Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г

Но нещо странно се развива при личността, която в предихристиянските столетия е била жена, а в това време е мъж. Понеже възгледите са така живи, при тази личност силно се проявява знанието за това как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност има. Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност, а че основнят характер на визионерния живот е донесен от миналото женско въплъщение. И чрез това на тази личност се откриват безброй тайни, отнасящи се до взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре е запозната сега мъжката личност.

Виждаме как и двете личности минават през портата на смъртта, прекарват живота между смъртта и ново раждане, как първо в свръхсетивната област живеят с поглед насочен към настъпването на епохата на съзнателната душа, изживяват това настъпване на епохата на съзнателната душа още в свръхсетивните светове. След това личността, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се преражда отново като мъж. Много интересно е, че и двете личности се прераждат заедно. Но онази личност, която в миналото въплъщение, т. е. във второто, е била жена, отново се ражда като мъж, така че сега и двамата се прераждат като мъже. Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена е била женска личност и в първите християнски столетия се преражда като мъж, първият път е от юдейски произход, вторият път носи в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се преражда в 16-то столетие като италианския утопист Томас Кампанелла. Една твърде забележителна личност.

Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, да разгледаме добре този живот. Той се ражда с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започва да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма». И от настроенията, които си е усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат точно в обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той силно се вживява в мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и именно в 16-то столетие става доминиканец.

В мисленето си, което строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.

Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като визионерно виждане на света. И докато от една страна с вътрешен ентусиазъм става доминиканец, именно в манастира Козенца, което е забележително, се запознава с много уважаван еврейски кабалист и съединява изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което е станало от томизма сред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж, то се слива в един, визионерен копнеж. Той иска да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целият този светъл вътрешен духовен живот. Защото в душата му постоянно – това не ще се открие в биографиите му, но се представя на духовното виждане, – нещо казва: Да, наистина има дух зад всички неща; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във вселената!

Всичко това действа също и върху сферата на емоциите. Той живее в Долна Италия. Долна Италия е поробена от испанците. Той взима участие в заговор за освобождаването на Долна Италия, заловен е и затворен, и прекарва в затвора от 1599 до 1626 година. Испанците го хвърлят в затвора заради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един живот, който за 27 години заличава земното му съществуване.

А сега да съпоставим тези две неща: Когато бива хвърлен в затвора, Томас Кампанелла е в началото на 30-те години на своя живот, съвсем в началото на 30-те години. Останалото време прекарва в затвора. Това е едното.

Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е? Той издига идеята за слънчевата държава. В душата на Томас Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в съчиненията си за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има манастирска строгост; в него има нещо от това, което е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който си представя изграден държавният живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои върховен кормчия, един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имат именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникват от душата като спомени. Всичко това изплува в него. Той иска тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите е трябвало да бъдат грижливо наблюдавани, браковете да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които са изчислени така, че човешкият род на Земята да се ражда със своята съдба според определени констелации на небето. Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница. Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в определена насока.

Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както ви ги описах. Имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа естественото светене на Слънцето вън; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в нея. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.

Това е особеното: Еврейският равин, с когото се запознава в Козенца и благодарение на когото оцветява мисленето си по кабалистичен начин, така че в него може да заживее много повече, отколкото иначе би било, е еврейският кабалист, прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които описах.

Така виждаме едно съвместно действие и когато и двамата отново минават през вратата на смъртта – Томас Кампанелла и неговият приятел, еврейският равин –виждаме, че в индивидуалността, която накрая се намира в Томас Кампанелла, се развива забележителна опозиция против онова, което е приел в свои минали земни съществувания. И сега той чувства така, че си казва: Какво би трябвало да стане от всичко това, ако не бях прекарал годините си в тъмнината на затвора, където виждах слънчевата светлина само през тесни процепи! Постепенно стигна до едно отхвърляне, в него се събужда антипатия срещу това, което е имал като духовен възглед по-рано в предихристиянските времена, в първите християнски столетия. И така тук имаме странното положение, че през времето когато настъпва епохата на съзнателната душа, в свръхсетивния свят една индивидуалност се развива по-нататък и става враждебна на онова, което е било предишна духовност.

Виждате ли, скъпи приятели, така е станало с много души. Още преди земния си живот, когато живеят своя свръхсетивен живот в епохата на съзнателната душа, в тях се появява враждебност към предишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно. Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм.

Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение е Томас Кампанелла, вижда в живота, последвал живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята. Но поради условията, които съществуват, това не се получава така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна живее извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на съзнателната душа, в рационализма и интелектуализма. И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликва миналото визионерство, духовното виждане.

Това духовно виждане натоварва с наклонност към интелигентна схватливост душата на тази индивидуалност, която отхвърля предишното и по странен начин постепенно развива отвръщение към предишното по напълно индивидуален начин. Развива се антипатия към онова предихристиянско въплъщение като жена и с това въобще отвръщение към жените. Тук отвръщението към жените действа именно в лично-индивидуалното. И както става именно в кармата, вместо тук да има нещо теоретическо, то се превръща в лична работа, в личен темперамент, в лична симпатия и антипатия – в този случай в антипатия.

Сега за тази личност се създава възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла е прекарала в затвора.

Моля ви, разберете добре това. Сега другата личност не идва заедно с нея на Земята, защото за нея не съществуваше този повод. Сега ндивидуалността, минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги е била нещо за нея, подкрепяла е и ръководила живота ѝ, сега тази личност намира възможност да изпита в един живот това, което е пропуснала в живота си като Кампанелла през 27-годишното си пребиваване в затвора. Това, което е пропуснала в тъмнината на затвора, сега ѝ се дава възможност да го изпита в един нов земен живот.

Какво е следствието, скъпи приятели, след всички предпоставки от миналите земни съществувания, какво е следствието? Сега представете си: Когато Кампанелла е на около 30 години, е хвърлен в затвора. Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-те години от неговия живот. Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, отвън изпраща лъчите си в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от това, което ви описах, но и много силно остроумие. Всичко действа едно в друго, действа така едно в друго, както може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.

Тази индивидуалност се преражда отново в предпоследното десетилетие, в прехода към последното десетилетие на 19-и век. В детското тяло при раждането е внесено онова, което всъщност е определено за по-късна епоха на живота. Сега той отново се преражда като мъж. Това е само повторение на затворническото време, така говори кармата в този случай. Нищо чудно, че младежът се преражда извънредно много преждевременно зрял. Разбира се от само себе си, че това са само детските растежни сили, обаче с това, което е било пропуснато през време на пребиваването в затвора, със зрелостта на 30-те години – преждевременно узрял! Така действа кармата.

Една странна склонност се установява в това, бих казал, наваксване на живота. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които са били така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. Всичко изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, изучава блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, не е математика. Но куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото в съзерцанието е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет – ако ми е позволено да употребя този израз, – онова, което по-рано го е разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.

Вижте как кармата действа, как действа в тази индивидуалност: Прави впечатление, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него – това показва отново кармата, – бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава пълно повлияване на цялото душевно устройство. Така че този основен тон на затворничеството, до което го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в душата му чрез това, че испанският език оживява в него и прониква идеите, мислите му. Именно най-горчивото през времето на затворническия живот, идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, трябва да познава нещо от естествената наука.

Сега трябва да ви кажа, кой е този, в когото се е преродила въпросната личност, защото ще трябва да ви разказвам нещата по-нататък: Това е нещастният Отто Вайнингер.

И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, внася всичко, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен живот, който е повторение на една празнота в миналия земен живот, той внася всичко това в своята докторска дисертация, когато взема доктората си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер».

В тази книга «Пол и характер» кипи всичко по-раншно. В нея виждаме, как понякога проблясва утопизмът на Кампанелла с прадревни възгледи, изявяващи се по чудесен начин. Що е моралност? Вайнингер отговаря на този въпрос като казва: Светещата в природата светлина е външната изява на моралността, на нравствеността. Който познава светлината, познава нравствеността. Ето защо във фауната и флората от дълбочината на морето, които живеят без светлина, трябва да се търси източникът на безнравствеността на Земята. И при него ще намерите чудесни интуиции, например тази: Трябва да насочим поглед върху кучето с неговата странна физиономия. Какво показва то? Че му липсва нещо, че е изгубило нещо: Изгубило е свободата.

И така при Вайнингер можете фактически да намерите нещо като ясновиждане, съединено с краен рационализъм, и също омразата към онова, което му се е случило в минало въплъщение, което обаче сега не се проявява в омраза към това, което е знаел, а в омраза към своето женско въплъщение, което в книгата «Пол и характер» се изявява в омраза към жената, отиваща чак до безсмислие и глупост. Всичко това показва колко много може да съществува в една душа като духовност, как това много може да се свърже с интелектуализма в свръхсетивния свят, при настъпването на епохата на съзнателната душа, как иска да се изяви, но не може да се изяви в съвременната епоха, даже и когато животът, прекаран по този начин, е, така да се каже, само повторението на изгубеното в затвора време от миналото земно съществуване.

При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извънредно важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки. Неговият биограф описва, че към края на живота си той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил; да гледа от тъмно помещение навън към осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост. Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот.

А сега помислете как с този живот е била свързана Южна Италия. Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот.

