Ако довереникът е понесъл някакви разноски доверителят е длъжен да му ги заплати. Вземането за разноски става изискуемо поначало след понасянето на разноските, но е възможно да се уговори авансиране. Освен това се дължат и лихви върху разноските по силата на правилото на чл.285 (става дума за законна лихва): Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.
Законната лихва не е мораторна по своята същност, тъй като доверителят не е изпаднал в забава. Това е един от случаите, в които се дължи законна лихва "в изрично посочените в закона случаи".
Доверителят е длъжен да заплати обезщетение за понесените от довереника вреди. Разграничаването между вредите и разноските: за разлика от разноските се смята, че вредите имат случаен характер, т.е. това са разноските, които са понесени от довереника, но имат извънреден и случаен характер. Те може и да не са така тясно свързани с изпълнението на самата поръчка, но при всички положения трябва да има пряка причинна връзка между вредите и изпълнението на поръчката.
Смята се, че доверителят дължи обезщетение само за претърпените загуби, а не за пропуснатите ползи. Това виждане е основателно: идеята е, че в основата на всички тези вземания, които има довереника спрямо доверителя (вкл. и вземането за обезщетение за вреди) стои не принципа за непозволено увреждане, а принципа за забрана на неоснователното обогатяване. Това изрично не е посочено, но така се приема в литературата, а такъв е бил и текста на стария ЗЗД, откъдето е заимствано това правило (там се говори само за загуби). Има специални правила за посочените вземания - чл.288
Прекратяване на поръчката.
Специални способи за прекратяване:
Смъртта на довереника или доверителя - договорът за поръчка е свързан с личността на страните.
Поставянето под запрещение на довереника или доверителя. В закона не е казано поставянето под какво запрещение прекратява поръчката по право, но като че ли доминира виждането, че само поставянето под пълно запрещение прекратява договора по право, но въпросът е спорен.
Прекратяването на личността на юридическо лице. Когато довереникът или доверителят е юридическо лице, с прекратяването му също се прекратява договора за поръчка.
В тези случаи, когато договорът се прекратява по право се прекратява правоотношението, прекратяват се правата и задълженията занапред, и съответно не се дължи тяхното изпълнение занапред, за в бъдеще. Но задълженията, които са възникнали до този момент остават и тяхното изпълнение може да се иска на общо основание, вкл. то може да се наследява (напр. вземането за разноски, за вреди и т.н.).
С цел да бъдат защитени страните при тези основания за прекратяване чл.291 ЗЗД създава едно специално правило, което предвижда, че в тези случаи наследниците или правоприемниците или настойника и попечителя или ликвидатора “трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й.". Ако те не направят това вероятно ще възникне едно вземане за вреди, ако такива са претърпени по общия ред.
Оттегляне и отказ. Оттеглянето се извършва с едностранно изявление на доверителя, а отказът с едностранно изявление на довереника. Това са едностранни, неформални изявления, които произвеждат действие за в бъдеще. Тези изявления трябва да се различават от изявленията за разваляне. Тъй като оттеглянето или отказът от поръчката могат да застрашат интересите на насрещната страна законодателят е създал няколко специални правила, които да гарантират този интерес:
Чл.289 ЗЗД: Довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди.
Отказ може да се прави доколкото е основателен. А кога е основателен е фактически въпрос - напр. ще е основателен, ако не се заплащат навреме разноските, или ако трябва да се авансират; разноски, тъй като самият довереник няма средства, за да ги покрие.
Изисква се и довереникът своевременно да уведоми доверителя за своя отказ.
Ако тези две предпоставки не са налице довереникът дължи обезщетение за вреди.
Чл.290 ЗЗД: Действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават доверителя.
Ако довереникът продължава да изпълнява поръчката без да знае и без да е могъл да узнае за оттеглянето и доверителят е обвързан от действията му. Поначало оттеглянето на поръчката произвежда действие не от момента на извършването си, а от момента на узнаването от довереника или от момента, в който той е могъл да узнае.
Сподели с приятели: |