Литература „Плененото слънце Индианска народна приказка. Съчиняване на приказка



Дата19.07.2018
Размер44.76 Kb.
М.НОЕМВРИ


БЪЛГАРСКИ ЕЗИК


  1. Помисли и обясни – игра с правила.

  2. Въпрос – разговор.

  3. Издирване – разказ по картинка.

  4. Развлечение – беседа и съставяне на съчинение.

  5. Предупреждение – разговор.

  6. Състави дума – игра със срички и думи.

  7. Отечеството ми – съчиняване на описание за бъдещето.



ЛИТЕРАТУРА


  1. „Плененото слънце” – Индианска народна приказка. – Съчиняване на приказка.

  2. Телефонът – възприемане на стихотворение. „Телефонен номер сто и шестдесет” – Иван Рудников

  3. „Горделивото петле” – народна приказка – съчиняване и продължение на приказка.

  4. „Вълк и шивач” – татрска народна приказка – съчиняване на развръзка.

  5. България – възприемане на стихотворение и заучаване наизуст. „Родина” – Младен Исаев


МАТЕМАТИКА


  1. Обекти и групи – разпознаване на обекти по родово-видови свойства.

  2. Знакова система: знаците <,>,=; „говорещи стрелки”, кодове за цвят.

  3. Геометрични форми и фигури – разпознаване и назоваване на кръг, квадрат и триъгълник.

  4. Числата едно и две. Единица и двойка. Денонощие (ден и нощ).

ПЛЕНЕНОТО СЛЪНЦЕ

Индианска народна приказка
Индианците, които някога живееха в облаците, решиха да хванат в своята мрежа Слънцето.

Искаха то да им свети през нощта. Жените изплетоха от облачни влакна дебели въжета, а мъжете поставиха капан в огромна пропаст, в която нощем спеше Слънцето. Когато Слънцето бе на залез, ловците заеха своите места край пропаста. Тих ветрец подухваше.

Колкото повече наближаваше капана, толково Слънцето по-силно огряваше околните гори и планини. Бялата кожа на индианците загаряше и почервеняваше.Изведнъж „Бум!” – Слънцето се препъна и се намери в мрежата. Ловците радостно извикаха и започнаха да теглят въжетата.

Слънцето се разсърди, започна да се дърпа, да хвърля мълнии и стрели. И след малко се освободи. Индианците уплашени се скриха в облаците и започнаха да се спускат към земята по едно дебело въже. Те биха загинали, ако Слънцето не ги пожали. То изчака, докато и последният индианец се докосна до земята и викна:

    • Аз ви прощавам. Вие сами се наказахте. Вашите лица почервеняха от моите лъчи и ще останат завинаги червени! Земята, на която сте стъпили, ще бъде вашето царство, царството на индианците!

Така и станало.

А приказката се разказва от човек на човек, от поколение на поколение.Разказва се и днес.

ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР СТО И ШЕСТДЕСЕТ

Иван Рудников
Видя ли пожар да става, Този телефон е чуден -

от тревога в миг обзет, към спасението мост.

скачам и въртя тогава Там дежурният е буден,

номер сто и шестдесет! винаги на своя пост.
Огнеборци в надпревара Загасяват без умора

с каски – грейнали слънца, зли пожари, с пристъп твърд.

литват бързо към пожара И спасяват сгради, хора

със мъжествени сърца. в схватки със самата смърт.
Колко тайна сила има

телефонът – прост наглед –

на Пожарната любима,

с номер сто и шестдесет!
ГОРДЕЛИВОТО ПЕТЛЕ

Народна приказка
Гащатият петел разперил криле, дигнал се нагоре, кацнал на плета и започнал да кукурига с цялото си гърло. От съседната горичка подала муцуната си Кума Лиса.

    • Добър ден! – викнала тя. – Чух те, като кукуригаше. Чудно пееш. Само не зная дали пееш тъй, както пееше някога баща ти.

    • Че как пееше баща ми? – попитал петелът

    • Той стъпваше на плета с един крак, затваряше едното си око и почваше много силно да кукурига. Незнаен певец беше.

    • И аз мога тъй! – рекъл петелът, като се изправил на един крак, затворил едното си око и изкукуригал.

    • Ами можеш ли – попитала го хитро лисицата, - като стоиш на един крак, да затвориш и двете си очи и тъй да пееш?

    • Мога – отговорил пепелът и затворил очите си, но щом ги затворил, лисицата подскокнала и го сграбчила.

Отнесла го в горичката, стъпила върху него и се нагласила да го яде.

    • Ех – въздъхнал петелът, - едно време твоята майка не правеше така.

    • Ами как правеше? – попитала лисицата.

    • Тя, кога хванеше петел, преди да го разкъса, имаше обичай да му изнесе концерт. Прочута певица беше.

    • Аз съм също като майка си! – рекла лисицата и изтръпнала, защото не можжела да си припомни нито една песен. После притворила очи и уж затананикала нещо.

Петелът тъкмо туй чакал. Щом лисицата го пуснала, той припнал, отхвръкнал и кацнал на съседното дърво.

    • Гръм да те убие, надхитри ме! – рекла лисицата, облизала се, преглътнала и отминала гладна в гората.

ВЪЛК И ШИВАЧ

Татарска народна приказка
По пътя вървял един шивач. Изведнъж срещу него изскочил вълк и затракал със зъби.

    • Сега ще те изям! Ам-м! Ам-м!...

    • Добре, Вълчо – казал шивачът. – Не смея да ти се противя. Изяж ме, но преди това ми разреши да те премеря по дължина и ширина, за да видим дали ще се събера в стомаха ти.

    • Хайде, мери, ама по-бързо, че нямам търпение. Много съм гладен!

Шивачът извадил от торбата си метър. Хванал с една ръка вълка за опашката, а с другата така силно започнал да го бие с метъра по главата, че той паднал в несвяст. А шивачът – дим да го няма.

Като се свестил, вълкът много се ядосал. „Защо се съгласих да ми взема мярка? Защо трябваше да го лапам наведнъж? Можех и на два пъти да го изям.”

Така си размишлявал гладният и глупав вълк, но било вече късно.

РОДИНА

Младен Исаев
Високи сини планини,

реки и златни равнини,

небе, по-нежно от коприна –

това е моята родина!


Обичам таз земя голяма,

тъй както си обичам мама,

тук мила ми е всяка птица

и всяка мъничка тревица.


Обичам българските думи,

що слушам по поля и друми,



обичам хубавите песни

и наште приказки чудесни.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница