Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

Източник на текста

/*1/ - В пър­во­на­чал­ни­те бе­леж­ки то­ва е да­де­но ка­то ХІV столетие. Ру- долф Щайнер по­ня­ко­га пре­да­ва­ше векове, как­то пра­вят то­ва ита­ли­ан­ци­те /кват­ро­чен­то - ХV столетие/. В ед­но ръч­но на­пи­сан до­ку­мент от 1907 г. обаче, Рудолф Щайнер пише: "През пър­ва­та по­ло­ви­на на ХV сто­ле­тие Кристиян Розенкройц. . . "и пр.. /Писма и до­ку­мен­ти 1901-1925/.

/*2/ - Кристиян Розенкройц е ед­на лич­ност на ХІV и ХV столетие, ко­ято не се счи­та за ис­то­ри­чес­ка от съвре­ме­нни­те изследователи, кой­то ста­ва из­вес­тен пос­ред­с­т­вом две ле­ген­дар­ни ано­ним­ни трудове: "Фама фратер- нитатис" и "Консесио фратернитатис", из­да­ден в Касел, 1614 г. и 1615 г. респективно, в ко­ито се казва, че Кристиян Розенкройц е бил от нем­с­ко
арис­ток­ра­тич­но по­тек­ло и жи­вял от 1378 до 1484 г. Името на­й-­напред е ста­на­ло из­вес­т­но чрез един ано­ни­мен на ръ­ка на­пи­сан до­ку­мент от 1604 г., кой­то се по­явя­ва в 1616 г. под заглавие, чий­то ав­тор Йохан Валентин Андрея, бе­ше обя­вен от Рудолф Щайнер, че е бил вдъх­но­вя­ван от са­мия Кристиян Розенкройц. Според Рудолф Щайнер Кристиян Розенкройц е бил дейс­т­ви­тел­на ис­то­ричес­ка личност.

Виж "Коментар вър­ху Химическата сват­ба на Кристиян Розенкройц", Микаел прес, 19565 г. "Химическата сват­ба на Кристиян Розенкройц", Фокс Крофт, пре­вод от 1690 г., 1969 г. "Антология за Кристиян Розен- кройц", със­та­ве­но и ре­дак­ти­ра­на от Пол Е. Ален, Ню Йорк, 1968 г. "Хи- мическата сват­ба на Кристиян Розенкройц, Коментар" от Е. Е. Файфер.

/*3/ - Трябва да се забележи, че тук Рудолф Щайнер при­пис­ва про­из­хо­да на "Легенда на Храма" на Кристиян Розенкройц през ХІV и ХV столе- тие, ала ни­ко­га не е спо­ме­нал как тя би­ла прех­вър­ле­на към Свободното-Масонство. Сред са­ми­те сво­бод­ни ма­со­ни про­из­хо­дът и ос­та­ва забулен. Общо взе­то се приема, че тя е въз­ник­на­ла през ХVІІІ столетие, за­що­то то­ва е времето, по ко­ето на­й-­нап­ред се е по­яви­ла в литературата. Даже дори, че се подозира, че е със­тав­ля­ва­ла част от ма­сон­с­ко­то зна­ние през по­-ранш­ни периоди, но то­ва не мо­же да бъ­де до­ка­за­но с документи. За та­зи лек­ция съ­що та­ка Рудолф Щайнер изглежда, че е из­пол­зувал раз- каза, да­ден от Чарлз Уилиям Хекатрон в не­го­ва­та "Тайните об­щес­т­ва и пр. ", том 1, кн. 8, гл. 1.

ЛЕГЕНДА ЗА ХРАМА

Соломон, след ка­то ре­шил да из­диг­не Храм, съб­рал майстори, раз­де­лил ги на гру­пи и ги пос­та­вил под за­пове­ди­те на Адонирам или Хирам Абиф, архитекта, из­п­ра­тен му от не­го­вия при­ятел и съ­юз­ник Хирам, цар на Тир. Според ми­тич­на­та тра­ди­ция ро­дът на стро­ите­ли­те на мис­тич­ния храм е бил, как­то следва: Единият от Елохимите, или при­ми­тив­ни­те духове, се оже­нил за Ева и му се ро­дил син, на­ре­чен Каин; до­ка­то Йехо- ва или Адонай, друг от Елохимите, съз­дал Адам и го свър­зал с Ева, за да се ро­ди се­мейс­т­во­то на Авел, на ко­го то би­ли под­чи­не­ни си­но­ве­те на Каин ка­то на­ка­за­ние за прег­ре­ше­ни­ето на Ева. Каин, ма­кар че усър­д­но култи­ви­рал почвата, все пак по­лу­ча­вал мал­ко про­дук­ти от нея, до­ка­то Авел спо­кой­но гле­дал сво­ите стада. Адонай от­х­вър­лял да­ро­ве­те и жер­т­воп­ри­но­ше­ни­ята на Каин и пов­диг­нал бор­ба меж­ду си­но­ве­те на Ело- хима, по­ро­де­ни от огъня, и си­но­ве­те нап­ра­ве­ни са­мо от земя. Каин уби Авел, а Адонай, прес­лед­вай­ки не­го­ви­те синове, под­чи­нил на си­но­ве­те на Авел бла­го­род­на­та фамилия, ко­ято от­к­ри­ла из­кус­т­ва­та и раз­п­рос­т­ра­ни­ла науката. Енох, един от си­но­ве­те на Каин на­учил хо­ра­та да дя­лат камъни,