Лекции изнесени в Берн от до 12. 1910 г

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

През пос­лед­ни­те ча­со­ве ние обяс­них­ме как­во оз­на­ча­ва­ше Христос Исус за об­що­чо­веш­ка­та ево­лю­ция и как сили­те на чо­веш­кия Аз пос­те­пен­но тряб­ва­ше да се свър­жат с оне­зи способности, ко­ито чо­ве­кът бе­ше пос­тиг­нал в древ­ни­те Ми- стерии за смет­ка на един вид „понижаване" на своя Аз. И ако се­га още вед­нъж по­ис­ка­ме да изяс­ним нещата, след­ва да добавим: При всич­ки древ­ни пос­ве­ще­ния бе­ше на­ли­це въз­мож­нос­т­та чо­ве­кът да се из­ди­га в ду­хов­ния свят, в това, ко­ето оз­на­чих­ме ка­то Царствата небесни. Обаче по­ра­ди сво­е­об­ра­зи­ето на древно- то, пред­х­рис­ти­ян­с­ко посвещение, из­ди­га­не­то в ду­хов­ния свят, в Царствата не­бес­ни бе­ше въз­мож­но са­мо в от­със­т­ви­ето на ис­тин­с­кия чо­веш­ки Аз, кой­то не мо­же­ше да бъ­де съх­ра­нен в он­зи свой вид, ка­къв­то има­ше в ус­ло­ви­ята на се­тив­но­-фи­зи­чес­кия план. Следователно, не­ка за­нап­ред да раз­ли­ча­ва­ме след­ни­те две със­тояния на чо­веш­ка­та душа. Едното е рав­ноз­нач­но с това, ко­ето има днеш­ни­ят нор­ма­лен чо­век в ин­тер­ва­ла между про­буж­да­не­то сут­рин и зас­пи­ва­не­то ве- чер, т.е. в интервала, ко­га­то чрез своя Аз той въз­п­ри­ема пред­мети­те на се­тив­но­-фи­зи­чес­кия свят. При вто­ро­то със­то­яние на душата, чо­веш­ки­ят Аз е ка­то заг­лу­шен и ня­ма яс­но съз­на­ние за се­бе си. Тъкмо то­ва ду­шев­но със­то­яние бе­ше из­пол­з­ва­но в древ­ни­те Мистерии, ко­га­то чо­векът тряб­ва­ше да се из­ди­га в Царст- вата небесни. Но се­га те­зи Царства не­бес­ни - пър­во в сми­съ­ла на пред­теча­та Йоан Кръстител, а пос­ле и в сми­съ­ла на са­ма­та Христова про­по­вед - тряб­ва­ше да сля­зат долу, за да се про­бу­ди всред чо­ве­чес­т­во­то един съ­вър­ше­но нов им- пулс: опит­нос­ти­те от вис­ши­те све­то­ве ве­че тряб­ва­ше да бъ­дат въз­мож­ни при пъл­но за­паз­ва­не на обик­но­ве­ни­те Азови сили. Ето за­що бе­ше на­пъл­но естест- вено, когато, та­ка да се каже, вес­ти­те­ли­те на Христовото Събитие опи­са­ха вси-­

Вчера ние опи­сах­ме де­вет­те бла­жен­с­т­ва от пла­нин­с­ка­та проповед, ка­то из­хож­дах­ме тък­мо от та­зи глед­на точка. Бихме мог­ли да про­дъл­жим и по­-на­та­тък с из­с­лед­ва­ни­ята си вър­ху Евангелието на Матей, ка­то си служим с не­го­вия съв­ре­ме­нен превод, кой­то впро­чем съ­дър­жа и ня­кои неточности, въз­ник­на­ли при пре­во­да от ара­мейс­ки на гръцки. Но до­ри и ко­га­то взе­мем приб­ли­зи­тел­на­та вер­сия на гръц­кия текст, нав­ся­къ­де в продъл­же­ни­ето на пла­нин­с­ка­та проповед, ние яс­но усещаме, как по­-ра­но чо­веш­ки­те из­жи­вя­ва­ния са би­ли ли­шени от при­със­т­ви­ето на Аза. Ако по­-ра­но чо­ве­кът знаеше: Когато мо­ят Аз е заглушен, аз нав­ли­зам в ду­ховния свят и на­уча­вам не­що за него, се­га той е убеден: Занапред ще вник­вам в ос­нов­ни­те про­це­си и съ­би­тия на ду­хов­ния свят не как­то по-рано, а в пъл­но при­със­т­вие на моя Аз. Несъмнено, по­доб­ни не­ща мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни са­мо ако на­ис­ти­на се доб­ли­жим до тях, а съ­що и до упот­ре­ба­та на ста­ри­те имена, на ста­ри­те названия, на ста­ри­те об­ръ­ще­ния - в древ­нос­т­та наз­ва­ни­ята не са би­ли из­би­ра­ни така, как­то то­ва ста­ва днес, а с яс­но­то съз­на­ние за същ­нос­т­та на нещата. Това про­ли­ча­ва и от упот­ре­бе­ни­те ду­ми в пла­нин­с­ка­та проповед: Христос Исус чув­с­т­ву­ва се­бе си ка­то но­си­тел на Азовото съз­на­ние и то в ед­на по­-вис­ша степен, от­кол­ко­то по-рано, ко­га­то Царствата не­бес­ни не мо­же­ха да бъ­дат не­пос­ред­с­т­ве­но из­жи­вя­ва­ни от чо­веш­кия Аз. Ето за­що пред ду­ши­те на сво­ите уче­ни­ци той из­ра­зя­ва нас­тъ­пи­ла­та про­мя­на по след­ния начин: По-рано вие по­лу­ча­вах те ед­ни или дру­ги от­к­ро­ве­ния от Царствата небесни; оба­че от­се­га на­та­тък вие ще ги по­лу­ча­ва­те от ва­шия Аз. Ето за­що са и пос­то­ян­ни­те пов­то­ре­ния „Аз ви казвам": по­не­же Христос Исус усе­ща­ше се­бе си ка­то предста­ви­тел на она­зи чо­веш­ка душа, чий­то из­раз от­к­ри­ва­ме във формулата: „Аз каз­вам това; аз съм тук в моето пъл­но Азово съзнание!" Тези не­ща не би­ва да бъ­дат въз­п­ри­ема­ни повърхностно. Когато в про­дъл­же­ни­ето на пла­нин­с­ка­та про­по­вед сре­ща­ме об­ръ­ще­ни­ето „Аз ви казвам", то ни на­соч­ва имен­но към он­зи нов им­пулс, кой­то Христос Исус вло­жи в ево­лю­ци­ята на ця­ло­то човечество. Четете по то­зи на­чин про­дъл­же­ни­ето на пла­нин­с­ка­та про­по­вед и вие ще усетите, че той всъщ­ност казва: Досега вие не тряб­ва­ше да апе­ли­ра­те към Аза; оба­че от­се­га нататък, бла­го­да­ре­ние на това, ко­ето аз ви давам, пос­те­пен­но вие ще ов­ла­де­ете Царствата не­бес­ни чрез соб­с­т­ве­на­та си­ла на Аза. Цялата ат­мос­фе­ра на пла­нин­с­ка­та про­по­вед е про­пи­та от то­зи нов импулс: Азовата същ­ност на човека. А то­ва се от­на­ся и до след­ва­щи­те глави, ко­ито опис­ват т.нар. изцеления.

Както е известно, те­зи из­це­ле­ния са пред­мет на не­имо­вер­но об­шир­ни дискусии. И как­то всич­ки Вие знаете, глав­ни­ят въп­рос на те­зи дискусии, е въп­ро­сът за „чудесата". Непрекъснато ста­ва ду­ма за това, че тук ста­ваме сви­де­те­ли на ед­но или дру­го чудо. Нека да раз­г­ле­да­ме въп­ро­са за чу­де­са­та по-отблизо. Вчера аз
на­со­чих Вашето вни­ма­ние към ед­на важ­на подробност. Аз споменах, че съв­ре­мен­ни­ят чо­век всъщ­ност на­пъл­но подце­ня­ва промените, метаморфозите, ко­ито са нас­тъ­пи­ли в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во в хо­да на не­го­во­то развитие. Ако бих­те срав­ни­ли - раз­би­ра се не в груб, а в един по­-фин сми­съл - ед­но фи­зи­чес­ко тя­ло от времето, ко­гато е жи­вял Христос Исус, или от още по­-п­ре­диш­ни епохи, Вие щях­те да ус­та­но­ви­те ед­на ог­ром­на разлика, една разлика, ко­ято оба­че мо­же да бъ­де пот­вър­де­на не с ана­то­мич­ни средства, а са­мо чрез окул­т­но­то изследване. И Вие щях­те да потвърдите: фи­зи­чес­ко­то тя­ло е ста­на­ло по-плътно, по-концен- трирано. По вре­ме­то на Христос Исус то е би­ло мно­го по-меко. Тогавашният човек, за раз­ли­ка от днешния, все още е имал пред­с­та­ва за ня­кои си­ло­ви съ­от­но­ше­ния в тялото, ко­ито са мо­де­ли­ра­ли - и в из­вес­тен сми­съл уп­рав­ля­ва­ли - вся­ко фи­зи­ческо тяло, та­ка че нап­ри­мер мус­ку­ли­те са из­пък­ва­ли мно­го по-ясно, мно­го по-отчетливо. Неусетно и бавно, те­зи усе­ща­ния са из­чез­на­ли напълно. Кога- то се на­тък­не на ста­ри рисунки, изоб­ра­зя­ва­щи нап­ри­мер осо­бе­но из­пък­на­ли мус­кул­ни форми, ху­до­жес­т­ве­ни­ят кри­тик смята, че те се дъл­жат на пре­уве­ли­че­ние или нес­ръч­ност от стра­на на ста­ри­те майстори, по­не­же не подозира, че на те­зи ри­сун­ки съ­от­ветс­т­ву­ва ед­но съв­сем точ­но наблюдение, ко­ето за ста­ри­те вре­ме­на е би­ло на­пъл­но достоверно, ма­кар че за днеш­ни­те ус­ло­вия би се оказа­ло погрешно. Но не­ка да не се спи­ра­ме на те­зи неща, а да се със­ре­до­то­чим вър­ху осо­бе­нос­ти­те на то­га­вашни­те чо­веш­ки тела.

Силите на ду­ша­та и си­ли­те на Духа има­ха мно­го по-голямо, и та­ка да се ка­же мо­мен­тал­но въз­дейс­т­вие върху чо­веш­ко­то тяло, от­кол­ко­то по-късно, ко­га­то тя­ло­то ста­на по-плътно, и ду­ша­та из­гу­би сво­ето вли­яние вър­ху него. Ето за­що в оне­зи вре­ме­на ду­ша­та има­ше мно­го по­-го­ля­ма въз­мож­ност да уп­раж­ня­ва ле­чеб­ни въз­действия. Когато тя­ло­то из­па­да­ше в ня­ка­къв вид не­раз­по­ло­же­ние и слабост, ду­ша­та при­зо­ва­ва­ше всич­ки­те си сили, как­то и оз­д­ра­ви­тел­ни­те енер­гии от ду­хов­ния свят, за да го при­ве­де от­но­во в хар­мо­ния и ред. Тази власт на ду­ша­та над тя­ло­то пос­те­пен­но намаля. Но та­ка или ина­че ле­чеб­ни­те про­це­си в ста­ри­те вре­ме­на бя­ха - мно­го по­ве­че от­кол­ко­то днес - до го­ля­ма сте­пен ду­хов­ни процеси. И онези, ко­ито ми­на­ва­ха за лекари, далеч не бя­ха „физически" ле­ка­ри в днеш­ния сми­съл на думата, а лечители, ко­ито се опит­ва­ха да въз­дейс­т­ву­ват вър­ху тя­ло­то по окол­ни­те пъ­ти­ща на душата. Те пре­чис­т­ва­ха ду­ша­та и я на­си­ща­ха със здра­ви усещания, им­пулси и во­ле­ви сили, ка­то за цел­та при­ла­га­ха оп­ре­де­ле­ни ду­хов­но­-ду­шев­ни въз­дейс­т­вия - би­ло то в рам­ки­те на нор­мал­но­то чо­веш­ко съзнание, би­ло то в т.нар. хра­мов сън, кой­то за то­га­ваш­на­та епо­ха пред­с­тав­ля­ва­ше не друго, а до­веж­да­не­то на чо­ве­ка до със­то­яние на ясновидство.

И така, с ог­лед на то­га­ваш­ни­те кул­тур­ни отношения, тряб­ва да изтъкнем, че онези, ко­ито бя­ха ду­шев­но силни и мо­же­ха да апе­ли­рат към всич­ко онова, ко­ето са­-ми въз­п­ри­ема­ха от ду­хов­ния свят, бя­ха в със­то­яние да уп­раж­ня­ват за­бе­ле­жи­тел­ни въз­дейс­т­вия вър­ху душата, а чрез нея - и вър­ху тялото. Ето за­що оне­зи хора, които при­те­жа­ва­ха ду­хов­ни ка­чес­т­ва и мо­же­ха да из­лъч­ват ле­чеб­ни
си­ли в сво­ето обкръжение, бя­ха на­ри­ча­ни лечители. В об­щи линии, ле­чи­те­ли би тряб­ва­ло да бъ­дат на­ри­ча­ни не са­мо терапевтите, но и есеите. Обаче нека да про- ­дъл­жим нататък: На ед­но от на­ре­чи­ята в Предна Азия, ко­ето са из­пол­з­ва­ли на­й-­ве­че онези, в чиито ре­ди­ци въз­ник­на християнството, точ­ни­ят пре­вод на това, ко­ето ние бих­ме обоз­на­чи­ли ка­то „ду­хо­вен ле­чител", е ду­ма­та „Исус". В об­щи линии, Исус оз­на­ча­ва „ду­хо­вен лечител". И то­зи пре­вод е до го­ля­ма сте­пен правилен, по­не­же дър­жи смет­ка за чув­с­т­ве­на­та стра­на на нещата. Сега Вие бих­те мог­ли да усе­ти­те още по­-добре об­с­та­нов­ка­та в оне­зи времена, ко­га­то име­на­та и наз­ва­ни­ята са го­во­ре­ли са­ми по се­бе си. Но не­ка да се пре­не­сем още по­-на­вът­ре в кул­тур­ни­те от­но­ше­ния на то­га­ваш­на­та епоха.

Тогавашният чо­век би се из­ра­зил по след­ния начин:Да, на­ис­ти­на съ­щес­т­ву­ват хора, ко­ито имат дос­тъп до Мистериите и с це­на­та на това, че жер­т­ву­ват сво­ето Азово съзнание, те се свър­з­ват с оп­ре­де­ле­ни ду­хов­но­-душев­ни сили, ко­ито пос­ле из­лъч­ват в сво­ето обкръжение, прев­ръ­щай­ки се в ле­чи­те­ли на за­оби­ка­ля­щи­те ги хора. Да предположим, че един та­къв чо­век ста­ва уче­ник на Христос Исус. Тогава той би казал: Сега ние из­жи­вява­ме не­що забележително. Докато по­-ра­но ду­хов­ни ле­чи­те­ли мо­же­ха да бъ­дат са­мо онези, ко­ито при­ема­ха ду­ховни­те им­пул­си в Мистериите, и то на­ми­рай­ки се в ед­но по­ни­же­но Азово съзнание, се­га ние сре­ща­ме един, който мо­же всич­ко то­ва без по­мощ­та на Мистериите и тех­ни­те процедури, на­ми­рай­ки се не в понижено, а в нормал­но и буд­но Азово съзнание.

Необичайното в слу­чая съв­сем не се свеж­да до това, че се из­вър­ш­ват ле­че­ния по ду­хо­вен път. Обстоятелството, че Евангелието на Матей ни раз­каз­ва за един ду­хо­вен лечител, съв­сем не би из­г­леж­да­ло стран­но за то­гаваш­ни­те хора. Те би­ха попитали: И как­во чуд­но има в това, че да­ден чо­век ле­ку­ва по ду­хо­вен път? Това е на­пъл­но естествено!

Изброяването на та­ки­ва из­це­ле­ния не би пред­с­тав­ля­ва­ло ни­как­во чу­до за то­га­ваш­ни­те времена. Забележително­то е това, че ав­то­рът на Матеевото Евангелие казва: Тук сме из­п­ра­ве­ни пред един, кой­то вна­ся в чо­ве­чество­то на­пъл­но но­ва суб­с­тан­ци­ал­на сила; след­вай­ки им­пул­си­те на своя Аз - от кой­то по­-ра­но не бя­ха въз­можни как­ви­то и да са ле­чеб­ни въз­дейс­т­вия - се­га той пра­ви тък­мо това; той мо­же да лекува, апе­ли­рай­ки към оне­зи сили, с ко­ито по­-ра­но ни­кой не мо­же­ше да лекува. Следователно, в Евангелието се раз­каз­ва за съв­сем дру­ги неща, от­кол­ко­то обик­но­ве­но се мисли. Бихме мог­ли да при­ве­дем мно­го доказателства, вклю­чи­тел­но и исторически, за да по­со­чим кол­ко вер­ни са из­во­ди­те на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука, ко­ито ние черпим от на­ши­те окул­т­ни източници. Нека да се спрем са­мо на ед­но от тях.

Ако на­ши­те твър­де­ния са верни, би тряб­ва­ло хо­ра­та от древ­нос­т­та да жи­ве­ят с убеждението: при оп­ре­де­лени ус­ло­вия онези, ко­ито при­мер­но са слепи, мо­гат да бъ­дат из­ле­ку­ва­ни с по­мощ­та на ду­хов­ни въз­действия. Много от ху­до­жес­т­ве­ни­те изоб­ра­же­ния на древ­нос­т­та с пра­во на­соч­ват вни­ма­ни­ето ни към по­доб­ни
мисли. Споменатият в ми­на­ла­та лек­ция Джон М. Робертсън опис­ва ед­на кар­ти­на в Рим, ко­ято изоб­ра­зя­ва Ескулап, сто­ящ пред два­ма слепи; и ес­тес­т­ве­но той решава, че тук е по­ка­за­но ед­но „изцеление", ко­ето пос­ле е заим­с­т­ву­ва­но от еван­ге­лис­ти­те и вклю­че­но в Евангелията. Обаче тук съ­щес­т­вен е не чу­дот­вор­ни­ят ха­рак­тер на ду­хов­но­то лечение; тук пос­ла­ни­ето на ху­дож­ни­ка гласи: Ес- кулап е един от оне­зи посветени, ко­ито в Мистери­ите се свър­з­ва­ха с ду­хов­ни­те ле­чеб­ни си­ли при оби­чай­но­то за то­га­ваш­ни­те ус­ло­вия по­ни­же­ние на Азовото съзнание. Обаче ав­то­рът на Матеевото Евангелие ис­ка да ни ка­же съв­сем друго: Христос пос­ти­га из­це­лени­ето не по то­зи начин; това, ко­ето жи­вя ка­то ед­нок­ра­тен им­пулс в Христос, пос­те­пен­но тряб­ва да бъ­де постиг­на­то от ця­ло­то човече- ство, та­ка че соб­с­т­ве­ни­те си­ли на Аза да се пре­вър­нат съ­щев­ре­мен­но и в ле- чебни, в оз­д­ра­ви­тел­ни сили. Днес хо­ра­та все още не мо­гат да пос­тиг­нат това, по­не­же то ще ста­не ед­ва в след­ва­щи­те пе­ри­оди на об­що­чо­веш­ка­та еволюция. Но та­ка или ина­че това, ко­ето се из­вър­ши с Христос в на­ча­ло­то на наше­то лето- броене, ще се пре­вър­не в дос­то­яние на хо­ра­та и пос­те­пен­но те ще ста­нат спо­соб­ни да го проявяват. Ето как­во ис­ка­ше да опи­ше ав­то­рът на Матеевото Еван- гелие в сво­ите чу­дот­вор­ни изцеления!

Опирайки се на окул­т­но­то изследване, аз тряб­ва да кажа: Авторът на Матеевото Евангелие изоб­що не е възна­ме­ря­вал да опис­ва ни­как­ви „чудеса", а не­що есте- ствено, не­що самопонятно; той прос­то ис­ка­ше да посочи, че всич­ко то­ва ста­ва по един съ­вър­ше­но нов начин. Ето как из­г­леж­дат нещата, ко­га­то ги раз­г­леж­да­ме от ду­ховно­-на­уч­на глед­на точка. Ето как тък­мо Евангелията са спо­ле­те­ни от въз­мож­но на­й-­дъл­бо­ко­то не­раз­би­ра­не от стра­на на хората.

Но ако еван­гел­с­ки­ят раз­каз е достоверен, как би след­ва­ло да про­дъл­жи по-нататък? Ние видяхме: Това, ко­ето нас­тъ­пи в жи­во­та на Христос Исус чрез т. нар. Изкушение, бе­ше един вид спус­ка­не във всич­ки оне­зи процеси, ко­ито чо­ве­кът из­жи­вя­ва при сво­ето сли­за­не във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Видяхме още, как излъч­ва­ща­та се от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло си­ла е в със­то­яние да дейс­т­ву­ва по та­къв начин, как­то то­ва е из­ра­зе­но в пла­нин­с­ка­та про­по­вед и пос­лед­ва­ли­те я чу­дот­вор­ни изцеления. После ста­ва ясно, че то­зи Христос Исус дейс­т­ву­ва съ­що и спо­ред прин­ци­пи­те на Мистериите, а именно, че се­га той тряб­ва да прив­ле­че сво­ите ученици.

Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем Евангелието на Матей с ог­лед на събитията, ра­зиг­ра­ли се след пла­нин­с­ка­та про­повед и чу­дот­вор­ни­те изцеления, след­ва да раз­по­ла­га­ме с из­вес­т­на подготовка, как­ва­то е ес­тес­т­ве­но да има­ме след ка­то го­ди­ни на­ред сме нап­ред­ва­ли в поз­на­ни­ето на ед­ни или дру­ги окул­т­ни факти. Ако чо­век дей- с­т­вител­но тряб­ва да ми­не през посвещението, за да от­к­рие пъ­тя към вис­ши­те светове, той ра­но или къс­но сти­га до един вид има­ги­на­тив­но познание. Онези, ко­ито се на­ми­ра­ха око­ло Христос Исус, тряб­ва­ше да ов­ла­де­ят не са­мо спо­соб­нос­т­та да чу­ят ве­ли­чес­т­ве­ни­те ду­ми на пла­нин­с­ка­та проповед, те тряб­ва­ше не са­мо да участву­ват в събитията, рес­пек­тив­но в чу­дот­вор­ни­те изцеления, ко­ито

А се­га не­ка от­но­во да се за­дъл­бо­чим в начина, по кой­то уче­ни­ци­те нав­ли­зат във вис­ши­те светове. Впрочем, за да раз­бе­рем това, ко­ето аз се­га обяснявам, ос­вен изслушването, не­об­хо­ди­ма е и по­не мал­ко доб­ра воля, про­тъ­ка­на от ус­во­ява­но­то тук ду­хов­но­-на­уч­но познание. Бих ис­кал да ви въ­ве­да по въз­мож­но на­й-­ясен път в след­ва­щи­те опи­са­ния от Евангелието на Матей.

Нека още вед­нъж да си припомним, че пос­ве­ще­ни­ето има сво­ите две страни. От ед­на стра­на чо­ве­кът нав­лиза във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, къ­де­то той, та­ка да се каже, се за­поз­на­ва със сво­ята вът­реш­на същ­ност и се свър­з­ва с при­съ­щи­те му съзидателни, твор­чес­ки сили. От дру­га стра­на той из­ли­за на­вън в ду­хов­ния свят и, та­ка да се каже, се раз­ли­ва в Макрокосмоса. Вие доб­ре знаете, че що се от­на­ся до ре­ал­нос­т­та - а не до съз­на­ни­ето - тук ние сме из­п­ра­ве­ни пред един процес, кой­то нас­тъп­ва все­ки път в ми­га на заспиването. Човекът из­в­ли­ча сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и Аза от фи­зи­чес­ко­-­етер­ния си ор­га­ни­зъм и ги раз­ли­ва в звез­д­ния свят, за да при­еме от не­го оп­ре­де­ле­ни сили; от тук ид­ва и име­то „ас­т­рал­но тяло". Това, ко­ето чо­ве­кът пос­ти­га при та­зи раз­но­вид­ност на пос­ве­ще­ни­ето - из­в­ли­чай­ки ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза от фи­зи­чес­ко­-­етер­ния си ор­га­ни­зъм - пред­с­та-­
вля­ва не са­мо един поз­на­ва­те­лен акт, об­х­ва­щащ на­ша­та Земя, но и ед­но раз­ли­ва­не в Космоса, едно за­поз­на­ва­не със звез­д­ния свят и не­го­ви­те сили. Но всич­ко онова, до ко­ето чо­ве­кът се до­кос­ва­ше при своето раз­ли­ва­не в Космоса, всич­ко то - след Йоановото Кръщение на Христос Исус - се ока­за тук, в не­пос­редстве­на бли­зост до зем­ни­те хора. С дру­ги думи, се­га то бе­ше дос­та­тъч­но не са­мо по вре- ­ме на тях­но­то трансо­во или спя­що съзнание, но и тогава, ко­га­то те бя­ха будни, т.е. ко­га­то с ас­т­рал­но­то си тя­ло и Аза нав­ли­заха в дос­та­тъч­на сте­пен в своя фи­зи­чес­ко­-­ете­рен организъм. Ето за­що се­га чо­ве­кът дейс­т­ви­тел­но мо­же­ше да се свър­же със звез­д­ни­те си­ли и да ги вклю­чи във фи­зи­чес­ки­те про­це­си на зем­ния свят.

Към това, ко­ето Христос Исус извърши, мо­же да се до­ба­ви и следното: Бла- годарение на спе­ци­ал­но под­готве­но­то си фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, той съб­ра в се­бе си си­ли­те на Слънцето, на Луната, на звез­д­ния свят и изоб­що на це­лия Космос, кой­то при­над­ле­жи на на­ша­та Земя; и ко­га­то той вър­ше­ше нещо, всъщ­ност чрез не­го­во­то пос­ред­ни­чес­т­во дейс­т­ву­ва­ха съзидателните, оздравителни, жиз­не­ук­реп­ва­щи кос­ми­чес­ки сили, които ина­че об­г­ръ­щат спя­щия човек, до­ка­то той се на­ми­ра из­вън фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Христос Исус дейс­т­ву­ва­ше с по­мощ­та на та­ки­ва сили, ко­ито бя­ха прив­ле­че­ни от Космоса бла­го­да­ре­ние на не­го­во­то тя­ло и се­га - от­но­во чрез не­го­во­то тя­ло - се раз­п­рос­ти­ра­ха наоколо, вклю­чи­тел­но и вър­ху уче­ни­ци­те му. И сега, бла­го­да­ре­ние на сво­ята възприем- чивост, уче­ни­ци­те на­ис­ти­на мо­же­ха да усетят: Да, то­зи Христос Исус, из­п­равен пред нас, е ед­но Същество, чрез ко­ето към всич­ки нас - ка­то един вид ду­хов­на хра­на - при­иж­дат си­ли­те на Космоса; да, се­га те­зи мак­ро­кос­ми­чес­ки си­ли са раз­ле­ти над всич­ки нас.

Обаче са­ми­те уче­ни­ци се на­ми­ра­ха в ед­но двойс­т­ве­но със­то­яние на съзнанието, за­що­то те все още не бя­ха твър­де нап­ред­на­ли в сво­ето развитие, към ко­ето пра­ве­ха пър­ви­те си стъп­ки тък­мо по­ра­ди бли­зос­т­та си до Христос. Самите те неп­ре­къс­на­то се на­ми­ра­ха в ед­но двойс­т­ве­но със­то­яние на съзнанието, ко­ето мо­же да бъ­де срав­не­но с буд­но­то и спя­що­то чо­веш­ко съзнание. Или с дру­ги думи: Редувайки буд­ност и сън, те мо­же­ха да из­пит­ват вър­ху се­бе си ма­гич­ни­те си­ли на Христос, как­то в едното, та­ка и в дру­го­то състояние, мо­же­ха да из­пи­тат вър­ху се­бе си те­зи си­ли денем, ко­га­то той зас­та­ва­ше пред тях, но съ­що и нощем, до­ка­то спя­ха и се на­ми­ра­ха из­вън фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Докато ина­че чо­ве­кът е не­съз­на­тел­но раз­лят в звез­д­ния свят и не знае ни­що за него, се­га ре­дом с уче­ни­ци­те бе­ше и Христовата сила; те я за­бе­ляз­ва­ха и бя­ха убедени: тя сва­ля за нас хра­на от звез­д­ния свят.

Обаче двойс­т­ве­но­то със­то­яние на тях­но­то съз­на­ние има­ше и друг аспект. Както у все­ки човек, та­ка и у учени­ци­те на Исус, след­ва да се съ­об­ра­зя­ва­ме с обстоя- телството, че те но­се­ха в се­бе си оп­ре­де­ле­ни заложби, които евен­ту­ал­но ще бъ­дат про­яве­ни в след­ва­щи­те инкарнации. У всич­ки Вас например, ве­че са нали- це, ма­кар и в за­ро­ди­шен вид, качествата, ко­ито ще се про­явят - ес­тес­т­ве­но под

Приблизително та­ка сто­яха не­ща­та и с учениците. Докато се на­ми­ра­ха в буд­но състояние, Христовата си­ла про­ник­ва­ше в тях и те си казваха: Докато сме буд- ни, Христовата си­ла се вли­ва в нас, как­то и след­ва да бъде в на­ше­то нор­мал­но днев­но съзнание. Но как сто­яха не­ща­та с тях нощем, до­ка­то те спяха? Благода- рение на факта, че бя­ха уче­ни­ци на Исус и Христовата си­ла пул­си­ра­ше в тях, до­ри и по вре­ме на сън, те ста­ва­ха яс­новиждащи. И то­га­ва те виж­да­ха не това, ко­ето се случ­ва в момента, а да­леч­ни­те бъ­де­щи събития, ко­ито стоят пред чо- вечеството. Те се по­то­пя­ва­ха в ис­тин­с­ко мо­ре от ас­т­рал­ни образи, за да ви­дят там бъ­де­ще­то на човеш­кия род.

И така, за уче­ни­ци­те съ­щес­т­ву­ва­ха две ос­нов­ни състояния. За ед­но­то от тях те знаеха: Ето, то­ва е на­ше­то дневно съзнание, при ко­ето Христос сва­ля мо­гъ­щи­те си­ли от Космоса и ни ги пре­дос­та­вя ка­то един вид ду­хов­на храна. Понеже е иден­ти­чен със са­ма­та Слънчева сила, той от­но­во ни пре­дос­та­вя всич­ко онова, ко­ето по­-рано се съ­дър­жа­ше в уче­ни­ето на Заратустра, всич­ко онова, ко­ето хрис­ти­ян­с­т­во­то та­ка или ина­че прие ка­то заратустризъм. Ето как с по­мощ­та на Слънцето, към нас се спус­кат си­ли­те от се­дем­те днев­ни съзвездия. Така ние при­ема­ме храната, от ко­ято се нуж­да­ем в рам­ки­те на деня.

А що се от­на­ся до нощ­но­то съзнание, уче­ни­ци­те мо­же­ха да си кажат: Сега, бла­го­да­ре­ние на Христовата сила, ние въз­п­ри­ема­ме нощ­но­то Слънце, оно­ва не­ви­ди­мо Слънце, чрез ко­ето до нас дос­ти­га не­бес­на­та хра­на от ос­та­на­ли­те пет съзвездия.

Или с дру­ги думи, в сво­ето има­ги­на­тив­но ясновидство, уче­ни­ци­те усещаха: Ние сме свър­за­ни със си­ла­та на Христос, със си­ла­та на Слънцето. Тя ни из­п­ра­ща тък­мо онова, ко­ето е не­об­хо­ди­мо за хо­ра­та от на­ше­то съвремие, т.е. за чет­вър­та­та кул­тур­на епоха. Повтарям, че то­ва се от­на­ся за хо­ра­та от чет­вър­та­та кул­тур­на епоха.

А в дру­гия вид съзнание, Христовата си­ла ни из­п­ра­ща онова, ко­ето мо­жем да по­лу­чим чрез нощ­но­то Слънце от ос­та­на­ли­те пет нощ­ни съзвездия. Обаче всич­ко то­ва се от­на­ся за след­ва­щия пе­ри­од от време, т.е. за пета­та кул­тур­на епоха.

Да, ето как­во из­жи­вя­ха уче­ни­ци­те на Исус. Но по ка­къв на­чин се опи­та­ха да го из­ра­зят те? В след­ва­щия час ние нак­рат­ко ще об­съ­дим из­раз­ни­те въз­мож­нос­ти за по­до­бен вид опитности: се­га ще спо­ме­нем са­мо следното.

Според един от древ­ни­те ези­ко­ви изрази, оп­ре­де­лен брой хо­ра би­ли на­ри­ча­ни „хиляди", ка­то с ог­лед на ед­на или дру­га важ­на ха­рак­те­рис­ти­ка би­ло при­ба­вя­но съ­от­вет­но­то число; нап­ри­мер хо­ра­та от Четвъртата кул­турна епо­ха би­ли обоз-­

Следователно, хо­ра­та от Четвъртата епо­ха - че­ти­ри­те хи­ля­ди - са из­х­ран­ва­ни от не­бе­то бла­го­да­ре­ние на седем­те не­бес­ни хляба, т.е. чрез се­дем­те днев­ни съз­вез­дия на Зодиака. А хо­ра­та от Петата епо­ха - пет­те хи­ляди - ще бъ­дат из­х­ран­ва­ни чрез пет­те не­бес­ни хляба, чрез пет­те нощ­ни съз­вез­дия на Зодиака. Като в слу­чая вина­ги се за­гат­ва и за раз­г­ра­ни­чи­тел­на­та ли­ния меж­ду днев­ни­те и нощ­ни­те съзвездия, а то­ва е съз­вез­ди­ето Риби.

Тук ние се до­кос­ва­ме до ед­на тайна, до един от на­й-­важ­ни­те мис­те­рий­ни про- цеси: ма­гич­на­та връз­ка меж­ду Христос и учениците. Христос ни да­ва да раз­бе­рем яс­но - той не го­во­ри за ста­рия квас на фарисеите, а чрез кос­ми­чес­ки­те Слънчеви си­ли им пре­дос­та­вя ед­на не­бес­на храна, въп­ре­ки че не раз­по­ла­га с ни­що друго, освен се­дем­те днев­ни хляба, се­дем­те днев­ни съзвездия, а дру­гия път - пет­те нощ­ни хляба, пет­те нощ­ни съз­вездия. Между тях са Рибите, и за да ста­нат не­ща­та още по-ясни, еван­ге­лис­тът Матей допълва: „две риби" (14, 13-21).

Кой би могъл, нав­ли­зай­ки в те­зи дъл­би­ни на Матеевото Евангелие, все още да се съмнява, че тук дейс­т­ви­телно ста­ва ду­ма за ед­но благовестие, ко­ето ни връ­ща към Заратустра, по­не­же тък­мо той бе­ше онзи, кой­то пръв на­со­чи чо­ве­чес­т­во­то към ду­ха на Слънцето; кой­то бе­ше един от пър­ви­те мисионери, нап­ра­ви­ли дос­тъп­на и раз­би­ра­ема - по­не за тези, ко­ито бя­ха въз­п­ри­ем­чи­ви за нея - спус­ка­ща­та се към Земята ма­гич­на си­ла на Слънцето?

И как пос­тъп­ват се­га ле­ко­мис­ле­ни­те тъл­ку­ва­те­ли на Библията? В Евангелието на Матей те откриват, че вед­нъж се го­во­ри за нах­ран­ва­не­то на че­ти­ри хи­ля­ди ду­ши със се­дем хляба, а друг път - за нах­ран­ва­не­то на пет хи­ля­ди ду­ши с пет хляба, ка­то счи­тат вто­рия слу­чай за пов­то­ре­ние на пър­вия и казват: Ето как неб­режни­ят тек­с­то­пи­сец на то­зи документ, как­то чес­то ста­ва с преписвачите, прос­то не е бил дос­та­тъч­но вни­мате­лен и еди­ния път опис­ва нах­ран­ва­не­то на че­ти­ри­те хи­ля­ди със се­дем хляба, а дру­гия път - нах­ран­ва­не­то на пет­те хи­ля­ди с пет хля­ба (Матей 14, 13-21 и 15, 32-38).

Изобщо не се съмнявам, че не­що по­доб­но мо­же да се слу­чи при днеш­но­то фаб­ри­ку­ва­не на книги. Обаче Евангелията съв­сем не са въз­ник­на­ли по та­къв начин. И ко­га­то те пов­та­рят два пъ­ти един и същ разказ, то­зи факт има сво­ите дъл­бо­ки основания. И тък­мо за­що­то Евангелието на Матей се до­кос­ва до те­зи дъл­бо­ки тайни, с чи­ято по­мощ още ед­но сто­ле­тие пре­ди по­явя­ва­не­то на Христовото

Но да про­дъл­жим нататък.

Първоначално Христос поз­во­ли на силата, с ко­ято раз­по­ла­га­ше - т.е. си­ла­та на имагинативното, ас­т­рал­но виж­да­не - да се раз­п­рос­т­ре и вър­ху учениците. Това е за­гат­на­то съв­сем ясно. Бихме мог­ли да кажем: Който има очи, не­ка да чете! - как­то по-рано, ко­га­то не всич­ко е би­ло записвано, хо­ра­та са казвали: Който има уши да слуша, не­ка слуша! И така, кой­то има очи, не­ка да че­те Евангелията. Загатнато ли е някъде, че та­зи си­ла на Христовото Слънце се от­к­ри­ва на уче­ни­ци­те по един на­чин през деня, и по друг на­чин през нощта? Да, за­гат­на­то е, и то съв­сем ясно. Вземете Евангелието на Матей и на­ме­ре­те съ­от­вет­но­то място.

През чет­вър­та­та нощ­на стра­жа - т.е. меж­ду три и шест ча­са сут­рин­та - спя­щи­те уче­ни­ци ви­дя­ха как над езе­ро­то се но­си нещо, ко­ето те пър­во­на­чал­но смет­на­ха за призрак, или с дру­ги думи, то­ва бе­ше нощ­на та си­ла на Слънцето, ко­ято е от­ра­зе­на от Христос (14, 25-26). Следователно, по­со­чен е един точ­но оп­ре­де лен момент, по­не­же са­мо то­га­ва - чрез пос­ред­ни­чес­т­во­то на ед­но та­ко­ва Същество, как­во­то е Христос - уче­ни­ци­те мо­же­ха да при­емат в се­бе си си­ла­та на Космоса. И така, Христос Исус бро­ди из Палестина и в прид­виж­ва­не­то на та­зи лич­ност ние има­ме ед­но средство, чрез ко­ето Слънчевата си­ла мо­же­ше да проник­ва в на­ша­та Земя; ето за­що ви­на­ги се из­тък­ва кон­с­те­ла­ци­ята на Слънцето спря­мо съзвездията, спрямо не­бес­ни­те хлябове. В Евангелието на Матей нав­ся­къ­де е пред­с­та­ве­на тък­мо та­зи кос­ми­чес­ка при­рода, то­ва вли­ва­не на кос­ми­чес­ки­те си­ли в пла­не­тар­но­то тя­ло на Земята; нещо, ко­ето е въз­мож­но единстве­но чрез пос­ред­ни­чес­т­во­то на Христос.

Христос Исус тряб­ва­ше да пос­ве­ти сво­ите ученици, т.е. онези, ко­ито бя­ха спе­ци­ал­но пред­наз­на­че­ни за това, по един твър­де осо­бен начин, та­ка че те не са­мо да виж­дат имагинативните, ас­т­рал­ни об­ра­зи на ду­хов­ния свят, а и да чу­ват - нещо, ко­ето ние чес­то сме опис­ва­ли ка­то из­ди­га­не в све­та на Девакана – про- цесите, ра­зиг­ра­ва­щи се там. Така че те мо­же­ха да тър­сят та­зи личност, ко­ято на фи­зи­чес­кия план им се явя­ва­ше ка­то Христос Исус, съ­що и го­ре в ду­хов­ни­те светове. С дру­ги думи, те тряб­ва­ше да станат яс­но­виж­да­щи не са­мо по от­но­ше­ние на ас­т­рал­ния план, но и по от­но­ше­ние на по­-вис­ши­те сфе­ри от ду­хов­ния свят. Само че не всич­ки бя­ха в със­то­яние да пос­тиг­нат това, а са­мо онези, ко­ито бя­ха до на­й-­го­ля­ма сте­пен въз­п­ри­ем­чи­ви за бли­ка­ща­та от Христос сила, и то­ва бяха, в сми­съ­ла на Матеевото Евангелие, уче­ни­ци­те Петър, Яков и Йоан.

Ето за­що Евангелието на Матей ни раз­каз­ва (17, 1-13) как Христос от­веж­да те­зи ученици, от­во­ре­ни до на­й-­го­ля­ма сте­пен за не­го­ви­те кос­ми­чес­ки сили, на „ви­со­ка­та планина", за да ги из­диг­не над ас­т­рал­ния план и да ги въ­ве­де в сфе­ра­та на Девакана, къ­де­то те мо­же­ха да съ­зер­ца­ват не са­мо ду­хов­ния пър­во­образ на

И така, в Евангелието на Матей, Христос Исус е опи­сан ка­то господар, ка­то но­си­тел на она­зи сила, ко­ято нав­ре­ме­то Заратустра въз­вес­ти ка­то Слънчева сила. Евангелието на Матей пре­да­ва не­ща­та на­пъл­но вярно: чрез пос­ред­ни­чес­т­во­то на Исус от Назарет и ед­нок­рат­ния му зе­мен жи­вот в съ­от­вет­но­то физическо, етер­но и ас­т­рал­но тяло, та­зи Слънчева сила, то­зи Дух на Слънцето, Аура Маз- дао или Ормузд, за ко­ято Заратустра мо­жа са­мо да каже, че жи­вее в Слънцето, ус­пя да се пре­вър­не в един мо­гъщ ево­лю­ци­онен им­пулс за раз­вити­ето на на­ша­та Земя. Или с дру­ги думи: Азовите си­ли бя­ха кон­цен­т­ри­ра­ни в ед­на лич­ност по та­къв начин, че в хо­да на след­ва­щи­те си ин­кар­на­ции хо­ра­та неп­ре­къс­на­то ще при­емат те­зи си­ли в се­бе си: или чрез участи­ето си в Христовото Събитие, или чрез при­ема­не­то на Христовото Същество в он­зи смисъл, кой­то вла­га апос­тол Павел. Преминавайки от ед­на ин­кар­на­ция в друга, хо­ра­та се приб­ли­жа­ват до пла­не­тар­ния край на Земята и оне­зи от тях, ко­ито ис­кат да про­ник­нат ду­ши­те си със си­ла­та на личността, жи­вя­ла ня­ко­га тук, на фи­зи­чес­кия план, ще се из­ди­гат до все по­-вис­ши сфери. Навремето онези, ко­ито бя­ха предопределени, мо­жа ха да ви­дят с фи­зи­чес­ки­те си очи Христос в тя­ло­то на Исус от Назарет. В хо­да на пла­не­тар­на­та еволюция, то­ва тряб­ва­ше да се слу­чи за­ра­ди ця­ло­то човечество: Христос, кой­то по­-ра­но мо­же­ше да бъ­де са­мо съ­зер­цавай ка­то Дух на Слън- цето, сле­зе от не­бес­ни­те сфе­ри и се свър­за със си­ли­те на Земята.

И тък­мо чо­ве­кът е оно­ва същество, в ко­ето тряб­ва­ше да за­жи­вее съ­зи­да­тел­на­та Слънчева сила, ко­ято ня­ко­га сле­зе и на­ме­ри убе­жи­ще в ед­но фи­зи­чес­ко тяло. Но се­га­.­ид­ва времето, ко­га­то Слънчевата си­ла от­но­во ще се раз­лее навън. И ра­бо­та­та е там, че тя все по­ве­че и по­ве­че ще се вли­ва в чо­веш­ки­те същества, до­кол­ко­то в хода на сво­ите ре­ин­кар­на­ции те поз­во­ля­ват на фи­зи­чес­ко­то тя­ло да се про­ник­не с Христовата сила. Естествено, не вся­ко фи­зи­чес­ко тя­ло мо­же това,
ко­ето бе­ше пос­тиг­на­то след слож­ни­те ме­та­мор­фо­зи на две­те де­ца Исус, поз­во­ли­ли на Заратустра да се из­диг­не до на­й-­вис­ша­та степен, в ко­ято - през три­те го­ди­ни от Кръщението до Голгота -Христос жи­вя в тя­ло­то на Исус от Назарет.

Хората, ко­ито с го­тов­ност при­емат в се­бе си Христовата сила, все по­ве­че ще се из­пъл­ват с нея: пър­во­на­чално вътрешно, а после, все по­ве­че и по­ве­че външно. Да, хо­ра­та от бъ­де­ще­то не са­мо ще раз­би­рат Христовото Същество, те ще се из­пъл­ват с него! И пред го­ля­ма част от Вас, аз ве­че по­со­чих как ще из­г­леж­да при­съеди­ня­ва­не­то към Христос в хо­да на об­що­чо­веш­ка­та и пла­не­тар­на­та еволю- ция. В ед­на от мо­ите мис­те­рийни драми, чрез яс­но­вид­ка­та Теодора, е пред­с­та­ве­на ед­на личност, ко­ято е раз­ви­ла в се­бе си си­ла­та да вижда в близ­ко­то бъде- ще, а ка­то ця­ло тук е описано, как в не­да­леч­но бъ­де­ще ще се по­явят пър­во­на­чал­но ма­лък брой хора, а пос­ле все по­ве­че и повече, ко­ито ще виж­дат об­ра­за на Христос, но не ве­че във фи­зи­чес­кия свят, а в етер­ния свят; и те ще мо­гат то­ва не по­ра­ди ня­как­во ду­хов­но обучение, а бла­го­да­ре­ние на оп­ре­де­лена сте­пен от пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на на­ша­та Земя, ка­то в още по­-да­леч­но­то бъ­де­ще те ще виж­дат Христос и в дру­га форма.

По-рано Христос мо­же­ше да бъ­де виж­дан в не­го­вия фи­зи­чес­ки образ, по­не­же хората, ко­ито то­га­ва се на­мира­ха на фи­зи­чес­кия план, тряб­ва­ше да го из­жи­ве­ят имен­но под та­зи форма. Обаче Христовият Импулс би ос­та­нал неразгърнат, ако не мо­же­ше да се раз­вие и по-нататък.

Ние жи­ве­ем в на­ве­че­ри­ето на ед­на епо­ха - не­ка то­ва да проз­ву­чи ка­то един вид пре­диз­вес­тие - ко­га­то с по­-висши­те си си­ли хо­ра­та ще мо­гат да виж­дат Хрис- тос. И още пре­ди края на 20. век, из­вес­тен брой хо­ра дейс­т­вител­но ще се пре­вър­нат в „Теодори", с дру­ги думи, то­га­ва пред от­во­ре­ни­те им ду­хов­ни очи ще се ра­зиг­ра­ват оне­зи събития, ко­ито Павел мо­жа да наб­лю­да­ва пред Дамаск, по­не­же той бе­ше са­мо един „преж­дев­ре­менно роден" (1. Кор. 15, 8) и пред­с­тав­ля­ва­ше са­мо на­ча­ло­то на ед­но ду­шев­но­-ду­хов­но развитие, ко­ето ще обхва­ща все по­-го­ля­ма част от хората. Още пре­ди края на 20. век из­вес­тен брой хо­ра ще из­жи­ве­ят Христос така, как­то го из­жи­вя Павел пред Дамаск и ня­ма да се нуж­да­ят от ни­как­ви Евангелия, съ­що как­то и Павел не се нуж­да­еше от нищо, ко­га­то бе­ше оза­рен от не­пос­ред­с­т­ве­но­то си поз­на­ние за Христос (Деяния 9, 1-22). Благо­да­ре­ние на вът­реш­ни­те си опитности, те ще зна­ят как сто­ят не­ща­та с Христос, кой­то то­га­ва ще из­рас­т­ва пред очи­те им не в своя физически, а в своя ете­рен образ.

Всъщност тук ста­ва ду­ма за вто­ро­то ид­ва­не на Христос - то­зи път в етер­ни одежди; спо­ред как­то се бе­ше явил на Павел пред Дамаск. Сега на­ша­та за­да­ча е спе­ци­ал­но да подчертаем: Според вът­реш­на­та при­ро­да на Христовото Събитие онзи, кой­то в на­ча­ло­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене жи­вя ка­то Христос Исус в ед­но физи­чес­ко тяло, сега, още пре­ди из­ти­ча­не­то на на­ше­то сто­ле­тие ще се яви на хората, но ве­че в етер­ни одежди, как­то се яви и на Павел пред вра­ти­те на Да- маск. И ако хо­ра­та раз­ви­ят сво­ите вис­ши способности, те ще вник­нат в ця­ло­то
бо­гатс­т­во на Христовата природа. Обаче не би има­ло ни­ка­къв смисъл, ни­ка­къв нап­редък, ако Христос тряб­ва­ше за вто­ри път да се явя­ва в ед­но фи­зи­чес­ко тя- ло; по­не­же в то­зи слу­чай пър­во­то му явя­ва­не би се ока­за­ло напразно. Това озна- чава, че не­го­во­то пър­во явя­ва­не не е да­ло въз­мож­ност на хо­ра­та да раз­ви­ят сво­ите по­-вис­ши сили. А сми­съ­лът на Христовото Събитие се със­тои в следното: чо­ве­кът да развие сво­ите по­-вис­ши си­ли и с тях да от­к­рие дейс­т­ви­ята на Хрис- тос в ду­хов­ния свят. Вникнем ли в ис­то­ричес­ка­та бор­ба на съвремието, на­ша­та за­да­ча ще из­г­леж­да по след­ния начин: Ние сме длъж­ни да пре­дуп­редим чо­ве­чес­т­во­то за дъл­бо­ки­те тай­ни на Христовото Събитие, как­то и по­-ра­но Йешуа бен Пандира, учи­тел на есеите, пре­диз­вес­ти ид­ва­не­то на Христос ка­то „Лъва" от Давидовия род, при ко­ето всъщ­ност се има предвид Слънчевата сила, кон­цен­т­ри­ра­на в зо­ди­акал­но­то съз­вез­дие Лъв. И ако днеш­но­то човечество, поз­во­ля­вам си са­мо да за­гат­на това, би има­ло щастието, в на­ша­та епо­ха от­но­во да се ин­кар­ни­ра он­зи Йешуа бен Пандира, ин­с­пи­ри­ран нав­ре­ме­то от ве­ли­кия Боди- сатва, кой­то ня­ко­га ще се пре­вър­не в Майтрейя Буда, то­га­ва той би раз­г­леж­дал ка­то на­й-­важ­на своя за­да­ча тък­мо пос­ла­ни­ето за етер­ния Христос, кой­то ще се по­яви в етер­ни облаци, и той би из­тък­нал още, че Христовото Събитие се ра­зиг­ра във фи­зи­чес­ко­то тя­ло на Исус от Назарет са­мо веднъж! Това ня­ма да се повтори!

Да допуснем, че он­зи Исус, си­на на Пандира, кой­то бе­ше умър­т­вен с ка­мъ­ни приб­ли­зи­тел­но 100 го­ди­ни преди Събитието в Палестина, в ед­но от пре­раж­да­ни­ята си, т.е. в на­ши дни, би про­по­вяд­вал за ид­ва­не­то на Христос: то­га­ва той би го­во­рил не за един Христос, кой­то се явя­ва на фи­зи­чес­кия план, а за един друг Христос, кой­то се явя­ва в етер­ни одеж­ди - точ­но ка­къв­то бе­ше слу­ча­ят с от­к­ро­ве­ни­ето на Павел пред Дамаск. И тъкмо по то­ва хо­ра­та би­ха мог­ли да поз­на­ят пре­ро­де­ния Йешуа бен Пандира. Обаче от дру­га страна, те би­ха ви­дя ли и най-същественото: но­во­то есейство, в чи­ито сре­ди и на­й-­ве­че от онзи, кой­то ня­ко­га ще се пре­вър­не в Майтрейя Буда, ние ще на­учим под как­ва фор­ма ще се по­яви Христос в на­ша­та епо­ха и как неп­ре­къс­на­то да се па­зим от пог­реш­ни пред­с­та­ви за самото, та­ка да се каже, пре­ро­де­но есейс­т­во в на­ши дни.

Съществува един си­гу­рен признак, по кой­то би мо­гъл да бъ­де раз­поз­нат то­зи - об­раз­но ка­за­но - пов­тор­но въз­ник­нал в на­ши дни Йешуа бен Пандира: той ня­ма да се пред­с­та­вя за Христос. Всички онези, ко­ито би­ха се по­яви­ли в на­ша­та епо­ха и би­ха го­во­ри­ли по един или друг начин, че но­сят в се­бе си съ­ща­та сила, ко­ято жи­вя в Исус от Назарет, ще бъ­дат раз­к­ри­ти тък­мо по­ра­ди то­ва свое твър- дение; те ще се ока­жат из­мам­ни личности, ко­ито ня­мат ни­що об­що с Йешуа бен Пандира, жи­вял 100 го­ди­ни пре­ди Христос. Да, то­ва твър­де­ние би би­ло един си­гу­рен признак, че тук сме из­п­ра­ве­ни не пред ре­ин­кар­ни­ра­ния Йешуа бен Пандира, а пред ня­ка­къв лъжепророк, кой­то настоява, че под­дър­жа тес­ни връз­ки със са­мия Христос. В та­зи об­ласт чо­ве­чество­то е зас­т­ра­ше­но от не­имо­вер­но го­ле­ми опасности.

Защото в на­ши дни чо­ве­чес­т­во­то се люш­ка меж­ду две противоположности. От ед­на стра­на неп­ре­къс­на­то се изтъква, че днеш­но­то чо­ве­чес­т­во съв­сем не е скло- н­но да приз­нае как­ви­то и да е ду­хов­ни сили. Дори и вес­т­ни­ци­те на вся­ка крач­ка тръбят, че на­ши­ят род ня­ма ни­то дарбата, ни­то сме­лос­т­та да приз­нае съ­щес­т­вува­не­то на как­ва­то и да е ду­хов­на сила. А то­ва е, та­ка да се каже, прос­то ед­на неучтивост, ед­но бе­зоб­ра­зие от стра­на на на­ше­то съвремие. Напълно вяр­но е, че в наг­ла­та епо­ха би мог­ло да ста­не пре­раж­да­не­то на ед­на от на­й-­ве­ли­ки­те лич- ности, до­ка­то всич­ки би­ха мог­ли да ос­та­нат без­раз­лич­ни и да под­ми­нат то­ва съ­би­тие без ни­как­во вълнение. Другото бе­зоб­ра­зие на на­ша­та епо­ха се свеж­да до следното: Както се под­це­ня­ват и от­ри­чат ду­хов­ни­те си­ли от ед­на страна, та­ка от дру­га стра­на е на­ли­це страс­т­на­та пот­реб­ност към обо­жес­т­вява­не на та­зи или она­зи личност, към въз­ди­га­не­то и до небесата. Вгледайте се в оне­зи днеш­ни об­щ­нос­ти които са хип­но­ти­зи­ра­ни от сво­ите ме­сии и на­ис­ти­на ще до­ло­ви­те ед­на страс­т­на пот­реб­ност към тях­но­то обо­жествяване. Впрочем та­зи осо­бе­ност се про­явя­ва неп­ре­къс­на­то в хо­да на историята.

Така нап­ри­мер Маймонидес раз­каз­ва за един та­къв лъж­лив Христос, по­явил се във Франция през 1137 г., кой­то бър­зо спе­че­лил мно­гоб­рой­ни последователи, но пос­ле бил осъ­ден на смърт от свет­с­ки­те власти. Същият Маймонидес раз­каз­ва по-нататък, че 40 го­ди­ни по­-ра­но в Кордова, Испания, съ­що се по­явил някой, кой­то твърдял, че е Христос; а приб­ли­зи­тел­но 25 го­ди­ни още по-рано, т.е. в на­ча­ло­то на 12. век, във Фез, Мароко,се по­явил на свой ред един друг лъжепро- рок. А нак­рая се разказва, как през 1147 го­ди­на в Персия се по­явил някой, кой­то ма­кар и да не се е пред­с­та­вял за Христос, се опи­тал да говори, един вид от не­го­во име. Впрочем на­й-к­ре­щя­щия при­мер съм по­соч­вал и друг път: по­ява­та на Шабатаи Зеви през 1666 го­ди­на в Смирна. По изяв­ле­ни­ята на та­зи личност, ко­ято твър­дя­ла за се­бе си, че е пре­ро­де­ни­ят Христос, лес­но мо­же да се из­с­лед­ва до на­й-­го­ле­ми под­роб­нос­ти при­ро­да­та на лъ­жеп­ро­ро­ци­те и тях­но­то въз­дейс­т­вие вър­ху окол­ния свят. По оно­ва вре­ме от Смирна се по­нес­ла новината, че в ли­це­то на Шабатаи Зеви е до­шъл но­ви­ят Христос. И Вие не би­ва да смятате, че въл­не­ни­ето око­ло то­зи слух би­ло не­що незначително. От всич­ки час­ти на Ев- ропа, от Франция, Испания и Италия, от Полша, Унгария, от Южна Русия и Се- верна Африка, как­то и от вът­реш­нос­т­та на Азия към Смирна за­поч­на­ли да се от­п­ра­вят це­ли гру­пи от хора, за да се срещ­нат с но­вия Христос, Шабатаи Зеви. И ако ня­кой бе­ше ка­зал на те­зи хора, по­вяр­ва­ли в но­вия Христос - пре­ди Ша- батаи Зеви сам да се из­даде и пре­ди да бе­ше ста­на­ло яс­но как­во се крие зад не­го - че той не е ис­тин­с­ки­ят Христос - то­зи чо­век би си из­па­тил твър­де зле, по­не­же ще­ше да се въз­п­ро­ти­ви сре­щу ед­на догма, под­дър­жа­на от не­имо­вер­но го­лям брой хора.

Ето как из­г­леж­да вто­ра­та противоположност: мо­же би тя не е при­съ­ща за хрис­ти­ян­с­ки­те страни, но в ре­дица об­лас­ти по све­та тя е ежед­не­вен факт. Налице е

Нещата се свеж­дат до следното: Благодарение на сво­ето ду­хов­но­-на­уч­но поз- нание, бла­го­да­ре­ние на сво­ето ду­хов­но­-на­уч­но прос­вет­ле­ние и на точ­ния си пог­лед вър­ху фактите, ко­ито да­ва окултизмът, чо­век да не из­пада ни­то в едната, ни­то в дру­га­та грешка. Ако пра­вил­но вник­ва в по­доб­ни учения, ко­ито въз­ник­ват тук или там по света, той ще се пред­паз­ва как­то от едната, та­ка и от дру­га­та грешка; а пос­ле той ра­но или къс­но ще нав­ле­зе в на­й-­дъл­бо­кия ис­то­ри­чес­ки факт на на­ше­то съвремие: Колкото по­-дъл­бо­ко про­ник­ва­ме в ду­ховния живот, в тол­ко­ва по­-го­ля­ма сте­пен бих­ме мог­ли да бъ­дем удос­то­ени с един вид об­но­ве­но есейство, ко­ето в ми­на­ло­то чрез ус­та­та на Йешуа бен Пандира на­й-­нап­ред въз­вес­ти Христовото Събитие ка­то нещо, ко­ето ще се ра­зиг­рае във фи­зи­чес­кия свят. И ако в на­ши дни уче­ни­ето на есе­ите тряб­ва да бъ­де обновено, ако ис­ка ме да жи­ве­ем не с тра­ди­ци­ите на ста­рия Бодисатва, а в жи­вия Дух на един нов Бодисатва, то­га­ва ние можем да по­тър­сим ин­с­пи­ра­ции от он­зи Бодисатва, кой­то ня­ко­га ще ста­не Майтрейя Буда. И то­зи Бодисатва ни ин­с­пи­ри­ра по та­къв начин, че ние се досещаме: Наближава времето, ко­га­то Христос ще се яви в но­ва форма, в етер­но тяло, и то ще бъ­де ис­тин­с­ка бла­го­дат за оне­зи хора, ко­ито чрез об­но­ве­на­та мъд­рост на есе­ите раз­ви­ват но­ви си­ли в епохата, ко­га­то но­во­то ид­ва­не на етер­ния Христос ще ги про­бу­ди за съв­сем нов живот. Да, ние тряб­ва да го­во­рим на­пъл­но в сми­съ­ла на ин­с­пи­ри­ра­щия Бодисатва, кой­то ня­ко­га ще ста­не Майтре­йя Буда. Тогава ние знаем, че го­во­рим за Христос не в сми­съ­ла на ня­как­во ре­ли­ги­оз­но вероизповедание, спо­ред ко­ето той ви­на­ги след­ва да бъ­де въз­п­ри­еман във фи­зи­чес­кия свят, и се ос­ме­ля­ва­ме да заявим: За нас би би­ло безразлично, ако се на­ло­жи да твър­дим не­що друго, за­що­то ние сти­га­ме до не­го чрез поз­на­ни­ето на истината. Ние ня­ма­ме ни­как­во пред­по­чи­та­ние към ед­но или дру­го из­точ­но ре­ли­ги­оз­но учение, по­не­же жи­ве­ем един­с­т­ве­но за­ра­ди истината. Ние си слу­жим с изразите, ко­ито из­в­ли­ча­ме от ин­с­пи­ра­ци­ите на са­мия Бодисат- ва, а те ни по­каз­ват как ще из­г­леж­да бъ­де­що­то ид­ва­не на Христос.