Предмет на правото по чл.134

Предмет на правото по чл.134

1. 
   Кредиторът може да упражнява само действителни права, които принадлежат на длъжника. Ако длъжникът е прехвърлил правото си на трето лице кредиторът не може да го упражнява, освен ако не отмени прехвърлителния акт с иска по чл.135 ЗЗД.
   
2. 
   Кредиторът може да упражнява само имуществени материални права:
   
   1. 
      вземания;
      
   2. 
      вещни права;
      
   3. 
      преобразуващи права (чл.87, чл.19).
      
3. 
   Кредиторът не може да упражнява неимуществените права на длъжника, защото това няма да увеличи шансовете му да се удовлетвори (право на име, семейни права, авторски права).
   
4. 
   Изключено е упражнението на имуществените права, които имат чисто личен характер. Тези права поначало са непрехвърлими и несеквестируеми, макар че са имуществени и затова кредиторът няма интерес да ги упражнява (възможностите му да получи изпълнение няма да се увеличат):
   
   1. 
      правото да се отмени дарение;
      
   2. 
      вземането за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД: Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.;
      
   3. 
      правото на издръжка и т.н.
      
5. 
   Няма отношение към несеквестируемите права, независимо, че са прехвърлими и може да нямат строго личен характер. Това е така, защото кредиторът не може да насочи изпълнението към тези права и затова няма интерес да ги упражнява вместо длъжника:
   
   1. 
      чл.339 и 341 ГПК - ограничения относно секвестируемостта на трудовото възнаграждение и пенсията - кредиторът няма право да упражнява вземането по чл.134, т.е. да събира заплата или пенсия в тези размери.
      

Фактически състав на правото по чл.134

Той е сложен, но не смесен.

1. 
   Само лице, което е кредитор на длъжника може да го упражни. Без значение дали е хирографарен (необезпечен) и обезпечен.
   
2. 
   Правото на длъжника да е валидно възникнало и фактическият състав на това право да е завършен. В противен случай липсва право.
   
3. 
   Кредиторът трябва да има интерес да изпълни правото на длъжника (останалото имущество на длъжника не е достатъчно за удовлетворяване).