Лекции изнесени в Карлсруе от 4 до 14. 10. 1911 г

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

От вче­раш­на­та лек­ция видяхме, че в из­вес­тен сми­съл ос­нов­ни­ят въп­рос на хрис­ти­ян­с­т­во­то се пок­ри­ва с то­зи за Възкресението на Христос Исус. Видяхме още, как пред он­зи про­по­вед­ник на християнството, който сти- г­на до не­пос­ред­с­т­ве­но­то познание, че Христос е жив до­ри и след Съби- тието на Голгота, как пред Павел, вед­на­га след Дамаск, из­ник­на един ве­ли­чес­т­вен образ, пред­с­та­вящ ево­лю­ци­ята на човечеството. И по­емай­ки от та­зи из­ход­на точка, вче­ра ние ус­пях­ме да си из­г­ра­дим ед­на пред­с­та­ва за ес­тес­т­во­то на Христос Исус не­пос­ред­с­т­ве­но след Кръщението в ре­ка­та Йордан. Следователно, след­ва­ща­та ни за­да­ча ще бъ­де да про­учим съ­би­ти­ята от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота. Но за да пре­ми­нем от вче­раш­на­та из­ход­на точ­ка към раз­би­ра­не­то на Мистерията на Голгота, не­об­хо­ди­мо е да се спрем на ня­кои подробно- сти, за да пре­мах­нем из­вес­т­ни пречки, как­ви­то чо­век обик­но­ве­но сре­ща в же­ла­ни­ето си за се­ри­оз­но и за­дъл­бо­че­но нав­ли­за­не в Мистерията на Голгота. От всичко, ко­ето в хо­да на го­ди­ни­те бе­ше ка­за­но вър­ху Еван- гелията, а съ­що и от ня­кол­ко­то лек­ции през пос­лед­ни­те дни, Вие се убеждавате, че теософ­с­ки­те представи, ко­ито тук или там би­ват счи­та­ни

за на­пъл­но задоволителни, всъщ­ност са край­но недостатъчни, за да си от­го­во­рим на въпроса, кой­то ни интересува.

Преди всичко, след­ва да се от­не­сем мно­го се­ри­оз­но към това, ко­ето бе­ше ка­за­но от­нос­но три­те ду­хов­ни течения, свър­за­ни с пос­лед­ни­те хи­ля­до­ле­тия от ис­то­ри­ята на човечеството: течението, ко­ето зав­ла­дя ду­ши те на древ­ни­те гърци, пос­ле вто­ро­то течение, на­ме­ри­ло из­раз всред древ­но­то еврейство, и нак­рая оно­ва течение, ко­ето дос­ти­га сво­ята кул­ми­на­ция в ли­це­то на Гоутама Буда приб­ли­зи­тел­но по­ло­вин хи­ля­до­ле­тие пре­ди на­ше­то летоброене. Ние посочихме, че те­че­ни­ето на Гоутама Буда - та- кова, как­во­то го прак­ти­ку­ваха пос­ле­до­ва­те­ли­те на Буда - бе­ше на­й-­мал­ко подходящо, за да бъ­де раз­б­ра­на Мистерията на Голгота. За мо­дер­ния човек, чи­ето съз­на­ние се оп­ре­де­ля от съв­ре­мен­но­то образование, имен­но то­ва течение, след­ва­но от пос­ле­до­ва­те­ли­те на Буда, се ока­за не­що из­вън­ред­но удобно; за­що­то ед­ва ли има друг светоглед, кой­то да е оказ­вал тол­ко­ва го­ля­ма под­к­ре­па на онези, ко­ито не же­ла­ят да нап­ра­вят ни­как­во усилие, за да се до­кос­нат до на­й-­ве­ли­кия въпрос, пред кой­то е из­п­ра­ве­но човечеството: въп­ро­сът за Възкресението. Защото с въп­ро­са за Възкре- сението е свър­за­на ця­ла­та история, ця­ла­та ево­лю­ция на човечеството. Нещата сто­ят така, че - как­то ви­дях­ме - уче­ни­ето на Буда се раз­ми­на с онова, ко­ето ние оп­ре­де­ля­ме ка­то чет­вър­та със­тав на част на чо­веш­ка­та природа: Азът! Несъмнено и тук са въз­мож­ни на­й-­раз­лич­ни мне­ния и ин­терп­ретации, та­ка че по­ло­жи­тел­но ще се на­ме­рят мно­го хора, ко­ито да ома­ло­ва­жат това, ко­ето ка­зах­ме за те­че­ни ето на Буда. Обаче тук ста­ва ду­ма за не­що друго. Когато аз опис­вам чувствата, ко­ито бли­кат от сър­це­то на ис­тин­с­кия будист, ка­къв­то бе­ше при­ме­рът с ди­ало­га меж­ду цар Милинда и бу­дис­т­кия мъд­рец Нагазена, след­ва да сме наясно: в рам­ки­те на бу­диз­ма изоб­що не мо­же да се го­во­ри за Азовата при­ро­да на чо­века по он­зи начин, по кой­то сме длъж­ни да го­во­рим ние. Дори тряб­ва да приемем, че за ор­то­док­сал­ния бу­дист е нап­ра­во ерес, ко­га­то Азовата при­ро­да би­ва об­съж­да­на спо­ред на­ши­те разбирания. Ето за­що ние тряб­ва да сме из­вън­ред­но точни, ко­га­то го­во­рим за Азовата при­ро­да на чо- века.

Това, ко­ето на­ри­ча­ме чо­веш­ки Аз, ко­ето у все­ки чо­век - до­ри той да е на­й-­ве­ли­ки­ят пос­ве­тен - въз­п­ри­емаме ка­то ед­на нишка, ко­ято пре­ми­на­ва от ед­на ин­кар­на­ция в дру­га инкарнация, е нещо, за ко­ето при Исус от Назарет ние мо­жем да говорим, как­то ви­дях­ме вчера, са­мо за пе­ри­ода от раж­да­не­то до Йоановото Кръще­ние в Йордан. После, след Йоановото Кръщение, Христос Исус дейс­т­ви­тел­но зас­та­ва пред нас в сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло, оба­че се­га ве­че в те­зи външ­ни чо­веш­ки об­вив­ки оби­та­ва не един чо­веш­ки Аз, а ед­но кос­ми­чес­ко Съще- ство, ко­ето ние на­ри­ча­ме Христово Същество и до ко­ето го­ди­ни на­ред
се стре­мим да приб­ли­жим всички, ко­ито се вслуш­ват в на­ши­те думи. Но приб­ли­жа­вай­ки се до дъл­бо­ка­та същ­ност на Христос, за нас ста­ва на­пъл­но самопонятно, че за Христос Исус е не­мис­ли­мо как­во то и да е фи­зи­чес­ко прераждане, и че след­ва съв­сем бук­вал­но и се­ри­оз­но да взе­мем това, ко­ето каз­вам в мо­ята мис­те­рий­на дра­ма „Изпитанието на душата" *44 за ед­нок­рат­но­то сли­за­не на Христос в ед­но чо­вешко тяло. Ето за­що на­й-­нап­ред тряб­ва да се за­ни­ма­ем със същността, с при­ро­да­та на чо­веш­кия Аз, сле­дователно, с онова, от ко­ето - та­ка да се ка­же - Христос Исус бе­ше на­пъл­но ли­шен през пе­ри­ода от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота.

От пре­диш­ни­те ми лек­ции Вие знаете, че пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на дне- ш­на­та Земя е би­ло пред­хож­да­но от епо­хи­те на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, и че те­зи три пла­не­тар­ни въп­лъ­ще­ния са би ли пос­лед­ва­ни от чет­вър­то пла­не­тар­но въплъщение, и че то­ва е имен­но на­ша­та Земя; от лек­ци­ите Вие знаете още, че ед­ва в ус­ло­ви­ята на на­ша­та Земя, т.е. през чет­вър­то­то от пла­не­тар­ни­те състояния, ко­ито бя­ха необ- ходими, за да „населят" Земята с всич­ки ней­ни същества, чо­веш­ка­та при­ро­да мо­жа да се свър­же с това, ко­ето ние на­ри­ча­ме чо­веш­ки Аз. Ка- кто при Стария Сатурн ние го­во­рим за въз­ник­ва­не­то на фи­зи­ческо­то тяло, при Старото Слънце - за въз­ник­ва­не­то на етер­но­то тяло, при Ста- рата Луна - за въз­ник­ва­не­то на ас­т­рал­но­то тяло, та­ка и ед­ва в хо­да на Земното раз­ви­тие ние мо­жем да го­во­рим за пър­ви­те за­ро­диш­ни къл­но­ве на чо­веш­кия Аз. Така из­г­леж­дат не­ща­та от глед­на точ­ка на космого- нията. Но как из­г­леж­дат те от чо­веш­ка глед­на точка?

От до­се­гаш­ни­те лек­ции ние знаем, че ма­кар и за­ро­ди­шът на чо­веш­кия Аз да бе­ше вло­жен в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во още през Лемурийската епо- ха, въз­мож­нос­т­та за Азовото съз­на­ние се по­яви ед­ва през Атлантската епоха, ка­то в на­ча­ло­то то бе­ше твър­де неясно, твър­де смътно. Да, до­ри и дос­та вре­ме след Атлантската епоха, в хо­да на раз­лич­ни­те кул­тур­ни епо­хи­,ко­ито пред­шес­т­ву­ва­ха Мистерията на Голгота, Азовото съз­на ние бе­ше неясно, смътно, съноподобно. И ако се­га си при­пом­ни­те раз­ви­ти­ето на ев­рейс­кия народ, Вие ще установите, че тък­мо всред пред­с­та­ви­те­ли­те на то­зи на­род Азовото съз­на­ние се про­яви по един твър­де стра­нен на- чин. Във все­ки от­де­лен пред­с­та­ви­тел на то­зи на­род жи­ве­еше един вид общ, на­род­нос­тен Аз; и всъщ­ност все­ки пред­с­та­ви­тел на то­зи на­род мо­же­ше да прос­ле­ди своя Аз нагоре, чак до фи­зи­чес­кия праотец, до Ав- раам. Или с дру­ги думи: Азът на древ­ния ев­ре­ин бе­ше един гру­пов Аз, един гру­по­во­-на­род­ностен Аз. Съзнанието все още не бе­ше про­ник­на­ло до от­дел­ния индивид. Защо? Защото она­зи чо­веш­ка сплав от че­ти­ри­те със­тав­ни части, ко­ято днес счи­та­ме за не­що нормално, се офор­ми ед­ва в един про­дължи­те­лен пе­ри­од от Земното развитие, и за­що­то всъщ­ност
ед­ва към края на Атлантската епо­ха она­зи част от чо­веш­ко­то етер­но тяло, ко­ято все още се на­ми­ра­ше из­вън очер­та­ни­ята на фи­зи­чес­ко­то тяло, пос­те­пен­но се приб­ра в то­ва фи­зи­чес­ко тяло. И ед­ва след из­г­раж­да­не­то на та­зи осо­бе­на формация, ко­ято яс­но­виж­дащо­то поз­на­ние при­ема за не­що нормално, а имен­но при ко­ято фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тя­ло поч­ти се покриват, ед­ва то­га­ва чо­ве­кът мо­жа да раз­гър­не Азовото съзнание. Обаче то­ва Азово съз­на­ние се про­явява по един твър­де осо­бен начин. Нека вни­ма­тел­но да си из­г­ра­дим ед­на точ­на пред­с­та­ва за ес­тес­т­во­то на Азовото съз­на­ние при човека.

Вчера аз на­со­чих Вашето вни­ма­ние вър­ху това, как мно­го от пред­с­та­ви­те­ли­те на на­ша­та ин­те­лек­ту­ал­на епоха, из­п­ра­ве­ни пред въп­ро­са за Въз- кресението, казват: Ако до­пус­на в се­бе си ис­тин­с­ко­то уче­ние на апостол Павел за възкресението, то­га­ва аз пре­диз­вик­вам про­бив в це­лия мой светоглед! Така се из­ра­зя­ват на­ши­те об­ра­зо­ва­ни съв­ре­мен­ни­ци и не­съм­не­но това, ко­ето тряб­ва да ка­жем сега, ще бъ­де труд­но раз­бира­емо за тях.

Обаче не би­ха ли мог­ли те­зи на­ши об­ра­зо­ва­ни съв­ре­мен­ни­ци да раз­съж­да­ват по след­ния начин: Добре, биха мог­ли да ка­жат те, при­емай­ки Въз- кресението, аз тряб­ва да скъ­сам с моя до­се­га­шен на­чин на мислене, да раз­ру­ша всичко, ко­ето съм пос­тиг­нал с це­на­та на мо­ите ин­те­лек­ту­ал­ни усилия! Обаче да­ли то­ва ми да­ва ос­но­ва­ние да от­х­вър­ля Възкресението? Дали то­ва е един­с­т­ве­на­та въз­мож­ност - по­не­же на­ши­ят ра­зум от­каз­ва да при­еме Възкресението и е длъ­жен да го тре­ти­ра ка­то ня­как­ва не­би­ва­ли­ца - да­ли то­ва е единстве­на­та въз­мож­ност да се спра­вим с то­зи пробив: ка­то от­ри­ча­ме Възкресението? Нима не съ­щес­т­ву­ва ни­каква дру­га въз- можност? Тази дру­га въз­мож­ност не се от­да­ва та­ка лес­но на съв­ре­мен­ния човек; и все пак той би мо­гъл да си каже: Може би причината, за да не раз­би­рам Възкресението, се крие не в са­мо­то Възкресение, а в мо­ето соб­с­т­ве­но мислене; мо­же би тък­мо мо­ят ра­зум не е в със­то­яние да про­умее Възкресението!

Колкото и се­ри­оз­ни да са на­ме­ре­ни­ята на на­ши­те съв­ре­мен­ни­ци да се за­емат с то­зи въпрос, все пак ние твърдим: Това, ко­ето пре­чи на съв­ре­мен­ния чо­век да приз­нае не­ком­пе­тент­нос­т­та на своя ра­зум да се справи с то­зи въпрос, прос­то за­що­то той не му от­де­ля не­об­хо­ди­мо­то внимание, е не­го­ва­та гордост, не­го­во­то високомерие. Защото кое е по правилно: Да от­х­вър­ля­ме нещо, ко­ето раз­ру­ша­ва на­шия до­се­га­шен на­чин на мислене, или да допуснем, как­то то­ку­-що казахме, че ра­зу­мът е не­ком­пе­тен­тен да се спра­ви с то­зи въпрос?

Но ви­со­ко­ме­ри­ето от­х­вър­ля тък­мо вто­ра­та възможност!

Естествено, въз­пи­та­вай­ки сам се­бе си, ан­т­ро­по­со­фът би тряб­ва­ло да над­вие вся­ка гордост, вся­ко ви­со­ко­мерие; и за истинското, чес­т­но ан­т­ро­-­

Що се от­на­ся до сво­ето съдържание, това, ко­ето пре­ра­бот­ва­ме вътреш- но, душевно, не се на­ми­ра в на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло; що се от­на­ся до сво­ето съдържание, то е вклю­че­но в на­шия ор­га­ни­зъм са­мо дотолкова, до­кол­ко­то при­със­т­ва в етер­но­то тя­ло на човека. Според сво­ето съдържа- ние, на­ши­те мисли, чув­с­т­ва и усещания, про­ти­чат на­й-­нап­ред в на­ше­то етер­но тяло. За да си изяс­ним това, не­ка да си пред­с­та­вим чо­вешко­то същество, до­кол­ко­то то е със­та­ве­но от Аз, ас­т­рал­но тя­ло и етер­но тя­ло ка­то ед­на елип­со­вид­на плоскост. Представена графически, схематично, та­ка из­г­леж­да на­ша­та вът­реш­на ду­шев­на същност; т.е. тази, ко­ято из­жи­-

вя­ва­ме ду­шев­но и ко­ято се прос­ти­ра до там, че на­ми­ра своя из­раз в по­то­ци­те и си­ли­те на етерно­то тяло. Когато въз­п­ри­ема­ме ед­на мисъл, ед­но усещане, то­зи про­цес се ра­зиг­ра­ва в на­ша­та ду­шев­на ор­га­ни­за­ция под фор­ма­та на три от­дел­ни звена, как­то то­ва е гра­фич­но изоб­ра­зе­но в след­ва­ща­та схе­ма­тична рисунка. Целият ни ду­ше­вен жи­вот про­ти­ча по то­зи начин. Но ако човекът, раз­по­ла­гай­ки със сво­ето обик­но­ве­но зем­но съз- нание, би имал ду­шев­ни­те си из­жи­вя­ва­ния са­мо спо­ред по­со­че­ния то­ку­-що начин, той не би мо­гъл да стиг­не до яс­но съз­на­ние за тях; те би­ха ос­та­на­ли несъзнателни.

За нас ду­шев­ни­те из­жи­вя­ва­ния ста­ват съз­на­тел­ни ед­ва чрез един процес, кой­то мо­жем да онаг­ле­дим с по­мощ­та на след­но­то сравнение. Предста- вете си, че вър­ви­те към оп­ре­де­ле­но мяс­то и гле­да­те пра­во напред; пред­с­та­ве­те си още, че се каз­ва­те „Мюлер". Движейки се пра­во напред, Вие не виж­да­те то­зи „Мюлер", но въп­ре­ки то­ва Вие сте съ­щес­т­во­то „Мюлер" и има­те не­го­ви­те изживявания. А се­га си представете, че из­вед­нъж ня­кой из­п­реч­ва ед­но ог­ле­да­ло пред Вас: се­га „Мюлер" зас­та­ва пред Вас, на­ли така. Това, ко­ето сте из­жи­вя­ва­ли по-рано, се­га го виж­да­те с очи­те си; то зас­та­ва пред Вас в огледалото. Така сто­ят не­ща­та и с це­лия ду­ше­вен жи­вот на човека: чо­ве­кът из­жи­вя­ва то­ва или онова, оба­че не го осъз- нава, до­ка­то ня­кой не из­п­ре­чи пред не­го ед­но огледало. А за ду­шев­ния жи­вот „огледалото" не е ни­що друго, ос­вен чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. Ето за­що се­га бих­ме мог­ли да изоб­ра­зим фи­зи­чес­ко­то тя­ло ка­то на­й-външ­на­та обвивка, ка­то в то­зи слу­чай мис­ли­те или усе­ща­ни­ята ще бъ­дат от­ра­зе­ни об­рат­но от об­вив­ка­та на фи­зи­чес­ко­то тяло. Благодарение на всич­ко това, про­це­си­те ста­ват съз­на­тел­ни за човека. Ето за­що за нас, зем­ни­те хора, чо­вешко­то фи­зи­чес­ко тя­ло дейс­т­ви­тел­но пред­с­тав­ля­ва един ог­ле­да­лен апарат.

И ако по то­зи на­чин нав­ле­зе­те все по­-дъл­бо­ко и по­-дъл­бо­ко в същ­нос­т­та на чо­веш­кия ду­ше­вен жи­вот и в същ­нос­т­та на чо­веш­ко­то съзнание, ще Ви се сто­ри аб­сур­д­но да приемете, че всич­ки оне­зи неща, с ко­ито ма­те­ри­ализ­мът неп­ре­къс­на­то ата­ку­ва ду­хов­ни­те светогледи, пред­с­тав­ля­ват ня­как­ва опасност, или имат ня­как­во значение. Защото, естествено, пъл­но без­с­мис­лие е, ко­га­то нап­ри­мер при ня­как­ва пов­ре­да в ог­ле­далния апарат, чо­веш­ки­ят жи­вот прес­та­не да бъ­де въз­п­ри­еман от съзнанието, от то­ва да се пра­ви изводът, че са­ми­ят ду­ше­вен жи­вот е не­пос­ред­с­т­ве­но свър­зан с ог­ле­дал­ния апарат. Защото ко­га­то ня­кой стро­ши огледалото, ко­ето стои пред Вас и чрез ко­ето Вие въз­п­ри­ема­те се­бе си, той не раз­ру­ша­ва Вас лично, но прос­то Вие из­чез­ва­те от Вашия поглед. Същото се по­лу­ча­ва и ко­га­то ог­ле­дал­ни­ят апа­рат на ду­шев­ния жи­вот - мо­зъ­кът - бъ­де разрушен: из­чез­ват възприятията; но са­ми­ят ду­ше­вен живот, до­кол­ко­то той про­тича в етер­но­то тя­ло и в ас­т­рал­но­то тяло, ос­та­ва на­пъл­но незасегнат.

Но ето че ид­ва ред и на въпроса: А сега, ко­га­то сме на­яс­но с то­зи факт, не от­да­ва­ме ли пре­ка­ле­но го­ля­мо зна­че­ние на на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло? - Едно прос­то раз­съж­де­ние би мог­ло да Ви убеди, че без съз­на­ние ние не мо­жем да стиг­нем до ни­ка­къв Аз, и по­-точ­но казано, до ни­как­во съз­на­ние за Аза. Без да раз­ви­ем съзнанието, ние не мо­жем да стиг­нем до Аза. За да из­г­ра­дим Азовото съз­на­ние в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят, на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло, вклю­чи­тел­но и мозъка, тряб­ва да фун­к­ци­они­ра ка­то един ог­ле­да­лен апарат. В не­го­во­то от­ра­же­ние ние неп­ре­къс­на­то тряб­ва

Следователно, ако ня­кой би же­лал пра­вил­но да оха­рак­те­ри­зи­ра те­зи от- ношения, той би тряб­ва­ло да каже: В на­ча­ло­то на на­ше­то Земно същест- вуване, по­ра­ди вли­яни­ето на Луцифер нас­тъ­пи­ха про­ме­ни във фи­зи­ческо­то тя­ло и то се от­к­ло­ни от пър­во­на­чал­ния за­ми­съл на оне­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито учас­т­ву­ва­ха в не­го­во­то из­г­раж­да­не през епо­хи­те на Сатурн, Слънце и Луна; или, ка­за­но накратко, в не­го бе­ше вне­сен един раз­ру­ши­те­лен процес. И от тогава, от на­ча­ло­то на Земното съществува- не, чо­ве­кът жи­вее в ед­но фи­зичес­ко тяло, ко­ето е под­ло­же­но на неп­ре­къс­на­то разрушение, без да пос­ти­га съ­от­вет­но­то рав­но­ве­сие меж­ду раз­ру­ши­тел­ни­те и гра­див­ни­те сили.

Следователно, оказ­ва се вяр­но това, ко­ето за на­ши­те съв­ре­мен­ни­ци зву­чи тол­ко­ва глупаво: че съ­щес­т­ву­ва ед­на тайн­с­т­ве­на връз­ка меж­ду това, ко­ето е нас­тъ­пи­ло по­ра­ди вли­яни­ето на Луцифер, и смъртта! Нека да се спрем още вед­нъж на лу­ци­фе­ри­чес­ко­то влияние. Какви бя­ха пос­ле­ди­ци­те от раз­ру­ше­ни­ето на фи­зи­ческо­то тяло?

Ако раз­по­ла­гах­ме с пър­во­на­чал­но за­мис­ле­но­то фи­зи­чес­ко тяло, как­во­то то тряб­ва­ше да бъ­де в на­ча­ло­то на Земното съществуване, ние бих­ме от­ра­зя­ва­ли на­ши­те ду­шев­ни си­ли по съв­сем раз­ли­чен начин, и то­гава ние дейс­т­ви­тел­но бих­ме би­ли на­яс­но как­во пред­с­тав­ля­ва­ме ка­то зем­ни чо­веш­ки същества. Ние не знаем кои сме, имен­но за­що­то не раз­по­ла­га­ме с пър­во­на­чал­на­та ця­лост на на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло. Ние чес­то го­во­рим за при­ро­да­та и същ­нос­т­та на чо­веш­кия Аз; оба­че не­ка да попитаме: До- колко чо­ве­кът поз­на­ва своя Аз? Азът е тол­ко­ва проблематичен, тол­ко­ва съмнителен, че бу­диз­мът до­ри от­ри­ча не­го­во­то пре­ми­нава­не от ед­на ин­кар­на­ция в друга. Той е тол­ко­ва съмнителен, че древ­ни­те гър­ци из­па­-­

даха в он­зи ис­тин­с­ки трагизъм, кой­то про­ли­ча­ва в ду­ми­те на героя: По-добре про­сяк в гор­ния свят, от­кол­ко­то цар в цар­с­т­во­то на сенките!

Или с дру­ги думи: по­ра­ди под­чер­та­но­то за­чи­та­не на фи­зи­чес­ко­то тяло, т.е. на това, ко­ето пред­с­тав­ля­ва фантома, и по­ра­ди раз­ру­ше­ни­ето на фи­зи­чес­ко­то тяло, гър­ци­те се чув­с­т­ву­ва­ха не­щас­т­ни спря­мо за­ляз­ва не­то и из­чез­ва­не­то на Аза, по­не­же те яс­но усещаха, че Азът мо­же да съ­щес­т­ву­ва са­мо при съз­на­ни­ето за Аза! И виж­дай­ки раз­па­да­не­то на фи­зи­чес­ко­то тяло, те из­па­да­ха в ужас при мисълта, че Азът за­ляз­ва и угасва; съ­щи­ят то­зи Аз, кой­то се про­явя­ва са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че се от­ра­зя­ва във фор­ма­та на фи­зичес­ко­то тяло.

А ко­га­то прос­ле­дим чо­веш­ко­то раз­ви­тие от на­ча­ло­то на Земята до Мистерията на Голгота, ние ще открием, че процесът, кой­то раз­г­ле­дах­ме току-що, се усил­ва все по­ве­че и повече. Можем да се убе­дим в то­ва и от факта, че нап­ри­мер в древ­нос­т­та не би се на­ме­рил никой, кой­то да про­по­вяд­ва по един тол­ко­ва ра­ди­кален на­чин уни­що­же­ни­ето на фи­зи­чес­ко­то тяло, как­то сто­ри то­ва Гоутама Буда. За та­зи цел бе­ше не­об­ходи­мо на пър­во мяс­то раз­па­дът на фи­зи­чес­ко­то тяло, не­го­во­то пъл­но уни­що­же­ние от­нос­но формата, да напред­ва все по­ве­че и повече, та­ка че да не съ­щес­т­ву­ва ни­как­ва възможност, що­то това, ко­ето чо­ве­кът осъз­нава чрез фи­зи­чес­ко­то тяло, съ­от­вет­но чрез не­го­ва­та форма, дейс­т­ви­тел­но да пре­ми­не от ед­на ин­кар­на­ция в друга. Фак­ти­чес­ки не­ща­та сто­ят така, че в хо­да на Земното раз­ви­тие чо­ве­кът из­гу­би фор­ма­та на фи­зи­ческо­то тя­ло и ве­че не при­те­жа­ва­ше това, ко­ето Боговете му бя­ха от­ре­ди­ли първоначално. Но той тряб­ва­ше от­но­во да го получи; то тряб­ва­ше да му бъ­де върнато! Невъзможно е да раз­бе­рем християнството, ако не вник­нем в това, че по времето, ко­га­то се ра­зиг­ра­ха съ­би­ти­ята в Палестина, чо­веш­ки­ят род по Земното кълбо бе­ше стиг­нал до там, че раз­па­дът на фи­зи­чес­ко­то тя­ло се на­ми­ра­ше в сво­ята връх­на точ­ка и тък­мо по­ра­ди та­зи при­чи­на въз­ник­на го­ля­ма­та опасност, за­ся­га­ща ця­ло­то човечество: опас­нос­т­та от окон­ча­телно­то из­губ­ва­не на Азовото съзнание, ко­ето всъщ­ност е и ис­тин­с­ко­то пос­ти­же­ние на Земното развитие. Ако към това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше до съ­би­ти­ята в Палестина, не би се при­ба­ви­ло и не­що друго, ако про­цесът би нап­ред­вал в съ­що­то темпо, ако раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли би­ха про­ник­ва­ли все по­-дъл­бо­ко в чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, то­га­ва хората, ро­де­ни след съ­би­ти­ята в Палестина, би тряб­ва­ло да жи­ве­ят в ед­но все по­-с­мът­но и заг­лу­ше­но Азово съзнание. Все по­-с­мът­но и заг­лу­ше­но би ста­ва­ло това, ко­ето за­ви­си от съ­вър­шенство­то на от­ра­зи­тел­на­та способност, ко­ято има фи­зи­чес­ко тяло.

И ето че се­га нас­тъ­пи Мистерията на Голгота, нас­тъ­пи така, как­то сме я опис­ва­ли ве­че мно­го пъти, и чрез та­зи Мистерия на Голгота фак­ти­чес­ки про­из­ле­зе онова, ко­ето е тол­ко­ва труд­но раз­би­ра­емо за все­ки чо­вешки

И наистина, ако си пред­с­та­вим въз­к­ръс­на­ло­то от гро­ба тя­ло на Христос, бих­ме мог­ли да допълним: как­то от тя­ло­то на Адам про­из­ли­зат те­ла­та на зем­ни­те човеци, до­кол­ко­то те при­те­жа­ват тленно, раз­па­да­що се тяло, та­ка и от това, ко­ето въз­к­ръс­на от гроба, про­из­ли­зат ду­хов­ни­те тела, фан­то­ми­те на всич­ки чо­веш­ки същества. Ето за­що е на­пъл­но въз­мож­но да из­г­ра­дим та­ко­ва от­но­ше­ние към Христос, бла­го­да­ре­ние на което към сво­ето ина­че тленно, раз­па­да­що се фи­зи­чес­ко тяло, зем­ни­ят чо­век при­съ­еди­ня­ва то­зи фантом, който въз­к­ръс­на от гро­ба на Голгота. Да, на­пъл­но въз­мож­но е чо­ве­кът да вклю­чи в сво­ята ас­т­рал­но­-­етер­но­-фи­зи­чес­ка ор­га­ни­за­ция оне­зи сили, ко­ито въз­к­ръс­на­ха от гро­ба на Голгота, да ги вклю­чи така, как­то в на­ча­ло­то на Земното развитие, бла­го­да­ре­ние на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили, той вклю­чи в своя фи­зи­чес­ки ор­гани­зъм си­ли­те и ка­чес­т­ва­та на Адам.

Точно то­ва ис­ка да ка­же и Павел: Както чо­ве­кът нас­ле­ди фи­зи­чес­ко­то тяло, в ко­ето неп­ре­къс­на­то нап­ред ва­ше раз­ру­ше­ни­ето на фантома, на си­ло­вия носител, как­то той нас­ле­ди то­ва фи­зи­чес­ко тяло, по­не­же бе­ше вклю­чен във фи­зи­чес­ка­та ли­ния на развитието, та­ка и от това, ко­ето въз­к­ръс­на от гроба, той мо­же да насле­ди онова, ко­ето бе­ше изгубил; той мо­же да го наследи, да се „облече" в него, как­то се бе­ше „облякъл" в пър­вия Адам; мо­же да се съ­еди­ни с не­го и по то­зи на­чин да се вклю­чи във въз­хо­дя­що­то развитие, за разли­ка от низ­хо­дя­що­то развитие, ка­къв­то бе­ше слу­чая пре­ди Мистерията на Голгота. Или с дру­ги думи: онова, ко­ето в ми­на­ло­то му бе­ше от­не­то чрез вли­яни­ето на Луцифер, се­га мо­же да му бъ­де въз­с­та­но­ве­но чрез въз­к­ръс­на­ло­то тя­ло на Христос. Тъкмо то­ва ис­ка да ни ка­же Павел, ни­що друго!

Естествено,от глед­на точ­ка на съв­ре­мен­на­та ана­то­мия и фи­зи­оло­ги­я­,е твър­де лес­но да бъ­дат отречени, при­вид­но отречени, по­доб­ни твърде- ния; и не по­-лес­но е да бъ­де пов­диг­на­то ед­но дру­го възражение. Някой би мо­гъл да попита: Ако действително, още Павел бе­ше повярвал, че тук въз­к­ръс­ва ед­но ду­хов­но тя­ло ,как­во об­що има то­га­ва то­ва въз­к­ръс­на­ло

Несъмнено, за чо­веш­кия разум, кой­то днес има тол­ко­ва ви­со­ко мне­ние за се­бе си, е ис­тин­с­ко оскърбление, ако ня­кой каже: ето, в об­лас­т­та на не­ви­ди­мо­то се ра­зиг­ра­ва един процес, по­до­бен на кле­тъч­но­то раз­м­но­жение, и той мо­же да бъ­де наблюдаван. Но та­ка или иначе, Мистерията на Голгота е един окул­тен факт. И за ясновидеца, то­зи окул­тен факт се пред­с­та­вя така, ся­каш она­зи ду­хов­на яйцеклетка, т.е. тялото, ко­ето по­бе­ди смъртта, тя­ло­то на Христос Исус, въз­к­ръс­ва от гро­ба и се пре­да­ва на всеки, кой­то в хо­да на време­то съ­умя­ва да из­г­ра­ди пра­вил­но­то от­но­ше­ние към Христос. Естествено, за този, кой­то по на­ча­ло от­х­върля свръх­се­тив­ни­те процеси, те­зи не­ща зву­чат абсурдно. Обаче този, кой­то по­не до­пус­ка на­ли­чи­ето на свръх­се­тив­ни процеси, тряб­ва да си ги пред­с­та­ви приб­ли­зи­тел­но така, ся­каш това, ко­ето въз­к­ръс­ва от гроба, се пре­да­ва на всич­ки оне­зи чо­веш­ки същества, ко­ито ве­че са в със­то­яние да го при­емат в сво­ите души.

Когато се за­дъл­бо­ча­ва­ме в уче­ни­ето на Павел, ние сти­га­ме до убежде- нието, че Мистерията на Голгота е не­що на­пъл­но действително, че тя на­ис­ти­на се е ра­зиг­ра­ла в хо­да на Земното развитие, че тя тряб­ва­ше да се разиграе; по­не­же тя е бук­вал­но спа­се­ни­ето на чо­веш­кия Аз. Ние ви- дяхме, че ако ево­лю­ци­ята би про­дължи­ла по он­зи начин, кой­то бе­ше ха­рак­те­рен за пе­ри­ода пре­ди съ­би­ти­ята в Палестина, то­га­ва Азовото съз- на­ние не би мог­ло да се раз­ви­ва по-нататък, то не са­мо че не би напред-
нало; напротив, то би мог­ло са­мо да по­тъ­ва все по­-дъл­бо­ко и по­-дъл­бо­ко в мрака. Но чрез Мистерията на Голгота, Азовото съз­на­ние пое пъ­тя нагоре, и то ще се из­ди­га по то­зи път тол­ко­ва по-стремително, кол­ко­то по­-з­д­ра­ви са връзките, ко­ито хо­ра­та из­г­раж­дат с Христовото Същество.

И се­га всъщ­ност ние се доб­ли­жа­ва­ме до ис­тин­с­ко­то раз­би­ра­не на буди- зма. Нека да си пред­с­та­вим един човек, кой­то по­ло­вин хи­ля­до­ле­тие пре­ди съ­би­ти­ята в Палестина из­каз­ва след­на­та ис­ти­на - ма­кар и по­ради по­со­ка­та на сво­ето раз­ви­тие да не дър­жи смет­ка за Мистерията на Голгота: Всичко, ко­ето об­г­ръ­ща чо­ве­ка ка­то фи­зи­чес­ко тяло, всич­ко ко­ето го вкар­ва в ед­на или дру­га инкарнация, след­ва да бъ­де раз­г­лежда­но ка­то нещо, ли­ше­но от вся­ка­къв смисъл; фак­ти­чес­ки то е нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де премахнато. А до то­га­ва по­ло­же­ни­ето бе­ше такова, че ако не­ща­та про­дъл­жа­ва­ха по съ­щия начин, чо­ве­чес­т­во­то не­из­бежно ще­ше да се ли­ши от въз­мож­нос­т­та да раз­вие Азовото съзнание. Обаче не­ща­та се про­ме­ни­ха имен­но чрез Мистерията на Голгота, ко­ято поз­во­ли на чо­ве­ка от­но­во да се вклю­чи във въз­хо­дя­ща­та ли­ния на своето развитие. Прие- майки това, ко­ето вче­ра на­зо­вах­ме „нет­лен­но тяло" и ко­ето днес опи­сах­ме още по-точно, при­съ­еди­ня­вай­ки към се­бе си то­ва нет­лен­но тяло, чо­ве­кът ще пос­ти­га все по­-го­ля­мо усил­ва­не на сво­ето Азово съз­на­ние и все по­-­яс­но поз­на­ние на она­зи част от сво­ята природа, ко­ято пре­ми­на­ва от ед­на ин­кар­на­ция в дру­га инкарнация.

Така че това, ко­ето се по­яви в све­та ка­то „християнство", да­леч не би тряб­ва­ло да се смя­та ка­то ед­но „ново учение" - из­рич­но под­чер­та­вам това! -, ка­то ед­на „но­ва теория", а ка­то не­що реално, не­що обективно. Ето за­що ко­га­то хо­ра­та твърдят, че ос­нов­ни­те еле­мен­ти от уче­ни­ето на Христос са съ­щес­т­ву­ва­ли и по-рано, то­ва изоб­що не доп­ри­на­ся за пра­вил­но­то раз­би­ра­не на християнството; за­що­то не то е съ­щес­т­ве­ното. Същественото е не това, ко­ето Христос учи и проповядва, а това, ко­ето Христос даде: сво­ето тяло! Защо­то ни­ко­га до то­зи момент, със смър­т­та на един човек, не бе­ше вна­ся­но в Земята това, ко­ето въз­к­ръс­на от гро­ба на Голгота. Никога до то­зи момент, чрез един човек, ми­нал през Портата на смъртта, на Земята не бе­ше пред­ла­га­но това, ко­ето тя мо­жа да по­лу­чи чрез въз­к­ръс­на­ло­то тя­ло на Христос Исус. Защото до Мистерията на Голгота не­ща­та сто­яха така, че ми­на­вай­ки през Портата на смър­т­та и пре­кар­вай­ки из­вестно вре­ме меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, хо­ра­та сли­за­ха на Земята в сво­ята след­ва­ща инкарнация. Но по то­зи на­чин те сва­ля­ха от ду­хов­ния свят не­съ­вър­ше­ния и об­ре­чен на раз­ру­ше­ние фан- том, или с дру­ги думи, те не ус­пя­ва­ха да въз­к­ре­сят един цялостен, съ­вър­шен фан­том на фи­зи­чес­ко­то тяло. Адептите, или посветените, пос­тъп­ва­ха по съ­щия начин. Те сти­га­ха до посвещение, на­ми­рай­ки се вън от сво­ето фи­зи­ческо тяло; пре­одо­ля­вай­ки фи­зи­чес­ко­то тяло, те не пос­ти­-­
гаха въз­к­ре­се­ние на фи­зи­чес­кия фантом. За всич­ки пос­ве­те­ни от пред­х­рис­ти­ян­с­ка­та епо­ха бе­ше характерно, че ма­кар и да стиг­на­ха до на­й-­външ­ни­те гра­ници на фи­зи­чес­ко­то тяло, те не се до­кос­ва­ха до си­ли­те на фи­зи­чес­ко­то тяло. Никога по­-ра­но не е има­ло такъв случай, при кой­то това, ко­ето е ми­на­ло през чо­веш­ка­та смърт, да е по­бе­ди­ло смър­т­та в ка­чес­т­во­то си на чо­веш­ки фантом. Дори и да е има­ло сход­ни случаи, важ­но за нас си ос­та­ва следното: ни­ко­га по­-ра­но чо­веш­ко съ­щес­т­во не е ми­на­ва­ло през смър­т­та по та­къв начин, че пър­во­на­чал­ни­ят фан­том да е три­ум­фирал над смъртта. И така, стиг­нах­ме до две ос­нов­ни истини: първо, че до същ­нос­т­та на Земното чо­ве­чес­т­во ние мо­жем да се приб­ли­жим са­мо чрез то­зи фантом; и второ, че из­ход­на­та точ­ка на то­зи фан­том се на­ми­ра в гро­ба на Голгота.

Ето кое е на­й-­съ­щес­т­ве­но­то за епо­ха­та на хрис­ти­ян­с­ко­то развитие. И ни­ка­къв уп­рек не е, ко­га­то про­по­ведни­ци­те неп­ре­къс­на­то подчертават, че уче­ни­ето на Христос Исус би тряб­ва­ло да се пре­вър­не в ед­но уче­ние за Христос Исус. Точно та­ка би тряб­ва­ло да стане. Защото важ­но­то е не това, ко­ето Христос Исус е учил, а това, ко­ето той е дал на човечеството. Неговото Възкресение пред­с­тав­ля­ва раж­да­не­то на ед­на но­ва със­тавна част от чо­веш­ка­та природа: нет­лен­но­то тяло. Обаче за да се стиг­не до там, т.е. до спа­ся­ва­не­то на чо­вешкия фантом, кой­то е ми­нал през Пор- тата на смъртта, са нуж­ни две предпоставки. Първата е, че Христос Исус дейс­т­ви­тел­но но­си в се­бе си фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло - и нак­рая не един чо­веш­ки Аз, а имен­но Христовото Същество. Другата пред­пос­тав­ка е, че Христовото Същество са­мич­ко ре­ши да се по­то­пи в ед­но чо­веш­ко тяло, да се ин­кар­ни­ра в ед­но чо­веш­ко тяло. За- щото ако ис­ка­ме да видим Христовото Същество в ед­на ис­тин­с­ка свет- лина, ние тряб­ва да Го тър­сим в епо­хи­те пре­ди въз­ник­ване­то на Земното човечество. Естествено, Христовото Същество съ­щес­т­ву­ва­ше още тога- ва. То не се включи вед­на­га в кръ­гов­ра­та на чо­веш­ко­то развитие, а про­дъл­жи да жи­вее в ду­хов­ния свят. Човекът сли­за все по­-дъл­бо­ко и по­-дъл­бо­ко в сво­ите инкарнации. И в един момент, ко­га­то зас­т­ра­ши­тел­на­та кри­за над­вис­на над чо­веш­ко­то развитие, Христовото Същество се въп­лъ­ти във фи­зи­чес­ко­то тя­ло на един човек.

Това не е ни­що друго, ос­вен на­й-­ве­ли­ка­та жертва, ко­ято Христовото Същество мо­жа да при­не­се в име­то на Земното развитие! А второто, ко­ето тряб­ва да разберем, е следното: в как­во се със­тои жертвата, ко­ято Христовото Същество при­не­се в име­то на Земното развитие. Ето за­що вче­ра ние от­не­сох­ме ед­на­та част от въп­ро­са за същ­нос­т­та на Христос в он­зи пе­ри­од от време, кой­то се прос­ти­ра след Йоановото Кръщение в Йордан. Днес пос­та­вих­ме дру­гия въпрос: Какво оз­на­ча­ва това, че с

Йоановото Кръщение в Йордан, Христо­во­то Същество сле­зе от ду­хов­ния свят и се по­то­пи в ед­но чо­веш­ко тяло?

А как нас­тъ­пи смър­т­та при Мистерията на Голгота? - с то­ва ще се за­ни­ма­ем през след­ва­щи­те дни.