Лекции изнесени в Карлсруе от 4 до 14. 10. 1911 г



страница1/7
Дата19.11.2018
Размер1.48 Mb.
#105393
  1   2   3   4   5   6   7





ЦИКЪЛ от 10 ЛЕКЦИИ


изнесени в Карлсруе

от 4 до 14. 10. 1911 г.
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга













С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911……................3



Основният въп­рос на християнството: Възкресението. Изживяванията на апос­тол Павел след Събитието от Дамаск. Вторият Адам. Фан­то­мът на чо­веш­ко­то тяло. Пътят от Кръщението в Йордан до Мистерията на Гол- гота.
7.СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911……................18

Азовата при­ро­да на човека. Фан­то­мът на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и не­го­во­то разрушение: Грехопадението. Възкръс­на­ло­то тя­ло на Христос. Жертвата на Христовото Същество в име­то на Земното развитие.


8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911………..............31

Двете де­ца Исус. Последната фи­зи­чес­ка ин­кар­на­ция на Гоутама Буда. Заратустра и Соломоновият Исус. Буда и не­го­ви­те вли­яния вър­ху ас­т­рал­но­то тя­ло на Натановия Исус. Духовете на Фор­ма­та и въз­ник­ва­не­то на чо­веш­кия Аз. Духовното тя­ло на Христос. Възкръсналият фантом.


9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911………..........44

Отношението на от­дел­ни­те чо­веш­ки ду­ши към Христовия Импулс. Въз- становяване на връз­ки­те меж­ду Макрокосмоса и Микрокосмоса. Спаси- телното Христово де­ло и не­го­ва­та обективност. Екзотеричният път към Христос: Тайната ве­че­ря и Евангелията. Езотеричният път: Причастието в Духа и си­ла­та на ме­ди­тацията.


10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911……............57

Езотеричният път към Христос чрез посвещението. Христос ка­то гос­по­дар на Кармата. Истинският пър­во об­раз на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ки тяло. Йешу бен Пандира. Първото и вто­ро­то Христово Събитие. Мистерията на Голгота и ней­ни­ят окул­тен смисъл.


11.БЕЛЕЖКИ………………………………………..........................75

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ


Карлсруе, 10. Октомври 1911

Изхождайки от това, за ко­ето го­во­рих­ме вчера, ние ще се опи­та­ме да се доб­ли­жим до на­й-­важ­ни­те и ос­новни въп­ро­си на хрис­ти­ян­с­т­во­то и да про­ник­нем в не­го­ва­та ис­тин­с­ка същност. Ние ще се убедим, че всъщ- ност то­зи е един­с­т­ве­ни­ят път да раз­бе­рем как­во оз­на­ча­ва Христовият Импулс за чо­ве­чес­т­во­то и в как­ва по­со­ка ще се раз­вие той занапред.

Когато хо­ра­та неп­ре­къс­на­то подчертават, че от­го­во­ри­те на на­й-­вис­ши­те въп­ро­си не би­ва да са сложни, а ис­ти­на­та след­ва да бъ­де пред­с­та­вя­на на все­ки чо­век в на­й-п­рос­тия и дос­тъ­пен вид, и ко­га­то по то­зи по­вод ни се напомня, че в сво­ята прек­лон­на въз­раст апос­тол Йоан ус­пя да ре­зю­ми­ра квин­те­сен­ци­ята на хрис­тиянство­то в прос­ти­те думи: „Чеда, оби­чай­те се?"*40, от всич­ко то­ва ни­кой не тряб­ва да ва­ди зак­лю­че­нието: Ето, аз съм вник­нал в същ­нос­т­та на християнството, за­що­то съм стиг­нал до прос­ти­те думи: „Чеда, обичай­те се!" Защото, за да из­ре­че те­зи прос­ти думи, апос­тол Йоан е из­пъл­нил мно­го пред­ва­ри­тел­ни условия.

Най-напред, ние знаем, че той е из­ре­къл те­зи ду­ми ед­ва в края на своя дъ­лъг живот, на въз­раст 95 години, и че сти­га до пра­во­то да ги из­ре­че ед­ва в то­га­ваш­на­та си инкарнация; та­ка че той зас­та­ва пред нас ка­то ед­но жи­во пот­вър­ж­де­ние на истината: те­зи прос­ти думи, из­ре­че­ни от все­ки друг човек, да­леч ня­мат съ­щата сила, как­ва­то имат при апос­тол Йоан.

Но той пос­тиг­на и не­що друго. Въпреки че кри­ти­ка­та ос­пор­ва това, той е ав­то­рът на Йоановото Евангелие, на Апокалипсиса и на Посланията на Йоан. Следователно, той да­леч не ви­на­ги през своя жи­вот е изго­ва­рял думите: Чеда, оби­чай­те се!, а е написал, при­мер­но ед­но от на­й-т­руд­ни­те за раз­би­ра­не съ­чи­не­ния - Апокалипсиса, и ед­но дру­го съчинение, при­над­ле­жа­що към на­й-­ин­тим­ни­те и зав­ла­дя­ва­щи ду­ша­та чо­вешки твор­би - Евангелието на Йоан. И така, той е из­во­ювал пра­во­то да про­из­на­ся та­ки­ва ду­ми ед­ва в края на дъл­гия си жи­вот и глав­но по­ра­ди това, ко­ето ве­че бе­ше създал. И са­мо ако някой, бих казал, пов­то­ри не­го­вия жи­вот и нап­ра­ви това, ко­ето той е направил, и каже: Чеда, оби­чай­те се!, са­мо то­га­ва не би­ха могли да съ­щес­т­ву­ват въз­ра­же­ния сре­щу по­до­бен на­чин на изра- зяване. Обаче ние тряб­ва да сме наясно, че нещата, из­ра­зе­ни тол­ко­ва край­но и стегнато, мо­гат да оз­на­ча­ват много, но мо­гат и да не оз­на­ча­ват нищо. И ако ня­кой про­из­на­ся мъд­ри думи, оз­на­ча­ва­щи при съ­от­вет­ни­те пред­пос­тав­ки твър­де много, но ги про­изна­ся с тон на ня­как­во без­к­рай­но превъзходство, та­къв чо­век ни ка­ра да си спом­ним за он­зи владетел, кой то вед­нъж по­се­тил един зат­вор и ко­га­то при не­го до­ве­ли един затвор- ник, осъ­ден за кражба, той го по­питал, за­що е откраднал, а кра­де­цът отговорил: Защото бях гладен. Проблемът как да се по­ма­га на гла­ду­ващи­те е за­ни­ма­вал мно­го хора, на­ли така. Обаче въп­рос­ни­ят вла­де­тел
отвърнал: Аз ни­ко­га не съм чувал, ко­га­то ня­кой е гладен, да краде, за­що­то ко­га­то чо­век е гладен, той яде, а не краде! Несъмнено, то­ва е един пра­ви­лен отговор: ко­га­то ня­кой е гладен, той яде, а не краде. Но се­га важ­но­то е да­ли то­зи от­го­вор е под­хо­дящ за кон­к­рет­на­та ситуация. Защо- то вер­ни­ят от­го­вор все още не означава, че той има сми­съл и че доп­ри­на­ся за раз­ре­ша­ва­не­то на кон­к­рет­ния случай. По съ­щия на­чин в сво­ята прек­лон­на въз­раст ав­то­рът на Апокалипсиса и на Йоановото Евангелие, мо­же да из­ре­че думите: Чеда, оби­чай­те се! ка­то един вид ек­с­т­ракт на ця­ло­то християнство, но про­из­не­се­ни от ус­та­та на друг чо­век съ­щи­те ду­ми ще проз­ву­чат ка­то го­ла фраза. Накратко: за да раз­бе­рем на­й-п­рос­ти­те хрис­ти­ян­с­ки ис­ти­ни и пос­ле да ги при­ло­жим в ежед­нев­ния живот, ние тряб­ва да се вър­нем към на­чал­ни­те ета­пи от ево­лю­ци­ята на човека.

Вчера ние тряб­ва­ше да об­съ­дим един въпрос, кой­то е съд­бо­но­сен за съв­ре­мен­но­то мислене, а имен­но въп­ро­сът с оне­зи че­ти­ри със­тав­ни час­ти на чо­веш­ко същество, ко­ито на­ри­ча­ме „фи­зи­чес­ко тяло". Ние ще ви­дим още, как вче­раш­на­та те­ма за три­те въз­г­ле­да на елинството, ев­рейс­т­во­то и будизма, дейс­т­ви­тел­но ще ни приб­ли­жи до са­ма­та същ­ност на христи- янството. Но ко­га­то прос­ле­дя­ва­ме съд­ба­та на фи­зи­чес­ко­то тяло, ние се из­п­ра­вя­ме пред един въпрос, кой­то всъщ­ност стои в ос­но­ва­та на хрис­ти­ян­с­кия светоглед; за­що­то се­га ние тряб­ва да отговорим: Как сто­ят не­ща­та с Възкресението Христово? Следва ли да приемем, че за да раз­бе­рем християнството, е мно­го важ­но да има­ме пред­с­та­ва и за Възкресението?

Че то­ва е на­ис­ти­на важно, ние се убеждаваме, ко­га­то си при­пом­ним на­пи­са­но­то в Първото Послание на апос­тол Павел до ко­рин­тя­ни­те (гла­ва 15, 14-20): „И ако Христос не е възкръснал, праз­на е на­ша­та про­повед, праз­на е и на­ша­та вяра. Тогава ние бих­ме се ока­за­ли лъж­ли­ви сви­де­те­ли на Бога, по­не­же бих­ме свиде­тел­с­т­ву­ва­ли про­тив Бога, кой­то е въз­к­ре­сил Христос, до­ка­то всъщ­ност не го е възкресил, ако мър­т­ви­те дейс­т­ви­тел­но не възкръсват. Защото ако мър­т­ви­те не възкръсват, то и Христос не е възкръснал. Но ако Христос не е възкръснал, су­ет­на е ва­ша­та вя­ра и вие сте още във ва­ши­те грехове; то­га­ва са из­гу­бе­ни и тези, ко­ито са по­чи­на­ли в Христос. Ако са­мо в то­зи жи­вот се на­дя­ва­ме на Христос, то от вси- ч­ки чо­ве­ци ние сме на­й-м­но­го за съжаление. Но се­га Христос въз­к­ръс­на от мър­т­ви­те ка­то пръв от починалите."

Тук след­ва да припомним, че що се от­на­ся до раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на християнството, ос­нов­на­та зас­лу­га е на апос­тол Павел. И ако раз­ви­ем у се­бе си ка­чес­т­во­то да при­ема­ме ду­ми­те в тях­на­та пъл­на сериозност, ние не бих­ме мог­ли да под­ми­нем на­й-­важ­ни­те ду­ми на апос­тол Павел прос­то ка­то си кажем: Нека да не бър­за­ме с изяс­ня­ва­не­то на въп­ро­са с Въз- кресението. Защото, как­во оз­на­ча­ва това, ко­ето апос­тол Павел казва? То означава, че ця­ло­то християнство, как­то и са­ма­та вя­ра на хрис­ти­яни­те


изоб­що ня­мат ни­ка­къв смисъл, ако Възкресението не е един не­съм­нен факт. Ето как­во каз­ва апос­тол Павел, от ко­го­то хрис­ти­янство­то - ка­то ис­то­ри­чес­ки про­цес - во­ди сво­ето начало. Накратко, той каз­ва следното: Който ис­ка да се от­каже от Възкресението, той - в сми­съ­ла на Павел - тряб­ва да се от­ка­же и от християнството!

Нека се­га да хвър­лим пог­лед към пос­лед­ни­те две хи­ля­до­ле­тия и да ви­дим как­во е от­но­ше­ни­ето на на­ши­те съв­ре­мен­ни­ци към въп­ро­са за Въз- кресението, ка­то се имат пред­вид осо­бе­нос­ти­те на днеш­но­то об­ра­зо­ва ние. Тук аз не бих ис­кал да се спи­рам на онези, ко­ито изоб­що от­ри­чат Исус; и в случая, естествено, ня­ма по­-ле­сен от­го­вор от този, че след ка­то Исус не е съществувал, ня­ма за­що да си блъс­ка­ме гла­ви­те с как­ви­то и да е въпроси, свър­за­ни с Възкресението. Следователно, ако се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от та­ки­ва мнения, не­ка да се обър­нем към оне­зи хора, ко­ито в сре­да­та или в пос­лед­на­та тре­ти­на на 19 век за­поч­на­ха да въз­п­ри­емат мо­дер­ни­те пред­с­та­ви на на­ше­то време; и не­ка да се за­пи­та­ме как би тряб­ва­ло да раз­съж­да­ват те по въп­роси­те за Възкресението, ка­то се опи­рат на пред- ставите, ко­ито чер­пят от съв­ре­мен­на­та об­ра­зо­ва­тел­на система.

Ако се обър­нем към един човек, оказ­ващ тол­ко­ва го­ля­мо вли­яние вър­ху онези, ко­ито счи­тат се­бе си за най-об­ра­зо­ва­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на епо- хата, към Давид Фридрих Щраус*41, ние от­к­ри­ва­ме нап­ри­мер в съ­чине­ни­ето му за мис­ли­те­ля Раймарус, жи­вял през 18 век, следното: „Възкре- сението на Исус е ка­то един вододел, къ­де­то се раз­де­лят не са­мо раз­лич­ни­те хрис­ти­ян­с­ки течения, но и раз­лич­ни­те све­тог­ле­ди и ду­ховни сте­пе­ни на развитие." И поч­ти по съ­що­то вре­ме че­тем в ед­но швейцар­с­ко спи­са­ние думите: „Веднага след ка­то мо­га да се убе­дя във Възкресението Христово, в то­ва аб­со­лют­но чудо, аз ще скъ­сам и с мо­дерния светоглед. Този раз­рив в не­на­ру­ши­мия при­ро­ден ред, в кой­то аз вярвам, би оз­на­ча­вал и пъ­лен раз­рив в мо­ята система, в це­лия мой мис­ло­вен свят."

Но кол­ци­на са хо­ра­та от на­ше­то съвремие, ко­ито - спо­де­ляй­ки мо­дер­ния све­тог­лед на епо­ха­та - ще се под пи­шат под те­зи думи, кол­ци­на са тези, ко­ито ще потвърдят: Да, ако бих бил при­ну­ден да приз­ная Възкресе­ни­ето ка­то един не­ос­по­рим ис­то­ри­чес­ки факт, аз ще раз­ру­ша и ця­ла­та си философска, или как­ва­то и да е дру­га система. И ние пи­та­ме сега: Как би мог­ло Възкресението да на­ме­ри сво­ето място, имен­но ка­то ис­то­ри­чес­ки факт, в све­тог­ле­да на мо­дер­ния човек?



Нека да си припомним, че още в пър­ви­те пуб­лич­ни лекции, ние обър­нах­ме внимание, как след­ва да бъ­дат при­ема­ни Евангелията, а имен­но ка­то текстове, свър­за­ни с посвещението. Величествените събития, опи­са ни в Евангелията, всъщ­ност пред­с­тав­ля­ват фак­ти и про­це­си на посвеще- нието, ко­ито пър­во­на­чал­но са се ра­зиг­ра­ва­ли в тай­ни­те хра­мо­ве на Мис- териите, ко­га­то един или друг кандидат, удос­то­ен с та­зи чест, е бил по-­
све­ща­ван от йерофанта, от жреца-посветител. И след ка­то бе­ше под­ла­ган на про­дъл­жи­тел­на под­го­товка, нак­рая та­къв чо­век ми­на­ва­ше през един вид смърт, през един вид възкресение; ос­вен то­ва той тряб­ваше да ми­не и през оп­ре­де­ле­ни изпитания, сход­ни с тези, ко­ито са опи­са­ни в Евангелията - нап­ри­мер Изкуше­ни­ето в пустинята, Молитвата в Гетси- мания и т.н. Ето за­що опи­са­ни­ята на древ­ни­те посветени, ко­ито съв­сем не са би­ог­ра­фии в обик­но­ве­ния сми­съл на думата, са та­ка сход­ни с това, ко­ето Евангелията раз­каз ват за Христос Исус. И ко­га­то че­тем ис­то­ри­ите за Аполоний от Тиана, ис­то­ри­ите за Буда или Заратустра, жи­во­то­опи­са­ни­ята на Озирис, на Орфей, с ед­на дума, ко­га­то че­тем жи­во­то­опи­са­ни­ята на на­й-­ве­ли­ки­те посветени, чес­то пъ­ти те са пред­с­та­ве­ни по та­къв на- чин, ка­то че ли пред нас зас­та­ват съ­щи­те би­ог­ра­фични закономерности, как­ви­то Евангелията описват, прос­ле­дя­вай­ки жи­во­та на Христос Исус. Но до­ри ако би тряб­ва­ло да допуснем, че по то­зи на­чин ние след­ва да тър­сим пър­во­об­ра­зи­те на на­й-­важ­ни­те процеси, опи­са­ни в Евангелията, имен­но в це­ре­мо­ни­ал­ни­те пос­ве­ще­ния на древ­ни­те Мистерии, от дру­га стра­на за нас ста­ва пре­дел­но ясно: ве­ли­чес­т­ве­ни­те опи­са­ния за жи­во­та на Христос Исус са из­ця­ло про­ник­на­ти от та­ки­ва събития, ко­ито са ве­че не ед­но прос­то пов­то­ре­ние на церемониите, из­вър­ш­ва­ни при посвеще- нието, а дейс­т­ви­тел­ни процеси, те са, нак­рат­ко казано, ед­но дейс­т­ви­тел­но посвещение. И ни­ма не сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но дейс­т­ви­тел­но посве- щение, ко­га­то в Евангелието на Йоан че­тем след­но­то (Глава 20, 1-17): „А в пър­вия ден на сед­ми­ца­та Мария, та­зи от Магдала, дой­де ра­но сут- ринта, до­ка­то бе­ше още тъмно, на гро­ба и видя, че ка­мъ­кът е от­мес­тен от гроба. Тогава тя из­ти­ча и оти­де при Симон Петър и при дру­гия уче- ник, ко­го­то Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гро­ба и не зна­ем къ­де са го сложили. Тогава Петър и дру­ги­ят уче­ник из­ля­зо­ха и оти­до­ха на гроба. Те и два­ма­та тичаха, но дру­ги­ят уче­ник из­п­ре­ва­ри Петър и прис­тиг­на пръв, на­ве­де се и ви­дя пла­ще­ни­ци­те да ле­жат на земята, но не вле­зе вътре. После дой­де и Симон Петър и вле­зе в гроба; ви­дя пла­ще­ни­ци­те да сто­ят там, съ­що и кърпата, ко­ято бе­ше на гла­ва­та Му, но пос­та­ве­на не до плащениците, а сви­та на от­дел­но място. Тогава вле­зе и дру­ги­ят ученик, кой­то пръв бе­ше до­шъл на гроба, и видя, и по- вярва. Защото още не бя­ха раз­б­ра­ли писанието, че Той тряб­ва да въз­к­ръсне от мъртвите. И така, уче­ни­ци­те се приб­ра­ха у тях си. А Мария сто­еше до гро­ба от­вън и плачеше; и ка­то плачеше, над­ник­на в гро­ба и ви­дя два Ангела в бе­ли дре­хи сед­на­ли там, къ­де­то бе­ше ле­жа­ло тя­ло­то на Исус. Те й казаха: Жено, за­що плачеш? А тя им рече: Защото са взе­ли моя Господ и не зная къ­де са Го занесли. Като ре­че това, тя се обър­на и ви­дя Исус да стои пред нея, но не Го позна. Исус и рече: Жено, за­що плачеш? Кого търсиш? А тя, мислейки, че той е па­за­чът на градината,
Му рече: Господине, ако ти си Го изнесъл, ка­жи ми, къ­де си го сложил, за да оти­да и да Го прибера. И Исус й казва: Мария! И тя се обър­на и Му ре­че на еврейски: Равуни!, ко­ето означава: Учителю! А Исус и казва: Не ме докосвай, по­не­же още не съм се въз­не­съл при Отца!"*42

Тук си­ту­аци­ята е опи­са­на с та­ки­ва подробности, че ед­ва ли бих­ме мог­ли да про­пус­нем нещо, ако в на­шата има­ги­на­ция ре­шим да си със­та­вим един об­раз на това, ко­га­то нап­ри­мер се казва, че еди­ни­ят от уче­ници­те ти­ча по­-бър­зо от другия, че кърпата, пок­ри­ва­ща главата, е пос­та­ве­на на дру­го мяс­то и т.н. Във всички те­зи под­роб­нос­ти ние виж­да­ме из­пи­са­но нещо, ко­ето не би има­ло ни­ка­къв смисъл, ако то не е в не­посред­с­т­ве­на връз­ка със са­ми­те факти. Ние ве­че обър­нах­ме вни­ма­ние ма­кар и по друг по­вод вър­ху след­но то: Мария не ус­пя­ва да раз­поз­нае Христос Исус. И ние обяснихме, как е възможно, след ка­то си поз­на­вал някого, три дни по­-къс­но да не мо­жеш да го разпознаеш, въп­ре­ки че той се явя­ва в сво­ята пре­диш­на форма? А че Христос се яви на Мария в ед­на про­ме­не­на форма, то­ва съ­що след­ва да се взе­ме предвид; за­що­то ина­че те­зи ду­ми не би­ха има­ли ни­ка­къв смисъл.

Тук ние тряб­ва да по­со­чим два важ­ни момента. Всъщност ние тряб­ва да раз­би­ра­ме Възкресението ка­то ед­но кон­к­рет­но ис­то­ри­чес­ко про­яв­ле­ние на све­ще­ни­те Мистерии, но в съ­що­то вре­ме сме длъж­ни да от­чита­ме и ед­на го­ля­ма разлика: Онзи, кой­то въз­к­ре­ся­ва­ше от­дел­ни­те уче­ни­ци на древ­ни­те Мистерии, бе­ше йерофантът; оба­че Евангелията яс­но показват, че онзи, кой­то въз­к­ре­си Христос, е Съществото, ко­ето ние на­ри­ча­ме Отец, или с дру­ги думи, са­ми­ят Отец въз­к­ре­ся­ва Христос. Евангелията ни на­соч­ват и към фак­та, че това, ко­ето в по­-ма­лък ма­щаб се ра­зиг­ра­ва­ше в дъл­би­ни­те на Мистериите, бе­ше из­не­се­но от бо­жес­т­вени­те Духове навън, в ис­то­ри­чес­ки план, и ве­че ка­то Събитието на Голгота, то при­до­би сми­съл и зна­че­ние за ця­ло­то човечество, а Съществото, на­ри­ча­но от нас Отец, ка­то един вид йерофант, из­вър­ши Възкресението на Христос Исус. Така тук ние има­ме уси­ле­но до кра­ен пре­дел същото, ко­ето в по­-ма­лък ма­щаб се разиг­ра­ва­ше по­-ра­но в древ­ни­те Мистерии. Този е еди­ни­ят момент.

Другият ва­жен мо­мент се със­тои в следното: В нещата, свър­за­ни с Мистериите, са впле­те­ни опи­са­ни­ята на та­ки­ва подробности, че до­ри и днес ние мо­жем да въз­с­та­но­вим - вклю­чи­тел­но и до на­й-д­реб­ни­те де­тайли - ситуациите, за ко­ито ста­ва ду­ма в Евангелията. Това яс­но про­ли­ча в по­со­че­ния пример. Има и друго, ко­ето е още по-важно. Какъв е сми­съ­лът на думите: „Защото още не бя­ха раз­б­ра­ли писанието, че Той тряб­ва да въз­к­ръс­не от мъртвите. И така, уче­ни­ци­те се приб­ра­ха у тях си." Следователно, не­ка да по­пи­таме: В как­во мо­жа­ха да се убе­дят учени- ците? Нещата са опи­са­ни мак­си­мал­но яс­но и точно: пла­ще­ни­ци­те са


там, но тя­ло­то на Исус не е там; то ве­че не е в гроба. Прибирайки се у до­ма си, уче­ни­ци­те бя­ха убе­де­ни са­мо в то­ва и в ни­що друго. Иначе ду­ми­те се оказ­ват ли­ше­ни от вся­ка­къв смисъл. Колкото по­-дъл­бо­ко вник­ва­те в текста, тол­ко­ва пове­че тряб­ва да признаете: Учениците, ко­ито сто­яха до гроба, мо­жа­ха да се убедят, че пла­ще­ни­ци­те са там, но тя­ло­то на Исус не е там; и те си тръг­на­ха об­рат­но с мисълта: Къде е тялото? Кой взе тя­ло­то от гроба?

