Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 78. Вноски. Дружествен имот. Разпределение на печалби и загуби. Управление на дружествените работи. Отношения на съдружниците с трети лица

Изтегляне 3.04 Mb. страница 160/206 Дата 14.09.2022 Размер 3.04 Mb. #115078

Въпрос 78. Вноски. Дружествен имот. Разпределение на печалби и загуби. Управление на дружествените работи. Отношения на съдружниците с трети лица. Дружествен имот. Имуществените отношения между съдружниците са уредени на принципа: свързаност, реципрочност, общност на печалбите и на загубите. Дружествения имот се образува от два източника – от вноските на съдружниците и от придобивната дейност на дружеството, т.е от упражняването на съответната дейност. Режима на апортите (вноските) е даден в чл.358. Ал. 1 гласи: “За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти”. Българския закон се е ограничил до имуществените вноски, с което не отрича възможността за участие в дружеството и с неимущесвени вноски (труд и др.). Според ал.2: “Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго”. Оттук се оказва, че апортите имат два режима – такива, които прехвърлят собственост върху всички съдружници (създават съсобственост) или такива, които дават само облигационно право на ползване (не вещно) на съдружниците върху внесената вещ. Закона предполага, че когато една вещ е потребима, тя е внесена само за обща собственост на съдружниците, но не пречи съдружниците да внесат за обща собственост и една непотребима вещ. Но ако не е уговорено друго, заместимите вещи стават общи, а останалите са внесени за общо ползване. Ал.3 урежда отговорността за недостатъци и лихвите в двете хипотези – препраща ги към продажбата и наема. Всичко, което е придобито за дружеството става общо на съдружниците, т.е влиза в дружествения имот. Придобито, но за сметка и във връзка с общата дейност. Оттук, тъй като все пак дружеството е частно, трябва да посочим, че обединението може да има различна степен на общност – може да се обединим за една или няколко операции, може да се обединим трайно, можем да се обединим по начин, че да не може да извършваме самостоятелно търговска и др. икономическа дейност, но бихме могли да уговорим, ако не е изрично обхваната една дейност от едно дружество, тя ще остане свободна. Дружествения имот, значи се състои от активите и пасивите на дружеството. В актива ще влязат вещните права, придобити от дружеството, както и тези, които са станали общи вещи, поради внасянето им от съдружниците, както и всички вземания, налични пари и т.н. Този актив принадлежи общо и неделимо на съдружниците и в този смисъл, във вещноправната си част, са изключени правилата за собствеността. Изправени сме, вещноправно, пред една особена съсобственост, подобна на тази от семейната имуществена общност, която не може да бъде разделяна преди прекратяването на дружеството и излизане на съдружник. Аз не бих казал, обаче, че тя е бездялова, макар че дяловете не могат да се вадят от там. Дялове на съдружниците в дружествения имот. Това е частта от общото имущество, която се пада на всеки съдружник. И става въпрос за нещо като идеална част, а не за разпределяне на вещи. Делът на всеки съдружник съгласно чл.359 е равен, ако не е уговорено друго. От което следва, че дела не е пропорционален на стойността на вноските. За да бъдат дяловете от общото имущество неравни, трябва изрично да е уговорено друго. Пасив на дружеството. Пасива на дружеството са разните му задължения. Закона по-скоро говори за загуби, но всъщност тази загуба не бива да се разбира директно в този смисъл. Пасив е всяко задължение с оглед на дружествената дейност. Печалбата е тази част от дружествения имот, която подлежи на разпределяне след свършване на някаква операция или на някакъв период и покриване на задълженията. Съгласно чл.361: “Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите”. Това е забраната за т.нар лъвско дружество – или всички печелят или всички губят. Значи, печалбата се разпределя пропорционално на дяловете, освен ако не е уговорено друго. В същата пропорция се делят и загубите. Пропорционалността на дяловете, на практика, означава по равно тогава, когато са равни дяловете. Значи, равенството в участието в печалбите и загубите се опира на презумпцията за равенство на дяловете. Ако дяловете са различни, ще имаме и различна пропорция на разпределянето на печалбите и загубите, но всъщност в закона е казано: “освен ако не е уговорено друго”, в резултат на което можем да получим още едно разминаване. Дяловете се смятат за равни, но ние можем да уговорим, че са различни – моя е 2/3, на другите 1/3. Разпределението на печалбите обаче, по закон, диспозитивно следва разпределението на дяловете. Ние обаче, можем да уговорим различно разпределение – дяловете са различни, но печалбата ще делим по равно или пък приходите ще ги делим в друга някаква пропорция. Допустимо е също така, да се уговори, че при различни операции, разпределението на приходите и на загубите ще бъде различно. Забранено е обаче, да изключим някой от печалбите или от загубите, което от своя страна означава, че не можем да уговаряме гарантиран доход на един от съдружниците. Управление на дружеството. Решенията на съдружниците относно дружествените работи се вземат с консенсус. Това ще рече със съгласието на всички съдружници. Това ни казва чл.360: “Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас”. Значи, ако дружествения договор предвижда решения – всички или някои от тях, да се вземат с мнозинство, това е мнозинство не от стойността на дяловете, а от главите - всеки съдружник има един глас, независимо от дела, независимо от това, каква вноска е направил. И това правило е императивно. Отношения на дружеството с трети лица. “Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците” (чл.360 ал.2). Единственият орган на дружеството са съдружниците. “Всеки съдружник има право да управлява” следва да се разбира в смисъл, че има право да сключва сделки за сметка на дружеството, т.е за сметка на общата дейност, за сметка на останалите съдружници. Казано иначе, чрез косвено представителство. Съдружниците в дружеството нямат законна или от договора за дружество представителна власт. От сделката, сключена с трети лица, права и задължения възникват за съдружника, който сключва сделката. Тези права и задължения обаче, са за сметка на дружеството във вътрешните отношения. Казано иначе, длъжник на третите лица е само действащия съдружник. Кредитор е също така само действащия съдружник. Но с оглед отчитането на операцията за дружеството, резултатът ще трябва да бъде преразпределен между останалите съдружници. Длъжник на вън се оказва, значи, че не са останалите съдружници. Дружествения договор не създава пряко представителство. Може да се преследва единствено съдружника, който е сключил сделката. Всички съдружници могат да станат страна и да отговарят за тази сделка, ако са сключили сделката съвместно. Или пък ако съдружниците са упълномощили някой от тях да ги представлява пред третите лица. Тогава дружеството излиза по-напред и страна по сделката ще са всички съдружници. На практика е разумно, при трайно дружество, да се посочи управляващ на дружеството, който да бъде упълномощен от останалите да действа от тяхно име и за тяхна сметка в рамките на съвместната дейност. При данъчната регистрация задължително трябва да се посочи такъв управляващ на дружеството. Каква ще бъде отговорността на съдружниците по отношение на общо поетите задължения към третите лица? На пръв поглед ни се иска те да отговарят солидарно. Това обаче, е само на пръв поглед. Солидарна отговорност гражданското дружество не създава. Съдружниците биха могли да се окажат солидарни длъжници навън, ако са участвали пряко или чрез представител в сключването на сделката, т.е ако са страни по сделката с третите лица и изрично е уговорена в сделката солидарна отговорност или пък от типа сделка следва тази солидарност. Например, трима майстори сте се главили да свършите тази работа и сте сключили договор за изработка общо – майсторите ще отговарят солидарно. Вън от тези хипотези обаче, солидарна отговорност за съдружниците не възниква и дори кредитора да има претенция спрямо всички, защото всички те са участвали в сключването на сделката или са били представлявани – тяхната отговорност е разделна. Това нещо е относително твърдо прието в съдебната практика. Иска на съдружника срещу останалите съдружници, чрез който се осъществява преразпределението на загубите, които първоначално са легнали върху единия съдружник, е уреден в чл.364: “Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи”. Следователно, когато единия съдружник е сключил сделката чрез косвено представителство и само той е длъжник на третите лица, това, което той плати на третите лица, чрез actio pro socio ще бъде прехвърлено по отношение на останалите съдружници. Ответна, пасивна страна по този иск са всички съдружници за техните части от участието в загубите на дружеството. Ако сравним с това, което съдържа actio mandati contrario, ще видим, че actio pro socio е напълно аналогичен на actio mandati contrario, т.е на иска на мандатаря срещу манданта, на иска на косвения представител по договора за поръчка по отношение на косвено представлявания. От което още веднъж се вижда, че начина, по който функционира дружеството навън, освен хипотезата, в която имаме пряко представителство чрез пълномощно, е косвено представителство на всички съдружници чрез действащия съдружник по отношение на третите лица. И съдружника, който действа, както е длъжен да отчете приходите за дружеството, така има право и да получи припадащите се на останалите съдружници части от изразходваното, включително лихвите и вредите, които е претърпял от воденето на процес и вършенето на работата. Значи actio pro socio е нещото, чрез което ние ще получим онова професионално разпределение на тежестта, която се е получила при воденето на общите работи.. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели: