Лекции изнесени в Карлсруе от 4 до 14. 10. 1911 г

ОСМА ЛЕКЦИЯ

Вчера загатнахме, че се­га за нас е из­к­лю­чи­тел­но важ­но да си от­го­во­рим на въпроса: Какво всъщ­ност се слу­чи с оно­ва Същество, ко­ето ние на­ри­ча­ме Христос Исус, как­во се слу­чи с Него през пе­ри­ода от Йоаново­то Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота? За да от­го­во­рим под­роб­но на то­зи въпрос, до­кол­ко­то то­ва е възможно, не­ка да си при­пом­ним нак­рат­ко това, ко­ето зна­ем от пре­диш­ни лекции, из­не­се­ни вър­ху жи­во­та на Исус от Назарет, кой­то след сво­ята 30-та го­ди­на ста­на но­си­тел на Христос. Главното по та­зи тема е пред­с­та­ве­но с ня­кол­ко ду­ми и в мо­ята нас­ко­ро из­ляз­ла книж­ка „Духовното ръ­ко­вод­с­т­во на чо­ве­ка и на чове- чеството".

Ние знаем, че по времето, за ко­ето ста­ва дума, в Палестина се раж­да не едно, а две деца, но­се­щи име­то Исус, ка­то ед­но­то от тях про­из­ли­за от Соломоновата ли­ния на Давидовия дом. Странното про­ти­во­ре­чие в на­ча­ло­то на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука ид­ва тък­мо по­ра­ди та­зи причина, че ав­то­рът на Матеевото Евангелие опис­ва са­мо ед­но­то мом­че Исус: то­ва от Соломоновата ли­ния на Давидовия дом. След из­вес­т­но време, поч­ти едновременно, се раж­да дру­го­то мом­че Исус: то­ва от Натановата ли­ния на Давидовия дом. Сега на­й-­важ­но­то е да си обясним, кои всъщ­ност бя­ха те­зи две деца.

Окултното из­с­лед­ва­не показва, че индивидуалността, ко­ято бе­ше ин­кар­ни­ра­на в Соломоновото мом­че Исус, бе­ше не друга, а та­зи на са­мия За- ратустра. След сво­ята ос­нов­на мисия, за ко­ято го­во­рих­ме при разглеж­да­не­то на древ­на­та Персийска култура, Заратустра се бе­ше ин­кар­ни­рал многократно, ка­то нак­рая то­ва ста­на съ­що и през Вавилоно-халдейската епоха, и след то­ва той се ин­кар­ни­ра имен­но в Соломоновото мом­че Исус. Необходимо бе­ше та­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност на Заратустра, с всич­ки­те си могъщи, вът­реш­ни сили, ко­ито но­се­ше със се­бе си от сво­ите пре­диш­ни инкарнации, да се ин­кар­ни­ра в ед­но тяло, ко­ето ид­ваше от Соломо- новата ли­ния на Давидовия дом и ко­ето бе­ше в със­то­яние да пре­ра­бо­ти за­бе­ле­жи­тел­ни­те способ­нос­ти на Заратустра, и да ги раз­вие до още по­-го­ля­ма степен, как­то мо­гат да бъ­дат раз­ви­ти та­ки­ва чо­веш­ки способно- сти, ко­ито ве­че са стиг­на­ли до ед­но из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ко равнище, до­кол­ко­то те при­надле­жат на ед­но същество, ко­ето ми­на­ва от ед­на ин­кар­на­ция в дру­га инкарнация. Следователно, ста­ва дума за ед­но чо­веш­ко

После ние знаем, че по си­ла­та на един окул­тен процес, доб­ре поз­нат на все­ки човек, ко­му­то са по­ве­ре­ни по­доб­ни факти, в 12-та го­ди­на на своя жи­вот Заратустровата ин­ди­ви­ду­ал­ност на­пус­на тя­ло­то на Соломоно­во­то мом­че Исус и пре­ми­на в тя­ло­то на Натановото мом­че Исус. Обаче тя­ло­то на то­ва Натаново мом­че Исус, или по­-доб­ре казано, не­го­во­то тро­ич­но тяло, със­та­ве­но от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло, бе­ше из­г­ра­де­но по един твър­де осо­бен начин. фак­ти­чес­ки не­го­во­то тя­ло бе­ше от та­ко­ва естество, че Натановото мом­че Исус про­явя­ва­ше точ­но про­ти­во­по­лож­ни­те ка­чес­т­ва на Соломоновия Исус. Докато Соломоновото мо- м­че Исус се от­ли­ча­ва­ше с ед­на го­ля­ма на­да­ре­ност по от­но­ше­ние на външ­ни­те неща, които мо­гат да бъ­дат ус­во­ени имен­но външно, за Ната- новото мом­че Исус би мог­ло да се каже, че по от­но­шение на външ­ни­те не­ща. Вие разбирате, че те­зи ду­ми ни на­й-­мал­ко не би­ха мог­ли да проз­ву­чат ка­то не­що осъ­ди­тел­но - то ос­та­на в из­вес­тен сми­съл ощетено. То прос­то не бе­ше в със­то­яние да се ори­ен­ти­ра всред оне­зи постижения, ко­ито чо­веш­ка­та кул­ту­ра бе­ше съз­да­ла на Земята. Напротив, у не­го въз­ник­на та­зи за­бе­ле­жи­тел­на особеност, че то про­го­во­ри вед­на­га след сво­ето раждане. Следователно, вед­на­га след ражда­не­то се про­яви ед­на спо- собност, ко­ято е по­-с­ко­ро от те­лес­но естество. Напълно от­го­ва­ря на ис­ти­на­та оно­ва предание, спо­ред ко­ето де­те­то е про­го­во­ри­ло вед­на­га след раждането, не­съм­не­но на един не­раз­би­раем за ос­та­на­ли­те хо­ра език. А по­-на­та­тък пре­да­ни­ето твър­ди - нещо, ко­ето мо­же да бъ­де ус­та­но­ве­но и по окул­тен път, че май­ка­та е мо­же­ла да раз­би­ра всичко, ко­ето де­те­то казва. Или с дру­ги думи, де­те­то бе­ше на­да­ре­но имен­но с оне­зи качества, ко­ито на­ри­ча­ме „сърдечни" - ед­на из­вън­ред­но го­ля­ма спо­соб­ност да оби­ча другите, ед­на из­вън­ред­но го­ля­ма го­тов­ност за саможертва: ето с как­во се от­ли­ча­ва­ше то­ва мом­че Исус. И още не­що забележително: още от пър­вия ден на своя живот, чрез са­мо­то си при­със­т­вие или чрез до­кос­ва­не­то с ръ­це­те си, то­ва де­те уп­раж­ня­ва­ше та­ки­ва въздействия, ко­ито

Ние зна­ем също, че в ас­т­рал­но­то тя­ло на то­ва мом­че дейс­т­ву­ва­ха сили- те, ко­ито нав­ре­ме­то бе­ше при­до­бил он­зи Бодисатва*46, кой­то пос­ле ста­на Гоутама Буда. Ние зна­ем - и в то­зи сми­съл из­точ­но­то пре­да­ние е аб­со­лют­но вярно, по­не­же то мо­же да бъ­де про­ве­ре­но от Духовната на­ука -, че он­зи Бодисатва, кой­то по­ловин хи­ля­до­ле­тие пре­ди на­ше­то ле­тоб­ро­ене се бе­ше из­ба­вил от не­об­хо­ди­мос­т­та да се ин­кар­ни­ра в дру­ги чо­веш­ки те­ла на Земята, всъщ­ност про­дъл­жи да оказ­ва вли­яние от ду­хов­ния свят вър­ху всич­ки онези, ко­ито бя­ха при­ели не­го­во­то учение. Характер- ната осо­бе­ност на ед­на та­ка­ва индивидуалност, ко­ято се е из­диг­на­ла до та­ка­ва степен, че ня­ма нуж­да от по­-на­та­тъш­ни фи­зи­чес­ки инкарнации, се свеж­да до това, че - на­ми­рай­ки се в ду­хов­ния свят - тя мо­же да учас­т­ву­ва как­то в Земните процеси, та­ка и в чо­веш­ки­те съдби. Естествено, на­ме­са­та в Земните про­це­си и в чо­веш­ки­те съд­би мо­же да ста­ва по на­й-раз­но­об­раз­ни начини. И действително, он­зи Бодисатва, кой­то ка­то Гоу- тама Буда сле­зе в пос­лед­на­та си фи­зи­чес­ка ин­кар­нация на Земята, се на­ме­си твър­де ак­тив­но в по­-на­та­тъш­на­та ево­лю­ция на човечеството. Защото, не­ка да сме наясно: на­ши­ят чо­веш­ки ду­хо­вен свят е в неп­ре­къс­на­та връз­ка с це­лия ос­та­нал ду­хо­вен свят. Нека да сме на­яс­но и с не­що друго: чо­ве­кът не са­мо яде и пие, при­емай­ки в се­бе си ве­щес­т­ва­та на фи­зи­чес­ка­та Земя, но всъщ­ност той неп­ре­къс­на­то при­ема в се­бе си „ду­шев­но­-ду­хов­на храна" от свръх­се­тив­ния свят, и всъщ­ност от свръх­се­тив­ния свят неп­ре­къс­на­то се спус­кат на­й-­раз­лич­ни сили, за да се вле­ят във фи­зи­ческия, в зем­ния свят. Едно та­ко­ва вли­ва­не на силите, пос­тиг­на­ти от Буда, нас­тъ­пи и в по­-на­та­тъш­на­та еволю­ция на чо­ве­чес­т­во­то имен­но по­ра­ди това, че си­ли­те на Буда про­ник­на­ха в ас­т­рал­но­то тя­ло на Натаново то мом­че Исус, та­ка че в ас­т­рал­но­то тя­ло на то­ва мом­че дейс­т­ву­ва­ше всич­ко онова, ко­ето Буда мо­жа да даде на то­га­ваш­но­то човечество. От пре­диш­ни лек­ции ние знаем, че ду­ми­те от Евангелието на Лука, ко­ито и днес зву­чат ка­то ед­на Коледна медитация: „Откровение се изя­вя­ва от ви­си­ни­те на световете, и мир ще бъ­де на Земята в сър­ца­та на онези, ко­ито имат доб­ра воля!", про­из­ли­зат от факта, че си­ли­те на Буда се по­то­пи­ха в ас­т­рал­но­то тя­ло на Натановото мом­че Исус. И така, ние виж­да­ме как си­ли­те на Буда про­дължа­ват да дейс­т­ву­ват в хо­да на Земното раз- витие, ко­ето по­лу­чи един вид из­ход­на­та си точ­ка имен­но от съ­би­ти­ята в Палестина. Тези си­ли на Буда про­дъл­жи­ха да дейс­т­ву­ват и по-нататък. И твър­де по­ка­за­тел­но е, че по­-но­ви­те окул­т­ни изследвания, нап­ра­ве­ни през пос­лед­ни­те го­ди­ни тук или там в за­пад­ния окул­тизъм, потвърдиха,

