Лекции изнесени в Карлсруе от 4 до 14. 10. 1911 г

от­но­во ос­та­ва ед­но яд­ро от при­чи­ни Е за след­ва­ща­та инкарнация, ко­ято об­ви­ва това, ко­ето тя за­вар­ва от пре­диш­на­та ин­кар­на­ция и пос­ле за­ед­но с това, ко­ето се при­ба­вя ка­то не­що на­пъл­но са­мос­то­ятел­но в хо­да на та­зи инкарнация, на свой ред от­но­во из­г­раж­да при­чин­но­то яд­ро за след­ва­-

ща­та ин­кар­на­ция и т.н. Или с дру­ги думи: това, ко­ето ми­на­ва през от­дел­ни­те инкарнации, се из­чер­п­ва в при­чи­ни и следствия, ко­ито - без ни­ка­къв общ Аз да свър­з­ва ин­кар­на­ци­ите - дейс­т­ву­ват от ед­на ин­кар­на­ция в друга. Следователно, ако в та­зи ин­кар­на­ция аз на­ри­чам се­бе си „Аз", то­ва не ста­ва по­ра­ди обстоятелството, че съ­щи­ят Аз е съ­щес­т­ву­вал и в пре­диш­на­та инкарнация; за­що­то от пре­диш­ни­те ин­кар­на­ции ос­та­ва са­мо това, ко­ето се свеж­да до кар­ми­чес­ки­те резултати; а това, ко­ето на­ри чам мой „Аз", е са­мо ед­на илюзия, ед­на Майя, ид­ва­ща от нас­то­яща­та инкар- нация.

Всеки, кой­то дейс­т­ви­тел­но поз­на­ва будизма, е длъ­жен да го пред­с­та­ви - що се от­на­ся до пре­раж­да­ни­ята - имен­но по то­зи начин; и той тряб­ва да е наясно, че това, ко­ето на­ри­ча­ме „Аз", ня­ма ни­как­во мяс­то в бу­дизма.

А се­га да пре­ми­нем към това, ко­ето зна­ем от ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна наука: Благодарение на как­во чо­векът ус­пя да раз­вие своя Аз? Благо- дарение на Земното развитие! Едва в хо­да на пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на Земята, чо­ве­кът стиг­на до там, че ус­пя да раз­вие своя Аз. И сега, ако си при­пом­ним всичко, ко­ето сме го­во­ри­ли вър­ху ево­лю­ци­он­ни­те фа­зи на чо­ве­ка през вре­ме на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, ние ще видим, че през ста­ра­та Лунна епо­ха чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло все още не раз­по­ла­га­ше с ня­как­ва стро­го оп­ре­де­ле­на фор­ма и че до та­зи фор­ма то стиг­на ед­ва на Земята. Ето за­що ние го­во­рим за Земната епо­ха ка­то за пе­ри­од от време, в кой­то Духовете на Фор­ма­та се на­мес­ват за пръв път в

Когато об­съж­дах­ме оцен­ка­та на древ­ни­те гър­ци за Аза, ние споменахме, че то­зи Аз на­ми­ра своя вън­шен из­раз във външ­на­та чо­веш­ка форма. Ако се вър­нем към будизма, ще установим, че той има, та­ка да се каже, ед­но ос­нов­но желание: да от­х­вър­ли кол­ко­то е въз­мож­но по­-с­ко­ро та­зи външ­на об­вив­ка и да се ос­во­боди от нея. Можем ли то­га­ва да се учудваме, че бу­диз­мът изоб­що не це­ни чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло? Да, спо­ред сво­ята вът­реш­на същ­ност бу­диз­мът изоб­що не це­ни външ­на­та фор­ма на фи­зи­чес­ко­то тяло, сле­до­вателно, той не це­ни и та­зи външ­на форма, от ко­ято се нуж­дае въз­ник­ва­не­то на Аза! Не са­мо че не я цени, но я отхвърля, от­х­вър­ля я напълно! И така, не­до­оце­ня­вай­ки фор­ма­та на фи­зи­чес­ко­то тя- ло, бу­диз­мът не мо­же да стиг­не и до фор­ма­та на са­мия Аз.

Ние се убеждаваме, че те­зи две ду­хов­ни те­че­ния са на­пъл­но противопо- ложни: при елин­с­т­во­то ние усе­щаме, че то във вис­ша сте­пен це­ни фор­ма­та на фи­зи­чес­ко­то тя­ло ка­то външ­на фор­ма на Аза, до­ка­то бу­дизмът, кой­то в сво­ята те­оре­тич­на пос­та­нов­ка на­пъл­но се раз­ми­на­ва с Аза, и - та­ка да се ка­же - го изгубва, се стре­ми с всич­ки си­ли и кол­ко­то е въз­мож­но по­-с­ко­ро да се ос­во­бо­ди от външ­на­та фор­ма на фи­зи­чес­ко­то тяло.

Точно по сре­да­та на те­зи два про­ти­во­по­лож­ни въз­г­ле­да се на­ми­ра древ­но­то еврейство*36. То съв­сем не спо­де­ля въз­г­ле­ди­те на бу­диз­ма за ес­тес­т­во­то на Аза. Припомнете си само, че за бу­диз­ма е ис­тин­с­ка ерес, ако чо­век го­во­ри за ня­ка­къв ве­чен Аз, кой­то пре­ми­на­ва от ед­на ин­кар­на­ция в дру­га инкарнация. Обаче древ­но­то ев­рейс­т­во осо­бе­но мно­го дър­жи на та­зи ерес. И ни­ко­му от пос­ле­до­ва­те­ли­те на древ­но­то ев­рейство не би хрумнало, че това, ко­ето жи­вее у чо­ве­ка ка­то съ­щин­с­ка бо­жес­т­ве­на ис­к­ра - с ко­ето той свър­з­ва сво­ето по­ня­тие за Аза - прос­то из­чез­ва след ка­то чо­ве­кът ми­не през Портата на смъртта. Ако ис­ка­ме да си изяс­ним как­во от­но­ше­ние е имал пос­ле­до­ва­те­лят на древ­но­то ев­рейс­т­во по то­зи въп- рос, тряб­ва да до­бавим: Той се усе­ща­ше ин­тим­но и здра­во свър­зан с Бо- га; той знаеше, че със същ­нос­т­та на то­зи Бог го свързват на­й-­доб­ри­те му ду­шев­ни качества.

Да, по от­но­ше­ние на Азовото понятие, пос­ле­до­ва­те­лят на древ­но­то ев­рейс­т­во ко­рен­но се раз­ли­ча­ва от после­до­ва­те­ля на будизма, но от дру­га стра­на той се раз­ли­ча­ва съ­що и от древ­ни­те гърци. Дори и да преб­родим
ця­ла­та древност, ни­къ­де у древ­ни­те ев­реи ние ня­ма да срещ­нем оно­ва дъл­бо­ко за­чи­та­не на лич­ността, а за­ед­но с то­ва и на външ­на­та чо­веш­ка форма, ко­ето бе­ше ха­рак­тер­но за гърците. За гър­ци­те би би­ло нап­ра­во безсмислие, аб­со­лют­но без­с­мис­лие да се твърди: „ Ти не тряб­ва да си правиш ни­ка­къв об­раз на своя Бог!"*37, за­що­то те има­ха яс­но­то усеща- не: на­й-­вис­ше­то на то­зи свят се свеж­да до външ­на­та фор­ма и най-вис- шето, ко­ето чо­век мо­же да нап­ра­ви в име­то на Боговете, е да ги „облече" в та­зи тол­ко­ва це­не­на от не­го чо­веш­ка форма; и за тях ня­ма­ше по­-­аб­сур­д­на за­по­вед от: „Ти не тряб­ва да си пра­виш ни­ка­къв об­раз на своя Бог!". Като ху­дож­ни­ци и пластици, гър­ци­те пред­ла­га­ха сво­ята чо­веш­ка фор­ма и на сво­ите Богове. И за да се пре­вър­нат на­ис­ти­на в това, към ко­ето се стре­мя­ха - в об­раз и по­до­бие на Бога - те се от­да­ва­ха на сво­ите спор­т­ни занимания: борби, гим­нас­ти­ка и т.н., имен­но за да се пре­вър­нат в об­раз и по­до­бие на Бога.

Обаче на древ­но­то ев­рейс­т­во бе­ше да­де­на ка­те­го­рич­на­та заповед: Ти не тряб­ва да си пра­виш ни­ка­къв об­раз на своя Бог! глав­но по­ра­ди факта, че пос­ле­до­ва­те­лят на древ­но­то юдейс­т­во съв­сем не це­не­ше външна­та фор­ма така, как­то гърците, по­не­же я счи­та­ше за не­дос­той­на пред ли­це­то на Бога. Колкото да­леч стоеше пос­ле­до­ва­те­лят на древ­но­то ев­рейс­т­во от то­зи на будизма, кой­то на дра­го сър­це би ис­кал да се ос­во­боди на­пъл­но от чо­веш­ка­та фор­ма при ми­на­ва­не­то си през Портата на смъртта, тол­ко­ва да­леч сто­еше той и от све­то­усе­ща­не­то на древ­ни­те гърци. Той бе­ше убеден, че та­зи фор­ма слу­жи имен­но на това, ко­ето представ­ля­ват запо- ведите, за­ко­ни­те на бо­жес­т­ве­но­то Същество, и бе­ше наясно, че онзи, кой­то е „праведник" за­дъл­жи­тел­но пре­да­ва на след­ва­щи­те по­ко­ле­ния това, ко­ето е „натрупал" ка­то правда. Задачата на древ­ното ев­рейс­т­во се свеж­да­ше не до от­х­вър­ля­не на формата, а до пре­да­ва­не­то на фор­ма­та в след­ва­щи­те по­коления. Следователно, тре­ти­ят ос­но­вен въз­г­лед е то­зи на древ­но­то еврейство, на­ми­ращ се по сре­да­та меж­ду въз­г­ле­да на будисти- те, ко­ито не ус­пя­ха да оце­нят Аза и то­зи на древ­ни­те гърци, ко­ито смя­та­ха външ­на­та фор­ма за не­що на­й-­вис­ше и из­па­да­ха в дъл­бо­ка тъга, ко­га­то с нас­тъп­ва­не­то на смър­т­та те­лес­на­та фор­ма изчезваше.

Ето как се от­на­ся­ха по­меж­ду си те­зи три ос­нов­ни светогледа. А за да раз­бе­рем още по­-доб­ре древ­но­то еврейство, ние тряб­ва да сме наясно: това, ко­ето пос­ле­до­ва­те­лят на древ­но­то ев­рейс­т­во це­не­ше ка­то свой Аз, в из­вес­тен сми­съл бе­ше иден­тич­но с бо­жес­т­ве­ния Аз. Богът жи­ве­еше всред човечеството, жи­ве­еше и в от­дел­ния човек. Във връз­ка­та си с Бога древ­ни­ят ев­ре­ин усе­ща­ше съ­щев­ре­мен­но и своя Аз. Така Азът, кой то той усещаше, съв­па­да­ше с бо­жес­т­ве­ния Аз. Божественият Аз ук­реп­ва­ше чо­веш­кия Аз. Ако гър­ци­те казваха: Аз це­ня моя Аз до та­ка­ва степен, че са­мо с ужас мо­га да наб­лю­да­вам това, ко­ето ста­ва с Аза след смъртта!,
ако бу­дис­ти­те казваха: Причината за външ­на­та фор­ма на чо­ве­ка тряб­ва да от­пад­не кол­ко­то може по-скоро, то древ­ни­те ев­реи казваха: Аз и мо­ята съд­ба сме свър­за­ни с Бога. И до­ка­то съм свър­зан с Него, аз но­ся мо­ята съдба. Аз не поз­на­вам ни­що друго, ос­вен отъж­дес­т­вя­ва­не­то на моя Аз с бо­жес­т­ве­ния Аз!

Понеже то­зи ев­рейс­ки на­чин на мис­ле­не се на­ми­ра по сре­да­та меж­ду елин­с­т­во­то и будизма, при не­го трагиз­мът по от­но­ше­ние на смър­т­та не е пред­ва­ри­тел­но заложен, как­то у гърците, а при­със­т­ву­ва по един косвен начин. Ако за гър­ци­те е ха­рак­тер­но ге­ро­ят да казва: По-добре про­сяк в гор­ния свят - а то­ва оз­на­ча­ва в све­та на чо­веш­ка­та те­лес­на фор­ма - от­кол­ко­то цар в цар­с­т­во­то на сенките, то пос­ле­до­ва­те­лят на древ­но­то ев­рейс­т­во да­леч не мо­же да про­из­не­се та­ки­ва думи. Защото той знае: въп­ре­ки че след смър­т­та фор­ма­та на не­го­во­то тя­ло прес­та­ва да съществува, той ос­та­ва свър­з­ван с Бога. Той изоб­що не из­па­да в тра­гич­но настро­ение по­ра­ди нас­тъп­ва­не­то на фи­зи­чес­ка­та смърт. Въпреки то­ва - ма­кар и в кос­вен вид - тра­гиз­мът е на­ли­це съ­що и у еврейството, не­що ко­ето е тол­ко­ва дра­ма­тич­но пред­с­та­ве­но в един от на­й-п­рек­рас­ни­те раз­ка­зи на древността, раз­ка­за за Йов.

В то­зи раз­каз ние виж­да­ме как Азът на Йов се усе­ща свър­зан със своя Бог и как вли­за в кон­ф­ликт с Него, ма­кар и по съв­сем раз­ли­чен начин, от­кол­ко­то в слу­чая с древ­ни­те гърци. Ние узнаваме, как вър­ху Йов се сто­вар­ва не­щас­тие след нещастие, въп­ре­ки яс­но­то му съзнание, че той е един праведник, и е вър­шил всичко, за да под­дър­жа връз­ка­та меж­ду своя Аз и бо­жес­т­ве­ния Аз. И тък­мо ко­га­то по всич­ко изглежда, че жи­во­тът му е бла­гос­ло­вен и че тряб­ва да бъ­де благословен, връх­ли­та тра­гич­на­та съдба. Той не си спом­ня да е из­вър­шил ня­ка­къв грях; той има съзна- нието, че е вър­шил са­мо това, ко­ето един пра­ве­ден чо­век трябва да вър­ши пред ли­це­то на своя Бог. И то­га­ва Той му съобщава, че це­ли­ят му имот е унищожен, и ця­ло­то му се­мейс­т­во е загинало; а не­го­во­то външ­но тяло, та­зи бо­жес­т­ве­на форма, е под­ло­же­но на теж­ки бо­лес­ти и изпита- ния. Съкрушеният от съд­ба­та Йов знае: Онази част от мен, ко­ято е свър­за­на с моя Бог, неп­ре­късна­то се стре­ме­ше към пра­вед­ни дела. Но сега, пре­доп­ре­де­ле­на­та ми съдба, ме сло­ми напълно! А до не­го стои же­на му и по един ха­рак­те­рен начин, го уве­ща­ва да се от­ре­че от своя Бог. Нейни- те ду­ми са пре­да­дени из­вън­ред­но точно. Това, ко­ето же­на­та на Йов казва, на­пъл­но от­го­ва­ря на за­пи­са­но­то в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, по­не­же тряб­ва да стра­даш тол­ко­ва много, от­ре­чи се, по­не­же Той ти из­п­ра­ти те­зи страдания, и умри!*39. Тези ду­ми са из­пъл­не­ни с ог­ром­но съдържание: Изгуби съз­на­ни­ето за връз­ка­та с твоя Бог; то­га­ва ти ще се ос­во­бо­диш от та­зи връзка, ще се от­къс­неш от Него, как­то лис­то­то се от­къс­ва от дървото, и тво­ят Бог не ще мо­же ве­че да те наказва!
Ето същественото: из­губ­ва­не­то на връз­ка­та с Бога, е рав­ноз­нач­но на смърт! Защото до­ка­то Азът се усе­ща свър­зан с Бога, смър­т­та не мо­же да го засегне. Сега той тряб­ва сам да пре­къс­не връз­ка­та с Бога, и то­га­ва смър­т­та ще пос­тиг­не власт над него. На пръв пог­лед из­г­леж­да така, ся­каш всич­ко е сре­щу пра­вед­ния Йов; не­го­ва­та же­на виж­да стра­да­ни­ята му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри!; не­го­ви­те при­яте­ли ид­ват и казват: Ти си­гур­но си из­вър­шил не­що лошо; за­що­то Бог ни­ко­га не на­каз­ва праведните! Обаче Йов е на­пълно сигурен, че в рам­ки­те на сво­ето лич­но съзнание, той не е из­вър­шил ни­как­ва неправда. Поради ужа­сява­щи­те удари, ко­ито му на­на­ся външ­ни­ят свят, Йов е об­зет от един не­опи­су­ем трагизъм, от трагизма, че не мо­же да про­умее ця­ла­та същ­ност на човека, че не мо­же да про­умее ес­тес­т­во­то на сво­ята свър­за­ност с Бога, как­то и за­що Бог му из­п­ра­ща те­зи изпитания.

Нека да си пред­с­та­вим как всич­ко то­ва се сто­вар­ва с ця­ла­та си си­ла вър­ху ед­на чо­веш­ка ду­ша и как се­га от та­зи ду­ша блик­ват по­кър­т­ва­щи­те думи, ко­ито зна­ем от пре­да­ни­ето за Йов: „Аз зная, че моят Спасител е жив! Аз зная, че ня­ко­га от­но­во ще бъ­да об­ле­чен в мо­ите кости, в мо­ята кожа, и ще съ­зер­ца­вам Бога, с ко­го­то съм заедно!"*39 - Тъкмо то­ва съз­на­ние за не­раз­ру­ши­мос­т­та на чо­веш­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност блик­ва от ду­ша­та на Йов въп­ре­ки всич­ки стра­да­ния и болки. Ето кол­ко сил­но е Азовото съз­на­ние у древни­те евреи. Но се­га пред нас зас­та­ва не­що край­но забележително: „Аз зная, че мо­ят Спасител е жив!" - каз­ва Йов - Аз зная, че ня­ко­га от­но­во ще бъ­да об­вит в мо­ята ко­жа и с мо­ите очи ще ви­дя сла­ва­та на моя Бог!" Йов свър­з­ва външ­но­то тя­ло с ми­съл­та за Спаси- теля; да­, той свър­з­ва костите, ко­жа­та и фи­зи­чес­ки­те очи с ми­съл­та за Спасителя! Този мо­мент е на­ис­ти­на изключителен: в ли­це­то на древ­но­то еврейство, нами­ра­що се по сре­да­та меж­ду бу­диз­ма и елинството, пред нас вне­зап­но грей­ва ед­но мо­гъ­що съз­на­ние за зна­че­ни­ето на фи­зи­чес­ко­то тяло, на външ­на­та фи­зи­чес­ка фор­ма и ней­на­та връз­ка с ми­съл­та за Спасителя, от ко­ято по­-къс­но въз­ник­на и ми­съл­та за Христос! И ако си при­пом­ним думите, ко­ито из­ри­ча же­на­та на Йов, той зас­та­ва пред нас в още по­-­яр­ка светлина. „Отречи се от твоя Бог и умри!", ко­ето означава: Който не се от­ри­ча от своя Бог, той не умира. Ето как­во се съ­дър­жа в те­зи думи!

Но как­во оз­на­ча­ва „умирането"? Умирането оз­на­ча­ва от­х­вър­ля­не на фи­зи­чес­ко­то тяло, ос­во­бож­да­ва­не от фи­зи­чес­ко­то тяло. Според се­тив­на­та илюзия, спо­ред Майя, след смър­т­та фи­зи­чес­ко­то тя­ло пре­ми­на­ва в еле­мен­ти­те на Земята и та­ка да се каже, изчезва. Следователно, же­на­та на Йов ис­ка да каже: Направи това, ко­ето е необходимо, за да изчезнеш, за да из­чез­не тво­ето фи­зи­чес­ко тяло. - Друг сми­съл в ней­ни­те ду­ми ние не мо­жем да търсим; в про­ти­вен слу­чай от­го­во­рът на Йов ос­та­ва за нас на­
пъл­но неразбираем. Ние мо­жем да раз­бе­рем за­що Бог ни е из-п­ра­тил в света, са­мо ако раз­бе­рем зна­че­ни­ето на фи­зи­чес­ко тяло. Защо пос­ле са­ми­ят Йов каз­ва - и точ­но то­зи е сми­съ­лът на не­го­ви­те думи: О, аз зная мно­го добре, че ня­ма нуж­да да вър­ша това, ко­ето би доп­ри­нес­ло за из­чез­ва­не­то на мо­ето фи­зи­чес­ко тяло, как­то из­г­леж­дат не­ща та спо­ред Майя. Напротив, съ­щес­т­ву­ва ре­ал­на въз­мож­ност то да бъ­де спасено, за­що­то мо­ят Спасител е жив, и аз не мо­га да из­ра­зя то­ва по друг на­чин ос­вен с думите: Някога аз от­но­во ще въз­ро­дя мо­ята кожа, мо­ите кос­ти и с мо­ите очи ще ви­дя сла­ва­та на моя Бог; аз от­но­во ще стиг­на до за­ко­но­мер­нос­ти­те на мо­ето фи­зи­чес­ко тяло; оба­че за та­зи цел аз тряб­ва да имам съзнанието, че мо­ят Спасител е жив!

Ето как в пре­да­ни­ето за Йов, ние, бих казал, за пръв път се на­тък­ва­ме на връз­ка­та меж­ду фи­зи­чес­ка­та фор­ма на тя­ло­то - ко­ято бу­дис­тът би ис­кал да от­х­вър­ли час по­-с­ко­ро от се­бе си, и ко­ято в очи­те на гър­ка се раз­па­да и го из­пъл­ва с дъл­бо­ка тъ­га - и Азовото съзнание. Тук ние за пръв път се из­п­ра­вя­ме пред евенту­ал­на­та въз­мож­ност за спа­се­ние на всич­ко онова, ко­ето ця­ло­то войн­с­т­во от Богове ус­пя да из­тъ­че - за­почвай­ки от Стария Сатурн и про­дъл­жа­вай­ки през епо­хи­те на Старото Слънце, Старата Луна и Земята - дости­гай­ки нак­рая до днеш­на­та фор­ма на фи­зи­чес­ко­то тяло; но за да съх­ра­ним то­зи кра­ен резултат, пред­с­тавен в костите, ко­жа­та и се­тив­ни­те органи, ние тряб­ва да при­ба­вим съ­що и думите: Аз зная, че мо­ят Спасител е жив!

Колко стран­но е - би мо­гъл да въз­ра­зи някой, след ка­то е чул всич­ко то­ва -: още в пре­да­ни­ето за Йов се разказва, как Христос въз­к­ре­ся­ва мър­т­ви­те и спа­ся­ва фор­ма­та на фи­зи­чес­ко­то тяло, за ко­ято по­-къс­но древни­те гър­ци щя­ха да вярват, че тя прос­то из­чез­ва в ми­га на смъртта! И да­ли на­ис­ти­на е вяр­но това, че външна­та фор­ма на тя­ло­то из­чез­ва без­с­лед­но и окон­ча­тел­но от­па­да от об­що­чо­веш­ка­та еволюция? Няма ли да бъ­де тя вклю­че­на по ня­ка­къв на­чин в ево­лю­ци­ята на све­та и човека? Ще иг­рае ли тя ня­как­ва ро­ля за­напред и има ли тя ня­как­ва връз­ка с Христовото Същество?

Да, то­зи въп­рос тряб­ва­ше да бъ­де поставен! И тук ние сти­га­ме до мя- стото, къ­де­то тряб­ва да до­ба­вим още не­що към до­се­гаш­но­то ду­хов­но­-на­уч­но изследване. Досега ние описвахме, че ми­на­вай­ки през Портата на смъртта, запазваме, по­не отчасти, етер­но­то тяло, а що се от­на­ся до фи­зи­чес­ко­то тя­ло - ние го от­х­вър­ля­ме на­пъл­но и го пре­да­ва­ме на Зем- ните елементи. Но ни­ма не­го­ва­та форма, вър­ху ко­ято Боговете са ра­бо­ти­ли ми­ли­они и ми­ли­они години, из­чез­ва безследно, или се за­паз­ва по ня­ка­къв начин?