Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева

Едно мъжко и женско въплъщение се счита като едно въплъщение. Между две такива свързани въплъщения има 2,600 до 3,000 години. Опитностите, през които човек минава през настоящата степен на земната еволюция са толкова различни при мъжа и жената, че просто е необходимо да бъде така.

Промените, които се внасят в света между две въплъщения на един човек са наистина неразбираеми за хората извън теософския свят. В действителност обаче хората намират съвсем различни обстоятелства не само морално, а и физически. За всеки, който поглежда назад окултно, физическите обстоятелства основно са се променили също така и през последните 3,000 години. Общо взето, ние бихме срещнали нашите предишни въплъщения по времето на древните гърци, гърците на Омир, 800 години преди Христа. По онова време е имало твърде различни географски климатични условия, много по-различен растителен живот и дори различен животински свят. В тези царства става непрекъсната промяна. Външният израз на тези промени е напредването на Слънцето по свода на небето. Имаме 12 знака на Зодиака, и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие. Преди 8,000 години Слънцето за първи път влезе в съзвездието на Рака. Времето, през което Слънцето преминава пред едно съзвездие, времето което то изминава, трае около 2,600 години . Това също е времето между две човешки въплъщения. По време на преминаването от 18-то към 19-то столетие Слънцето напусна съзвездието на Овена и навлезе в това на Рибите,

така че сега при пролетното равноденствие то се намира в съзвездието на Рибите.

Онези, които все още имаха стремеж към окултизма, разбираха нещо за връзката в човешкия живот с тези промени по небето. По-рано, преди Слънцето да бе влязло в съзвездието на Овена, в Азия преобладаваше култът към Телеца /Митра, Апис/. Тогава започна обожанието на Овена, отразено в легендата за Язон и Златното руно. Христос се нарича "Агнецът Божий". Още по-рано откриваме персийския символ на Близнаци. Това е свързано с персийската култура от онова време и нейния възглед за доброто и злото.

Ако Слънцето свети върху Земята от друг аспект, тогава обстоятелствата там също се променят. Ето защо навлизането на Слънцето в едно ново съзвездие също всеки път води до ново въплъщение. Горе в небесата е прогресията на Слънцето, долу на Земята една промяна в климатичните условия, в растителността и пр..

Кой причинява това? Теософът трябва да си задава този въпрос, защото за него не може да има чудеса. Има факти на по-високо равнище, но не чудеса. Застанал пред въпроса за връзката на човешкото същество с проявленията на Земята, човек трябва да заеме по-висока гледна точка. След смъртта си човекът прониква в Камалока. Ние не си задаваме въпроса: Имат ли животните и растенията някакво съзнание? Вместо това питаме: Къде се намира тяхното съзнание? Ние знаем, че животните имат своето съзнание в Камалока, на астралното поле, растенията на полето Рупа, а минералите на полето Арупа. Човекът има своето съзнание на физическото поле. Нека предположим, че човек идва в Камалока. Той тогава ще бъде на същото място, където е съзнанието на животните. След това човекът се изкачва до Девакана, където растенията имат своето съзнание. На настоящата степен на еволюцията човекът не е в състояние да упражнява никакво влияние върху животинското или растителното царство.

Той обаче има влияние в нисшите области на Девакана. Негови другари са там всички, които имат деваканско съзнание; това са сили, същества, които работят от Девакана, за да подтикват растежа и доброто на растителния свят. Целият живот на растенията се контролира от деваканското поле. Там човек помага да се създават и трансформират растенията. В него там се развиват сили, така че той да може наистина да упражни влияние върху вегетацията. Обаче все още продължават да са там и Девите, за да направляват тази деятелност. Човекът се направлява от тях, така че той може да помага при трансформирането на растителния свят. В Девакана той използва силите, които е събрал при въплъщението си, за да преоформи растителния свят. И тъй като жизнените сили се променят през времето, когато човек е в Девакана, чрез това той помага да се промени вегетацията на Земята. От Девакана човекът фактически променя онова, което расте около него.

Като остава дълго време в Девакана, човекът помага да се преобразят също и физическите енергии. Ако се погледне един милион години назад в Германия, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили. Последвалите промени са били внесени от човека, който е работил върху полето Арупа, така че по-късно в Европа той да има подходяща физическа среда. Дейността на човека във Вселената е вътрешният аспект на онова, което ние виждаме външно в заобикалящия ни свят.

И сега идваме до онова, което в друга форма ще влияе върху трансформирането на света от едно още по-високо поле.

Човек често чете за това, как Логосът слиза отгоре надолу, и се запитва как може да се схване това, как човек може да си изясни понятието за Логоса, едно понятие, което е нещо повече от една дума, от едно слово. Сега ще разгледаме връзката между Логоса и най-малките частички. Ще ви дам едно описание - не само хипотези - на резултатите от едно много древно окултно изследване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.

Ако ние медитираме върху атома, онова, което ни учудва е,

че той е едно много мъничко нещо. Всеки знае, че това малко нещо, наречено атом, никога не е било видяно през никакъв микроскоп, колкото и да е усъвършенстван той. И все пак окултните книги дават описание и картини на атома. От къде са получени тези картини? Как може един човек като окултист сега да знае нещо за атома?

Нека да си представим, че е възможно да накараме един атом непрекъснато да става по-голям и по-голям, докато той стане голям, колкото Земята, тогава човекът би открил един много сложен свят. Би видял множество движения, различни видове явления вътре в малкото нещо. Моля задръжте в ума си тази аналогия за атома, уголемен до величината на Земята. Ако фактически би било възможно дотолкова да се уголеми атома, ние бихме били в състояние да наблюдаваме всеки процес в него. Само окултистът е в състояние да уголеми атома толкова много и да съзерцава неговата вътрешност.

Нека сега да погледнем обсега на човешките действия на Земята, като започнем с най-низшето човешко ниво на развитие - с инстинктите и страстите, - и се издигнем до моралните идеали, религиозните общества и т.н.; тогава ще видим, че човешките същества същевремено предят нишки едни между други, които втъкават от едно лице към друго, образувайки непрекъснато по-висши сдружения: семейството, племето, по-нататъшните етнически и политически групи, и накрая религиозните общества. В тях се изразява дейността на по-висшите индивидуалности. Такива сдружения са произлезли чрез един религиозен основател от изворите на чиста всемирна мъдрост. Всички религии в дълбокия си смисъл се съгласуват, защото те имат за основатели онези, които принадлежат към великата ложа на Учителите. Има една специална Бяла ложа, която има 12 членове, от които 7 имат специално влияние и тези 7 основат религиозните общности. Такива са били Буда, Хермес, Питагор и др. Великият план за човешката еволюция е бил фактически духовно изработен в Бялата ложа, която е толкова стара, колкото е и самото човечество. Тук пред нас застава един координиран план

за направлението на целия човешки прогрес. Всички други сдружения са само подчинени клонове; дори семейните групировки и пр. всички са свързани във великия план, който ни води нагоре до ложата на Учителите. Там се твори и тъче планът, според който цялото човечество се развива.

Нека проследим всичко, което в последствие става. Сега най-напред трябва да се запознаем със специалния план, именно плана за нашата Земя. Нека да разгледаме 4-ят кръг на Земята, в който сме сега. Той е планиран, за да се хуманизира минералното царство. Помислете само как човешкото разбиране вече е трансформирало минералния свят, например Кьолнската катедрала и модерната технология. Нашето човечество има задачата да преобрази целия минерален свят чрез художествената дейност, чрез изкуството. Електричеството вече ни насочва към окултните дълбини на материята.

Когато от своето вътрешно същество човекът е преобразил минералния свят, тогава ще настъпи краят на нашата Земя; тогава Земята ще се намира в края на своята физическа еволюция. Специфичният план, чрез който минералният свят ще бъде преоформен, съществува в ложата на Учителите. Този план е вече завършен; така че ако човек го проучи, може да види, как ще се появят още чудни сгради, чудесни машини и т.н.. Когато се достигне края на физическото кълбо /състояние/, цялата Земя ще има една вътрешна структура, едно вътрешно съотношение, дадени от самия човек, така че тя ще е станала творба на изкуството, такава, каквато е планирана от Учителите на Бялата ложа. Когато това бъде постигнато, тогава цялата Земя ще премине в своето астрално състояние.

Това е нещо, както когато едно растение започва да увяхва; физическото изчезва, всичко преминава в астрално. При преминаване в астралния свят физическото постепенно се свива, става една свиваща се ядка, обиколена от астралност, преминаваща нагоре в състоянието Рупа и след това в състоянието Арупа, докато изчезне в едно съноподобно състояние.

Какво остава тогава от физическото? Когато Земята ще е преминала в състоянието Арупа, тогава все още ще има силно кондензиран мъничък отпечатък от цялата физическа еволюция на онова, което е било определено в плана на Учителите; като един мъничък миниатюрен вариант на онова, което някога е била минералната Земя. Това е, което остава от физическото; физическото ще съществува само като този мъничък миниатюрен вариант на предишната еволюция, но Арупа състоянието е голямо. Когато всичко това премине от Деваканското състояние навън, се умножава в безброй подобни неща навън. И когато Земята отново премине във физическо състояние, тогава тя се състои от безброй мънички сферички, всяка от които е отпечатък на онова, което Земята е била преди това. Всички тези сферички обаче са различно подредени, макар че споделят един общ произход. Така новата физическа Земя в 5-я кръг ще се състои от безбройно мънички части, всяка от които съдържа целта на минералния свят, която Учителите имат в плана в тяхната ложа. Всеки атом от 5-я кръг на земната еволюция ще съдържа целия план на Учителите. Днес Учителите работят върху атома на 5-я кръг. Всичко, което се случва в човечеството, се сбива в един резултат, това е атомът на 5-я кръг.

Следователно ако изследваме атома в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовия запис, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж. Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява... /празнота в текста/......и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията. В това можем да разгледаме плана на Учителите за 3-я земен кръг. Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малките атоми ние виждаме отразени плановете на Учителите. Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които непрекъснато имат все по-високи планове за човешкото развитие.

Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос. Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома; отначало той е отвън и става хелиографно копие на атома, а след това атомът става образ на този план. Окултистът просто отбелязва плана от Акашовия запис за по-раншните кръгове и по този начин проучва атома.

Откъде висшите същества получават този план? Ние намираме отговор на това, ако разгледаме, че има все по-висши степени на еволюция, където плановете се създават. Там е, където се изработва световната еволюция. Тези по-висши степени са ни показани от Древните, например от Дионисий, ученика на апостол Павел и също от Николаус Кузанус /Nicolaus Cusanus/. Неговото възприятие е било: По-висше от всяко знание и разбиране е неразбирането. Ала това незнание е едно по-висше знание и това неразбиране е едно по-висше разбиране.

Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя ни става като изгорена дума. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, самата тя може да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл при нас. Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, то тогава се приближаваме до понятието за Логоса. Знание, освободено от мисълта стои на още по-високо ниво.

Когато възприемаме света, ние откриваме на единия край атома. Той е образ на плана, който произтече от дълбините на духа на Учителите, който е Логосът.

Ако сега погледнем трансформацията на самия човек в течение на великите световни епохи, тогава отново се връщаме в света.

Така както човекът е слязъл, както се е потопил долу във физическото поле, така е станало и със света като цяло. Онова, което развива човешкото себе, лежи около него в света.

Ала ние с това сме въведени долу до по-нисшите полета, които обаче съдържат в себе си по-висшите полета...... ложата на Учителите.

Духът на Земята днес живее с Учителите и този Дух на Земята ще бъде физическото облекло на следната планета, бъдещият Юпитер. Най-малкото нещо, което правим, ще въздейства на най-малкия атом на следната планета. Едва това усещане ни дава една пълна връзка с ложата на Учителите. Това трябва да даде една централна точка за Теософското общество, тъй като ние знаем онова, което мъдрите знаят.

Когато Гьоте говори за Духа на Земята той изразява една истина. Духът на Земята тъче облеклото на следващата планета. "В жизнените потопи, в бурята на действие" тъче Духът на Земята облеклото за следното планетно Божество.

Допълнение: Две години по-късно, на 21 октомври 1907 г., отново по време на Общото събрание, Рудолф Щайнер още веднъж говори - в една още непубликувана лекция - за атома как духовното влияние преминава от една планета в друга, как следователно това ще бъде "между Старата Луна и Земята и отново между Земята и нейния наследник, бъдещият Юпитер". Тази лекция ще бъде издадена на немски в Том 101 от Пълните събрани съчинения на Рудолф Щайнер.
Извлечението от тези лекции по горния въпрос е следното:

Вие всички знаете, че Земята се направлява по специален начин от т. нар. Бяла ложа, в която много високо развити човешки индивидуалности, а и интелектуалност от още по-висш вид участвуват. Какво правят те там? Те работят; те водят еволюцията на Земята; докато водят тази еволюция, те измислят твърде специфичен план. Всъщност в течение на еволюцията на всяка планета, специфичен план се изработва от направляващите сили. Докато се развива Земята планове на атома за еволюцията на Юпитер - който ще наследи Земята се правят в т.нар. Бяла ложа на Земята. Планът се изработва в най-големи детайли. В това се крие благословението и спасението на прогреса - че прогресът се насочва в хармония с този план.

И тъй, когато една планетна еволюция завърши, когато нашата Земя завърши настоящия си планетарен цикъл, тогава Учителите на мъдростта, които хармонизират възприятията ще са готови с плана, който те ще трябва да изработят за Юпитеровия цикъл. И тъй в края на такава еволюция на планети става нещо много специално.

Този план, чрез една процедура, ще бъде до безкрайност намален по големина. И безкрайно умножен по численост; така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умален. Така е било на Старата Луна също; планът на Земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален. И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там? Те фактически са атоми, които лежат в основата на земната структура. А атомите, които ще са в основана на планетата Юпитер, ще бъдат също планът, който сега се изработва в направляващата Бяла ложа. Само онзи, който осъзнава този план, може наистина да знае какво всъщност е едни атом.

Ако искате да развиете вашето познание за този атом, който обосновава Земята, за да изследвате атома, срещате съвсем точно онези мистерии, които идват от великите Маги на света.

Естествено, сега ние можем да говорим само указващо за тези неща, но поне можем да дадем нещо, което ще даде едно общо понятие за това какво е включено.

Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин. Всичко, което съществува, също и вие включително се състои от тези атоми. Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие ноСете в себе си безкрайно число умалени копия на плана за Земята, който е изработен в миналото. Този план за Земята можеше да бъде развит само в предишно планетарно състояние на нашета Земя - Старата Луна; изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетарно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин. За да се въведе това, то е било възможно само за направляващите духове на Луната, ако, както често вече съм казвал, те управляват еволюцията на Земята според много специфичен план.

Начинът, по който Земята отново се появи след лунната еволюция, тя всъщност в началото не беше истинската "Земя", а "Земя плюс Слънце, плюс Луна"; едно тяло, което бихте получили, ако смеСете Земята, Слънцето и Луната заедно, за да създадете едно небесно тяло. Такава беше Земята първоначално. След това Слънцето отдели себе си, като взе с него всички онези сили, които бяха твърде фини, твърде духовни за човека, под чиито влияние той щеше да одухотвори себе си твърде бързо. Ако човекът би стоял под влиянието на силите, които се съдържат в общността Слънце-Луна-Земя, той нямаше да се развие надолу към физическата материалност и не би могъл да е в състояние да достигне това съзнание за себе си, за аза, който той трябваше да постигне.