Лекции изнесени в Берн от до 12. 1910 г

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Обхванем ли с пог­лед ево­лю­ци­ята на човечеството, такава, как­ва­то е тя спо­ред на­ша­та ан­т­ро­по­соф­с­ка Духов­на Наука, за нас ка­то на­й-­за­бе­ле­жи­тел­на и важ­на осо­бе­ност ще из­пък­не това, че чо­ве­кът - в хо­да на своите пос­ле­до­ва­тел­ни ре­ин­кар­на­ции през от­дел­ни­те епо­хи - неп­ре­къс­на­то се из­ди­га и ов­ла­дя­ва все по­-вис­ши форми на съвършенство, ка­то нак­рая до­веж­да дъл­бо­ка­та си вът­реш­на същ­ност до съ­от­ветс­т­вие с оне­зи цели, ко­ито от­го­ва­рят на от­дел­ни­те сте­пе­ни от пла­не­тар­на­та ево­лю­ция на Земята.

И така, от ед­на стра­на виж­да­ме как из­ди­га­щи­ят се чо­век е свър­зан с'Бо­жи­ята цел и не я из­пус­ка от своя поглед. Обаче той ни­ко­га не би я достигнал, ако на помощ, та­ка да се каже, не му се при­тич­ва­ха оп­ре­де­лени свръх­се­тив­ни Същест- ва, ко­ито има­ха твър­де раз­ли­чен път на развитие, от­кол­ко­то то­зи на човека. От вре­ме на вре­ме - ако бих мо­гъл та­ка да се из­ра­зя - в пла­не­тар­на­та ево­лю­ция на на­ша­та Земя се на­мес­ват Същес­т­ва от дру­ги сфери, за да се свър­жат с об­що­чо­веш­ка­та еволюция, та­ка че чо­ве­кът да се из­диг­не до онези висини, към ко­ито той всъщ­ност принадлежи. По от­но­ше­ние на пре­диш­ни­те пла­не­тар­ни въп­лъ­ще­ния на наша­та Земя, ние бих­ме мог­ли да обоб­щим не­ща­та по след­ния начин: Още на Стария Сатурн оне­зи вис­ши Същества, ко­ито на­ри­ча­ме Престоли, бя­ха по­жер­т­ву­ва­ли сво­ята воля, сво­ята во­ле­ва субстанция, за да въз­никнат пър­ви­те за­лож­би на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. Това е са­мо един при­мер в на­й-­об­щи линии. Но практи­чес­ки ста­ва така, че оп­ре­де­ле­ни Същества, ко­ито в сво­ето раз­ви­тие са из­п­ре­ва­ри­ли човека, неп­ре­къс­на­то сли­зат от ду­хов­ния свят, за да се на ме­сят в ево­лю­ци­ята на човека, при ко­ето те - умес­т­но е да си поз­во­лим то­зи из­раз - вре­мен­но се нас­та­ня­ват в ед­на или дру­га чо­веш­ка душа, приемайки, та­ка да се каже, чо­веш­ки облик, или, ка­за­но по-просто, се про­явя­ват ка­то ед­на ду­шев­на сила, ко­ято про­низ­ва и ин­с­пи­ри­ра съ­от­вет­ния човек; или с дру­ги думи, то­ва чо­веш­ко същество, ин­с­пи­ри­ра­но от бо­жес­т­ве­ни­те сили, ве­че мо­же да пос­тиг­не мно­го по­ве­че в рам­ки­те на чо­веш­ка­та еволюция, от­кол­ко­то един обик­но­вен човек.

Обаче на­ша­та съв­ре­мен­на епо­ха е сил­но пов­ли­яна от сво­ите нивелиращи, ма­те­ри­алис­тич­ни пред­с­та­ви и не же­лае да слу­ша по­доб­ни неща. И все пак тя е за­па­зи­ла един пос­ле­ден ос­та­тък от те­зи възгледи, за ко­ито току­-що ста­на дума. На- шите съв­ре­мен­ни­ци би­ха смет­на­ли за ужа­ся­ва­що суеверие, ако ня­кой би се ос­ме­лил да твърди, че ня­кои не­ви­ди­ми Същества сли­зат от вис­ши­те светове, нас­та­ня­ват се в хо­ра­та и за­поч­ват да им говорят. Но как­то казах, един ос­та­тък от всич­ко то­ва про­дъл­жа­ва да е на­ли­це в на­ша­та ма­те­ри­алис­ти­чес­ка епоха, въп­ре­ки че тя го свеж­да до не­съз­на­тел­на вя­ра в чудеса: ис­кам да кажа, че въп­ре­ки всичко, хо­ра­та про­дъл­жа­ват да вяр­ват в по­ява­та на ге­ни­ал­ни­те личности, на ге- ниите. Огромни ма­си от хо­ра та­ят в се­бе си ед­но жи­во усещане, ед­но жи­во съз­на­ние за ге­ни­ите и хо­ра­та са убедени, че в ду­ши­те на ге­ни­ал­ни­те лич­нос­ти са

За хората, ко­ито мис­лят антропософски, би тряб­ва­ло пред­ва­ри­тел­но да е ясно, че са на­ли­це и две­те въз­можности: как­то из­ди­га­не­то на чо­ве­ка към бо­жес­т­ве­ния свят, та­ка и сли­за­не­то на раз­лич­ни бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Същества в чо­веш­ки­те те­ла и в чо­веш­ки­те души. На оп­ре­де­ле­но мяс­то в мо­ите Мистерийни дра­ми е по­со­чено, че ко­га­то в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да се на­ме­си ня­как­во ре­ши­тел­но събитие, то­га­ва ня­кое от ду­хов­ни­те Същества прос­то се свър­з­ва с ед­на чо­веш­ка ду­ша и я про­низ­ва от край до край.

И сега, за да раз­бе­рем на­ше­то ду­хов­но раз­ви­тие в рам­ки­те на чет­вър­то­то пла­не­тар­но въплъщение, на­ре­че­но „Земя", не­ка да си припомним, че пре­ди вре­ме Земята бе­ше все още свър­за­на със Слънцето, ко­ето днес същес­т­ву­ва ка­то ед­но са­мос­то­ятел­но не­бес­но тяло. Естествено, ан­т­ро­по­со­фът знае, че в слу­чая не ста­ва ду­ма за ед­но чис­то ма­те­ри­ал­но раз­де­ля­не меж­ду Земята и Слънчевата суб- станция, а ста­ва ду­ма за раз­г­ра­ни­ча­ване­то на оп­ре­де­ле­ни бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Същества, ос­та­ва­щи свър­за­ни със Слънцето, от дру­ги свръх­се­тивни Същества, ос­та­ва­щи свър­за­ни с дру­ги­те планети. След от­де­ля­не­то на Земята от Слънцето, с нея ос­та­наха оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества, до­ка­то със Слънцето ос­та­на­ха дру­ги ду­хов­ни Същества, и по­не­же бя­ха над­рас­на­ли Земните условия, те тряб­ва­ше да про­дъл­жат сво­ята кос­ми­чес­ка ево­лю­ция другаде. И така, ние сме из­п­ра­ве­ни пред факта, че ед­на част от ду­хов­ни­те Същества ос­та­на­ха по­-тяс­но свър­за­ни със Земята, до­като дру­га част от ду­хов­ни­те Същества за­поч­на­ха да уп­раж­ня­ват сво­ите въз­дейс­т­вия в пла­не­тар­ни­те очер­тания на Земята, ма­кар че са­ми­те те се на­ми­ра­ха на Слънцето. Или с дру­ги думи, след от­де­ля­не­то на Слънце то ние имаме, та­ка да се каже, две аре­ни на действие: Земната аре­на и Слънчевата арена, ка­то на вся­ка от тях са при­съ­щи точ­но оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества. Духовните Същества, ко­ито про­дъл­жа­ва­ха да слу­жат на човека, ма­кар и от ед­на по­-вис­ша сфера, са имен­но тези, ко­ито из­мес­ти­ха сво­ята аре­на на действие, раз­по­лагай­ки се на Слънцето. И тък­мо от Слънчевата аре­на ид­ват оне­зи Същества,

ко­ито пе­ри­оди­чес­ки се свързват със зем­но­то човечество, за да ус­ко­рят не­го­ва­та еволюция, как­то и пла­не­тар­на­та ево­лю­ция на са­ма­та Земя.

В ми­то­ло­ги­ята на раз­лич­ни­те на­ро­ди ние ви­на­ги бих­ме мог­ли да от­к­ри­ем та­ки­ва „Слънчеви герои", та­ки­ва Същества, чи­ито дейс­т­вия от ду­хов­ни­те све­то­ве ус­ко­ря­ват ево­лю­ци­ята на ця­ло­то човечество. И ако да­ден човек е вът­реш­но про­ник­нат от та­ко­ва Същество, пред нас той зас­та­ва ка­то ед­на личност, ко­ято пред­с­тав­ля­ва не­що мно­го повече, от­кол­ко­то по­каз­ва външ­ни­ят и вид. Външ- ният вид е са­мо ед­на измама, ед­на Майя, зад ко­ято е скри­та ис­тин­с­ка­та при­ро­да на гения.

В Мистериите ви­на­ги са зна­ели и зна­ят за то­зи двойс­т­вен факт, свър­зан с ево­лю­ци­он­ния ход на чо­ве­чес­т­вото. В миналото, как­то и днес, пос­ве­те­ни­те яс­но би­ха мог­ли да раз­ли­чат ду­хов­ни­те Същества, сли­за­щи от висши­те сфери, и чо­веш­ки­те души, из­ди­га­щи се от Земята и ус­т­ре­ме­ни към пос­ве­ще­ние в ду­хов­ни­те тайни.

Но за как­во Същество ста­ва дума, ко­га­то го­во­рим за Христос? Вчера видяхме, че спо­ред на­име­но­ва­ни­ето „Христос, Синът на жи­вия Бог", той спа­да към „сли- защите" Същества. Ако ис­ка­ме да го на­зо­вем с ед­но опре­де­ле­ние от из­точ­на­та философия, би тряб­ва­ло да кажем, че той е ед­но „аватарно" Същество, един сли­защ от не­бе­то Бог. Обаче ние има­ме ра­бо­та с ед­но та­ко­ва сли­за­що Същество са­мо за оп­ре­де­лен пе­ри­од от време. А как тряб­ва да зас­та­не пред нас по­доб­но Същество, то­ва на­уча­ва­ме от еван­ге­лис­ти­те Матей, Марко, Лука и Йоан. В момента, ко­га­то се из­вър­ш­ва Кръщението в ре­ка­та Йордан, то­ва Същество, та­ка да се каже, сли­за от Слънцето, приб­ли­жа­ва се към Земята и се съ­еди­ня­ва с ед­но чо­веш­ко същество. Ние тряб­ва да сме наясно, че спо­ред че­ти­ри­ма­та еван­ге­лис­ти то­ва Слънчево Същество е по­-ве­ли­ко от дру­ги­те „аватарни" Същества, от всич­ки дру­ги Слънчеви Същества, ко­ито ня­ко­га са сли­за­ли на Земята. Ето за­що от стра­на на чове­ка се­га се изисква, та­ка да се oкаже, ед­на спе­ци­ал­но под­гот­ве­на личност.

Следователно, и че­ти­ри­ма­та еван­ге­лис­ти опис­ват то­ва Слънчево Същество, то­зи „Син на жи­вия Бог", кой­то се на­мес­ва в ево­лю­ци­ята на човека. Обаче за чо- века, кой­то - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - пос­ре­ща то­ва Слънче­во Същество и го при­ема в се­бе си, за то­зи чо­век ни го­во­рят са­мо два­ма от евангелистите: Матей и Лука.

Те опис­ват как в про­дъл­же­ние на 30 го­ди­ни то­зи чо­век се под­гот­вя за ве­ли­кия миг, ко­га­то ще при­еме в себе си Слънчевото Същество. И по­не­же Съществото, ко­ето на­ри­ча­ме Христово Същество, е тол­ко­ва уни­версално, тол­ко­ва всеобхват- но, да­леч не е дос­та­тъч­но те­лес­ни­те об­вив­ки на човека, ко­му­то пред­с­то­еше да го при­еме в се­бе си, да бъ­дат под­гот­ве­ни по обик­но­ве­ния за епо­ха­та начин. Наложително бе­ше фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло на човека, от ко­го­то се очак­ва­ше да при­еме сли­за­що­то Слънчево Същество, да ми­нат през една спе­ци­ал­на подготовка. Проучвайки Евангелието на Матей, ние ве­че по­со­чих­ме ос­нов­ни­те
мо­мен­ти в подго­тов­ка­та на те­зи две тела. Работата оба­че е там, че от оно­ва Същество, чи­ито фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло бяха под­гот­ве­ни спо­ред Евангелието на Матей в про­дъл­же­ние на че­ти­ри­де­сет и две поколения, не бе­ше въз­можно да въз­ник­нат ас­т­рал­но­то тяло, как­то и но­си­те­лят на съ­щин­с­кия Аз. За та­зи цел бе­ше не­об­хо­ди­ма ед­на мно­го по­-с­пе­ци­ал­на подготовка, осъ­щес­т­ве­на чрез ед­на дру­га чо­веш­ка личност, за ко­ято ни го­во­ри Евангелието на Лука, ко­га­то то опи- с­ва ис­то­ри­ята с Натановия Исус. От то­зи еван­гел­с­ки раз­каз ние знаем: Еванге- лието на Матей и Евангелието на Лука се прев­ръ­щат в ед­но цяло, до­кол­ко­то те опис­ват как Азовото Същество пър­во­на­чал­но зав­ла­дя­ва те­лес­ни­те обвивки, за ко­ито ста­ва ду­ма в Евангелието на Матей, а имен­но то е она­зи Заратустрова ин- дивидуалност, ко­ято на­пус­ка два­на­де­сет­го­диш­ния Исус, опи­сан в Евангелието на Матей, и пре­ми­на­ва в Натановия Исус, опи­сан в Евангелието на Лука, за да про­дъл­жи да жи­вее там, из­г­раж­дай­ки астрал­но­то тя­ло и но­си­те­ля на Аза бла­го­да­ре­ние на качествата, ко­ито тя ус­пя да пос­тиг­не в спе­ци­ал­но под­готве­ни­те фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло на Матеевия Исус; са­мо по то­зи на­чин вис­ши­те със­тав­ни час­ти мо­же­ха да уз­ре­ят до та­ка­ва степен, че три­де­сет­го­диш­ни­ят Исус да при­еме в се­бе си сли­за­щия от Слънцето Христос.

Ако ис­ка­ме да прос­ле­дим Целия ход на съ­би­ти­ята в сми­съ­ла на Евангелието от Матей, би тряб­ва­ло да до­бавим, че пър­во­на­чал­но еван­ге­лис­тът Матей на­соч­ва своя пог­лед към следното: Какво тряб­ва­ше да пред­с­тавля­ва оно­ва фи­зи­чес­ко тя­ло и оно­ва етер­но тяло, ко­ито мо­же­ха да поз­во­лят на Христовото Същество да ходи по Земята? И спо­ред сво­ите лич­ни опитности, на то­зи въп­рос той от­го­ва­ря така: Съответното фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло мо­жа­ха да по­лу­чат не­об­хо­ди­ма­та подготовка, бла­го­да­ре­ние на обстоятелството, че пър­во­начал­но вло­же­ни­те в Авраам за­лож­би се раз­ви­ха през спо­ме­на­ти­те че­ти­ри­де­сет и две по­ко­ле­ния по един образ­цов начин, та­ка че нас­ле­дя­вай­ки се в рам­ки­те на ев­рейс­кия народ, нак­рая те оси­гу­ри­ха гра­див­ни­те еле­менти за въп­рос­но­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. По-нататък той раз­ши­ря­ва своя от­го­вор и допълва: Подобно физи­чес­ко и етер­но тя­ло би­ха мог­ли да се пре­вър­нат в ин­с­т­ру­мент за ве­ли­ка­та цел, са­мо дотолкова, до­кол­ко­то те мо­же­ха да пос­лу­жат на она­зи Заратустрова индивиду- алност, ко­ято под­гот­ви чо­ве­чес­т­во­то за при­ема­не­то и раз­би­ра­не­то на Христос. Тя мо­жа да ги използува, до­кол­ко­то то­зи ин­с­т­ру­мент пред­ла­га­ше ед­на уни­кал­на въз­мож­ност за развитие, са­мо до два­на­де­се­та­та година; след то­ва тя тряб­ва­ше да на­пус­не тя­ло­то на Матеевия Исус и да пре­ми­не в тя­ло­то на дру­гия Исус, кой­то е опи­сан в Евангелието на Лука. Сега еван­ге­лис­тът Матей пре­мес­т­ва своя пог­лед от пър­во­на­чал­но раз­г­леж­да­ни­те съ­би­тия и го от­п­ра­вя към дру­гия Исус, кой­то е пред­с­та­вен в Евангелието на Лука, за да прос­ле­ди жи­во­та на Заратустра до не­го­ва­та три­де­се­та година. Ето мигът, ко­га­то Заратустра е раз­вил ас­т­рал­но­то тя­ло и но­си­те­ля на Аза до та­ка­ва степен, че се­га ве­че мо­же да по­жер­т­ву­ва всич- ко, за да мо­гат на­пус­на­ти­те от не­го те­ла да бъ­дат зав­ла­де­ни от Слънчевия Дух,

сли­защ от ду­хов­ни­те сфери. Точно то­ва ста­ва по вре­ме на Кръщението в ре­ка­та Йордан.

Ако още вед­нъж си при­пом­ним от­де­ля­не­то на Земята от Слънцето, как­то и обс- тоятелството, че от Земята се от­тег­ли­ха и оне­зи Същества, чий­то вър­хо­вен пред­во­ди­тел е Христос, ние тряб­ва да допълним: Има и таки­ва Същества, ко­ито ед­ва за­нап­ред ще раз­п­рос­ти­рат сво­ите въз­дейс­т­вия вър­ху Земята, как­то ста­на и в случая с Христос. Обаче с от­де­ля­не­то на Слънцето бе­ше свър­за­но и не­що друго. Сега тряб­ва да си при­пом­ним една важ­на подробност, за ко­ято чес­то е ста­ва­ло дума, а именно, че по от­но­ше­ние на субстанциалността, Старият Са- турн бе­ше ус­т­ро­ен срав­ни­тел­но просто. Сатурновото със­то­яние про­ти­ча­ше в огън или в топлина. На Стария Сатурн не съ­щес­т­ву­ва­ше ни­то въздух, ни­то вода, ни­то пък свет­ли­нен етер. Част от те­зи не­ща се появи­ха ед­ва по вре­ме­то на Старото Слънце. После, в ус­ло­ви­ята на Старата Луна, „сгъстяването" на ма­те­ри­ята продължи: по­яви се вод­ни­ят елемент, а от дру­га страна, т.е. от­към „раз- реждането" на материята, въз­ник­на зву­ко­ви­ят етер. Още по-нататък, по вре­ме на Земното съществувание, в ре­зул­тат на „сгъстяването" се поя ви твър­ди­ят или зе­мен елемент, а в по­со­ка на „разреждането" въз­ник­на това, ко­ето ние на­ри­ча­ме жиз­нен етер. И така, в ус­ло­ви­ята на Земята от ед­на стра­на ние има­ме топлинно, въз­душ­но или газообразно, вод­но или течно, и твър­до или зем­но състояние, а в по­со­ка на „разреждането" - свет­ли­нен етер, то­нов или зву­ков етер и жиз­нен етер, на­й-­фи­но­то етер­но състояние, ко­ето ние познаваме.

Обаче с от­де­ля­не­то на Слънцето, от Земята се от­де­лят не са­мо ма­те­ри­ал­ни­те Слънчеви субстанции, но и оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества. Техните въз­дейс­т­вия про­дъл­жа­ват да за­ли­ват Земята, ма­кар и по един не тол­кова все­об­х­ва­тен начин. Аз се спрях на те­зи не­ща още в Мюнхен, по вре­ме на моя лек­ци­онен ци­къл вър­ху Библейска­та ис­то­рия за Сътворението; ето за­що се­га ще до­пъл­ня са­мо следното. От вис­ши­те или етер­ни със­тояния, зем­ни­ят чо­век въз­п­ри­ема са­мо топлината, топ­лин­ния етер, как­то и светлината. А това, ко­ето той въз при­ема­ше ка­то звуци, е са­мо ед­но да­леч­но отражение, ед­но ма­те­ри­али­зи­ра­не на ис­тин­с­ки­те звуци, ко­ито се но­сят из етер­ния свят. Когато го­во­рим за „зву­ков етер" ние има­ме пред­вид „носителя" на всич­ко онова, което е из­вес­т­но ка­то „хар­мо­ния на сферите" и мо­же да бъ­де до­ло­ве­но са­мо чрез яс­но­виж­да­не­то или по-точно, чрез ясночуването. Наистина, ка­то фи­зи­чес­ко тяло, Слънцето за­ли­ва на­ша­та Земя с по­то­ци от светлина, обаче то съ­дър­жа в се­бе си и по-висшите, етер­ни състоя- ния.

И друг път е ста­ва­ло дума: Никакво праз­нос­ло­вие не е, ко­га­то хора, ко­ито са на­яс­но с те­зи неща, при­мер­но Гьоте, сти­гат до из­раз­ни фор­ми от ро­да на:

Пей Слънцето ста­рин­на пе­сен

в над­п­ре­ва­ра с брат­с­ки светове,

и с гръм за­вър­ш­ва път небесен,

пред­на­чер­тай от векове.

А над зву­ко­вия етер се прос­ти­ра и жиз­не­ни­ят етер. И как­то в ос­но­ва­та на чис­тия звук, ка­то ед­но по-висше, ду­шев­но съ­дър­жа­ние ле­жи „смисълът", та­ка и с жиз­не­ния етер е свър­за­но „Словото", т.е. същото, ко­ето на по­-къс­ния пер­сийс­ки език е обоз­на­че­но ка­то „Хоновер" и ко­ето еван­ге­лис­тът Йоан на­ри­ча „Логос", пре­из­пълне­ния с вът­ре­шен сми­съл звук, при­същ на Слънцето.

През ран­ни­те епо­хи от на­ше­то сле­дат­лан­т­с­ко развитие, към оне­зи из­б­ра­ни лич- ности, ко­ито не зас­та­ва­ха­, така да се каже, сле­пи и глу­хи спря­мо то­ва звучащо, го­во­ре­що Слънце и спря­мо оби­та­ва­щи­те го Същества, принад­ле­же­ше и Зара- тустра. И не ня­ка­къв мит, а бук­вал­на ис­ти­на е, че Заратустра по­лу­чи сво­ето уче­ние тък­мо чрез Слънчевото Слово. В оп­ре­де­лен мо­мент той се ока­за спо­со­бен да при­еме в се­бе си то­ва Слънчево Слово. И как­во всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва­ше оно­ва величествено, зав­ла­дя­ва­що учение, ко­ето ста­ри­ят Заратустра пропо­вяд­ва­ше пред сво­ите ученици? Общо взето, то се свеж­да­ше до следното: Заратустра на­ис­ти­на се ока­за един съ­вър­шен инструмент, чрез кой­то проз­ву­ча съ­зи­да­тел­ни­ят тон на са­мо­то Слънчево Слово. Ето за­що пер­сийс­ка­та ле­ген­да го­во­ри за „Слънчевото Слово", ко­ето се въз­вес­тя­ва от ус­та­та на Заратустра, за тайнстве­но­то Слънчево Слово, ко­ето стои в ос­но­ва­та на Слънчевия Живот. М ко­га­то та­зи ле­ген­да го­во­ри за астрал­но­то тя­ло на Слънцето, тя го на­ри­ча Аура Маздао, ма­кар че на оп­ре­де­ле­ни мес­та си слу­жи с име­то „Слънче­во Слово" - термин, кой­то в гръц­ки­те пре­во­ди е на­ре­чен „Логос".

Когато об­ръ­ща­ме пог­лед към Заратустра, ние откриваме, че през оне­зи вре­ме­на до­ри ед­на тол­ко­ва нап­редна­ла лич­ност ка­то него, все още не бе­ше дос­та­тъч­но посветена, за да об­х­ва­не в яс­но съз­на­ние всич­ко онова, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де от­к­ри­то на човека, и че за та­зи цел въп­рос­на­та лич­ност бе­ше зав­ла­дя­на от ед­на по­-вис­ша ду­шев­на сила. И Заратустра мо­жа да въз­вес­ти уче­ни­ето си за Аура Маздао, са­мо за­що­то Слънчевата аура са­ма се от­к­ри пред не­го­вия поглед, са­мо за­що­то гла­сът на ду­хов­но­то Същество, на­ре­че­но Аура Маздао, проз­ву­ча в него, са­мо за­що­то чрез не­го про­го­во­ри Слънчевото Слово, ве­ли­ка­та аура, ми­ро­ва­та светлина. Тук ние сме изправени, та­ка да се каже, пред външната, те­лес­на фи­гу­ра на Слънчевия Бог, кой­то уп­раж­ня­ва­ше сво­ите въз­дейс­т­вия вър­ху човека, пре­ди още сам да бе­ше сля­зъл на Земята. През те­зи вре­ме­на Слънчевото Слово все още бе­ше не­що вътрешно, не­що душевно.

Ето защо, в сми­съ­ла на Заратустра, бих­ме мог­ли да предположим, че той се об­ръ­ща­ше към сво­ите уче­ни­ци по след­ния начин. ­Вие тряб­ва да сте наясно, че зад фи­зи­чес­ка­та Слънчева свет­ли­на има ед­на ду­хов­на свет­лина. Както зад фи­зи­чес­кия чо­век све­ти не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, не­го­ва­та аура, та­ка и зад фи­зи­чес­ко­то­'С­лън­це све­ти не­го­ва­та Аура Маздао. Обаче то­ва (фи­зи­чес­ко Слънце е един вид свет­лин­но тя­ло на оно­ва Същество, ко­ето ня­ко­га ще сле­зе на Земята. С по­мощ­та на яс­но­вид­с­т­во­то вие се доб­ли­жа­ва­те до то­ва външно, физи­чес­ко „тяло" и от­к­ри­ва­те в не­го не­що душевно. Както зву­кът е из­раз на един или друг ду­ше­вен процес, така и Слънчевата аура е из­раз на Слънчевото Слово, на Слънчевия Логос.

Ето как­во мо­жа да обе­щае Заратустра на човечеството: Един ден от бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те сфе­ри ще сле­зе Великата Аура, Съществото-Светлина, и не­го­ва­та ду­ша ще бъ­де Слънчевото Слово. Всичко то­ва е нещо, чи­ито из­во­ри ние мо­жем да от­к­ри­ем в ли­це­то на ста­рия Заратустра, чи­ято про­ро­чес­ка мъд­рост пре­диз­вес­ти ид­ва­не­то на Слънчевата Аура, на Слънчевото Слово.

От тогава, епо­ха след епоха, Мистериите неп­ре­къс­на­то пре­дуп­реж­да­ва­ха чове- чеството, че пред­с­тои ид­ва­нето на Слънчевия Логос, на Слънчевото Слово. И винаги, от­то­га­ва насам, то­ва пред­с­то­ящо ид­ва­не бе­ше на­й-­го­ля­ма­та уте­ха и на­деж­да на оне­зи хора, ко­ито коп­не­еха за ду­хов­ния свят. На свой ред по­-мал­ки­те Слънчеви Духове, ко­ито съ­що се свър­з­ва­ха със Земята и ко­ито всъщ­ност бя­ха пра­те­ни­ци на Слънчевото Слово, на Слънчевата Аура, обо­га­тя­ва­ха хо­ра­та с все по­-точ­ни уче­ния за свръх­се­тив­ни­те светове.

Така из­г­леж­да­ше ед­на­та стра­на на мис­те­рий­на­та традиция. Другата стра­на се свеж­да­ше до следното: Хората тряб­ва­ше да се под­гот­вят - как­то в познавателен, та­ка и в чис­то прак­ти­чес­ки сми­съл - за това, ко­ето слиза­ше към Земята. Обаче в прех­рис­ти­ян­с­ки­те вре­ме­на съв­сем не би мог­ла да се по­ро­ди вярата, че от­дел­ни­ят и раз­по­ла­гащ с ог­ра­ни­че­ни си­ли чо­век мо­же то­ку­-та­ка да се из­диг­не и да пос­рещ­не ве­ли­ко­то Слънчево Същество, пред­во­ди­те­ля на Слънчевите Духове, Христос. За от­дел­ния чо­век то­ва бе­ше ед­на не­из­пъл­ни­ма за­дача, до­ри и чрез посвещението. Ето за­що Евангелието на Матей опис­ва как би­ват ан­га­жи­ра­ни всич­ки жиз­не­ни со­ко­ве на це­лия ев­рейс­ки народ, за да се стиг­не до по­ява­та на един та­къв спе­ци­ал­но под­гот­вен човек. От дру­га стра­на Евангелието на Лука по­соч­ва как в про­дъл­же­ние на се­дем­де­сет и се­дем по­ко­ле­ния ево­лю­ци­ята фил­т­ри­ра чо­веш­ки­те качества, за да стиг­не до въз­мож­но на­й-­доб­ро­то съчетание, до он­зи об­раз­цов зе­мен човек, чи­ето тя­ло мо­же­ше да при­еме в се­бе си сли­за­щи­ят на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите не ща­та бя­ха за­мис­ле­ни така, че всред окул­т­ни­те кандидати, естествено, се на­ми­ра­ха и хо­ра със сред­но раз­ви­ти способности, ко­ито да­леч не би­ха мог­ли да об­х­ва­нат це­лия сми­съл на пред­с­то­ящи­те ис­то­ри­чес­ки събития, ни то пък промените, нас­тъп­ва­щи в хо­да на ин­ди­ви­ду­ал­но­то чо­веш­ко развитие. Ето за­що онези, ко­ито тряб­ва­ше да бъ­дат пос­ве­те­ни в древ­ни­те мис­те­рий­ни тайни, бя­ха раз­п­ре­де­ля­ни в оп­ре­де­ле­ни класове,

Да предположим, че наближава, уре­че­но­то време, ко­га­то ед­но вис­ше Същество тряб­ва да сле­зе от ду­хов­ни­те сфери, за да да­де оп­ре­де­лен тла­сък в ево­лю­ци­ята на човечеството. Окултните уче­ни­ци в древ­ни­те Мистерии зна­ят то­ва и очак­ват ко­га ще нас­тъ­пи ре­ши­тел­ни­ят момент. Те имат за­да­ча­та да тъл­ку­ват зна­ме­ни­ята на времето. В уса­мо­те­ние и пъл­но спокойствие, без мно­го шум, те очак­ват мо- мента, ко­га­то един Бог ще сле­зе от небес­ни­те висини, за да ус­ко­ри хо­да на об­що­чо­веш­ка­та еволюция. Но те имат съ­що и ед­на дру­га задача: да наблю­да­ват външ­но­то чо­ве­чес­т­во и евен­ту­ал­но по­ява­та на она­зи личност, ко­ято мо­же да бъ­де на­соч­ва­на по такъв начин, че да при­еме в се­бе си сли­за­щия от не­бе­то Бог. И ко­га­то сли­за­що­то от не­бе­то ду­хов­но Същество е от осо­бе­но висш порядък, то­га­ва съ­от­вет­на­та лич­ност тряб­ва да бъ­де под­х­ва­на­та и ръ­ко­во­де­на още от на­й-­ран­но­то й детство, за да се пре­вър­не един ден в не­гов по­до­ба­ващ храм. Да, те­зи не­ща са на­пъл­но въз­можни, са­мо че хо­ра­та не ги забелязват. Едва след време, ко­га­то ня­кой за­поч­не да опис­ва жи­во­та на та­ки­ва хора, из­ли­зат на­яве из­вес­т­ни закономерности, ко­ито са ос­та­на­ли скри­ти до то­зи момент. И ко­га­то бъ­дат съ­поставени, до­ри от­към външ­на­та им страна, те по­каз­ват го­ля­ма близост. Ето за­що спо­кой­но мо­жем да обобщим: от­п­ра­вим ли пог­лед към ми­на­ли­те епо­хи от ево­лю­ци­ята на човечеството, ние от­к­ри­ва­ме тук или там оп­ре­де­ле­ни личности, чи­ито външ­ни би­ог­ра­фии по­каз­ват зна­чи­тел­но сходство. Това ни­кой не мо­же да от­рече.

Съвременните из­с­ле­до­ва­те­ли съ­що пот­вър­ж­да­ват то­зи факт. В мно­го от общо- известните, ма­кар и не твър­де за­дъл­бо­че­ни проучвания, Вие ще от­к­ри­ете един вид срав­ни­тел­ни таб­ли­ци от­нос­но го­ле­ми­те сход­с­т­ва в биогра­фи­ите на та­ки­ва личности. Например в тру­до­ве­те на проф. Йенсен от Марбург, Вие ще от­к­ри­ете за­бе­лежи­тел­ни сход­с­т­ва в би­ог­ра­фи­ите на древ­но­-ва­ви­лон­с­кия Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел. Да, той е със­та­вил мно­го ин­те­рес­ни срав­ни­тел­ни таб-
лици. Той по­соч­ва ня­кои ха­рак­тер­ни чер­ти от жи­во­та на все­ки един от тях - те­зи чер­ти лес­но мо­гат да бъ­дат съ­пос­та­ве­ни - и в ре­зул­тат се по­лу­ча­ват за­бе­ле­жи­тел­ни сходства, забе­ле­жи­тел­ни прилики, пред ко­ито на­ше­то ма­те­ри­алис­ти­чес­ко мис­ле­не се оказ­ва на­пъл­но безпомощно. Естес­т­ве­но изводът, кой­то се прави, е, че един мит е бил пре­пи­сан от друг; следователно, би­ог­ра­фи­те на Исус са пре­пи­са­ли би­ог­ра­фи­ята на древ­но­-ва­ви­лон­с­кия Гилгамеш, би­ог­ра­фи­ята на Мойсей е са­мо под­ра­жа­ние на древ­ни­те епоси, та­ка че в края на краищата, ка­то кон­к­рет­на ис­то­ри­чес­ка лич­ност не е съ­щес­т­ву­вал ни­то един от тях - ни­то Мой- сей, ни­то Исус, ни­то Павел. Днес хо­ра­та изоб­що не пред­по­ла­гат дъл­бо­ко ма­те­риалис­ти­чес­ка­та при­ро­да на т.нар. „ис­то­ри­чес­ки изследвания".

А сход­с­т­ва­та в би­ог­ра­фи­ите се дъл­жат не на друго, а на обстоятелството, че та­ки­ва личности, ко­ито са предоп­ре­де­ле­ни да при­емат в се­бе си ед­но или дру­го бо­жес­т­ве­но Същество, тряб­ва да бъ­дат нап­рав­ля­ва­ни още от са­мо­то им детство. И ние съв­сем не би­ва да се учуд­ва­ме­,ко­га­то се из­п­ра­вя­ме пред по­доб­ни факти. Не само срав­ни­тел­на­та митология, но и вся­ко тър­се­не на от­дел­ни при­ли­ки в митовете, е са­мо ед­на иг­ра на думи, от ко­ято не про­из­ли­за нищо. Защото как­ва е ползата, ако при­мер­но ус­та­но­вим из­вес­т­но сход­с­т­во меж­ду жи­во­та на нем­с­кия Зигфрид и то­зи на ня­кой от гръц­ки­те герои? Напълно раз­би­ра­емо е, че ще се на­тък­нем на из­вес­т­ни сходства. Обаче ра­бо­та­та не се свеж­да до това, как из­г­леж­дат тех­ни­те доспехи, а кой е об­ле­чен в тях! Важното е не как про­ти­ча външ­ни­ят жи­вот на Зигфрид, а за коя ин­ди­ви­ду­ал­ност ста­ва ду­ма в кон­к­ретния случай. Но те­зи не­ща мо­гат да бъ­дат ус­та­но­ве­ни са­мо в хо­да на окул­т­но­то изследване.

Следователно, тук тряб­ва да из­тък­нем следното: За хората, ко­ито тряб­ва да се пре­вър­нат в храм за ед­но или дру­го бо­жес­т­ве­но Същество, има­що за­да­ча­та да ус­ко­ри ево­лю­ци­ята на ця­ло­то човечество, са не­об­хо­ди­ми спе­ци­ал­ни гри­жи и в из­вес­тен сми­съл тех­ни­те би­ог­ра­фии си при­ли­чат доста. Ето за­що в древ­ни­те Мистерии ви­на­ги са съ­щес­т­ву­ва­ли точ­ни ука­за­ния за външ­ни­те съ­би­тия в жи­во­та на те­зи хора. Такива ука­за­ния съ­щес­т­ву­ва­ха и в есейс­ки­те об­щ­нос­ти по от­но­ше­ние на Христос Исус; а именно, как­ви тряб­ва­ше да бъ­дат оне­зи чо­веш­ки същества, ко­ито в ли­це­то на Соломоновия и Натановия Исус бя­ха пре­доп­ре­де­ле­ни да пос­рещнат ве­ли­кия Слънчев Дух, Христос.

Обаче да­леч не всич­ки окул­т­ни уче­ни­ци бя­ха пос­ве­те­ни в ос­нов­ни­те тайни. Съществуваха раз­лич­ни сте­пени на посвещение. Имаше нап­ри­мер посветени, на ко­ито бе­ше доб­ре из­вес­т­но през как­ви из­пи­та­ния тряб­ва да ми­не ед­но чо­веш­ко същество, за да се из­ви­си до Бога и да го при­еме по дос­то­ен на­чин в се­бе си; има­ше и такива, ко­ито зна­еха как би се про­явил Богът в един или друг човек, по­каз­ващ бе­ле­зи­те на гениалност. Защото на­ши­те съв­ре­мен­ни­ци не виж­дат до­ри и това, че про­яви­те на ге­ни­ал­нос­т­та са из­вън­ред­но сход­ни у раз­лични­те хора. Естествено, днеш­ни­те би­ог­ра­фи не чер­пят от ду­хов­ни­те из­точ­ни­ци на познание. Защото ако гени­ят на Гьоте би бил опи­сан от ду­хов­на глед­на точка, щя­ха да из­пък­нат за­бе­ле­жи­тел­ни при­ли­ки с ге­ния на Данте, Омир или Есхил.

Например от­нос­но Гьотевия жи­вот днес раз­по­ла­га­ме с ог­ром­на спра­воч­на ли- тература, но не и с ед­но дейс­т­вител­но опи­са­ние на това, ко­ето Гьоте всъщ­ност представляваше. Да, в из­вес­тен сми­съл днеш­но­то чо­ве­чес­т­во се приз­на­ва за нес­по­соб­но - и то с нес­к­ри­ва­но ви­со­ко­ме­рие - да прос­ле­ди ево­лю­ци­ята на ге­ния в чо­веш­ка­та личност. Днешните кри­ти­ци се стре­мят та­ка да раз­ни­щят мла­деж­ки­те твор­би на на­ши­те го­ле­ми поети, та­ка да ги възвеличат, че в по­-къс­на въз­раст мла­ден­чес­ка­та све­жест и ху­до­жес­т­ве­на­та про­дук­тив­ност за­поч­ват да им из­г­леж­дат без­въз­в­рат­но изгубени. Обаче ис­ти­на­та е съв­сем друга: в сво­ето ви­со­ко­ме­рие хо­ра­та раз­би­рат са­мо мла­ди­те по­ети и не ис­кат да вър­вят в крак с метаморфозите, ко­ито те са претърпели. Хората на вся­ка це­на дър­жат да ос­та­нат при „младите"; те пре­зи­рат „старите" и изоб­що не предполагат, че не ста­ри­те са остарели, а са­ми­те те са ос­та­на­ли де­ца и не са мръд­на­ли ни­то крач­ка на- пред. Тази зли­на е ши­ро­ко раз­п­ространена. И ние не би­ва да се учудваме, че тя е дъл­бо­ко вко­ре­не­на в чо­веш­ка­та душа, след ка­то не съ­щес­т­ву­ва поч­ти ни­как­во раз­би­ра­не за основното: чес­то пъ­ти ед­но бо­жес­т­ве­но Същество сли­за и зав­ла­дя­ва да­де­на чо­вешка личност, оба­че през раз­лич­ни­те епо­хи про­яв­ле­ни­ята на бо­жес­т­ве­ни­те Същества в от­дел­ни­те чо­веш­ки лич­нос­ти си при­ли­чат твър­де много.

Понеже се изис­к­ва твър­де мно­го за раз­би­ра­не­то на те­зи об­лас­ти от чо­веш­ко­то познание, те са би­ли разде­ля­ни на от­дел­ни категории. И не би­ва да се учудваме, че в ня­кои раз­но­вид­нос­ти на Мистериите окултни­те кан­ди­да­ти са би­ли за­поз­на­ва­ни с под­го­тов­ка­та на оне­зи из­б­ра­ни личности, ко­ито е тряб­ва­ло да прие мат в се­бе си сли­за­щи­те бо­жес­т­ве­ни Същества, до­ка­то дру­ги раз­но­вид­нос­ти на Мис- териите са по­каз­ва­ли нап­ри­мер как в аура­та на Слънчевото Същество из­рас­т­ва Словото, Логосът.

И така, в слу­чая с Христовото Събитие ние сме из­п­ра­ве­ни пред един вид „сли- зане" от ду­хов­ния свят, и то осъ­щес­т­ве­но по въз­мож­но на­й-с­ло­жен начин. И ние съв­сем не тряб­ва да се учудваме, че за раз­би­ра­нето на то­ва ве­ли­ко мак­ро­кос­ми­чес­ко съ­би­тие бя­ха не­об­хо­ди­ми не са­мо че­ти­ри­ма евангелисти, но и мно­го от апостолите. Обаче че­ти­ри­ма­та еван­ге­лис­ти се пос­та­ра­ха да раз­бе­рат не­ща­та в по­-го­ля­ма степен, ка­т,о еван­ге­лис­ти­те Матей и Лука се опи­та­ха да по­ка­жат как­ва бе­ше она­зи чо­веш­ка личност, ко­ято тряб­ва­ше да бъ­де под­гот­ве­на да пос­рещ­не и при­еме сли­за­щия Слънчев Дух: Матей по от­но­ше­ние на ней­но­то физи­чес­ко и етер­но тяло, а Лука - по от­но­ше­ние на ней­но­то ас­т­рал­но тя­ло и Азова организация. Напротив, Марко не се ин­те­ре­су­ва в та­ка­ва сте­пен от зем­на­та чо­веш­ка личност, на ко­ято пред­с­тои да пос­рещ­не Слънчевия Дух. Той опис­ва Слънчевата аура, свет­лин­но­то тяло, ду­хов­на­та светлина, ко­ято ид­ва от ми­ро-­

И така, ком­п­ли­ци­ра­на­та същ­ност на Христос Исус е раз­г­ле­да­на от че­ти­ри раз­лич­ни страни. Слизането на Христос в Исус от Назарет е опи­са­но и от че­ти­ри­ма­та евангелисти. Обаче все­ки от тях, та­ка да се каже, е при­ну­ден да се при­дър­жа към сво­ята глед­на точка; по­не­же тък­мо бла­го­да­ре­ние на нея той е постиг­нал он­зи яс­но­-виж­дащ поглед, кой­то по на­ча­ло му поз­во­ля­ва да се про­из­не­се за слож­на­та същ­ност на Христовото Събитие. Нека още вед­нъж да спрем вни­ма­ни­ето си вър­ху те­зи важ­ни подробности.

Матей е при­ну­ден да на­со­чи своя пог­лед вър­ху раж­да­не­то на Соломоновия Исус и да прос­ле­ди под­го­товка­та на оне­зи сили, ко­ито са при­съ­щи за фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, и как пос­ле те­зи об­вив­ки ще бъдат от­х­вър­ле­ни от Зара- тустра, та­ка че из­во­юва­ни­те от не­го ка­чес­т­ва във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло ще бъ­дат пре­не­се­ни в Натановия Исус, опи­сан в Евангелието на Лука. После ав­то­рът на Матеевото Еванге­лие тряб­ва да прос­ле­ди нещо, ко­ето той пър­во­на­чал­но не бе­ше описал. Обаче той прос­ле­дя­ва глав­но това, на ко­ето се бе­ше спрял в началото: съд­би­ни­те на всич­ко онова, ко­ето - под фор­ма­та на за­лож­би и качес­т­ва - бе­ше пре­ми­на­ло от Соломоновия Исус в Натановия Исус. Той се ин­те­ре­су­ва мно­го по­-мал­ко от еле­мен­тар­ни­те свойс­т­ва на ас­т­рал­но­то тя­ло и от Азовия но­си­тел на Натановия Исус, а глав­но от това, ко­ето се на­ми­ра в неговия, в Соломоновия Исус, за да пре­ми­не пос­ле в Натановия Исус. И до­ри ко­га­то опис­ва Слънчевия Дух, кой­то сли­за от небето, той има пред­вид глав­но това, ко­ето Исус из­во­юва ка­то спо­соб­нос­ти един­с­т­ве­но по­ра­ди факта, че те бя­ха из­г­ра­де­ни чрез фи­зи­чес­ко­-­етер­на­та ор­га­ни­за­ция на Соло­мо­но­вия Исус. Естествено, всич­ко то­ва про­ли­ча­ва по-късно, в дейс­т­ви­ята на Христос; но ка­то да­де­ност, те­зи спо­соб­нос­ти бя­ха ве­че налице. Евангелистът Матей прос­ле­дя­ва с осо­бе­на точ­ност тък­мо та­зи част от Христовото Събитие, по­не­же за не­го тя бе­ше по­-важ­на от всич­ко друго.

От своя стра­на еван­ге­лис­тът Марко вед­на­га на­соч­ва пог­ле­да си към сли­за­щия от не­бе­то Слънчев Дух. Той не се ин­те­ре­су­ва от зем­на­та чо­веш­ка личност; за не­го всич­ко онова, ко­ето има­ше фор­ма­та на чо­веш­ко физи­чес­ко тяло, пред­с­тав­ля­ва са­мо ед­но средство, за да бъ­дат опи­са­ни ве­ли­чес­т­ве­ни­те дейс­т­вия на Слън- чевия Дух. Ето за­що той на­соч­ва сво­ето вни­ма­ние глав­но към оне­зи факти, по ко­ито мо­жем да съ­дим за мак­ро­косми­чес­ки­те си­ли на Слънчевия Дух. Макар и на пръв пог­лед опи­са­ни­ята на Матей и Марко да си при­личат, тех­ни­те глед­ни точ­ки са съв­сем различни. Единият опис­ва пре­дим­но „обвивките" и на­соч­ва вни­ма­ние то си глав­но към раз­ви­ти­ето на оне­зи качества, ко­ито бя­ха фор­ми­ра­ни още в пър­ви­те го­ди­ни от жи­во­та на Соло­мо­но­вия Исус; и той ги опис­ва така,

От глед­на точ­ка на еван­ге­лис­та Лука, на­й-­важ­но­то е да прос­ле­ди раз­ви­ти­ето на ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза, или по-точно: но­си­те­ля на Аза; с дру­ги думи, на­й-­ве­че из­жи­вя­ва­ни­ята на ас­т­рал­но­то тяло, но­си­те­ля на усе­ща­нията и чувствата. Обаче ас­т­рал­но­то тя­ло е съ­що и из­точ­ник на твор­чес­ки­те способности; от не­го бли­кат вся­ко състрадание, вся­ка милост. И Христос Исус мо­жа да се про­яви ка­то ед­но със­т­ра­да­тел­но същество, имен­но за­що­то при­те­жа­ва­ше ас­т­рал­но­то тя­ло на На- тановия Исус. Ето за­що от са­мо­то на­ча­ло Лука от­п­ра­вя своя поглед към със­т­ра­да­тел­на­та ду­ша на Христос Исус, по­не­же той но­се­ше в се­бе си тък­мо то­ва ас­т­рал­но тяло.

А нак­рая еван­ге­лис­тът Йоан от­п­ра­вя своя пог­лед към факта, че чрез Исус, на Земята сли­за на­й-­вис­ша­та макро­кос­ми­чес­ка сила: са­ми­ят Слънчев Дух. Йоан се ин­те­ре­су­ва не тол­ко­ва от фи­зи­чес­ко­то тяло; той от­п­ра­вя пог­лед към на­й-­вис­ша­та мак­ро­кос­ми­чес­ка сила, към чис­тия Слънчев Логос. За не­го фи­зи­чес­ки­ят Исус е са­мо ед­но средство, чрез ко­ето той прос­ле­дя­ва как Слънчевият Логос нав­ли­за в човечеството. И посоката, към коя то пър­во­на­чал­но е на­со­чен не­го­ви­ят пог- лед, ос­та­ва неизменна.

Нека още вед­нъж да повторим: в спя­що състояние, ние об­г­ръ­ща­ме с пог­лед на­ши­те външ­ни обвивки, на­ше­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. В те­зи две със­тав­ни час­ти жи­ве­ят всич­ки оне­зи сили, ко­ито ид­ват от бо­жес­т­вено­-ду­хов­ни­те същест- ва, чи­ято за­да­ча от ми­ли­они го­ди­ни е да из­г­ра­дят хра­ма на фи­зи­чес­ко­то тяло. Ние живе­ем в то­зи храм от на­ча­ло­то на Лемурийската епо­ха и от­то­га­ва на­сам неп­ре­къс­на­то го рушим, неп­ре­къс­нато го разваляме. Обаче в не­го­вия чист и пър­ви­чен вид, ние има­ме то­зи храм бла­го­да­ре­ние на гран­ди­оз­ни­те кос­ми­чес­ки процеси, ра­зиг­ра­ли се пос­ле­до­ва­тел­но на Стария Сатурн, на Старото Слънце и на Старата Луна. А те­зи кос­ми­чес­ки про­це­си са са­мо външ­ни­ят из­раз на без­к­рай­но слож­ни­те взаимодействия, в ко­ито вли­зат ця­ла пле­яда от бо­жес­т­ве­ни Съ- щества, та­ка че ко­га­то от­п­ра­вим пог­лед към на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло, ние трябва да заявим: Да, то­ва тя­ло е на­ис­ти­на един храм, под­гот­вен за нас от Боговете, от оне­зи Богове, ко­ито са по стиг­на­ли власт над твър­да­та фи­зи­чес­ка материя.

А в етер­но­то тя­ло ние има­ме пред се­бе си един жив организъм, из­г­ра­ден от на­й-­фи­ни­те суб­с­тан­ции на чо­веш­кото същество; са­мо че то ос­та­ва не­ви­ди­мо за чо- века, по­не­же не­го­ви­ят пог­лед е ве­че пом­ра­чен от на­ме­са­та на Луцифер и

Ариман. Обаче в етер­но­то тя­ло жи­вее нещо, ко­ето по на­ча­ло при­над­ле­жи на Слънцето. Там, в етер­но­то тяло, про­дъл­жа­ва да зву­чи всич­ко онова, ко­ето пул­си­ра­ше ка­то хар­мо­ния на сферите, всич­ко онова, ко­ето яс­но­ви­де­цът въз­п­ри­ема от Боговете, не­за­ви­си­мо от прег­ра­да­та на фи­зи­чес­кия свят. Ето защо, от­носно етер­но­то тяло, ние бих­ме допълнили: Там, в етер­но­то тяло, жи­ве­ят вис­ши­те Богове и по­-точ­но оне­зи­,които са срод­ни със Слънчевите Богове.

И така, фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло се явя­ват за нас ка­то на­й-­съ­вър­ше­ни със­тав­ни час­ти на чо­веш­ко­то същество. Когато ги на­пус­ка­ме по вре­ме на съня, те про­дъл­жа­ват да живеят, за­що­то ос­та­ват свър­за­ни с вис­шите ду­хов­ни Същества.

Авторът на Матеевото Евангелие тряб­ва­ше да под­дър­жа ос­нов­на­та насока, из­б­ра­на още от са­мо­то начало, а имен­но фи­зи­чес­ко­то тя­ло на Христос Исус. Обаче ма­те­ри­ал­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло ве­че прос­то не съ­щес­т­ву­ваше, по­не­же в два­на­де­се­та­та го­ди­на на Соломоновия Исус то бе­ше на­пус­на­то от ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Заратустра. Обаче бо­жес­т­ве­ни­те си­ли на Заратустра бя­ха пре­не­се­ни във фи­зи­чес­ко­то тя­ло на Натановия Исус. Ето за­що то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло на Исус от Назарет бе­ше тол­ко­ва съ­вър­ше­но­:за­що­то той про­тъ­ка сво­ето но­во тяло със си- лите, ко­ито сам до­не­се от тя­ло­то на Соломоновия Исус. А се­га не­ка да си при­пом­ним как еван­ге­листът Матей об­г­ръ­ща със своя пог­лед уми­ра­щия на кръс­та Исус. Той неп­ре­къс­на­то от­п­ра­вя пог­лед към това, ко­ето пред­с­тав­ля­ва осо­бен ин­те­рес за него, към това, ко­ето от са­мо­то на­ча­ло е взел за своя от­п­рав­на точка. Ето, се­га ду­хов­ни­те си­ли на­пус­кат фи­зи­чес­ко­то тяло, а за­ед­но с не­го и всич­ко онова, ко­ето бе­ше вло­жено там ка­то ед­на по-висша, бо­жес­т­ве­на природа. Еван- гелистът Матей на­соч­ва своя пог­лед точ­но вър­ху то­зи момент, ко­га­то бо­жес­т­ве­ни­те си­ли на Христос Исус на­пус­кат не­го­ва­та фи­зи­чес­ка природа. В древ­ни­те Мистерии има­ше обръщения, ко­ито проз­ву­ча­ва­ха винаги, ко­га­то ду­хов­на­та при­ро­да на чо­ве­ка на­пус­ка­ше фи­зи­ческо­то тяло, изос­та­вя­ше го, за да прог­лед­не в ду­хов­ния свят: „Боже мой, Боже мой, как ти ме прослави!" - но се­га той ги про­ме­ня и пог­леж­дай­ки фи­зи­чес­ко­то тяло, казва: „Боже мой, Боже мой, за­що ме изостави?" (Матей 27, 46). Ти ме напусна: ето как­во оз­на­ча­ва то­зи момент. И точ­но вър­ху то­зи момент, вър­ху то­ва „изос­тавяне" еван­ге­лис­тът Матей на­соч­ва своя пог­лед непрекъснато.

От своя стра­на еван­ге­лис­тът Марко опис­ва как мак­ро­кос­ми­чес­ки­те си­ли на Слънчевата аура об­х­ва­щат Земя та и как „тялото" на Слънчевия Дух се свър­з­ва с етер­но­то тя­ло на Исус. В то­зи мо­мент етер­но­то тя­ло е в също­то положение, в ко­ето се на­ми­ра на­ше­то етер­но тя­ло по вре­ме на съня. Както то­га­ва мак­ро­кос­ми­чес­ки те си­ли се от­де­лят от нас и ни напускат, съ­що­то ста­ва и ко­га­то нас­тъп­ва фи­зи­чес­ка­та смърт на Исус. Ето за­що в Евангелието на Марко ние от­к­ри­ва­ме съ­щи­те ду­ми (Марко 15, 34).

Описвайки смър­т­та на Христос Исус, еван­ге­лис­тът Лука от­но­во прос­ле­дя­ва това, ко­ето от са­мо­то на­ча­ло е взел за своя от­п­рав­на точка: ас­т­рал­но­то тя­ло и но­си­те­ля на Аза. Ето за­що той не се об­ръ­ща към нас със същи­те думи. Той

И така, ние сме из­п­ра­ве­ни пред един факт, пред т.нар. от нас Христово Съби- тие, ко­ето е в ос­но­ва­та на чети­ри­те Евангелия. Обаче все­ки еван­ге­лист го­во­ри от она­зи глед­на точка, ко­ято е въз­п­ри­ел от са­мо­то на­чало, по­не­же все­ки от тях счи­та за пра­вил­но да на­со­чи своя яс­но­виж­дащ пог­лед към онова, за ко­ето бе­ше под­гот­ве­н;­ ос­та­на­ло­то мо­же да бъ­де пропуснато. Ето за­що ние след­ва да сме наясно: Необозримото Христово Събитие зас­та­ва пред нас на­пъл­но обек­тив­но и то не но­си сле­ди от противоречие, въп­ре­ки че е опи­са­но от че­ти­ри раз­лич­ни глед­ни точки; напротив, ние вник­ва­ме ис­тин­с­ки в не­го тък­мо чрез обоб­ща­ва­не­то на различ­ни­те глед­ни точки. И се­га ние на­ми­ра­ме за на­пъл­но естествено, че за­бе­ле­жи­тел­ни­те ду­ми на Петър, върху ко­ито се спрях­ме вчера, се на­ми­рат един­с­т­ве­но в Евангелието на Матей, а не и в дру­ги­те Евангелия. Еванге­лис­тът Марко опис­ва Христос ка­то ед­на Слънчева сила, ка­то уни­вер­сал­на кос­ми­чес­ка сила, ко­ято про­никва по един съв­сем не­пос­ред­с­т­вен на­чин в на­ша­та планета. Следователно, Марко опис­ва мо­гъ­щи­те пър­вич­ни въз­дейс­т­вия на Слънчевата аура. Докато Евангелието на Лука, опис­вай­ки вът­реш­ния свят на Христос Исус, се спи­ра глав­но на ас­т­рал­но­то тяло, т.е. на това, как чо­ве­кът жи­вее сам за се­бе си. Защото в ас­т­рал­но­то тяло чо­ве­кът на­ис­ти­на жи­вее са­мо за се­бе си; там се ко­ре­ни не­го­ва­та сво­е­об­раз­на индивидуалност, там той израс­т­ва в са­мия се­бе си.