Следователно, всич­ки оне­зи ми­рог­лед­ни течения, ко­ито въз­ник­ват през пос­лед­ни­те столетия, вклю­чи­телно и до 19 век, - до­кол­ко­то пред­с­тав­ля­ват за­пад­ни ду­хов­ни те­че­ния - са про­ник­на­ти от Христовия Импулс; оба­че на­ред с това, те бя­ха про­ник­на­ти и от ду­хов­ни­те си­ли на Буда. Ето за­що тряб­ва да заявим: Най-важното, ко­ето днес ев­ро­пейс­ко­то чо­ве­чес­т­во мо­же да по­лу­чи от Буда, не би­ва да се тър­си в оне­зи тра­диции, чи­ето на­ча­ло Буда пос­та­ви поч­ти 500 го­ди­ни пре­ди хрис­ти­ян­с­ко­то летоброене, а в това, в ко­ето той се пре­вър­на по-късно. Защото той не ос­та­на на съ­що­то мяс­то в сво­ето развитие, а напредна; и тък­мо по­ради нап­ре­дъ­ка си ка­то ду­хов­но съ­щес­т­во там, в ду­хов­ния свят, той мо­жа да се на­ме­си по един за­бе­ле­жи­телен на­чин в ево­лю­ци­ята на за­пад­но­ев­ро­пейс­ка­та кул- тура.

Всички те­зи дан­ни ид­ват из­ця­ло ка­то ре­зул­тат от на­ше­то окул­т­но из­с­лед­ва­не и то­зи ре­зул­тат съв­па­да по един чу­ден на­чин с мно­го от ис­то­ри­чес­ки­те факти, на ко­ито сме се натъквали, пре­ди още да сме за­поч­ва ли как­во­то и да е про­уч­ва­не за Буда. Защото ние знаем: съ­ща­та индивиду- алност, ко­ято се по­яви на Изток ка­то Гоутама Буда, е учас­т­ву­ва­ла по­-ра­но съ­що и в раз­ви­ти­ето на Запада, и че ня­кои ле­ген­ди и предания, свър­за­ни с име­на­та Бодха или Вотан, се от­на­сят до съ­ща­та та­зи индивиду- алност, ко­ято - ка­то Гоутама Буда - пос­та­ви на­ча­ло­то на бу­диз­ма в Изто- ка; та­ка че в из­вес­тен сми­съл та­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност се зав­ръ­ща на съ­ща­та арена, ко­ято бе­ше под­гот­ве­на от са­ма­та нея с ог­лед на бъ­де­ща­та об­що­чо­веш­ка еволюция. Ето как се преп­ли­тат ду­хов­ни­те течения, ко­ито взе­мат учас­тие в нап­ре­дъ­ка на човечеството.

Но с ог­лед на на­ша­та ос­нов­на тема, на­й-­важ­но­то е, че в ас­т­рал­но­то тя­ло на де­те­то Исус, за ко­ето ни го­вори еван­ге­лис­тът Лука, дейс­т­ву­ват си­ли­те на Буда. И ко­га­то то­ва мом­че Исус ста­на на 12. години, Заратустро­ва­та ин­ди­ви­ду­ал­ност пре­ми­на в тро­ич­но­то тя­ло на Натановото мом­че Исус. Как да си обяс­ним за­бе­лежи­тел­ни­те ка­чес­т­ва на то­ва мом­че Исус, за ко­ето ста­на ду­ма пре­ди малко.

Ето за­що то­зи Аз външ­но из­г­леж­да­ше така, ся­каш оно­ва Натаново мом­че Исус, за ко­ето го­во­ри Евангелието на Лука не при­те­жа­ва ка­къв­то и да е чо­веш­ки Аз, а ся­каш се със­тои са­мо от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло и ас­т­рал­но тяло. И на­пъл­но дос­та­тъч­но е, ако на пър­во вре­ме кажем: У мом­че­то Исус, опи­са­но в Еванге­ли­ето на Лука, изоб­що не съ­щес­т­ву­ва­ше та­къв нап­ред­нал Аз, ка­къв­то би тряб­ва­ло да бъ­де той през Атлантската и Следатлантската епоха. Ние го­во­рим в точ­ния сми­съл на думата, ко­га­то казваме: При момче­то Исус, опи­са­ни в Евангелието на Матей, ние има­ме пред се­бе си един ця­лос­т­но раз­вит човек; при Натановото момче, опи­са­но в Евангелието на Лука, ние има­ме пред се­бе си ед­но фи­зи­чес­ко тяло, ед­но етерно тя­ло и ед­но ас­т­рал­но тяло, ко­ито са та­ка устроени, че всъщ­ност те пред­с­тав­ля­ват хар­мо­нич­но раз­ви­ващия се човек, ка­то ре­зул­тат от ево­лю­ци­он­ни­те процеси, осъ­щес­т­ве­ни на Стария Сатурн, Ста- рото Слънце и Старата Луна. Ето за­що то­ва мом­че Исус - как­то по­каз­ва и Хрониката Акаша - бе­ше нес­по­соб­но да об­х­ва­не пос­ти­же­ни­ята на чо­веш­ка­та култура; то не мо­жа да ги при­еме в се­бе си, по­не­же ни­ко­га до то­зи мо­мент не бе­ше при­със­т­ву­ва­ло в раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та култура. Всички ние про­явя­ва­ме ед­ни или дру­ги спо­соб­нос­ти и дарби, за­що­то в хо­да на на­ши­те ми­на­ли ин­кар­на­ции ве­че сме учас­т­ву­ва­ли в ед­но или дру­го нап­рав­ле­ние от кул­тур­ния нап­ре­дък на човечеството; и ес­тес­т­ве­но някой, кой­то ни­ко­га не е учас­т­ву­вал в то­зи напредък, се оказ­ва не­въз­п­ри­ем­чив за всич­ко онова, ко­ето хо­ра­та ве­че са постигнали. И ако Ната- новото мом­че Исус би се ро­ди­ло в на­ши дни, то би се ока­за­ло до го­ля­ма сте­пен невъзприемчиво, примерно, ако би тряб­ва­ло да се на­учи да пише, за­що­то на хо­ра­та от Адамово вре­ме не се е на­ла­га­ло да пишат, а пре­ди

Следователно, ко­га­то се ро­ди то­ва де­те Исус, опи­са­но в Евангелието на Лука, то при­те­жа­ва­ше всич­ко онова, ко­ето бе­ше ос­та­на­ло не­за­сег­на­то от лу­ци­фе­ри­чес­ко­-­ари­ма­ни­чес­ки­те сили. То не при­те­жа­ва­ше та­къв Аз, кой­то да е ми­на­вал през по­ре­ди­ца от инкарнации; ето защо, ко­га­то в не­го­ва­та 12-та го­ди­на ин­ди­ви­дуалнос­т­та на Заратустра пре­ми­на от Соломоно- вото мом­че Исус, опи­са­но в Евангелието на Матей, в Натаново­то мом­че Исус, от него, от Натановия Исус не се на­ла­га­ше да бъ­де из­х­вър­ля­но ни- що. Преди мал­ко аз казах, че та­зи от­къс­на­та от раз­ви­ти­ето част на чове- чеството, ко­ято до то­зи мо­мент се раз­ви­ва­ше ре­дом с него в Мистерии- те, всъщ­ност сега, в па­лес­тин­с­ко време, се ро­ди за пръв път ка­то оно­ва момче, ко­ето опис­ва Евангелието на Лука. фак­ти­чес­ки тук ние сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но пре­на­ся­не от един ма­ло­ази­ат­с­ки мисте­ри­ен център, къ­де­то бе­ше съх­ра­ня­ван то­зи чо­веш­ки зародиш, тя­ло­то на Натановото мом­че Исус. После то­ва мом­че израсна, и ко­га­то ста­на на 12 години, то бе­ше об­х­ва­на­то от ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Заратустра, ко­ято - та­ка да се ка­же - „премина" или „навлезе" в не­го­во­то тро­ич­но тяло. Ние зна­ем

В Евангелието на Лука ние сре­ща­ме ед­но за­бе­ле­жи­тел­но място, ко­ето за­гат­ва за нещо, ко­ето мо­же да бъ­де раз­б­ра­но един­с­т­ве­но с по­мощ­та на окул­т­но­то изследване. Вие знаете, че след сце­на­та с „12-го­диш­ния Исус в храма", в Евангелието на Лука е казано: „И Исус рас­те­ше в мъдрост, в ръст и в бла­го­го­ве­ние пред Бога и човеците" (Лука 2, 52). Така гла­си пре­во­дът на Вайцзекер. Лутер превежда: „И Исус рас­те­ше в мъдрост, във въз­раст и в бла­го­во­ле­ние пред Бога и човеците". Това съ­що не е мно­го смислено. След ка­то четем ду­ми­те „Исус рас­те­ше във възраст", мно­го бих ис­кал да зная, как­во точ­но оз­на­ча­ва ед­но 12-го­диш­но мом­че да „рас­те във възраст"? Нали за да нап­ред­ва във възрастта, е не­об­хо­ди­мо чис­то и прос­то време! Но в действителност, ако въз­с­та­но­вим еван­гел­с­кия текст чрез Хрониката Акаша, то­зи па­саж ве­че оз­на­ча­ва не­що друго: а именно, че Исус из­рас­т­ва във всич­ко онова, в ко­ето мо­же да из­рас­не ед­но ас­т­рал­но тяло: в мъдрост; че той из­рас­т­ва във всич­ко онова, в ко­ето мо­же да из­рас­не ед­но етер­но тяло: а имен­но в ка­чества, свър­за­ни с доб- рота, бла­го­го­ве­ние и т.н.; че той из­рас­т­ва във всич­ко онова, в ко­ето мо­же да из­рас­не ед­но фи­зи­чес­ко тяло: а имен­но в плас­тич­ни­те очер­та­ния на външ­на­та му фи­зи­чес­ка форма. С всич­ко то­ва е за­гат­на­то следното: по­ра­ди осо­бе­нос­ти­те на то­ва мом­че Исус, до сво­ята 12-та го­ди­на то ос­та­на не­за­сег­нато от лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки сили, по­не­же то изоб­що не но­се­ше в се­бе си ед­на та­ка­ва ин­ди­ви­дуалност, ко­ято нап­ред­ва от ед­на ин­кар­на­ция в дру­га инкарнация. Евангелието на Лука мно­го яс­но на­помня за то­зи факт, ко­га­то прос­ле­дя­ва нас­лед­с­т­ве­на­та ли­ния на Исус, из­б­ро­явай­ки по­ко­ле­ни­ята на­го­ре през Адам чак до Бог, с ко­ето потвърждава, че тук ние сме из­п­ра­ве­ни пред ед­на субстанция, ко­ято е ос­та­на­ла не­за­сег­на­та от всич­ко онова, ко­ето съ­пътс­т­ва чо­веш­ки­те инка- рнации.

Ето как, следователно, жи­вее то­ва мом­че Исус, раз­ви­вай­ки та­ки­ва каче- ства, ко­ито са при­съ­щи за ед­но тро­ич­но тяло, ос­та­на­ло - за раз­ли­ка от всич­ки дру­ги тро­ич­ни чо­веш­ки те­ла - не­за­сег­на­то от вли­яни­ята на Луцифер и Ариман. И се­га Заратустровата ин­ди­ви­ду­ал­ност по­лу­чи въз­мож­нос­т­та да свър­же ця­ла­та си вис­ша сила, до ко­ято бе­ше стиг­на­ла до то­зи момент, с чуд­но­то тро­ич­но тяло, ос­та­на­ло непомрачено, не­заблу­-­
дено от нищо; да раз­вие всич­ко онова, ко­ето пред­с­тав­ля­ва­ше ед­но иде­ал­но фи­зи­чес­ко тяло, ед­но иде­ал но етер­но тя­ло и ед­но иде­ал­но ас­т­рал­но тяло. Точно за­то­ва ста­ва ду­ма в то­ку­-що по­со­че­но­то из­ре­че­ние от Евангелието на Лука. И та­ка се стиг­на до там, че след ка­то то­зи млад чо­век на­вър­ши 30 години, ин­ди­виду­ал­нос­т­та на Заратустра мо­жа да влее в не­го­во­то тро­ич­но тя­ло всич­ко онова, до ко­ето бе­ше стиг­на­ла в сво­ето про­дъл­жи­тел­но развитие. Да, ние след­ва да си пред­с­та­вя­ме 30-го­диш­ния Исус от Назарет ка­то ед­на ви­со­ко раз­ви­та чо­веш­ка индивидуалност; а имен­но ка­то ед­на индивидуалност, в име­то на ко­ято бе­ше из­вър­ше­на въз­мож­но на­й-в­ни­ма­тел­на­та и ма­щаб­на подготовка.

Но ако се­га ис­ка­ме да пос­тиг­нем из­вес­т­на яс­но­та от­нос­но това, как пло­до­ве­те на вся­ко ед­но развитие, което осъ­щес­т­вя­ва­ме в на­ши­те тела, ста­ват дос­то­яние на чо­веш­ка­та индивидуалност, ние тряб­ва да до­ба­вим следното. Нашите те­ла ни да­ват въз­мож­нос­т­та да жи­ве­ем така, че на­ша­та ин­ди­ви­ду­ал­ност да из­в­ли­ча от жи­во­та оне­зи плодове, ко­ито по­-къс­но се включ­ват в ней­но­то по­-на­та­тъш­но развитие. Когато при смър­т­та - имам пред­вид смър­т­та на един обик­но­вен чо­век - на­пус­ка­ме на­ши­те тела, ние не ос­та­вя­ме в тях това, ко­ето на­ша­та ин­ди­ви­ду­ал­ност е пос­тиг­на­ла чрез те­зи тела. По-късно ще видим, при как­ви об­с­то­ятел­с­т­ва мо­же да ос­та­не не­що в телата; но по пра­ви­ло ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та не поз­во­ля­ва в тя­ло­то да ос­та­не не­що от това, ко­ето тя е пос­тиг­на­ла в хо­да на ед­на или дру­га от сво­ите инкарнации.

