Литература по въпросите на краезнанието и приложението му в обучението по история
Изтегляне 0.81 Mb.
|
| Раздел I
Преглед на методическата литература по въпросите на кваезнанието и приложението му в обучението по история Въвеждането на краезнанието в българското училище е ефективно средство за подобряване на интелектуалната дейност на учениците, за стимулиране на тяхната мотивация и формиране на активна жизнена позиция. В своята многогодишна и богата история краезнанието винаги е имало за цел да възпитава в родолюбие. Според М. Ковачев то е “термин, който включва дейността на държавните органи, на обществените организации и на частни лица за издирване, събиране, обработване, систематизиране, изучаване и популяризиране на публикации, документи и предмети за дадена административно-териториална единица или район, определен от природни, исторически или икономически граници.”79 Неговото начало свързваме с епохата на Възраждането и на първо място с името на Паисий Хилендарски. Историята на отделни селища, техния бит и култура се проучват от известни български възрожденци като К. Фотинов, Ив. Богоров, Г. С. Раковски, М. Дринов, П. Р. Славейков. Исторически хронологичен преглед на краеведските постижения у нас прави Рачо Змеев в публикуваната му книга “Българско краезнание.”80 В следосвобожденската България с краезнание се занимават С. Бобчев, К. Иречек, Спас Вацов, Ст. Ватев, Й. Захариев, Ив. Батаклиев81, Хр. Вакарелски, Д. Йорданов, В. Миков, М. Стоянов82,
Ив. Шишманов.83 В краеведската работа активно участие вземат редица институции като: музеи, архиви, читалища, училища, Българското историческо дружество, Българското географско дружество. На страниците на списанията “Училищен преглед” и “Архив за поселищни проучвания” учители по история, научни работници и др. разкриват ролята на краеведския принцип в обучението, доказват ролята на регионалната история за внасяне на по-голяма конкретност в преподаването на националността. Христо Вакарелски, П. Мутафчиев, Ив. Велков, Андрей Цветков пишат статии за ролята на училището в изследване миналото на родния край, а П. Ценов, Н. Станев, Цв. Стоянов, М. Горасков, Д. Костов и др. създават първите методически ръководства за използуване на краеведски материали в обучението и правят изводи за образователните и възпитателните им възможности.84 В помощ на учителите през 1938 г. Ив. Дуйчев публикува брошурата “Проучване на миналото на нашите селища” с редица препоръки за ролята на училищния музей и за написването история на родното място.85 Със списанието ни “Архив за селищни проучвания” Гунчо Гунчев полага научните основи на краезнанието, като въвежда регионалната категория “покрайнина” и я определя като поселищна област с определени антропогеографски граници и развиваща се като единно цяло.86 През 50-те години с тези проблеми се занимава Невена Попова. Тя прави първият опит в методическата литература да посочи по-цялостно и да обоснове теоретическите задачи, формите и методите на работа в кръжока.87 Тогава започва да излиза и методическото списание “История и география”, а от 1960 г. в тази област се изявяват и В. Якимова и Хр. Ботушаров. Якимова разглежда кръжочната дейност по история 88, а Ботушаров - източниците за краезнанието и ролята му за патриотичното възпитание на подрастващите. Той дава _________________________________________________ 83 Дражев, П., Проблеми на крае0нанието в извънкласната работа по история, Сп. Теория и практика на обучението по история. С., 1978, ДИ “Нар. просвета”, кн. III, с. 181 84 Дражев, П., Проблеми на крае0нанието в извънкласната работа по история, Сп. Теория и практика на обучението по история. С., 1978, ДИ “Нар. просвета”, кн. III, с. 183 85 Шапкарев, Ив, Сб. Извънкласната работа по история и патриотичното възпитание, С., Нар, просвета, 1969, с. 5 86 Маринов, Хр, Мястото на краезнанието в куртрното развитие на България. Сп. Краезнание, 1994, кн. I, с. 9 87 Шапкарев, Ив, Сб. Извънкласната работа по история и патриотичното възпитание, С., Нар, просвета, 1969, с. 6 88 Якимова, В. Моят кръжок по история, С., 1961 примерен план - въпросник за цялостното или частично проучване на миналото на родния край, застъпва въпроси по организирането на ученически краеведски кръжок по история, по формите и методите на работа.89 Тези автори споделят опит за извънкласната дейност по проблемите на краезнанието. Същата насоченост има и сборникът “Извънкласната работа по българска история”, в който се обобщава и популяризира опита на най-добрите учители в това отношение в края на 60-те години. За връзката на учебно-възпитателната работа по история с краеведческа дейност пишат Г. Георгиев и Хр. Христов.90 Посочените дотук автори в теоретичен и практически план разглеждат организацията и провеждането на извънкласната дейност по история и значението й, без да я свързват с учебния процес. В монографията си “Повишаване ефективността на обучението по история” Н. Попова в специална глава поставя въпроса за връзката на уроците по история с обществената практика и изучаването на родния край, като ефективен път за взаимодействие между обучението по история и живота.91 В тази насока на страниците на списание “История и география” пишат В. Харизанов92, В. Николов93 и М. Генов94, като определят първостепенното значение на краезнанието за засилване на патриотичното възпитание, за изграждане на умения за самостоятелно-познавателна дейност у учениците, за обогатяване и разширяване на познанията им, за засилване на техния интерес към историята. Както отбелязва М. Генов, чрез краеведската работа се внася “емоционален заряд, постига се лесност, достъпност, трайност.”95 _________________________________________________
Не можем да не се съгласим с мнението на К. Ф. Строев, че училищното краезнание за разлика от общественото се осъществява само от учащите се и се развива в съответствие с учебните и възпитателни задачи на училището.”96 На втората републиканска среща на младите краеведи в България, проведена във Велико Търново през месец юли, 1980 г. Й. Шопов говори за значението на краезнанието, за задължението на учителите да свързват учебното съдържание по история, разбира се, предимно с въпросите на националната история, с обществено-икономическите, политическите и културните процеси в родния край.”97 Пак на тази среща Геройко Милчев внася яснота по въпроса за запознавае на учениците с методите на научно-изследователската и събирателската дейност.98 През 1989 г. излиза книгата на М. Ковачев “училище и краезнание”. В нея авторът дава указания как да се напише реферат и публикация за родния край и за оформянето на справочно-методичния апарат към тях, разглежда въпросите за предмета, целите и задачите на краезнанието, опделя внимание на основните насоки на организацията, формите и методите на краеведската работа в учебните часове изобщо, включително и по история.99 Чрез историко-краеведската работа в училище -както сочи Ц. Каснакова - се осъществява пътят на формиране на историческо съзнание у учениците.100 От изложеното дотук става ясно, че в методическата литература преобладава мнението за значимостта на краеведския принцип в обучението за постигане на по-голяма конкретност и убедителност при изучаването на националната история, при усвояване на общите закономерности в развитието на човешкото общество, за повишаване историческата култура, активизиране вниманието и творческата дейност на обучаваните.
Използуването на краепознавателния исторически материал в учебния процес не е регламентирано в учебните планове и програми, не са дадени насоки за неговото издирване, обработка, привличане и използуване. Опит да открои спецификата на обучението в СИП - история на Пловдив в IX клас през тази учебна година направи Асен Василев.101 “В методическата литература - сочи Р. Големанска - преобладава мнението, че знанията за родния край нямат задача да изместват програмния материал, а да подпомагат усвояването му.”102 В настоящото изследване ние възприемаме именно това гледище. На съвременния етап на развитие ролята на краезнанието за формирането на активна гражданска позиция нараства значително. От месец септември 1991 г. се поставя началото на организирания етап в развитието на краеведското движение в България чрез учредения Съюз на краеведите в България във Велико Търново с председател професор Христо Маринов. Днес учителите по история са призвани да изработят свои методически подходи за използуване взаимовръзката между урока по история и краеведската работа, за да постигнат високи резултати в учебно-възпитателната си дейност. _________________________________________________ 101 Василев, А., Методически насоки за работа в СИП IX клас с “Очерци из историята на Пловдив”, 1994 102 Големанска, Р., Използуване на знанията за родния край в обучението по история - ВЪВ: В е н е в, К., Развитие на историческото мислене. С., 1994, с. 105 Раздел 2
Организация на урочната работа във II курс с приложение на краеведска информация, свързано с електрификацията на град Пловдив в периода 1919 - 1944 г. В учебната програма за II курс, в която се предвижда изучаване на българската история от заселването на славяните и прабългарите на Бълканския полуостров и полагане основите на българската държава до 1944 г., не са определени специални часове по краезнание. Независимо от това, краеведският принцип е приложим в обучението от гледна точка на психическите особености на учениците от горен курс и необходимостта от повишаване качеството и ефективността на учебно-възпитателния процес. Във II курс наблюдаваме динамична промяна в психиката на учениците, които започват по-критично да възприемат поднесения материал. У тях се формират по-принципни и самостоятелни възгледи и оценки за историческите факти и явления. Натрупаният до този моменто опит, усвоените понятия довеждат до по-голяма обобщеност на възприятията и представите. Значителна степен на развитие достига абстрактното мислене. Развиват се основните мисловни операции - анализ, синтез, сравнение, обобщение, систематизация, абстракция и конкретизация. Нараства ученическата способност за по-задълбочено съпоставяне, сравнение, противопоставяне. Обучаваните са в състояние не само да посочат сходствата и различията, но и да изяснят причините за тях и да направят съответните обобщения. Развива се словесно-логическата им памет. Те са склонни по-често да задават въпроси, да обосновават отговорите си по-аргументирано. С интерес посрещат поставянето на проблемни задачи, приемат самостоятелни занимания върху исторически документи, интересуват се от паметниците на културата, желаят да се занимават със събирателска и изследователска дейност за изучаване историята на родния край. Те свързват твърде успешно историческото минало със съвременните събития, като правят правдоподобни аналогии. В тази възраст нараства способността на учениците да запеметяват информация с по-голям обем и трайност. Формира се гражданската им позиция. В методическата литература е общоприето, че всеки урок има две взаимно свързани страни: научно съдържание и организация на учебната дейност. В процеса на организацията съдържанието се усвоява и може да окаже необходимото въздействие, ако съдържанието на урока е конкретно, образно и емоционално-въздействуващо. Това в голяма степен се постига чрез привличането на краеведски материал в уроците по история. Така се активизира логическото, научно мислене на учениците, знанията се превръщат в убеждения, поражда се повече интерес към материала, пробужда се вътрешна потребност от знания. “Използуването на краеведски знания в урочната работа - пише Ц. Каснакова - спомага за осмисляне на историческото развитие, за осмисляне на взаимовръзката между местното и общото, а разбирайки съвременността, у учениците се изгражда активна жизнена позиция.”103 Чрез краезнанието се разкрива взаимовръзката между общоисторическите и местни явления и процеси. Създава се възможност за съпоставяне на общата българска история с историята на родния край. Опирайки се на предпоставките за краеведска работа в уроците по история и нейната значимост за повишаване ефективността на учебно-възпитателния процес правим опит за приложението й в обучението. С цел да установим възможностите на учениците и преди всичко техните желания да изучават историята на родния град, в началото на годината провеждаме частично-стандартизирана анкета в три паралелки: II г2 - курс - със специалност “Автоматизация на производството”, IIд1 и IIд2 курсове - със специалност “Промишлена електроника.” (Виж Приложение N7) Анализът на резултатите от анкетата недвусмислено показва мнението на по-голяма част от учениците, че е в техните възможности и желания да се занимават с някои проблеми от историята на родния град в междувоенния период. Сведения за местната история се получават главно от средствата за масова информация. За отбелязване е, че около 50 % от анкетираните осъзнават необходимостта от изграждане на групи по СИП., в която ще могат по-задълбочено да усвоята необходимата им информация. _________________________________________________ 103 Каснакова, Ц., Обучението по история и дейностите по краезнание. Ст. Загора, ИПКУ, 1989, с. 45 Съобразявайки се с професионалната насоченост на учениците от ТЕЕ, поставяме като въпрос в анкетата желанието им да изучават проблема за електрификациата на град Пловдив в периода 1919 - 1944 г. (Виж Въпрос №5 от анкетата, Приложение №7). Отговорите показват положително отношение към проблема у повечето ученици (Виж Приложени №8, таблица №1). В най-голям процент това отношение се регистрира във IIд2 курс (Виж Приложени №8, Таблица №2 и Приложение №9). Ето защо като експериментална група за въвеждане на краеведска информация определяме учениците от този курс. Експериментът е насочен към разширяване и задълбочаване на знанията за икономиечското развитие на България в междувоенния период. (Информацията по този въпрос в учебника за Х клас за първо ниво е оскъдна - б. моя) и в частност на град Пловдив. Заедно с това си поставяме за цел да разкрием същността на електрификационния процес, стимулиращ стопанския прогрес на града и водещ към изявяването му като важен търговски и индустриален център и най-големия консуматор на електрическа енергия през разглеждания период, да активизираме мисловия процес на учениците, да изградим у тях умения за анализ и сравнение на историческите събития и явления, както и да задълбочим разбирането за причинно-следствената връзка. При подбора на урочните единици за въвеждане на краеведски материал се съобразяваме със следните правила:
Знанията за родния края вместваме в началото, в хода на урока или в неговия край в зависимост от урочното съдържание. Така например в хода на урока “Голямото и противоречиво време на Стефан Стамболов”, използувайки като метод разказа, при обсъждане модернизацията и общият стопански напредък на България, разглеждаме първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 година, когато пловдивските граждани за първи път виждат електрическо осветление. С кратка информация относно продължилите опити за електрификация в началото на ХХ век въвеждаме учениците в проблема, с който ще се занимават, изучавайки по-нататък българската история в междувоенния период. В по-разгърнат план въпросът за електрификацията на град Пловдив в периода 1919 - 1944 г. поставяме в няколко урочни единици: “Самостоятелното управление на БЗНС - идеология и реформена дейност”, “Равносметката за периода 1926 - 1934 г. в политическото и икономическо развитие на България” (преговорно-обобщителен урок); “Отново към авторитаризъм” и “България в навечерието и годините на Втората световна война” (преговорно-обобщителен