Напротив, ав­то­рът на Матеевото Евангелие, кой­то опи­са чо­веш­кия об­лик на Христос Исус, има на­пъл­но кон­к­ре­тен повод, за да пред­с­та­ви съ­що и оне­зи отношения, ко­ито въз­ник­на­ха ка­то пос­ле­ди­ца от въп­лъ­ща­ва не­то на Христос в чо­веш­ко­то тя­ло на Исус. Още от са­мо­то на­ча­ло Матей спи­ра сво­ето вни­ма­ние на това, как чо­веш­ки­те дейс­т­вия на Христос се опи­рат на силите, ко­ито той чер­пи от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло; ето за­що Матей спе­ци­ал­но под­чер­та­ва вси- ч­ко това, ко­ето Богът мо­жа да из­г­ра­ди имен­но ка­то ня­ка­къв човек меж­ду чове- ци, с дру­ги ду­ми - вза­им­но свър­за­ни­те в ед­но един­но ця­ло чо­веш­ки общности. И ако сме стиг­на­ли до вът­реш­но раз­би­ра­не на те­зи факти, ще на­ме­рим за на­пъл­но ес­тес­т­ве­но и не­що друго, а именно, че те­зи твър­де ос­пор­ва­ни ду­ми се на­ми­рат един­с­т­ве­но в Евангелието на Матей: „Ти си Петър и на тая ска­ла ще съг­ра­дя мо­ята общност." (Матей 16, 18).

Но ако се опи­та­ме да обоб­щим мно­гоб­рой­ни­те дис­ку­сии на днеш­ни­те те­оло­зи от­нос­но раз­лич­ни­те тъл­ку­вания на те­зи думи, ние ще от­к­ри­ем все­въз­мож­ни ос­но­ва­ния как­то за тях­но­то приемане, та­ка и за тях­но­то отхвърляне, оба­че не и ед­но дейс­т­ви­тел­но про­ник­ва­не в тех­ния дъл­бок смисъл. Хората, ко­ито ги прие- мат, вършат това, по­не­же те­зи ду­ми са в под­к­ре­па на са­ма­та ка­то­ли­чес­ка Цър- ква. Относно то­ва твър­де­ние са въз­можни из­вес­т­ни недоразумения, до­ри из­вес­т­на злоупотреба, ма­кар че тя не е ни­как­во доказателство, че те­зи ду ми слу­жат из­ця­ло в пол­за на ка­то­ли­чес­ка­та Църква. Теолозите, ко­ито ги оспорват, в об­щи ли­нии не предста­вят се­ри­оз­ни аргументи, по­не­же не виж­дат ни­как­ви сла­би мес­та в тях. Един от те­зи те­оло­зи нап­ри­мер твърди, че Евангелието на Марко пред­хож­да всич­ки­те че­ти­ри Евангелия; спо­ред не­го Евангелието на Матей и Еванге- лието на Лука са на­пи­са­ни по­-къс­но и са­мо до­пъл­ват ка­за­но­то от Марко, и се­га ста­ва ясно, че об­що взе­то еван­ге­лис­ти­те Матей и Лука са пре­пи­са­ли тек­с­то­ве­те от Евангелието на Марко. И на еван­ге­лис­та Матей - в же­ла­ни­ето си да ук­ре­пи ре­ли­ги­оз­на­та об­щ­ност - прос­то му хрум­ва да при­ба­ви и думите: „Ти си Петър и на тая ска­ла ще съг­ра­дя мо­ята общност."

Впрочем по от­но­ше­ние на ня­кои думи, под­роб­но­то тъл­ку­ва­не на тек­с­та е безпредметно, по­не­же ня­ма си­гур­ни доказателства, че ста­ри­те тек­с­то­ве съ­дър­жат точ­но те­зи думи. Обаче в кон­к­рет­ния слу­чай то­ва не е така: Думите на Петър са точ­но за­пи­са­ни в Евангелието на Матей и не съ­щес­т­ву­ват ни­как­ви фи­ло­ло­ги­чес­ки ос­но­ва­ния да се съм­ня­ва­ме в тях­на­та достоверност. Наистина, по­ня­ко­га въз­ник­ват съм­не­ния по­ра­ди слож­ния пре­вод на ня­кои от­дел­ни изрази; оба­че сре­щу ве­ли­чес­т­ве­ни­те и прос­ти ду­ми на Петър: „Ти си Христос, Син на

Вчера по­со­чих­ме как чо­ве­кът се раз­ви­ва в по­со­ка от­до­лу нагоре, как той из­рас­т­ва до т.нар. Съзнателна Душа, ко­ято се отваря, об­раз­но казано, ка­то цвете, към ко­ето се спус­ка Христовият Принцип. Да, те­зи пет състав­ни час­ти на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во - етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тяло, Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа - се раз­ви­ват през пет­те кул­тур­ни епохи, та­ка да се каже, от­до­лу нагоре. И чо­векът мо­же да си пос­лу­жи с тя­х, ­ка­то неп­ре­къс­на­то ги развива, та­ка че те да пос­тиг­нат оно­ва вът­реш­но съ­държание, ко­ето ще им поз- воли, след ка­то вре­ме­то е дошло, да бъ­дат из­ця­ло про­ник­на­ти от Христовия Импулс. Човечеството на­ис­ти­на мо­же да се из­диг­не до она­зи степен, при ко­ято в да­леч­но­то бъ­де­ще всич­ки хо­ра ще бъдат свър­за­ни с Христос. Обаче за та­зи цел те тряб­ва да из­г­ра­дят спо­ме­на­ти­те пет със­тав­ни части. Не нап­равят ли това, те ня­ма да се ока­жат дос­та­тъч­но зрели, за да при­емат в се­бе си Христос. Но ако в хо­да на сво­ите пре­раж­да­ния те не се пог­ри­жат за те­зи със­тав­ни части, ако не про­дъл­жа­ват да ги раз­ви­ват в име­то на Христос, то­га­ва до­ри и Христос да дой- де, те ня­ма да са в със­то­яние да се свър­жат с него, по­не­же „не са на­лели мас­ло в сво­ите лампи". Вярно е, че те­зи пет със­тав­ни час­ти мо­гат да бъ­дат ос­та­ве­ни и без масло. И всички онези, ко­ито не са на­ле­ли мас­ло в сво­ите лампи, са пред­с­та­ве­ни в чуд­на­та прит­ча за „пет­те не­ра­зум­ни девици": те не са на­ме­ри­ли време, ос­та­ви­ли са сво­ите лам­пи без мас­ло и не мо­гат да се свър­жат с Христос; оба­че дру­ги­те де­ви­ци са се пог­ри­жи­ли за сво­ите лам­пи и в под­хо­дя­щия час мо­гат да се свър­жат с Христос. Всички притчи, ко­ито се опи­рат на числа, са дъл­бо­ко свър­за­ни с он­зи импулс, кой­то Христос мо­жа да вло­жи в ду­ши­те на хората.

Нека да про­дъл­жим нататък. На онези, ко­ито раз­г­леж­да­ха не­го­во­то уче­ние ка­то не­що външно, той обясняваше, че ня­кои външ­ни приз­на­ци не би­ва да се при­емат са­мо в ма­те­ри­ален смисъл, а ка­то знаци, отна­ся­щи се за не­що друго. И той си пос­лу­жи с тях­но­то соб­с­т­ве­но мислене, с тех­ния соб­с­т­вен на­чин на мис­лене. Той по­ис­ка да му да­дат ед­на монета, по­ка­за им об­ра­за на ке­са­ря вър­ху нея и ги на­ка­ра да се замислят, че мо­не­та­та е из­раз и на не­що съв­сем друго, ко­ето ня­ма об­що със са­мия метал, а именно: об­ща­та при­над­лежност към ед­но господство, към един оп­ре­де­лен владетел. „Това, ко­ето е на кесаря, дай­те го кесарю, то при- над­ле­жи на кесаря"; то е вло­же­но в образа, а не в метала. Обаче на­уче­те се - ето как­во ис­ка­ше да ка­же той всъщ­ност - да раз­г­леж­да­те и чо­ве­ка по то­зи начин, а именно, че това, ко­ето е вло­же­но в него, е фак­ти­чес­ки но­си­тел и храм на жи­вия Бог. Разглеждайте чо­ве­ка по съ­щия начин, по кой­то раз­г­леж­да­те и монетата. Научете се да виж­да­те в чо­ве­ка об­ра­за на Бога, и то­га­ва ще проумеете, че чо­ве­кът при­над­ле­жи на Бога (Матей 22, 13-22).

На всич­ки те­зи прит­чи е при­съ­ща и ед­на мно­го по­-дъл­бо­ка природа, от­кол­ко­то се при­ема обикновено. И ние сти­га­ме до нея, ко­га­то знаем: Христос не си слу­жи с прит­чи­те така, как­то е об­щоп­ри­ето днес в на­ша­та вес­т­ни­карска епоха; Христос ги из­в­ли­ча от са­ма­та чо­веш­ка природа; и ако чо­ве­кът ги ос­мис­ли и ги при­ло­жи към ис­тинска­та си природа, то­га­ва би бил при­ну­ден да гра­ди сво­ята пре­цен­ка за фак­ти­те спо­ред при­над­леж­нос­т­та им към точ­но оп­ре­де­ле­на област. Тъкмо то­ва тряб­ва­ше да бъ­де по­ка­за­но на човека: как да пре­ми­на­ва от една об­ласт в друга, ако да­ден факт след­ва да бъ­де пред­с­та­вен ка­то не­що неразумно.

Когато нап­ри­мер се по­яви­ха хора, ко­ито за пръв път за­го­во­ри­ха за все­въз­мож­ни „Слънчеви митове" от­нос­но Буда, Христос и т.н., след крат­ко вре­ме те­зи те­ории за­поч­на­ха да бъ­дат усе­ща­ни ка­то не­що прекалено. Днес те­зи „Слънчеви мито- ве" са от­но­во на мода. И то­га­ва въп­рос­ни­ят чо­век каза: С по­мощ­та на то­зи ме- тод, кой­то ме­ха­нич­но свър­з­ва ми­тич­ни об­ра­зи и звез­д­ни зна­ци с ед­но или дру­го ве­ли­ко събитие, мо­же да се пос­тиг­не из­вън­ред­но много. Когато ня­кой за­поч­не да твърди, че в ос­но­ва­та на пре­да­ни­ята за Христос ле­жи един „Слънчев мит", са­мо и са­мо да докаже, че Христос Исус не е съществувал, то­га­ва с по­мощ­та на съ­щия ме­тод лес но мо­же да се докаже, че не е съществувал, примерно, и Напо- леон. Ето как: Наполеон но­си име­то на Слънчевия Бог Аполон. Само че в гръц­кия език зву­кът „Н" пос­та­вен пред име­то оз­на­ча­ва не отричане, а ут­вър­ж­даване; и то­га­ва Наполеон, т.е. Наполон, би оз­на­ча­ва­ло един вид Свръх-Аполон. Ако оти­дем по-нататък, ще от­к­ри­ем и дру­га за­бе­ле­жи­тел­на прилика. Припомнете си как­во ли не из­мис­ля от­к­ри­ва­те­ля на не­съ­щес­т­ву­ващия Исус, нем­с­ки­ят про­фе­сор по фи­ло­со­фия Дрюс, ко­мен­ти­рай­ки при­ли­ка­та на та­ки­ва име­на ка­то Исус, Йозес, Язон и т.н. Като мно­го близ­ко зву­ча­щи мо­гат да бъ­дат по­со­че­ни име­на­та Петиция, май­ка­та на Наполеон, и Лето - май­ка­та на Аполон. А про­дъл­жим ли още по-нататък, лес­но е да припомним: Аполон, Слънцето има око­ло се­бе си 12 съзвездия; Наполеон има­ше око­ло се­бе си 12 маршали, ко­ито не са ни­що друго,
освен сим­во­ли­чен из­раз на раз­по­ло­же­ни­те око­ло Слънцето зо­ди­акал­ни знаци. Не слу­чай­но ге­ро­ят от Наполеоно­вия мит има шест бра­тя и сестри, та­ка че об­щи­ят им брой е об­що седем, кол­ко­то са и пла­не­ти­те в Слънчевата система. Следователно, Наполеон не е съществувал!

