Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева

Това интуитивно проникновение и неговото отражение в Свободното масонство бе изгубено; вече не е имало съзнателно оценяване на трансформацията, извършена чрез правилното използуване на акустиката в една сграда, където думите на говорителя се връщат обратно и следователно променят своето въздействие.

Онези, които бяха построили големите катедрали на Средновековието, са били великите свободни зидари. Те осъзнаваха важността на факта, че онова, което се изговаря от свещеника, би трябвало да бъде отразено обратно от отделните стени и всички богомолци да бъдат потопени в море от звуци, дишащо и трептящо със значими вибрации, които упражняват още по-голямо въздействие върху астралното тяло, отколкото върху физическото ухо. Всичко това е било загубено и трябваше да бъде загубено през новия век. Ето защо ви казах, че онова, което е останало от Свободното масонство, е само една черупка в сравнение с онова, което е било през минали времена.

Извън тези три степени има също по-висши степени. И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет, а също и от източното Свободно масонство - особено от това, известно като Ориенталско или Мемфиско масонство. Също и в Германия, където има клон на Мемфис­Мизриамското Свободно масонство свързано със масоните по цял свят, функционират също и висшите степени. Ала в Германия, вътре в Свободното масонство Свети Йоан има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което масоните от Св. Йоан там обикновено считат висшите степени за глупост. Великата Ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да остави само масоните на Св. Йоан да минават за истински масони.

В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания. В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между занаятчийското масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени. Така, като чирак в занаятчийското масонство на човек му е позволено да влезе и да завърши в 4-та, 5-та и 6-та степени, т.е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до занаятчийското масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен.

И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не бива приеман във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм. Както казах и миналия път, то е отражение на обучението, давано в по-висшите степени, които се присъединяват към степента Царската дъга: тези степени дават един вид астрално обучение, което води нагоре до 18-та или 20-та степен. След това следва ментално обучение, обучение, което води до живот върху умственото поле и напредва до 60-та или 70-та степен. Накрая идва най-висшето от всички обучения, най-задълбоченото окултно усъвършенстване до 96-та степен в ложата Гранд Ориент.

Има крайно малко хора в Германия, които са напреднали до 96-та степен. Това доказва колко малко е останало в съвременното масонство, от онова което то някога е представлявало. Най­интересното е, че онези, които са напреднали до 96­та степен, не винаги са били минали през едно масонско обучение и едва ли има някой от всички тях, който да е завършил цялата гама на масонското обучение. Наистина има малцина, които имат по-високи степени. Те са били удостоени с третата или 33-та или 96-та степен, ала онези, които притежават тези отличия не са ги получили чрез масонско обучение, а в други окултни школи и те са позволили тяхното знание да бъде използвано, за да се дойде до спасяването на Свободното масонство. Ако някой е достигнал до 96-та степен, тя не е била постигната чрез масонско обучение. Грубо казано, смята се, че в това отношение Свободното масонство е задължено на окултното обучение на други школи.

В този смисъл се тълкува манифеста, който е бил издаден от Гранд Ориент на Мемфиския и Мизриамския ритуал като един вид идеален документ. Аз ще ви го прочета, като дам едно, две обяснения. Това, което е дадено в него, не бива да се възприема като че ли може да бъде практикувано понастоящем.

Трябва да се подчертае днес, че никой свободен масон - даже не и онзи, който има 96-та степен - би поел отговорността да преведе друг свободен масон през тези предписания, тъй като той самият не е минал през тях.

«Една от тайните, принадлежащи на висшите степени на нашия орден, се състои в това, да се даде на подходящо подготвения брат практически средства за издигане истинския Храм на Соломон вътре в човека; за възстановяване на "изгубената дума", ще рече нашият орден дава възможност на посветения и избрания брат практически средства, които му дават възможност да придобие доказателства за чисто безсмъртие още през настоящия земен живот.»

Това е една от точките, които са от голяма важност. Следната точка е тази, която съществува във всички центрове на окултното обучение: Никакво викане на духове и никакви спиритически дейности. Спиритическо практикуване е напълно изключено.

«Тази тайна е една от истинските масонски тайни и е притежание единствено на висшите окултни степени на нашия орден. Тя е дадена устно на нашия орден от предците на всички истински свободни-масони "Мъдреците от Изтока", и ще бъде предавана от нас по­нататък също само устно.»

Това е практиката в окултните общества.

«Разбира се, успехът на тези практически занимания за добиване на тази тайна зависи напълно от самия кандидат.»

«Защото от каква полза биха били най-добрите, най-изпитаните и подробни инструкции, давани на ученика, желаещ да се научи да плува, ако той самият не е готов да движи ръцете и краката си, когато влезе в досег с водата? Или от каква полза е най-обширното ръководство по рисуване, или разкриването на най-живите цветове, ако кандидатът, който се обучава в рисуване, не желае да вземе четката в собствената си ръка и да разбърква сам цветовете? Той никога не ще стане художник, ако не направи това.»

«Онези братя, откривателите на тази тайна, я пазеха като нещо рядко, самопридобито притежание и за да не бъдат криво разбрани или даже да не бъде тя осмивана от хората по улиците, те я скриха в символи, както и ние правим това днес.»

Тези символи обаче днес вече не могат да се разшифроват от свободните масони. Такива символи не се подбират наслуки. Те не са неща, чрез които може да се изобрази нещо, както един професор, който казва: Аз ще ви илюстрирам това графически. Тези символи са били взети от самите обекти, те са гравирани от самата природата. Онзи, който ги опознае, който наистина може да прочете онова, което те съдържат, влиза в контакт с тяхната най-вътрешна същност. Той бива въведен чрез тях в тяхната вътрешна природа. Тези символи изобразяват самото нещо, а не само символизират. Вътре в Свободното масонство няма никой, който да е в състояние да доведе някого до вътрешната същност на нещата.

«Тези символи обаче не са произволно подбрани картини и не почиват върху случайност, а са основани на атрибутите на Бога и на човека и трябва да бъдат считани за прототип. Но ние никога не бихме взели формата, съда, ритуала, символите за съдържанието, а ще търсим съдържанието вътре във формата.» Тези думи показват......../пропуск/, тъй като самият символ изобразява обекта ­ «и когато сме го намерили» - духовното съдържание - «и сме го възприели у себе си, ще разберем чрез това духовно съдържание абсолютната необходимост от формата, ритуала, символизма.»

«Самите наши висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» ­ Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата, естествено, също се е занимавала с този въпрос, със "Изгубената дума", "Изгубеният вечен живот",

ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие. Нашият Орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със Световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»

Това означава следователно да се подпомогне проникновението и свързването с онзи свят, което обикновено е постижимо, само когато портите му се разтворят чрез смъртта.

От всичко това вие може да си извадите заключение, че онова, което принадлежи към най­дълбоките неща в света, някога се е съдържало в Свободното масонство, ала вече го няма там в празната обвивка, която то представлява днес. Вие трябва да се попитате защо? И тъй, значението на Легендата за храма, значението на дейното масонство като всяко интуитивно познание трябваше да бъде загубено за човечеството, защото 5-та културна епоха е фактически епоха на разбирането. Интуицията трябваше за известно време да заспи в света, а начинът по който въздейства Свободното масонство е изцяло интуитивен. Искам да обърна вниманието към Витрувиус и към истинските символични ръководства за строежа. Само който има правилна интуиция, може да следва тези инструкции. Днес тези символични инструкции са заменени от интелектуални, рационални такива. Разумът трябваше да стане основен тон на човешкото развитие за известно време, защото всичко, което междувременно идва към нас чрез завладяването на природата, трябва да бъде включено в целия организъм на човешката деятелност.

Разберете какво означава това: Цялото минерално царство ще бъде включено в напредъка на света през настоящия кръг на еволюцията. То ще бъде включено по такъв начин, че човекът постепенно ще преобрази цялата природа чрез собствената си духовност. Това е значението на Бронзовото море, именно, че цялата минерална природа ще бъде действително преобразена.

