Лекции по увод в програмирането
Изтегляне 0.96 Mb.
|
26 ноември22. Разделно компилиране. Разделното компилиране е възможност за самостоятелно компилиране на отделни първични файлове, които образуват една програма; те се наричат модули и могат да се редактират и компилират по общоприетите правила; на етапа свързване, обектните файлове на всички модули се обединяват в един общ изпълним файл на програмата; за всички модули главната функция е точно една; функциите в различните модули могат да обменят информация по два начина:
за да се направи една външна променлива, дефинирана в един модул, обща и за други модули тя трябва да бъде повторно описана като се декларира в тях по следния начин: Синтаксис: extern име_на_тип име_на_променлива;
в Turbo C и Borland C това става в проектен файл, където са записани имената на първичните файлове; това че една променлива е обща за няколко модула, означава, че всеки модул има достъп до нея и тя може да бъде променяна във всеки модул; ако декларирането на една променлива като extern е извън функциите в модула, то важи за всички функции след декларацията; една променлива може да бъде декларирана като extern във функция или блок и тогава нейната област на действие започва от декларацията и свършва в края на функцията или блока;
Пример:
extern float a[ ]; extern int b [ ][10]; когато срещне ключовата дума extern, свързващият редактор преглежда най-напред дефинициите в текущия модул; ако не намери съответната външна променлива в този модул, свързващият редактор търси съответствие в другите модули на програмата; ако не намери подходяща дефиниция и там, тогава търсенето продължава в указаните или приетите по подразбиране библиотеки; Пример с два модула: file1.cpp file2.cpp #include unsigned array[20]; extern unsigned array[]; void main () void fun3() { extern double x; { extern char ch; int a; extern double x; a = 5; array[3] = 100; array[0] = 25; ch = ‘F’; x = 1.5; x = 3.14; … … } }
char ch; void fun4 () void fun1 () { int a; { int a; extern char ch; a = 8; ch = ‘I’; ch = ‘K’; array[4] = 125; array[1] = 50; … … } }
void fun2 () { int a;
a = 10; ch = ‘A’; array[2] = 75; x = 2.5;
… }
областта на действие на външния масив array е всички функции в модула; функция main: деклариране на променливата x – свързващият редактор търси външна променлива със същото име и я открива – тя има област на действие функцията fun2 и за нея памет е разпределил компилатора; свързващият редактор разпределя за нея същата памет като тази за намерената външна променлива x; областта на действие на декларираната x е функцията main; променливите a са различни и са локални за фунцкиите в които са дефинирани, те не могат да се използват в други функции; променливата ch е външна и има област на действие функциите fun1 и fun2; втори модул: деклариране на масив array – свързващият редактор търси дефиницията на външен масив със същото име – най-напред в същия модул, след това в другите модули и го намира; след това разпределя за него същата памет, която компилатора е разпределил в първия модул; декларираният array има област на действие целия втори модул; функция fun3: деклариране на ch, която е вътрешна за fun3 - свързващият редактор я намира в първи модул; аналогично за декларирането на променливата x; функция fun4: деклариране на ch, която е вътрешна за fun4 – свързващият редактор я намира в първи модул; дефиниране на локална променлива a, която може да се използва само във fun4;
въпросът стои по същия начин и за стандартните функции, които се разглеждат като дефинирани в друг модул; за удобство, прототипите на потребителските функции могат да се оформят в потебителски заглавен файл, който да се включва в модула; ако една функция (или променлива) е дефинирана като static, то към нея може да има обръщение само в модула, в който тя е дефинирана; Пример: modul1.cpp modul2.cpp #include int mas[10]; int max (int size) extern int max (int); { int comp; int i; void main () comp = mas[0]; { int br, i; for (i=0; i < br; i++) printf(“Въведете броя на числата: “); if (mas[i]>comp) scanf(“%d”, &br); comp = mas[i]; for (i = 0; i < br; i++) return comp; { printf(“Въведете mas[%d]: “); } scanf(“%d”,&mas[i]); } printf (“Максималният елемент е %d\n”, max(br)); } Каталог: 1kurs 1kurs -> Лекции и семинарни занятия по аналитична геометрия 1kurs -> Лекции и семинарни занятия по линейна алгебра 1kurs -> Лекции по обектно-ориентирано програмиране 1kurs -> Лекции и семинарни занятия по диференциално и интегрално смятане – 1 1kurs -> Седмичен разпис Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|