Лекции по Облигационно право Конов


Действие на развалянето по отношение на трети лица



страница38/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции
4.2 Действие на развалянето по отношение на трети лица

При обратното действие на договора въниква сериозен проблем с правата на трети лица. Принципът при правоприемството, че с отпадане правата на праводателя отпадат и тези на приобретателя, застрашава сигурността на оборота.


Защитата на добсъвестния владелец на движими вещи, който придобил правото възмездно, е уредена в чл.78 ЗС. При недвижими вещи се прилага чл.88, ал.2 ЗЗД: „Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.” За да се запази предимството ан вписаната искова молба, решението с което се уважава иска трябва да се впише в шестмесечен срок от влизането му в сила. Ако третото лице е придобило преди вписването сделката може да се атакува по чл.135 ЗЗД. Ако третото лице запази придобитите права, кредирът може да иска от длъжника полученото насреща.


Въпрос 33. Вредата – понятие. Имуществени и неимуществени вреди. Претърпяна загуба и пропусната полза. Поправяне на вредите. Особености при поправяне на вредите от неизпълнението на парични задължения.


Тези възможности, които разгледахме не са насочени само към обезщетяване на кредитора, а и към това той да получи реално, макар и късно изпълнение, да му се намали цената, да му се поправи вещта и т.н.
Отговорността за вреди е свързана с обезщетяването, с поправянето на вредите, които са причинени от неизпълнението (деликт).


Вредата - понятие


Вредата най-общо казано е това зло, което неизпълнението оставя в очакванията на кредитора.


Изпълнението на задължението, престацията беше една полезна за кредитора промяна, която му е обещана от длъжника. тази промяна е полезна за кредитора и затова той е сключил договора, по силата на който длъжникът се ангажира да причини тази промяна, доколкото кредиторът не може сам да я причини или не иска. Дължимата промяна обхваща легитимният кредиторов интерес. Той е задоволен когато тази промяна настъпи и обещаният резултат се реализира. Легитимният кредиторов интерес не е самоцел, той слага началото на нови промени, които са полезни за кредитора и който той желае да осъществи (пълният интерес на желаещия да му се поправи пишещата машина е той да стане велик писател).
Когато дължимият резултат не настъпи, не е настъпила една желана от кредитора промяна, незадоволен е легитимният кредиторов интерес, но заедно с това липсата на тази промяна пречи да настъпят и по-далечните промени, които обуславят целия интерес на кредитора - състоянието, с оглед на което той е искал да се изпълни спрямо него. Интерес - inter res - разстоянието, разликата между положението на кредитора, такова каквото е сега и такова, каквото би било, ако беше изпълнено задължението. До тук стига позитивния интерес.
Нещата, които причинява неизпълнението са вредите на кредитора.
Свързването на понятието "вреда" с "неизпълнение", с деликта, с противоправния резултат понякога ни пречи да видим вредата в нейния истински смисъл. Оттук и маса заблуждаващи формулировки: "нарушените права", "нарушени лични права" и т.н. Но вреди може да се претърпят и без да има правонарушение, и без да има неизпълнение или деликт. Вредите не се състоят в самите нарушени права, а в последицата на едно правонарушение, което може да се състои в нарушаване на права. При неизпълнение на договора всъщност остава неудовлетворена претенцията на кредитора и това е едно нарушаване на неговото вземане. От нарушеното вземане (право) на кредитора следват останалите вреди. При деликта също обикновено се нарушава субективно право, при това в повечето случаи абсолютно право: някой, блъскайки ме на светофара е нарушил моето право на телесна неприкосновеност, счупил ми е крака, аз страдам, лежа в болница, не мога да работя и получавам пари и т.н., танцувам, карам ски. Така че вредата е някаква негативна последица, а не самото нарушаване на права. Това ясно се вижда в хипотезите, в които имаме нарушаване на права, но нямаме вреда: напр. някой ми е откраднал велосипеда, който аз и без това не ползвам през ноември и полицията го е намерила и върнала през януари. На велосипеда нищо му няма, но моето право е нарушено и вещта ми е била отнета, правото ми на собственост е нарушено, но аз не съм претърпял никакви вреди - няма ги последиците от това.
От друга страна се вижда, че вреди могат да се претърпят и без да е налице правонарушение - напр. съседът ми има къща, която аз почиствам за пари. Ако някой ме блъсне с кола и аз не съм в състояние да почиствам къщата и получавам парите - това е вреда, която се дължи на правонарушението. но аз бих могъл да не получавам тези пари и защото напр. е умрял съседа или е заминал, като е заключил къщата. В този случай това ще създаде за мен една неблагоприятна последица, но тя няма да се дължи на някакво правонарушение. В този смисъл вредите са някакво зло, което ни сполетява, но връзката му с правонарушението е доколкото се обезщетяват тези вреди, които са последица от едно правонарушение.
Вредите, настъпили случайно (напр. от земетресение) могат да се обезщетяват, но от застрахователя, както и болките и страданията, психическите неудобства, които наричаме неимуществени вреди. Ако някой умре ние страдаме и бихме казали, че претърпяваме вреди, които не отнасяме обаче в ничия тежест, защото е умрял от естествена смърт. Когато близкият ни е умрял при злополука смъртта представлява противоправен резултат, а не състояние и ние ще можем да искаме обезщетение на тези вреди.
Вредите сами за себе си не се определят с нарушението на права. Самото понятие за вреда не включва по необходимост правонарушението. Но тъй като се занимаваме с вредите, които се обезщетяват по гражданското право, вредите, за които се носи отговорност, за да се носи отговорност те трябва да бъдат свързани с нарушение на права и с противоправни действия и резултати.
Вредата е всяка неблагоприятна последица на едно правонарушение, на едно договорно неизпълнение или на един деликт, това зло, което кредитора респективно. увреденият от деликта, пострадалия претърпява. Целта на отговорността за вреди е да освободи кредитора от тези вреди и те да бъдат поправени по някакъв начин. Вреди ще се окажат и тези, които не са последица от едно правонарушение, но тях няма да обезщетяваме и затова те не ни интересуват.




Сподели с приятели:
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   206




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница