Лекции по Облигационно право Конов
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Видове прихващане
Компенсационно изявлениеСпоред действащите текстове компенсацията не настъпва по право - тя трябва да бъде поискана. Следователно състоянието на компенсируемост (наличието на разгледаните предпоставки) не води автоматично до погасяване на двете вземания, а трябва едната от двете страни или тази, за която всички предпоставки са налице да каже "компенсирам". Това е системата на BGB - вж. Апостолов - правилната теза на ВGB - грешката на Code civil и на стария ЗЗД - оттам правилната теза на новия ЗЗД, който Апостолов не е разгледал, защото не е бил създаден по това време. Компенсаторното изявление не може да бъде направено според чл.104 под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Аз не бих могъл да компенсирам с вас като ви кажа, че компенсирам след 10 дни или, че компенсирам при условие, че получа заплата, а ако не получа такава не компенсирам и т.н. Изявлението за компенсация, това извънсъдебно и неформално (няма нужда от никаква форма) упражняване на едно потестативно право може да бъде само безусловно, но законът допуска едно единствено условие, ако предявеното пред съд вземане бъде уважено. Тази т.нар. условна компенсация ни хвърля в недоумение при прочита на проф. Кожухаров, чието тълкуване е следното: Кое вземане да бъде уважено пред съд?. Според него активното, моето. Той си представя нещата така: отивам при вас и ви казвам: имаш да ми даваш 5 лева - вие казвате: ще видя. Аз също имам да ти давам 5 лева и вие казвате: имаш. Аз компенсирам, в случай, че моето вземане си го предявя пред съда и то бъде признато, понеже сега е неликвидно и аз ще компенсирам с него - активното вземане било оспорено, то трябвало да бъде признато от съд. Това обаче е безмислено, защото с него нищо не печелим и защото не това е целта на института "условно прихващане" - за да можем да разберем условното прихващане трябва добре да познаваме евентуалните, условните процесуални действия. Защо всъщност нещата стоят така, че не активното, а пасивното вземане е оспорено. Това е така, защото когато аз правя едно безусловно изявление за компенсация всъщност искам да погася двете вземания до размера на по-малкото. За да мога да направя компенсация аз предпоставям, че имам да давам нещо и с това аз косвено признавам задължението си към вас. И ако направя една безусловна компенсация ефектът ще настъпи (двете вземания ще бъдат погасени), а аз ще жертвам и своето вземане, което никой не е оспорил до този момент. Затова ролите всъщност са обърнати и това е особено важно, когато се прави възражение за компенсация в един процес като ответник. Там не бива да пропуснете да направите тъкмо условно (под условието, че съдът установи насрещното вземане) възражение за компенсация. Ситуацията е следната: вие ме съдите за тези 5 лв., които аз имам да ви давам и аз искам да се спася от този иск, този иск, вашата претенция да бъде отхвърлена. Мога разбира се да кажа: да, аз компенсирам с тези 5 лв., които вие имате да получавате от мен, но в такъв случай аз съм признал своето задължение към вас (да ви дам 5 лева), което е предметът на вашата претенция. Съдът веднага ще уважи искането за компенсация, особено ако вие не оспорите моето вземане и ще постанови решение, че никой никому няма да дава нищо. Но ако аз оспорвам иска по същество, ще твърдя нещо друго, че аз нямам да ви давам 5 лв., защото съм ви ги върнал, защото договорът между нас и нищожен, защото вие никога не сте ми давали 5 лв., защото изобщо вашето вземане не съществува, аз го оспорвам. Но ако съдът намери, че това вземане съществува аз правя условно, евентуално възражение за прихващане, изявление за прихващане, че само ако съдът признае съществуването на вашето вземане, едва тогава искам да съобрази моето насрещно вземане и да отхвърли иска поради компенсация. В другия случай, ако съдът признае, че вашето вземане не съществува на друго някакво основание, напр. че договорът е нищожен, за това че вие въобще не сте ми давали пари, в такъв случай моля искът да бъде отхвърлен на това основание и аз запазвам моето си вземане срещу вас за 5 лв. По същия начин ще се разиграят нещата извънсъдебно. Вие идвате при мен и казвате да ви върна 5 лв., аз ви отговарям, че не ви дължа никакви 5 лв., но не заради компенсацията. Вие ми казвате ви ги дължа, защото... Тогава аз ви отговарям, че не ви дължа никакви 5 лв., но ако случайно вие вземете, че предявите срещу мен за 5 лв. и спечелите това дело (съдът признае, че вашето вземане съществува), аз сега правя компенсация под условието, че вашето (пасивното) вземане, а не моето (активното) бъде признато от съда. Тогава ще настъпи компенсацията под това условие с моето вземане за 5 лв. срещу вас. Но ако вие не предявите този иск, ако съдът не ви признае това вземане, условието на компенсацията не е настъпило и вие ще имате да ми давате 5 лв. Чл.105 урежда една недопустимост, невъзможност на компенсацията без съгласието на кредитора: Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци. Нормално компенсацията я правя едностранно, без да питам никого. Казвам "компенсирам" (включително "компенсирам условно", ако искам да оспоря другото вземане, да не го призная, защото ако компенсирам безусловно всъщност признавам другото вземане, т.е. на практика няма да оспорвам иска на друго основание, освен компенсацията и признавате вземането, което се претендира и молите съда да отхвърли иска само благодарение на компенсирането му с ваше насрещно вземане). В случаите изброени в чл.105 се оказва, че компенсацията може да настъпи само, ако кредиторът се съгласи, при все че са налице останалите изисквания. Този текст е една особена закрила на кредиторите на някои вземания: Вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение - това се несеквестируемите вземания. И понеже гледахме на компенсацията като на способ за принудително изпълнение, насочено към вземането на длъжника ни към нас, ако това вземане на длъжника ни към нас е несеквестируемо, напр. за издръжка, ние няма да можем да извършим тази компенсация. Текстът е изричен, но той следва и от логиката на компенсацията като способ за принудително изпълнение. Вземания за данъци - те се прихващат, но при условията на Закона за събиране на държавните вземания. Това е така, защото държавата се храни от данъците и ако всеки започне едностранно и безразборно да прихваща задълженията си към държавата за данъци с нейни задължения към него, тя би останала без приходи в бюджета. Това е особеният интерес, който налага да не се прихващат без съгласието на насрещната страна вземанията, породени от данъци. Вземанията, породени от умишлени, непозволени деяния - не става въпрос за какъв да е деликт, а само за умишлено извършен деликт. Ако не беше тази защита на увредения от деликта ще се получи следната ситуация: вие имате да ми давате 5 лв., но не ми ги давате Аз ядосан, ви подпалвам умишлено висящия на закачалката шлифер. Вие придобивате срещу мен като деликвент вземане от непозволено увреждане, но този деликт е извършен умишлено, и ако на мен ми се разреши да погася, да компенсирам и да кажа: имахте да ми давате 5 лв., но аз ви изгорих шлифера и така компенсирам двете задължения, тогава насрещната страна ще остане необезщетена за едни вреди, причинени умишлено. Остава съмнението, че аз нарочно съм ви подпалил шлифера, за да мога по този начин да реализирам своето вземане към вас (като не мога да получа пари, поне да ви подпаля шлифера и да не ви плащам обезщетение). На това основание законът изрично казва, че тези задължения няма да могат да се компенсират. Но те не могат да се компенсират без съгласието на кредитора, но с неговото съгласие, ако вие се откажете от преференцията на този текст, ако вие като кредитор на едно несеквестируемо вземане се съгласите то да бъде дадено вместо изпълнение, ако данъчният орган се съгласи да се компенсират тези данъци с други, надплатени от моя страна и т.н. компенсацията ще стане. Затова казваме, че тя е не едностранна, а факултативна компенсация (по желание на другата страна). Освен уредените в чл.105 хипотези, при които прихващането е забранено има поне още една хипотеза, при която прихващането е не допустимо. Тя е уредена в чл.90 от СК: забранено е да се прихваща задължение за издръжка с насрещно вземане. За разлика от хипотезите на чл.105 ЗЗД, забраната в чл.90 СК е уредена в императивна норма и тя не може да бъде отменена по съгласие на страните. Това положение е установено в интерес на лицата, които се нуждаят от издръжка. Видове прихващанеОбикновено прихващане - което може да се извърши, при наличие на уредените в чл.103 условия: Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|