Лекции по Облигационно право Конов
Задължения за заемодателя
Изтегляне 3.04 Mb.
|
Задължения за заемодателяЗаемодателят няма задължения, които да произтичат от самия договор. В негова тежест обаче могат да възникнат задължения от допълнително проявили се ЮФ. Уредени са два такива случая: Заемодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазването на вещта, ако са били необходими и неотложни. При това заемателят има право на задържане по ч.91 до заплащането на тези разноски: Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане. (Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.). Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение. Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ. (Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.). Не е уреден въпросът за полезните разноски, но вземането за полезните разноски трябва да се определи в зависимост от ЮФ, при който те са били положени. Възможно е да има договор между заемателя и заемодателя и тогава заемателят може да търси полезните разноски на базата на този договор (напр. договор за изработка). Може заемателят да е действал като гестор, може да ги търси на база - неоснователно обогатяване. Но тъй като заемателят е държател той няма право на задържане за полезните разноски поне според Калайджиев, тъй като за извънредните разноски той има право на задържане, защото това е предвидено в закона, но поначало право на задържане като че ли извън случаите, постановени в закона и чл.91 ЗЗД не биха могли да се търсят. Спорен въпрос. Ако вещта е имала скрити недостатъци, ако заемодателят виновно не е съобщил на заемателя за тези недостатъци и ако от тях заемателят е претърпял вреди. Договора за заем за послужване може да се развие и като несъвършен двустранен, заради обратните искове на длъжника-заемател срещу заемодателя. Заемателя по заема за послужване има два обратни иска. Единия следва от чл.245 (“Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.”). Значи, първата претенция на заемателя срещу заемодателя е претенцията за възстановяване на необходимите разноски. Когато колата, която съм ви дал в заем за послужване се повреди на пътя, вие ще трябва да я поправите. Тези необходими разноски са станали неотложни и те са свръх обикновените разноски и за тях вие ще имате претенция срещу заемодателя. Вторият иск е по чл.247: “Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя”. Отговорността за вреди, в случая, не е отговорността по чл.50 (деликтната отговорност), защото самия заемател ще има положението на лице, което има надзор върху вещта и ще отговаря спрямо третите лица. Отговорността за тези вреди не е свързана и с общите правила за отговорността за недостатъци при възмездните договори. Тя е обособена от недобросъвестността на заемодателя и скритостта на недостатъка. Заемодателят знае, че ютията е повредена, но въпреки че знае, че е повредена, той нарочно не ви казва за това за да си изгорите панталона или пък небрежно забравя да ви предупреди (т.е без да има намерение да ви постави в това неловко положение). Само при тези предпоставки заемателя отговаря за вреди, причинени от недостатъци на вещта. Тези два обратни иска са обезпечени с правото на задържане на заемателя. Той има изискуемо искане за извънредни разноски за поддържането или пък вредите има изискуемо вземане свързано с вреди, причинени от вещта, която задържа. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|