Лекции по Гражданско право 1 част
§ 5.Предявяване на недействителността. Потвърждаване. Конверсия
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- § 7.Представителство – необходимост и понятие. Представително правоотношение. Отграничения
| § 5.Предявяване на недействителността. Потвърждаване. Конверсия
І.Предявяване на нищожността на сделките
ІІ.Предявяване на унищожаемостта на сделките 32 ЗЗД предвижда, че унищожаемостта на една сделка винаги се предявява по съдебен ред, като това важи за предявяването на всички основания за унищожаемост. Правоимаща да предявява унищожаването на сделката е самата страна, която желае унищожаването на сделката или нейните универсални правоприемници (наследниците). Тук третите лица, включително и кредиторите на правоимащия не могат да искат унищожаването на сделката. Това е така, тъй като по силата на косвения иск по 134 ЗЗД, при бездействие от страна на длъжника, което може да заплаши удовлетворяването на кредитора, последният може да упражни правата на длъжника, освен, ако това не зависи от преценката на длъжника (дали да действа или да бездейства). В този случай (при предявяването на унищожаемостта) става въпрос именно за такава преценка на длъжника. Правото да се унищожи една сделка се предявява по два начина – с иск или с възражение. Ако тепърва се иска унищожаване на сделката (преди да е искано изпълнение по нея) или когато вече е престирано нещо по нея, но се желае унищожаването й, то тогава унищожаването на сделката се иска с конститутивен иск. Правото да се прогласи нищожността на една сделка не е потестативно – съдебното решение за обявяване нищожността на една сделка е декларативно. Докато съдебното решение за обявяване унищожаемостта на една сделка има конститутивно действие. Искането за обявяване нищожността на сделките не е ограничено с никакъв срок, докато предявяването на унищожаемостта става в тригодишен преклузивен срок (изключение е, когато се иска унищожаване на сделката поради крайна нужда при явно неизгодни условия, където срокът е една година). Друга възможност за предявяване на унищожаемостта на една сделка е чрез възражение – възражението се използва, когато ищецът е завел процес и изисква изпълнението на задължението. Ответникът отказва да изпълни задължението, като възразява, че иска да унищожи сделката. Специфичното при този способ за прогласяване на унищожаемостта е, че възражението може да се направи и след изтичането на тригодишния преклузивен срок, тъй като то се равнява (по време, през което може да се предяви) на иска за изпълнение на ищеца. Началният момент на погасителната давност е различна при различните основания за унищожаване на сделката: а) ако лицето, сключило сделката е недееспособно давността за унищожаване на сделката започва да тече от деня на навършване на пълнолетие/от деня на вдигането на зепрещението и то само, когато няма назначен настойник, тъй като, ако има настойник, нищо не пречи и той да иска унищожаването на сделката; б) когато основанието за унищожаване е грешка или измама давността започва да тече от датата, в която са установени грешката или измамата; в) когато основанието е заплашване давността започва от момента, в който действията на заплашване са прекратени; г) когато основанието за унищожаване е крайна нужда давността започва също от момента на сключване на сделката, но с тази разлика, че продължава не три, а само една година; д) при всички други основания за унищожаване, началният момент за предявяване е моментът на сключване на сделката, която се иска да се унищожи; Конститутивното решение на съда има за цел, както заличаването на сделката, така и заличаването на правата и задълженията, възникнали от сделката и то с обратна сила. Ако се касае за нищожна сделка, правата, придобити от трети лица от страните по нищожната сделка също са нищожни. Изключение се прави за третите добросъвестни лица, придобили права по една симулативна сделка и за кредиторите, наложили възбрана или запор върху предмета, до който се отнася привидното съглашение и то само, когато са придобити/поставени под възбрана или запор преди вписването на иска за установяване на привидността (17, ал. 2 и 3 ЗЗД).lvii Ако пък се касае за движими вещи, придобити от трети добросъвестни лица от страна по една нищожна сделка (т.е. договаряли са се с несобственик), ако са налице предпоставките по 78 ЗС (т.е., ако за прехвърлянето на движимата вещ не се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите), то третите добросъвестни лица стават собственици на движимата вещ.lviii При унищожаемостта липсва тази abinitio, тъй като сделките до момента на унищожаването им са валидни. Действието се разклонява в зависимост от това, дали сделката е унищожена или не. Унищожена ли е сделката – правните последици от нея се заличават с обратна сила (освен при унищожаването поради крайна нужда, където последиците могат да се заличат и за напред). При унищожаването на сделката поради крайна нужда, заличаването на правните последици на сделката не засяга правата, придобити от трети лица от страна по унищожената сделка, стига те да са придобити преди вписването на исковата молба за унищожаване. Придобитите от трети лица движими вещи са защитени от 78 ЗС. ІІІ.Атакуване на един административно-правен акт Когато се касае за дефект на някой от елементите на един смесен фактически състав, то нещата ще зависят от това, дали съответният елемент е нищожен или унищожаем и какъв е той (дали е гражданско-правен или е на друг правен отрасъл). Нищожността на един от елементите на смесения фактически състав по принцип задължително влече нищожност на целия смесен фактически състав. Т.нар. инцидентен съдебен контрол дава възможност на гражданския съд, когато е сезиран със спор за определено право, да се произнесе по законосъобразността на един административен акт (става дума за случаите, когато административен акт един от елементите на смесения фактически състав – б. М. Ш.). Ако се окаже, че административният акт е нищожен, то целия смесен фактически състав няма да породи право действие. Ако пък някой от елементите на смесения фактически състав е унищожаем и не бъде атакуван, то състава ще прояви действието си. Ако става въпрос за унищожаем административен акт, съдът е длъжен да зачете неговото действие, докато той не бъде отменен от компетентен орган. Приема се, че унищожаването на един административен акт следва да бъде предявено по реда за оспорване на ЗАП. Ако този административен акт не бъде отменен по реда на ЗАП, той придобива качество на стабилен административен акт и поражда действието си. Съществува теза, според която възражението за незаконосъобразност на административния акт е недопустимо, ако той е станал стабилен. Съдът обаче във всички случаи е длъжен да се произнесе по гражданско-правния спор, макар и да не може да се произнесе по законосъобразността на административния акт. Оттук следва, че се допуска граждански съд, сезиран с гражданско-правен спор, инцидентно да обяви унищожаемостта на един административен акт, но при условие, че това не се дължи на пропуск на страните, а ищецът напр. не е имал правото да атакува административния акт. Ако става въпрос за отмяната на един не гражданско-правен юридически акт, то тогава, когато гражданският съд е компетентен да го отмени го отменя, а когато не е – спира делото. ІV.Потвърждаване и конверсия 1.Потвърждаване на сделката Тъй като унищожаемостта на сделката засяга в по-малка степен общественият порядък, то унищожаването на сделката е предоставено на волята на правоимащия. Понеже давностният срок за упражняване на правото за унищожаване на сделките е тригодишен, то се създава една определена несигурност, както у този, който е изпълнил по такава сделка, така и у онзи, който има нещо наум, че сделката е унищожаема и не смее да изпълни. Преодоляването на тази висящност става посредством потвърждаването, което е уредено в 35 ЗЗД.lix Могат да се конвертират всички унищожаеми сделки, с изключение на сделките, унищожаеми поради крайна нужда. Но дори и такива сделки могат да се конвертират, но мълчаливо, като правото на унищожаване не бъде упражнено в продължение на една година или, ако насрещната страна отстрани ощетяването. Тук тезите в теорията не са единни – проф. Таджер смята, че отстраняването на ощетяването представлява потвърждаване на сделката, а проф. Павлова счита, че това не е потвърждаване на сделката, тъй като отстраняването на ощетяването води до отпадане на основанието за унищожаване на сделката и следователно тя не може да се унищожи. Унищожената сделка може да бъде потвърдена, доколкото страната, която има право да я унищожи знае за порока на сделката, т.е. правото да иска унищожаване на сделката е на този, който може да унищожи сделката (правоимащия). 35 ЗЗД урежда две възможности за потвърждаване: а) изрично потвърждаване – за да има такова, изисква се писмено волеизявление от страната, като само формата на волеизявлението е предвидено с императивни правни норми, а съдържанието му е свободно. Този способ за заздравяване не може да се използва тогава, когато страната вече е изпълнила задължението си или е погасено правото й да иска унищожаване на сделката; б) конклудентно потвърждаване – за такова потвърждаване говорим тогава, когато правоимащият да унищожи сделката знае за основанието за унищожаемост и изпълни доброволно договора. Потвърждаването (конфермацията) е способ за запазване действието на една унищожаема сделка, докато конверсията запазва само частично действието на сделката. Тъй като потвърждаването има значението на унищожаване с обратен знак, следователно за него се изисква дееспособност. Потвърждаването на сделката е една едностранна сделка, едно обуславящо волеизявление, което не внася нищо ново в съдържанието на сделката. Потвърждаването валидизира унищожаемото волеизявление, отстранява пороците на сделката от 27 – 31 ЗЗД. 2.Конверсия на сделката Конверсията е “спасителният пояс” при нищожните сделките, при които заздравяването е невъзможно. С конверсията на сделката се цели запазване на здравата част от сделката, чрез превръщането й в нов тип сделка. Ratio legis да се допусне тази фигура е същата, както основанията да се допусне частичната недействителност на сделките по 26, ал. 4 ЗЗД.lx За да се направи конверсия на сделката, необходимо е да се спазят следните условия: а) нищожната сделка да включва съществените белези на друг тип сделка; б) страните по нищожната сделка да желаят правното действие на новата сделка. По отношение на действието на конверсията също няма единомислие в теорията – проф. Таджер смята, че конверсията не може да се приложи по право, а само след последващото съгласие на страните по нищожната сделка. Но не е необходима предпоставка за наличието на конверсия последващото съгласие на страните – аргумент от 26, ал. 4 ЗЗД. Т.е. достатъчно е да се разкрие волята на страните. Конверсия настъпва най-често поради липса на форма, липса на даване. Напр. при един заем за послужване, доколкото не е даден предмета на заема, сделката е предварителен договор. Или, когато се използва частна писмена форма при продажбата на недвижим имот, а законът изисква нотариален акт – това също е предварителен договор. Или пък при една доброволна делба по 35 ЗС, където, за да бъде валидна сделката, е необходимо тя да се извърши чрез нотариална заверка на подписите. Ако няма нотариална заверка на подписите, то тогава става дума за привременна делба. § 6.Имуществени последици от недействителността на сделлките Това, че една сделка е нищожна или унищожена не означава, че отношенията между страните продължават само до този етап. Често страните престират по една такава нищожна/унищожаема сделка и чак след това формират воля да искат обявяването на нищожността/унищожаемостта на съответната сделка. Това изпълнение по един нищожен договор или по договор, който е бил унищожаем и след това унищожен, се урежда в 55 – 59 ЗЗД, където се съдържат разпоредбите относно неоснователното обогатяване.lxi При неоснователното обогатяване става въпрос за даване на нещо без основание или за даване на нещо при отпаднало основание. Напр., когато се престира нещо по една нищожна сделка, то това нещо е дадено без основание, тъй като основанието за даването му е наличието на едно валидно правоотношение (валидна сделка). При отпадналото основание даденото без основание е дадено при условията на една условията на една унищожаема сделка преди обаче тя да е била унищожена. Основание няма и тогава, когато нещо е дадено при неосъществено основание – напр. по една сделка под отлагателно условие. Тук основателно възниква следният въпрос: каква е съдбата на даденото по една нищожна/унищожена сделка? Поначало принципът е, че когато е дадено нещо по една недействителна сделка, то трябва да се върне, освен, когато сделката е обявена за нищожна поради накърняване на закона или на добрите нрави. В последната хипотеза, в зависимост от това, дали и двете страни са действали по този начин, онзи, който е действал, нарушавайки закона/добрите нрави, няма право да си иска даденото. ЗЗД до 1993 г. допускаше възможността за конфискация – даденото не оставаше у изправната страна, а преминаваше в патримониума на държавата. Днес положението е различно – единствената имуществена последица от една нищожна сделка, е правото на реституиране на даденото, т.е. всяка от страните може да си иска даденото. Отново възниква въпрос: при какви предпоставки може да се упражни правото на връщане? Понеже са различни правопораждащите фактически състави при нищожността и унищожаемостта, от които се извежда правото на връщане, то различни са и предпоставките, за да се иска връщане на даденото без основание. Реституционното право представлява едно притезателно право, включително и тогава, когато, за да бъде упражнено, е необходимо упражняването на едно друго потестативно право. Така, за да може страната по една унищожаема сделка да си иска даденото, тя първо трябва да унищожи сделката и чак след това ще възникне притезателното право за връщането на даденото без основание. При нищожните сделки правопораждащият фактически състав включва следните елементи: една нищожна сделка и да има изпълнение по тази сделка. Трябва да се отбележи, че един е искът, с който се иска нищожността/унищожаването на сделката, друго е искането за връщане на неоснователно даденото. Т.е. дотук има две правни последици: а) иск за нищожност/унищожаване на сделката; б) реституция на даденото без основание, като страната, която е дала правомерно, може да търси от неправомерно далата страна само обезщетение за негативни вреди. Напр. хипотезата на 28, ал. 3 ЗЗД, според която се предполага, че страната, искаща унищожаването на сделката, би могла при полагането на грижа на добър стопанин, да разбере, че действа при грешка, т.е. действалата при грешка страна е действала виновно.lxii Следователно онзи, който иска унищожи сделката, е длъжен да обезщети другата страна, освен, ако действалата в грешка страна докаже, че не е имала вина за изпадането си в грешка или като докаже, че другата страна е знаела за нея. В последните хипотези страната, която иска унищожаване на сделката поради грешка, не дължи обезщетение за вреди. Специфично е, че според ВКС при обезщетяване на негативни вреди не се обезщетяват пропуснати ползи. При унищожаемите сделки правопораждащият фактически състав включва следните елементи: а) една сделка, която поначало е валидна, но е унищожаема поради порок; б) изпълнено е по тази сделка; в) има влязло в сила съдебно решение за унищожаване на сделката; Правото да се търси неоснователно даденото означава, че при липса на доброволно изпълнение то може да се търси чрез осъдителен иск. Предявяването на иска за връщането на неоснователно даденото ще протече по следния начин: 1.При нищожна сделка исковете са следните: а) отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на сделката; б) осъдителен иск, с който се иска връщане на даденото; в) осъдителен иск, с който се иска обезщетение за претърпените вреди; 2.При унищожаема сделка исковете са: а) конститутивен иск за унищожаване на сделката; б) осъдителен иск, с който се иска връщане на даденото; в) осъдителен иск, с който се иска обезщетение за претърпените вреди – характерното тук е, че такъв иск може да се претендира само от изправната страна; В 57 ЗЗД също се съдържат няколко хипотези, които уреждат връщането на даденото без основание: а) когато нещо е дадено в натура и то съществува и при момента на унищожаване/обявяване нищожността на сделката, тогава ще важи разпоредбата на 57 ЗЗД. Правната норма предвижда, че, ако се дължи връщане на определена вещ, то се връщат и плодовете, придобити от вещта от деня на поканата за връщане. Но, ако едно лице знае, че държи вещта без основание, то тогава се дължат плодовете, придобити от вещта от момента на даването й. б) втората хипотеза на 57 се свързва със случаите, когато даденото без основание към момента на поискването е погинало, отчуждено е или е изразходвано: ~ ако подлежащото на връщане погине след поканата за връщане, то тогава се плаща размерът на действителната стойност, която е взела страната, т.е. връща се цената, която е получила, независимо дали е по-голяма от действителната. ~ ако вещта е погинала, отчуждена е или е изразходвана преди поканата за връщане, страната дължи само онова, от което се е възползвала и то без плодовете. Трябва да се отбележи, че исковете, които могат да се предявяват по 57, ал. 1 и по 57, ал. 2 ЗЗД. За връщане на даденото без основание по 57, ал. 1 ЗЗД може да се използва или actio revandicatio по 108 ЗС (който може да се предявява неограничено във времето),lxiii или облигационният иск по 57, ал. 1 ЗЗД. Докато, ако се намираме в хипотезата на 57, ал. 2 ЗЗД, искът е само облигационният по 57, ал. 2 ЗЗД. Трябва да се отбележи, че облигационният иск за връщане на неоснователно даденото (независимо дали е по 57, ал. 1 или по 57, ал. 2 ЗЗД) е петгодишен. Друг случай на неоснователно обогатяване има тогава, когато едната страна е готова да върне полученото по една нищожна/унищожена сделка, но другата страна не желае да я връща. В тази хипотеза е предвидено exceptio (възражение) за неизпълнено облигационно задължение, което е възникнало от отпадането на основанието, т.е. правото да се задържи вещта. Това ще бъде приложимо, когато страните имат различни престации. Когато и двете страни имат парични престации, нищо на пречи да се направи конпенсация. Право на конфискация § 5 Доп. разпоредби на ЗППДОП урежда правото на конфискация.lxiv Става въпрос за една санкция, изразяваща се в едно потестативно право на държавата да придобие даденото по една приватизационна сделка, която се е оказала нищожна, тъй като при придобиването по приватизационната сделка купувачът си е послужил с подставено лице или със скрит пълномощник. Тук сделката ще е нищожна, поради симулация при използването на подставено лице и поради законова забрана при придобиването чрез скрит пълномощник. В случая държавата ще конфискува даденото от купувача (цената), като ще си върне и онова, което тя е дала (продаденото предприятие). Конфискацията се прилага по иск на държавния орган или общинския съвет. § 7.Представителство – необходимост и понятие. Представително правоотношение. Отграничения І.Необходимост от представителството
ІІ.Определение за представителството Представителството представлява извършването на правни действия от едно лице за друго и от името му с непосредствен ефект за другото лице. 36 ЗЗД също дава понятие за представителството, като казва, че едно лице може да представлява друго или по силата на закона, или по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които извършва представителя възникват направо за представлявания.lxv Характерно за представителството е, че при него трябва да има поне едно лице, което да извършва правни действия и понеже то трябва да действа от чуждо име, следователно трябва да има и представляван. Друга характеристика на представителството е, че правните действия, които извършва представителят трябва да са в интерес на представлявания, т.е. да ги извършва със свои действия, но със средствата на другото лице. Предлогът “за” означава, че правните последици възникват направо и непосредствено в патримониума на представлявания. Друга особеност е, че по принцип представителството се създава с оглед на извършването на материално-правни действия, но няма пречки представителството да възникне и за извършването на процесуални действия (адвокатът е процесуален представител на своя довереник). Извършвайки правни действия, представителят формира своята воля, но със съзнанието, че волеизявява от чуждо име, че извършените от него правни действия ще попаднат в правната сфера на представлявания. Нещо повече, извършвайки тези правни действия, не е необходимо представляваният да знае за извършването им (напр., ако представляваният е недееспособен). Третото лице, с което договаря представителя обаче, трябва да има съзнанието, да знае, че се действа от чуждо име. Знанието и на представителя, и на третото лице е предпоставка за настъпването на правното действие в правната сфера на представителя (това е т.нар. contemplatio domini). Действителността на извършените правни действия се преценява от гледна точка на действията на представителя – така напр., ако неговата воля е опорочена, опорочена ще бъде и волята на представлявания. В закона няма текст, който да предвижда как и по какъв начин представителят трябва да съобщи на третите лица, че действа от чуждо име. Но при всички случаи представителят трябва да доведе това до знанието на третите лица. Оборването на тази презумпция става по следния начин: а) мълчаливо – напр., ако представителят е работник или служител на представлявания; б) изрично – това важи особено за извършване на правни актове, които представляват разпореждане с права; Следователно, третото лице може да бъде уведомено за това, че се действа от чуждо име или от самия представител, или от представлявания. ІІІ.Представително правоотношение (представителна власт) Представителното правоотношение представлява правоотношение между представителя и представлявания. То е предпоставка за съществуването на представителството. Под представителство се разбира една правна фигура, която съдържа поне две правоотношения и поне три лица: Едната страна по тези две правоотношения съвпада (това е представителят). Но двете правоотношения имат различно съдържание – представителното правоотношение е едностранно и по него се създава представителната власт на представителя, докато по външното правоотношение представителят сключва сделката, замества страната (представляваният). Представителното правоотношение има овластяващ характер – създава се представителна власт за представителя. Представителното правоотношение обслужва правните действия по представителството. За правната същност на представителната власт съществуват различни теории в доктрината: 1.Теория за динамичната правоспособност – според нея представителната власт присъединява дееспособността на представителя към правоспособността на представлявания, но в граници, които са очертани в самото представителство. Според тази теория представителната власт представлява един юридически факт. 2.Според други, представителната власт не е юридически факт, а възниква от определен юридически факт. Представителната власт представлява субективно право, титуляр на което е представителят. Това субективно право обаче е особено, защото субективните права се защитават по исков ред, при представителството представителят няма такива правомощия. Това е така, тъй като представителната власт е едно непритезателно субективно право, сходно с потестативните. Това са всъщност правата на овластения, от което следва, че представителната власт представлява субективно право, при упражняването на което насрещната страна е търпи упражняването му. Следователно, представителната власт представлява непритезателно непотестативно субективно право, на което противостои правното задължение на представлявания да търпи правните действия на представителя. Друга особеност е, че всяко субективно право има в основанието си нечий интерес. Но при представителството едно лице има субективно право, но то е дадено в интерес на друго лице (представлявания). Представителната власт е сходна с потестативните права, тъй като и нейното съдържание се изразява във възможността да се предизвиква правна промяна в правната сфера на друго лице (в случая това е представляваният). Оттук и изводът, че, ако няма валидно възникнала представителна власт, няма и представителство. Изключение е тогава, когато едно лице действа без представителна власт, но по-късно лицето, за когото е сключило сделката я потвърждава. ІV.Същност на представителството За представителството е характерно, че правните действия, които извършва представителят, са задължителни за представлявания и настъпват в неговата правна сфера по право. Те имат действие само за представлявания, освен тогава, когато липсва ратификация от страна на представлявания и мнимият представител поиска правните последици да настъпят за него. Този ефект настъпва по две линии: а) волеизявление на представителя; б) изричната правна норма на 36, ал. 2 ЗЗД, според която последиците от правните действия, които извършва представителят възникват направо за представлявания. Схващанията за същността на представителството са различни: 1.Фикционна теория – според нея по силата на една правна фикция, волеизявлението на представителя се счита за волеизявление на представлявания; 2.Репрезентационна теория – според нея при сделките, сключени чрез представителство, меродавна е само волята на представителя – 36, ал. 2 ЗЗД; 3.Теория на сътрудничеството – според това схващане, за да се породи ефекта на представителството, трябва да е налице както волята на представителя, така и волята на представлявания. 36, ал. 2 ЗЗД е възприел репрезентационната теория относно същността на представителството: а) дееспособността се преценява от гл.т. на представителя – така, ако той е недееспособен и сключената от него сделка ще е нищожна. Но трябва да се има предвид, че представителят трябва да е дееспособен в момента на упражняване на представителната власт; б) пороците във волята също се преценяват с оглед действията на представителя; в) за да могат да бъдат търсени определени правни последици, те също се преценяват от гл.т. на знанието на представителя. От това не следва обаче, че дееспособността и знанието на представлявания са лишени от правен ефект. Волеизявлението на представлявания е от значение, когато възниква представителството. От друга страна, наличието на знание или незнание у представлявания също има значение – напр. знанието на представлявания, че насрещната страна (третото лице, с което преговаря представителя) е несобственик. В случая, ако представителят не е знаел, че третото лице е несобственик на вещта, обект на сделката, а представляваният е знаел, то тогава се зачита незнанието на представителя.
Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|