Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева

Ние проследихме времето от 1-та до 4-та културни епохи. Слънцето продължава по небесата и влизаме в знака Риби, където самите ние сме в една критична точка. След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде време, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето; което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие,

тогава то за първи път ще бъде напълно ясно разбрано.

Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе. Водолей означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството - това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.

Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода. " Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от Кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър Камъка, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий.

Обикновено хората толкова малко разбираха от всичко това, дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло. Кръстът символизира четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.

Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти" /Марко, 14:30/. Петелът пропява за първи път, когато човек слезе на Земята и материализира себе си във физическо вещество; той пропява за втори път, когато човек ще се издигне отново, когато ще се научи да разбира Христос, когато се появи Водолеят. Това ще бъде през 6-та културна епоха. Тогава човекът духовно ще разбере какъв би трябвало да стане. Егото, Азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-висшия смисъл, когато самият човек ще стане храм за Яхве.

Преди това обаче, човекът все още има да премине през три степени на просветление. Азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло.

Когато сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото Аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.

Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.

Още от началото темплиерите се поставиха в положението като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символичната фигура на божественото Същество във форма на един многоуважаван човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората са се развивали и са стигнали дотам да приемат собствен водач от Учителите, тогава, като Слово на ръководещия Отец, пред хората ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.

А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на Земята; вие трябва така да сътрудничите, така да подреждате всичко, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашите истински дълбоки себета, на нашия вътрешен Кивот на завета. "

Ако разгледаме всичко това, откриваме, че имаме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващ живот в духа.

Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси на цар Артур и на Светия Граал. В Кръглата маса на цар Артур

може да бъде намерена древната всемирност, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал. Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила /плода/ и външната форма на християнството.

Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като Божествената София, Небесната Мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия". И ето как вие откривате Данте да използва същите символи като онези, които намират израз в темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр.. Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както са в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития.

Според легендата ние имаме две различни течения, когато човечеството е дошло на Земята: децата на Каин, които един от Елохимите придоби чрез Ева, децата на Земята, в които откриваме великите изкуства и външните науки. Това е едно от теченията; то беше презряно, но ще бъде осветено чрез християнството, когато петият принцип дойде в света. Другото течение е онова на децата Божии, които са водили човека към разбирането на петия принцип. Те са онези, създадени от Адам. По-късно синовете на Каин бяха призовани да създадат външната обвивка, която да съдържа онова, което синовете Божии, децата на Авел-Сет създадоха.

В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве. Обаче онова, което е необходимо, за да се трансформира света, за да се създаде обвивка на Светая Светих,

трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин. Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкото его като първоначално разрушава този храм. Човекът може да спаси себе си, само ако първо построи къща да го пренесе през водите на страстите, ако построи за себе си Ноевия ковчег. Тази къща трябва отново да постави човека на краката му. И тъй онези, които дойдоха в света като деца на Каин изграждат външната част, а онова, което са дали децата Божии, изграждаха вътрешната част.

Тези два потока вече течаха, когато нашата раса започна....../пропуск/.

И тъй ние ще можем да разберем теософията (антропософията), само когато погледнем на нея като завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон, и което бъдещето ще ни донесе. Ние трябва да се подготвим за Новия сзюз на мястото на Стария съюз. Старият е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството. Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови, така че това "Аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно.

Толкова дълбоки са символите, а и такова беше възпитанието, която темплиерите искаха да да дадат на човечеството. Розенкройцерите не са нищо друго, освен наследници на Ордена на темплиерите, те не искат друго, освен това, което искаха темплиерите и което също желае теософията: те всички работят върху Великия храм на човечеството.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ОТНОСНО ИЗГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕН

/Във връзка с Легендата за истинския кръст, или Златната легенда/ /Трета лекция/

Берлин, 29 май 1905 г.
Тъй като ние говорихме няколко пъти за християнството, и неговото настоящо и бъдещо развитие, ние сме достигнали до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста - не толкова исторически, колкото фактически.

Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имала емблемата на кръста за християнството; и днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история.

Наистина съществува една т.нар. свята легенда за цялото развитие на кръста: в нея по-малко се борави с кръстния знак или неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпнат. Понастоящем вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той трябва да има същото общо значение за цялото човечество. Обаче онова, което специално ни интересува днес е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството.

Християнската легенда за Кръста е, както следва: ние ще започнем с нея.

Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а - така разказва легендата - в началото е било издънка от Дървото на живота,

която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но после нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не е подходящо за това място. То по никакъв начин не е могло да бъде внедрено в храма и го поставили над един поток като мост. Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица; и като минавала по него, тя видяла какво е същественото в това парче дърво. Тук наистина тя за първи път отново се срещнала със значението на дървото, използвано за този мост, което лежало там между двете сфери, между двата бряга на едната страна и на другата страна, за преминаване през потока. И тъй кръстът, върху който СпаСетелят висял е бил направен от същото това дърво, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.

Както виждате същността на тази легенда е за произхода и еволюцията на човешката раса. Предполага се, че Сет, синът на Адам, е взел тази издънка от Дървото на живота и от него израснали три дънера. Тези три дънера символизират трите принципа, трите основни сили на природата, Атма, Будхи, Манас, които са израснали заедно и образуват троицата, която е основа на всеки растеж и всяко развитие. Възможно е, Сет - синът на Адам -, който е заел мястото на убития от Каин Авел, - да е посадил издънката в Земята.

Вие знаете, че, от една страна, ние говорим за Каиновото течение на еволюцията, а от друга страна, за потомците на Авел и Сет. Синовете на Каин, които работят върху външния свят, култивират по-специално науките и изкуствата. Те са онези, които донасят камъните от външния свят за изграждането на храма. Чрез тяхното изкуство ще се изгради храмът. Потомците от линията Авел-Сет са т.нар. Синове Божии, които култивират истинската духовна част на човешката природа. Тези две течения винаги донякъде са били в противодействие, в антитеза. От една страна, ние имаме светската дейност на човека, развитието на онези науки, които обслужват човешкото удобство и външния живот изобщо; от друга страна, ние имаме Синовете Божии, заети с развитието на човешките по-висши способности.

Трябва това нещо да ни бъде ясно: гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на Световния храм чрез наука и технология и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия Храм на човечеството. Само поради това че на този Храм на човечеството е зададена една по-висока задача - защото външната сграда, така да се каже, обслужваща само нашето удобство, се превръща в израз на Дом Божии – тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите задачи на човечеството. Само защото силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава Храмът на човечеството ще бъде съвършен. Това е как гледната точка в основата на тази легенда гледа на нещата.

Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: едното, което изграждало земния храм, което е влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време Божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус да може да бъде прието. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на Божественото Слово на Земята. Освен това самото Божествено за известно време ще се развива в течение на времето като вид подчинено течение на второто течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин,

които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са култивирали божествената страна, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът следователно трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който бе в състояние да го въздигне отново в три дни. От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божии да може да обедини двете страни и да съедини двата потока. Това по дълбокомислен начин е намерило израз в свещената легенда.

Самият Сет е онзи, който е е взел за Адам издънката от Дървото на живота, и я е посадил в Земята като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-нисши принципи. Но вътре у човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела - физическо, етерно и астрално - човек първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма, Будхи и Манас. Вие трябва следователно да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външно представителство на по-висшите сили на Атма, Будхи и Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произвесение на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята за произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.

Човек наистина живее в своята физическа, етерна и астрална обвивка, заедно със своето "Аз", чрез което той така ще трансформира своето троично естество, че трите по-висши принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще се чувствуват у дома си тук на Земята. Това трябваше да бъде изпълнено от Стария завет. Чрез изкуствата на Каиновата раса, трябваше да се доведат Синовете човешки в света

и чрез тези Синове човешки трябваше да се произведат всички външни неща, които бяха служили на физическото, етерното и астралното тяло. Какви бяха тези външни неща?

Нещата, които служат на физическото тяло, са най-напред всичко, което е изработено от технологията за задоволяване на физическото тяло и за неговото удобство. След това онова, което имаме като социални и политически институции, които регулират задружния живот на хората, което се отнася до изхранването и възпроизвеждането на расата, всичко това служи за развитие на етерното тяло. А за астралното тяло ние имаме сферата на моралните кодекси и етиката, които подчиняват инстинктите и страстите на контрол, който пък регулира и издига астралната природа до по-висока степен.

Така, през времето на Стария авет Синовете на Каин строяха троичния храм. Всичко това, е направено от нашите външни институции, в които можем да включим нашите жилища и инструменти, социални и политически органи, моралната система - всичко това е изградено от Синовете на Каин и обслужва по-нисшите членове на човешката природа.

Другото течение работеше успоредно и се ръководеше от Синовете Божии, техните ученици и последователи. От този поток идват служителите на божествения световен ред, грижещите се за Кивота на завета. В тях ние откриваме нещо, което като отделно течение, върви паралелно с онези, които обслужват външния свят. Те заемат специално положение. Едва след като Соломоновият храм е бил издигнат, Кивотът на завета щеше да бъде поставен вътре в него; това ще рече, че всичко друго трябваше да бъде свършено, спомагащо за Кивота на завета, за да бъде подредено около него. Всичко, което преди е било от светско естество щеше да стане външен израз, едно външно покритие за онова, което означаваше Кивота на завета за човечеството. Значението на Храма на Соломон най-добре ще бъде разбрано от онзи, който може да си го представи като нещо, което външно като физиономия изразява каквото би трябвало да бъде Кивотът на завета като душа.

Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на живота.

Това символично е изразено в онова дърво, по-късно използувано за Христовия кръст. То е било първо дадено на Синовете Божии. Какво направиха те с него? Какво е по-дълбокото значение на Дървото на кръста? В тази свята легенда за Дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение.

И тъй, каква изобщо е задачата на човешкото същество в неговата земна еволюция?

То трябва да издигне настоящите три тела, с които е надарено, до една по-висока степен, То трябва да издигне своето физическо тяло до по-висока област, а също така своето етерно и астрално тяло. Това развитие е божествената служба, възложена на човечеството. Ето нейният истински смисъл: Да трансформираме нашите три тела в три по-висши устройства от целия божествен план на сътворението.

Има едно друго царство над онова, което човекът има непосредствено и физически около себе си. На кое царство в своята физическа природа принадлежи човекът? Според настоящата степен на своята еволюция той принадлежи със своята физическа природа на минералното царство. Физически, химически и минерални закони властвват над човешкото физическо тяло. Даже що се отнася до неговата духовна природа, той принадлежи на минералното царство, тъй като чрез своя интелект той разбира само онова, което е минерално. Животът като такъв, той едва постепенно се учи да го разбира. Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само мъртвото, минералното. Науката е в процес на научаване да го разбира в най-тънки подробности. Оттам тя разбира човешкото тяло дотолкова, доколкото то е едно мъртво минерално нещо. Науката се отнася към човешкото тяло главно като към мъртъв продукт, с който се работи, като вещество в една химическа лаборатория. Други вещества се въвеждат в тялото по същия начин, по който вещества се изливат в една реторта. Даже когато докторът, който понастоящем е възпитан напълно в смисъла на минералната наука, започне да работи върху едно човешко тяло, то това става като че ли тялото е само един изкуствен продукт.

Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: човекът е придобил реалност в минералното царство, поради това че има едно физическо тяло,

а със своя интелект е в състояние да схване само фактите, отнасящи се до минералното царство. Това е една необходима преходна степен за човека. Обаче, когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което нашето мъртво тяло ще започне да работи за да стане живо. И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, за да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя. Тъй като в по-дълбок смисъл е вярно, че мислите на човека подготвят бъдещето. С право един древен индийски афоризъм казва: "Каквото мислиш днес, това ще бъде утре."

Самото съществуване на света произтича от живи мисли; не от мъртвата материя. Каквото е външно вещество, то е последствие от жива мисъл, както ледът е последствие от водата; така да се каже материалният свят е замразени мисли.

Ние трябва отново да разтопим живота до неговите по-висши елементи, като ние схванем живота в мисълта. Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава ще успеем, нашата наука да стане наука на живота, а не на мъртвата материя. Чрез това ние ще издигнем най-нисшия принцип на човека - първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално - в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа - вкл. етерния и астралния - една степен по-високо.

Онова, което беше преди човекът, в теософска терминология наричаме елементарни царства Тези царства предшестват минералното царство, до което нашата наука се самоограничава и в което живеят нашите физически тела. Трите елементарни царства са изминали степени на еволюция. Трите висши царства - растително, животинско и човешко царство - които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.

Най-низкият принцип в човека, /физическото тяло/ все още ще трябва да премине през тези три царства, както понастоящем то преминава през минералното царство. Със своята физическа природа в бъдеще той ще живее в растителното царство, а след това ще се издигне до още по-високи царства. Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между минералното и растителното царство, с нашата етерна природа в прехода от растителното царство към животинското царство, а с нашата астрална природа сме в преход от животинското към човешкото царство. И накрая ще отидем отвъд трите царства в Божественото царство, с онази част, която имаме като зародиш в Сферата на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа.

И така, човекът е ангажиран в едно изкачване. Но това не става чрез някакво външно приспособление или конструкция, а чрез живото себе, което се събужда в нас; което не използва само външни строителни камъни, а работи по един творчески и растящ начин. Тази сила на живота трябва да влезе в еволюцията и трябва най-напред да обхване човешкото най-вътрешно същество; неговият религиозен живот трябва да бъде обхванат от живи сили. Следователно онова, което синовете на Каин направиха за низшите членове на човешката природа по време на Стария завет беше един вид подготовка, а онова, което пророците, пази телите на Кивота на завета направиха беше като някакво пророческо плануване за бъдещето. Божественото сега би трябвало да слезе в Кивота на завета, в душата, така че самото то да може да живее в храма като Светая Светих.