Лекция Крит и Микена. Произходът на политическата организация в Гърция. Микенска (ахейска)култура



Дата09.09.2016
Размер76.58 Kb.
3. Лекция


Крит и Микена. Произходът на политическата организация в Гърция. Микенска (ахейска)култура
Периодът, който обхваща III-II хил. пр. Хр. можем да означим като Егейски период. Често се нарича критско-микенски, но този термин не е достатъчно коректен. Като цяло периодът се характеризира с вече разчленения (през VI-V хил. пр. Хр. ) индоевропейски масив и разпространението му върху обширни територии в Европа и Азия . Около IV – началото на III хил. пр. Хр. се поставя същинското начало на етногенетичните процеси, което довежда и до обособяването на балканските племенни общност. Тези феномени се дискутират в рамките на така наречената индоевропеистика – прародина, език, митология, движения, миграции и пр.

Най-ранната известна политическа система на гръцкия свят трябва да се разглежда в контекста на източното Средиземноморие или Егейското пространство, където започват да се развиват най-ранните общества и политически форми на управление. В Егейското пространство се развиват отделни локални култури (еладска, цикладска, критска) , от които особено значение за историята и културата на Гърция ими о. Крит.


Критска (Минойска) култура


Разцветът на критската култура се поставя около 2200-1600 г. пр. Хр. Около 2000 г. пр. Хр. се разкриват критските дворцови центрове – Кносос, Малия, Фестос, Закро. Става дума за централизирана политическа система, която групира населението в териториални единици, които могат да се нарекат общество или племе. Спецификата на културата на о. Крит се свързва с двореца – около двореца са разположени градове и села. Начело на обществото стои фигурата на владетеля – носител на висшето държавно управление , а заедно с това е и върховен жрец – светската и духовната власт принадлежат на едно и също лице. Религията пронизва всички сфери на живота на минойското общество (критското общество). Централна фигура в религията на о. Крит е Великата богиня –майка, тя е навсякъде , властва и се почита по естествени места – в пещерите, горите, по върховете на планините, тя е господарка на животинския и на растителния свят, покровителка е на плодородието, зловеща царица е на Отвъдното и в това си качество държи в ръцете си извиващи се змии.

Голяма популярност има и едно мъжко божество- бог-гръмвержец. Той се изобразява като свиреп, разярен бик, който тресе земята или като фантастично животно – човек с бича глава, откъдето идва и по-късния гръцки мит за Минотавъра. Символите на мъжкото божество са бичите рога и двойните брадви – лабриси. Не е изключено да се мисли как някои тържествени религиозни церемонии, които имат и социален смисъл, представят свещения брак на Великата богиня- майка с царя с маска на бик , за да се възобнови въпроизводителният цикъл в природата , за да се завърти кръговратът на сезоните и чрез това раждане да се постигне вечното възраждане на природата.

Липсват храмови комплекси и жречееско съсловие.
Произходът на политическата организация в Гърция. Микенска (ахейска) култура.
Именно в този контекст на егейската култура можем да разглеждаме и произходът на най-ранната политическа система в Гърция. Така най-ранната известна политическа система в гръцкия свят е тази на микенското общество през II-то хилядолетие (ок. 1600- до около 1150 г. ). Едва ли има съмнение, че тя е клон от егейската култура. Тя се свързва с критската (минойската) култура, но е не по.малко своеобразна от нея, тъй като се ражда и развива върху друга историческа основа. Хората, които я създават (ахейците – поетичен Омиров термин) имат свои обичаи, вярвания, свои икономически и политически интереси.

Истинската сензация започва с разкопките на Артър Еванс в Кносос (о. Крит) когато наред с други забалежителни предмети, той открива глинени плочки с издълбани върху тях знаци. Те разкриват две различни сричкови писмени системи – линейно А и линейно Б писмо. Първото, което се смята за все още неразчетено, вероятно е минойско изобретение, макар и заимствано от Египет, а формата на табличките подсказва общото влияние на Средния Изток. Второто – линейно Б писмо показва връзки с линейно А писмо , тъй като им общи знаци с него. Особено важни са откритията в континентална Гърция – Микена, Пилос Тиринт и др. Разчитането на линейното Б писмо през 1952 г. от Майкъл Вентрис и Джон Чадуик донесе изненадващи потвърждени, опровержения и нови разкрития. Дешифрирането на документите показа, че ахейците (микенците) са елини и са говорели на някакъв гръцки диалект, макар и много архаичен. Така се запълва пропастта, която рразделя “пределинските” времена от “историческата” епоха, която предизвика необосновани възклицания за “гръцкото чудо”. Една цяла епоха- микенската се оказа първата страница от нейната история, а не нейна предистория.

Стана ясно, че сричковата писмена система, заета вероятно от критската, не е достатъчно пригодена за предаването на звуковите особености на гръцкия език, създава трудности при дешифрирането им, и в крайна сметка се забравя. Употребата на това писмо е била много ограничена и се свежда до канцеларска или административна употреба. Вероятно само обучени писари са могли да го използват.