Всичко то­ва е ед­на твър­де ду­хо­ви­та са­ти­ра на оне­зи „символични" тълкувания, , ко­ито са ши­ро­ко раз­п­рос­т­ране­ни днес. Но хо­ра­та не про­ник­ват в дъл­бо­чи­на­та на нещата; в та­къв слу­чай те би тряб­ва­ло да знаят, че според при­ла­га­ни­те днес методи, от­дав­на тряб­ва­ше да бъ­де доказано, че - при­мер­но - Наполеон ни­ко­га не е живял на то­зи свят. Да, чо­ве­чес­т­во­то не ис­ка да на­учи истината; за­що­то имен­но с по­мощ­та на съ­щи­те методи, днес все­ки мо­же да докаже, че Исус ни­ко­га не е жи­вял на Земята. И така, те­зи под­роб­нос­ти показват, че към на­й-­ве­ли­ко­то пла­не­тар­но събитие, за ко­ето ни раз­каз­ват Евангелията, ние тряб­ва да прис­тъп­ва­ме ед­ва след продължителна, вклю­чи­тел­но и вътрешна, подготовка. Ние тряб­ва да сме наясно: тук са зас­т­ра­ше­ни от обърква­не тък­мо антропосо- фите. Като ця­ло Антропософското Движение съ­що не бе­ше по­ща­де­но от сло­вес­на­та иг­ра с все­въз­мож­ни символи, взе­ти от звез­д­ни­те светове. Ето за­що тък­мо в то­зи лек­ци­онен цикъл, ко­га­то гово­рех вър­ху на­й-­за­бе­ле­жи­тел­ни­те съ­би­тия от ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то и тях­но­то об­раз­но пред­с­та­вя­не с ези­ка на звез- дите, аз се пос­та­рах да изтъкна, кол­ко пра­вил­но мо­же да бъ­де упот­ре­бен ези­кът на звездите, сти­га да е на­ли­це ед­но дейс­т­ви­тел­но раз­би­ра­не на мак­ро­кос­ми­чес­ки­те отношения.

Опитайте се да прис­тъ­пи­те към ос­нов­ни­те въп­ро­си на Евангелията тък­мо по то­зи начин. Аз ве­че на­со­чих Вашето вни­ма­ние към Кръщението и раз­ка­за за жи­во­та и смър­т­та ка­то към два ета­па от посвещението. Сега са­мо ще добавя, че след ка­то до­ве­де сво­ите уче­ни­ци до там, че те мо­же­ха да виж­дат нав­ли­за­не­то на чо­веш­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност в Макрокосмоса, как­то и да виж­дат през було­то на смъртта, Христос Исус да­леч не въз­к­ръсна в он­зи три­ви­ален смисъл, в кой­то хо­ра­та са свик­на­ли да раз­би­рат то­зи процес. Думите на Павел - вгле­дай те се в тях - са на­пъл­но верни, как­то в сми­съ­ла на Матеевото Евангелие, та­ка и в сми­съ­ла на Йоановото Евангелие. Той ви­дя въз­к­ръс­на­лия Христос чрез Събитието от Дамаск, и той спе­ци­ал­но подчертава, че е удосто­ен да ви­ди то­ва­,ко­ето ви­дя­ха и дру­ги­те братя, два­на­де­сет­те и петс­то­тин­те (1. Кор. 15, 3-8). И така, той видя Христос по съ­щия начин, как­то ги ви­дя­ха и дру­ги­те след Възкресението.

В Евангелието е по­ка­за­но дос­та­тъч­но ясно: Мария от Магдала, ко­ято бе­ше ви­дя­ла Христос пре­ди ня­кол­ко дни, го виж­да и след Възкресението, но го взе­ма за „градинаря", по­не­же не от­к­ри­ва ни­как­ва при­ли­ка с не­го (Йоан 20, 10-18). Ако той дейс­т­ви­тел­но би из­г­леж­дал така, как­то пре­ди ня­кол­ко дни, то­ва би би­ло изключено; в про­ти­вен слу­чай щях­ме да сме из­п­ра­ве­ни пред един аб­нор­мен факт. Защото Вие не бих­те по­вяр­ва­ли ни­кому, ако той твърди, че не е поз­нал да­ден човек, ко­го­то е срещ­нал са­мо пре­ди ня­кол­ко дни. Ето за­що за нас след­ва да бъ­де на­пъл­но ясно, че тук е нас­тъ­пи­ла ед­на го­ля­ма промяна. И ако прос­ле­-

Евангелието на Матей ни по­каз­ва всич­ко то­ва дос­та­тъч­но ясно, и то с на­й-­за­бе­ле­жи­тел­ни­те думи, ко­ито изоб­що бих­ме мог­ли да от­к­ри­ем в един ре­ли­ги­озен първоизточник. То ни по­каз­ва съв­сем яс­но кое е важ­но­то за нас в то­зи случай: Веднъж Христос бе­ше ве­че тук в ед­но чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тяло; оба­че са­мо по се­бе си то­ва съ­би­тие пред­с­тав­ля­ва не­що мно­го повече; фак­ти­чес­ки то е ед­на причина, един импулс, от кой­то про­из­ли­за по ре­ди­ца от действия. Слънчевото Слово, Слънчевата аура, за ко­ито нав­ре­ме­то Заратустра го­во­ре­ше ка­то за нещо, на­ми­ра­що се из­вън Земята, се­га бла­го­да­ре­ние на Христос Исус и не­го­вия жи­вот се прев­ръ­ща в нова, мо­гъ­ща сила, чи­ято брач­на свър­за­ност със Земята все по­ве­че нараства. По-рано със Земята да­леч не бе­ше свър­за­но това, ко­ето се ока­за свър­за­но с нея след Мистерията на Голгота.

Нека да вник­нем в то­зи факт така, как­то по­до­ба­ва на нас, антропософите. И ето за­що ние сме длъж­ни да разберем, че въз­к­ръс­на­ли­ят Христос бе­ше не друг, а този, кой­то - ка­то Дух - се от­к­ри и нап­ра­ви се­бе си разби­ра­ем за яс­но­виж­да­щия пог­лед на учениците, за да им покаже, че се­га ду­хов­ни­те му дейс­т­вия про­низ­ват от край док­рай ця­ла­та на­ша планета: „Идете и на­уче­те всич­ки народи, кръ­ща­вай­те ги в име­то на Отца и Сина, и Светия Дух; ка­то ги учи­те да па­зят всичко, ко­ето съм ви заповядал. И ето, аз съм с вас през всич­ки­те дни до края на Зем- ната епоха" (Матей 28, 19-20). Антропософията ни да­ва ис­тин­с­ко­то раз­би­ра­не за това, ко­ето за­поч­на тогава, а именно, че Слънчевата аура се свър­за със Земна- та аура; че та­зи връз­ка е ви­ди­ма за хо­ра­та с от­во­ре­но ду­хов­но око и че та­зи Слънчева аура вът­ре в Земната аура, ко­ято Павел видя, мо­же да бъ­де съ­що и чута, ако хо­ра­та от­во­рят сво­ето вът­реш­но ухо, и то­га­ва те ще чу­ват Слънчевото Слово, как­то го чу­ва­ше и Лазар, ученикът, пос­ве­тен от са­мия Христос Исус. Ето за­що Антропософията тряб­ва да е тук - за да ни под­гот­ви за времето, ко­га­то всич­ко то­ва ще ста­не един не­ос­по­рим факт. Антропософията е един вид ин­терп­ре­та­тор­ка на всич­ко онова, ко­ето се е слу­чи­ло в ду­хов­но­то раз­ви­тие на света. И до­кол­ко­то то­ва е така, в дейс­т­ви­тел­ност тя ще ос­но­ве съ­що­то братство, ко­ето - осо­бе­но в сми­съ­ла на Евангелието от Матей - иска­ше да ос­но­ве и са­ми­ят Христос Исус.

Обикновено един из­раз в Евангелието на Матей би­ва пре­веж­дан на­пъл­но пог­реш­но и то­ва са прек­рас­ни­те думи: „Не съм сля­зъл на Земята, за да пре­мах­на от нея мира, а за да пре­мах­на меча". За съ­жа­ле­ние те­зи на­й-п­рек­рас­ни думи, въз­х­ва­ля­ва­щи мира, пос­те­пен­но са пре­вър­на­ти в тях­на­та противоположност. Хрис-

Намирайки се в Европа, ние знаем, че ко­га­то на Изток ста­ва ду­ма за Христос, хо­ра­та си слу­жат със съв­сем дру­ги думи. Обаче ние ис­ка­ме да раз­бе­рем Хрис- тос по та­къв начин, че да съ­еди­ним на­ше­то раз­би­ра­не как то с досегашната, та­ка и с бъ­де­ща­та ево­лю­ция на човечеството. За нас е на­пъл­но ясно: ние сти­га­ме до позна­ние за Христос не чрез тек­с­то­ве и документи, ко­ито от­ри­чат Христос, а са­мо чрез оне­зи източници, ко­ито съз­на­тел­но но­сят в се­бе си жи­во­то при­със­т­вие на са­мия Христос. Ние сме си­гур­ни и в друго: ко­га­то в наш, то­чен и хрис­ти­ян­с­ки сми­съл го­во­рим на дру­ги­те народи, ко­ито от­ри­чат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни разбират, до­ри и без да им нат­рап­ва­ме ня­как­ви имена, та­ка че те се из­ди­гат до раз­би­ране­то за Христос са­ми и без ни­чия помощ. Ние съв­сем не ис­ка­ме да им нат­рап­ва­ме име­то Христос. Като окулти- сти, а не са­мо ка­то антропософи, ние знаем, че ко­га­то ста­ва ду­ма за свръх­се­тив­ни Същества, име­на­та не са тол­ко­ва важни. Ако до­ри и са­мо за миг ние сме убедени, че мо­жем да на­зо­вем Съществото, дейс­т­ву­ва­що в Христос, с ня­как­во дру­го име, бих­ме го сто­ри­ли без колебание; за нас е важ­на истината, а не на­ши­те пред­по­читания, за­що­то ние неп­ре­къс­на­то се пре­раж­да­ме в рам­ки­те на един или друг народ, в ед­на или дру­га ге­ог­рафска област. Обаче и ни­ко­му не бих­ме поз­во­ли­ли да ни убеждава, че Христос мо­же да бъ­де раз­б­ран с не­подхо­дя­щи средства, ко­ито са­ми са се ли­ши­ли от Христовото присъствие; по­доб­ни опи­ти са обречени. Христос мо­же да бъ­де на­ме­рен и в дру­ги­те народи, оба­че той тряб­ва да бъ­де тър­сен с оне­зи средства, ко­ито про­из­тичат от са­мия него.

Никой не мо­же да уп­рек­ва антропософите, ко­га­то те не се об­ръ­щат към хрис­ти­ян­с­т­во­то с по­мощ­та на оне­зи средства, ко­ито са чуж­ди на са­мо­то християнство. Христос не мо­же да бъ­де раз­б­ран с из­точ­на­та тер­ми­нология; там хо­ра­та прос­то не го виждат, или пък гле­дат в приб­ли­зи­тел­но съ­ща­та по­со­ка и си въобразяват, че го виждат. И как­во би се получило, ако от нас - ве­че въз­п­ри­ели ан­т­ро­по­соф­-­
ски­те прин­ци­пи - се изис­к­ва­ше да стиг­нем до раз­би­ра­не­то за Христос, из­хож­дай­ки от гле­ди­ще­то на Изтока? Ние би тряб­ва­ло вед­на­га да се възпротивим, ако ня­кой би по­ис­кал да тръг­нем след един Христос, до­не­сен ни от Изтока. Обаче ние не ис­каме това; за нас би пред­с­тав­ля­ва­ло ед­на го­ля­ма при­ну­да да пре­на­ся­ме Запада към Изтока и ед­ва с ог­лед на този факт да фор­ми­ра­ме там по­ня­ти­ето за Христос. Така ни­то може, ни­то тряб­ва да бъде, и то не по­ра­ди някак­ва антипа- тия, а прос­то за­що­то из­точ­ни­те понятия, ко­ито имат един по­-д­ре­вен произход, прос­то не са дос­та­тъч­ни за ця­лос­т­но­то раз­би­ра­не на Христос; до та­ко­ва ця­лос­т­но раз­би­ра­не е не­въз­мож­но да се стигне, ако ро­дос­лов­на­та ли­ния за­поч­ва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей но­си в се­бе си мъд­рос­т­та на Заратустра; следователно, тряб­ва да прос­ле­дим вли­яни­ето на Заратустра вър­ху Мойсей. А още по­-на­та­тък ние тряб­ва да прос­ле­дим ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Заратустра не са­мо спо­ред древ­ни­те текстове, а с ог­лед на не­го­ви­те пре­ражда­ния вклю­чи­тел­но до Исус от Назарет. Ние тряб­ва да вник­нем имен­но там: в за­ко­ни­те на раз- витието. И то­га­ва ние ще търсим, примерно, Буда, не са­мо в шес­то­то сто­ле­тие пре­ди на­ше­то летоброене, но и в мно­го по­-къс­ни­те опи­са­ния на еван­ге­лис­та Лука, къ­де­то той сли­за от ви­си­ни­те - след ка­то от Бодисатва бе­ше ста­нал Буда - за да се влее в ас­т­рал­но­то тя­ло на Натановия Исус. Едва се­га ние има­ме пред се­бе си ис­тин­с­кия Буда и ед­ва се­га ние се опит­ва­ме да го прос­ле­дим в не­го­во­то слож­но развитие.

И чак се­га ние откриваме, че - в име­то на об­що­чо­веш­ка­та ево­лю­ция - всъщ­ност ре­ли­ги­ите не си про­ти­во­речат, а неп­ре­къс­на­то се допълват, неп­ре­къс­на­то си взаимодействуват. Нещата не опи­рат до то­ва да про­по­вядва­ме ан­т­ро­по­соф­с­ки принципи, а да ги пре­вър­нем в ед­но жи­во чувство, та­ка че не са­мо да го­во­рим за то­лерантност, а да си ос­та­ва­ме нетолерантни, по­не­же ве­че има­ме пред­по­чи­та­ния към ед­на или дру­га религия. Ние сме то­ле­рант­ни са­мо тогава, ко­га­то из­мер­ва­ме вся­ко не­що с не­го­ва­та соб­с­т­ве­на мяр­ка и ус­пя­ва­ме да го раз­бе­рем един­с­т­ве­но чрез закономерностите, ко­ито са вло­же­ни в са­мо­то него.

Естествено, ние ня­ма­ме ни­как­ва ви­на за това, че раз­лич­ни­те ре­ли­ги­оз­ни сис­те­ми яв­но са си вза­имо­дейс­т­ву­ва ли за ут­вър­ж­да­ва­не­то на християнството. Разби- ра се, в ду­хов­ни­те висини, къ­де­то са се ра­зиг­ра­ва­ли дейс­т­вията на ду­хов­ни­те Същества, не­ща­та не из­г­леж­дат по съ­щия начин, как­то тук на Земята, къ­де­то се на­ми­рат техни­те последователи. Тези пос­ле­до­ва­те­ли свик­ват нап­ри­мер един съ­бор в Тибет, за да свър­жат с име­то на Буда ед­но ор­то­док­сал­но уче­ние в епохата, ко­га­то дейс­т­ви­тел­ни­ят Буда бе­ше слязъл, за да ин­с­пи­ри­ра ас­т­рал­ното тя­ло на Натановия Исус, опи­сан в Евангелието на Лука. И всъщ­ност ви­на­ги е така: Зем- ните пос­ле­до­ва­тели се къл­нат са­мо в това, чи­ито дейс­т­вия се ра­зиг­ра­ват на Зе- мята ед­ва по-късно; оба­че меж­дув­ре­мен­но бо­жестве­ни­те Същества про­дъл­жа­ват сво­ята ми­сия в име­то на чо­ве­чес­т­во­то и не­го­вия напредък. Но чо­ве­чес­т­во­то нап­ред­ва най-добре, ко­га­то хо­ра­та се опит­ват да раз­бе­рат сво­ите Богове, ко­га­то те се опит­ват да пос­тиг­нат съ­щия напредък, как­то и то­зи на Боговете, до­ка­то те,
ако мо­га та­ка да се изразя, гле­дат на­до­лу към тях. И всич­ко то­ва след­ва да по­раж­да у нас ед­но жи­во усещане, ед­но жи­во раз­би­ра­не за ос­нов­ни­те моменти, на ко­ито се спрях­ме при об­съж­да­не­то на раз­лич­ни­те Евангелие.

Вие се уверихте, че вся­ко ед­но от Евангелията съ­дър­жа не­що различно. И ко­га­то един ден прис­тъ­пим към Евангелието на Марко*29, пред нас ще се от­к­рие ед­на ин­тим­на космология, за­що­то Аура Маздао, кой­то прониз­ва всич­ки прост- ранства, мо­же да бъ­де пра­вил­но опи­сан на­й-­ве­че с ог­лед на Марковото Еванге- лие, как­то от дру­га стра­на Евангелието на Матей ни да­ва на­й-­точ­на пред­с­та­ва за тай­ни­те на чо­веш­ка­та кръв, за нас­ледстве­ни­те от­но­ше­ния меж­ду ин­ди­ви­да и народа.

Разглеждайте това, ко­ето опи­сах през пос­лед­ни­те дни, са­мо ка­то ед­на от стра­ни­те на мак­ро­кос­ми­чес­ко­то Христово Събитие и не забравяйте, че тя в ни­ка­къв слу­чай не да­ва ця­лос­т­на пред­с­та­ва за него. Може би все още е твър­де ра­но до­ри и в ог­ра­ни­чен кръг слушатели, да бъ­де спо­де­ле­но всичко, ко­ето съм в със­то­яние да кажа от­нос­но Мистерията на Голгота. И все пак на­й-­доб­ра­та пос­ле­ди­ца от та­ка из­ло­же­ни­те фак­ти е, че ние сме в със­то­яние да ги въз­п­ри­ема­ме не са­мо с на­шия разум, с на­шия интелект, но и с ця­ла­та си душа, с ця­ло­то си сърце, та­ка че вло­же­ни­те в тях жиз­не­ни си­ли да на­рас­нат още повече. Защото вся­ка от ду­ми­те на Евангели­ята - сти­га да я при­емем в сър­це­то си с ис­тин­с­ко раз­би­ра­не - се прев­ръ­ща в ед­на мо­гъ­ща жиз­не­на сила, ко­ято за­нап­ред ние ще из­в­ли­ча­ме и при­ла­га­ме навън, във ви­ди­мия фи­зи­чес­ки свят. А сега, ко­га­то се на­ла­га да ка­жа ня­кол­ко зак­лю­чи­тел­ни ду­ми от­нос­но Евангелието на Матей, бих ис­кал спе­ци­ал­но да под­чер­тая това, с ко­ето обик­но­ве­но при­вър­ш­вам лет­ни­те лек­ци­он­ни цикли, но и да при­ба­вя още не­що към то­зи тол­ко­ва чо­вешки и тол­ко­ва прек­ра­сен ре­ли­ги­озен източник, ка­къв­то е Евангелието на Матей.

Какво зас­та­ва пред нас, ко­га­то взе­мем Евангелието на Матей и се из­п­ра­вим пред чо­веш­ки­те из­ме­ре­ния на Христос Исус? Колкото и го­ля­ма да из­г­леж­да раз­ли­ка­та меж­ду обик­но­ве­ния зе­мен чо­век и он­зи човек, кой то при­ема Христос в се­бе си, раз­лис­тим ли Евангелието на Матей с не­об­хо­ди­мо­то смирение, пред нас зас­тава не друго, а са­ма­та стойност на човека, как­то и от­го­во­рът на го­ле­мия въпрос: В как­во точ­но се със­тои достойн­с­т­во­то на човека? Защото кол­ко­то и по­-нис­ко да стои на­ша­та чо­веш­ка при­ро­да от при­ро­да­та на Исус от Назарет, все пак тряб­ва да заявим: Ние но­сим та­зи чо­веш­ка при­ро­да в се­бе си и тък­мо тя е в със­то­яние да при­еме Божия Син, Сина на жи­вия Бог, в ре­зул­тат на ко­ето ид­ва обещанието: Отсега на­та­тък Божият Син мо­же да ос­та­не свър­зан с ду­хов­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на Земята, и ако един ден Земята дос­тиг­не край­на­та си цел, всич­ки хо­ра - до­кол­ко­то са­ми­те те го же­ла­ят - ще бъ­дат про­ник­на­ти от Христос. Но за да се бо­рим за то­зи идеал, ние има­ме нуж­да от смирение. Липсва ли смире- нието, то­зи иде­ал ще ни пра­ви гор­ди и ви­сокомерни, а то­га­ва ние ще раз­съж­да­ва­ме са­мо вър­ху това, ко­ето бих­ме мог­ли да пос­тиг­нем ка­то чо­веш­ки същества, без да оце­ня­ва­ме кол­ко ма­лък е бил всъщ­ност лич­ния ни при­нос в на­ша­та до­-­

В ед­на от мо­ите Мистерийни дра­ми ние от­к­ри­ва­ме точ­но оне­зи звуци, от ко­ито се нуж­да­ем за пос­ти­га­не­то на та­зи цел: на­й-­нап­ред във вто­ра­та сцена, ко­га­то Йоханес Томазиус е ка­то сма­зан от ду­ми­те „О човеко, познай се­бе си!", и после, ко­га­то ли­ку­вай­ки от ду­ми­те „О човеко, из­жи­вей се­бе си!", се из­ди­га в ми­ро­ви­те простори.

И сега, с от­во­рен пог­лед към ве­ли­чи­ето на Исус от Евангелието на Матей, ко­ето ни при­кан­ва към сми­ре­ние и осъз­на­ва­не на на­ша­та чо­веш­ка слабост, ние съ­зи­ра­ме и не­що друго: она­зи вът­реш­на истина, она­зи вътреш­на действителност, ко­ято ни из­ди­га над пропастта, съ­щес­т­ву­ва­ща меж­ду на­ша­та чо­веш­ка сла­бост и то­ва ,ко­ето тряб­ва и мо­жем да бъдем. И ако в ак­та на на­ше­то чо­веш­ко поз­на­ние чес­то се усе­ща­ме и ка­то сма­за ни от бо­жес­т­ве­но­то величие, спо­та­ено в човека, ние сме длъж­ни - осо­бе­но ако раз­по­ла­га­ме с доб­ра­та во­ля за то­ва - да из­жи­ве­ем по­не час­ти­ца от бо­жес­т­ве­ния Импулс, от „Сина на жи­вия Бог" и неп­ре­къс­на­то да си припом­ня­ме Христос Исус; за­що­то тук, къ­де­то ние - ка­то чо­веш­ки съ­щес­т­ва - мо­жем да из­жи­ве­ем Аза, чий­то на­й-­висш пред­с­та­ви­тел е Той, за нас, а и за всич­ки ид­ва­щи времена, проз­ву­ча­ха крат­ки­те и яс­ни думи: „О, човеко, из­жи­вей се­бе си!" И така, ако ние се до­би­ра­ме по то­зи на­чин до чо­веш­ка­та при­ро­да на Матеевото Евангелие - не слу­чай­ното е пър­во­то и на­й-б­лиз­ко до нас Евангелие - от не­го ви­на­ги ще ни об­лъх­ва сме­лост за живота, си­ла и на­деж­да за спра­вя­не с на­ши­те жи­тейс­ки задачи. Едва то­га­ва ние за­поч­ва­ме да раз­би­ра­ме и ис­тин­с­ко­то зна­че­ние на не­го­ви­те думи.