли­жи до Йов и след то­ва той го хва­ща чрез това, че на­ра­ня­ва не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло. Той по­каз­ва то­ва подчертано, ко­га­то каз­ва на Господа: "Отнеми му при­те­жа­ни­ята и той ня­ма да падне, ала до­кос­ни не­го­ва­та кост и плът и той ще падне!" Кой мо­же да не чуе ед­но ехо от всич­ко то­ва във Фауст, ко­га­то Господ пи­та Мефистофел в "Про- лог в небесата": "Познаваш ли ти Фауст, моя слуга?" И то­га­ва в по­доб­ни думи, ние чу­ва­ме от­го­во­ра на Духа, кой­то в "Книгата на Йов" ид­ва пред Господа, ко­га­то Мефистофел твърди, че той мо­же ле­кич­ко да по­ве­де Фауст по начин, че да мо­же да го от­к­ло­ни от пътя, кой­то во­ди към Доб- рото. Тук сле­до­ва­тел­но ние слу­ша­ме звуци, ко­ито зву­чат в уни­сон от през вековете.

Когато мис­ли­те за фи­гу­ра­та на Мефистофел, мо­же би чес­то сте се питали: Кой е Мефистофел всъщност? Тук са пра­ве­ни го­ле­ми грешки, грешки, ко­ито мо­гат да бъ­дат ко­ри­ги­ра­ни са­мо чрез дъл­бо­ко окул­т­но проникновение. Самото име показва, че Мефистофел е свър­зан с Дяво- ла, или с иде­ята за Дявола, тъй ка­то ду­ма­та "Топел" е същата, как­то "Тюфел" - Дявол. Ала дру­ги­ят въп­рос - и тук ние ид­ва­ме в ед­на об­ласт на се­ри­оз­ни погрешки, ко­ито чес­то се явя­ват при обяс­ня­ва­не фи­гу­ра­та на Мефистофел - дру­ги­ят въп­рос е: да­ли Мефистофел мо­же да бъ­де иден­ти­фи­ци­ран с Духа, кой­то ни е из­вес­тен ка­то Луцифер, кой­то през и
след Лемурийската епо­ха се приб­ли­жи към чо­ве­чес­т­во­то за­ед­но със сво­ето войн­с­т­во и се заг­нез­ди в ево­лю­ци­он­ния процес? Преобладаваща склон­ност в Европа е да се иден­ти­фи­ци­рат фи­гу­ра­та на Мефистофел, как­то той се по­явя­ва в Гьотевия "Фауст", а съ­що не в по­-ран­на­та на­род­на ли­те­ра­ту­ра с Луцифер. Мефистофел е поз­нат ха­рак­тер нав­ся­къ­де и въп­ро­сът е: е, ли той и не­го­во­то войн­с­т­во иден­ти­фи­ци­ра­но с Луцифер и не­го­во­то войнство? С дру­ги думи, е ли въз­дейс­т­ви­ето на Мефистофело- вото вли­яние вър­ху чо­ве­ка съ­що ка­то то­ва на Луцифер? - то­ва е въп­ро­сът и днес: пред нас.

Ние знаем, ко­га Луцифер се приб­ли­жи към човека. Проучвали сме про­ти­ча­не­то на чо­веш­ка­та ево­лю­ция на Земята през епохата, ко­га­то Слън- цето със сво­ите Същества, а по­-къс­но и Луната се от­де­ли­ха от Земята за­ед­но със силите, ко­ито би­ха нап­ра­ви­ли по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на чо­ве­ка невъзможно. И зна­ем също, че по времето, ко­га­то чо­век все още не бе­ше го­тов не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло да ста­не независимо, Луцифер и не­го­во­то войн­с­т­во се приб­ли­жи­ха към него. Въздействието вър­ху чо­ве­ка бе­ше двукратно. То бе към края на Лемурийската епоха, ко­га­то в сво­ето ас­т­рал­но тяло, чо­ве­кът фак­ти­чес­ки бе­ше из­ло­жен на вли­яни­ята из­ли­за­щи от Луцифер. Ако Луцифер не се бе­ше приближил, човекът, то­ва е вярно, би бил за­па­зен от из­вес­т­ни злини, но той не би пос­тиг­нал и онова, ко­ето тряб­ва да се от­че­те ка­то ед­на от не­го­ви­те на­й-­го­ле­ми бла- гословии.

Това не стана, за­що­то Луцифер се приб­ли­жи към чо­ве­ка и нап­ра­вил част от ду­хов­ния свят, не­ви­дим за него. Личните инстинкти, страс­ти и желания, ко­ито въз­ник­на­ли в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло раз­с­т­ла­ли об­лак на тъм­ни­на над ду­хов­ни­те Същества на света, от ко­ито чо­ве­кът е ро­ден и кой­то в про­ти­вен слу­чай неп­ре­къс­на­то би ос­та­нал ви­дим за него. Ето за­що в оне­зи го­ле­ми цен­т­ро­ве на Оракули в Древна Атлантида пос­ве­те­ни­те спе­ци­ал­но обу­ча­ва­ли да виж­дат она­зи част от ду­хов­ния свят, ко­ято е би­ла скри­та в ре­зул­тат на вли­яни­ето на Луцифер. Целта на всич­ки подготовки, пре­ми­на­ва­ни от во­да­чи и от уче­ни­ци­те на древ­ни­те Ора- кули в Атлантските Мистерии е би­ла да им се да­де въз­мож­ност да въз­п­ри­емат она­зи част от ду­хов­ния свят на Светлината, ко­ято ка­то пос­лед­с­т­

И та­ка вли­яни­ето на Луцифер в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то нап­ра­ви въз­мож­но за чо­ве­ка да из­пад­не в греш­ка и зло, ала съ­що та­ка и да дос­тиг­не свобода. Ако ня­ма­ше Луциферическото влияние, условията, ко­ито то­ку що Ви опи­сах щя­ха да се съз­да­дат в сре­да­та на Атлантската епоха: гоб­ле­нът на се­тив­ния свят ще­ше да бъ­де раз­п­рос­т­рян пред човека: ми- нералното, рас­ти­тел­но­то и жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во щя­ха да бъ­дат ма­те­ри­ал­но ви­ди­ми за него: как­то и яв­ле­ни­ята на при­ро­да­та и небесата, гръ- мотевици, светкавици, облаци, въз­дух - всич­ко ще­ше да бъ­де ви­ди­мо за външ­но­то зрение. Но зад то­ва ще­ше да съ­щес­т­ву­ва не­пог­реш­но­то при­със­т­вие на Божествено-Духовните Същества. Ала по­ра­ди то­ва че лу­ци­фе­ри­чес­ко­то вли­яние ве­че бе въз­дейс­т­ву­ва­ло вър­ху чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло, ала не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло - по оно­ва вре­ме все още бе ви­до­из­ме­ня­що се - би­ло та­ка под­гот­ве­но от Лемурийската епо­ха и на­та­тък от Атлантската, че то не би мог­ло да ста­не пряк ин­с­т­ру­мент за фи­зи­чес­кия свят на сетивата, щом ду­хов­ни­ят свят зад не­го е бил видим. И та­ка чо­ве­кът не би мо­гъл не­пос­ред­с­т­ве­но да въз­п­ри­ема фи­зи­чес­кия се­ти­вен свят във формата, в ко­ято той ед­нов­ре­мен­но би раз­к­рил се­бе си пред не­го как­то и един ду­хо­вен свят. Трите по­-нис­ши цар­с­т­ва на при­ро­да­та би­ли око­ло него: фи­зи­чес­ки­ят свят ста­нал во­ал пред ду­хов­ния свят. Човекът

Ала по­ра­ди това, че чо­век е пре­ми­нал през та­зи еволюция, дру­го ед­но вли­яние бе в със­то­яние да ус­та­но­ви се­бе си в сре­да­та на Атлантската епо­ха - ед­но вли­яние съв­сем по­-раз­лич­но и ко­ето не би тряб­ва­ло да се обър­к­ва с то­ва на Луцифер и не­го­ви­те войнства. Макар че то­ва бе Луцифер, кой­то на­й-­нап­ред нап­ра­ви въз­мож­но чо­ве­кът да по­пад­не в об­лас­т­та на то­ва дру­го влияние, ма­кар че Луцифер бе, кой­то при­чи­ни чо­веш­ко­то тя­ло да ста­не по-плътно, от­кол­ко­то би би­ло в про­ти­вен случай, все пак не­об­хо­ди­мо бе и ед­но дру­го вли­яние да се приб­ли­жи до човека, за да го до­ве­де на­пъл­но в ма­те­ри­ал­ния свят на сетивата, за да зат­во­ри на­пъл­но за не­го ду­хов­ния свят, та­ка той бе до­ве­ден до илюзията: ня­ма друг свят ос­вен све­та на ма­те­ри­ал­но­то съществуване, раз­п­рос­ти­раш се пред мен!

Така от сре­да­та на Атлантската епо­ха един про­тив­ник дос­та по­-раз­ли­чен по ха­рак­тер от Луцифер приб­ли­жи човека, имен­но Съществото, ко­ето раз­п­рос­ти­ра та­ка­ва мъг­ла и тъм­ни­на око­ло не­го­ви­те спо­соб­нос­ти за възприятие, че той не пра­ви ни­как­во усилие, ни­то раз­гъ­ва ня­как­во же­ла­ние да раз­га­дае тай­ни­те на све­та зад сетивата. Ако си представите, че под вли­яни­ето на Луцифер се­тив­ни­ят свят е ста­нал не­що ка­то воал, чрез вли­яни­ето на то­ва вто­ро Същество, фи­зи­чес­ки­ят свят в сво­ята ця­лост ста­нал ка­то ня­как­ва твър­да кора, зат­ва­ряй­ки ду­хов­ния свят. Само Атла- нтските Посветени са би­ли в състояние, ка­то пре­ми­на­вай­ки през спе­ци­ал­на­та подготовка, да про­ник­нат през та­зи твър­да пок­рив­ка на ма­те­ри­ал­но­-фи­зи­чес­кия свят.

Силите, ко­ито приб­ли­жи­ли човека, за да за­тъм­нят не­го­во­то зре­ние за дру­га­та стра­на на бо­жес­т­ве­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на­й-­нап­ред са спо­ме­на­ти в уче­ни­ето да­де­но на не­го­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли и уче­ни­ци от Заратустра, ве­ли­ки­ят во­дач на древ­ни­те персийци. Мисията на Заратустра е би­ла да внед­ри кул­ту­ра в един народ, кой­то за раз­ли­ка от древ­ни­те индуси, по при­ро­да не са неп­ре­къс­на­то жа­ду­ва­ли за ду­хов­ния свят. Мисията на Заратустра е би­ла да да­де на своя на­род ед­на култура, от­п­ра­ве­на към све­та на сетивата, це­ля­ща да ов­ла­дее ма­те­ри­ал­ния свят пос­ред­с­т­вом начини, за­ви­се­щи от уси­ли­ята и тру­да на фи­зи­чес­кия човек. Следовате- лно в ци­ви­ли­за­ци­ята на Древна Персия чо­ве­кът по­-мал­ко е бил под вли­яни­ето на Луцифер, от­кол­ко­то под вли­яни­ето на оно­ва Същество, ко­ето от сре­да­та на Атлантската епо­ха бе се приб­ли­жи­ло до човечеството, ка­то в ре­зул­тат мно­зи­на от Посветените по оно­ва вре­ме бя­ха из­пад­на­ли в прак­ти­ку­ва­не на ед­на фор­ма на чер­на магия: ка­то бя­ха от­к­ло­не­ни от пъ­тя от то­зи изкусител, те зло­упот­ре­бя­ва­ха с це­ли­те на фи­зи­ко­-ма­те­ри­ал­ния свят чрез онова, ко­ето бе­ше на тях­но раз­по­ло­же­ние от ду­хов­ния