Човекът работи в индустрията, така че да втъче организираност /неговата собствена духовност?/ в минералната природа. Ако разгледате една машина ........./пропуск/.

По този начин човекът преработва цялото минерално царство със собствения си дух. Това преформиране на природата, това преработване на минералното царство ще бъде приключено, когато нашият настоящ кръг на еволюцията завърши. Цялата минерална природа тогава ще бъде променена. Човекът ще е променил облика й така, както променя известно количество метал, когато, например прави един часовник. Когато отново започне един нов Кръг на еволюцията, цялото минерално царство ще може да бъде абсорбирано, всмукано.

За да завърши напълно развитието на тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-тото столетие насам, ще трябва да се приложи и в разбирането на самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото. Вярно е, че едва сега - може би едва през последните пет години - човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома, и онзи, който иска да разбере това съвсем точно, трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството. Интересна в това отношение, макар и само с външни загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур /Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед. Онова, което той каза /за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава в една част от своята реч. Ние виждаме как нещо проблясва в съзнанието на естествената наука, което ще се отрази в бъдещето. Това е било известно на окултистите от 1879 г. насам. Подчертавам това, макар че сега не мога да го обоснова. Окултистът знае, че това ще се случи: От атома ще започне едно ново разбиране и ще обхване целия минерално-физическия свят. Това ще бъде, което ще навлезе в света през 6-та културна епоха и чрез това Свободното масонство също ще бъде възобновено.

В лицето на Свободното масонство окултистът има нещо много забележително, нещо безпрецедентно, защото то има прастара организация. То принадлежи на най-древната традиция, която се е запазила почти сто степени, в една прецизно специализирана структура, въпреки факта, че то е загубило почти цялото свое съдържание и че никой от принадлежащите към него личности в Европа, не е в състояние да си оформи задоволително понятие за него. Но все пак то съществува и ще бъде необходимо само да се изпълни цялата външна черупка с ново съдържание. Самото нещо съществува, очаквайки да бъде извикано отново към живот.

Точки от последвалото разискване

Ложата от Мемфис, Ориенталският орден и ложата Гранд Ориент. На една конференция се разисквало дали окултната доктрина би могла да бъде направена публично достояние или не. От това става ясно, че съществуват две тенденции, лява и дясна тенденция, едната от които е свободно мислене, а другата е консервативна.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА /лекция трета/
Берлин, 16 декември 1904 г.
Важно е да говорим за висшите степени на Свободното масонство, защото то си поставя специални задачи, някои от които ще обсъдим през следващите лекции. Ние имаме главно работа със специален обред, който се нарича съчетаният обред на Мемфис и Мизраим . Аз вече споменах, че обредът на Мемфис и Мизраим притежава много степени, че трябва да се достигнат 95 степени и че обикновено Върховните водачи на Гранд Ориент - т.е. ложите на Германия, Великобритания и Америка - притежават 96-тата степен. Почти до 90-тата степен тези степени са подредени по начин, който сега ще ви опиша.

От около 87-та степен нататък започват истинските окултни степени, в които се посвещават само онези, който се отдават на истинския окултизъм. Аз подчертавам, че в Европа няма никой, който е преминал през всички тези степени или който действително е преминал едно окултно свободно-масонско обучение. Но това не е важно, що се отнася до Свободното зидарство, тъй като неговата задача предстои да бъде възобновена в бъдеще и тогава ще се сформира и организацията; необходимата обвивка ще е налице, за да се постигне това, което трябва да стане.

Сега макар и накратко ще спомена различните клонове на Свободното зидарство и техните тенденции. Най-напред трябва да се има предвид, че всички масонски висши степени водят произхода си от една личност, за която често се говори, но която не се разбира. Особено погрешно тя е разбрана от историците на 19-то столетие, които нямат понятие за трудните положения, в които може да изпадне един окултист в живота.

