Лекции изнесени в Прага от 20 до 28. 1911 г

П Ъ Р В А Л Е К Ц И Я

В та­зи по­ре­ди­ца от бе­се­ди ще раз­ра­бо­тя ед­на тема, ко­ято от ед­на стра­на е и из­к­лю­чи­тел­но близ­ка на чо­века, а имен­но те­ма­та за ис­тин­с­ка­та същ­ност на са­мия човек, за това, ко­ето се от­на­ся до чо­веш­кия живот. И ма- кар те­ма­та от ед­на стра­на да е близ­ка на човека, за­що­то се от­на­ся до са­мия него, все пак тряб­ва да кажем, че от дру­га стра­на то­ва е ед­но труд­но дос­тъп­на тема. Защото ако пог­лед­нем са­мо от­п­ра­вя­ния от мис­тич­но­-окул­т­ни ви­си­ни през всич­ки­те вре­ме­на при­зив към чо­ве­ка "Опознай себе си", виждаме, че имен­но за­що то то­зи при­зив е пре­ми­нал през всич­ки­те времена, то се­бепознанието, ис­тин­с­ко­то се­бепознание, в ос­но­вата си се от­да­ва твър­де труд­но на човека. И то­ва се от­на­ся не са­мо до инди- видуалното, лич­но се­бе­поз­на­вание, но пре­ди всич­ко до поз­на­ни­ето на чо­веш­ка­та същ­ност въобще. И тъй ка­то човекът, как­то виж­да­ме от то­зи ве­чен при­зи­в "­Опоз­най себе си" - по­ра­ди сво­ята същ­ност е в го­ля­ма сте­пен от­да­ле­чен от са­мия себе си, то той тряб­ва да из­ми­не дъ­лъг път, за да раз­бе­ре същ­нос­т­та си. Ето за­що в из­вес­т­но от­но­ше­ние предмет на след­ва­щи­те раз­го­во­ри ще бъ­де не­що от­да­ле­че­но от са­ми­те нас, нещо, за чи­ето раз­би­ра­не ще бъ­дат не­об­хо­ди­ми раз­лич­ни дру­ги неща. И не без ос­но­ва­ние аз самият, ед­ва след дъл­го вре­ме и мно­го раз­миш­ления, се ре­ших да за­го­во­ря на та­зи тема. Защото за та­зи тема, за да се стиг­не до ед­но истинско, ис­тин­но наблюдение, е нуж­но нещо, неп­ре­мен­но е нуж­но

Защото Световния Дух е вло­жил в нас си­ла­та да стиг­нем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме - нещо, на което всъщност нямаме право - отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на све- товния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше за­дъл­же­ние е да се стре­мим и все по­ве­че и по­ве­че да се прев­ръ­ща­ме в об­раз на Световния Дух. Едва ко­га­то от­к­ри­ем съ­дър­жа­ни­ето на те­зи слова, за да се пре­вър­нем в об­раз на Световния Дух, ед­ва ко­га­то от­к­ри­ем зна­че­ни­ето на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание - едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека. А този, кой­то же­лае да раз­г­леж­да в окул­т­но от­но­ше­ние жи­во­та на човека, същ­нос­т­та на човека, за не­го то­ва про­ник­ва­не със стра­хо­по­чи­та­ние пред чо­веш­ка­та при­ро­да пред­с­тав­ля­ва безусловна необходимост до­ри са­мо по­ради факта, че един­с­т­ве­но из­пъл­ва­не­то със стра­хо­по­чи­та­ние е в със­то­яние да про­бу­ди ду­хов­ния поглед, да изви­ка на жи­вот всич­ки­те ни въз­мож­нос­ти за ду­хов­но виж­да­не и проникване, т.е. да раз­бу­ди всич­ки оне­зи сили, ко­ито

И дейс­т­ви­тел­но чес­то "учението на живота" се на­ри­ча физиология. Тук то­ва уче­ние ня­ма да бъ­де раз­г­ле­да­но по начина, по кой­то пра­ви то­ва офи­ци­ал­на­та наука, а така, как­то то се раз­к­ри­ва пред ду­хов­ния поглед; ето защо непрекъснато ще отклоняваме погледа си от външния образ на човека, от формата и жизнените функции на неговите органи, и ще вникнем в духовните, свръхсетивните основи на органите, на формите на живот, на жизнени процеси. И тъй ка­то не възна­ме­ря­ва­ме да раз­г­леж­да­ме ди­ле­тан­т­с­ки "Окултната физиология", как­то бих­ме мог­ли да я наречем, то ще бъ­де не­об­хо­ди­мо за ня­кои мес­та по неп­ри­ну­ден на­чин да обър­нем вни­ма­ни­ето на неща, ко­ито на странич­ния чо­век в на­ча­ло­то би­ха се сто­ри­ли твър­де невероятни.

