Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева

За това е нужно да приемем в себе си нещо от величието и всеобхватността на всемирните закони. Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от оня вид мъдрост, която води от великите представи към подробностите - по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата. Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос. Като теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, както осъзнаваме, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят. Тогава ще можем да изграждаме храма. Това е значението на изграждането на храма: каквото и да започнем да правим, то да бъде в унисон със закона.

Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно. Един човек може да бъде роден и да умре днес, без да има никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони. И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената. Целият настоящ живот е похабен, защото хората не знаят, че те трябва да живеят според закони. Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура. Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да скрият този ред и хармония в много клонове на живота - да, дори що се отнася и до игрите, които хората използуват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в смисъла на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и много слаб,

на реда и хармонията, която аз описах. Ако вие започнете да играете карти с някого, не ще можете да го сторите, ако не знаете правилата и начина на игра. И това наистина загатва за великите закони на Вселената. Онова, което е известно като Сефирота на Кабала, онова, което знаем като седемте принципа в техните различни форми, това отново е включено в начина, по който картите се нареждат една след друга в течение на играта. Дори в очарованията на играта адептите са знаели как да въведат великите космически закони, че дори в играта хората да имат поне един малък допир до мъдростта. За тези, които поне знаят как да играят карти, тяхното настояващо въплъщение не е съвсем напразно. Това са тайни как великите Адепти се намесват в колелото на съществуването. Ако някой каже на хората да се ръководят от великите космически закони, те не биха го правили. Но ако законите са въведени незабележимо в нещтаа, понякога е възможно в тях да се влее капка от тази нагласа. Ако вие имате това отношение към нещата, ще получите представа, какво се символизира чрез великата алегория за изгубения храм.

В тайните общества, всред които принадлежи и Свободното масонство, с Легената за храма е създадено нещо, свързано с изгубения храм и неговото бъдещо възстановяване. Тази легенда е много дълбока, ала съвременното Свободно масонство обикновено няма понятие за нея. Един свободен масон днес не се различава особено от болшинството хора; и той не спечелва нещо особено в новия живот. Но ако той остави Легендата за храма да му въздейства това ще бъде голяма помощ. Всеки, който поеме в себе си Легендата за храма, получава нещо, което по специален начин, оформя неговото мислене. И всичко зависи от закономерното мислене. Тази Легенда за храма е както следва:

Някога един от Елохимите се свърза с Ева и от това се роди Каин. Друг Елохим, Адонай или Яхве-Йехова тогава създаде Адам. Последният от своя страна се свърза с Ева и от този брак се роди Авел. Адонай причини неприятности

между принадлежащите на Каиновата фамилия и принадлежащите към Авеловата фамилия; резултатът от това бе, че Каин уби Авел. Но от възобновеното съединяване на Адам и Ева бе основана расата на Сет.

Така ние имаме две различни раси човечество. Едната се състои от първоначалните потомци на Елохим, синовете на Каин, които също се наричат Синовете на огъня. Те са онези, които обработват Земята и създават от неодушевената природа и я трансформират чрез изкуството на човека. Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира обществото, да основава цивилизовани общества. Друг от потомците на Каин беше Тубал-Каин, който обработвал металите. От този род произхождаше и архитектът Хирам-Абиф.

Авел беше овчар, той здраво се придържаше към онова, което намираше и приемаше света такъв, какъвто беше. Това е винаги противоположността между хората. Едни се държат за нещата, каквито са, други желаят чрез изкуство да създават нов живот от неодушевеното. Други народи са изобразили прадеда на тези Синове на огъня в мита за Прометей. Синовете на огъня са, които от всеобхватните всемирни мисли трябва да внесат в света мъдростта, красотата и добротата, за да преобразят света в един храм.

Цар Соломон беше потомък от линията на Авел. Той не можеше сам да изгради храма, липсваше му изкуството. Затова той назначи архитекта Хирам-Абиф, потомъкa на Каин. Соломон е бил божествено красив. Когато Савската царица го срещнала, й се сторило, че вижда образ от злато и слонова кост. Тя дошла, за да се сгоди с него. Йехова също се нарича Богът на формата, който превръща живото в жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото. На кое от двете принадлежи бъдещето? Това е великият въпрос на Храмовата легенда. Ако човечеството се развиваше според религията на Йехова, целият живот би замръзнал във формата.

