Лекции по Облигационно право Конов



страница148/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   ...   144   145   146   147   148   149   150   151   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Страни





  1. Заемател - може да бъде всяко лице

  2. Заемодател - може да бъде само дееспособно физическо лице. Тук важи ограничението на чл.73/3 СК (както и при дарението):

Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл.12, ал.3
Разбира се еманципираният непълнолетен може да заема.


Предмет


Могат да бъдат: само индивидуално определени вещи - това следва от реалния характер на договора (предаване):



  1. Движими вещи;

  2. Недвижими вещи;

  3. Собствени вещи;

  4. Несобствени (чужди) вещи

Заемът за послужване поначало има за предмет непотребими вещи защото се връща същата вещ. Но договорът за заем за послужване може да има за предмет и потребима вещ, ако тя се върне, ако тя не се потребява: напр. бутилката вино, която един търговец на вина заема и я излага на своята витрина, след което я връща, вече осигурил си клиентела.


Елементи





  1. Съгласие

  2. Форма - неформален

  3. Основание - проблемът се поставя и при заемът за потребление и при влога. Има известни спорове за основанието на заемодателя в случая. Според господстващото виждане в по-старата френска теория основанието при всички тези реални договори е самият реален момент, т.е. самото предаване на вещта. Според други автори основанието би следвало да бъде същото, как то при дарението: animus donandi. Но може би все пак трябва да се приеме виждането, че основанието на заемодателя е близко до това на дарителя, но не е съвсем същото, защото има известна разлика в действието на договорите: целта отново е да се направи безвъзмездна услуга, но има и разлика, защото заемът за послужване няма вещен ефект, той е срочен договор и т.н.

  4. Срок - съществен елемент от договора. Договорът е винаги срочен - временно ползване. Срокът може да бъде установен, посочен в самия договор. Ако не е посочен, срокът се определя от ползването на вещта.



Сподели с приятели:
1   ...   144   145   146   147   148   149   150   151   ...   206




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница