Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ХИРАМ, СОЛОМОН И САВСКАТА ЦАРИЦА

Хирам не мо­же­ше да се от­тег­ли от сце­на­та на своя позор. Подтиснат от скръб, той не об­ръ­ща­ше вни­ма­ние на опасността, не си спомняше, че то­зи ог­нен оке­ан би мо­гъл бър­же да го погълне; той мис­ле­ше за Савската Царица, ко­ято бе дош­ла да се въз­хи­ти и го поз­д­ра­ви за го­ле­мия три­умф и ко­ято ви­дя са­мо ед­но ужа­ся­ва­що нещастие. Внезапно той че стра­нен глас, ид­ващ от­го­ре и ви­кащ "Хирам, Хирам, Хирам! ". Той пов­диг­на очи и ви­дя ги­ган­т­с­ка чо­веш­ка фигура. Видението продължи: "Ела, си­не мой! Не се страхувай! Аз съм те нап­равил негорим; хвър­ли се в пламъците". Хирам се хвър­ли в ог­не­на­та пещ и там, къ­де­то дру­ги бя­ха на­ме­ри­ли сво­ята смърт, той из­пи­та не­опи­су­ема радост; ни­то би мо­гъл той, при­тег­лен от ед­на неп­ре­одо­ли­ма си­ла да из­ле­зе и по­пи­та онзи, кой­то го при­тег­ли в бездната: "Къде ме водиш? ""В цен­тъ­ра на земята, в ду­ша­та на света, в

Тубал-Каин въ­ве­де Хирам в све­ти­ли­ще­то на огъня, къ­де­то му раз­ка­за за сла­бос­т­та на Адонай и нис­ки­те страс­ти на то­зи бог, враг на не­го­во­то соб­с­т­ве­но създание, ко­ето той осъ­ди на не­умо­ли­мия за­кон на смърт та, за да си от­мъс­ти за преимуществата, ко­ито ду­хът на огъ­ня бе въз­ло­жил на него. Хирам бе въ­ве­ден при пър­вия пра­отец на не­го­ва­та раса, Каин. Ангелът на светлината, кой­то ро­ди Каин, бе от­ра­зен в кра­со­та­та на то­зи син, на любовта, чий­то бла­го­ро­ден и ще­дър ум въз­бу­ди за­вис­т­та на Адо- най. Каин раз­ка­за на Хирам не­го­ви­те опитности, стра­да­ния и нещастия, из­ле­ти вър­ху му от не­умо­ли­мия Адонай. Скоро Хирам чу гла­са на онзи, кой­то бе по­то­мък на Тубал-Каин и не­го­ва­та сес­т­ра Наамах: "Син ще ти се роди, кой­то ти на­ис­ти­на не ще видиш, но чи­ито без­б­рой­ни по­том­ци ще про­дъл­жат тво­ята раса, която, пре­въз­хож­да­ща та­зи на Адам, ще при­до­бие им­пе­ри­ята на света: През мно­го ве­ко­ве те ще пос­ве­тят сво­ята сме­лост и ге­ний в служ­ба на вечно неб­ла­го­дар­на­та ра­са на Адам, ала в края на кра­ища­та на­й-­доб­ро­то ще ста­не и на­й-­сил­но­то и ще въз­с­та­но­ви на зе­мя­та обо­жа­ни­ето на огъня. Твоите синове, не­по­бе­ди­ми в тво­ето име, ще раз­ру­шат си­ла­та на царе, слу­жи­те­ли на ти­ра­ни­ята на Адонай. Върви, си­не мой, ду­хо­ве­те на огъ­ня са с теб! "Хирам бе­ше върнат на земята. Тубал-Каин, пре­ди да го на­пус­не му да­ва чука, с кой­то са­ми­ят той бе из­вър­шил ве­ли­ки не­ща и му каза: "Благодарение на то­зи чук и на по­мощ­та на ду­хо­ве­те на огъ­ня ти бър­зо ще до­вър­шиш ос­та­нала­та не­до­вър­ше­на работа, по­ра­ди глу­пос­т­та и зли­на­та на човека". Хирам не за­къс­ня­ва да опи­та чу­дес­на­та ефи­кас­ност на скъ­пия ин­с­т­ру­мент и зо­ра­та ви­дя ог­ром­на­та ма­са от бронз излята. Творецът из­пи­та ог­ром­на жи­ва радост, ца­ри­ца­та бе във възторг. Хората идваха, тичащи, учу­де­ни от та­зи тай­на сила, ко­ято в ед­на нощ всич­ко бе поправила.

/*4/ - Историческа ос­но­ва за то­ва ле­жи в твор­ба­та на писателя, кой­то пуб­ли­ку­ва "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, ца­ри­ца на Франция и за Версайския двор от ма­дам Контеса Дадемар, прид­вор­на дама, Париж, 1836 г. Около 50 го­ди­ни по­-къс­но те­зи ме­мо­ари бя­ха из­ва­де­ни от заб­ра­ва от Е. П. Блаватска и ней­ни­те приятели. Едно от мно­го ред­ки­те ко­пия на те­зи ме­мо­ари се на­ми­ра­ше в биб­ли­оте­ка­та на ле­ля­та на Е. П. Блаватска, ко­ято жи­ве­еше в Одеса. Хенри Стил Олкъд, кой­то ос­но­ва Теософското Общество с Блаватска в 1875 г. , пи­са в сво­ята кни­га "Листа от ста­рия днев­ник - ис­тин­с­ка­та ис­то­рия на Теософско то общество", 1895, т.1; "Ако ма­дам дьо Фадеев, ле­ля­та на Е. П. Бла- ватска - ако са­мо би мог­ла да бъ­де скло­не­на да пре­ве­де и пуб­ли­ку­ва ня­кои до­ку­мен­ти от ней­на­та про­чу­та библиотека, Европа би по­лу­чи­ла по –

Английската те­ософ­ка Изабел Купър-Окли пуб­ли­ку­ва всич­ки час­ти на "Спомени на ма­дам дьо Дадемар", от­на­ся­щи се до Сен Жармен в ней­на­та книга: "Графът на Сен Жармен - тай­на­та на Царете", Милано, 1912. /Виж съ­що бе­леж­ка 11 към лек­ция 9 от 16 де­кем­в­ри 1904 г.

/*5/ - Духовната иден­тич­ност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е ре­зул­та­та на из­с­лед­ва­ни­ята на Рудолф Щайнер. Виж съ­що лек­ци­ята от 27 сеп­тем­в­ри 1911 г. , пре­ве­де­на в "Антропофски три­ме­сечник", т. 5, № 4, 1960 г.

/*6/ - Цитат от кни­га­та на про­рок Осия, гл. 8, ст. 7. Виж съ­що бе­леж­ка 7, към лек­ция 9 от 16 ок­том­в­ри 1904 г.

/*7/ - Виж бе­леж­ка 10 към лек­ция 12 от 22 май 1905 г.

/*8/ - Немския из­раз е: "съ­щес­т­ву­ва са­мо промеждутък/? /"/dazwischen/. Смисълът е дос­та замъглен.