Лекции по увод в програмирането

19 ноември

в тялото на една функция може да има няколко оператора return, но ще се изпълни само един или нито един тях;

Пример:

преобразуване на малки латински букви в големи;

char toupper( c : char)

{ return ( (c>=’a’ && c<=’z’ )?c – ‘a’ + ‘A’:c ); }

намиране на n!

long int fact (int n)

{ long nf; nf = 1; int i;

for (i = 2; i<=n; i++)

nf = nf * i;

return nf;

}
18. Обръщение към функция.
За да се изпълни една функция, трябва да и се предаде управлението; това става чрез обръщение към тази функция;

функцията, която предава управлението е извикваща, а тази която приема управлението е извикана; една извикана функция може да извика друга функция;

Синтаксис на обръщението:

име_на_функцията (списък_от_фактически_параметри);
обръщението към функция може да се използва по два различни начина:

• 
  като операнд в израз; резултатът, който се връща от return замества операнда; ако обръщението към функцията е в операнд, тя обезателно трябва да връща резултат, в противен случай операндът ще има неопределена стойност;
  
• 
  обръщението към функцията завършва с точка със
  

в Кърнингън и Ричи C се изисква съвпадение;

в ANSI C, C++ няма такова изискване, т.е. типа на фактическия параметър може да се различава от типа на формалния параметър; в такъв случай стойността на фактическия параметър се преобразува към типа на формалния параметър;

Реализация на обръщението – използва се програмен стек, разположен в частта от оперативната памет, разпределена за програмата;

• 
  пресмятат се фактическите параметри; проверява се дали типа на съответните формални параметри съвпадат с типа на фактическите параметри; ако някъде няма съотвествие се извършва преобразуване на стойността на фактическия параметър; в C фактическите параметри се пресмятат от дясно на ляво (за разлика от Pascal, където е от ляво на дясно) и стойностите им една по една се записват в стека; повечето компилатори имат опция с която се задава реда на пресмятане на фактическите параметри;
  
• 
  след това се предава управлението на функцията и се разпределя памет за формалните параметри в стека; при това за всеки формален параметър се разпределя памет точно там, където е записана стойността на съответния фактически параметър, която трябва да му се присвои;
  

Ако променяме стойностите на формалните параметри, тогава стойностите на съответните фактически параметри не се променят; ако искаме да променяме един фактически параметър, трябва в обръщението към функцията да зададем неговия адрес;

char toupper( c : char)

{ return ( (c>=’a’ && c<=’z’ )?c – ‘a’ + ‘A’:c ); }

void main ()

{ char a, b;

int br;

printf (“Въведи символи: \n”);

br = 0;

do {

a = getchar();

b = toupper (a);

if (br==0)

printf (“Преобразуваната последователност от символи: \n”);

printf(“%c”,b);

br++; }

while (b != ‘\n’);

br--;

printf (“Брой обработени символи: %d\n”, br);

}

#include

long int fact (int n)

{ long nf; nf = 1; int i;

for (i = 2; i<=n; i++)

nf = nf * i;

return nf;

}
void main ()

{ int x;

printf (“Въведи x = “);

scanf (“%d”, &x);

printf (“x! = %ld\n”, fact(x) );

}
19. Прототипи на функция.
Прототипите на една функция са нужни за да може правилно да стане заместването на формалните с фактическите параметри; когато транслаторът реализира обръщение към функция, той трябва предварително да има информация за броя и типовете на формалните параметри за да знае дали стойностите на съответните фактически параметри трябва да бъдат преобразувани и към какъв тип; освен това, той трябва да знае какъв е типа на връщания резултат, за да може да прецени дали този тип трябва да се преобразува;

в програмите по-горе, компилаторът научава функцията преди да има обръщение към нея; ако обаче разменим местата на двете функции, компилаторът ще даде съобщение за грешка, тъй като той попада на обръщението, но няма необходимата информация;

именно затова в този случай трябва да запишем прототипа на функцията преди обръщението към нея (прието е, прототипите на функциите да се поставят непосредствено след директивите към препроцесора);

Синтаксис:

тип_на_функция име_на_функция (списък от формални параметри);

в прототипа на една функция можем да пропуснем имената на формалните параметри;

Примери:

char toupper (char c);

long fact (int);
Един заглавен файл съдържа (не само) прототипи на функции; по същата причина, за да се обръщаме към стандартна функция, след като не сме я описали, трябва да зададем нейния прототип, който е записан в заглавния файл; затова го включваме в началото на програмата;

Каталог: 1kurs
1kurs -> Лекции и семинарни занятия по аналитична геометрия
1kurs -> Лекции и семинарни занятия по линейна алгебра
1kurs -> Лекции по обектно-ориентирано програмиране
1kurs -> Лекции и семинарни занятия по диференциално и интегрално смятане – 1
1kurs -> Седмичен разпис

Изтегляне 0.96 Mb.

Сподели с приятели: