3. Неимуществени вреди
3.1 Понятие
Размерът на вредата в душевната сфера на кредитора не може да бъде определен, но обезщетението – да, по справедливост. Засегнатото благо може да бъде защите като нимуществено право на личността или незащитено като предмет на субективно право. Няма общоприето изискване за продължителност и интензивност на увреждането. Не е нужно страданията да бъдат осъзнати (напр. дете губи родител), при ЮЛ невъзможността за преживяване се сочи като пречка. Обезщетението има компенсаторна функция. Вредата не може да бъде остранена в натура.
3.2 Обезщетяване при договорна отговорност
а. Съдебната практика е последователна в отричането на възможността за обезщетяване, докато доктрината категорично е за обезщетяването. Аргументите, изтъквани в съдебната практика са систематичното място на чл.52 ЗЗД в нормативната уредба и липса на текст в раздела за неизпълнението. В чл.82 ЗЗД се говори само за претърпени загуби и пропуснати ползи т.е. само за имуществени вреди. Член 52 ЗЗД е изключение и не може да си приложи разширително или по аналогия.
б. Според съдебната практика юридическите лица не могат да претърпят неимуществени вреди. Но юридически лица могат да търсят неимуществени вреди от кредитора, подал неоснователна молба за откриване на производство по несъстоятелност – чл.631а ТЗ.
4. Вреди от нарушен позитивен и негативен интерес
При договорната отговорност различаваме вреди от нарушен позитивен и от нарушен негативен интерес. При деликтите нарушеният интерес е винаги негативен. Позитивният интерес е интересът от неосъществяването на очакваната и дължима промяна в обективната действителност, чиято липса се компенсира от отговорността – от неизпълнението на договора. Негативният интерес е този, предизвикан от нежелана промяна в действителността (напр. отпадането на договора поради недействителност).
5. Косвено увреждане
Съдебната практика приема, че при смърт на физическо лице страдат неговите близки (а защо не и при телесно увреждане). Не е нужно вината на дееца да обхваща и косвените вреди. Съдебната практика ограничава кръга от косвено засегнати лица, които да бъдат обезщетени – наличие на семейноправна връзка, право на издръжка.
Сподели с приятели: |
