Договорът по принцип е срочен. Срокът се смята уговорен в полза на заемателя (на длъжника) това означава, че заемодателят-кредитор не може да иска вещта преди изтичането на срока. Но все пак са предвидени три изключения от това положение:
Ако заемателят неотложно се нуждае от вещта поради непредвиден случай - той ще трябва да доказва, че е неотложно и че случаят е непредвиден.
Заемодателят може да иска вещта преди срока, ако заемателят си служи с вещта по начин, различен от уговореното, т.е. ако той нарушава своето задължение за служене и пазене.
В случай на смърт на заемателя - чиято личност е съществен елемент от съдържанието на договора.
Ако срок не е уговорен или срокът на ползването не може да се установи заемодателят може да иска вещта веднага.
Правна уредба:
Чл.240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Чл.241. Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.
Чл.242. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
Определение
Договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Отграничения
Сподели с приятели: |