В окултната наука това се нарича Преминаване в Осмата сфера. Ала сега вече сме дошли до точката във времето, когато самият човек трябва да събужда мъртвото към живот. Това ще стане чрез Синовете на Каин, чрез онези, които не разчитат на наличните неща около тях, а самите са творци на нови форми. Синовете на Каин самите формират изграждането на света.

Когато Савската царица видяла храма и попитала кой е архитектът, й казали, че това е Хирам. И като го видяла, той веднага й се сторил, че е онзи, който е предназначен за нея. Цар Соломон заревнувал; той се сговорил с трима чираци, които не бяха успели да станат майстори, да подрият великия храмов шедьовър, Бронзовото море. Този велик шедьовър трябваше да бъде бъде отлят. Човешки дух трябваше да бъде съединен с метала. От тримата чираци един бил сирийски зидар, вторият финикийски дърводелец, а третият еврейски миньор. Заговорът успял: отливането било развалено чрез изливане вода върху него. То цялото избухва на парчета. В отчаяние архитектът искал да се хвърли в горещината на пламъците. Тогава той чул глас от центъра на Земята. Това било гласът на самия Каин, който му извикал: "Вземи тук чука на световната божествена мъдрост, с който всичко можеш отново да поправиш". И Каин му дал чука. Духът на човека е онова, което човекът вгражда в своето астрално тяло, ако не го остави в състоянието, в което го е получил. Това е работа, която Хирам сега трябва да извърши. Ала се създаде заговор срещу живота му. Ние ще продължим следния път оттук.

Исках да разкажа легендата до тук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше мисълта, че човекът има да изпълни задачата да реконструира неодушевения свят, да не бъде доволен от това, което вече е създадено там. Мъдростта по този начин става дело, като прониква в неодушевения свят, така че светът да стане отражение на първоначалната и вечна духовност.

Мъдрост, красота, сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство. Така да се промени външния свят, че той да стане дреха за духовното - това е задачата.

Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз. Те се считат за особено умни, когато казват, че работещите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони. Ала работещите зидари са били точно онези, които винаги са били свободни масони, защото външната структура трябваше да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост. Това е мисълта, която преди е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била изработена във всичките и детайли.

Аз ще илюстрирам с един пример превъзходството на мъдростта над само интелекта. Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е загубено.

Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух. То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдрите хора, така че да може да се складира вода по време на изобилие за разпределение по цялата страна по време на суша. Това е било голямо постижение за напояването.

Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са сътворили природата и направили физическите неща, тогава ще бъде съграден храмът на Земята. Това не зависи колко отделни неща можем да сътворим от нашата собствена мъдрост; ние обаче трябва да имаме становището, че само посредством мъдрост може да бъде сътворен храмът на човечеството.

Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък сиренар и магазин, продаващ бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците тогава, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът с обич оформил в унисон със своя дух.

Разходете се например в един град като Нюрнберг: там все още ще откриете основата на онова, което е било някога. И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха.

Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте могли да погледнете, без да си кажете: Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос. Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма - само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.

Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата, дори ако човек знае твърди много. Ако човекът има правилно направление на своя ум и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, тогава този човек изгражда изгубения храм, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи - колкото и с добри намерения - като му липсва тази настройка на ума, то тогава той внася още повече хаос. Тъй като индивидуалният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата. Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго - дотогава, докато имате предвид само едното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.

Затова теософията (антропософията) е не само теория, а и практика, най-практичното нещо на света.

Погрешно е да се смята, че теософите са отшелници, неангажирани в оформянето на света. Ако бихме могли да накараме хората да се ангажират в социална реформа от теософска основа, то много от тях биха постигнали по-бързо и по-сигурно онова, което искат да стане. Тъй като единичните реформаторски движения водени сами за себе си, - без да искам да кажа нещо против никакво социално движение, - довеждат само до фанатизъм. Всички отделни реформаторски движения - еманципатори, въздържатели, вегетарианци, защитници на животните и т.н. - са полезни само ако работят заедно. Техният идеал може да бъде правилно реализиран само в едно велико всемирно движение, което в единство води към всемирния световен храм.

Това е идеята, която лежи зад алегорията на изгубения храм, който отново трябва да бъде изграден.

