Лекции по увод в програмирането

28 ноември

23. Инициализиране на променливите.

някои от променливите получават автоматично нулеви стойности в началото на изпълнението на програмата – такива са например тези, за които памет се разпределя в областта за статичните данни; другите променливи (например клас памет auto, register) не получават нулева начална стойност;

всяка променлива може да бъде инициализирана при нейното дефиниране;

Синтаксис:

име_на_тип име_на_променлива = израз;
Пример:

float pi = 3.14;

този запис е екивалентен на следния:

float pi;

pi = 3.14;
ако една променлива има клас памет static или extern, т.е. за нея да е разпределена памет в областта на статичните данни, тогава изразът задължително трябва да е константен; това се налага, тъй като по време на компилация за тях трябва да е известна началната стойност;

в случай, че за променливата се разпределя памет в програмния стек изразът е произволен – той може да съдържа променливи, формални параметри или обръщения към функции;

Пример:

int z;

{ int i = x*y*z;

…

}
void fun ()

int j = 4;

…

i = i + 2;

}
инициализиране на локални статични променливи – извършва се точно веднъж в началото от компилатора (преди да се влезе във функцията);

например в горната програма след първото извикване

променливата i става 10, след второто извикване - 12 (тя не се инициализира отново) и т.н.;

инициализиране на локални променливи – когато влезем във функцията се разпределя памет в програмния стек и там се записва началната стойност (например 4 за j); в края на първото извикване j си променя стойността на 6, а след приключване на изпълнението на функцията паметта за j се освобождава – ето защо при повторно изпълнение, за разлика от локалните статичните променливи, j отново ще стане 4, след това 6, накрая паметта за j ще се освободи и т.н.;
въпросът за несъответствие между типа на израза:

• 
  в K&R C не може да има такова несъответствие;
  
• 
  в ANSI C и C++ типа на израза се преобразува към типа на променливата;
  

списъкът се поставя във фигурни скоби;

пример:

int list[5] = { 1, 2, 3, 4, 5 };

int mat[3][3] = { 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9};

ако масивите са многомерни може да се използва влагане на фигурни скоби;

пример:

int mat[3][3] = { { 1, 2, 3}, { 4, 5 } };

примери:

char name[6] = “Petar”;

ако е по-голям – компилаторът дава съобщение за грешка;

ако при дефиниране на един едномерен масив, той е инициализиран, тогава може да се пропусне първата размерност; ако масивът е от char размерността е броя на символите + 1, тъй като е добавен нулев байт; ако масивът е многомерен може да се пропусне само първата размерност;

в ANSI C и C++ може да се използва ключовата дума const; една променлива от тип const задължително трябва да бъде инициализирана при нейното дефиниране и тя не може да променя стойността си по време на изпълнение;

примери:

const int initial = 100;

const double epsilon = 0.001;

const int masiv [ ] = { 1, 2, 3 };

void fun (const int a)

{ … … }

пример:

декларация – extern const int initial;

специалният файл, който е свързан с въвеждането от клавиатурата е stdin – стандартен вход; този файл е свързан със стандартния входен поток от данни и има собствен буфер;

специалният файл, който е свързан с извеждането на екрана е stdout – стандартен изход; този файл е свързан със стандартния изходен поток от данни, асоцииран с монитора и има собствен буфер;

буферът действа на принципа на опашката – пръв влязъл, пръв излязъл;

синтаксис:

int getchar (); - чете символ от буфера на stdin и той се връща като стойност на функцията; getchar е от тип int, защото при грешка или достигане до край на файла тя трябва да върне стойност, която е различима от символите (в случая EOF = -1); ако буфера на stdin е празен, тогава програмата подканва потребителя да въведе символи; след въвеждането и натискане на Enter изпълнението на програмата продължава; освен това getchar изпраща въведените символи на stdout и те се извеждат на екрана;

синтаксис:

int putchar(int);

аргументът се записва в буфера на stdout и се връща от функцията; ако има грешка при извикването putchar връща –1;
getchar и putchar са функции, но това не е вярно за всички компилатори - в Borland C те са макроси, като средства на препроцесора;