Следователно, ко­га­то в 30-та го­ди­на Заратустра на­пус­на тро­ич­но­то тя­ло на Исус от Назарет, той ос­та­ви след се­бе си три­те тела: фи­зи­чес­ко­то тя- ло, етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тяло. Обаче всич­ко онова, ко­ето Зарату- стровата ин­ди­ви­ду­ал­ност ус­пя да пос­тиг­не бла­го­да­ре­ние на те­зи инст- рументи, тя го взе със се­бе си, та­ка че то про­дъл­жи да жи­вее и по­-на­та­тък в та­зи индивидуалност, ко­ято се­га на­пус­на тро­ич­но­то тяло. И все пак, в тро­ич­но­то тя­ло на Исус от Назарет бе­ше пос­тиг­на­то не­що същест- вено: а именно, че чо­веш­ка­та при­ро­да - та­ка­ва как­ва­то тя бе­ше пре­ди на­ме­са­та на Луцифер и Ариман - се ока­за свър­за­на с она­зи ин­дивидуал- ност, ко­ято мо­жа до на­й-­го­ля­ма сте­пен да из­в­ле­че ду­хов­ни­те ис­ти­ни от Макрокосмоса. Защото, по­мис­ле­те само, през как­ви ета­пи ми­на раз­ви­ти­ето на Заратустровата индивидуалност! В миналото, ко­гато Заратустра за пръв път взе учас­тие в из­г­раж­да­не­то на древ­но­-пер­сийс­ка­та култура, още тогава, на­сочвай­ки пог­лед към ве­ли­кия Слънчев Дух, той про­ник­на в на­й-­дъл­бо­ки­те тай­ни на ду­хов­ния свят. В своите след­ва­щи инкарна- ции, та­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност про­дъл­жи да нап­ред­ва по своя път.

И така, на­й-­вът­реш­на­та същ­ност на чо­веш­ка­та природа, оза­ре­на от на­й-­ин­тен­зив­ни­те си­ли на лю­бов­та и със­т­ра­да­ни­ето въз­ник­на бла­го­да­ре­ние на това, че до раж­да­не­то на Натановия Исус, в ду­хов­ния свят бе­ше за­-­

В хо­да на три­те го­ди­ни - от Йоановото Кръщение в Йордан до Мисте- рията на Голгота - те­лес­но­то раз­витие на фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тя­ло про­те­че по съв­сем раз­ли­чен начин, от­кол­ко­то то­ва ста­ва при дру­ги­те хора. Поради обстоятелството, че Натановият Исус бе­ше пред­па­зен от въз­дейс­т­вия та на Луцифер и Ариман, ста­на въз­мож­но следното: а именно, че от Йоановото Кръщение в Йордан на­татък - по­не­же се­га в то­зи Исус от Назарет се на­ми­ра­ше не ня­как­ва чо­веш­ка индивидуалност, а ин­ди­ви­ду­алнос­т­та на Христос - нас­тъ­пи­ха ня­кол­ко съ­щес­т­ве­ни изменения; и най-вече, че в слу­чая не нас­тъ­пи­ха онези про- цеси, ко­ито обик­но­ве­но нас­тъп­ват при дру­ги­те хора. Вчера ние казахме, че това, ко­ето на­ри­ча­ме чо­веш­ки фантом, пър­во­об­ра­за на чо­веш­ко­то тяло, кой­то един вид всмук­ва в се­бе си ма­те­ри­ал­ни­те еле­менти, за да ги ос­во­бо­ди по­-къс­но при нас­тъп­ва­не­то на смъртта, че в хо­да на об­що­чо­-

Ако по­ис­ка­ме да из­ра­зим то­зи факт на окул­тен език, би тряб­ва­ло да ка­жем следното: Всъщност така, както бе­ше фор­ми­ран в хо­да на Сатурно- вата, Слънчевата и Лунната епоха, чо­веш­ки­ят фан­том не тряб­ва­ше да раз­по­ла­га с ни­как­ви прив­ли­ча­щи си­ли спря­мо със­тав­ни­те час­ти на пе- пелта, а са­мо с та­ки­ва си­ли на привличане, ко­ито са на­со­че­ни към раз­т­во­ри­ми­те със­тав­ни час­ти на солта, та­ка че в съ­от­ветс­т­вие с тях­но то разтваряне, фан­то­мът прос­то изчезваше. В окул­тен смисъл, бих­ме мог­ли да добавим, че той съ­що се раз­т­ва­ря и пре­ми­на­ва - не в тя­ло­то на Земя- та, а в лет­ли­ви­те със­тав­ни части. Обаче съ­щес­т­ве­но­то тук е, че след Йоановото Кръщение в Йордан и след нав­ли­за­не­то на Христовата ин­ди­ви­ду­ал­ност в тя­ло­то на Натано­вия Исус, бе­ше раз­ру­ше­на вся­ка­к­ва връз­ка меж­ду фан­то­ма и със­тав­ни­те час­ти на пепелта, ка­то съх­ране­на ос­та­на един­с­т­ве­но връз­ка­та със със­тав­ни­те час­ти на солта. Ето как­во ис­ка да обяс­ни Христос Исус на сво­ите пър­ви избранници: Според начина, по кой­то вие усе­ща­те ва­ша­та свър­за­ност с Христовото Същество, в по­-на­та­тъш­на­та ево­лю­ция на хо­ра­та тряб­ва да въз­ник­не ед­на съв­сем но­ва въз­мож­ност - възкръс­на­ло­то от гро­ба тяло, ду­хов­но­то тяло, да бъ­де вър­на­то на човека! Точно то­ва ис­ка да ка­же и Христос, ко­га­то си слу­жи с думи- те: „Вие сте сол­та на Земята!*48. Всички те­зи думи, ко­ито на­пом­нят за тер­ми­но­ло­ги­ята и ху­до­жес­т­ве­ни­те из­ра­зи на по­-къс­ни­те алхимици, на

Фактически се стиг­на до след­но­то положение: Когато Христос Исус бе­ше раз­пъ­нат и тя­ло­то Му увис­на на Кръста - Вие забелязвате, че тук аз го­во­ря точ­но с ду­ми­те от Евангелието, по­ра­ди прос­та­та причина, че ис­тин­с­ко­то окул­т­но из­с­лед­ва­не аб­со­лют­но пот­вър­ж­да­ва еван­гел­с­кия текст - да, ко­га­то тя­ло­то на Исус от Назарет бе­ше при­ко­ва­но на Кръста, всъщ­ност фан­то­мът ос­та­на не­за­сег­нат и про­дъл­жи да съ­щес­т­ву­ва в ед­на ду­хов­но­-те­лес­на форма, ви­ди­ма са­мо за свръх­се­тив­ния поглед, и на­ми­рай­ки се в ед­на мно­го по­-с­лаба връз­ка с ма­те­ри­ал­ни­те суб­с­тан­ции на Земя- та, от­кол­ко­то то­ва бе­ше въз­мож­но с всич­ки ос­та­на­ли хора. Така се по­лу­чи по­ра­ди прос­та­та причина, че при все­ки друг чо­век съ­щес­т­ву­ва ед­на та­ка­ва връз­ка меж­ду фан­то­ма и субстанциите, ко­ято не им поз­во­ля­ва да се разпръснат, а ги дър­жи в ед­но цяло. При Христос Исус по­ло­же­ни­ето бе­ше съв­сем различно. То наподобяваше, бих казал, оно­ва положение, ко­га­то спо­ред за­ко­на за инер­ци­ята оп­ре­де­ле­ни ма­те­ри­ал­ни суб­с­тан­ции все още за­паз­ват пър­во­на­чал­но да­де­на­та им форма, а след из­вес­т­но вре­ме се разпадат, та­ка че ед­ва ли ос­та­вят ня­как­ви ви­ди­ми следи. Така сто­яха не­ща­та и с ма­те­ри­ал­ни­те субстанции, из­г­раж­да­щи тя­ло­то на Исус от Назарет. Когато бе­ше сва­лен от Кръста, ма­те­ри­ал­ни­те суб­с­тан­ции бяха, та­ка да се каже, все още съб­ра­ни в ед­но цяло; но те изоб­що не бя­ха свърза­ни с фантома, за­що­то фан­то­мът бе­ше на­пъл­но сво­бо­ден от тях. И ко­га­то пос­ле в тя­ло­то бя­ха втри­ти оп­ре­де­ле­ни ве­щес­т­ва - ко­ито в то­зи слу­чай съ­що дейс­т­ву­ва­ха по съ­вър­ше­но раз­ли­чен начин, от­кол­ко­то при ед­но дру­го тяло, ко­ето прос­то би­ва бал­са­ми­ра­но - ста­на така, че след пог­ре­бе­ни­ето ма­те­ри­ал­ни­те субстан­ции бър­зо се „разлетяха" и пре­ми­на­ха в елементите. Ето за­що учениците, ко­ито се взи­ра­ха в праз­ния гроб, от­к­ри­ха там са­мо плащениците, с ко­ито бе­ше об­ви­то тялото, - оба­че фантомът, с кой­то е свър­за­но раз­ви­ти­ето на Аза, той бе­ше въз­к­ръс­нал от гроба! Ето за­що ни­как не е чудно, че Мария от Магдала, ко­ято поз­на­ва­ше са­мо пре­диш­ния фантом, про­пит от еле­мен­ти­те на Земята, не мо­жа да раз­поз­нае в ос­во­бо­де­ния от вся­как­ва Земна те­жест фан­том то­зи образ, до кой­то се­га тя стиг­на по яс­но­вид­с­ки път. За нея той из­г­лежда­ше по съв­сем раз­ли­чен начин.

Ние след­ва да сме на­яс­но и за ед­на дру­га подробност: Всички уче­ни­ци и изоб­що всич­ки хора, за ко­ито ни раз­каз­ват Евангелията, мо­жа­ха да ви­дят Възкръсналия са­мо чрез си­ла­та на об­щу­ва­не­то с Него; за­що­то Той
им се яви в ду­хов­но тяло, в тялото, за ко­ето Павел казва, че то се раз­м­но­жа­ва как­то за­ро­ве­но­то в пръстта жит­но зър­но и пре­ми­на­ва във всич­ки човеци. Но че и са­ми­ят Павел бе­ше убеден, че на дру­ги­те уче­ници съ­що се яви не про­тъ­ка­но­то от Земни еле­мен­ти тяло, а същото, ко­ето се яви и нему, то­ва той пот­вържда­ва с думите: „Защото пър­во ви съ­об­щих онова, ко­ето и приех: че Христос ум­ря за­ра­ди на­ши­те грехове, та­ка че да се из­пъл­нят писанията; че бе пог­ре­бан и че въз­к­ръс­на на тре­тия ден спо­ред писанията; и че се яви на Кира, пос­ле на дванадесетте. След то­ва се яви на по­ве­че от петс­то­тин братя, по­ве­че­то от ко­ито са жи­ви и досега, а ня­кои починаха. После се яви на Яков, а по­-къс­но на всич­ки­те апостоли, а нак­рая се яви и на мен ка­то на един преж­дев­ре­мен­но роден." (1 Кор. 15, 3-8)

Христос се яви на Павел чрез съ­би­ти­ето от Дамаск. А обстоятелството, че Той му се яви по начин, на­пълно иден­ти­чен с явленията, пред ко­ито се из­п­ра­ви­ха и дру­ги­те ученици, пот­вър­ж­да­ва това, че Христос се яви на Павел в съ­ща­та форма, в как­ва­то се яви и на другите. Но как­во бе­ше то- ва, ко­ето всъщ­ност убе­ди Павел?

В из­вес­тен сми­съл Павел бе­ше един пос­ве­тен още пре­ди съ­би­ти­ето от Дамаск. Обаче то­ва пос­ве­ще­ние се опи­ра­ше на древ­но­ев­рейс­кия и гръц­кия принцип. Той бе­ше един посветен, кой­то до то­га­ва зна­еше само, че индивидуалностите, ко­ито чрез пос­ве­ще­ни­ето ус­пя­ва­ха да се свър­жат с ду­хов­ния свят, в сво­ето етер­но тя­ло ос­та­ва­ха не­за­ви­си­ми от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и до из­вес­т­на сте­пен мо­же­ха да се явят - в на­й-­чис­та­та форма на сво­ето етер­но тя­ло - на онези, ко­ито има­ха го­тов­ност да ги видят. Ако Павел би въз­п­ри­ел са­мо явява­не­то на ед­но чис­то етер­но тяло, не­за­ви­си­мо от физическото, той би го­во­рил по друг начин. Той би казал, че е ви­дял един посветен, кой­то е жи­во свър­зан с пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на Зе- мята и е на­пъл­но не­зави­сим от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. За не­го то­ва не би пред­с­тав­ля­ва­ло ни­как­ва изненада. Следователно, не­гово­то из­жи­вя­ва­не пред Дамаск бе­ше не­що съв­сем друго. Това, ко­ето той изживя, го из­пъл­ни с не­по­ко­ле­бима­та увереност: чо­ве­кът се из­ди­га до те­зи из­жи­вя­ва­ния ед­ва тогава, ко­га­то „пи­са­ни­ята са се изпълнили", за­що­то един ден в ду­хов­на­та ат­мос­фе­ра на Земята дейс­т­ви­тел­но ще има един ця­лос­тен чо­веш­ки фантом, ед­но въз­к­ръс­на­ло от гро­ба чо­веш­ко тяло, си­я­ещо в сво­ята свръх­се­тив­на форма!

Ето как­во ви­дя Павел! Ето как­во му се яви пред Дамаск и по­ро­ди у не­го убеждението: Той бе­ше там! Той е възкръснал! Защото се­га там се на­ми­ра нещо, ко­ето мо­же да дой­де са­мо от него: там е фантомът, кой­то мо­же да бъ­де ви­дян от всич­ки чо­веш­ки индивидуалности, ко­ито тър­сят жи­ва­та връз­ка с Христос! - Ето кое мо­жа да убе­ди Павел, че Христос ве­че бе­ше сля­зъл на Земята, и че ня­ма за­що да ид­ва отново, че Той дейс­т­ви­те-­

А че то­ва де­ло мо­жа да бъ­де осъ­щес­т­ве­но един­с­т­ве­но по­ра­ди ве­ли­чес­т­ве­ния раз­мах на бо­жес­т­ве­на­та любов и в ка­къв сми­съл то пред­с­тав­ля­ва­ше ед­но де­ло на любовта, и как точ­но тряб­ва да раз­би­ра­ме ду­ма­та „спа- сение" - за всич­ко то­ва ще го­во­рим утре.