В развитата микенска култура властта е съсредоточена в дворцовите комплекси и укрепените центрове. Културата е организирана около градове и дворцови крепости, често свързани помежду си. Ясно е, че градовете са политически зависими от дворците и че всеки дворцов център доминира над околното пространство както политически, така и икономически. Значителен брой от очевидно отделни дворцови центрове могат да се идентифицират в континентална Гърция и Крит, а именно в Пилос, Спарта, Микена, Тиринт(Пелопонес) ; Атина, Гла, Орхомен, Тива(Беотия) ; Кносос, Фестос, Малия, Хагия Триада (Крит). Идеята за обща владетелска институция, упражнявана от владетелите на Микена се основава на данни у Омир и върху факта, че Арголида е най-важната област на микенската култура. Други данни говорят в полза на това, че по-скоро всеки дворцов център е независим. Типът политическа организация може да се изведе от данните за дворцовата икономика. Глинените плочки на малко грамотна бюрокрация говори за двореца като център на получаване и съхраняване на селскостопанска продукция, предмети на лукса, и оръжия. Един човек -wanax- стои начело на тази система, подчинени му са другите чиновници, генерала (lavagetas), група от хора, които очевидно са местни чиновници, наречени qasireu ? basileus и други. Сложна система на владеенето на земята изглежда, че включвала регулиране на разпределението на земята от центъра. Глинените таблички, съдържащи списъци и кратки бележки, писани на гръцки със сричково писмо, известно като линейно Б писмо, намерени на седем места на Крит и в континентална Гърция, свидетелстват достатъчно, че дворцовата система е била широко разпространена. Има също свидетелства, че използването на труда също е било централизирано за строеж на пътища, масивни фортификационни стени.Тази организация не е била обаче наследствено развита, а по-скоро заета от по-ранна, не- гръцка минойска култура на Крит.Тя се свързва по-скоро с ранната дворцови култури на Месопотамия и вероятно на Египет.

Властта е съсредоточена в дворцовите комплекси и укрепените центрове . От края на XV до края на XIIIв. е периодът на разцвет на ахейските царства. Микена под каменните сипеи на планината. Хайнрих Шлиман започва да разкопава през 1976 г. и поради голямото значение на Микена, цялата култура започва да се нарича микенска - Лъвската порта – XIV в. пр. Хр.

Не по-различна е картината при останалите ахейски центрове – Тиринт, където се смята, че е роден Херакъл. От всички дворци най-добре запазен е е този в Пилос. Укрепленията , които опасват акрополите, впечатляват със своята импозантност.

Въпреки очевидната приемственост с критските дворци, микенските свои специфични черти, между които изпъква мегаронът. Тази голяма централна зала с предна стая и с предверие с колони е непозната в минойската архитектура . Всичко е подчинено на основното помещение, четирите колони на което поддържат покрива и ограждат централното огнище. Това е същинската владетелска приемна и в нея се намира тронът. В Тиринт планът е добре запазен и ясно може да се види архитектурната форма към която гърците се привързват по-късно. Това са пропилеите , т.е.монументален вход, при който от двете страни на вратата има преддверие с колони. Този тип сграда с колонно преддверие с предна стая и с голяма зала е характерна по-късно за гръцкия храм и този е пътят по който типичното ахейско жилище се възприема и неусетно се превръща в обиталище на божеството.

Жилищните квартали към дворцовите комплекси се намират извън крепостните стени.

В специално оградено с перипет от плочи свещено пространство се намират гробниците на ахейските първенци – шахтови гробници. Върху всяко погребение има насипана могилка, а понякога над тях са поставени специални надгробни паметници - стрели, украсени с релефни изображение.

Куполни гробници-толоси, монументални и наричани “съкровищници” – дарове за погребаните

Великата богиня-майка запазва своето превъзходство в религията на ахейска Гърция. Тя продължава да царува над цялата природа и над над хората, но започва да се уточнява във функционално отношение. В пилоските таблички често се споменават “двете царици” (ванаса) , асоциират се към култа на Посейдон, който носи титлата “цар” (ванакс). Двете царици отговарят на по-късните гръцки богини Деметра и Персефона и се приобщават ту към този възрастен бог, ту към дете или юноша ( собствен син) В Елевсина младенецът –обект на грижа от страна на богините, се нарича Демофон или Триптолем. – как мъжкият елемент прави опит да балансира тяхното влияние.

Ахейските царства познават множество “господарки” (потниай) Понякога те придружават “двете царици” , друг път са сами –титулярни покровителки на дворците.Показателни за възможностите им са и животните , които ги придружават като повелителки на зверовете. Самият мегарон предполага, че ахейците почитат една богиня на огнището от типа на Хестия – най-старата , според Хезиод между олимпийските божества.

В дворцовите монархии , където религията е част от всичко, което формира държавата, особено значение има владетелят. – осъществява единството между политическата власт и нейните божествени санкции – натоварен е функционално да организира култови практики Този върховен жрец носи титлата “ванакс” , която се използва не само за живия цар, но за да се посочи с нея и богът. В този смисъл като естествен посредник между хората и боговете и организатор на всякаква човешка дейност, поне за определени периоди от време, царят в ахейските дърхжавни организации е предмет и на абсолютен божествен култ.

В плочките се срещат имена на божества, които елините почитат през античната епоха - Зевс, Хера, Посейдон, Хермес, Арес, Атина, Артемида, дори и Дионис, за когото се мислеше, че влиза късно в гръцкия пантеон.


Ориенталският деспотизъм, рефлектирал в Микенската култура, е фундаментално несъответстващ на географските и икономически ограничения върху социалната организация в средиземноморския басейн. С разрушенията на основните дворцови селища (1200-1150) системата изчезва от Гърция. Споменът за нея е запазен само в гръцката хероическа поезия, която приема своята окончателна форма у Омир след три века на устно развитие. В това портретуване на хероическото минало всички детайли на микенската система са били забравени. Само един неясен спомен за монархично минало остава редом с една политическа география, която естествено добре кореспондира на микенското време.

Омировата картина се отнася до една напълно различна политическа и социална система, по същество не-монархична и вероятно резултат от еволюцията през т.н. тъмни векове.Това е тази система, която осигурява механизмите на гръцкия политически живот.



Допълнителна литература
Мелерш, Х. Е. Л. Минойският Крит , С., 1978






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница