Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева

След това Земята ще се върне отново в астрално състояние. Тези расови цикли съставляват седем последователни периода на нашата физическа еволюция на Земята. Астралният прадед ни се представя по същия начин в 7 последователни периода, съответстващи на 7 раси. Обаче не е съвсем правилно да се говори тук за раси; формите, които тогава са живели, не могат правилно да бъдат наречени раси. Да говорим аналогично и тук за раси, не правилно. Имало е други форми, които са се проявявали. В най-езотеричния език тези предишни астрални периоди се наричат царството на мъдростта и техните форми се наричат 7-те периода на мъдростта, в които са управлявали 7-те на мъдростта, или 7-те царе от династията на Соломон. Тъй като във всеки от тези периоди е живяло по едно същество с душа, подобна на Соломоновата душа, на душата, която се е въплътила в Соломон. Този Космос на мъдростта бе заместен от действителния земен Космос, Космоса на любовта.

Сега нека да ни стане ясно какво става по време на формирането на Земята от наша гледна точка. Когато Земята започва да се формира, тя все още е била свързана със Слънцето и с онова, което ние сега наричаме Луната. Заедно с тези две тела Земята е образувала едно общо цяло. Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот чрез това става различен. В тази точка смъртта навлиза донякъде под формата, в която ние я знаем в многоклетъчните растения; докато преди не е могло да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат материален живот. Дотогава, докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда. Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки: този организъм загнива в своите части, а индивидуалната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато Слънцето се отделя от Земята. Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса. Отделянето на Луната внася разделяне на едновременно мъжко-женското същество, в същества, които са или само мъжки или само женски. Така хората приеха формата, която имат и сега в света.

Какво тогава се е случило през тези важни космически събития, когато първо Слънцето, а след това Луната се отделят от Земята? Ако искаме това да ни стане ясно, би било добре да посочим, че по онова време Земята се е променяла от една много тънка, но вече физическа материя в нещо, което непрекъснато е ставало по-плътно, по-дебело. Първата физическа субстанция е била етерна субстанция, която е присъствала във всички човешки същества на Земята и която има много фина субстанция, по-фина от нашия газ.

Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя - твърда, течна и газообразна, последната някога наречена въздух. Освен това езотерически ние различаваме четири форми етер: първата - огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втората - светлинен етер; третата - химичен етер, в който атомите се смесват според известни числени закони "афинитет по избор"; и четвъртата - физическият или жизнен етер; всичко четири вида етери, носещи живот на Земята. Първоначално Земята се развива в тези четири вида етер. След това тя се сгъстява и втвърдява. Това втвърдяване за първи път става през лемурийската епоха. Преди това трябва да си мислим за една етерна Земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа Земя. Аз искам да ви разясня това.

Когато казвам, че тази етерна Земя е била достъпна за доста по-различни сили, тогава трябва да ни е ясно, че всички живи същества, растения, животни или човек са били наистина достъпни за тези сили в техните най-вътрешни същества. Етерът е достъпен за онова, което езотерически език се казва "Словото", "Космическото Слово". Аз мога също да ви изясня при един процес на посвещение, как етерът се отнася към онова, което ние наричаме "Словото",. Както вие знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло и от неговия "Аз". Етерното тяло става видимо, ако човек може да излезе от физическото тяло. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца. Физическото тяло се контролира от висши космически сили;

висши същества са тези, които упражняват власт тук днес - по-късно тази способност ще я има човекът. Когато той бъде в състояние да контролира силите на своето собствено физическо тяло - които материалистите наричат природни сили, - тогава човекът ще е станал Бог. Да се приписват тези сили на него днес, би било идолопоклонство, тъй като всъщност сега ние имаме работа с висши същества, които могат да влияят върху физическото тяло.

Когато човекът би бил в състояние да контролира субстанцията на огнения етер, той ще е в състояние да контролира всичко, което е физическо. Когато той ще е в състояние да контролира физическото в човека, тогава той ще е всъщност в състояние да контролира и всичко останало физическо. Тази сила се определя като Силата на Отец или просто "Отец" - всичко, чрез което едно същество се обединява с нашата Земя, всичко чрез което това същество може да контролира физическата материя. Когато едно лице може да проникне във физическото тяло с такава Сили на Отца, това се нарича Атма; това е как Атма може да бъде предадена на физическото.

Вторият член на човешкото същество е етерното тяло, което съответства на слънчевия принцип или Логоса, "Словото". Етерното тяло може да бъде задвижено и вътрешно оформено от Будхи, поставен във вибрация от принципа на Сина, така както физическото тяло може да бъде от Атма.

Третият член е астралното тяло. Ние не можем изпърво да го контролираме; само много малко хора понастоящем имат някакъв значителен контрол над своите астрални тела. Ние казваме, че един човек е надарен с Манас до степента, до която човекът може да контролира своето астрално тяло отвътре.

Човекът започва да работи върху своето астрално тяло през средата на лемурийския период. Ако вие бихте могли да наблюдавате един човек на степента, която той бе придобил при започване на лемурийската раса, това ще рече, когато той е бил двуполово същество, бихте открили, че неговото тяло е било изградено отвън, ала в средата на лемурийските времена човекът сам започва да работи върху своето астрално тяло. Всичко, което човек втъкава в себе си от своят аз, което той извършва поради дълг или заповед, за да надделее недобрите си желания и страсти, помага за пречистване на астралното тяло. Когато то бъде напълно проникнато от работата на човешкото собствено его, аза, ние не бихме могли повече да го наричаме астралното тяло,

то вече е станало Манас. Когато цялото астрално тяло стане Манас, тогава човекът може да започне да работи върху своето етерно тяло, да го трансформира в Будхи. Онова, което той втъкава там, не е нищо друго освен индивидуализираното Слово; Християнският езотерицизъм нарича това "Син" или "Логос", астралното тяло, когато то е станало Манас, нарича "Свети Дух", а физическото тяло, което е станало Атма, "Отец".

Онова, което става в малък размер вътре у човека, е станало в голям размер в света. Тези световни тайни се извършваха в мистериите при посвещението; извършваше се онова, което за повечето човешки същества щеше да се случи само в едно далечно бъдеще. Още в египетските мистерии човек можеше да бъде посветен, само ако бе преобразил цялото си астрално тяло, така че астралното тяло да може да бъде напълно управляемо от аза. Такова лице заставаше пред посветителя-жрец, то нямаше никакво влияние върху своето физическо тяло нито все още върху своето етерно тяло; ала неговото астрално тяло бе от негово собствено създание. И тогава му се показваше, как той би могъл да въздейства върху своето етерно тяло и върху своето физическо тяло. Физическото тяло бе довеждано до летаргично състояние - и то трябваше да остане в това състояние за три дни и нощи, - а през това време етерното тяло беше извадено от него. И тъй като посветеният бе силен по отношение на астралното си тяло, той можеше вече да придобие сила да действува и върху етерното си тяло. Той можеше да се научи да накара онова, което имаше в астралното да въздействува върху етерното му тяло. Това бяха трите дни на погребението и на възкресението в етерното тяло, което бе напълно проникнато от онова, което човек нарича Свети Дух. Такъв един посветен се наричаше човек, надарен с Логоса, със "Словото". Това "Слово" не е нищо друго освен мъдростта, Манас, която е била вработена в астралното тяло. Тази мъдрост никога не би могла да влезе в астралното тяло, ако, първо астралното тяло не е било проникнато от нея.

Същото нещо е било и за Земята. Докато цялата Земя не е била доведена в астрала, не би могло да стане такова събитие.

Състоянието, в което кандидатът е трябвало да бъде при египетските мистерии, съответства на времето на астралното кълбо, за което аз говорих като за непосредствен предшественик на нашата Земя; това е Кълбото на мъдростта. Цялата мъдрост е била вработена в него чрез космични сили. И това прехвърляне на мъдрост в Земното кълбо е дало възможност, след отделянето на Слънцето и Луната от Земята, да може отново да бъде внедрено нещо отгоре, от висши сфери в Земята така, както това се случва в малък размер при посвещение.

Седем пъти астралното кълбо на Земята /виж диаграмата в края на бележките на лекция 10/ е бивало поставяно под управлението на мъдрите, по начина на Соломон. След това Земята се облече в едно етерно тяло и земната материя кристализира или се оформи. "Словото бе положено в нея; това Слово по този начин е, така да се каже, погребано в земната материя, но то трябва да бъде възкресено. Това също е и красивото значение в мита за бога Дионисий. Светата мъдрост на предшественика на нашата Земя е поставена във всички земни същества на нашия земен свят. Разберете това толкова дълбоко, колкото ви е възможно.

Да вземем човешкото етерно тяло, каквото има всеки човек. Ако го погледнете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло. При смърт човешкото физическо тяло се разпада и етерното тяло също; физическото тяло се разпада във физическия свят, а етерното тяло в общия космически етер. Ала това етерно тяло е било много изкусно изградено за човека от мъдростта, която най-напред го е внедрила от астралното кълбо. Това етерно тяло след смъртта се разпръсква. Само онова етерно тяло, което е било изработено отвътре е жизнено тяло, което остава вечно. Това е етерното тяло на кандидата за посвещение - то не се разпада след смъртта. Ако видите да умира един съвременен цивилизован човек, за известно време вие може да виждате етерното му тяло, ала после то се разпада. При кандидата то остава. Когато кандидатът стои в астралното поле, там той използва своето етерно тяло. При обикновени човешки същества новото етерно тяло трябва да бъде формирано при всяко прераждане; способността да се създава такова ново тяло се придобива в Девакан.

Етерното тяло, което си е създал кандидатът за посвещение отвътре, никога вече не ще бъде загубено; докато онова, което е създадено от космическата мъдрост отвън, наистина се разпада отново. Същото става с етерните тела на растенията и животните. Това, което сега все още е етерно тяло, е било изградено от космическите сили, които са протичали в него от астралното кълбо /състояние/ на нашата Земя. Тази мъдрост, която ние откривате в астралната Земя, е изразена в легендата на Дионисий.

И тъй през лемурийската епоха трябваше да се сформира твърдото състояние. Тогава трябваше да се вработи принципът на Отец. Това е последният принцип, който влиза в притежание на нашата земна материя. Онова, което по този начин е вработено във физическия свят, е дълбоко скрито във физическия свят. Най-напред Светият Дух вработва себе си в астралната материя. След това Духът свързан с астралната материя - това е Синът - вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота. По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия - Дух, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през Духа, през Сина към Отец. Всичко това става под ръководството в еволюцията на Земята.

До лемурийските времена еволюцията е била външна. След това тази Троица е била притеглена в нашата физическа еволюция. През арийската епоха онова, което е станало през по-ранна епоха като се повтаря степен по степен, е било въведено в човешкото мислене като религия.

Ние сме в 5-та подраса на арийската коренна раса /5-та следатлантска културна епоха/. Преди това са отминали четири други подраси.

Първата подраса е тази на Древна Индия. Тази дълбоко почитана древна раса бе водена от древните Риши. Ние можем само да си съставим една мъглява концепция за тях. С тяхната религия сме запознати от разказите, които са дошли до нас във Ведите. Учението на Ришите е било много по-силно, отколкото е нашата настояща традиция за него. Едва през 3-та подраса са били направени записванията, които са запазени за нас във Ведите. Първоначалната религия на Ришите е имала велики традиции от божествените предшественици

на човеците, астралните посветени от Династията на Соломон. Великите интуиции, които не донасят само известие и познание за законите на Земята, но също и за праобразите, прототипните същности, които сами са създали тези мъдрости, са живели в духа на древните индийски Риши. Това е било първата религия, тази на Светия Дух.

Втората религия беше отхранена в Близкия Изток; в нея вторият принцип на Троицата бе уважаван като повторение когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие без да се отблъсне надолу нещо друго. Минералното, растителното и животинското царство бяха така отблъснати надолу по този начин. Всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност, това е великата трагедия. За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества. Не би имало никакво развитие, ако не ставаше такова отблъсване надолу. Човек непрекъснато трябва да отблъсва други надолу, докато развива себе си нагоре. Това е причината, поради която всяко развитие, което става от себичност, е зло и осъдително; то е оправдано, само ако се върши за развитието на други същества. Само онзи, който иска да повдигне отново онези, които са били отблъснати надолу, е подходящ за развитие. Такава беше онази еволюция, която се изявява на Земята и която беше подготвена на други космически тела; онази еволюция, даряваща етерното тяло с Логоса, със Словото, е била придружена с отблъсване надолу на други същества, свързани със земното развитие. Тези същества са били възприети като противници, като Луцифиричен принцип. Така в персийската религия ние имаме точно тази двойственост - принципът на злото, придружаващ принципа на доброто. Добро е, ако един човек или всъщност ако всяко същество вработва Манас в себе си; ала то винаги застава пред злото. Ормузд и Ариман са имената на доброто и злото в персийската религия.

Третият стадий ние срещаме при халдейците, вавилонците, асирийците и египтяните; при които имаме едно повторение на третата степен на Божественото.

Така от онова време нататък във всички народи ние срещаме Троицата, тринитарността на Божествеността. Втората подраса нямаше още троична Божественост, още по-малко първата. Ала вече до тази троичност постепенно се подготвя възкачването на цялото човечество. Посветените вървят по пътя предварително......./пропуск/.

В първите три подраси имаше религиозни отражения на онова, което е действало в макрокосмическите процеси. Сега се оформя вече нова структура: първо мъдрост, след това Син, след това Отец. Първият лъч на мъдрост дойде през четвъртата подраса в семитския народ, който израства от 3-та подраса в 4-та и от него израства тогава християнството. При посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на Земята - всички събития, които бяха станали в небесната сфера, се повториха в елемента на интелекта. Там се развива това, което наричаме нисшия дух, Кама-Манас, който трябва да бъде дарен с други сили. Това даряване, този импулс, е Самият Христос, станалото плът Слово, това сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в състояние да своите владеят своите етерни тела от техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните тела, че то да събуди живот в тях. Възможността за такова развитие в бъдеще е посочено от появяването на Словото, станало плът през 4-та подраса. За да може Логосът да се въплъти в етерното тяло, цялото човечество трябва да е придобило контрол върху етерния свят. Това, като един пра импулс е произлязло от въплътения в плът Христос. Когато чрез силата на Сина човекът премине през това, тогава той ще дойде до Отец.

Сега възходът като действие на Степените отново трябва да бъдат повторени, през които постепенно от цялото човечество ще се достигне онова, което е постигнато чрез Христовото появяване в плът. В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас. Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес,

ще бъде реализиран. "Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото. Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото. Този импулс на слизането на Духа се проявява на Петдесятница.

Дух, Син и Отец са като че ли погребани в Земята; Отец във физическото тяло, Синът в етерното тяло и Духът в астралното тяло. Обаче човекът е развил своето аз и е станал себесъзнателен. И той вече трябва да се научи да работи долу във физическото. Това ще бъде в бъдеще. Понастоящем човек работи в своето астрално тяло. Символът за това е слизането на Светия Дух в онези, които трябва да станат водачи на човечеството. Нещо в човека, което го е поело е сродно с този Дух.

Преди Синът да започне да действа - което беше през Хиперборейско време, - част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища. Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс. Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец. Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между Петдесятница и Луциферовия принцип.

Затова празникът Света Троица е също празник на Прометей и на свободата.

Сега вие ще разберете връзката между Синовете на Каин и 7-те Соломонови царе от пред земните времена - на които е потомък цар Соломон от Библията. Мъдростта бе най-напред предадена на човека отвън. По-късно тя трябваше да излезе отвътре навън. Соломон изгради храма, ала само с помощта на Хирам-Абиф; в съюз с този Син на Каин той придоби изкуствата, необходими да издигне храма. Така отново текат заедно теченията, които бяха текли отделени еино от друго в света.

Когато Слънцето се отдели от Земята, когато Земята напредне до 6-та коренна раса, човекът ще издигне това Слово от мъртвите, от Земята; Ала най-напред Духът трябва да заживее в него, за да даде възможност на Словото да извлече един акорд от него. Това беше постигнато от апостолите на Петдесятницата. В "Светлина на пътя" ние намираме думите: "Придобий знание и ти ще имаш словото ". Говорът идва чрез истинското познание, което слиза като огнени езици върху апостолите на Светата Петдесятница. Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух. Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля.

Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: Когато избягаш от земното, ще се възкачиш до свободния етер

- с вяра в безсмъртието, - ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.

Всеки човек ще постигне тази точка в средата на 6-та коренна раса. Сега човекът все още е подвластен на смъртта, понеже неговото етерно тяло все още не е достигнало безсмъртие. Християнството съдържа тайната, как човек постепенно може да развие себе си до възкресение на етерното тяло. Това е, където третият велик празник е свързан с другите два християнски празници.

Аз исках веднъж да разгледам безкрайните дълбини на празника Света Троица и да покажа как човек постепенно развива живо осъзнаване за света около себе си и затова че той е сроден с всички неща около него и с всичко, което се случва около него. В имената на дните на седмицата вие ще откриете записано онова, което е станало около нас.

Човек най-добре празнува Петдесятница, когато си изясни, какви дълбоки истини са вложени в този празник от мъдрите. А наистина да се отпразнува един празник, означава да се съедини човек в духа си с Космичния Дух.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

АТОМИТЕ И ЛОГОСЪТ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТИЗМА /БЕЛЕЖКИ/

Берлин, 21 октомври 1905 г.
Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното възприятие, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената. Никой не може да има никаква представа за това, който не знае нищо за окултизма.

Често се разисква голямата цел, човечеството да се доведе чрез теософското движение до онзи момент на развитие, когато в бъдеще ще възникне нова раса човешки същества, когато нашата интелектуалност, такава, каквато е сега няма повече да играе централна роля в света, а ще бъде оплодена чрез Будхи. Ние трябва да работим с този велик световен поток и имаме голяма отговорност към теософското движение. Задачата на теософите се разширява в посока към далечното бъдеще. Чрез това ние не навлизаме в една фантастична област на измислици; защото онова, което научаваме за далечното бъдеще събужда сили в нас, създава в нас това от което се нуждаем и за ежедневните неща. Всеки, който позволи тези велики световни перспективи да ангажират неговия ум дори само за 10 минути дневно, ще се държи по-различно от онзи, който е потънал само в ежедневието. Такъв човек може да внесе нещо ново, творческо и оригинално в съвременния живот. Целият прогрес зависи от внасяне оригиналност в човечеството.

Нека да започнем с нещо, което принадлежи към влиянието на Девите . Девите са същества, които са достигнали по-високи степени на развитие от човека и са в състояние да работят на по-високи нива на съществуването. И така, ние откриваме Деви, когато навлезем ясновидски в по-висшите полета. Ние откриваме Деви върху астралното поле, върху полето Рупа, върху полето Арупа и още по-високо. Какво означава влиянието на Девите за света, в който сме ние?

Ние ще отговорим на този въпрос, като зададем друг: Каква е целта на нашето човешко съществуване, на това непрекъснато прераждане? Човек би живял в света съвсем безцелно, ако не научаваше специален урок, ако не изпълняваше специална задача при всяко идване. Всеки път, когато човек се въплъщава, Земята трябва да се е променила така, че той да намери там обстоятелства, които не е срещал преди в по-раншните си въплъщения.