Лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка
МЕТОДЪТ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ЗАПИС НА ТОВА, КОЕТО СЕ КАНИТЕ ДА
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
John-Kehoe - Podsyznanieto mozhe vsichko - Tehniki za ovladjavane porazitelnata sila na misylta - 3236-b (1) (1), d181d0b8d0bbd0b0d182d0b0-d0bdd0b0-d0bdd0b0d181d182d0bed18fd189d0b5d182d0be, surovoiadstvo, Angel Gryncharov - Presledvane na vremeto - Izkustvoto na svobodata - 3481-, 7 Weeks to Getting Ripped
| МЕТОДЪТ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ЗАПИС НА ТОВА, КОЕТО СЕ КАНИТЕ ДА КАЖЕТЕ, ЩЕ ВИ НАКАРА ДА ПОМИСЛИТЕ. То ще внесе яснота във вашите мисли, ще ги затвърди в паметта ви и ще сведе до минимум непоследователността на вашето мислене, ще увеличи запаса ви от думи. Бенджамин Франклин разказва в своята „Автобиография" за това, как е подобрявал стила си, как е изработил лекота в подбора на думи, как се е научил да подрежда своите мисли. Описанието на неговия живот е класическо литературно произведение, но в противоположност на по-голямата част от класическите произведения се чете леко и с голям интерес. То може да се смята за образец на прост и ясен английски език. Всеки, който иска да стане оратор и литератор, го прочита за полза и удоволствие. Мисля, че ще ви допадне цитатът, който привеждам по-долу: „ Някъде по това време ми попадна под ръка разкъсан том на „Зрител" 4 . Беше том трети. До тогава не бях виждал нито един.Купих го, нееднократно го прочитах от корица до корица и бях в пълен възторг от него. Стилът му ми се стори превъзходен и реших, доколкото е възможно, да му подражавам. С тази цел взех няколко очерка и накратко записах смисъла на всяка фраза, после ги отделих настрана за няколко дена и след това се опитах да възстановя текста, без да поглеждам в книгата и да изложа смисъла на всяка фраза така пълно и подробно, както в оригинала. Затова използувах такива изрази, които ми изглеждаха у местни. След това сравних своя „Зрител" с оригинала, открих няколко свои грешки и ги оправих. Но се оказа, че или не ми стигаше запаса от думи, или умение да ги употребявам. Последното, предполагам, бих могъл да придобия, ако продължавах да пиша стихове. Постоянното търсене на думи с еднакво значение, но с различна дължина, които биха дошли на място, или с различно звучене — за римата — би ме принудило да търся непрекъснато разнообразие. Освен това тези разнообразни думи биха се закрепили в съзнанието ми и аз бих им бил стопанин. Тогава взех някои от напечатаните в „Зрител" истории и ги написах в стихотворна форма. Когато позабравих както трябва прозаическия оригинал, то отново се заех да ги преправя в проза. Понякога разбърквах безпорядъчно конспективните си записки и след няколко седмици се опитвах да ги разположа по най-добрия начин, преди да съставя завършени фрази и да допиша очерците. Това трябваше да ме научи към подредено мислене. Като сравнявах след това своето съчинение с оригинала, намирах множество грешки и ги поправях, но понякога се ласкаех с надеждата, че в някои незначителни детайли съм успял да подобря изложението или езика, и това ме караше да мисля, че с времето мога да стана не лош писател, към което всячески се стремях". РЕДЕТЕ ПАСИАНС ОТ ВАШИТЕ ЗАПИСКИ В предната глава ви се препоръчваше да си водите записки. Да записвате на късчета хартия различни мисли и примери. Редете от тях пасианс — ще се получат няколко пачки по отделни въпроси. Тези пачки, приблизително, ще съставят основните теми на вашето изказване. След това разделете всяка пачка на няколко по-малки. Отхвърлете плявата, докато не ви остане само отбрано зърно — и дори част от зърното, вероятно, ще се наложи да отделите настрана и да оставите неизползувана. НИТО ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО РАБОТИ КАКТО ТРЯБВА, НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗПОЛЗУВА В ИЗКАЗВАНЕТО СИ ПОВЕЧЕ ОТ НЯКОЛКО ПРОЦЕНТА ОТ СЪБРАНИЯ МАТЕРИАЛ. Не трябва да се прекратява процеса на преглед и отбор докато не бъде произнесена речта, а дори и след това е напълно възможна да се помисли за поправки, подобрение и допълнителна шлифовка, които би трябвало да се направят. Завършвайки своето изказване, добрият оратор обикновено се убеждава, че има четири варианта на неговата реч: този, който е подготвил, този, който е произнесъл, този, който е поместен във 4 „Зрител" („The Spectator") — нравствено-сатирическо списание на Дж. Адисъни Р. Стил, известни журналисти от епохата на ранното английско Просвещение. Излизал от март 1711 до декември 1712 година. Заб ред 21 вестниците и този, който му идва на ум като се прибира и който би искал да произнесе. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ЗАПИСКИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗКАЗВАНЕТО? Линкълн, независимо от това, че прекрасно е умеел да говори експромт, когато станал президент, никога не е говорил, дори в неофициален порядък пред членовете на своя кабинет, без да подготви предварително старателно разработен писмен текст. Разбира се, речите при встъпване в длъжност като президент е трябвало да ги чете. Точните формулировки в исторически държавни документи от такъв характер имат твърде важно значение, за да може да се допусне каквато й да е импровизация. Но в Илинойс Линкълн никога не е ползувал дори записки по време на изказване. „Те винаги уморяват и смущават слушателя", — е казвал той. И кой може да му възрази? НИМА ЧЕТЕНЕТО ПО ХАРТИЙКА НЕ УНИЩОЖАВА ПРИМЕРНО ПОЛОВИНАТА ОТ ВАШИЯ ИНТЕРЕС КЪМ ИЗКАЗВАНЕТО? Нима то не нарушава или във всеки случай не затруднява толкова ценния контакт, близостта, който трябва да съществуват между оратора и слушателите му? Нима четенето не създава противоестествена атмосфера? НИМА СЛУШАТЕЛИТЕ НЯМА ДА ПРЕСТАНАТ ДА ВЯРВАТ В ТОВА, ЧЕ ОРАТОРЪТ ПРИТЕЖАВА УВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ И РЕЗЕРВ ОТ ЗНАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВА? ПОВТАРЯМ, ВОДЕТЕ СИ ЗАПИСКИ ПО ВРЕМЕ НА ПОДГОТОВКАТА - ПОДРОБНИ, ОБШИРНИ. Възможно е да пожелаете да се обърнете към тях, когато започнете да репетирате вашата реч. Възможно е да се чувствувате по-добре, когато застанете пред аудиторията и записките лежат в джоба ви. Но подобно на чука, пилата и брадвата в пулмановския вагон, записките трябва да бъдат аварийни инструменти, които да се ползуват само в случай на сблъскване на влаковете, при заплаха от катастрофа и гибел. АКО ОБЕЗАТЕЛНО ВИ Е НЕОБХОДИМА БЕЛЕЖКА ЗА ПОДСКАЗВАНЕ, ТО НЕКА ТЯ БЪДЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-КРАТКА, НАПИШЕТЕ Я С ГОЛЕМИ БУКВИ НА ГОЛЯМ ЛИСТ ХАРТИЯ. След това идете по-рано там, където ще се изказвате, и скрийте вашите записки зад някакви книги на масата. Поглеждайте, когато ви е необходимо, но се старайте да скриете вашата слабост от слушателите. Но, независимо от всичко казано до тук, има случаи, когато е разумно да се ползуват записки. Например, някои хора по време на първите си изказвания така силно се вълнуват и смущават, че са съвсем неспособни да задържат в паметта си подготвената реч. Какво се получава? Те се отклоняват от темата, забравят материала, който е старателно отрепетиран, т.е. отклоняват се от пътя и затъват в блатото. Ето такива хора трябва да държат в ръката си по време на първите си изказвания няколко кратки записки. Детето, когато прохожда, се държи за мебелите, но го нрави само докато се научи. НЕ ЗАУЧАВАЙТЕ ТЕКСТА ДОСЛОВНО Речта не трябва да се чете като по книга и не трябва да се опитвате да я научите наизуст дума по дума. Това отнема много време и е пълно с беди. Независимо от предупреждението някои от читателите на тези редове ще се опитат да постъпят по този начин. И какво ще стане, за какво ще мислят, като започнат да говорят? За темата на своето изказване? Не, те ще се опитат да си спомнят с точност всички фрази. Те ще мислят за написания текст, ще обърнат наопаки нормалния процес на човешко мислене. Цялото изказване ще бъде натегнато, студено, безцветно, в него няма да има нищо човешко. Моля ви, не си хабете времето и енергията за такова безполезно занимание. Та нима когато ви предстои важен разговор от делови характер, сядате и заучавате наизуст това, което ще говорите? Разбира се, че не. Вие обмисляте въпроса до тогава, докато главните мисли ме ви станат съвършено ясни. Може би, ще нахвърляте някои бележки и ще погледнете в някои документи. Кажете си: „Ще изтъкна такива и такива положения...Ще кажа, че трябва да се направи това и това по такива и такива причини..." После ще кажете на самия себе си вашите доводи и ще ги илюстрирате с конкретни примери. Нима не се готвите така за делови разговор? Защо да не използувате същия този, основан на здравия смисъл метод и при подготовка на публично изказване? ГЕНЕРАЛ ГРАНТ В СЕЛИЩЕТО АПОМАТОКС Когато Ли изразил желание Грант да изложи в писмен вид условията на капитулацията, командуващият въоръжените сили на Федерацията се обърнал към генерал Паркър и го помолил да му даде писмени принадлежности. „Когато докоснах с перото си хартията, — пише Грант в своите „Мемоари" — аз не знаех с коя дума да започна. Знаех само какво точно имам предвид и исках да го изразя ясно, за да няма никакви недоразумения". Генерал Грант, не ви е било необходимо да знаете с коя дума да започнете. ИМАЛИ СТЕ МИСЛИ. ИМАЛИ СТЕ УБЕЖДЕНИЯ. ИМАЛИ СТЕ НЕЩО, КОЕТО МНОГО СТЕ ИСКАЛИ ДА КАЖЕТЕ И ДА ГО КАЖЕТЕ ЯСНО. Като резултат думите ви са се излели на хартията без особени 22 усилия. Това се отнася и за всеки човек. Ако се съмнявате в това, съборете някого. Когато се изправи, ще се окаже, че не му е необходимо да търси думи, за да изрази чувствата си. Преди две хиляди години Хораций е писал: Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|