Лекции по Облигационно право Конов
б/ Нормативна уредба - ЗЗД
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2.2.Абсолютно действие на солидарността
- 1.2.3. Относително действие на солидарността
- 1.2.4. Вътрешни отношения между солиданрите длъжници
- 2. Неделимост 2.1. Понятие
- Солидарност на кредиторите (активна солидарност)
| б/ Нормативна уредба - ЗЗД
121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. 122. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници 123. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници. Солидарният длъжник не може да прихваща задължението с вземания на своите съдлъжници към кредитора. 124. Подновяване на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено. Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник. 125. Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността. 126. Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото. Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. 127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. в/ Характеристика на пасивната солидарност[/b] ► Юридически факти на възникване • Основания, при които солидарността възниква ex lege (без изявена воля на никоя от страните) - собственик на вещ и лицето, под чиито надзор се намира вещта - съпричинители на увреждане - поръчител и главен длъжник и др. • Солидарност възниква от правна сделка - солидарните задължения възникват едновременно от един и същи юридически факт ( две лица се задължават да изработят една и съща вещ) - солидарните задължения възникват от различни юридически факти и последователно – съгласието на вече задължените длъжници не е необходимо. ► Наличие на няколко правоотношения, по които кредитор е едно и също лице, а длъжниците са различни ► Предмет на различните правоотношение е едно и също задължение ► Не е необходимо целта на задълженията да е една и съща. г/ Разграничения на пасивната солидарност от други правни явления ► Неделимост – При неделимостта има само едно правоотношение с неделим предмет. Неделимостта се запазва и по отношение на наследниците на длъжника. ► Неистинска солидарност – солидарността възниква по волята на страните или при императивно правило на закона. Във всички останали случаи възниква неистинска солидарност. д/ Прекратяване на солидарността - опрощаване на солидарността – разделност на задълженията - смърт на един от съдлъжниците – разделност на задължениието между наследните на съдлъжника 1.2.2.Абсолютно действие на солидарността а/ Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от един от съдлъжниците. От кой е избор, който принадлежи на кредитора. б/ Съдлъжникът, от който е поискано изпълнение, е длъжен нда противопостави на кредитора всички общи възражения. Неизпълнението на това задължение влече неблагоприятни последици за длъжника ( чл. 127 ал. 3 ЗЗД ) в/ Изпълнение на задължението от един или от няколкото от съдлъжниците погасява задължението и за останалите длъжници. Същото важи и за даването вместо изпълнение и прихващането с вземане на един от солидарните длъжници. Когато е прехвърлено вземане – задължението на съдлъжниците се погасява едва след събирането на вземането. г/ Когато кредиторът е в забава спрямо един от длъжниците, последиците от забавата му се разпростират и върху останалите съдлъжници. 1.2.3. Относително действие на солидарността а/ Изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно б/ Ако изпълнението на задължението стане невъзможно поради вина на един от съдлъжниците само той има задължение за обезщетение. Останалите отговоарят до стойността на първоначално дължимото. в/ В случай на неточно изпълнение от един от длъжниците, останалите не отговарят, ако не са допринесли. г/ Давността за всеки длъжник тече отделно. Прекъсването, спирането и отказът от давност на единия от длъжниците не важи за останалите. Изпълнилият съдлъжник има регресни права и срещу тези съдлъжници, чиято давност е изтекла. Това не важи, ако изпълнилият съдлъжник се е отказал от изтеклата за него давност. д/ Солидарните длъжници са обикновени, а не необходими другари в процеса. Предявяването на иск срещу един от тях, не засяга правата на останалите. Влязлото в сила решение по отношение на един от съдлъжниците няма сила за останалите. е/ Солидарният длъжник не може да противоспоставя на кредитора личните възражения на останалите длъжници. ж/ Новацията, заместването в дълг и опрощаването на един от сдълъжниците може да има относително действие, ако кредиторът изрично е запазил правата си срещу останалите съдлъжници. з/ Сливането на един от съдлъжниците с кредитора погасява дълга само до частта му. 1.2.4. Вътрешни отношения между солиданрите длъжници ► Солидарният длъжник, който удоволетвореи кредитора придобива регресни права срещу останалите съдлъжници равни на горницата над неговия дял: - Регресните права са до размера на реално изразходваното, дори и то да е по-малко от действителния дълг, независимо, че правата на кредитора са удоволетворени изцяло. - Регресните права се проидобиват дори и давността да е изтекла за някои от друите съдлъжници; - Регресни права се придобиват и при даването сместо изпълнение или прихващането от един от съдлъжниците, но не и при опрощаване на дълга. ► Ако кредиторът бъде удоволетворен от съдлъжник, чието вземане е прекратено, кредиторът дължи връщането му като получено без основание и съдлъжника не придобива регресни права срещу съдлъжниците. Изключение е правилото на чл. 56 ЗЗД, според което кредиторът добросъвестно се лишава от частния документ за дълга. ► В отношенията помежду си и ако не е уговорено друго солидарните длъжници отоговарят разделно и с равни дялове. - Делът на всеки длъжник обхваща в съответен дял главницата и ранзоски. - Обезщетението, което съдлъжника е заплатил на кредитора поради виновно причинените от него вреди, си остават за негова сметка. - Частичната или пълната неплатежоспособност на един или няколко от съдлъжниците се разпределя в съответствие с приспадащите им се части между платежоспособните длъжници. ► Длъжникът, който се готви да изпълни, трябва да уведоми другите длъжници и да използва всички общи възражения. В противен случай дължи обезщетение за вреди. ► Изпълнилият длъжник може да избира дали да се суброгира в правата на кредитора или да се позлва от регресните си права. ► Длъжникът, който изпълни, се суброгира в правата на кредитора в частта над неговия дял. - Суброгацията настъпва по право - Суброгацията има сила за главницата, разноските и изпълнителния лист, ако има изваден такъв от кредитора. - Суброгацията няма действие срещу поръчителите и лицата учредили залог или ипотека в полза на другите длъжници. Той става само привилегирован кредитор. - Съдлъжниците могат да противопоставят на суброгиралия се всички възражения, които са имали срещу другия кредитор. Той може да упражни частично регресните си права и частично да се суброгира в правата на кредитора. 2. Неделимост 2.1. Понятие Предметът на престацията не може да бъде разделен и изпълнението на части е невъзможно или би намалило значително неговата стойност. Делимостта е правило, а неделимостта – изключение. 2.2. Характеристика Съгласно чл. 66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части дори и задължението да е делимо. Неделимостта е качество на задължението. Принципът намира приложение в случаите на пасивна или активна солидарност, но не може да се прилага, когато задълженията са поето разделно. 2.3. Приложение а/ Задължения за лично действие или бездействие б/ Задължения за dare в/ Задължения, уредени в закона като неделими г/ Задължения, уговорени от страните като неделими 2.4. Действие а/ Неделимостта на задължението се запазва по отношение на правоприемниците на длъжника б/ Ако кредитори на неделимото задължение са повече от едно лице – длъжникът е длъжен да предаде дължимата престация на всички заедно. в/ Горното правило не важи, ако длъжниците са повече от един – всеки може да престира по отделно. Солидарност на кредиторите (активна солидарност)Активна солидарност е налице когато един длъжник дължи една и съща престация на няколко кредитори по такъв начин, че всеки от тях може да иска изпълнението и от длъжника. Но точното изпълнение извършено в полза на един от кредиторите освобождава длъжника спрямо всички кредитори. Активната солидарност не е уредена, но може да възникне по съглашение, от друг юридически факт (напр. едностранна сделка, завет в полза на повече от едно лице). Активната солидарност може да възникне от един юридически факт, но тя може да възникне и от последователното осъществяване на юридически факти, напр. присъединява се още един кредитор. Когато има повече от един кредитор по принцип активната солидарност не се предполага, тя трябва да бъде уговорена. Ако има повече от един кредитори, това което е нормално и с човешка презумпция се предполага, е че има раздел, т.е. че длъжникът отговаря само за отделна част от дълга към всеки един кредитор. А за да има активна солидарност трябва да има специална уговорка за това. Така напр. ако има няколко кредитора и един длъжник и нищо не е уговорено налице е разделност, а не активна солидарност. Някакви правила за активната солидарност могат да бъдат изведени по аналогия от правилата за пасивната солидарност - принципът е: всеки кредитор може да прави това, което е в интерес на всички. Когато той извършва действия, които са в интерес на останалите кредитори, то има сила за тях. Напротив, когато кредиторът върши нещо, което не е в интерес на останалите кредитори то не ги обвързва. Би могло по аналогия да се изведат следните положения, в зависимост от различните юридически факти: Всеки солидарен кредитор може да иска изпълнение на цялото вземане от длъжника. Длъжникът не може да прави възражение за разделяне на дълга или за последователност, ако такова нещо не е уговорено. Длъжникът се освобождава, ако плати на който и да е от кредиторите Общо действие за всички кредитори имат и следните юридически факти: един от кредиторите поставя длъжника в забава - това ползва всички; един от кредиторите прекъсва давността; един от кредиторите предявява иск; един от кредиторите получава изпълнителен лист. Но действията на кредитора, които са във вреда на останалите няма да имат сила за тях - напр. ако един от кредиторите изпадне в забава това няма да има действие за останалите кредитори. Ако един от кредиторите прихване вземането си със свое насрещно задължение към длъжника това няма да има сила за останалите. Ако се спогоди с длъжника, няма да има сила. Ако го новира също. Някои юридически факти (опрощаването и сливането) ако кредиторът опрости длъжника или се слее с него по аналогия от режима на пасивната солидарност би трябвало да се приеме, че частта на останалите се намалява с частта на този, който е опростил или се е слял. Що се отнася до разпределянето на престацията между кредиторите това е въпрос на техните вътрешни отношения. Няма специални правила. Т.е. от вътрешните отношения на кредиторите ще зависи кой колко ще получи. Ако нищо не е уговорено всеки трябва да получи равна част и ако нищо друго не следва от техните вътрешни отношения. Практическото приложение на активната солидарност е минимално, тъй като изпълнението, което длъжникът прави на един от кредиторите излага останалите на опасността, че този кредитор ще се окаже неплатежоспособен и те няма да могат да получат нищо от него. От друга страна на практика тези отношения и този резултат се постига по-лесно чрез упълномощаването и ако съществува опасност кредиторът, който получава изпълнението да е неплатежоспособен, останалите могат да оттеглят едностранно пълномощното. При активната солидарност би следвало да се сключи някакво съглашение, следователно ще бъде нужно и съгласието на неплатежоспособния. Активната солидарност освен това поражда доста сложни вътрешни взаимоотношения между кредиторите и за това на практика тя не се прилага. Все пак съществува и може да се уговаря. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|