Лекции, държани на 1 и 22 март 1909 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев сканиран от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр. Делото на христос и противодействува

ДВЕ ЛЕКЦИИ,

държани на 1 и 22 март 1909 г.
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД


изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ сканиран от копие

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

ЩИТЕ ДУХОВНИ СИЛИ, 22. 3. 1909 г......................................3

2. МЕФИСТОФЕЛ И ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА 1. 3. 1909..................18

ЗАБЕЛЕЖКА: Лекцията, изнесена на 22 март е напечатана по-напред, поради по-основния и характер

Днес ние ще се свър­жем с въпроса: Какво всъщ­ност при­те­жа­ва съв­ре­мен­ния чо­век чрез Духовната наука? Отговорът на то­зи въп­рос ще се ос­но­ва­ва вър­ху мно­го неща, ко­ито са нав­лез­ли в на­ше­то зна­ние в те­че­ние на лекции, осо­бе­но на онези, произнесени: през ми­на­ла­та зима. В на­ча­ло­то Духовната Наука мо­же да изглежда, че е един още ми­рог­лед за Света сред мно­го дру­ги съществуващи. Може да се спори: за­гад­ки­те на съ­щес­т­ву­ва­не­то са налице: хо­ра­та се стре­мят чрез всич­ки въз­мож­ни сред­с­т­ва на тях­но разположение, религиозни, или на­уч­ни да от­га­да­ят те­зи за­гад­ки на съ­щес­т­ву­ва­не­то в уси­ли­ето си да за­до­во­лят то­зи стре­меж и же­ла­ние за познание. Духовната Наука мо­же да бъ­де смя­та­на още ед­на до­пъл­ни­тел­на фи­ло­со­фия за жи­во­та към ос­та­на­ли­те - не­за­ви­си­мо как те се на­ри­чат - материализъм, монизъм, анимизъм, идеализъм, реа- лизъм, или как­во­то ис­ка­те друго.

Духовната Наука мо­же да бъ­де пред­с­та­ве­на ка­то нещо, ко­ето се стре­ми да за­до­во­ли же­ла­ни­ето за зна­ние на ед­но ни­во с дру­ги­те съв­ре­мен­ни све­тов­ни концепции. Ала то­ва не е правилно. В онова, ко­ето чо­ве­кът при­до­би­ва чрез Духовната Наука той има не­що с по­ло­жи­тел­на и неп­ре­къс­на­та стойност за живота, нещо, ко­ето не са­мо за­до­во­ля­ва не­го­во­то мислене, не­го­ва­та жаж­да за знание, но е и дейс­т­ви­те­лен си­лен фак­тор в са­мия живот. За да раз­бе­рем то­ва тряб­ва да пог­лед­нем да­леч нап­ред и да раз­мис­лим вър­ху ево­лю­ци­он­на­та на­со­ка на чо­ве­чес­т­во­то от ед­на спе­ци­ал­на глед­на точка.

Много чес­то сме се връ­ща­ли на­зад до времето, предшествуващо ве­ли­кия Атлантски потоп, до времето, ко­га­то на­ши­те прадеди, то­ва ще ре­че на­ши­те соб­с­т­ве­ни ду­ши в те­ла­та на на­ши­те прадеди, са жи­ве­ли вър­ху древ­ния кон­ти­нент Атлантида - меж­ду Европа, Африка и Америка. Връщали сме се и още по­-на­зад към Лемурийската епоха, ко­га­то ду­ши­те на хората, въп­лъ­те­ни по­нас­то­ящем са би­ли на ед­на мно­го по­-нис­ка сте­пен на съществуване. Отново ще го­во­рим за та­зи епоха, ка­то си при­пом­ним ка­то на­ча­ло следващото: чо­ве­кът е дос­тиг­нал до нас­то­яща­та сте­пен на своя жи­вот на чувства, на своя жи­вот на воля, на сво­ята интелигент- ност, до­ри на сво­ята форма, за­що­то по­-вис­ши ду­хов­ни Същества в Кос- моса съ­що та­ка са ра­бо­ти­ли в зем­но­то съществуване. За те­зи Същества сме го­во­ри­ли с име­на­та "Престоли", "Духове на Мъдростта", "Духове на Движението", "Духове на Формата", "Духове на Личността" и пр.

Те са ве­ли­ки­те стро­ите­ли и ар­хи­тек­ти на съществуването, ко­ито са во­ди­ли чо­веш­ка­та ра­са нап­ред стъп­ка по стъп­ка към ней­но­то съв­ре­мен­но състояние. Но днес тряб­ва да ни ста­не ясно, че Духове и Същества из-­
вън онези, ко­ито по­ма­гат на чо­веш­ка­та ево­лю­ция да вър­ви нап­ред съ­що са се намесили: Това са ду­хов­ни Същества, ко­ито про­ти­во­дейс­т­ву­ват на прог­ре­сив­ни­те сили. И за вся­ка епо­ха - Лемурийска, Атлантска, След- атлантска - е въз­мож­но да се по­ка­же кои спе­ци­фич­ни ду­хов­ни Същества вна­сят "пречките", кои ду­хов­ни Същества са про­ти­во­дейс­т­ву­ва­щи на онези, чи­ято един­с­т­ве­на цел е прог­ре­са на човечеството.

В Лемурийската епо­ха - първата, с ко­ято ще се за­ни­ма­ем днес - то­ва са Луцефирическите Същества, ко­ито се вмес­ват в чо­веш­ка­та ево­лю­ция в про­ти­во­вес на Силите, ко­ито по оно­ва вре­ме се стре­мя­ха да я под­тик­нат напред. В Атлантската епо­ха Духовете, про­ти­во­дейс­т­ву­ва­щи на прог­ре­сив­ни­те Сили са би­ли Ариманическите Същества - Духовете на Ариман, или Мефистофел. Ариманови,- или Мефистофелови Духове - да уточ­ним име­на­та - са онези, ко­ито в Средновековието са из­вес­т­ни ка­то Духове на "Сатаната" - кой­то не тряб­ва да бъ­де обър­к­ван с "Луцифер".

През на­ша­та соб­с­т­ве­на епо­ха с нап­ред­ва­не на времето, дру­ги ду­хов­ни Същества, за ко­ито ще го­во­рим по-късно, ще сто­ят ка­то преч­ки по пъ­тя на прог­ре­сив­ни­те Духове. Сега ще се попитаме: как­во всъщ­ност пос­тиг­на­ха Луциферическите Духове в древ­на­та Лемурийска епоха?

Тези не­ща днес ще бъ­дат раз­г­ле­да­ни от ед­на спе­ци­фич­на глед­на точка. На как­ва об­ласт сло­жи­ха ръ­ка Луциферическите Духове през Лемурий- ската епоха? Най-добрият на­чин да раз­бе­рем то­ва е да обър­нем на­ши­те умо­ве на­зад по те­че­ни­ето на чо­веш­ка­та еволюция.

Вие знаете, че вър­ху Древния Сатурн Престолите из­ля­ха соб­с­т­ве­но­то си вещество, за да пос­та­вят пър­ва­та ос­но­ва на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. На Древното Слънце, Духовете на Мъдростта внед­ри­ха у чо­ве­ка етерно- то, или жиз­не­но­то тяло. И на Земята Духовете на Формата го да­ри­ха с "Аз", или егото, за да може, ка­то се осъз­нае за от­де­лен от за­оби­ка­ля­ща­та го об­с­та­нов­ка чо­ве­кът да ста­не не­за­ви­си­мо същество. Но до­ри това, че чрез де­ло­то на Духовете на Формата той бе станал, не­за­ви­сим от външ­ния свят, за­оби­ка­лящ го на Земята, той ни­ко­га не би ста­нал не­за­ви­сим от Духовете на Формата: той би ос­та­нал за­ви­сим от тях, той би бил нап­рав­ля­ван от тях ка­то кукла. Че то­ва не стана, се дъл­жи на нещо, ко­ето в из­вес­тен сми­съл е има­ло бла­гот­вор­но въздействие, имен­но чрез факта, че през Лемурийската епо­ха Луциферическите Същества се про­ти­во­пос­та­ви­ха на Духовете на Формата. Тези Луциферически Същества да­до­ха на чо­ве­ка въз­мож­нос­т­та за сво­бо­да - ала за­ед­но с то­ва и въз­мож­нос­т­та да вър­ши зло, да се по­да­ва на страст и же­ла­ния в све­та на сетивата. Къде всъщ­ност те­зи Луциферически Същества се хва­на­ха за човека? Те се хва­на­ха за онова, ко­ето бе внед­ре­но у чо­ве­ка ка­то не­гов на­й-­вът­ре­-

шен член по оно­ва вре­ме - ас­т­рал­но­то тяло. Те се за­ло­ви­ха имен­но с чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло и го обсебиха. Ако не бя­ха дош­ли Луцифери- ческите Същества, то­ва ас­т­рал­но тя­ло би ос­та­на­ло един­с­т­ве­но в при­те­жа­ние на Духовете на Формата. Те щя­ха да внед­рят в то­ва ас­т­рал­но тя­ло силите, ко­ито да­ват на чо­ве­ка не­го­ва­та физиономия, ка­то щя­ха да го нап­ра­вят об­раз на Боговете, имен­но на Духовете на Формата. Човекът ще­ше да ста­не всич­ко това: но в своя жи­вот през ця­ла­та веч­ност той би ос­та­нал за­ви­сим от Духовете на Формата.

Луциферическите Същества, та­ка да се ка­же бя­ха пропълзели в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло, та­ка че ве­че Същества от два ви­да ра­бо­те­ха в него: Съществата, ко­ито под­тик­ват чо­ве­ка нап­ред и Съществата, ко­ито ка­то пре­чат на то­зи неп­ре­къс­нат импулс, съ­щев­ре­мен­но ус­та­но­ви­ха ос­но­ви­те на не­го­ва­та независимост. Ако Луциферическите Същества не бя­ха се приближили, чо­ве­кът бе ос­та­нал в със­то­яние на не­вин­ност и чис­то­та в сво­ето ас­т­рал­но тяло. В не­го не би­ха въз­ник­на­ли ни­как­ви страсти, за­пал­ва­щи го да жа­ду­ват за онова, ко­ето мо­же да се на­ме­ри са­мо на Зе- мята. Страстите, нак­лон­нос­ти­те и же­ла­ни­ята на чо­ве­ка бя­ха втвърдени, из­ро­де­ни от Луциферическите Същества. Ако те не бя­ха се приближи- ли, чо­ве­кът би се за­дър­жал ед­на веч­на жаж­да за своя не­бе­сен дом, за об­лас­ти­те на духа, от къ­де­то бе слязъл. Той не би се рад­вал на нищо, ко­ето го за­оби­ка­ля на Земята: зем­ни­те впе­чат­ле­ния не би­ха съ­бу­ди­ли в не­го ни­ка­къв интерес. Именно чрез Луциферическите Духове той по­лу­чи то­зи ин­те­рес да жа­ду­ва за впе­чат­ле­ния на Земята. Тези Духове го ти­ка­ха към зем­на­та сфера, ка­то бя­ха про­ник­на­ли в на­й-­вът­реш­но­то му ус­т­ройс­т­во - не­го­во­то ас­т­рал­но тяло. Защо то­га­ва чо­ве­кът не от­пад­на не­пъл­но по оно­ва вре­ме от Духовете на Формата, или от по­-вис­ши­те ду­хов­ни об- ласти? Коя е причината, по­ра­ди ко­ято в сво­ите ин­те­ре­си и же­ла­ния той на­пъл­но не се под­чи­ни на све­та на сетивата?

Това бе по­ра­ди факта, че Духовете, ко­ито во­де­ха чо­ве­чес­т­во­то напред, взе­ха противомерки: те внед­ри­ха в съ­щес­т­во­то на чо­ве­ка онова, ко­ето в про­ти­вен слу­чай не би би­ло не­гов дял, имен­но болестите, стра­да­ни­ето и болката. Това бе не­об­хо­ди­ми­ят про­ти­во­удар сре­щу де­ло­то на Луцифе- ри­чес­ки­те Духове.

Луциферическите Духове да­до­ха на чо­ве­ка ма­те­ри­ал­ни желания: ка­то /противовес/ п­ро­ти­во­мяр­ка вис­ши­те Същества въ­ве­до­ха бо­лест и стра­да­ние ка­то пос­лед­с­т­вие на ма­те­ри­ал­ни же­ла­ния и ин­те­ре­си с цел, че чо­ве­кът да не се под­да­де на­пъл­но на то­зи свят на сетивата. И тъй има точ­но тол­ко­ва стра­да­ния и бол­ка в света, кол­ко­то има са­мо ин­те­рес към фи­зи­чес­ко­то и материалното. Везните се дър­жат в съвършен ба­ланс: ед­но­то блю­до не пре­ви­ша­ва дру­го­то – дадено количество страсти и же-
лания върху едно, същото количество болести и болка върху другото. Това бе ре­зул­та­тът от вза­им­ни­те дейнос­ти на Луцифери­чес­ки­те Духове и Духовете на Формата през Лемурийската епоха. Ако Луцифериче- ските Духове не бя­ха се приближили, чо­ве­кът не би сля­зъл в зем­на­та об­ласт тол­ко­ва скоро. Неговите страс­ти и жа­ду­ва­не за све­та на се­ти­ва­та съ­що до­ве­до­ха до това, че не­го­ви­те очи се от­во­ри­ха и той мо­же­ше да гле­да за­оби­ка­ля­ща­та го об­ласт на матери­ал­но­то съ­щес­т­ву­ва­не по-рано, от­кол­ко­то то­ва би би­ло в про­ти­вен случай. Ако ево­лю­ци­ята бе про­дъл­жи­ла не­на­ру­ши­мо в посоката, възна­ме­ря­ва­на от прог­ре­сив­ни­те Духове, чо­ве­кът ще­ше да виж­да заобикалящия го свят ед­ва през сре­да­та на Атлантската епо­ха и на­та­тък. Нo и то­га­ва той би виж­дал духовно, а не как­то го вижда дне­с: той ще­ше да виж­да све­та ка­то пряк израз на духовни Същества. Поради това, че чо­век преж­дев­ре­мен­но дой­де в зем­на­та сфера, ти­ка­н на­до­лу от свои­те земни ин­те­ре­си и желания, ус­ло­ви­ята бя­ха по-различ­ни от онези, ко­ито би­ха би­ли в про­ти­вен слу­чай от сре­да­та на Атлантската епо­ха и т.н. Резултатът бе, че Ариманически­те Духове - "Мефистофеловите Духове" как­то е ед­нак­во вяр­но да бъ­дат на­ре­че­ни - се сме­си­ха с онова, ко­ето чо­век бе в със­то­яние да вижда и възприема: по този на­чин той из­пад­на в грешка, в онова, ко­ето за пър­ви път мо­же правил­но да бъ­де на­ре­че­но "съз­на­те­лен грях". Войнството на Ариманичес­ки­те Духове ра­бо­тят вър­ху чо­ве­ка от сре­да­та на Атлан- тската епоха на­сам. Към как­во те­зи Ариманически Духове го подтик- ват? Те го под­тик­ват да счи­та всич­ко в за­оби­ка­ля­ща­та го об­с­та­нов­ка ка­то материално, в ре­зул­тат той не виж­да през то­зи ма­те­ри­ален свят не­го­ви­те ­ис­тин­с­ки ду­хов­ни основи. Ако чо­ве­кът би виж­дал ду­хов­но­то във все­ки камък, във вся­ко растение, във вся­ко животно, той ни­ко­га не би изпаднал в греш­ка и сле­до­ва­тел­но и в зло: ако са­мо про- гресивните Духове бя­ха ра­бо­ти­ли вър­ху не­го то той би бил за­па­зен от те­зи илюзии, на ко­ито той ви­на­ги тряб­ва да ста­ва жертва, ко­га­то се ос­но­ва­ва из­к­лю­чи­тел­но са­мо на про­яв­ле­ни­ята на све­та на сетивата.

Как те­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито же­ла­еха да под­тик­ват чо­веш­кия про- г­рес действуват, за да от­б­лъс­к­ват та­зи корупция, греш­ка и илюзия, въз­ник­ва­ща от ма­те­ри­ал­ния свят? Те се погрижиха, процесът, раз­би­ра се, бе ба­вен и мно­го постепенен, та­ка че чо­век так­ти­чес­ки да бъ­де из­диг­нат от ма­те­ри­ал­ния свят ка­то такъв: то­ва му да­де въз­мож­ност да но­си и из­ра­бот­ва сво­ята Карма. Следователно там, къ­де­то Съществата, ко­ито тряб­ва­ше да урав­но­ве­ся­ват под­тик­ва­не­то на Луциферическите Същест- ва въ­веж­да­ха в све­та страдание, бол­ка и онова, ко­ето е свър­за­но с тях, имен­но смърт. Съществата, чи­ято за­да­ча бе­ше да из­п­ра­вят пос­лед­с­т­ви­ята на греш­ка­та от­нос­но се­тив­ния свят, нап­ра­ви­ха въз­мож­но за чо­ве­ка

Да предположим, че в ня­кой жи­вот ние из­вър­ш­ва­ме ня­как­во зло. Ако то­ва зло би се ус­та­но­ви­ло здра­во в жи­во­та Ви, то­ва оз­на­ча­ва ни­що по­-мал­ко освен, че Вие ще за­гу­би­те стъп­ка­та напред, ко­ято бих­те направи- ли, ако не бях­те из­вър­ши­ли та­зи грешка: с вся­ка греш­ка се за­губ­ва стъп­ка нап­ред - ос­та­тъч­ни стъп­ки да съ­от­ветс­т­ву­ват точ­но на из­вър­ше­ни­те грешки. Ако въз­мож­нос­т­та за пре­въз­мог­ва­не греш­ка­та не бе дадена, чо­ве­кът в края на кра­ища­та би бил по­то­пен в нея. Ала бло­гос­ло­ве­ни­ето на Карма бе дадено. Какво оз­на­ча­ва то­ва бла­гос­ло­ве­ние за човека? Е ли Кармата нещо, пред ко­ето тряб­ва да треперим, от ко­ето тряб­ва да се ужасяваме? Наистина не! Кармата е сила, за ко­ято чо­ве­кът би тряб­ва­ло да бъ­де благодарен. Защото Кармата ни казва: ако из­вър­ши­те зло, пом- нете, че "Бог не мо­же да бъ­де излъган: как­во­то чо­век посее, та­ко­ва ще пожъне". Всяка греш­ка изис­к­ва да я поп­ра­виш и след ка­то си я изпъдил: от сво­ята Карма, мо­жеш от­но­во да нап­ра­виш стъп­ка напред!

Не е въз­мо­жен нап­ре­дък без Карма. Карма е благословение, ко­ето ни е дадено, тъй ка­то тя ни за­дъл­жа­ва да из­т­ри­ем вся­ка грешка, от­но­во да дос­тиг­нем стъпките, ко­ито сме нап­ра­ви­ли назад.

Карма сле­до­ва­тел­но е неп­ря­ко пос­лед­с­т­вие от де­ла­та на Ариман. А се­га да вър­вим по-нататък. В на­ши дни ние се дви­жим към епохата, ко­га­то дру­ги Същества ще се приб­ли­жат до чо­ве­ка - Същества, ко­ито в бъ­де­ще­то пред нас ще се вмес­ват все по­ве­че и по­-дъл­бо­ко в чо­веш­ка­та еволюция. Така как­то Луциферическите Духове се вме­си­ха в Лемурий- ската епо­ха и Ариманическите Духове в Атлантската епоха, та­ка на­ша­та епо­ха ще ви­ди на­ме­са­та на дру­ги Същества. Нека да ни ста­не яс­но ес­тес­т­во­то на те­зи Същества.

За Съществата, ко­ито се на­ме­си­ха през Лемурийската епо­ха тряб­ва да кажем: те се окупираха в ас­т­рал­но­то тя­ло на човека, по­тег­ли­ха не­го­ви­те интереси, им­пул­си и же­ла­ния на­до­лу в зем­на­та сфера. Къде - да ка­жем по­-точ­но - те­зи Луциферически Същества се окопаха?
Това мо­же­те да раз­бе­ре­те само, ка­то взе­ме­те ка­то ос­но­ва онова, ко­ето е ка­за­но в мо­ята кни­га "Теософия". Там е показано, че тряб­ва да се раз­ли- ча­ват след­ни­те чо­веш­ки устройства: първо, не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло, след то­ва не­го­во­то етерно, или жиз­не­но тя­ло и не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло - или как­то аз съм го на­ре­къл в та­зи книга, сетивно, или ду­шев­но тяло.

Това се три­те устройства, ко­ито чо­век има­ше преди сво­ето Земно съще- ствуване. Основата на фи­зи­чес­ко­то тя­ло бе по­ло­же­на вър­ху древ­ния Сатурн, на етер­но­то тя­ло вър­ху древ­но­то Слънце, на душевното, или се­тив­но­то тя­ло вър­ху древ­на­та Луна. На Земята бе при­ба­ве­но се­тив­на­та ду­ша - ко­ято фак­ти­чес­ки е ед­на трансформация, до­раз­ви­ва­не нап­ра­ве­но не­съз­на­тел­но на се­тив­но­то тяло. Луцифер заг­нез­д­ва се­бе си в се­тив­на­та ду­ша и там остава. Чрез не­съз­на­тел­на­та тран­с­фор­ма­ция на етер­но­то тя­ло въз­ник­ва ин­те­лек­ту­ал­на­та душа, по­-под­роб­но опи­са­ние на ко­ято се съ­дър­жа в кни­га­та озаг­ла­ве­на "Възпитанието на детето". В то­ва вто­ро ду­шев­но устройство, ин­те­лек­ту­ал­на­та ду­ша - тран­с­фор­ми­ра­на­та част на етер­но­то тя­ло - се ус­та­но­вя­ва Ариман. От там той под­лъг­ва чо­ве­ка към фал­ши­ви по­ня­тия и пре­тен­ции за ма­те­ри­ал­ни неща, во­ди го към грешка, към грях, към лъ­жа - към всичко, което се поражда в интелекта или умствената душа. Във вся­ка илюзия, в ко­ято ма­те­ри­ята е един­с­т­ве­на­та реалност, тряб­ва да виж­да­ме на­шеп­ва­ни­ята на Ариман и Мефистофел.

Трето, съ­щес­т­ву­ва - съз­на­тел­на ду­ша /ду­хов­на душа/, въз­ник­ва­ща от една несъзнателна трансформация на физическото тяло. Трябва да си спом­ни­те как ста­на та­зи трансформация. Към края на Атлантската епо­ха етер­но­то тяло, съ­от­ветс­т­ву­ва­що на гла­ва­та вле­зе вът­ре във фи­зи­чес­ка­та гла­ва и пос­те­пен­но вне­се самосъзнанието във физическото тяло. Казано по-основно, чо­век все още ра­бо­ти вър­ху та­зи не­съз­на­тел­на тран­с­фор­ма­ция на фи­зи­чес­ко­то тяло, вър­ху раз­ви­ти­ето на Съзнателната душа.

И в приближаващата се сега епоха духовни същества известни под името Асури ще пропълзят в съзнателната душа и с това в човешкият "Аз", или Его - защото азът осветява съзнателната душа. /Асурите са изос­та­на­ли Същества от Йерархията на Архаите /Духовете на Личността/. Те са Същества, ко­ито вмес­то да под­тик­ват чо­веш­кия нап­ре­дък към независимост, го под­мам­ват към груб егоизъм. В от­ри­ца­те­лен сми­съл те ве­че но­сят име­то пър­во­на­чал­но от­на­ся­що се до ця­ла­та йерархия. Асурите ще по­ро­дят зло с мно­го по­-го­ля­ма сила, от­кол­ко­то бе то по­раж­да­но от Сатанинските си­ли в Атлантската епоха, или от Луци- ферическите Духове през Лемурийската епоха.

В те­че­ние на Земния пе­ри­од чо­ве­кът ще из­х­вър­ли ця­ло­то зло до­не­се­но му от Луциферическите Духове сме­се­но с бла­гос­ло­ве­ни­ето на свобо-

Засега чо­ве­кът все още не ос­но­ва­ва своя цял жи­вот вър­ху принципа, че не­го­во­то ис­тин­с­ко съ­щес­т­во про­из­ти­ча от животното. Но то­зи въз­г­лед за съ­щес­т­ву­ва­не­то не­ми­ну­емо ще въз­ник­не и ще да­де за ре­зул­тат това, че чо­век съ­що та­ка ще за­поч­не да жи­вее ка­то животните, ще по­тъ­не в

И тъй още вед­нъж да пог­лед­нем назад. Казваме, че стра­да­ни­ето и бол- ката, да­же смър­т­та са до­не­се­ни от Духовете, ко­ито ра­бо­тят за чо­веш­кия напредък. Думите на Библията са недвусмислени. "С бол­ка ще раж­дам де­ца­та си!" Смъртта бе дош­ла в света. Смъртта бе ус­та­но­ве­на за чо­ве­ка от Силите, про­ти­во­дейс­т­ву­ва­щи на Луциферическите Духове. От ко­го дой­де да­ра на са­ма­та Карма, кой нап­ра­ви Кармата въз­мож­на за човека? Да раз­бе­рем това, ко­ето тук се казва, ние би тряб­ва­ло да от­х­вър­ли­м вся­как­ви пе­дан­тич­ни по­ня­тия за време. Земните по­ня­тия за вре­ме са да­ли въз­мож­ност да въз­ник­не вярването, че онова, ко­ето ня­ко­га се е слу­чи­ло тук, или там ще има въз­дейс­т­вие са­мо вър­ху онова, ко­ето след то­ва идва. Ала в духовния свят случаят е, че онова, което става - разкрива себе си в своя резултат предварително: неговият резултат е вече ста- нал предварително. Къде вли­за бла­гос­ло­ве­ни­ето на Карма, от къ­де е въз­ник­на­ло в на­ша­та Земна ево­лю­ция то­ва бла­гос­ло­ве­ние на Карма? Не от дру­га Сила, а от Христос.

Макар че Христос се по­яви са­мо ед­ва по-късно, Той ви­на­ги е при­със­т­ву­вал в ду­хов­на­та сфе­ра на Земята. Дори в древ­ни­те Оракули на Атланти- да жре­ци­те на те­зи Оракули са го­во­ре­ли за "Духа на Слънцето", за Христос. В древ­на­та Индуска епо­ха на ци­ви­ли­за­ци­ята Светите Риши са го­во­ре­ли за "Вишва Карман": Заратустра в древ­на Персия го­во­ри за "Ахура Маздао", Хермес за "Озирис": А Мойсей го­во­ри за Силата, ко­ято би­дей­ки веч­на вна­ся хар­мо­ни­за­ция на вре­мен­но­то и естественото, Силата в /Аз съм "Аз Съм"/ ка­то предвестник на Христос. Всички са го­во­ри­ли за Христос: но къ­де Той е мо­гъл да бъ­де на­ме­рен в оне­зи древ­ни времена? В областта, в ко­ято око­то на ду­ха са­мо мо­же да проникне, в ду­хов­ния свят. В ду­хов­ния свят Той е мо­гъл да бъ­де намиран, ра­бо­тещ в не­го и от ду­хов­ния свят. Това е Той, Който до­ри пре­ди да се по­яви чо­ве­кът на Земята из­п­ра­ти въз­мож­нос­т­та за Карма. След то­ва Той Самият дой­де на Земята и ние ве­че зна­ем как­во то­ва оз­на­ча­ва за човека. Ние сме опи­са­ли онова, ко­ето бе сто­ре­но от Него в зем­на­та сфера, го­во­ри­ли сме за зна­че­ни­ето на Събитието на Голгота и не­го­во­то въз­дейс­т­вие съ­що и вър­ху онези, ко­ито по оно­ва вре­ме са би­ли в ду­хов­ния свят, не­въп­лъ­те­ни в зем­ни тела. Ние знаем, че в мо­мен­та на Голгота, ко­га­то Кръвта е тек­ла от ра­ни­те му, Христовия Дух се по­явя­ва в под­зем­ния свят и на­вод­ня­ва це­лия свят на Духа с бля­сък и светлина: каз­ва­ли сме, че по­явя­
ва­не­то на Христос на Земята е съ­би­тие от вър­хов­на важност, съ­що та­ка и за Света, през кой­то чо­век ми­на­ва меж­ду смърт и но­во раждане. * /* Сравни с "Евангелието на Йоана" в от­но­ше­ние към дру­ги­те Евангелия, по спе­ци­ал­но към "Евангелието на Лука": "В момента, ко­га­то Кръвта за­поч­ва да те­че от ра­ни­те на Спасители на Голгота, Земята, ко­ято в те­че­ние на ево­лю­ци­ята бе ста­ва­ла все по­-тъм­на и по­-тъм­на - за­поч­ва да из­п­ра­ща лъ­чи в кос­ми­чес­ко­то пространство, за­поч­ва да свети"./

Импулсът, про­из­ти­чащ от Христос е в пъ­лен сми­съл действителност. Необходимо е са­мо да се по­пи­та­ме как­во би ста­на­ло от Земята, ако Христос не се бе появил. Точно от про­ти­во­по­лож­на­та кар­ти­на - Земята без Христос - мо­же­те да раз­бе­ре­те зна­че­ни­ето на Христовото идване. Нека да предположим, че Христос не бе дошъл, че Мистерията на Голгота не бе станала.

Преди Идването на Христос ус­ло­ви­ето в ду­хов­ния свят на чо­веш­ки­те души, ко­ито са би­ли най-напреднали, ко­ито са би­ли при­до­би­ли на­й-­дъл­бок ин­те­рес към зем­ния живот, на­ис­ти­на е из­ра­зе­но чрез гръц­ка­та по- говорка: "По-добре да си про­сяк в гор­ния свят, от­кол­ко­то цар в цар­с­т­во­то на Сенките." Това е за­що­то пре­ди Събитието на Голгота ду­ши­те в ду­хов­ния свят са се чув­с­т­ву­ва­ли на­пъл­но изолирани, об­гър­на­ти от тъмни- на. Духовния свят с ця­ла­та своя блес­тя­ща яс­но­та не е бил проз­ра­чен за онези, ко­ито са вли­за­ли в не­го през пор­ти­те на смъртта. Всеки един се е чув­с­т­ву­вал изолиран, от­х­вър­лен об­рат­но към са­мия се­бе си, ка­то че е има­ло из­диг­на­та сте­на меж­ду не­го и вся­ка дру­га душа. И то­ва усе­ща­не на изо­ла­ция е щя­ло да ста­ва все по­-го­ля­мо и по-голямо. Човек е щял да се втвър­дя­ва вът­ре в сво­ето Аз, щял е да бъ­де обър­нат са­мо към се­бе си, ни­то би мо­гъл да от­к­рие ня­ка­къв мост към другите. И егоизмът, ве­че твър­де голям, би се уве­ли­чил из­вън мяр­ка­та с вся­ко но­во въплъщение.

Всяко зем­но съ­щес­т­ву­ва­не все по­ве­че и по­ве­че е щя­ло да прев­ръ­ща хо­ра­та в аб­со­лют­ни егоисти. Нямаше да има ни­как­ви на­деж­ди за братс­т­во на Земята, или за вът­реш­на хар­мо­ния меж­ду душите: тъй ка­то с вся­ко пъ­ту­ва­не през ду­хов­ния свят по­-сил­ни вли­яния щя­ха да про­ник­ват в Аза. Това е, ко­ето ще­ше да ста­не със Земята без Христос. Че пъ­тят от ду­ша към ду­ша ще бъ­де от­но­во намерен, че е ста­на­ло въз­мож­но за ве­ли­ка­та си­ла на братс­т­во­то да се из­лее вър­ху ця­ло­то чо­ве­чес­т­во - то­ва се дъл­жи на Христовото Идване, на Събитието на Голгота. Следователно Христос е Силата, Която е да­ла въз­мож­ност на чо­ве­ка да обър­не зем­но­то съ­щес­т­ву­ва­не в края на кра­ища­та към добро, с дру­ги ду­ми да да­де на Кармата ис­тин­с­кия и об­лик - тъй ка­то Кармата тряб­ва да бъ­де из­ра­бо­те­на са­мо на Земята. Това, че чо­век на­ми­ра у се­бе си си­ла­та да спе­че­ли от сво­ята Карма във фи­зи­чес­ко­то съществуване, че за не­го е въз­мож­на ед-­

И та­ка виждаме, че мно­го раз­лич­ни си­ли и Същества за­ед­но въз­дейс­т­ву­ват вър­ху ево­лю­ци­ята на човечеството. Ако Христос не бе сля­зъл на Земята, чо­ве­кът би по­тъ­нал в грешка, за­що­то след ка­то се бе втвър­дил в са­мия се­бе си, той би ста­нал ка­то че ли сфе­ра са­ма за се­бе си и на­ти­кан в то­ва със­то­яние от греш­ки и грях.

Христос на­ис­ти­на е Светлината, ко­ято во­ди на­вън от греш­ка и грях, Светлината, ко­ято да­ва въз­мож­ност на чо­ве­ка да на­ме­ри пъ­тя нагоре. И се­га не­ка се попитаме: Какво всъщ­ност за­гу­би човекът, ко­га­то той сле­зе от ду­хов­ния свят, ко­га­то бе об­гър­нат от же­ла­ния и страс­ти под вли­яние на Луцифер, а след то­ва под вли­яние на Ариман - в грешки, илю­зии и лъ­же­не в зем­ния свят? Той за­гу­би пря­ко­то виж­да­не на ду­хов­ния свят, той за­гу­би раз­би­ра­не­то за ду­хов­ния свят.

Какво сле­до­ва­тел­но той тряб­ва от­но­во да спечели? Той тряб­ва от­но­во да спе­че­ли пъл­но раз­би­ра­не на ду­хов­ния свят. Като се­бе­съз­на­ние /се­бе­съз­на­тел­но същество/ чо­ве­кът мо­же да схва­не важ­нос­т­та на Христовото Дело, са­мо ка­то осъз­нае с пъл­на яс­но­та на раз­би­ра­не­то си, зна­че­ни­ето на Христос. Христовата Сила съ­щес­т­ву­ва на­ис­ти­на - не е до­не­се­на от човека, тъй ка­то Христовата Сила бе до­не­се­на на Земята не от ня­кой друг, а от Самият Христос. Карма нав­ле­зе в чо­ве­чес­т­во­то чрез Христос. Ала се­га чрез се­бе­съз­на­ние чо­ве­кът тряб­ва да се на­учи да поз­на­ва Христос в Неговата дейс­т­ви­тел­на при­ро­да и в Неговата връз­ка с ця­ла­та Вселена. Само та­ка чо­век мо­же да ра­бо­ти в ис­тин­с­ки сми­съл ка­то ед­но Аз. Какво сле­до­ва­тел­но чо­ве­кът дейс­т­ви­тел­но постига, когато, след Христовото Появяване, той не се за­до­во­ля­ва са­мо с то­ва да ос­та­ви Хри- стовата Сила да ра­бо­ти вър­ху не­го несъзнателно, ка­то си казва: Аз съм до­во­лен от знанието, че Христос дой­де на Земята! Той ще ме спа­си и ще оси­гу­ри моя напредък! - но ко­га­то си каже: Аз съм ре­шил да раз­бе­ра как­во е Христос в действителност, как Той слезе: аз съм ре­шил да учас­т­ву­вам чрез соб­с­т­ве­ния си дух в Христовото Дело! - как­во чо­ве­кът пос­ти­га чрез това?

Спомнете си, че по­ра­ди факта, че Луциферическите Духове се про­мък­на­ха в не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, чо­ве­кът е сля­зъл в све­та на сетивата, чрез ко­ето ста­на пляч­ка на злото, ала съ­що е при­до­бил въз­мож­нос­т­та за се­бе­съз­на­тел­на свобода. Луцифер на­ис­ти­на при­със­т­ву­ва в съ­щес­т­во­то на човека, свля­къл го е до­лу на Земята, уло­вил го е в зем­но същест- вуване: до­тол­ко­ва страс­ти­те и желанията, съ­дър­жа­щи се в ас­т­рал­но­то тя­ло на­й-­нап­ред са би­ли въ­ве­де­ни от Луцифер в зем­на­та област, Ариман съ­що та­ка е бил в със­то­яние да се про­мък­не в ас­т­рал­но­то тя­ло - в ин­те-­
лек­ту­ал­на­та душа. Появи се Христос и с Него Силата, ко­ято мо­же да по­не­се чо­ве­ка от­но­во на­го­ре в ду­хов­ния свят. Ала сега, ако чо­век го же­лае мо­же да опоз­нае Христос, мо­же да съ­бе­ре с та­зи цел мно­го мъдрост. Какво ще пос­тиг­не чрез това? Нещо из­к­лю­чи­тел­но важно! Когато чо­век поз­нае Христос ко­га­то по­еме мъдростта, ко­ято раж­да про­ник­но­ве­ния в онова, ко­ето Христос е наистина, то­га­ва той спа­ся­ва се­бе си и Луцифе- рическите съ­щес­т­ва чрез то­ва зна­ние за Христос. Но ако чо­век са­мо ка- зва: Аз съм до­во­лен от факта, че Христос се е по­явил и поз­во­ли на се­бе си да бъ­де спа­сен от Него не­съз­на­тел­но - то­га­ва той не ще мо­же да нап­ра­ви ни­що за спа­се­ни­ето на Луциферическите същества. Тези Същест- ва, ко­ито са до­нес­ли сво­бо­да­та на човека, съ­що му да­ват възможност, ако той го желае, да раз­бе­ре и Христос. И ко­га­то то­ва ста­не Луцифе- рическите Духове би­ват очис­те­ни от Огъня на Християнството и злото, ко­ето те са из­вър­ши­ли на Земята се прев­ръ­ща в благословение. Свобо- дата е би­ла получена: но тя съ­що ще бъ­де от­не­се­на в ду­хов­на­та сфе­ра ка­то благословение. Че чо­век е спо­со­бен на това, че той е спо­со­бен да раз­бе­ре Христос, че Луцифер, въз­к­ръс­нал в ед­на но­ва форма, мо­же да се съ­еди­ни с Христос ка­то до­бър Дух - то­ва все още са­мо ка­то пред­с­ка­за­ние бе ка­за­но от Самия Христос на оне­зи око­ло Него, ко­га­то Той каза: "Вие ще бъ­де­те прос­ве­те­ни от но­вия Дух, от Светия Дух!". Този "Свети Дух" не е ни­кой друг, ос­вен Духът, чрез кой­то чо­век мо­же да раз­бе­ре как­во Христос е направил. Христос е же­лал не са­мо да работи, но съ­що и да бъ­де разбран. И от­тук из­п­ра­ща­не­то на Духа, чрез кой­то хо­ра­та са вдъхновявали, из­п­ра­ща­не­то на "Светия Дух" се съ­дър­жа в Християн- ството.

В ду­хо­вен сми­съл Света Троица при­над­ле­жи не­раз­дел­но към Велик- дена. Този "Свети Дух" не е ни­кой друг, ос­вен Луциферическият Дух, въз­к­ръс­нал ве­че във вис­ша чис­та сла­ва - Духът на не­за­ви­си­мо­то раз- биране, про­ник­на­то от мъдрост. Самият Христос предсказа, че то­зи Дух ще дой­де при хо­ра­та след Него и в свет­ли­на­та на то­зи Дух тряб­ва да про­дъл­жат чо­веш­ки­те усилия. Какво е това, ко­ето ра­бо­ти нап­ред в свет­ли­на­та на то­зи Дух? Световният по­ток на Духовната Наука, ако пра­вил­но бъ­де схваната. Каква е та­зи Духовна Наука? Тя е мъдростта, ко­ято пов­ди­га до пъл­на­та свет­ли­на на съз­на­ни­ето във Християнството, ко­ято в про­ти­вен слу­чай ще ос­та­не в несъзнателното. Факелът на въз­к­ръс­на­лия Луцифер, но Луцифер ве­че трансформиран в добро, ос­ве­тя­ва пъ­тя на Христос. Луцифер е носителят на Светлината - Христос е Светли- ната! Както по­каз­ва са­ма­та ду­ма Луцифер е "Носителят на Светлина- та". Това е, ко­ето би тряб­ва­ло да бъ­де дви­же­ни­ето за Духовна Наука, то­ва е вро­де­но в нея. Онези, ко­ито знаят, че нап­ре­дъ­кът на чо­ве­чес­т­во­то

Така Земята все по­ве­че и по­ве­че ще ста­ва из­раз на своя Дух, на Хрис- тос-Дух. Духовната Наука ще бъ­де раз­б­ра­на в свет­ли­на­та на све­тов­ни­те основи, схва­на­та ка­то ед­на дейс­т­ви­тел­на и дей­на сила. В раз­лич­ни от­но­ше­ния днес чо­ве­чес­т­во­то е бли­зо до за­губ­ва­не изоб­що на Духа. В ед­на пуб­лич­на лек­ция на­пос­ле­дък /Берлин,II, 909/ бе казано, че хо­ра­та днес стра­дат от страх пред наследствеността. Страхът от то­ва­ра на нас­лед­с­т­ве­нос­т­та пря­ко про­из­ти­ча от ма­те­ри­алис­тич­на­та епоха. Но дос­та­тъч­но ли е, ако чо­век са­мо си каже, че той ня­ма нуж­да да има то­зи страх? В ни­ка­къв слу­чай то­ва не е достатъчно. Човек, кой­то не се за­ни­ма­ва с ду­хов­ния свят, кой­то не про­пус­ка в ду­ша­та си онова, ко­ето мо­же да про­те­

Човекът си мисли: Защо да се гри­жа за това, ко­ето ста­ва в ду­хов­ния свят? Когато ще ум­ра тъй, или инак ще оти­да в ду­хов­ния свят и то­га­ва ще ви­дя и ще чуя как­во ста­ва там! В без­к­рай­ни раз­но­вид­нос­ти мо­же да се чуе та­ко­ва из­каз­ва­не за леснота: за­що да се тре­во­жа за ду­хов­но­то пре­ди да умра? Когато му дой­де вре­ме­то ще ви­дя онова, ко­ето има да се виж­да там. Моето от­но­ше­ние към ду­хов­ния свят ни на­й-­мал­ко е не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли се занимавам, или не се за­ни­ма­вам с него. Но на­ис­ти­на то­ва не е така! Човек, кой­то мис­ли по та­къв начин, ще нав­ле­зе в един свят на тъм­ни­на и мрачност, не ще бъ­де в със­то­яние да ви­ди ни­що от онова, ко­ето аз съм опи­сал в кни­га­та ми "Теософия" за ду­хов­ни­те све- тове. Тъй ка­то са­мо ка­то се свър­же чо­век по дух и ду­ша с ду­хов­ния свят през жи­во­та си във фи­зи­чес­кия свят, той мо­же да при­до­бие спо­соб­нос­т­та за въз­п­ри­ема­не на ду­хов­ния свят: под­го­тов­ка­та тряб­ва да бъ­де нап­ра­ве­на през не­го­вия жи­вот тук на Земята. Духовният свят е там дейс­т­ви­тел­но - оба­че способността чо­век да е в със­то­яние да ВИЖДА в то­зи свят тряб­ва да бъ­де при­до­би­та тук на Земята: в про­ти­вен слу­чай той е сляп в ду­хов­ния свят.

Следователно Духовната Наука е силата, ко­ято един­с­т­ве­на да­ва въз­мож­ност на чо­ве­ка да вле­зе в ду­хов­ния свят със съзнание. Ако Христос не се бе­ше по­явил във фи­зи­чес­кия свят, чо­ве­кът би оти­шъл от­до­лу под то­зи свят, не би мо­гъл да на­ме­ри вход за ду­хов­ния свят. Ала Христос го пов­ди­га в ду­хов­ния свят по та­къв начин, че чо­век мо­же да виж­да и да бъ­де сам съз­на­те­лен там. Това за­ви­си от не­го­во­то поз­на­ние как да съ­еди­ни сво­ето съ­щес­т­во с Духа, из­п­ра­тен от Христос: ако ня­ма то­ва познание, той ос­та­ва безсъзнателен. Човек тряб­ва да спе­че­ли сво­ето без­с­мър­тие
чрез соб­с­т­ве­ни усилия, тъй ка­то ед­но без­съз­на­тел­но без­с­мър­тие не е ни­как­во безсмъртие. Едно кра­си­во из­каз­ва­не на Майстер Екхардт е: "Как- ва полза, ако чо­век е цар, щом той не знае това?" Това, ко­ето той ис­ка да ка­же е: От как­ва пол­за е ду­хов­ния свят за човека, ако той не знае, че ду­хов­ни­те све­то­ве са действителност? Способността да се виж­да ду­хов­ния свят мо­же да бъ­де при­до­би­та са­мо във фи­зи­чес­кия свят. Онези, ко­ито питат: Защо изоб­що е би­ло не­об­хо­ди­мо за чо­ве­ка да сли­за във фи­зи­чес­кия свят?: ще нап­ра­ви доб­ре то­ва да го има предвид. Човек слезе, за да при­до­бие виж­да­не в ду­хов­ния свят. Той би ос­та­нал сляп за ду­хов­ния свят, ако не бе сля­зъл и не при­до­бие се­бе­съз­на­тел­на зрялост, ко­ято да му да­ва въз­мож­ност да се за­вър­не в ду­хов­ния свят, кой­то ще бъ­де в свет­ли­на и бля­сък пред ду­ша­та му.

Духовната Наука сле­до­ва­тел­но не е са­мо ед­но "схва­ща­не за Света" спо­ред въз­п­ри­етия смисъл, но нещо, без ко­ето - до­ри в без­с­мър­т­на­та част на сво­ето съ­щес­т­во - чо­век не би мо­гъл да знае ни­що за све­то­ве­те на безсмъртието, Духовната Наука е ед­на действителна сила, про­ник­ва­ща в ду­ша­та ка­то реалност. И това, че Вие при­със­т­ву­ва­те тук и ис­ка­те да се учи­те на Духовна Наука, Вие не са­мо съ­би­ра­те знание, но Вие из­рас­т­ва­те в нещо, ко­ето не бих­те ста­на­ли в про­ти­вен случай. Това е раз­ли­ка­та меж­ду Духовната Наука и дру­ги­те схва­ща­ния за света. Последните се ко­ре­нят в знание: Духовната Наука се ко­ре­ни в съществуване.

Ако ги схва­нем правилно, те­зи не­ща ще ни на­ка­рат да си кажем: с те­зи изяс­не­ния ед­на вът­реш­на ос­нов­на връз­ка се раз­к­ри­ва меж­ду Христос, Духа и Духовната Наука. В пред­вид на та­зи връз­ка всич­ки по­вър­х­нос­т­ни из­каз­ва­ния днес за това, че ед­на за­пад­на на­со­ка се про­ти­во­пос­та­вят на ед­на из­точ­на на­со­ка в Окултизма отпадат. Няма ни­ка­къв въп­рос за та­ко­ва противопоставяне. Няма два ви­да Окултизъм, има са­мо един Окултизъм: ня­ма ни­как­во про­ти­во­пос­та­вя­не /противодействие/ меж­ду из­точ­на и за­пад­на Теософия. Има са­мо една истина. И ка­къв тряб­ва да бъ­де на­ши­ят отговор, ко­га­то сме запитани: Ако из­точ­ни­ят Окултизъм е съ­щи­ят ка­то за­пад­ния Окултизъм, за­що то­га­ва в из­точ­ния Окултизъм Христос не се признава? Правилният от­го­вор е, че не сме ние, ко­ито тряб­ва да да­дем отговора: то­ва за­дъл­же­ние не е наше, тъй ка­то ние на­пъл­но приз­на­ва­ме из­точ­ния Окултизъм. Ако бъ­дем попитани, да­ли признаваме, онова, ко­ето из­точ­ния Окултизъм каз­ва за Брама, за Буда, ние ще отговорим: на­ис­ти­на ние приз­на­ва­ме това. Ние раз­би­ра­ме как­во се казва, ко­га­то ни се казва, че Буда е пос­тиг­нал своя въз­ви­шен ранг по този, или по он­зи начин. Ние не от­ри­ча­ме ни­то ед­на от из­точ­ни­те истини: до­кол­ко­то те са по­ло­жи­тел­ни истини, ние всич­ки ги признава- ме. Но то­ва тряб­ва ли да ни поп­ре­чи да признаем, също така и онова,
което отива по-нататък. Не наистина! Ние пот­вър­ж­да­ва­ме онова, ко­ето е ка­за­но от из­точ­ния Окултизъм, ала то­ва не ни пре­чи да приз­на­ва­ме съ­що за­пад­ни­те истини.

Когато хо­ра­та твърдят, че е ед­ни нисш на­чин на мис­ле­не от стра­на на ори­ен­тал­ци­те да казват, че Буда бил ум­рял от яде­не на твър­де мно­го свин­с­ко - как­то те­зи уче­ни гос­по­да твър­дят - и се обясни, че фак­ти­чес­ки има ед­но дъл­бо­ко значение, именно, че Буда бе пре­дал твър­де мно­го езо­те­рич­на мъд­рост на онези, ко­ито бя­ха не­пос­ред­с­т­ве­но око­ло него, та­ка че то­ва пре­изо­би­лие при­чи­ни­ло зад­виж­ва­не на един вид Карма - то то­га­ва ние сме съгласни, че то­ва е така. Ние казваме: си­гур­но зад то­ва ле­жат по­-дъл­бо­ки езо­то­рич­ни истини, как­то те се твър­дят от Вас, ко­ито сте из­точ­ни езотерици! Ала ко­га­то за изказването, че "Откровението" е би­ло раз­к­ри­то на Евангелиста Йоан на о.Пас­мос сред гръ­мо­те­ви­ци и свет­ка­ви­ци се твърди, че е неразбираемо. * /* Това е във връз­ка с един па­саж от "Тайната доктрина" на Е.П. Блаватска. По-късното издание, със­та­ве­но от Ани Безант, от ръкописи, ос­та­ве­ни от Блаватска, включ­ват ед­но изказване, че ав­тор­ка­та не е съз­на­ва­ла зна­че­ни­ето на гръ­мо­те­ви­ци и свет­ка­ви­ци ка­то съп­ро­вод на ду­хов­ни откровения/.

Тогава на­ши­ят от­го­вор би бил: Всеки, кой­то съз­на­ва как­во всъщ­ност оз­на­ча­ва това, знае, че е истина? Ние не оп­ро­вер­гах­ме това, ко­ето е ка­за­но за Буда, но не мо­жем да се съгласим, ко­га­то ва­лид­нос­т­та на дру­го­то из­каз­ва­не /от­нос­но Откровението/ се отрича. Ние не ос­пор­ва­ме твърдение- то, че ас­т­рал­но­то тя­ло на Буда е би­ло за­па­зе­но и по­-къс­но е би­ло вклю­че­но в Шанкачария. Но то­ва не ни пре­чи да твърдим, че ас­т­рал­но­то тя­ло на Исус от Назарет бе за­па­зе­но и в мно­жес­т­во точ­ни ко­пия бе вклю­че­но в раз­лич­ни индивидуалности, пос­ве­те­ни на Християнството, ка­то Свети Франциск от Асизи, или Света Елисавета от Тюринген. Ние не от­ри­ча­ме ни­то ед­на ис­ти­на на ори­ен­тал­с­кия езотеризъм. Следователно, ко­га­то би­ва­ме по­пи­та­ни за­що ня­кои не­ща се опровергават, за­що има противопо- ставяне? Не сме за­дъл­же­ни НИЕ да отговаряме. Би би­ло за­дъл­же­ние да отговорим, ако про­ти­во­пос­та­вя­не­то ид­ва­ше от на­ша страна. Но то­ва не е така! Задължението за от­го­вор е за онзи, кой­то отрича, а не за онзи, ко­ято се съгласява. Това е твър­де очевидно.

През след­ва­щи­те сед­ми­ци Вие ще сте в със­то­яние да чу­ете за връз­ка­та меж­ду Духовната Наука и съ­би­ти­ето на Голгота и ще осъзнаете, че ця­ло­то призвание, ця­ла­та ми­сия на дви­же­ни­ето за Духовна Наука в све­та се из­ди­га до ед­на по­-ви­со­ка сфера, дотолкова, до­кол­ко­то Духовната На- ука пос­та­вя в дейс­т­вие вдъхновението, силата, обя­ве­на за Духа от Са- мия Христос.

И тъй ние виж­да­ме как Силите ра­бо­тят за­ед­но в света, как всичко, ко­ето
ка­то че ли про­ти­во­пос­та­вя на нап­ре­дъ­ка на чо­ве­чес­т­во­то по­-къс­но се оказ­ва да е благословение. Осъзнаваме съ­що така, че през Следатлант- ската епо­ха - от век на век - Духът, кой­то е до­не­съл на чо­ве­ка свобода, ще се яви от­но­во в но­ва форма: Луцифер, глав­ни­ят но­си­тел на Светлина ще бъ­де спасен, тъй ка­то вся­ко не­що във ве­ли­ки­ят Световен План е доб­ро и зло­то трае са­мо из­вес­т­но време. Следователно са­мо он­зи вяр­ва във веч­нос­т­та на злото, кой­то обър­к­ва вре­мен­но­то с вечното: онзи, кой­то не мо­же да се из­диг­не от вре­мен­но­то до вечното, ни­ко­га не мо­же да раз­бе­ре злото.