БЕЛЕЖКИ ОТ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ

Въпрос: Каква е разликата между синовете на Каин и синовете на Авел?

Отговор: Синовете на Каин са неузрелите; синовете на Авел са презрелите. Синовете на Авел се обърнали към висшите сфери, когато те са приключили с тези въплъщения. Синовете на Авел са слънчевите питри /тези, които преминават своя човешки стадий на Старото Слънце/; Синовете на Каин са най-узрелите от лунните питри /онези, които са преминали своя човешки стадий върху Старата Луна/.

Въпрос: Защо са се развили толкова много мистични и масонски общества?

Отговор: Всяка висша работа може да бъде предприета само в едно общество. Рицарите на кръглата маса на Артур обикновено са били дванадесет.

Въпрос: Вие запознат ли сте с работата на Алберт Шефъл? /Albert Schiffle.

Отговор: Алберт Шефъл написа един труд по социология и това, което той дава е много по-масонско, отколкото онова, което излиза от ложите на свободните масони.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ОТНОСНО ЗАГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕН

/Във връзка с легендата за Истинския кръст или Златната легенда/ /Втора лекция/

Берлин, 22 май 1905 г.

Още малко да поразмислим за изгубения храм. Трябва да считаме Соломоновия храм за най-великия символ. Главното е да се разбере този символ. Вие знаете течението на събитията от Библията, как той възниква. В този случай ние нямаме работа само със символи, а фактически и с външни реалности, в които обаче едновременно един дълбок световно-исторически символизъм намира своя израз. И онези, които съградиха храма осъзнаваха какво той трябваше да изразява.

Нека да разгледаме защо бе изграден храмът. И вие ще видите, че всяка дума в библейския разказ за него е един дълбоко значителен символ. Необходимо е само да размислите в какъв период сградата бе издигната. Нека специално да си припомним библейското обяснение защо храмът трябваше да се изгради. Яхве даде това обяснение на Давид: "Един дом за Моето име" - Това ще рече дом за името Яхве. И сега нека да си изясним какво означава името Яхве.

Древното юдейство в известен период от време много ясно започва да разбира светостта на името Яхве. Какво означава то? Едно дете в даден момент на своя живот се научава да използува думата "Аз". Преди това то счита себе си за нещо. И така както то нарича другите неща, така нарича и себе си с едно обективно име. Едва по-късно то се научава да използва думата "Аз". Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е много изпълнен с голямо значение. Жан Пол разказва следния инцидент : Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "Аз". И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него,

че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих".

Човечеството се е развивало през много епохи и всеки е схващал себе си по този обективен начин до атлантските времена: едва през атлантската епоха човекът се развива до степен, да каже за себе си "Аз". Древните евреи включили това в техните доктрини.

Човекът е преминал през царствата на природата. Азовото съзнание възникнало в него най-накрая. Астралното, етерното и физическото тяло и азът заедно формират Питагорейския квадрат. И юдейството прибавя към това и божествения Аз, който идва към нас отгоре, в контраст с егото (азът) отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник. По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве". През време на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве" до това "Аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно това: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло е става един велик символ на най-святото.

И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи. Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло. Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог. Два образа в Библията разказват за това: Единият е Ноевият ковчег, а другия е Соломоновия храм. В едно отношение двата са еднакви и все пак напълно различни.

Ноевият Ковчег бе изграден да запази човечеството за настоящия стадий на човешкото съществуване. Преди Ной човекът живял в атлантската и в лемурийската епоха. През това време Ной не бе изградил корабът, който трябваше да го пренесе през водите на астралния свят в земното съществуване. Човекът е дошъл от водите на астралния свят и Ноевият ковчег го пренася през тях. Ковчегът представлява конструкция, изградена от несъзнавани божествени сили. От дадените измерения, неговите пропорции съответстват на тези на човешкото тяло, също и на пропорциите на Соломоновия храм.

Човекът се е развил от пропорциите на Ноевия ковчег и сега той трябва да огради своето висше себе с една къща, изградена от собствения му дух, от собствената му мъдрост, изучавайки мъдростта на Соломон.

