Лидерство в системата за национална сигурност Въведение
Необходимостта от изучаването и използването на лидерските практики в системата за национална сигурност
Изтегляне 30.09 Kb.
|
Свързани:
Стефан Стамболов, Санстефански мирен договор, Естетическите възгледи на Аристотел и Боало - сравнение
| Необходимостта от изучаването и използването на лидерските практики в системата за национална сигурност
Кризата в националната сигурност е неочаквано събитие, въпреки че непрекъснато се готвим за нея. Появата на рискови фактори за сигурността изисква бърза отговор, тъй като е посегателство, насочено срещу важни за обществото материални и морални ценности. Тогава на преден план изпъква необходимостта от лидерски практики, които да доведат до ефективни и бързи резултати, защото никой не се ражда с лидерски умения. Какво представлява лидерската практика? Според определението, което ѝ дава проф. Д. Иванов (2022г.), тя е „ обобщено, систематизирано и реализирано в цялостна целенасочена, публична, научнообоснована дейност с конкретни измерения и видимо положителни резултати“. Такъв резултат е свързан с междуличностните отношения в екипая. Те са насочени към постигането на поставените цели, при което тези цели последователите на лидера приемат като свои собствени и влагат всичките си усилия за положителен резултат. Целите на обучението и възпитанието в лидерски практики е да се оказва целенасочено влияние върху лидерските структури, насочени към максимално добри резултати. Успехът или неуспехът на лидерите се дължи на личностните им и социални качества, свързани със социалните им умения. Добрият и успешен лидер се отнася към другите от екипа като към партньори, а не като към подчинени, защото те са единомишленици, обединени около обща цел. Неговата задача е да насочва енергията на екипа към реализирането на тази цел. Лидерските практики изискват от лидера с вярата си във възможностите на силата на своя екип да печели доверие и да внушава на членовете на групата да го следват и да му се подчиняват, без да се налага да им заповядва като техен началник. Лидерските практики, според Д. Иванов(2009г.), изискват да бъдат съобразени с три личностни равнища: - интелектуално - лансиране на печеливши идеи; - емоционално - да се вдъхновят последователите да приемат идеите на лидера като свои; - поведенческо -мотивиране на екипа чрез личния пример. Във връзка с посочените личностни равнища, може да се направи извод, че задачата на лидерската практика е да обучи лидера как да влияе и да вдъхновява екипа си, който очаква напътствия и подкрепа от него. Оттук и това, което различава добрата от лошата лидерска практика е отношението към нуждите и проблемите на хората от екипа. В лидерската практика се различават три стила на работа: авторитарен, либерален и демократичен, които не съществуват в абсолютно чист вид. В практиката те се комбинират в зависимост от личностните качества на лидера. В съвременния свят се приема мнението, че демократичният стил се налага , въпреки че използва и някои от похватите на другите два стила. При него се създава творческа атмосфера, предварителносе уточняват задачите за изпълнение и всеки получава част от тях. Така всеки се насочва към изпълнението на задачата, без необходимост от непрекъснат контрол. Лидерската практика изисква наличието на два основни компонента - компетентност и нравственост. Липсата на който и да е от тези два компонента би намалил влиянието и уважението към личността на лидера. Изтегляне 30.09 Kb. Сподели с приятели:
|