Не мо­га да кажа, че то­зи ци­къл от беседи, по­ве­че от мно­го дру­ги цикли, ко­ито съм изнасял, пред­с­тав­ля­ва едно цяло, и че не мо­же да се пра­ви зак­лю­че­ние от от­дел­ни­те лек­ции - осо­бе­но от началните, тъй ка­то мно­го неща, ко­ито тряб­ва да се из­ра­зят чрез ци­къ­ла от лекции, тряб­ва да се ка­жат неп­ри­ну­де­но - и ед­ва след ка­то чо­век чуе и зак­лю­чи­тел­ни­те лекции, би мо­гъл да си из­г­ра­ди пред­с­та­ва за същ­нос­т­та на ка­за­но­то тук. Ето за що в окул­т­на­та фи­зи­оло­гия тряб­ва да се под­хож­да по мал­ко по­-раз­ли­чен начин, от­кол­ко­то в офи­ци­ал­на­та на­ука физиология. Началните твър­де­ния ще по­лу­чат сво­ето пот­вър­ж­де­ние ед­ва чрез ка­за­но­то накрая. И от на­ча­ло­то до края ще опи­шем не ня­как­ва пра­ва линия, а ще на­ри­су­ва­ме кръг, та­ка че в края да стиг­нем от­ново там, от­къ­де­то сме тръгнали.

Това, ко­ето пред­ла­га­ме тук, пред­с­тав­ля­ва наб­лю­де­ние над човека. Отна- чало то­зи чо­век се пред­с­та­вя на външ­ни­те ни се­ти­ва чрез външ­на­та си форма. Знаем, че към външ­но­то ла­ичес­ко наб­лю­де­ние над чо­ве­ка можем да при­ба­вим мно­го неща, из­с­лед­ва­ни до­пъл­ни­тел­но от науката. Ето за­що днеш­но­то поз­на­ние за чо­века, до­би­то чрез външ­ния опит и наблюде- ние, чрез външ­ни методи, по не­об­хо­ди­мост тряб­ва да бъ­де раз­г­леда­но ка­то сбор от наб­лю­де­ния на ла­ика вър­ху се­бе си и вър­ху дру­ги­те хора, и

Едната част, яс­но раз­ли­чи­ма в човека, ни се пред­с­та­вя зат­во­ре­на в обра- зувания, оси­гу­ря­ва­щи въз­мож­но най-доб­ра­та за­щи­та сре­щу външ­ния свят. И по­-точ­но - всичко, ко­ето мо­жем да при­чис­лим към об­лас­т­та на главния гръб­нач­ния мозък. Всичко, ко­ето в то­ва от­но­ше­ние при­над­ле­жи на чо­веш­ка­та природа, ко­ето се числи към глав­ния и към гръб­нач­ния мозък, е здра­во ог­ра­де­но от надеждни, оси­гу­ря­ва­щи си­гур­на защита, ко- стни образования. Отстрани погледнато, мо­жем да онаг­ле­дим нещата, при­над­ле­жа­щи на те­зи две об­лас­ти, по след­ния начин: ако "А" (виж ри­сун­ка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, обра- зуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък. Ние мо­жем да раз­г­ле­да­ме чо­ве­ка без да съз­на­ва­ме, че всичко, ко­ето при­над­ле­жи на та­зи област, в ос­но­ва­та си пред­с­тав­ля­ва ед­но зат­во­ре­но в се­бе си цяло, и че всич­ко ос­та­на­ло в човека, ко­ето по на­й-­раз­ли­чен начин, физиологически, бих­ме мог­ли да при­ба­вим - шия, туловище, крайници, - е свър­за­но с об­ра­зо­ва­ни­ята на глав­ния и гръб­нач­ния мозък, чрез об­раз­но изразено, по­-мал­ко или по­ве­че ниш­ко­вид­ни или пан­дел­ко­вид­ни образования. Същите тряб­ва пър­во да про­би­ят за­щи- тна­та обвивка, за да бъ­де ус­та­но­ве­на връз­ка­та меж­ду частта, зак­лю­че­на в кос­т­но­то об­ра­зо­ва­ние и еле­менти­те на външ­на­та чо­веш­ка природа,

Сега тряб­ва да хвър­лим съв­сем бе­гъл пог­лед вър­ху съ­дър­жа­ни­ето на то­ва кос­т­но образование. И от­но­во лесно мо­жем да раз­г­ра­ни­чим го­ля­ма­та маса, раз­по­ло­же­на в че­реп­ни­те кос­ти и ка­чес­т­во­то на глав­ния мо­зък , от дру­га ед­на част, при­ка­че­на към не­го ка­то опаш­ка или при­да­тък - и в ор­га­ни­чес­ка­та връз­ка с не­го - вдаде­ни в гръб­нач­но­мо­зъч­ния ка­нал ка­то ниш­ко­ви­ден из­рас­тък на глав­ния мозък. Ако раз­г­ра­ни­чим те­зи две об­ра­зо­ва­ния ед­но от друго, то тряб­ва да от­бе­ле­жим и още нещо, на ко­ето офи­ци­ал­на­та на­ука не счи­та за не­об­хо­ди­мо да об­ръ­ща внимание, на ко­ето окул­т­на­та наука, про­ник­вай­ки в дъл­бо­ка­та същ­ност на човека, тряб­ва да обър­не осо­бе­но внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, ка­за­но по тра­ди­ция за човека, на база­та на да­де­но наблюдение, за­се­га се от­на­ся са­мо за човека. Защото в момента, в кой­то про­ник­ва­ме в дъл­боки­те ос­но­ви на от­дел­ни­те органи, осъзнаваме, - в хо­да на лек­ци­ите ще се убе­дим дейс­т­ви­тел­но в това, - че със сво­ето дъл­бо­ко зна­че­ние да­ден ор­ган мо­же да иг­рае при чо­ве­ка роля, съв­сем раз­лич­на от та­зи на по­добен ор­ган в жи­во­тин­с­кия свят. Или по­-точ­но казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако про­ник­нем по­-дъл­бо­ко в нещата, това, ко­ето каз­ва­ме за зна­че­ние то и същ­нос­т­та на ор­га­ни­те при човека, не мо­же да се ка­же по съ­щия на­чин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда живо- тните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, сто­ящи бли­зо до човека, при­те­жа­ват главен и гръб­на­чен мозък, все още не доказва, че те­зи ор­га­ни със сво­ето дъл­бо­ко зна­че­ние из­пъл­ня­ват при чове­ка и при жи­вот­ни­те ед­на и съ­ща роля, тъй как­то ни­що не се до­каз­ва с това, ако нап­ри­мер има­ме нож, с кой­то да из­б­ръс­нем някого. И в два­та слу­чая има­ме ра­бо­та с нож, и кой­то взе­ма пред­вид един­с­т­ве­но фор­мата на ножа, но­жа ка­то такъв, той ще повярва, че и в два­та слу­чая ста­ва ду­ма за ед­но и съ­що нещо. И в два­та слу­чая този, кой­то не стои на ос­но­ва­та на окул­т­на­та наука, би казал, че има­ме ра­бо­та с гръб­на­чен и с главен мозък, и тъй ка­то и при чо­ве­ка и при жи­вот­но­то от­к­ри­ва­ме ед­ни и съ­щи органи, то би повярвал, че сходни­те органи, из­пъл­ня­ват и сход­ни функции. Това оба­че не е вярно. В офи­ци­ал­на­та на­ука то­ва е не­що оби­чайно и е до­ве­ло до по­ява­та на из­вес­т­ни неточности, и то­ва мо­же да бъ­де коригирано, ако

Ако раз­г­ле­да­ме гръб­нач­ния мо­зък от ед­на стра­на и глав­ния от друга, то лес­но ще от­к­ри­ем ед­на истина, на ко­ято мис­ле­щи при­ро­до­из­с­ле­до­ва­те­ли са обър­на­ли вни­ма­ние пре­ди по­ве­че от 100 години. Има из­вес­т­на исти- на, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да при- лича на преобразен гръбначен мозък. Това ста­ва още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и дру­ги мисле­щи из­с­ле­до­ва­те­ли са обър­на­ли вни­ма­ние на факта, че във фор­ма­та си кос­ти­те на че­ре­па по­каз­ват из­вестно сход­с­т­во с преш­ле­ни­те на гръб­нач­ния стълб. Гьоте например, изу­ча­вай­ки сход­с­т­во­то във фор­ма­та на органите, в сво­ите наб­лю­де­ния ра­но забелязал, че ако си пред­с­та­вим пре­об­ра­зу­ва­ни от­дел­ни­те преш­ле­ни - сплес­ка­ни и сфе­рич­но оформени, то чрез по­доб­но пре­ус­т­ройс­т­во на преш­ле­ни­те мо­жем да по­лу­чим кости­те на че­ре­па и ако по то­зи на­чин взе­мем един преш­лен и го раз­ду­ем на всич­ки страни, той ще до­бие кон тури, ще ста­не пло­сък в раз­ши­ре­ни­ето си - и пос­те­пен­но от преш­ле­на бих­ме мог­ли да из­ве­дем фор­ма­та на че­реп­ни­те кости. Така в из­вес­т­но от­но­ше­ние че­реп­ни­те кос­ти бих­ме мог­ли да на­ре­чем пре­об­ра­зу­ва­ни пре- шлени. Както мо­жем да раз­г­леж­да­ме че­реп­ни­те кости, об­х­ва­ща­щи глав­ния мозък, ка­то пре­об­ра­зу­ва­ни прешлени, ка­то пре­об­ра­зу­ва­ни кости, в пър­вич­на­та си фор­ма об­г­ръ­ща­щи гръб­нач­ния мозък, та­ка мо­жем да си пред­с­та­вим и ма­са­та на гръб­нач­ния мозък, раз­ду­та по раз­но­об­ра­зен начин, ди­фе­рен­ци­ра­на и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръ- бначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така мо­жем да си представим, че след пре­об­ра­зу­ва­не на гръб­нач­ния мозък, чрез из­ди­га­не­то му на ед­но по­-ви­со­ко стъпало, мо­же да се об­ра­зу­ва це­ли­ят гла­вен мозък. По-късно ще из­ди­га­не­то му на ед­но по­-ви­со­ко стъпало, мо­же да се об­ра­зу­ва це­ли­ят гла­вен мозък. По-късно ще раз­бе­рем как тряб­ва да си пред­с­та­вим не­ща­та на- учно. И така, мо­жем да си пред­с­та­вим глав­ни­ят мо­зък ка­то ди­фе­ренци­ран гръб­на­чен мозък.

По-нататък ще ви­дим как­ви фак­ти от окул­т­но­то из­с­лед­ва­не са за­лег­на­ли в то­ва твърдение. Но до­ри са­мо от срав­не­ни­ето на външ­на­та фор­ма на то­зи ор­ган при чо­ве­ка и при нис­ши­те животни, при ко­ито се по­явява, виж­да­ме външ­ния на­мек за това, ко­ето то­ку що казахме. Виждаме нап- ример, ако взе­мем за срав­не­ние змията, как гръб­нач­ния стълб за­поч­ва от гла­ва­та с без­б­рой прешлени, из­пъл­не­ни с гръб­на­чен мо­зък и как гръб­нач­ния стълб се прос­ти­ра нап­ред и на­зад до безкрайността. При чо­ве­ка виждаме, че от мястото, къ­де­то се при­съ­еди­ня­ва към глав­ния мозък, гръб­нач­ни­ят мо­зък се прос­ти­ра надолу, ка­то в дейс­т­ви­тел­ност неп­рекъс­на­то се зат­ва­ря в се­бе си, и оно­ва образуване, ко­ето наб­лю­да­ва­ме в гор­на­та част, на­до­лу ста­ва все по не ясно. Така, до­ри са­мо от външ­но­то наб­лю­де­ние пра­ви впечатление, че то­ва ко­ето при зми­ята про­дъл­жа­ва по по­со­ка назад, при чо­ве­ка се стре­ми към завършек, към един вид дегра- дация. Засега то­ва е са­мо ед­но външ­но заключение, ос­но­ва­но на сравне- ние, но ще ви­дим както се свър­з­ва с окул­т­но­то наблюдение.

Обобщавайки, мо­жем да кажем: поместен в костното образувание на черепа, откриваме гръбначен мозък, който чрез прогресивно преобразо- ване се е превърнал в главен мозък и в своето развитие стои на второ стъпало; и същевременно в лицето на гръбначния мозък виждаме още един опит да се създаде такъв главен мозък, но само опит,- и тук отно- во ще се осмелим да кажем - опит, който ще претърпи неуспех, при което гръбначният мозък няма да може да прерасне в истински главен мозък.

А сега, из­хож­дай­ки от то­ва наблюдение, да пре­ми­нем към ед­но дру­го - външ­но и ла­ичес­ко - наблюдение: към функциите на главния и на гръб- начния мозък. Всеки чо­век по­-мал­ко или по­ве­че знае, че ин­с­т­ру­мент на тъй нар. вис­ша ду­шев­на дейност в из­вес­т­но от­но­ше­ние е глав­ни­ят мо- зък, че та­зи вис­ша душев­на дейност се ди­ри­жи­ра от час­ти­те на глав­ния мозък. Освен то­ва на все­ки е известно, че не­съз­на­тел­ната ду­шев­на дей- ност се ди­ри­жи­ра от гръб­нач­ни­ят мозък, т.е. та­зи ду­шев­на дейност, при ко­ято меж­ду външно­то драз­не­ние и действието, след­ва­що в от­го­вор на външ­но­то дразнение, в съв­сем сла­ба сте­пен се вмес­т­ва размисъл. Поми- слете само, ако нап­ри­мер си убо­де­те пръста, вие вед­на­га от­д­ръп­ва­те ­

Ако раз­г­ле­да­ме то­зи въп­рос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък? Тази ду­шев­на дейност за се­га ние осъз­на­ва­ме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По вре­ме на него, чрез сетивата, ние съ­би­ра­ме външ­ни­те впе­чат­ле­ния и чрез глав­ния мо­зък ги об­ра­бот­ва­ме до ра­зум­ни размишления. Казано на по­пу­ля­рен език - на то­зи въп­рос ще се вър­нем отново, за да го поясним, - тряб­ва да си представим, че външ­ни­те впе­чат­ле­ния нав­ли­зат в нас през пор­ти­те на на­ши­те се­ти­ва и въз­буж­дат из вес­т­ни про­це­си в глав­ния мозък. Ако ис­ка­ме да проследим, са­мо по от­но­ше­ние на външ­на­та ор­га­ни­за­ция - как­во се ра­зиг­ра­ва тук, то бих­ме видели, как на­ши­ят гла­вен мо­зък се за­дейс­т­ву­ва чрез из­ли­ва­щия се по­ток от външ­ни впечатления, и как към това, в ко­ето се прев­ръ­ща то­зи поток, под вли­яние на размишленията, се при­ба­вят и дру­ги­те пос­лед­с­т­вия на по­доб­ни впечатления, по­-с­ла­бо пов­ли­яни от ак­та на размишление, т.е. при­ба­вят се пос­тъп­ки и действия, ко­ито при­пис­ва­ме по­ве­че на гръб­нач­ния мозък, ка­то на те­хен ин­с­т­ру­мент. Тогава в чо­веш­кия живот, такъв, ка­къв­то е той днес, меж­ду буд­ния дне­вен жи­вот и без­съз­на­тел­но­то състо­яние на сън, се на­мес­ва об­раз­ния свят на сънищата. По ед­ни мно­го стра­нен на­чин све­тът на съ­ни­ща­та се на­мес­т­ва меж­ду буд­ния дне­вен живот, ан­га­жи­ращ из­ця­ло глав­ния мо­зък

Виждаме, че це­ли­ят то­зи свят на съ­ни­ща­та по­каз­ва стран­но сход­с­т­во с она­зи под­чи­не­на ду­шев­на дейност, ко­ято свър­зах­ме с гръб­нач­ния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, съ- щите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размиш- ления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие. В све­та на съ­ни­ща­та наб­лю­да­ва­ме не­що друго, но съ­що та­ка с ха­рак­тера на не­пос­ред­с­т­ве­на­та необходимост. Действие не се появява, но на ду­ше- в­ния ни хо­ри­зонт из­п­лу­ва образ. Ако тъй как­то в буд­ния си дне­вен жи­вот не мо­жем да уп­раж­ним кон­т­ро­ли­ра­що вли­яние вър­ху дви­же­нието на ръката, и съ­що­то се осъ­щес­т­вя­ва по си­ла­та на необходимостта, та­ка съ­що ня­ма­ме вли­яние и над на­чина, по кой­то се из­г­раж­дат об­ра­зи­те от све­та на на­ши­те сънища. Ето за­що мо­жем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от негови- те рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душе- вни действия и по силата на необходимостта се включват в същност- та на този човек. Ако наб­лю­да­ва­ме се­га човек, кой­то сънува, то пред нас се явя­ва ре­ди­ца от образи,- но­се­щи ха­рак­тера имен­но на образи, а не на действия,- ко­ито нах­лу­ват в същ­нос­т­та на човека. И та­ка мо­жем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаоти- чен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.

Какво тряб­ва да нап­ра­вим сега, ако ис­ка­ме да се вър­нем към на­шия гла­вен мо­зък и в из­вес­тен сми­съл да го раз­г­ле­да­ме ка­то ин­с­т­ру­мент на сън­но­то съзнание? Трябва да си представим, че по ня­ка­къв начин, в то­зи гла­вен мо­зък има нещо, с поведение, сход­но на по­ве­де­ни­ето на гръб­нач­ния мозък, оп­ре­де­лящ не­съз­на­тел­ните ни действия, та­ка че мо­жем да раз­г­ле­да­ме глав­ния мо­зък на пър­во мяс­то ка­то ин­с­т­ру­мент на буд­ния дневен живот, в кой­то ние съз­да­ва­ме об­мис­ле­ни­те си дейс­т­вия и образи, и съ­щев­ре­мен­но да си представим, за лег­нал в ос­но­ва­та му по тайн­с­т­вен на­чин скрит отдолу, един друг за­га­дъ­чен гръб­на­чен мозък, кой­то оба­че не про­явя­ва се­бе си ди­рек­т­но ка­то такъв, а е ка­то вкли­нен в глав­ния мо­зък и не под­буж­да съ­щия към действие. Докато гръб­нач­ни­ят мо­зък про­из­веж­да действия, ма­кар и осъ­щес­т­вя­ва­щи се без размишление, глав-­
ният мо­зък в то­зи слу­чай пре­диз­вик­ва един­с­т­ве­но по­ява­та на образи. Та- зи тайн­с­т­ве­на предпоставка, за­легна­ла в ос­но­ва­та на глав­ния мозък, не ус­пя­ва да стиг­не докрай в сво­ето осъществяване. И така, ние бих­ме ли мог­ли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на глав- ния мозък? Ако раз­г­ле­да­ме на­шия гла­вен мозък, в днеш­ния му вид, ка­то ин­с­т­ру­мент на буд­ния дне­вен живот, то за нас той има та­зи форма, ко­ято бих­ме наблюдавали, ако го из­ва­дех­ме от че­реп­на­та кухина. Но в та­къв слу­чай в не­го тряб­ва да фун­к­ци­онира и не­що друго, тогава, ко­га­то буд­ни­ят дне­вен жи­вот е угаснал. И окул­т­но­то из­с­лед­ва­не показва, че в глав- ния мозък, в ка­чес­т­во­то на ин­с­т­ру­мент на сънищата, е раз­по­ло­жен за­га­дъ­чен гръб­на­чен мозък (виж. рис. № 2). Ако тряб­ва да го пред­с­та­вим схематично, то бих­ме мог­ли да на­ри­су­ва­ме как в глав­ния мозък, в мо­зъ­ка на пред­с­та­ви­те от буд­ния дне­вен живот, се намира, не­ви­дим за външ-

но­то възприятие, загадъчен, стар гръбна­чен мозък, кой­то по ня­ка­къв на­чин е спо­та­ен вътре. Засега бих же­лал да ка­жа съв­сем хипотетично, че този гръб­на­чен мо­зък за­поч­ва да функционира, ко­га­то чо­век спи и съ- нува, и то­га­ва той фун­к­ци­они­ра та­ка активно, как­то е оби­чай­но то­ва за гръб­нач­ния мо­зък изобщо, а имен­но - про­явя­вай­ки се­бе си по си­ла­та на необходимостта. Но тъй ка­то е вкли­нен в глав­ния мозък, той осъ­щес­т­вя­ва се­бе си не чрез действия, а чрез об­ра­зи и чрез дейс­т­ви­ята на те­зи об- рази, тъй ка­то на сън ние дейс­т­ву­ва­ме са­мо чрез образи, нали? Ето как то­зи своеобразен, странен, ха­оти­чен живот, кой­то ние жи­ве­ем насън, со- чи, че в ос­но­ва­та на ин­с­т­ру­мен­та на буд­ния дне­вен живот, за ка­къв­то ин­с­т­ру­мент с пра­во при­ема­ме глав­ния мозък, е за­лег­нал тайн­с­т­вен ор­ган , пред­с­тав­ля­ващ мо­же би не­го­во по­-с­та­ро образование, от ко­ето той се е развил, и ко­ето об­ра­зо­ва­ние и днес про­явя­ва се­бе си тогава, ко­га­то но­во­об­ра­зу­ва­ни­ето мълчи. Тук се про­явя­ва ня­ко­гаш­на­та пред­пос­тав­ка на глав­ния мозък; тук този стар гръбначен мозък извежда на бял свят всичко, на което е способен от затвореното пространство, в което е разположен като при това не постига истински действия, а само изг- ражда образи.

Ето та­ка наблюдавайки, до­ри в глав­ния мо­зък мо­жем да раз­г­ра­ни­чим две стъпала.

Съществуването на съ­ни­ща­та ни на­веж­да на мисълта, че глав­ни­ят мо­зък е пре­ми­нал през стъ­па­ло­то на гръбнач­ния мо­зък и в пос­лед­с­т­вие е раз­-

Цветовете на аура­та про­явя­ват се­бе си по на­й-­чуд­но­ват начин, различно, в за­ви­си­мост от ос­нов­ния ха­рактер на це­лия чо­веш­ки организъм. Инте- ресно е да обър­нем вни­ма­ние на об­ра­за на аурата, кой­то се раз­к­ри­ва пред яс­но­вид­с­ко­то око, когато - пог­лед­на­ти от­зад - си пред­с­та­вим че­реп­на­та ку­тия и гръб­нач­ния стълб. Тога­ва съ­от­вет­на­та част на аура­та се пред­с­та­вя така, че не бих­ме мог­ли да я опи­шем по друг начин, ос­вен как то опи­сах­ме це­лия човек, по­ло­жен в сво­ята аура. Дори ако тряб­ва да си представим, че цве­то­ве­те на аура­та неп­рес­тан­но вибрират, все пак бих­ме мог­ли да по­со­чим един осо­бе­но яс­но оп­ре­де­лен цвят, нап­ри­мер за долни­те час­ти на гръб­нач­ния стълб. Бихме мог­ли да ги на­ре­чем зелени-

Между то­ва ви­оле­то­во синьо на гор­ни­те час­ти на глав­ния мо­зък и зе­ле­но­то на дол­ни­те час­ти на гръб­начния мозък, раз­п­рос­т­ра­не­ни вър­ху чове- ка, наб­лю­да­ва­ме дру­ги цве­то­ви нюанси, ко­ито труд­но би­ха мог­ли да бъ­дат описани, тъй ка­то в та­къв вид не се сре­щат меж­ду оби­чай­ни­те цве­то­ве от се­тив­ния свят. Така нап­ример след зе­ле­но­то след­ва един цвят, кой­то не е зелен, не е син, и не е жълт, но мо­же би смес от всич­ки­те три цвята; междинното пространство е изпълнено от цветове, които в действителност не се срещат във физически-сетивния свят. /Виж рис. № 3/ И ма­кар да е труд­но да се опише, как­во точ­но има там, че горе,

от раз­ду­тия гръб­на­чен мо­зък за­поч­ва ви­оле­то­во синьо­то и сти­гай­ки до края на гръб­начния стълб, сре­ща­ме един по­-­яс­но зе­ле­ни­кав цвят. Това из­ла­гам ка­то факт, за­ед­но с раз­ка­за­но­то днес вър­ху чис­то вът­реш­но наб­лю­де­ние над об­ра­за и по­ве­де­ни­ето на човека. След то­ва тряб­ва да нап­ра­вим опит да разгле­да­ме и дру­га­та част на чо­веш­ко­то същество, при­съ­еди­ня­ва­ща се към раз­г­ле­да­на­та днес част под фор­мата на шия, тулови- ще, край­ни­ци и т.н., ка­то вто­ри еле­мент на чо­веш­ка­та двойственост, та пос­ле да мо­жем да пре­ми­нем към това, ко­ето ни се пред­с­та­вя ка­то вза­имо­дейс­т­вие на та­зи чо­веш­ка двойственост.