Лекции по Облигационно право Конов
Въпрос 55 – Съдържание и същност на ипотечното право
Изтегляне 3.04 Mb.
|
Въпрос 55 – Съдържание и същност на ипотечното право.Съдържание на ипотечното право са правата на ипотекарния кредитор. А същността на ипотечното право по традиция се търси в спора е ли ипотеката вещно право, или не... Основата на ипотечното право е възможността на ипотекарния кредитор да изнесе имота на публична продан и да се удовлетвори по предпочитание. За разлика от залога, ипотеката не дава на ипотекарният кредитор правото да държи имота - той остава във владение на собственика. За да бъде изнесен на публична продан имота, трябва да се образува изпълнително производство. А за да се образува изпълнително производство е нужен изпълнителен лист. Изпълнителен лист може да се получи по два начина: единият е като се получи изпълнителен лист за вземането - например като бъде осъден длъжника по пътя на исков процес. Съгласно чл.326 ал.3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има действие и срещу трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, когато взискателят е насочил изпълнението срещу тази вещ. Така изпълнителният лист, издаден срещу длъжника, ще позволи на ипотекарния кредитор да извади на публична продан имот, ипотекиран от трето лице като обезпечение на дълга на длъжника. Няма нужда да се съди третото лице още веднъж. Ипотекарният кредитор има две правомощия: Правото да иска запазване на целостта на ипотекирания имот.(чл.177/2). Това право се упражнява срещу фактически въздействия. Ипотекарният кредитор е защитен срещу разпоредителни сделки с имота - ипотеката продължава да тежи. Но неговата възможност за удовлетворяване се намалява, ако имота по някакъв начин се нарушава, разрушава, уврежда и т.н. По принцип следователно такъв иск може да се предявява когато има фактическо въздействие върху имота и действието трябва да не е завършило. Това право на ипотекарния кредитор се нарича девастационен иск и по същество това е един квазинегаторен иск. Той може да бъде предявен както срещу всяко трето лица, така и срещу собственика на имота. Решението се изпълнява принудително по реда на чл.124 ГПК. Вземане за обезщетение за вреди, които са му причинени. Ако лицето, което е причинило вредите, увреждайки имота е трето лице - държател, което не е главен длъжник - то отговаря само за вредите, причинени от груба небрежност и разбира се за умисъл по аргумент за по-силното основание. Ако обаче вредите се причиняват от трето лице, включително и от главния длъжник (дори и той да е собственик на имота) тогава тези лица отговарят за всяка небрежност. Причиняването на вреди, засягането на целостта на имота има още една последица, която е уредена в чл.71 ЗЗД: кредиторът може да смята вземането си за изискуемо, тъй като се намалява даденото обезпечение. Право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на недвижимия имот. Той може да направи това само по съдебен ред. Уговарянето на някакъв друг начин е забранено с императивното правило на чл.152 ЗЗД (както при залога). Но също както при залога и тук може да се направи уговорката, че последващи клаузи, които последват възникването на ипотечното право не са недопустими, тъй като те могат да се разглеждат като даване вместо изпълнение. Това право има абсолютен характер, тъй като то може да бъде противопоставяно на всяко трето лице, колкото и пъти да се прехвърли имота. Това право е неделимо, тъй като ипотекарният кредитор може да изнесе имота на публична продан дори и някаква малка част от вземането му да не е само изпълнена. Това правомощие се упражнява по същия начин, както се упражнява то и при залога: има няколко възможности и има различие в това, дали собственик на имота е главният длъжник или е трето лице: кредиторът може да осъди главния длъжник по общия исков ред - той се снабдява с изпълнителен лист и след това този изпълнителен лист може да се противопостави не само на главния длъжник, но и по силата на правилото на чл.326/3 ЗЗД и на третото лице - собственик на имота (ако има такова); ако главното вземане е парично или ако за него е уговорена парична неустойка ипотекарният кредитор може да се снабди с изпълнителен лист направо въз основа на ипотечния акт - той е несъдебно изпълнително основание. Прескача целия исков процес (както при залога/: направо с ипотечния акт се подава една молба до съда и съдът вади изпълнителен лист, ако прецени че са налице предпоставките за това. Този изпълнителен лист също може да бъде противопоставен на общо основание на третото лице-държател. В случаите когато кредиторът се насочи към главния длъжник няма отделен ипотечен иск. Проф. Кожухаров и проф. П.Венедиков говорят за ипотечен иск, но всъщност когато се съди главния длъжник или се вади изпълнителен лист срещу него, някакъв отделен иск за упражняване на ипотечното право не се води - затова не е точно да се говори за ипотечен иск в този случай. Но ако кредиторът предпочете да се обърне директно към третото лице-държател, собственик на имота - в този случай според проф. Сталев той може да води самостоятелен осъдителен иск, с който да упражни ипотечното си право и това е неговия ипотечен иск. Той може и да прескочи исковия процес и ако са спазени условията, той може да извади направо изпълнителен лист въз основа на ипотечния акт. В тези случаи е по-правилно да се говори за отделен ипотечен иск, и то при съмнение. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|