урок). (Виж Приложение №10) Като основни методи използуваме: разказа, беседата, ученическото съобщение. С учениците, които изработват съобщения, провеждаме предварителна дейност по изясняване методиката на издирване и обработка на исторически документи. Запознаваме ги с видовете исторически източници: изследователски, констативни, актови, статистически, повествователни, описателни. Изясняваме им основните принципи за коментар на исторически документ: определянето на неговата същност, представяне на автора му, неговата функция и роля в събитието, посочване на времето на съставянето му и общ анализ на главното в него, разбор на отделните му части и оценка на описваните в него събития. Така под ръководството на учителя ученикът изготвя съответното съобщение. Насочвайки учениците към работа с исторически документи, влизаме във връзка с Държавен архив (ДА) - Пловдив и с отдел “Краезнание” на Народната библиотека “Иван Вазов” и търсим тяхното съдействие. Краеведските материали се използуват в учебния процес не само като средство за илюстрация и конкретизация на общо-историческите събития и явления, но и като източници за получаване на нови знания. От решаващо значение в случая е предварителната научна подготовка на учителя по разглеждания проблем. Ученикът може да открие характерни черти на протичащите исторически процеси, които вече са открити от учителя или от други изследователи. Следователно ученикът се явява в ролята на преоткриващ субект, с което се разширява неговият научен кръгозор. Така се формират уменията му за работа с архивни материали, книги, периодичен печат. Ефектът от тази дейност намира израз във възможностите за конкретизация на фактите, за разширяването на знанията, за тяхното затвърждаване и систематизиране. Чрез знанията за електрификацията на Пловдив се интегрира обучението по история с това по специалните предмети и по география. В края на учебната година провеждаме тестова проверка на знанията на учениците по обобщената тема: “Икономическо развитие на България в междувоенния период” в две групи - експерименталната (II д2 курс) и контролната (II д1 курс). За контролна група избираме сродна по специалност и интелектуално равнище с експерименталната група. В теста на експерименталната група включваме въпроси от краезнанието, (Виж Приложение №12) и въз основа на отговорите на въпросите от тази извадка правим съответното съпоставяна (Виж Приложение №13). Доказва се по категоричен начин, че в експерименталната паралелка процентът на отговорите, показващи високо равнище на знания е много по-голям (Виж Приложение №14, Таблица №31, Приложение №15, Таблица №32 и приложение №16, фигура №1). Следователно чрез дейностите по краезнание дори в ограничените рамки на урочното време се постига по-висока емоционалност, заинтересованост, активизира се учебно-възпитателния процес, а натрупаните нови знания водят до по-пълно и задълбочено осмисляне на основните закономерности в историческото развитие на обществото. З А К Л Ю Ч Е Н И Е Опитът от приложението на краеведски знаниея в обучението по история ни убеди в безспорните положителни резултати от този вид дейност и ни подтикна към извода за водещата роля на учителя в учебно-възпитателния процес. От неговото умение да организира и ръководи този процес, зависят до голяма степен и самите резултати. Доказа се необходимостта от прилагането на индивидуален и диферециран подход при поставяне на самостоятелните проблемно-познавателни и практически задачи. При решаването им учениците се запознават с част от методите на историческата наука, при което се формират умения за творческа дейност. Въвеждането на краеведска информация в часовете по история води до по-добри резултати в учебно-възпитателната работа, защото активизира интереса на учениците към историческата наука, обогатява тяхната историческа и обща култура, развива историческото им мислене, съдействува за формиране на историческото им съзнание и въздействува върху тяхното социално поведение. Същевременно опитът доказа ограничените възможности за приложение на краеведския принцип в часовете по общозадължителна подготовка, при сега съществуващите учебни програми. Включването на исторически знания за град Пловдив в урока по българска история свежда ролята им до илюстрация на отделни моменти от задължителното учебно съдържание. Възниква реалната необходимост да се потърсят нова организационни форми за изучаване на историята на родния край. Една от тях може да бъде групата по СИП в училище (Виж Приложение №17 и №18). Работата в СИП не бива да се противопоставя на задължителната подготовка, при която се осигуряват системни и основополагащи знания, а да се ориентира към тяхното надграждане, разиширяване и затвърждаване. Така ще нарастне ролята на ученика като субект в педагогическото взаимодействие. Същевременно, ако се регламентира и определен брой часове по краезнание в общозадължителната програма, ще се осигури по-тясна връзка мажу урочната и извънкласната работа. Това ще даде възможност за по-широко приложение в обучението на принципите научност, конкретност, последователност и ще осигури по-висока резултатност в учебно-възпитателния процес. Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|