Трябва да спомена още една дреболия, която отново е извънредно важна за този, който разглежда кармата. Естествено Вайнингер принадлежи и към читателите на Ницше. Представете си настроението, живеещо в душата на Вайнингер, четейки книгата на Ницше «Отвъд доброто и злото»! Като бомба избухва в душата му твърдението и изложението на Ницше, че истината е жена. Тук вече е напълно оцветено от омразата към жената онова, което вече ви описах.

Сега той е на възраст 22 години, намира се в 23-та година. Всичко това действа върху него. В душата му се развиват странни навици. Чудно ли е, че живот, който е отражение на затворнически живот, е болезнено засегнат от залеза на Слънцето, който напомня за започващата тъмнина? Ето защо Вайнингер винаги чувства слънчевите залези като нещо непоносимо. Но, скъпи приятели, в младото тяло той има зрелостта на 30-годишния. Без съмнение, когато по-малко надарените хора са арогантни, суетни, това не е красиво; но тук разбираме от цялата карма, че той се е считал за нещо особено.

Той показва най-различни ненормалности, защото този му живот е повторението на затворническия живот. В такъв случай човек не винаги върши съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за епилептик. Такова впечатление прави също и Вайнингер. Но епилепсията е повторението на затворническия живот, това са предпазни действия, които сега нямат никакъв смисъл в един свободен живот, те са само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. По време на това пътуване написва чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и като се връща оттам, прекарва известно време близо до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия написва още някои мисли, които са му дошли по време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и – сега вече е изживял своето затворничество от миналия живот, – се застрелва. Кармата е изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удава да живее по-нататък, защото кармата е изпълнена.

Скъпи приятели, разгледайте от тази гледна точка съчиненията на Отто Вайнингер. Вижте всички пречки, които има една душа, сама поставена по един такъв ненормален начин от епохата на Ренесанса в настоящата епоха; вижте пречките, които тя има да намери нещо духовно, въпреки че в основата, в подсъзнанието на душата си има толкова много духовно съдържание и направете от това извода, колко много пречки съществуват в епохата на Михаил, за да може човек да отговори напълно на изискванията на тази епоха на Михаил.

Естествено бихме искали да си представим също, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство.

Но от значение е да се проследи как древната духовност се развива в човешките души до новите времена и след това спира; от значение е да се види именно при такива интересни явления как това развитие спира.

Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Мистерията на Голгота до днес. Тук имаме един период от време, към който принадлежи всичко, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето.

Днес проследихме един случай, който ни учи какво може да изпита една душа в тази епоха. Предпочитам много повече да описвам такива неща с конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.

С това разгледахме този епизод и с вечерната лекция пред членовете на Антропософското общество във вторник ще приключа този лекционен цикъл.

Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват своя егоизъм, изявяват своето безучастие, липса на състрадание към останалото човечество, дори често и към своите близки. Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не следват идеалите на душата, а са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват.

В тези неща се изразява чувството как умственото, интелектуалното, рационалистичното се еманципира от човешкото в човека. И който прозира напълно до каква висока степен днешните души са интелектуализирани, разбира и във всеки отделен случай как кармата трябва да внесе в сегашните души именно онова, което е било преживяно от тези души като висша духовност в изминалите епохи.

Размислете само върху следното. Да вземем сега съвсем общо – показах един специален случай последния път – но вземете сега съвсем общо една душа, живяла столетия преди Мистерията на Голгота или столетията след Мистерията на Голгота, така че за нея духовният свят е бил нещо разбиращо се от само себе си, че тя би могла да говори за духовния свят от собствена опитност като за един свят, който съществува също така, както цветният, топлият или студеният свят на сетивата.

Всичко това се намира в душата. Всичко това стои между смъртта и ново раждане или в повтарящите се такива периоди в отношение с духовните светове на висшите йерархии. В тази душа са били изработени разнообразни неща и способности.

Но сега именно благодарение на други кармически връзки една такава душа трябва да се въплъти, да кажем, в тяло, което изцяло е настроено към интелектуализъм, което приема от цивилизацията на настоящето само обичайните понятия, които всъщност се отнасят само за външните неща. Тогава е възможно само едно нещо: Онова, което е било донесено като духовност от миналите въплъщения, да се оттегли в подсъзнанието и такава личност да покаже може би известен идеализъм, склонност към всичко хубаво, към красиви, добри, истински идеали в интелекта, който развива, но без да стигне дотам, да повдигне от подсъзнанието в обикновеното съзнание нещата, които се намират в душата. Днес има много такива души. И за онзи, който може да гледа света по правилен начин с школувано око по отношение на духовното, някои физиономии днес противоречат на това, което се явява в съответните хора. Лицето казва: Тук в основата на душата се намира много духовност. Но щом човекът започва да говори, съвсем не говори за духовност. Ето защо в никое време не е съществувало до такава висока степен лицата да противоречат на това, което човекът изговаря, както в наше време.