Тази така малко разбрана личност е прословутият Калиостро. Така нареченият граф Калиостро, в когото се криеше една индивидуалност, която в своята истинска природа бе позната само на най-висшите посветени и която направи опит да издигне Свободното масонство в Лондон до една нова степен. През последната третина на 19­то столетие Свободното масонство бе достигнало състоянието, което вече описах. По онова време в Лондон това не му се удаде. След това той прави опит в Русия и също в Хага. Навсякъде е имал неуспех и то по точно определени причини.

След това обаче в Лион той успява да формира от местните масони една окултна масонска ложа, /Търсачи на истината/, която се е наричала Ложата на триумфиращата мъдрост. Калиостро дал целта на тази ложа. Онова обаче, което може да прочетете за нея не е нищо друго, освен работа на невежи хора. Онова, което може да бъде казано за нея, е само кратки указания. За Калиостро са били важни две неща: първо, указания, даващи възможност да се произведе т.нар. Философски камък; второ, изграждането на едно разбиране за мистичния пентаграм. Аз мога само да ви загатна за значението на тези две неща. Те могат да бъдат третирани с подигравка, ала не трябва да бъдат взимани символично, те се основават на истински факти.

Философският камък има специална цел, която е била указана от Калиостро; той е преназначен да продължи човешкия живот до един период от 5527 години. На един свободомислещ това ще изглежда смешно. Факт е обаче, че то е възможно, посредством специално обучение да се продължи животът неопределено, като човек се научава да живее вън от физическото си тяло. Всеки обаче, който би си представил, че един адепт не умира в обикновения смисъл на думата, греши. Така всеки, който си въобрази, че един адепт не може да бъде ударен и убит от една падаща от покрива керемида, ще сгреши. Наистина това обикновено би се случило само ако адептът го позволи. Ние тук не говорим за физическа смърт, а за следното. За онзи, който е разбрал същността на Философския камък

и се е научил да го отделя, физическата смърт е само едно привидно събитие. За другите хора това е едно истинско събитие, което представлява, един период от живота. За онзи, който разбира как да използува Философския камък по начина, по който Калиостро е искал да научи неговите ученици, смъртта е само едно привидно събитие. Тя дори не представлява решителна повратна точка в живота; тя е фактически нещо, което съществува само за другите, които наблюдават адепта и казват, че той е умрял. Самият той обаче всъщност не умира. По­скоро лицето се е научило да живее без своето физическо тяло; в течение на живота си то е научило да остави всички онези процеси, които внезапно се извършват във физическото тяло в момента на смъртта да протекат постепенно в неговия живот. Всичко вече е станало в тялото на въпросното лице, което обикновено става в момента на смъртта. Тогава смъртта не е вече възможна, тъй като въпросното лице отдавна се е научило да живее без физическо тяло. То съблича физическото тяло по същия начин, както се съблича горното палто и си облича ново тяло, така както се облича ново палто.

Може би успяхте да си създадете някаква представа. Това е единият урок, който Калиостро е преподавал - Философският камък, - който дава възможност физическата смърт да стане нещо маловажно.

Вторият урок е било познанието за пентаграма. Това е способността да се различават едно от друго петте тела на човека. Когато някой каже: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, кама-манас тяло, причинно тяло /Манас или Дух-себе/ това са само думи, или в най-добрия случай абстрактни идеи. И нищо не се постига чрез това. Живият човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела. Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти.

Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа. Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото. Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които основно са преминали обучение със същата цел. Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия. Това се нарича "Знание за пентаграма" и "Морално прераждане".

Не бих казал, че учениците на Калиостро не са постигнали нищо. Общо взето, те са достигнали дотам да разберат астралното тяло. Калиостро с изключително умение е преподавал за астралното тяло. Дълго преди да го постигне катастрофата, освен в Лион той бе успял да основе школи в Париж, Белгия, Санкт-Петербург и на няколко други места в Европа, от които по-късно излизат някои хора, които са имали основата, за да продължат до 18-та, 19-та и 20-та висши степени на Свободното масонство. Така граф Калиостро е имал важно влияние върху окултното масонство в Европа, преди да завърши своите дни в затвора в Рим. Всъщност светът изобщо не би трябвало да осъжда Калиостро. Както вече казах, когато хората говорят за Калиостро, то е като че ли хотентоти говорят за прокарването на железницата, защото не разбират в какво съотношение със световните събития стоят външните, привидно неморални действия.

Вече споменах, че Френската революция е възникнала от тайните общества на окултисти и ако тези течения биха се изследвали по-нататък те биха отвели назад до школата на адептите.

Може би онова, което Мейбъл Колинс разказва в нейната новела "Флита" е твърде трудно за разбиране.

В нея тя твърде гротескно описва как един адепт стои пред Световната шахматна дъска в едно потайно място, премества фигурите и, така да се каже, определя кармата на един континент върху една проста картичка. Това съвсем не става така, както е описано, а се случва нещо много по-грандиозно, за което онова описание във "Флита" дава само една разкривена картина.

Наистина Френската революция произтече от такива неща. Има един добре известен разказ, съдържащ се в трудовете на графиня д’Адемар /d’Аdhеmar/. В него се разказва, че преди избухването на Френската революция, графиня д’Адемар, една от придворните дами на Мария Антоанета била посетена от граф Сен Жермен. Той искал да бъде представен на кралицата и да помоли за аудиенция при краля. Министърът на Людвиг ХVІ бил неприятел на граф Сен Жермен, и той следователно не бил допуснат да се яви пред краля. Ала той с голяма точност и подробности описал пред кралицата главните опасности, които предстояли. За съжаление неговите предупреждения били игнорирани. Във връзка с този случай той произнесъл своето изказване, което се базирало на истината: «Които сее ветрове, ще пожъне бури" и прибавил, че бил произнесъл тези думи още преди хилядолетия, а по­късно те били повторени от Христос. Това са били думи, непонятни за обикновения човек.

Ала граф Сен Жермен бил прав. Аз ще прибавя само още няколко неща, които са съвсем верни. В книги за граф Сен Жермен може да прочетете, че той умрял в 1784 г. в двора на ландграфа на Хесен, който по-късно става един от най-напредналите свободни масони. Ландграфът се грижил за него до края. Ала графиня д’Адемар разказва в своите мемоари, че той се появил пред нея много след 1784 година и че тя го е видяла още шест пъти по-късно и след това.

Всъщност по онова време, в 1790 г., той бил с някои розенкройцери във Виена и казал, което е съвсем вярно, че е задължен да се оттегли в Ориента за един период от 85 години и че след това време хората отново ще усетят неговата дейност в Европа.

1875 е годината на основаването на Теософското общество. Всички тези неща са свързани по известен начин.

В школата, основана от ландграфа на Хесен, също е имало две главни занимания: Философският камък и знанието за пентаграма. Свободното масонство, основано от ландграфа на Хесен по онова време продължило да съществува в една малко променена форма. Всъщност, това Свободно масонство, както съм го описал, наричат египетския обред, обреда на Мемфис и Мизраим. Последното име проследява своя произход назад до цар Мизраим, който идва от Асирия - от Ориента - и след завладяването на Египет бил посветен в египетските мистерии. Те са мистериите, които произтичат от древна Атлантида. От онова време насам съществува традиционна приемственост. Съвременното Свободно масонство е само едно продължение на онова, което бе установено тогава в Египет.

Преди да навляза в подробности, бих желал да кажа, че Свободното масонство, което достига по-висши степени, в своята интимна същност е съвсем различно от обикновеното Св. Йоаново масонство. Обикновеното Св. Йоаново масонство се опира на един вид демократичен принцип и ако демократичният принцип трябва да се приложи в познанието, очевидно е, че това ще доведе до едно състояние на нещата, в което братята, когато се съберат, общо взето не ще правят нищо друго, освен да изказват своите собствени мнения. Истината обаче е нещо, за което човек не може да има собствени мнения. Човек или знае една истина или е невеж за нея. Никой не може да твърди, че трите ъгъла на едни триъгълник събрани дават 725 градуса вместо 180 градуса.