Ние влизаме в храма на Соломон. Самата врата е много характерна. Квадратът беше един стар символ. Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който е станал съзнателен в своето висше себе. Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен. Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм. /6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество - вътрешното светилище е най-важната част на храма - той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности - Будхи и Манас. Така човекът навлиза в степента на развитието Манас.

Цялото вътрешно светилище е със злато, тъй като златото винаги е било символ на мъдростта. Мъдростта влиза в степента Манас. Виждаме палмови листа като символ на мира. Това представлява специална епоха на човечеството и тук е поставена като нещо, което се изразява по-късно в християнството.

Водачите на храма пазеха това първо в себе си и по този начин изразиха нещо, което е свърза- но с по-късното развитие.

По-късно в Средните векове, идеята за Соломоновия храм беше възобновена отново от рицарите темплиери, които искаха да въведат храмовото мислене на Запад. Ала рицарите темплиери бяха криво разбрани по онова време /и така беше осъден Жан Моле, техният Велик Майстор/. Ако искаме да разберем темплиерите, трябва дълбоко да погледнем в човешката история. Онова, в което темплиерите са били обвинявани в процеса срещу тях, напълно почива на едно огромно недоразумение. На времето си рицарите темплиери са казвали: "Всичко, което ние преживяхме досега е една подготовка за онова, което СпаСетелят желаеше." Те продължаваха: "Християнството има бъдеще, има една нова задача. И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яснота, каквато СпаСетелят всъщност искаше. Ние видяхме християнството да възниква през 4-та културна епоха; то ще се развие по-нататък през 5-та, ала само през 6-та епоха то ще празнува Славата на своето възкресение. Ние трябва да го приготвим. Трябва да насочваме човешките души по такъв начин, че да бъде проявено едно истинско действително и чисто християнство, в което името на най-възвишеното да намери своето място".

Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към Христос. Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива реалност. За темплиерите се казваше и именно това беше обвинението срещу тях, че те са установили някакъв вид звездо-поклонничество, а също и слънце-поклонничество. Обаче зад това лежи една велика тайна. Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участвуват; и когато тя беше приключена и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя". В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую;

след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.

Условията на Земята не са били винаги същите както днес. Земята някога е била свързана със Слънцето и Луната. Слънцето отдели себе си и започна да свети върху Земята отвън. По-късно Луната също се отдели. Така в ранни времена Земята беше съвсем по-друг вид обиталище за човека. По онова време човекът беше физически съвсем по-различен. А когато Слънцето и Луната се отделиха от Земята, целият живот на човека се промени. Раждане и смърт се появиха за първи път, човекът за първи път се прероди и за първи път азът на човека, индивидуалността слезе във физическото тяло и започна да се въплътява в непрекъсната последователност. Един ден това отново ще бъде преустановено. Земята отново ще бъде съединена със Слънцето и тогава човекът ще бъде в състояние да премине по-нататъшната си еволюция на Слънцето. Така ние имаме специфична серия от стъпки, според която Слънцето и човекът се движат заедно. Такива неща са свързани с напредването на Слънцето по свода на небето.

Сега всичко, което става в света, е накратко преповтаряне в следващите стадии. Всичко е било повторено, вкл. най-напред еволюцията на глобалните степени, след това втората, третата коренни раси. Тогава човекът се инкарнира. Слънцето се отдели от Земята по времето на преминаването от втората към третата Велика епоха (коренна раса), а Луната през третата епоха /Лемурия/. Сега Земята се развива от 3-та към 6-та епоха, когато Слънцето отново ще се съедини със Земята. Тогава ще започне нова епоха, в която човекът ще е постигнал много по-висока степен и повече няма да се преражда.

Това учение относно насоката на еволюцията е дошло в света чрез религията под формата на разказа за Ноевия ковчег. В това учение е предсказано онова, което ще се случи в бъдеще. Съединяването на Слънцето със Земята е предзнаменувано в появяването на Христос на Земята. Винаги е така с такива учения.

За известно време онова, което става е повторение на миналото, след това започва да се говори за бъдещето. Всяка отделна културна епоха така както тя е свързана с еволюцията на съзнанието за всяка народност, е свързана с прогресията на Слънцето през Зодиака.

Вие знаете, че времето за преминаване от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето. Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната ерсийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето беше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса /културна епоха/ на 5-тат Велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала Азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца. И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето. Той наричаше Себе си Агнето.