Тези две фи­гу­ри - Луцифер и Ариман - тряб­ва да бъ­дат мно­го доб­ре раз­ли­ча­ва­ни ед­на от дру­га тъй ка­то Луцифер е ед­но Същество, ко­ето от­де­ли се­бе си от ду­хов­ни­те войн­с­т­ва на Небето СЛЕД от­де­ля­не­то на Слънцето, до­ка­то Ариман ве­че се бе от­де­лил ПРЕДИ от­де­ля­не­то на Слънцето и е въп­лъ­ще­ние на съв­сем дру­ги сили. Резултатът от вли­яни­ето на Луцифер през Лемурийската епо­ха е бил са­мо пок­ва­ря­ва­не­то на способността, все още при­те­жа­ва­на от чо­ве­ка през Атлантската епоха, да ма­ни­пу­ли­ра си­ли­те на въз­ду­ха и водата. В книгата, озаг­ла­ве­на "От Акашовата хроника" Вие на­вяр­но сте прочели, че през Атлантски вре­ме­на си­ли­те в се­ме­на­та на рас­те­ния и жи­вот­ни все още са би­ли под раз­по­ред­ба­та на чо­ве­ка и са мог­ли да бъ­дат из­тег­ля­ни така, как­то силите, из­пол­з­ву­ва­ни под фор­ма­та на па­ра за зад­виж­ва­не на ма­ши­ни мо­гат да бъ­дат ес­т­ра­хи­ра­ни днес от ми­не­ра­ла въглища. Аз съм Ви казал, че ко­га­то те­зи при­род­ни си­ли се изтеглят, те са свър­за­ни по тайн­с­т­вен на­чин с при­род­ни­те си­ли във вятъра, во­да­та и др. и ако бъ­дат при­ло­же­ни от чо­ве­ка за цели, про­ти­во­пос­та­вя­щи се на бо­жес­т­ве­ни­те цели, те­зи при­род­ни си­ли за­поч­ват да дейс­т­ву­ват сре­щу него.

Тук ле­жи при­чи­на­та за Атлантският Потоп и за раз­ру­ше­ни­ята при­чи­не­ни от си­ли­те на природата, ко­ито до­веж­дат до из­чез­ва­не­то на це­лия кон­ти­нент Атлантида. Но до­ри пре­ди оно­ва време, чо­век бе за­гу­бил власт над си­ли­те на огъ­ня и си­ла­та да ги свър­з­ва с из­вес­т­ни тайн­с­т­ве­ни си­ли на Земята. Властта над си­ли­те на Огъня и Земята и тях­но­то съ­че­та­ние ве­че е би­ла от­тег­ле­на от човека. Но се­га - чрез вли­яни­ето на Ариман и не­го­ви­те съ­юз­ни­ци - чо­век от­но­во при­до­би­ва из­вес­т­на власт над Огъня и Земята и в ре­зул­тат се по­лу­ча­ват бедствия. И много, ко­ето се чу­ва за използуване на Огъня в Древна Персия е свър­за­но с това, ко­ето Ви каз­вам сега. Много сили, използувани в чер­на ма­гия и свър­за­ни с нея да­ват за ре­зул­тат това, че чо­век по­лу­ча­ва власт от съв­сем раз­лич­но ес­тес­т­во и та­ка спе­чел­ва вли­яние над Огъня и Земята и ре­зул­та­ти­те от то­ва са разрушителни. Практиката на чер­на ма­гия от по­том­ци­те на ат­лан­ти­те в Древна Персия би продължила, ако уче­ни­ето на Заратустра не бе раз­к­ри­ло как Ариман ка­то ед­на про­тив­ни­ко­ва сила, ула­вя човека, за­мъг­ля не­го­во­то зре­ние за ду­хов­на­та ре­ал­ност зад све­та на сетивата. Така чрез Заратустра и не­го­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли се е пос­тиг­на­ло го­ля­мо вли­яние
вър­ху го­ля­ма част от Следатлантската цивилизация: от ед­на стра­на хо­ра­та са би­ли на­уча­ва­ни за ра­бо­та­та на въз­ви­ше­ния Бог на Светлината, към ко­го­то те мо­гат да се обръщат, а от дру­га стра­на - за зло­коб­на­та власт на Ариман и не­го­ви­те войнства.

Ариман ра­бо­ти вър­ху чо­ве­ка по без­б­рой и без­к­рай­но раз­лич­ни начини. Казал съм Ви, че Събитието на Мистерията на Голгота е би­ло от ог­ром­на важ­ност за ево­лю­ци­ята на света. Христос се по­явя­ва и в областта, в ко­ято вли­за след смъртта, къ­де­то вли­яни­ето на Ариман е до­ри по-голя- мо, от­кол­ко­то в све­та око­ло чо­ве­ка тук на Земята меж­ду раж­да­не и смърт. В об­лас­т­та на съ­щес­т­ву­ва­не меж­ду смърт и пре­раж­да­не Арима- новите влияния, въз­дейс­т­ву­ва­ли вър­ху чо­ве­ка с ужа­ся­ва­ща сила. И ако ни­що дру­го не бе станало, пъл­на тъм­ни­на би пос­те­пен­но об­х­ва­на­ла чо­ве­ка в "об­лас­т­та на Сенките" - как­то бе пра­вил­но оп­ре­де­ле­но от древ­ни­те гърци. Едно със­то­яние на пъл­на изолация, во­де­ща до усил­ва­не на его­из­ма би нас­тъ­пи­ла меж­ду смърт и прераждане: и чо­ве­кът би се раж­дал в но­вия си жи­вот ка­то груб и самонадеян егоист. Ето за­що не е са­мо израз, че след Събитието на Голгота, ко­га­то Кръвта е тек­ла от раните, Христос се е по­явил в от­въд­ния свят, в об­лас­т­та на Сенките и око­вал Ариман във вериги. Макар че вли­яни­ето на Ариман ос­та­ва и е всъщ­ност про­из­хо­да на вся­ко ма­те­ри­алис­тич­но мис­ле­не в човека, ма­кар че то­ва вли­яние мо­же да бъ­де па­ра­ли­зи­ра­но са­мо ако хо­ра­та при­емат у се­бе си силата, из­лъч­ва­ща се от Мистерията на Голгота, все пак те мо­гат да чер­пят от то­ва Събитие силата, ко­ято им да­ва въз­мож­ност от­но­во да на­ме­рят своя път об­рат­но в Божествено-Духовния свят.

Така че на Ариман се дъл­жи способността, че чо­веш­ко­то зна­ние бе на­й-­нап­ред от­п­ра­ве­но навън, Ариман бе ед­но Същество, за ко­ето хо­ра­та има­ха из­вес­т­но зна­ние чрез културата, съз­да­де­но от Заратустра, и от­там зна­ни­ето за Ариман се раз­п­рос­т­ра­ни сред дру­ги­те на­ро­ди и в тех­ния свят на идеи. Ариман със сво­ите войн­с­т­ва се явя­ва ка­то фи­гу­ра с на­й-раз­лич­ни име­на сред ци­ви­ли­зо­ва­ни­те народи. И дъл­жа­що се на осо­бе­ни условия, по­лу­че­ни в ду­ши­те на ев­ро­пейс­ки­те народи, ко­ито бя­ха ос­та­на­ли на­й-­на­зад в миг­ра­ци­ята от Запад към Изток, ко­ито по­-мал­ко са би­ли от дру­ги­те под вли­яние на онова, ко­ето бе ста­ва­ло в Древна Индия, Древна Персия, Египет и до­ри в Гръко-Латинската ци­ви­ли­за­ция - по­ра­ди те­зи об­с­то­ятел­с­т­ва там всред ев­ро­пейс­ки­те народи, от ко­ито Петата Епоха на кул­ту­ра­та ще­ше да се роди, е пре­об­ла­да­ва­ло ед­но от­но­ше­ние на душата, ко­ето е смя­та­ло Ариман са­мо за фи­гу­ра на ужас. И до­ка­то са би­ли въз­п­ри­ема­ни мно­го раз­лич­ни име­на - нап­ри­мер Мефистофел сред ев­рейс­кия на­род - в Европа фи­гу­ра­та на Ариман е ста­на­ла "Дяволът" с не­го­ви­те раз­лич­ни форми.
Явно тук пред нас е ед­но съ­че­та­ние на случ­ки в ду­хов­ни­те све­то­ве и мнозина, ко­ито твърдят, че са над сред­но­ве­ков­ни­те суеверия, би тряб­- ва­ло да за­пом­нят ду­ми­те на "Фауст":

"Малките хо­ра ни­ко­га не по­душ­ват Дявола,

ма­кар че Той ве­че ги е хва­нал за яката".

Точно за­що­то чо­век зат­ва­ря сво­ите очи за то­ва влияние, той та­ка на­пъл­но му се поддава. Гьотевият Мефистофел не е ни­кой друг, ос­вен фи­гу­ра­та на Ариман и не тряб­ва да бъ­де обър­кан с Луцифер. Всичките греш- ки, из­ник­ва­щи тук и там в ко­мен­та­ри­ите вър­ху "Фауст" про­из­ти­чат от то­ва обър­к­ва­не - ма­кар че всъщ­ност Луцифер е този, кой­то пръв па­ви­ра пъ­тя на Аримановото влияние. Като се про­уч­ва Ариман чо­век не­ми­ну­емо е от­ве­ден на­зад към пър­во­на­чал­но­то вли­яние на Луцифер, съ­щи­на­та на ко­ето ста­ва яс­но след дъл­ги уси­лия и то­га­ва се раз­би­ра та­зи ин­тим­на връзка.

Фината раз­ли­ка меж­ду те­зи две Същества тряб­ва да бъ­де забелязана. Съществената точ­ка е, че Луцифер бе до­вел чо­ве­ка под вли­яни­ето на силите, свър­за­ни само с въз­ду­ха и водата, до­ка­то пък Ариман-Мефи- стофел го е под­чи­нил на вли­яни­ето на мно­го по­-с­мър­то­нос­ни си­ли и не­пос­ред­с­т­ве­но ид­ва­щи­те ци­ви­ли­за­ции ще ви­дят по­явя­ва­не­то на мно­го не­ща свър­за­ни с Аримановото влияние. Чрез то­ва влияние, он­зи кой­то тър­си Духа и кой­то не стои здра­во вър­ху здра­ви и си­гур­ни основи, мо­же мно­го лес­но да ста­не жер­т­ва на на­й-­ужас­ни илю­зии и заблуди. Това е, за­що­то Ариман е един Дух, кой­то си е пос­та­вил за цел да раз­п­рос­т­ра­ня­ва измама, що се ка­сае до ис­тин­с­ко­то ес­тес­т­во на се­тив­ния свят, осо­бе­но ка­то из­раз на ду­хов­ния свят. Когато чо­век има склон­ност към ненор- мални, сом­на­бул­ни състояния, или пък чрез ня­кое неп­ра­вил­но обу­че­ние съ­бу­ди окул­т­ни сили, чрез ко­ето его­из­мът се засилва, то­га­ва Ариман, или Мефистофел има го­ля­мо вли­яние точ­но вър­ху те­зи окул­т­ни сили, влияние, ко­ето мно­го ско­ро мо­же да бъ­де не­по­но­си­мо силно. Докато Луциферическото вли­яние мо­же са­мо да до­не­се онова, ко­ето зас­та­ва пред чо­ве­ка от ду­хов­ния свят, а то­ва се от­на­ся и до онзи, кой­то по­лу­ча­ва неп­ра­вил­но обу­че­ние и се явя­ва на чо­ве­ка ка­то ед­на астрална фор- ма, ви­ди­ма за ас­т­рал­но­то тяло, проявленията, дъл­жа­щи се на вли­яни­ето на Ариман, из­ли­зат на бял свят в това, че зли­те вли­яния вър­ху фи­зи­чес­ко­то тя­ло про­дъл­жа­ват в етер­но­то тя­ло и то­га­ва ста­ват ви­ди­ми са­мо фантоми /привидения/.