Лекции по Гражданско право 1 част
§ 8.Приложно поле на представителството. Възникване и прекратяване на представителната власт
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 9.Видове представителство. Договаряне сам със себе си. Представителство на юридическите лица
- § 10.Упълномощаване – понятие, сключване, форма, правно действие. Видове пълномощно. Прекратяване. Преупълномощаване
| § 8.Приложно поле на представителството. Възникване и прекратяване на представителната власт
І.Приложно поле на представителството Приложното поле на представителството може да се очертае по следния начин – представителят може да извършва само правомерни правни действия от името на представлявания, които да пораждат правни последици. Един представител би могъл да е овластен да представлява една страна и при изпълнението на един договор, а не само за неговото сключване. И тук възниква въпроса: ако представителят не плати парите, тогава кой отговаря? Разбира се, отговаря представляваният. Друг пример за приложното поле на представителство е тогава, когато представителят получи от чуждо име една вещ, но се окаже, че не е имал основание да я получава, т.е. изправени сме пред хипотезата на неоснователно обогатяване (55 ЗЗД).lxvi Отговорността за неоснователно обогатяване възниква за представлявания. Представителството намира приложение почти навсякъде в сферата на гражданско-правните отношения. Като общ институт на гражданското право, представителството би трябвало да намира приложение във всички дялове на гражданското право. Представителството е приложимо към сключването на всички договори, във връзка с извършването на действия по спиране и прекратяване на давност, по извършване на действията по упражняването на субективни права, по изпълнението на правни задължения. Тук е необходимо едно уточнение – личните качества на задълженото лице са от съществено значение за изпълнението на задължението, поради което при задълженията, които са intuitu personae изпълнението от представител е недопустимо. В областта на вещното право представителството се използва при придобиването на собственост и други вещни право. Приема се също така, че чрез представител може да се придобие или да се изгуби владение (т.е. фактическото състояние, което не е необходимо да бъде свързано със сключването на договор). В облигационното право представителството също е допустимо и е с много широко приложение. В областта на семейните отношения представителството не се допуска, тъй като в семейното право личният интерес е много засилен. Така напр. недопустимо е сключването на брак чрез пълномощници. Или припознаване също не може да се извърши от пълномощници. Разбира се, има и изключения – 21 ГПК допуска предявяването на иск за развод да става и чрез пълномощник, но той трябва да има изрично пълномощно.lxvii 56 СК също допуска съгласието на страните при осиновяване да може да бъде дадено и от особен пълномощникlxviii В наследственото право като пример за недопускането на института на представителството е извършването на завещание – завещателното разпореждане се прави лично от завещателя. Представителството е допустимо и в другите клонове на гражданското право – в търговското право, където представителството е много по-широк институт – напр. представителят може да действа и като косвен представител на представлявания по един договор за поръчка. Представителството е приложимо и във връзка с управлението на търговските дружества – напр. представител е синдикът (особено, когато той поема управлението на едно предприятие в несъстоятелност). В трудовото право представителството също е приложимо – не може да изпълнява по трудово правоотношение чрез представител, но може да се сключва трудов договор чрез представител (61 КТ).lxix Представителството намира приложение и в областта на публичното право – най-вече във връзка със защитата на субективните права, т.е. в процесуалното представителство в гражданския процес (16 – 24 ГПК).lxx Представителството е допустимо и в административното производство – напр. при защитата на правата на интелектуалната собственост, където представителите по индустриалната собственост могат да извършват действия от чуждо име в производството пред Патентното ведомство. ІІ.Възникване на представителната власт Представителната власт винаги е последица от някакъв правопораждащ юридически факт. Става въпрос за многообразни основания за възникването на представителна власт, които биха могли да бъдат следните: 1.Възникване на представителната власт по волеизявление на частно лице: а) това на първо място са случаите, когато представителната власт възниква по волята на представлявания чрез негово едностранно волеизявление (упълномощаване). Напр. при завещанието, в което завещателят може да назначи изпълнител на завещанието. Но това е дискусионно, тъй като дори и да приемем, че в случая е налице представителство, то кого точно представлява изпълнителят, след като завещателя вече е мъртъв? Още повече, че представителството се прекратява при смърт, както на представителя, така и на представлявания; б) на второ място това са случаите, когато представителството може да възникне по силата на един договор. Напр. ненаименованият договор за управление; в) на трето място, представителството възниква и тогава, когато има избор/назначение на едно лице да изпълнява функциите на представителния орган в дадено юридическо лице. Напр. при сдружение с нестопанска цел или при една фондация. Особено значение тук има вписването на представителя в регистъра. 2.Възникване на представителна власт чрез властнически актове: а) чрез административен акт – напр. актът, чрез който се назначава настойник, за когото възниква представителна власт вследствие акта за назначаването му от органа по настойничеството; б) чрез съдебно решение – напр., когато се иска едно лице да бъде обявено за безвестно отсъстващо, съдът назначава управител на имуществото на това лице, а когато бъде обявено за безвестно отсъстващо – за наследниците на лицето възниква представителна власт, те са негови представители; в) по силата на 59 ЗН – когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или пък, макар да е с известно местожителство, не е поело управлението – тогава по искане на заинтересуваните или служебно районният съдия назначава управител на наследството;lxxi г) по силата на 32 ЗС – когато съсобствениците на една вещ не могат да се разберат за нейното управление или пък мнозинството от тях е взело решение, което е вредно за общата вещ, тогава по искане на който е да е от съсобствениците районният съд може да назначи управител на вещта.lxxii 3.Други юридически факти, от които възниква представителството: а) раждането – с раждането на едно дете възниква и представителна власт за неговите родители; б) членството – напр. 55 ЗКооп. дава представителна власт на кооперативния съюз, който представлява кооперациите, членуващи в него;lxxiii Или пък членството в синдикат, който представлява работниците и служителите пред държавните органи и работодателите по въпросите на трудовите, социалните отношения и жизненото равнище при колективно преговаряне;lxxiv в) сключването на брак – това е един особен юридически факт, който поражда една особена представителна власт между съпрузите. 22, ал. 1 СК предвижда, че всеки от съпрузите може да извършва действие на управление с общи вещи (напр. да сключи договор за наем на недвижим имот), като тук сделката обвързва и двамата съпрузи.lxxv ІІІ.Прекратяване на представителната власт Прекратяването на представителната власт настъпва също по силата на някакъв юридически факт. Тук основанията за прекратяване на представителната власт също са разнообразни и могат да се разделят в следните групи: 1.Общи основания за прекратяване на представителната власт, които са приложими във всички случаи, независимо от това как е възникнало представителството. Тези общи основания са уредени от 41 ЗЗДlxxvi и са следните: а) при смърт на представителя или на представлявания. Това е така, защото личността на и на двамата е от съществено значение в представителното правоотношение. Ако представляваният почине, то тогава представителството се прекратява, тъй като наследниците му може и да не искат да ги представлява лицето “Х” или пък може въобще да не желаят да бъдат представлявани. Ако пък почине представителят, то тогава също представителството се прекратява, тъй като представляваният е изявил своята воля да го представлява точно това определено лице и никое друго (защото напр. има доверие само на него или пък само то притежава определени качества); б) при юридическите лица прекратяването на представителството става при прекратяване на юридическото лице. Но не във всички случаи при преобразуването на едно юридическо лице, ще има прекратяване на представителството, по което страна е юридическото лице; в) при поставяне под запрещение на представителя или на представлявания – когато представителят бъде поставен под запрещение, то тогава представителството се прекратява по обясними причини (представителят не може д а се грижи за своите си работи, камо ли за работите на представлявания). Когато представяният бъде поставен под пълно запрещение, то тогава му се назначава настойник и следователно представителната власт отпада. Когато обаче представляваният бъде поставен под ограничено запрещение, представителството не се прекратява; г) при безвестно отсъствие на лицата – обявеното безвестно отсъствие води до възникване на възможността наследниците за започнат да извършват действия по управление на имотите на обявеното за отсъстващо лице. Представителната власт, учредена от отсъстващ се прекратява, така, както се прекратява и представителната власт, учредена на отсъстващия. 2.Специални основания за прекратяване на представителството, които са свързани с особения начин на възникване на представителната власт: а) при отказ/оттегляне на представителната власт при упълномощаването; б) при освобождаване от представителна власт при юридическите лица; в) при осиновяване – при допускането на осиновяване, родителите по произход престават да бъдат упражняват представителна власт. Същото важи и при прекратяване на осиновяването; г) по отношение на обявеното за безвестно отсъствие лице, ако то се завърне; д) при настойничеството върху ограничено запретен – когато запрещението бъде отменено или когато се премине от пълно към ограничено запрещение; е) при навършването на 14 г. от децата – с навършването на тази възраст се прекратява законното представителство на родителите спрямо децата им. Същото важи и когато има решение на съда за лишаване от родителски права. § 9.Видове представителство. Договаряне сам със себе си. Представителство на юридическите лица І.Видове представителство 1.Според основанието за възникване на представителната власт, т.е. с оглед на това, дали представителната власт възниква по волята на представлявания или не. От тази гл.т. представителството бива: а) доброволно представителство – при него е налице съгласието (волеизявлението) на представлявания при учредяването на представителната власт. Той дава съгласието си или едностранно (чрез упълномощаване), или по един договор. Доброволното представителство означава следното: ~ представляваният определя кой да бъде негов представител; ~ от представлявания зависи какъв ще е обемът на представителната власт, която ще има представителя; ~ от волята на представлявания зависи и докога, за какъв срок ще бъде представителната власт, т.е. представителят може по своя воля да прекрати по всяко време представителната власт. Ако в един договор напр. не е посочен срок, през който да продължи представителната власт, то тогава представителството е безсрочно. Това обаче не означава, че представителната власт на представителя е вечна, а просто, че не е уговорен срок; Характерно за доброволното представителство е, че то не е свързано със задължение за представителя да извършва действията, за които е овластен, т.е. и за представителя това представителство е доброволно; б) задължително представителство – такъв вид представителство възниква в случаите, когато не е необходимо съгласието на представлявания. Но не е редно всички такива случаи да се поставят под общ знаменател, тъй като при някои хипотези може да се иска някакво съгласие от представлявания (напр., при осиновяването законът изисква съгласието на осиновяващия, че иска да бъде осиновител – 54 СК).lxxvii Задължително представителство има, когато: ~ то възникне въз основа на съдебно решение ~ когато възникне въз основа на административен акт ~ при представителството на родителите по отношение на малолетните им деца; При задължителното представителство за представителя възникват задължения да извърши действията, за които е овластен. Тук, за разлика от доброволното представителство, законът определя обема на представителната власт и основанията за прекратяването й. 2.Според вида на правните действия, които може да извършва представителя, представителството се дели на: а) активно представителство – когато представителят е овластен само да извършва правни действия за представлявания; б) пасивно представителство – когато представителят е овластен само да приема от името на представлявания волеизявленията, насочени към него; в) смесено представителство – тогава, когато представителят е овластен както да извършва действия, така и да приема волеизявления за представлявания; 3.Според обема на представителната власт, представителството бива: а) пълна представителна власт – тогава, когато има задължително представителство (напр. възможността на родителите да представляват малолетните си деца във всичко и пред всеки, с ограничението, съдържащо се в 73, ал. 2 СК, т.е. при отчуждаването на недвижими и движими вещи, когато се иска и разрешение от РС и то само, когато има очевидна нужда или полза от такова отчуждаване).lxxviii б) ограничено представителство – възможни са различни по обем и вид ограничения в представителната власт на представителя: ~ представителната власт може да е дадена само за извършването на едно конкретно посочено правно действие (напр. само да продаде апартамента); ~ представителната власт може да е дадена само за извършването на определен вид правни действия – напр. напр. само да дава под наем моето имущество; ~ представителната власт може да е дадена на представителя в такъв обем, че той да може да извършва всякакви правни действия, но само по отношение на точно определено имущество; ~ възможно е да има ограничение на представителната власт и по отношение на територията, за която е дадена тя – напр. в търговското представителство – дадено лице става търговски представител на “Лукойл” само за Северна България, а друго - само за Южна България. 4.Някои автори правят разграничение на представителството на: а) пряко представителство б) косвено представителство – това представителство обаче не е същинско представителство, тъй като при него не се извършва представителство от чуждо име с пряк ефект. 5.С оглед на това, че е възможно да има множество представлявани или множество представители, представителството се дели на: а) еднолично представителство – тогава, когато един представител представлява няколко различни лица. Тук правоотношенията са отделни. При множество представители 39 ЗЗД приема, че може всеки от тях поотделно да упражни представителната власт, а може и всички заедно да я упражняват.lxxix б) колективно представителство – когато е предвидено, че множество представители ще упражняват само заедно представителната власт – напр. 31 ЗЮЛНЦ, който предвижда, че управителният съвет представлява сдружението с нестопанска цел и определя представителната власт на отделни негови членове.lxxx 6.Представителство с клауза delcredere – това е една гаранционна клауза, с която представителят се задължава да обезпечи изпълнението на задължението от страна на третите лица, с които той договаря – напр. 354 ТЗ.lxxxi ІІ.Представителство на юридическите лица За представителството на юридическите лица се срещат различни схващания. Преобладаващото мнение обаче е, че при юридическите лица става дума за едно особено задължително представителство. Други автори пък отричат да има представителство при юридическите лица, основавайки се на органичните теории за същността на юридическото лице. При юридическите лица представителството може да се нарече условно органно представителство, тъй като обикновено изпълнителният орган на юридическото лице има представителни функции. Този термин “органно представителство” обаче може да доведе до заблуждение, че органът представлява юридическото лице. Но органът сам по себе си не представлява юридическото лице, а е част от неговата структура. Представително отношение ще има между физическото лице/физическите лица, което изпълнява функциите на изпълнителния орган и юридическото лице. Това важи и тогава, когато член на изпълнителния орган на юридическото лице е друго юридическо лице (тогава представител ще бъде физическото лице, което представлява юридическото лице в изпълнителния орган на това юридическо лице). При представителството на юридическите лица законът определя органите, които могат да представляват юридическите лица и обема на тяхната представителна власт. При представителството на юридическите лица особено важно място заема регистрацията на изпълнителните и представителни органи, тъй като те са един от елементите, които задължително подлежат на вписване в устава на юридическото лице, имащ конститутивно значение. Тук възниква въпроса за това, дали е възможно изпълнителният и представителен орган на юридическото лице, да извършва действия, които се различават от решенията на общото събрание на юридическото лице? Ще доведе ли това до недействителност на сделката? Отговорът е, че това няма да доведе до недействителност на сключената сделка, като тук значение има и добросъвестността на третите лица. На последно място трябва да се каже, че представителният орган на юридическото лице може да упълномощи и други лица да извършват действия от негово име (т.е. от името на юридическото лице). ІІІ.Договаряне сам със себе си При представителството може да се стигне до договаряне сам със себе си, тъй като представителят може да извършва едновременно и действия от свое име, и действия от името на представлявания. И ако представителя направи сам тези две волеизявления, може да се стигне до сключване на договор между представителя и представлявания, т.е. да се договаря сам със себе си. Договарянето сам със себе си е допустимо само тогава, когато става в интерес на представлявания. Друга хипотеза на договаряне сам със себе си е, когато един представител представлява две лица. Тук отново се правят две волеизявления от името на двете представлявани лица. Договор ще се сключи, ако представителят е действал в интерес и на двамата. 38, ал. 1 ЗЗД установява обща забрана да се договаря сам със себе си, освен, ако представляваният е дал съгласието си за това.lxxxii Договарянето сам със себе си е възможно само при доброволното представителство. В съдебната практика обаче има едно решение на ВС от 1991 г., според което и родителите, чието представителство е задължително, биха могли да договарят със себе си, щом като сделката е в интерес на децата им, които представляват. От 38, ал. 1 ЗЗД личи, че съгласието на представлявания трябва да е дадено предварително. Но всъщност няма пречка съгласието на представлявания да бъде дадено последващо – 42, ал. 2 ЗЗД – лицето, за когото е било действано без представителна власт може да потвърди сделката.lxxxiii Има и случаи, когато представителят, макар и да договоря със себе си, всъщност не се оказва точно така – това са хипотезите, когато представляваният е определил точно клаузите на сделката. Тук съгласието на представителя е единственото волеизявление, което е необходимо той да направи, за да бъде сключен договора (т.е. не е необходимо да се прави второ волеизявление от името на представлявания). Извън ЗЗД също има изключения, които допускат договарянето сам със себе си. Напр. в 358 ТЗ (встъпването в изпълнителната сделка по комисионния договор).lxxxiv Или при ЕООД/ЕАД, когато едноличният собственик на капитала сключва договор с дружеството си. Задължително обаче е този договор да бъде сключен в писмена форма, тъй като има опасност по този начин, чрез източване на капитала, да бъдат ощетени третите лица (кредиторите), тъй като няма да могат да се удовлетворят. § 10.Упълномощаване – понятие, сключване, форма, правно действие. Видове пълномощно. Прекратяване. Преупълномощаване І.Понятие за упълномощаването Става дума за една формална едностранна сделка, главният юридически факт от който възниква представителната власт (представителното правоотношение). Упълномощаването е адресна сделка, т.е. тя трябва да достигне до другата страна, като приемането й не е необходимо. Резултат от този юридически факт (упълномощаването) е възникването на представителната власт, по силата на която едно лице (представляван) се вижда обвързан от правните действия, извършвани от негово име от едно друго лице (представител). Разликата между пълномощието и упълномощаването се съдържа в това, че пълномощното има за цел, насочено е да породи правни действия навън, пред третите лица, докато упълномощаването урежда съдържанието на вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Това вътрешно правоотношение обосновава задължението за пълномощника да извършва само онези правни действия, за които е оправомощен с пълномощното. Обикновеното пълномощно се дава, за да обслужи едно друго съществуващо правоотношение, за да облекчи упълномощителя в извършването на неговите правни действия. Напр. договорното правоотношение, което формира съдържанието на главното правоотношение, е различно, доколкото по договора за поръчка длъжникът се задължава да извърши правни действия за упълномощителя. Но упълномощаването не е комисионен договор, тъй като при него комисионерът действа от свое име. Често, за извършването на някакви фактически действия се налага да се извършат и правни, за които се налага да се даде пълномощно. Оттук, разликите между упълномощителното правоотношение и главното правоотношение са следните: а) упълномощаването е едностранно правоотношение б) главното правоотношение винаги е договор. Напр. договорът за поръчка, който би могъл да е възмезден или безвъзмезден, може да бъде съчетан и с пълномощно; в) от пълномощното правоотношение се поражда представителна власт, докато при главното правоотношение, в зависимост от типа на договора, биха могли да се породят различни права и задължения; г) пълномощното правоотношение е насочено навън, към третите лица, докато главното е насочено навътре. Изискванията, които се поставят към упълномощаването, са преди всичко изисквания към упълномощителя – напр. дееспособността (упълномощителят трябва да е дееспособен), докато за валидността на упълномощаването не е необходимо пълномощника да е дееспособен, но дееспособността е необходима, за да може той да извършва правните действия, които са му възложени. Възможни са упълномощавания, по които едно лице да упълномощи няколко лица да го представят пред третите лица, като всеки от овластените може да извърши самостоятелно правните действия, за които е оправомощен (т.нар. колективно пълномощно) – 39, ал. 2 ЗЗД.lxxxv Възможно е обаче упълномощителят изрично да предвиди в пълномощното, че правните действия могат да се извършват само съвместно, т.е. само всички заедно ще могат да извършват правните действия, за които са оправомощени. Преценката за валидността на упълномощителната сделка зависи само от гл.т. волята на упълномощителя. Пълномощното, веднъж дадено, не прекъсва възможността на упълномощителя да извърши и сам съответните правни действия. Може да има и хипотези на отмяна на пълномощното, но в този случай трябва да се имат предвид правилата за отправянето на волеизявленията и тяхното достигане до насрещната страна – 13 и 14 ЗЗД.lxxxvi Ако след даването на пълномощното, упълномощителят бъде поставен под пълно запрещение, то упражняването на представителната власт става невъзможно, защото на нейно място идва законната представителна власт, упражнявана от настойника. Ако пък упълномощителят бъде поставен под ограничено запрещение, то може да има упълномощаване, но вече е необходимо това да стане с попечителско съдействие, т.е. да се допълни и волята на попечителя към тази на поставения под ограничено запрещение упълномощител. Действието на вече направените пълномощни преди поставянето на упълномощителя под пълно запрещение ще се запази, но остава открит въпросът за възможността за унищожаването на тези пълномощни на основание 31 ЗЗД (поради моментна недееспособност) във връзка с 44 ЗЗД. Важно е да се каже, че забраната за упълномощителя да извършва някакви правни действия, е забрана и за пълномощника да извършва тези правни действия. ІІ.Начини за извършване на пълномощното От гл.т. на начина на извършване на пълномощното, упълномощаването става по следните начини:
ІІІ.Форма на пълномощното 37 ЗЗД казва, че формата на пълномощното трябва да следва правното действие (сделката) за което се дава. Става въпрос за форма за валидност на упълномощаването. Разбира се има и изключения, които се допускат от закона. Напр., сделка, която трябва да бъде извършена в нотариална форма (напр. една покупко-продажба на недвижим имот), за пълномощното също се изисква нотариална заверка на подписите.
ІV.Видове пълномощно От гл.т. на обема на предоставената представителна власт, пълномощното бива:
V.Прекратяване на упълномощаването 41 ЗЗД дава основанията за прекратяване на упълномощаването, които могат да се обособят в следните групи: 1.Оттегляне и отказ от пълномощното – това са едностранни волеизявления, като за оттегляне говорим при упълномощителя, а за отказ – при упълномощения. Тук, в тази група хипотези, при които се прекратява упълномощаването, последното се прекратява по волята на страните. а) оттегляне на пълномощното – оттеглянето на пълномощното би могло да стане изрично (до пълномощника, до третите лица, с които договаря или публично), с конклудентни действия и предполагаемо (с постановяването на забрана на едно лице да извършва определени действия, като поначало прекратяването на главното правоотношение няма да доведе до прекратяване на представителната власт). Оттеглянето на пълномощното е неформална сделка. Трябва да се спомене, че само прекратяването на представителната власт на преупълномощителя ще доведе до прекратяване на представителната власт и на преупълномощеното лице. Другите основания за отпадане на представителната власт на преупълномощителя няма да доведат до засягане на представителната власт на преупълномощеното лице, тъй като това е правоотношение между упълномощител и преупълномощено лице; б) отказ от пълномощно – при него също се поставя въпросът за достигането му до насрещната страна, но то би било валидно, ако достигне и до третите лица. При активната представителна власт няма нужда от отказ от пълномощното, тъй като пълномощникът просто може да не извърши правните действия, за които е оправомощен, докато при пасивната представителна власт отказът от пълномощното трябва да се направи. 2.Пълномощното се прекратява и със смъртта на упълномощителя/пълномощника/прекратяването на юридическото лице – това прекратяване на пълномощното действа ex nunc, като извършените вече действия трябва да се приемат от насрещната страна. 3.Пълномощното се прекратява и при поставянето под запрещение, като тук се има предвид поставянето под пълно запрещение и то след назначаването на законов представител. 4.Пълномощното се прекратява и ако е било за даден срок и последният изтече; пълномощието се прекратява и с извършването на действието, за което е дадено и т.н. Действието на прекратяването на пълномощното се свежда до невъзможност дадена представителна власт да се упражнява. Прекратяването на пълномощното също трябва да достигне до насрещната страна. 41, ал. 2 ЗЗД предвижда, че прекратяването на пълномощното не се отнася (не засяга) онези трети добросъвестни лица, които са договаряли с пълномощника, комуто е прекратена представителната власт. Добросъвестността на третите лица ще се обори, като се докаже, че прекратяването на представителната власт е достигнало или пък при грижата на добър стопанин би могло да достигне до тях. Третите лица са недобросъвестни, ако прекратяването на представителната власт е подлежало на вписване, вписано е и те са преговаряли с пълномощника след вписването. VІ.Преупълномощаване При преупълномощаването става въпрос за една правна сделка, извършена от лице, което вече има представителна власт (т.е. от упълномощения), т.е. упълномощеният по една сделка, се явява преупълномощител по една последваща сделка. Преупълномощаването представлява чисто упълномощаване, но с тази разлика, че лицето, което преупълномощава вече притежава представителна власт, като преупълномощителят не прехвърля представителната си власт, а учредява една нова представителна власт. Преупълномощаването е възможно само, ако преупълномощителят има представителна власт и то, ако неговото упълномощаване е възникнало по една правна сделка, а не по силата на закона, т.е., ако упълномощаването е доброволно (договорно). Три са лицата, които участват в преупълномощаването, но преупълномощителната сделка предполага две лица за учредяването й (това са упълномощеният и преупълномощеният). Действието на така създадената представителна власт обаче, се заключава в директното правоотношение между преупълномощеното лице и първоначалния упълномощител. Преупълномощаването обаче не може да се извършва свободно по нашето право. Предвид личният момент 43, ал. 1 ЗЗД предвижда възможностите за преупълномощаване само в следните хипотези:lxxxvii 1.Когато упълномощителят е разрешил на пълномощника си да преупълномощава други лица. 2.Когато няма разрешение за преупълномощаване, е възможно то да се получи ad hoc, но в случая преупълномощаването трябва да е необходимо за запазването интересите на упълномощителя. Напр. такова преупълномощаване без разрешение от страна на упълномощителят е възможно при договора за поръчка по 283, ал. 2 ЗЗД.lxxxviii Тъй като става въпрос за упълномощителна сделка, изискванията за формата на преупълномощаването ще бъдат тези по 37 ЗЗД. Правоотношение между упълномощителя и упълномощения – тук става въпрос за създаването на една първична представителна власт и само наличната на валидна такава ще даде основание за възникването на вторичната представителна власт (преупълномощаването). Независимо обаче, дали упълномощителят е получил разрешение да преупълномощава или това става поради необходимостта да се защитят интересите на упълномощителя, упълномощеният е длъжен незабавно да уведоми упълномощителя за преупълномощаването – в противен случай той отговаря за действията на преупълномощения като за свои действия (43, ал. 3 ЗЗД). Одобряването на така дадена представителна власт не е необходимо, тъй като преупълномощителят не действа като мним представител – одобряване е необходимо само, ако преупълномощеният е действал вън от дадената му представителна власт. Това е така, защото упълномощителят може винаги да оттегли представителната власт. Правоотношение между упълномощителя и преупълномощеното лице – предпоставка за валидност е преупълномощителят да има валидна представителна власт, но тук представителната власт на преупълномощеното лице възниква за упълномощителя. Обикновено има едно основно правоотношение, което се обслужва от една упълномощителна сделка и това отношение съществува между упълномощителя и упълномощения. Когато се дава преупълномощаване, обикновено то се съпътства със създаване на основно правоотношение между преупълномощеното лице и преупълномощителя. Основното правоотношение между упълномощителя и преупълномощителя също се установява чрез действията на преупълномощеното лице. Правоотношение между преупълномощителя и преупълномощеното лице – поначало между тях не възниква основно правоотношение, тъй като преупълномощеният действа направо от името на първоначалния упълномощител. Основание за отнемането на представителната власт на преупълномощеното лице е само отнемането на представителната власт на преупълномощителя, докато другите основания за отпадането на представителната власт (дееспособност, смърт и пр.) на преупълномощителя не водят до прекратяването на представителната власт и на преупълномощеното лице. Прекратяването на преупълномощаването е в почти същите хипотези, както и за упълномощаването, като упълномощителят може директно да оттегли представителната власт и на преупълномощителя и на преупълномощеното лице. 11.Действие от чуждо име без представителна власт – последици. Потвърждаване (ратификация) и последици от нея Тази хипотеза е уредена в 42 ЗЗД,i но и в 301 ТЗ,ii като разрешенията са различни.
За да се изяснят последиците, които настъпват от представителната власт, е необходимо да се изследват правоотношенията, които възникват при него: 1.Сделката в отношенията между мнимо представлявания и третото лице – ако имаше действително представителна власт, то по силата й, правните последици от отношенията между представителя и третото лице би трябвало да задължат/да породят права за представлявания. Но тук, поради липсата на валидна представителна власт на представителя, правни последици за представлявания няма да настъпят. Според някои автори, тук се касае за нищожна сделка, като само за нея (като изключение) е възможно в резултат на потвърждаване тя да се санира. Според други цивилисти в случая сделка въобще не е сключена, т.е. тя е нестанала, защото липсва не прости волеизявление, а липсва и страна (представлявания). Обикновено обаче обяснението на правните последици от една такава сделка, се дава с висящо недействителните сделки – при сделката, сключена от мним представител състоянието е такова, че сделката би могла или да стане напълно нищожна, или би могла да стане напълно валидна. Нещо повече – тази хипотеза не може да се подведе под 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като при сделките с незавършен фактически състав, чиято нищожност се урежда там, става въпрос за направено волеизявление, засегнато от някакъв порок, докато тук воля изобщо няма. При сделките с незавършен фактически състав е възможно последващото добавяне на волеизявлението с действие ex nunc, докато тук ратификацията има действие ex tunc. От това следва, че волеизявлението по една сделка от чуждо име без представителна власт не е опорочено, волеизявление въобще липсва. Т.е. това е висящо състояние, като по този начин се оборва това схващане (макар и изключение от принципа), че нищожни сделки могат да се санират. Няма обаче да има висяща недействителност при прекратяването на представителната власт, когато прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на третите добросъвестни лица (41, ал. 2 ЗЗД) – т.е. в случая мнимо представляваният ще бъде принуден да приеме правните последици от една такава сделка. ІІІ.Ратификация (потвърждаване) и последици от нея За ратификация говорим, когато действията на лице без представителна власт бъдат в последствие потвърдени от лицето, за което уж е действало и то с обратна сила. Докато конфермацията при една унищожаема сделка представлява волеизявление на действителния правоимащ, където едно лице е действало от свое име и в свой интерес, но представяйки една чужда вещ за своя. Последицата от ратификацията е, че ще направи сключената без представителна власт сделка валидна. Докато при конфермацията (одобряването) хипотезата е друга – едно лице действа от свое име, като се представя напр. за собственик на една чужда вещ. Тази унищожаема сделка ще породи правно действие, ако истинският собственик на вещта даде одобрението си за нея. Тук това одобрение ще прояви действието си ex tunc, като се запазват като страни по сделката онзи, който се е представял за собственик на вещта и третото лице. Докато ратификацията представлява едно едностранно волеизявление на мнимия представляван, с което той потвърждава извършените от мнимия представител правни действия. Основният спор тук е, дали ратификацията създава тепърва представителна власт или такава представителна власт не се създава. Проф. Павлова твърди, че не възниква такава представителна власт. Но потвърждаването като едностранна сделка означава, че не се очаква насрещното волеизявление нито от мнимия представител, нито от третото лице. 42, ал. 2 ЗЗД казва, че могат да се потвърждават всякакви правни действия, включително и такива, които нямат качествата на договори.iii Не е допустимо обаче да се потвърждават само част от извършените без представителна власт правни действия – те трябва или изцяло да се потвърдят, или да се откаже ратификацията им. ІV.Форма и действие на ратификацията Доколкото в 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД изрично е казано, че потвърждаването трябва да бъде извършено в същата форма, каквато е формата на упълномощаването за сключването на договора, то това е изискваната от закона форма, под която може да се направи потвърждаването.
V.Срок за извършване на ратификацията Когато мнимият представляван мълчи, това създава определена несигурност, която би могла да се избегне по следния начин:
Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|