И сега, за­поч­вай­ки от убеждението, че тя­ло­то не е в гроба, Евангелията пос­те­пен­но ни от­веж­дат към фактите, чрез ко­ито уче­ни­ци­те всъщ­ност стиг­на­ха до Възкресението. Как стиг­на­ха те до ре­ал­ния факт на Възкре- сението? Благодарение на това, че - как­то сви­де­тел­с­т­ву­ват Евангелията - Христос за­поч­ва да им се явява, та­ка че те мо­жа­ха да си кажат: Да, Той е тук!, и то­ва убеж­де­ние нап­ред­на до та­ка­ва степен, че Тома, на­ре­чен още Тома Неверни, мо­жа да сло­жи сво­ите пръс­ти в ра­ни­те на Спасителя. Накратко, от Еванге­ли­ята научаваме, че уче­ни­ци­те мо­жа­ха да бъ­дат убе­де­ни в ре­ал­нос­т­та на Възкресението ед­ва ко­га­то пред тях зас­та­на въз­к­ръс­на­ли­ят Христос. Неоспоримото до­ка­за­тел­с­т­во за уче­ни­ци­те бе­ше това, че Той е всред тях. И ако ня­кой би ги запитал, след ка­то Христос е жив, въп­ре­ки че бе­ше умрял, - ако ня­кой би ги за­пи­тал за съ­щин­с­ко­то съ­дър­жа­ние на тях­на­та вяра, те би­ха отговорили: Ние прос­то има­ме до­ка­за­тел­с­т­во то, че Христос е жив! И то­зи от­го­вор е съв­сем раз­ли­чен от по­-къс­ни­те ду­ми на апос­тол Павел, след ка­то ве­че бе­ше из­жи­вял това, ко­ето на­ри­ча­ме Събитието от Дамаск.

Ако чо­век се ос­та­ви под въз­дейс­т­ви­ето на Евангелието и Посланията на апос­тол Павел, той вед­на­га ще усе­ти - що се от­на­ся до Възкресението - дъл­бо­ка­та раз­ли­ка меж­ду ос­нов­ния тон на Евангелията и това, ко­ето го­во­ри Павел. Естествено, апос­тол Павел при­веж­да сво­ите въз­г­ле­ди в съ­от­ветс­т­вие с те­зи на Евангелията; за­що­то ко­га­то той казва, че Христос е възкръснал, той напомня: след кръс­т­на­та смърт Христос се явя­ва ка­то жив на Петър, на дванадесетте, пос­ле ед­нов­ре­мен­но на 500 братя, а нак­рая и на него, ка­то на един „преж­дев­ре­мен­но роден", нап­ра­во от ог­не­ния бля­сък на ду­хов­ния свят. Така Той се явя­ва и на учениците: ето вър­ху как­во об­ръ­ща вни­ма­ни­ето на апос­тол Павел. Защото Павловата сре­ща с Възкръсналия не бе­ше по­-раз­лич­на от та­зи на учениците.

Но към всич­ко останало, Павел при­ба­вя и онова, ко­ето той лич­но из­жи­вя в т.нар. Събитие от Дамаск, и ко­ето всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва не­го­ва­та чуд­на и лес­но раз­би­ра­ема те­ория за Христовото Същество. Защото как­во оз­на­ча­ва за не­го Христовото Същество след Събитието от Дамаск? За не­го то оз­на­ча­ва „вто­рия Адам". И Павел вед­на­га пра­ви раз­ли­ка меж­ду пър­вия Адам и вто­рия Адам: Христос. Той на­ри­ча пър­вия Адам ро­до­на­чал­ник на всич­ки човеци, жи­ве­ещи на Земята. И по ка­къв начин? Няма


нуж­да да се впус­ка­ме в под­роб­ни разсъждения, за да по­лу­чим от­го­вор на то­зи въпрос. Той го на­ри­ча ро­до­на­чал­ник на всич­ки човеци, ка­то ви- ж­да в не­го­во­то ли­це пър­вия човек, от кой­то про­из­ли­зат всич­ки дру­ги - а за Павел то­ва означава: онзи, от ко­го­то хо­ра­та унас­ле­ди­ха сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Или с дру­ги думи: Адамовото тя­ло е пър­во­то тяло, ко­ето зас­та­ва пред нас в све­та на Майя, и то е смъртно; то е нас­ле­де­но­то от Адам тлен­но тяло, под­чи­не­но­то на смър­т­та фи­зи­чес­ко тя­ло на човека. И ако мо­жем да си пос­лу­жим с един не лош израз, то­ва е тялото, с ко­ето хо­ра­та са „облечени".

А вто­рия Адам, Христос, Павел раз­г­леж­да ка­то онзи, кой­то при­те­жа­ва нетленното, без­с­мър­т­но тяло. И се­га Павел предполага, че в ре­зул­тат на ед­но про­дъл­жи­тел­но хрис­ти­ян­с­ко раз­ви­тие хо­ра­та пос­те­пен­но ще стиг­нат до там, че на мяс­то­то на пър­вия Адам ще пос­та­вят вто­рия Адам, че вмес­то тлен­но­то тя­ло на първия Адам ще „облекат" нет­лен­но­то тя­ло на вто­рия Адам, Христос. И така, от оне­зи ко­ито се на­ри­чат ис­тински хри- стияни, Павел изис­к­ва пъл­но скъс­ва­не с пре­диш­ни­те им възгледи. Както първото, тлен­но­то тя­ло про­из­ли­за от Адам, та­ка и от вто­рия Адам, от Христос тряб­ва да про­из­ле­зе нет­лен­но­то тяло; та­ка че всеки хрис­ти­янин би тряб­ва­ло да си каже: по­не­же про­из­ли­зам от Адам, аз раз­по­ла­гам с ед­но тлен­но тяло, как­во­то има­ше и Адам; и ко­га­то вър­вя по вер­ния път към Христос, аз по­лу­ча­вам от Христос - от вто­рия Адам - ед­но безсмър- тно, нет­лен­но тяло. Ето прозрението, от ко­ето бе­ше оза­рен Павел при Събитието от Дамаск. Или с дру­ги думи: как­во ис­ка да ка­же Павел? Нека да си пос­лу­жим със след­на­та прос­та схе­ма /виж ри­сун­ка­та /.



Ако в оп­ре­де­лен мо­мент има­ме съ­от­вет­ния брой чо­веш­ки същества (х), спо­ред Павел всич­ки те про­из­ли­зат от пър­вия Адам, от ко­го­то те имат и сво­ето тлен­но тяло. Но спо­ред пред­с­та­ви­те на Павел е въз­мож­но и още нещо. Както по от­но­ше­ние на сво­ята чо­веш­ка същ­ност хо­ра­та би­ха мог­ли да кажат: „Да, ние сме сродни, по­не­же всич­ки про­из­ли­за­ме от един прачовек, от Адам", та­ка те - ве­че в сми­съ­ла на Павел - би­ха мог­ли да си ка­жат и друго: „Както без ни­как­во учас­тие от на­ша страна, а прос­то чрез отношенията, ха­рактер­ни за фи­зи­чес­ко­то раз­м­но­же­ние на човека, мо­жем да из­тег­лим те­зи ли­нии нагоре, чак до Адам,така би тряб­ва­ло да съ-


щес­т­ву­ва и дру­га възможност, а именно, в ре­зул­тат на оп­ре­де­ле­ни вът­реш­ни усилия, у нас да въз­ник­не не­що съв­сем ново; та­ка че как­то „при- родните" ли­нии во­дят на­го­ре до Адам, да е въз­можно да тег­лим линии, во­де­щи не до те­лес­ния Адам с тлен­но­то тяло, а до ед­но тяло, ко­ето е нет­лен­но и ко­ето - ако вър­вим по вер­ния път към Христос - ние мо­жем да но­сим в се­бе си по съ­щия начин, как­то но­сим в се­бе си и тлен­но­то тя­ло на Адам."

Едва ли има по­-не­удоб­на пред­с­та­ва за съв­ре­мен­ни­те хо­ра от тази, ко­ято об­съж­да­ме сега. Защото, пог­ледна­то съв­сем трезво, как­во изис­к­ва тя от нас? Тя изис­к­ва нещо, ко­ето спо­ред мо­дер­но­то мис­ле­не е нап­ра­во чудо- вищно. Модерното мис­ле­не дъл­го вре­ме е спо­ри­ло по въпроса, да­ли вси- ч­ки хо­ра про­из­ли­зат от един един­с­т­вен прачовек, кой­то ня­ко­га е съ­щес­т­ву­вал на Земята и е мо­жел да бъ­де въз­п­ри­еман с фи­зи­чес­ки­те сетива. Обаче се­га Павел изис­к­ва следното. Той казва: Ако ис­каш да ста­неш хрис­ти­янин в ис­тин­с­кия смисъл на думата, ти тряб­ва да си представиш, че вът­ре в теб мо­же да се ро­ди и жи­вее нещо, ко­ето би ти позво­ли­ло да тег­лиш ду­хов­ни ли­нии до вто­рия Адам, до Христос, до он­зи Христос, кой­то на тре­тия ден се из­п­ра­ви от гроба; съ­що как­то всич­ки хо­ра мо­гат да тег­лят съ­от­вет­ни­те ли­нии до фи­зи­чес­ко­то тя­ло на пър­вия Адам.

Да, ето как­во изис­к­ва Павел от всички, ко­ито на­ри­чат се­бе си христия- ни: да по­ло­жат уси­лия и вът­ре в тях дейс­т­ви­тел­но да се ро­ди не­що ново, и как­то тлен­но­то тя­ло во­ди до Адам, та­ка и то да во­ди чо­ве­ка до онзи, кой­то на тре­тия ден се из­п­ра­ви от гроба, къ­де­то бе­ше по­ло­же­но тя­ло­то на Христос Исус. И всеки, кой­то от­ри­ча та­зи възможност, всъщ­ност от­ряз­ва пъ­ти­ща­та си за раз­би­ра­не на Павел. Ако по от­но­ше­ние на свое то тлен­но тя­ло чо­ве­кът про­из­ли­за от пър­вия Адам, той има въз­мож­ност - в слу­чай че под­чи­ни на Христос це­лия си ду­ше­вен жи­вот - да раз­чи­та и на вто­ри родоначалник. И той е не друг, а онзи, кой­то на тре­тия ден, след ка­то тя­ло­то на Христос Исус бе­ше по­ло­же­но в Земята, въз­к­ръс­на от гроба.

И така, след­ва да сме наясно: тук ние сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но ка­те­го­рич­но изис­к­ва­не на Павел, кол­ко­то и да е не­удоб­ното за мо­дер­но­то


мислене. Обаче ние се стре­мим тък­мо към това: да се приб­ли­жим към мо­дерно­то мислене, из­хож­дай­ки от по­зи­ци­ята на Павел; впро­чем не е пре­по­ръ­чи­тел­но чо­век да тър­си дру­го обяснение, дру­го мне­ние от­нос­но това, ко­ето Павел из­ра­зя­ва тол­ко­ва ясно. Несъмнено, твър­де удоб­но е да тъл­ку­ва­ме не­що в але­го­ри­чен сми­съл и да твърдим, че го раз­би­ра­ме по то­зи или он­зи начин; оба­че по­добни тъл­ку­ва­ния са ли­ше­ни от ка­къв­то и да е смисъл. И ако ис­ка­ме да си обяс­ним нещата, за нас прос­то не ос­та­ва дру­га възможност, - до­ри ако мо­дер­но­то мис­ле­не би го ока­чес­т­ви­ло ка­то су­еве­рие -, ос­вен да приемем, че спо­ред опи­са­ни­ята на Павел, Христос въз­к­ръс­ва на тре­тия ден от по­ла­га­не­то Му в гроба. Но да про­дъл­жим нататък. Тук бих же­лал да до­ба­вя следното: Едно та­ко­ва твърдение, как­во­то чу­ва­ме от ус­та­та на Павел, след ка­то бе­ше стиг­нал до кул­ми­на­ци­ята на сво­ето пос­ве­ще­ние чрез съ­би­ти­ето от Дамаск, твърде­ни­ето му за вто­рия Адам и не­го­во­то въз­к­ре­се­ние от гроба, мо­же­ше да бъ­де из­ре­че­но са­мо от човек, който в ця­ло­то си светоусещане, в це­лия си на­чин на мис­ле­не е про­из­ля­зъл от елинството; кой­то има сво­ите ко­ре­ни в елинството, въп­ре­ки че при­над­ле­же­ше на ев­рейс­кия народ. Да, в из­вес­тен смисъл, Павел по­жертва сво­ето ев­рейс­т­во пред гръц­ко­то светоусещане. Защото как­во всъщ­ност твър­ди Павел, ко­га­то раз­г­леж­да­ме не­ща­та по-отблизо? Това, ко­ето гър­ци­те тол­ко­ва са оби­ча­ли и ценили, външ­на­та фор­ма на фи­зи­ческо­то тяло, и пред ко­ето са има­ли тра­гич­но­то усещане: „Да, след ка­то чо­ве­кът ми­не през Портата на смъртта, то из­чез­ва завинаги!", за не­го Павел твърди: „Не, то не изчезва, а три­ум­фи­ра­що се из­ди­га от гро­ба с Възкресението Христово!" - И така, по­ис­ка­ме ли да хвър­лим мост меж­ду два­та светогледа, на­й-­доб­ре е да до­пъл­ним следното.

Верен на сво­ето елин­с­ко светоусещане, гръц­ки­ят ге­рой казваше: „По-добре про­сяк в гор­ния свят, от­кол­кото цар в цар­с­т­во­то на сенките!" И той се из­ра­зя­ва­ше така, по­не­же - ос­та­вай­ки ве­рен на сво­ето елин­с­ко све- то­усе­ща­не - бе­ше дъл­бо­ко убеден, че след ка­то чо­ве­кът ми­не през Пор- тата на смъртта, това, ко­ето гър­ци­те тол­ко­ва обичаха, външ­на­та фор­ма на фи­зи­чес­ко­то тяло, из­чез­ва­ше вед­нъж завинаги. Ето на как­ва почва, про­пи­та с тол­ко­ва кра­со­та и трагизъм, тряб­ва­ше да стъ­пи Павел, ко­га­то за­поч­на да раз­п­рос­т­ра­ня­ва христи­ян­с­т­во­то всред гърците. И ние не се от­к­ло­ня­ва­ме от не­го­ви­те думи, ко­га­то допълваме: „Това, ко­ето вие тол­ко­ва мно­го цените, външ­на­та фор­ма на чо­веш­ко­то тяло, в бъ­де­ще изоб­що ня­ма да изчезва; за­що­то Христос въз­к­ръс­на ка­то пър­ви­ят от онези, ко­ито по­беж­да­ват смъртта! Фи­зи­чес­ка­та фор­ма на тя­ло­то не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя от­но­во е вър­на­та на човечеството!" Чрез Възкресението, ев­реинът Павел, въз­пи­тан из­ця­ло в ду­ха на гръц­ка­та култура, вър­на на гър­ци­те онова, ко­ето те це­ня­ха на­й-м­ного. Само един грък мо­же­ше да мис­ли и го­во­ри по то­зи начин, но един грък, кой­то


бе­ше ста­нал такъв, ос­тавай­ки ве­рен на всич­ки особености, про­из­ти­ча­щи от не­го­вия ев­рейс­ки произход. Само един евреин, ста­нал грък, мо­же­ше да го­во­ри така! Никой друг!

Но как мо­жем да се доб­ли­жим до те­зи не­ща от глед­на точ­ка на антро- пософията? Защото ние сме стиг­на­ли до там, че знаем: всъщ­ност Павел изис­к­ва­ше нещо, ко­ето дъл­бо­ко обър­к­ва смет­ки­те на мо­дер­но­то мис­ле­не Нека се­га да ви­дим как из­г­леж­дат не­ща­та в действителност.

За да по­лу­чим яс­на пред­с­та­ва за твър­де­ни­ята на Павел, не­ка още вед­нъж да си при­пом­ним ос­нов­ни­те ан­т­ро­по­соф­с­ки истини. Ние знаем, че чо­ве­кът е със­та­вен от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. Ако по­пи­та­те някого, кой­то се е за­ни­ма­вал с антропософия, но не мно­го за- дълбочено, да­ли поз­на­ва фи­зи­чес­ко­то тя­ло на човека, той не­съм­не­но ще Ви отговори: Да, аз поз­на­вам доб­ре фи­зи­чес­ко­то тяло; ко­гато един чо­век зас­та­ва пред мен, аз виж­дам тя­ло­то му съв­сем ясно. Другите, не­ви­ди­ми­те или свръх­се­тивни­те час­ти не мо­гат да бъ­дат видени; оба­че то­ва не се от­на­ся за фи­зи­чес­ко­то тяло.

Но, ко­га­то об­х­ва­ща­ме чо­ве­ка с фи­зи­чес­кия си пог­лед и с фи­зи­чес­кия си разум, да­ли пред нас дейс­т­ви­телно зас­та­ва не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло? Питам Ви: Има ли такъв, кой­то ня­ко­га е ви­дял чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, без да раз­по­ла­га с яс­но­вид­с­ки способности? Какво виж­дат хората, ко­га­то гле­дат са­мо с фи­зи­чес­ки­те си очи и раз­миш­ля­ват с фи­зи­чес­кия си разум? Те виж­дат ед­но чо­веш­ко същество, със­та­ве­но от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз! И ко­га­то пред нас стои един човек, ние има­ме пред се­бе си ед­но ор­га­нич­но цяло, из­г­ра­де­но от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. И не би има­ло ни­ка­къв сми­съл да твър- дим, че пред нас стои ед­но фи­зи­чес­ко тяло, как­то не би има­ло сми­съл да казваме, ко­га­то дър­жим пред ня­ко­го ча­ша вода: тук вът­ре има водород! Както чо­ве­кът е със­та­вен от фи­зи­чес­ко тяло, етерно тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз, та­ка и во­да­та е със­та­ве­на от во­до­род и кислород. Това, ко­ето фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът из­г­раж­дат заедно, мо­же да се наб­лю­да­ва във външ­ния свят така, как­то во­да­та в пъл­на­та ча­ша вода. Обаче ние не виж­да­ме ни­то водорода, ни­то кис­ло­ро­да и мно­го се заб­луж­да­ва онзи, кой­то смята, че би мо­гъл да ги различи. По съ­щия на­чин се заб­луж­да­ва и онзи, кой­то смята, че ко­га­то пред не­го зас­та­не един човек, той виж­да фи­зи­чес­ко­то му тяло. Всеки наблюдател, кой­то раз­по­ла­га са­мо с фи­зи­чес­ки­те сетива, виж­да не ед­но чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тяло, а ед­но същество, из­г­ра­де­но от че­ти­ри със­тав­ни части; и той виж­да фи­зи­чес­ко­то тя­ло са­мо дотолкова, до­кол­ко­то то е про­ни­за­но от други­те три със­тав­ни части. Но в слу­чая външ­ни­ят му об­лик е тол­ко­ва променен, кол­ко­то про­ме­нен е во­доро­дът във водата, къ­де­то той е съ­еди­нен с ки- слорода. Защото во­до­ро­дът е газ, кис­ло­ро­дът съ­що е газ, и съединени, те


об­ра­зу­ват течност, на­ли така? Следователно, за­що би тряб­ва­ло да е тол­ко­ва труд­но раз­би­раемо, че човекът, кой­то зас­та­ва пред нас във фи­зи­чес­кия свят, е твър­де раз­ли­чен от сво­ите от­дел­ни час­ти - фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза, как­то и во­да­та е не­що твър­де раз­лич­но от во­дорода? Ето за­що от­но­во тряб­ва да заявим: Човекът не би­ва да се ос­ла­ня на она­зи Майя, на она­зи илюзия, ко­ято съз­да­ва у не­го чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. Ако дейс­т­ви­тел­но ис­ка­ме да се доб­ли­жим до същ­нос­т­та на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, ние след­ва да мис­лим за не­го по съв­сем друг начин.

Тук въп­ро­сът опи­ра до това, че раз­г­леж­да­не­то и обяс­не­ни­ето на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло спа­да към най -труд­ни­те проблеми, пред ко­ито се из­п­ра­вя ясновидецът, на­ис­ти­на към най-трудните!

Защото не­ка да предположим, че в ус­ло­ви­ята на външ­ния свят, с чо­ве­ка се из­вър­ш­ва съ­щи­ят експеримент, ка­къв­то става, примерно, с раз­ла­га­не­то на водата, т.е. с от­де­ля­не­то на во­до­ро­да и кислорода. На пръв поглед, точ­но то­ва ста­ва при смъртта. Там ние виждаме, как чо­ве­кът от­х­вър­ля сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Но да­ли е та­ка в действителност? Всъщност въп­ро­сът из­г­леж­да до­ри смешен. Защото как­во по­-­яс­но от това, че при смър­т­та чо­ве­кът от­х­вър­ля сво­ето тяло?! Обаче това, ко­ето чо­ве­кът от­х­вър­ля при смър­т­та - как­во фак­ти­чес­ки пред­с­тав­ля­ва то?

То пред­с­тав­ля­ва нещо, за ко­ето на­й-­мал­ко­то тряб­ва да кажем, че ве­че не при­те­жа­ва най-важното, ко­ето е ха­рак­тер­но за жи­во­то фи­зи­чес­ко тяло: а имен­но формата, ко­ято за­поч­ва да се раз­ру­ша­ва вед­на­га след нас­тъп­ва­не­то на смъртта. Пред се­бе си ние има­ме ед­на раз­па­да­ща се ма­те­рия и фор­ма­та ве­че не пред­с­тавля­ва от­ли­чи­те­лен бе­лег за та­зи раз­па­да­ща се материя. Това, ко­ето е отхвърлено, всъщ­ност оне­зи ве­щес­т­ва и елемен- ти, ко­ито ина­че ние мо­жем да прос­ле­дим в природата; но то да­леч не е това, ко­ето по един ес­тествен път би по­ро­ди­ло чо­веш­ка­та форма. Обаче та­зи фор­ма е съ­щес­т­ве­на и не­от­ме­ни­ма част от чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. За обик­но­ве­ния яс­но­виж­дащ пог­лед не­ща­та фак­ти­чес­ки из­г­леж­дат така, ся­каш чо­ве­кът прос­то от­х­вър­ля те­зи вещества, ко­ито пос­ле би­ват под­ло­же­ни на разлагане, из­га­ря­не и т.н. и нак­рая от не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло не ос­та­ва нищо. Когато обик­но­ве­но­то яс­но­вид­с­т­во об­х­ва­ща пе­ри­ода вед­на­га след смъртта, то виж­да ед­на формация, със­та­ве­на от Аза, ас­т­рал­но­то тя­ло и етер­но­то тяло, до­ка­то в съ­щото вре­ме чо­ве­кът е из­п­ра­вен пред па­но­ра­ма­та от образи, пред­с­та­вя­щи не­го­вия из­ми­нал живот. После яс­нови­де­цът виж­да как при­ро­да­та про­дъл­жа­ва своя ек­с­пе­ри­мент съ­що и с етер­но­то тяло; тя го от­де­ля от дру­гите час­ти - от ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза -, ка­то с тях ос­та­ва свър­зан са­мо един ек­с­т­ракт от етер­но­то тяло, до­като са­мо­то то пос­те­пен­но се раз­т­ва­ря във все­об­щия кос­ми­чес­ки етер по един или друг начин. И така, вед­нага след смър­т­та чо­ве­кът от­-­


хвър­ля фи­зи­чес­ко­то тяло, за­ед­но с всич­ки фи­зи­чес­ки ве­щес­т­ва и сили, а след ня­кол­ко дни пра­ви съ­що­то и с етер­но­то тяло. А ко­га­то яс­но­ви­де­цът прос­ле­дя­ва мър­т­ви­те още по-нататък, през пе­ри­ода на Камалока, той вижда, как в жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не про­дъл­жа­ва са­мо един ек­с­т­ракт от ас­т­рал­но­то тяло, до­ка­то ос­та­на­ла­та му част се раз­т­ва­ря в кос­ми­чес­ка­та астралност. Следователно, ние виждаме: фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тя­ло би­ват отхвърлени, и на пръв пог­лед из­г­леж­да така, ся­каш фи­зи­чес­ко­то тя­ло се из­чер­п­ва в това, ко­ето има­ме в ли­це­то на фи­зи­чес­ки­те ве­щес­т­ва и сили, ко­ито на свой ред под­ле­жат на раз­ла­га­не или изгаряне. Но кол­ко­то по­ве­че в на­ши дни се раз­ви­ва яс­но­вид­с­т­во­то на човека, тол­ко­ва по­-­яс­но става, че това, ко­ето е от­х­вър­ле­но с фи­зи­чес­ки­те ве­щества и сили, все пак не е иден­тич­но с ця­ло­то фи­зи­чес­ко тяло, че то съв­сем не е иден­тич­но с ця­ла­та фор­ма на фи­зи­чес­ко­то тяло. Към те­зи ве­щес­т­ва и си­ли при­над­ле­жи и не­що дру­го ко­ето - ако го­во­рим обек­тив­но - тряб­ва да на­ре­чем „фантом"; да, то­ва е фан­то­мът на чо­веш­ко­то тяло. Този фан­том е рав­ноз­на­чен с об­лика, с фор­ма­та на човека, ко­ято „подрежда" фи­зи­чес­ки­те ве­щес­т­ва и си­ли по та­къв на- чин, че ги включ­ва в един вид ду­хов­на тъкан, ко­ято пос­ле зас­та­ва пред нас, в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят, ка­то ед­но или друго чо­веш­ко съще- ство. Както скул­п­то­рът не мо­же да из­вае ни­как­ва статуя, ако се нах­вър­ли вър­ху мра­мо­ра или как­ва­то и да е дру­га материя, си­пей­ки без­раз­бор­ни удари, а тряб­ва да раз­по­ла­га с пред­ва­ри­тел­на­та идея, с мисълта, ко­ято въз­на­ме­ря­ва да въп­лъ­ти в материята, та­ка и за чо­веш­ко­то тя­ло съ­щес­т­ву­ва ед­на пред­ва­ри­тел­на идея, ед­на мисъл; но тя да­леч не съ­щес­т­ву­ва в он­зи вид, как­то при скул­п­то­ра - по­не­же ма­те­ри­ята на чо­веш­ко­то тя­ло не е ня­ка­къв мра­мор или гипс -, а ка­то ед­на дейс­т­ви­тел­на ми­съл във външния свят: ка­то „фантом". Както скул­п­то­рът въп­лъ­ща­ва иде­ята в своя материал, та­ка и в Земните вещества, ко­ито след смър­т­та изос­та­вя­ме в гро­ба или пре­да­ва­ме на огъня, е вло­жен фан­то­мът на фи­зи­чес­ко­то тяло. фан­то­мът прос­то при­над­ле­жи на фи­зи­чес­ко­то тяло, той е другата, не­ви­ди­ма­та част на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и е по­-ва­жен от фи­зи­чес­ки­те ве- щества; по­не­же фи­зи­чес­ки­те ве­щес­т­ва всъщ­ност не са ни­що друго, ос­вен ма­те­ри­ал­ния пълнеж, който, та­ка да се каже, се из­сип­ва в мре­жа­та на чо­веш­ка­та форма, как­то се из­сип­ват ябъл­ки в ед­на каруца. Да, фан­то­мът е не­що мно­го важно! Веществата, ко­ито се раз­ла­гат след смъртта, са всъщ­ност това, ко­ето на­ми­ра­ме и на­вън в природата, са­мо че в на­шия слу­чай те са под­ре­де­ни в чо­веш­ка­та форма.

Размислете и вър­ху не­що друго: ни­ма вярвате, че всич­ки­те уси­лия на ду­хов­ни­те Същества в хо­да Сатурновата, Слънчевата и Лунната епо­ха са съз­да­ли ед­но тяло, ко­ето вед­на­га след смър­т­та ми­на­ва във влас­т­та на Земните елементи? Не! Това, ко­ето ми­на­ва във влас­т­та на Земните еле-


менти, съв­сем не е онова, ко­ето се е раз­ви­ло в хо­да на Сатурновата, Слънчевата и Лунна епоха. Това, ко­ето Боговете са съз­да­ли през те­зи ог­ром­ни пе­ри­оди от време, е имен­но фантомът, фор­ма­та на чо­веш­ко­то тяло. Ето защо, следователно, разби­ра­не­то на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло не е ни­как лес­на работа. Преди всичко, раз­би­ра­не­то на фи­зи­чес­ко то тя­ло не би­ва да се тър­си в све­та на илюзията, в све­та на Майя. Ние знаем, че за­ро­ди­шът на то­зи фантом е де­ло на Престолите*43 и че то­ва ста­ва на Стария Сатурн; после, на Старото Слънце, вър­ху фан­тома ра­бо­тят Духо- вете на Мъдростта, на Старата Луна вър­ху фан­то­ма ра­бо­тят Духовете на Движението, а на Земята вър­ху фан­то­ма ра­бо­тят Духовете на Формата. Ето през ка­къв про­дъл­жи­те­лен път на раз­ви­тие е ми­на­ло чо­веш­ко­то тяло! Ето за­що ние обоз­на­ча­ва­ме съ­от­вет­на­та Йерархия с име­то „Духове на Формата" - за­що­то фак­ти­чес­ки те жи­ве­ят в това, ко­ето на­ри­ча­ме „фан­том на фи­зи­чес­ко­то тяло". Да, ис­ка­ме ли да разбе­рем фи­зи­чес­ко­то тяло, ние тряб­ва да се из­диг­нем до не­го­вия фантом.

И така, пре­на­сяй­ки се в на­ча­ло­то на на­ша­та Земна епоха, ние бих­ме мог­ли да кажем: Висшите Йерархии, ко­ито през епо­хи­те на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, са под­гот­ви­ли фор­ма­та на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, са пре­нес­ли то­зи фан­том и в Земната епоха. Фак­ти­чес­ки на­й-­нап­ред е бил съз­да­ден фан­то­мът на чо­веш­ко­то тяло, кой­то е не­ви­дим за фи­зи­чес­ки­те очи. Това е ед­но енер­гий­но или си­ло­во тяло, ко­ето е на­пъл­но прозрачно. Фи­зи­чес­ки­те очи виж­дат са­мо фи­зи­чес­ки­те вещест- ва, ко­ито чо­векът при­ема ка­то хра­на и ко­ито из­пъл­ват то­зи не­ви­дим фантом. Когато фи­зи­чес­ки­те очи виж­дат ед­но чо­веш­ко тяло, в дейс­т­ви­тел­ност те виж­дат не са­мо­то него, а ми­не­рал­ни­те вещества, ко­ито из­пъл­ват фи­зичес­ко­то тяло. Но бла­го­да­ре­ние на как­во ми­не­рал­ни­те вещества, такива, как­ви­то са, за­емат сво­ето мяс­то в то­зи фан­том на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло? За да от­го­во­рим на то­зи въпрос, не­ка още вед­нъж да си при пом­ним въз­ник­ва­не­то и пър­ви­те ета­пи от раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка в ус­ло­ви­ята на на­ша­та Земя.

Енергийното или си­ло­во тяло, ко­ето зас­та­ва пред нас ка­то не­ви­дим фан­том на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, ид­ва от Стария Сатурн, Старото Слъ- нце и Старата Луна, и нап­ред­на­ли­ят яс­но­ви­дец го въз­п­ри­ема ка­то фан- том, са­мо ако се аб­с­т­ра­хи­ра от ми­не­рал­ни­те субстанции, ко­ито из­пъл­ват то­зи фантом. И така, имен­но то­зи фан­том се на­ми­ра в из­ход­на­та точ­ка от развитието. Следователно, в из­ход­на­та точ­ка от сво­ето Земно разви- тие, чо­ве­кът би бил не­ви­дим съ­що и ка­то фи­зи­чес­ко тяло.

Сега оба­че не­ка да си представим, че към то­зи фан­том на фи­зи­чес­ко­то тя­ло се при­съ­еди­ня­ва и етер­но­то тяло: оз­на­ча­ва ли това, че по то­зи на­чин фан­то­мът на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло ста­ва видим? Съвсем не! Защото за фи­зи­чес­ки­те очи етер­но­то тя­ло съ­що е невидимо. Следова-


телно, фор­ма­ци­ята фи­зи­чес­ко тя­ло плюс етер­но тя­ло е все още не­ви­ди­ма за обик­но­ве­но­то зрение. Същото се от­на­ся и за ас­т­рал­но­то тяло; така че - ка­то фан­том - формацията, със­та­ве­на от фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тяло, е все още не­ви­ди­ма за обик­но­ве­но­то зрение. Несъмнено Азът, кой­то се при­съ­еди­ня­ва към тях по­-къс­но би бил вът­реш­но възприемем, но не и външ­но видим. Следователно, чо­ве­кът - та- къв, ка­къв­то е „слязъл" на Земята, ми­на­вай­ки през епо­хи­те на Сатурн, Слънце и Луна - би ос­та­нал за нас не­що не­ви­ди­мо и би бил ви­дим са­мо за ясновидеца. А бла­го­да­ре­ние на как­во той ста­на ви­дим за нас?

Работата е там, че той изоб­що не би ста­нал ви­дим за нас, ако не би нас­тъ­пи­ло това, ко­ето Библията сим­волич­но описва, а Духовната на­ука дейс­т­ви­тел­но обяснява: вли­яни­ето на Луцифер. Какво се слу­чи в ре­зултат на то­ва влияние?

Припомнете си опи­са­ни­ята в мо­ята „Тайна наука": От он­зи ево­лю­ци­онен стадий, в кой­то чо­ве­кът се на­мира­ше по­ра­ди обстоятелството, че не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тя­ло съ­щес­т­ву­ва­ха в не­ви­ди­мо състояние, той бе­ше сва­лен до­лу в по­-гъс­та­та материя, ко­ято той до­пъл­ни­тел­но вклю­чи в своя свръх­се­ти­вен ор­га­ни­зъм спо­ред влиянията, ко­ито Луцифер уп­раж­ня­ва вър­ху него. Следователно, ако в на­шия ас­т­рал­но­-­Азов ор­га­ни­зъм не се на­ми­ра­ха та­ка на­ре­че­ни­те лу­ци­фе­ри­чес­ки сили, гъс­та­та ма­те­рия ня­ма­ше да е та­ка видима, как­ва­то е тя днес. Ето за­що ние твърдим: Ние тряб­ва да си пред­с­та­вим чо­ве­ка ка­то ед­но не­ви­ди­мо същество; и ед­ва чрез вли­яни­ето на Луцифер в чо­ве­ка нах­лу­ха та­ки­ва сили, ко­ито го пре­вър­на­ха в непрозрачно, ви­ди­мо същество. Чрез вли­яни­ето на Луцифер, външ­ни­те ми­не­рал­ни ве­щес­т­ва и си­ли нах­лу­ват в об­лас­т­та на фантома. Когато в ед­на проз­рач­на ча­ша на­ле­ем цвет­на течност, за на­ши­те очи тя съ­що ста­ва цветна, до­ка­то пре­ди то­ва е би­ла прозрачна; та­ка тряб­ва да си представим, че лу­ци­фе­ричес­ко­то вли­яние е вля­ло в чо­веш­кия фан­том та­ки­ва сили, бла­го­да­ре­ние на ко­ито чо­ве­кът прие в се­бе си съ­от­вет­ни­те ве­щес­т­ва и сили, ко­ито пре­вър­на­ха не­го­ва­та пър­во­на­чал­но не­ви­ди­ма фор­ма във видима.

Следователно, как­во пра­ви чо­ве­ка видим? Именно лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли в не­го го пра­вят ви­дим за фи­зичес­ки­те сетива; ина­че не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло би ос­та­на­ло за­ви­на­ги невидимо. Ето за­що ал­хи­ми­ци­те ви­на­ги са подчертавали, че всъщ­ност чо­веш­ко­то тя­ло се със­тои от съ­ща­та суб- станция, ко­ято из­г­раж­да на­пъл­но прозрачния, крис­та­лен „фи­ло­соф­с­ки камък". Както казах, чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло е аб­со­лютно проз­рач­но и са­мо лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли в чо­ве­ка са тези, ко­ито са го нап­ра­ви­ли непрозрачен, прев­ръщай­ки го във фи­зи­чес­ки осезаемо, плът­но и неп­роз­рач­но същество. Сега Вие разбирате: чо­ве­кът е ста­нал ед­но същество, ко­ето при­ема в се­бе си външ­ни­те суб­с­тан­ции и си­ли на Земята, ко­ито


пос­ле той от­х­вър­ля при смъртта, са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че е бил съб­лаз­нен от Луцифер, кой­то е влял оп­ре­де­ле­ни си­ли в не­го­во­то ас­т­рал­но тяло.

Но как­во тряб­ва­ше да пос­лед­ва по необходимост? Трябваше да пос­лед­ва ед­но из­к­лю­чи­тел­но важ­но съ­битие: Именно под вли­яни­ето на Луцифер, в ус­ло­ви­ята на Земята ста­на така, че Азът се при­съ­еди­ни към фор­ма­ци­ята от фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тяло; ед­ва се­га чо­ве­кът ста­на това, ко­ето той пред­с­тав­ля­ва на Земята; ед­ва се­га той ста­на но­си­тел на зем­на­та форма; в про­ти­вен слу­чай то­ва ни­ко­га не би мог­ло да се случи.

А се­га не­ка да си представим, че в оп­ре­де­лен мо­мент от жи­во­та Азът на­пус­ка формацията, със­та­ве­на от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз; та­ка че пред нас би­ха сто­яли фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тя- ло, ас­т­рал­но­то тяло, оба­че не и Азът. Нека да си пред­с­та­вим още, че точ­но то­ва би мог­ло да нас­тъ­пи и с Исус от Назарет през 30-та го­ди­на от не­го­вия живот: то­га­ва чо­веш­ки­ят Аз дейс­т­ви­тел­но на­пус­на тро­ич­ната фор- мация, със­та­ве­на от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло. И в това, ко­ето ос­та­на - имен­но в сбо­ра от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тя­ло - нав­ле­зе Христовото Същество при Кръщението, из­вър­ше­но от Йоан в ре­ка­та Йордан. Ето за­що се­га ние има­ме фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тя­ло и ас­т­рално­то тя­ло на един чо­век - и вът­ре в тях: Христо- вото Същество. Вместо Азът, се­га в чо­веш­ки­те об­вив­ки нав­ли­за Хри- стовото Същество. И по как­во се раз­ли­ча­ва то­зи Христос Исус от всич­ки дру­ги хо­ра на Земята?

Той се раз­ли­ча­ва от всич­ки дру­ги хо­ра по това, че те но­сят в се­бе си он­зи Аз, кой­то ня­ко­га се под­да­де на из­ку­ше­ни­ето на Луцифер, до­ка­то Христос Исус но­си в се­бе си не то­зи Аз, а Христовото Същество. Така че от се­га на­та­тък Той но­си в се­бе си ос­та­тъ­ка от това, ко­ето ид­ва от Луцифер; съ­щес­т­ве­но­то тук е, че - след Кръщението на Йоан - един чо­веш­ки Аз не поз­во­ля­ва на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те вли­яния да про­ник­ват в него. Едно фи­зи­чес­ко тяло, ед­но етер­но тяло, ед­но ас­т­рал­но тяло, в ко­ито се на­ми­рат пре­диш­ни­те сле­ди от лу­ци­фе­ри­чес­ко­то влияние, но в ко­ито не мо­гат да про­ник­нат ни­как­ви но­ви яв­ле­ния през след­ва­щи­те три години: ето как­во пред­с­тав­ля­ва Христос Исус.

Нека съв­сем точ­но да обоб­щим как­во пред­с­тав­ля­ва Христос от Кръще- нието в ре­ка­та Йордан до Мистерия та на Голгота: ед­но фи­зи­чес­ко тяло, ед­но етер­но тя­ло и ед­но ас­т­рал­но тяло, ко­ето пра­ви то­ва фи­зи­чес­ко тяло и етер­но тя­ло видимо, по­не­же то все още съ­дър­жа сле­ди­те от вли­яни­ето на Луцифер. Защото бла­го­да­рение на факта, че Христовото Същество но­си сле­ди­те от оно­ва ас­т­рал­но тяло, ко­ето Исус от Назарет има­ше от

раж­да­не­то до сво­ята 30-та година, бла­го­да­ре­ние на то­зи факт фи­зи­чес­ко­то тя­ло е ви­ди­мо ка­то но­си­тел на Христос.

И така, след Кръщението в Йордан, ние има­ме пред се­бе си ед­но фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето - ка­то та­ко­ва - би ос­та­на­ло не­ви­ди­мо в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят, ед­но етер­но тяло, ко­ето съ­що би ос­та­на­ло невидимо, сле­ди­те от оно­ва ас­т­рал­но тяло, ко­ето пра­ви ви­ди­ми дру­ги­те две тела, и ко­ето прев­ръ­ща тя­ло­то на Исус от Назарет в ед­но ви­ди­мо тя­ло през пе­ри­ода от Кръщението в Йордан до Мистерията на Голгота - и вът­ре в те­зи тела: Христовото Същество. Нека доб­ре да за­пом­ним те­зи че­ти­ри със­тав­ни час­ти на Христос Исус и да повторим: В ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят все­ки чо­век е със­та­вен от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз; оба­че то­зи Аз е от та­ко­ва естество, че той неп­ре­къс­на­то ра­бо­ти в ас­т­рал­но­то тя­ло чак до ми­га на смъртта. Обаче Христос Исус зас­та­ва пред нас ка­то ед­но та­ко­ва Същество, ко­ето съ­що при­тежа­ва фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло - оба­че не и чо­веш­ки Аз, та­ка че през три­те го­ди­ни до смър­т­та в не­го не дейс­т­ву­ва това, ко­ето ина­че дейс­т­ву­ва в чо­веш­ко­то същество, а дейс­т­ву­ва имен­но Христовото Същество.

Ето как­во ис­ках­ме да пред­с­та­вим пред на­ши­те души, а утре, по­емай­ки от та­зи глед­на точка, ще про­дължим да го­во­рим по на­ша­та ос­нов­на тема.





Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница