Лекции по Облигационно право Конов


Отметнина (право на отменяне)



страница62/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Отметнина (право на отменяне)


Отметнината не е уредена в ЗЗД, а в проекта за Търговски закон. Била е уредена и в стария Търговски закон. Ако страните нищо не са уговорили е налице задатък с режима, даден в чл.93.


Отметнината може да се уговори - тя е една уговорка, едно акцесорно съглашение, което дава право на неизправната страна да се откаже от договора, като загуби вещ или парична сума. Отметнината е подобна на задатъка, но се отличава от него в няколко насоки:

  1. Отметнината може и да няма реален характер, т.е. може и да не се даде в момента на сключването на договора

  2. Отметнината дава възможност на неизправната страна, докато задатъкът дава възможност на изправната страна да се откаже от договора

  3. Отметнината не може да се упражнява след като е започнало изпълнението - така се смята.

  4. По своите функции отметнината е коренно противоположна на задатъка: тя не засилва, а условно отслабва задължението на страната, доколкото дава възможност за разваляне на договора, която е специална и допълнителна.



Въпрос 38 – Прихващане на насрещни дългове (компенсация).


Прихващането на насрещни вземания е нещо различно от прихващане на изпълнение. Прихващането на изпълнение е проблем, който съществува в следната ситуация: един длъжник има към един кредитор няколко еднородни и заместими задължения и изпълнява по-малко, отколкото е нужно за да покрие всички задължения. Тогава той може да заяви към кое от своите задължения прихваща изпълнението и ако не направи това, законът посочва реда, вместо него.
Ситуацията при компенсацията е различна. Тук две лица взаимно си дължат например по 5лв и в този случай никой нищо не дължи, защото двете вземания се компенсират - прихващат се.
Компенсацията е легално уредена в чл.103-106 ЗЗД. Същността на компенсацията може да се търси от различни гледни точки. От една страна тя е погасителен способ - способ за погасяване на двете задължения, при което се избягва двойното плащане - изпълнение. Избягвайки двойното плащане, компенсацията гарантира и неплатежоспособността на някоя от страните, а и другите рискове по отношение събираемостта на вземанията. (Все пак ако аз ви дължа 5 лв, а вие ми дължите 4 лв, и аз взема че ви платя тия 5 лв, никак не е сигурно дали вашите 4 ще си ги платите. И ако се окаже, че сте изпаднали в неплатежоспособност и аз не мога да намеря имущество, на което да посегна, ще се окажа в едно много неизгодно положение/. При компенсацията рискът от неплатежоспособност не съществува, защото компенсиращият получава "пълно плащане" срещу съответното насрещно вземане. Пълно, ако двете насрещни вземания са еднакви по размер.
Както казва чл.103 ЗЗД: "Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си."

Освен гаранция срещу неплатежоспособността на едната от страните, компенсацията може да се разглежда и като средство за принудително изпълнение. Това е един от редките случаи на принудително изпълнение без каквато и да е официална съдебна намеса.


Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори и те могат да посегнат на всяка негова секвестируема част. Кредиторът в изпълнителният процес може да насочи взискването си срещу всяко вземане на длъжника към трето лице и да го запорира, като иска да се удовлетвори от това вземане. В случаите на компенсиране кредиторът точно това и прави, само че запорира, посяга, иска да получи принудително изпълнение не върху вземане на длъжника към трето лице, а към самия себе си. Фактически той иска от себе си да плати това, което има да дава на длъжника. Така погледнато прихващането е способ за принудително изпълнения срещи вземания на длъжника, които са насочени към кредитора.
Прихващането може да бъде разгледано и обратно - като способ за изпълнение на едно задължение, аналогичен на datio in solutum. При datio in solutum длъжникът може да предложи на кредитора вместо плащане по задължението си да му цедира едно свое вземане срещу трето лице. В хипотезата на компенсация длъжникът прави точно това, само че не предлага на кредитора свое вземане срещу трето лице, а предлага да плати чрез собственото си вземане към него. Поради тази причина прихващането не става чрез договор - то не е формално. Макар да не попада към фигурата на даване вместо изпълнение, компенсацията може да бъде разгледана и по този начин.
Съгласно чл.104 ал.2 ЗЗД, прихващането има обратно действие: "Двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши."


Сподели с приятели:
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   206




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница