Неправилният влог е онзи, при който собствеността върху парите или заместимите вещи преминава върху влогоприемателя. Всъщност това е един договор, който има вещно действие, но това вещно действие не се предполага - то трябва ада бъде уговорено - следователно неправилният влог е онзи, при който влогоприемателят става собственик на вещите и той има за предмет пари или заместими вещи.
Разлика в това, в чий интерес е сключен договора, което поражда разлика в режима на срока.
Действие
Влогоприемателят се задължава да върне вещи от същия вид, количество и качество.
Влогодателят става кредитор.
За неправилния влог се прилагат правилата на заема, но те се прилагат съответно.
Влогодателят винаги може да иска вещите или парите - предмет на този неправилен влог преди срока (за разлика от договора за заем за потребление). Неправилният влог е уреден в чл.257 ЗЗД:
Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.
В този случай важат правилата за заема.
Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса.
Неправилният влог всъщност е банковият влог.
Необходим влог
Правната му уредба е в чл.251 ЗЗД. Необходим влог има в два случая и особеностите са с оглед на обстоятелствата, при които се сключва договора.
1. В случай на природни бедствия или някакви изключителни събития.
2. В случай, когато се влагат вещи при посещения на театър и др. подобни.
Особености
Особената обстановка на сключването на договора освобождава страните от ограниченията при доказване, които съществуват в ГПК. Този договор може да бъде доказван със свидетели, независимо от стойността на вложените вещи - не е необходимо да бъде доказван с писмени доказателства. Необходимият влог по установеният днес в ЗЗД режим не създава за влогоприемателя някаква обективна отговорност (за разлика от други правни системи).
Сподели с приятели: |
