Литература по въпросите на краезнанието и приложението му в обучението по история

Приложение №1

Строежа на основите на малката централа с инж. Романов - първия директор на “Въча”, 1922 г.

(ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 391)

Приложение №2

Мястото на стария бараж “Романовия бараж”

Управит. Съвет, постоянното присъствие, техническия, финансвоия и администр. Персонал, 1923 г.

(ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 391)

Приложение №3

Освещаване на канала замалката централа, декември 1923 г.

(ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 391)

Приложение №4

(ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 391)

Приложение №5

Приложение №6

Приложение №7

АНКЕТНА КАРТА

Драги ученици,

Целта на настоящата анкета е да установим Вашия интерес към проблемите, свързани с историческото развитие на родния град и възможностите за приложение на краеведски знания в обучението по история.

Въпросите с N 2, 3, 4 и 6 имат дадени няколко отговора. Посочете един от тях като оградите буквата му в кръгче.

Въпросите с N 1 и 5 изискват основен избор на един от отговорите и неговата обосновка, т.е. какви са Вашите мотиви за избора на този отговор.

Молим Ви да ни съдействувате чрез сериозното си отношение при попълването на анкетните карти, за което предварително Ви благодарим!

Гарантираме запазването на Вашата анонимност!

ВЪПРОС 1. Смятате ли, че е във вашите възможности изучаването на родната история успоредно с изучаването на някои проблеми от историята на родния град в междувоенния период?

а) Да

б) Не

2. 
   Познавате ли историята на родния град?
   

б) Не

3. 
   Откъде черпите информация за историята на град Пловдив?
   

б) от печата

в) от мемоарна литература

г) от семейството, близки и познати

д) от радиото и телевизията.

4. 
   Желаете ли да се занимавате с определен проблем от историята на Пловдив в междувоенния период?
   

б) Не

5. 
   Бихте ли приели изучаването на проблема за електрификацията на град Пловдив в периода 1919 - 1944 г. ?
   

б) Не

Обосновете се!

6. 
   В каква форма на обучение желаете да получите знания за историята на града, в който живеете и учите?
   

б) в група по СИП

Паралелки Брой на Отговор на 5-ти в/с

анкетирани а б в

II г2 28 12 9 7

II д1 24 15 7 2

II д2 28 22 2 4

80 49 18 13

N = 80

Х F Р
II г2 12 24

II д1 15 31

II д2 22 45

= 49 100%

Приложение № 10

1. 
   Да се разкрие същността на замеделската идеология.
   
2. 
   Да се оцени характера на извършените реформи.
   
3. 
   Да се открои значението на самостоятелната земеделска власт за развитие на кооперативното движение в България и създаването на водните синдикати. Специално внимание да се отдели на възникването и развитието на Воден синдикат “Електрическа централа “Въча” и значението му за електрификацията на гр. Пловдив.
   
4. 
   Формиране на умения за работа с исторически документи, изработване на съобщение и анализ на поднесената информация.
   

МЕТОДИ: разказ, беседа, съобщение.

НАГЛЕДНИ СРЕДСТВА: таблица за резултатите от изборите през м. март 1920 г., снимков материал за първите строежи на “Въча”.

ПЛАН НА УРОКА:

1. 
   Фактори за установяването на самостоятелна земеделска власт.
   
2. 
   Реформена дейност на БЗНС.
   
3. 
   Възникване на първи стъпки в развитието на Воден синдикат “Електрическа централа “Въча”.
   

Урокът започва с обсъждане на въпроса за новото разположение на политическите сили в България след Първата световна война, когато тенденцията за настъпление на левите партии и отстъпление на традиционните се задълбочава. След изясняване причините за този процес се разглежда последователно участието на БЗНС в двата коалиционни кабинета, съставени през месец ноември 1918 г. и след изборите през месец август 1919 г. до формирането на самостоятелно замеделско правителство през м. май 1920 г.

Факторите за установяването на самостоятелна земеделска власт се изясняват в беседа с учениците:

1. 
   Самата структура на българското общество. България е аграрна страна с предимно дребна и средна собственост. Основна социална група продължава да бъде селячеството.
   
2. 
   Декларираната от земеделския водач твърда решимост да се бори със спекулата и недоимъка, да санкционира незаконно забогателите и да съди виновниците за националната катастрофа.
   
3. 
   Още е жив споменът за срещата на Александър Стамболийски с цар Фердинанд през 1915 година по въпроса за външно-политическата ориентация на България.
   
4. 
   Самите обстоятелства - трудното време, последствията от двете национални катастрофи, дискредитацията на традиционните партии.
   
5. 
   Влияние оказва и идейната основа на земеделското управление - съсловната теория на Стамболийски. Тя залага на принципа, че обществото се състои от съсловия и земеделското като най-многобройно и най-производително следва да установи политическо господство.
   

Учителят посочва, че при тези условия правителството на БЗНС провежда следната вътрешно-политическа, икономическа и социална дейност:

• 
  Приема закон за трудовата поземлена собственост;
  
• 
  Закон за увеличаване на държавните земи;
  
• 
  Закон за въвеждане на трудовата повинност;
  
• 
  Отчуждение на едри градски имоти за държавни нужди;
  
• 
  Временни промени в съда, финансите, просветата;
  
• 
  Промяна на правописа, цензура на журналистическата дейност, посегателство срещу автономията на университетите, посегателство над църковните имоти;
  
• 
  Дава се ход на делото за съдене виновниците за националната катастрофа;
  
• 
  Създават се водни синдикати като форма за рационално използуване на наличните ресурси;
  
• 
  Насърчава се кооперативното движение.
  

Учителят посочва, че мерките по отношение на кооперативното движение и водните синдикати засягат и историческото развитие на град Пловдив след Първата световна война като един от първите градове в страната по големина на стропанско значение. Въпреки всички естествени условия за разширяване на търговската и индустриалната му дейност, въпреки покачване ръста на населението, той изостава в благоустройствено отношение. След войната се поставя началото в задоволяването на нуждите му от достатъчно вода, улична регулация и паваж, канализация, електроснабдяване.

След опитите в използуването на частните малки електроснабдителни предприятия, сред обсъждане на въпроса за осветление през 1908, 1912 и 1915 г., през 1919 г. отново възниква благоприятна възможност за решаване на този проблем.

Ученик, с който предварително сме осъществили индивидуална работа по изясняване методиката на работа с исторически документи и обработка на извлечената от тях информация разказва:

“На 16 ноември 1919 г. е създадена Електропроизводителна кооперация “Въча” (ф. 392 к, а.о. 109, оп. 1, л. 2) - с. Кричим от група ентусиазирани кооператори като Борис Атанасов Гюлеметов от гр. Брацигово, Стефан Джумаданов от София, Пею Попов, Панайот Петров и Петко Тодоров от с. Кричим, Димитър Иванов от село Куртово Конаре и др. Кооператорите си поставят за цел да постоят водна електрическа централа на р. Въча - село Кричим, която да произвежда електрическа енергия за ползуване от населението от областта и най-вече за гр. Пловдив като един от големите консуматори.

При построяването на централата кооперацията се натъкнала на трудности, защото държавата е дала водите на река Въча на една белгийска фирма за сплаване и трупи и тази фирма не е позволявала никакъв строеж на реката.

Въз основа на изложение от кооператорите до тогавашния министър-председател на България Александър Стамболийски, по следният нарежда на министъра на земеделието Райко Даскалов да създаде закон и се отнеме от Белгийската фирма правото за ползуване водите на реката Въча и се даде това право на Електропроизводителната коопераия.

През същата година министър-председателят отпуща и първия заем на предприятието от 23 млн лева (ф.392к, а.е.109, оп.1, л.21). Дейността на “Въча” първоначално е от окръжен мащаб, а впоследствие се разширява и придобива национално значение.

През 1920 г. със закон тя се преименува на Воден синдикат “Електрическа централа “Въча”. (ф. 392к, а.е 108, л. 21)

Значението на този синдикат за електроснабдяването на град Пловдив е пропагандирано от събрания. Населението на града внася дялов капитал в “Електрическа централа - Въча”. Още в края на 1921 г. Петко Тодоров - инспектор на “Въча”, е изпратен в Пловдив да записва нови членове. Една година по-късно за Кричим заминават двадесет пловдивски инженери и архитекти, за да се запознаят непосредствено с работата на електрическата централа.

За оригуряване по-бързото завършване на основните постройки на предпиятието (Тук учениците наблюдават снимковия материал - Виж Приложение N1-4) по лична иницатива на министър-председателя Александър Стамболийски, държавата с постановление на Министерския съвет от 28 март 1923 г. (ф. 392 к, а.е. 109, л. 40) увеличава записания дялов капитал с още 20 млн. лева. БНБ също става член на “Въча” с 1,5 млн лева (пак там). Съдействие по членуването в синдиката и събирането на дялов капитал оказват Пловдивската окръжна постоянна комисия и Пловдивската митрополия.

И след като правителството на Стамболийски пада от власт, делото на “Въча” продължава. През 1923 г. неин член става и Пловдивската градска община с 5 000 000 лв. дялов капитал (ф. 392 к, а.е. 109, л.60). Предприятието се подкрепя и от Пловдивската търговско-индустриална камара, и от наши сънародници в Америка.

През зимата на 1923 г. Водният синдикат се сдобива с първата електрическа искра.

В началото на 1924 г. в строителната програма на “Въча” е предвидено изграждането на транспортната мрежа високо напрежение до град Пловдив, а през следващата 1925 г. започва доставката и инсталирането на Парната централа и Подстанцията в Пловдив.

Така независимо от политическите промени в страната работата по електрификацията на града продължава съобразно голямото значение на електричеството за икономическия и културен прогрес. Поставя се началото в изграждането на необходимите за целта обекти с усилията на държавни, обществени организации и граждани.

От разказа на учителя и съобщението на ученика се стига до извода, че в годините на земеделското управление в град Пловдив се поставят основите на организирано движение за електроснабдяване. Осъзнава се необходимостта от електрическата енергия в осветлението, индустрията, земеделието, занаятите, домашния живот. Във връзка с това както в други райони и селища на страната, така и в град Пловдив и неговата област се разраства кооперативното движение и се поставя началото в изграждането на водните синдикати. Така реформената дейност на самостоятелната земеделска власт засяга и икономическото и културно развитие на родния ни град.

Равносметката за периода 1926-1934 г. в политическото и икономическо развитие на България

(преговорно-обобщителен урок)

ЦЕЛИ НА УРОКА:

1. 
   Да се откроят основните промени в обещствено-политическия живот на страната в разглеждания период.
   
2. 
   Да се направи оценка на положението на политическите партии и организации в страната.
   
3. 
   Да се разкрие отражението на световната икономическа криза (1929-1933 г.) върху развитието на България.
   
4. 
   Да се проследи електрификацията на град Пловдив в условията на кризата.
   
5. 
   Да се формират умения за анализ, синтез, обобщение, разкриване на причинно-следствената връзка, умения за работа с исторически документи.
   

МЕТОДИ: разказ, беседа, съобщение.

НАГЛЕДНО СРЕДСТВО - диаграма

ПЛАН НА УРОКА:

1. 
   1926 - 1934 г. - период на демократизация на обществено-политическия живот.
   
2. 
   Състояние на политическите партии, организации, институции - Демократически сговор, БЗНС, БКП, традиционните партии, монархическия институт.
   
3. 
   Икономическо развитие:
   

б) Световната икономическа криза през 1929 - 1933 г. и отражението й върху българското стопанство.

4. 
   Електрификацията на град Пловдив в перода 1929-1934 г. - проблеми, резултати, значение.
   

ХОД НА УКОРА:

Учителят започва с встъпление, което насочва вниманието на учениците, към социалните трусове, авториталните режими, терористичните актове и вълни на насилие от 1919 до 1926 г., с което се усложнява и външнополитическото положение на България.

От 1926 г. политическата обстановка в страната се променя. Тя навлиза в период на демократизация на обществено-политическия живот, продължил до 1934 г. Успоредно с това българското общество е принудено да изживее техките условия на икономическата криза, обхванала света през 1929-1933 г.

Дописва се темата на урока и първите два въпроса от плана.

Обсъждат се фактите, които доказват демократизацията в политическата област. Второто правителство на Демократическия сговор и кабинетът на Народния блок правят сериозни опити за възстановяване нормите на парламентарната демокрация и управление в съответствие с Търновската конституци Това е едно постижение в общата атмосфера на настъпление на диктаторските режими в Европа.

Традиционните буржоазни партии се стремят да възстановят загубения си авторитет. В Демократическия сговор настъпва разцепление. В БЗНС се оформят различни политически течения. Комунистите продължават да се занимават с конспиративна дейност. Самият Борис III се страхува да прекрачи през Търновската конституция. Подобна крачка правят 19-томайци през 1934 г.

В икономически план учениците сравняват дейността на двете сговористки правителства и стигат самостоятелно до извода, че Второто сговористко правителство продължава насоките на предшествуващото. Кабинетът на Андрей Ляпчев създава редица законодателни актове за закрила и насърчение на местната индустрия. Има повишена роля на държавата в стопанския живот, което намира израз чрез Закона за държавен контрол върху частните индустриални предприятия. Затова първите няколко години от управлението на Второто сговористко правителство са свързани с най-значителното стопанско съживяване.

На въпроса: “Какво е отражението на световната икономическа криза върху България?” учениците разкриват особеното й проявление в българското селско стопанство, където последствията са твърде неприятни. Земеделското производство не намалява, дори се увеличава, но цените на земеделските произведения, спадат близо 2 пъти само за една година. Намалената покупателна способност на селското население води до стагнация в промишлеността. Намалява външната търговия. Спада националния доход. Увечилава се безработицата.

Специално ангажиран със задача ученик изнася съобщение за електрификацията на град Пловдив в периода 1929 - 1934 г.

Той разказва: “На 1 януари 1929 г. Пловдивската община основава Общинско стопанско предприятие за електроснабдяване на превоз (ПОСПЕП) (ф.857к, а.е.1, оп., л.1) За административнен директор е назначен Милош Христов Данов.

Към 21 май 1929 г. (в-к “Борба”, бр.2416, 21 май 1929, с.1) градската електрическа мрежа е завършена от Берлинската фирма “Бергман” и окончателно приетата от общинската техническа комисия, която я дава на ПОСПЕП като капитал, безвъзмедзно. Тогава общинското ръководство, оглавявано от кмета Еню Манолов трябва да се справи със задължението към фирмата “Бергман”, а ПОСПЕП да дава на общината всичките си печалби, които придобива.

Две години по-рано е построена окончателно Парната централа край Пловдив и до нея е продължена транспортната линия Кричим-Перущица-Брестовица, като минава през селата Фердинандово (Първенец), Марково и Ахланево (ф.392к, а.е.109, оп.1, л.65), а така също и транспортната линия Пловдив-Пазарджик.

След приемането на Закона за насърчение на местната индустрия при Втория сговористки режим, въпросът за доставяне на евтина електрическа енергия на индустриалните заведения и занаятчийските работилници става належащ и ако през 1928 г. той не може да бъде решен, понеже градската електрическа мрежа не е завършена, то решаването му се налага в годините на остра икономическа криза, настъпила от 1929 г.

Снабдяването на Пловдив, с електрическа енергия става от “Въча” съгласно подписан договор с нея от страна на ПОСПЕП (ф. 857к, а.е. 1, оп.1, л.1) В консумацията на тази енергия се включват: гара Пловдив, железарската фабрика и леярница на Амбарев и Цанков, болтовата фабрика на братя Цанови, дружеството “Спирт”, мелницата на Ляпчев, мелницата на Т. Николов, фабриката на Калпакчиев и трудовите казарми. С електрифицирането на Пловдив се създават условия за бърз подем в индустрията, търговията, обслужването. Първата обхваща най-гъсто населената му част, включително и търговската и като най-рентабилна се електрифицира най-рано.

До лятото на 1929 г. преобладава консумацията на уличното осветление. Електрификацията на жилищата става с бавни темпове, защото стопаните насочват голяма част от разходите си към възстановяване на къщите след земетресението през 1928 г.

В края на 1929 г. електрификацията в първата зона все още не е завършена. Всички входове на града без гарата са в мрак. Значителна част от населението е вън от мрежата. Много от крупните индустриални предприятия не са електрифицирани поради високата цена на енергията за двигателна сила.

Със задълбочаването на финансовата и стопанска криза консумацията на ел.енергия от граждани и предприятия намалява - например кино “Екселзиор”, фирмите Амбарев и Цанков, братя Цанови и др. Премахват се всякакви облекчения в електроползуването от религиозни, браготворителни, културно-пресветни и спортни организации (ф.857 к, а.е.1, оп.1, л.3). Индустриални предприятия, прикачени към градската електрическа мрежа, работят с дизелови двигатели, а електричеството им служи само за резерва.

За ПОСПЕП най-голямата грижа става събирането на таксите. Срещат се и нарушения с частен характер - частни свързвания с градската разпределителна мрежа, обръщане на електромерите в обратен ход с цел кражба на ток и др.

Въпреки неблагоприятните условия разширението на мрежата в крайните квартали - “Борислав”, “Малък Париж”, “Лаута” продължава и общата й дължина достига 83 км (в-к “Борба”, бр. 2788, 21 авг. 1930, с.1).

През 1930 г. е завършен строежът на Голямата водна централа в Кричим, а в Пловдив са построени нови трансформаторни постове.

Поради икономическата криза гр. Пловдив, не успява да изконсумира договореното количество енергия от “Въча”. Както в другите населени места, така и в нашия град стопанският живот замира, консумативната способност на гражданството намалява, а процесът на електрификация не се разширява с нужните темпове. Това дава отражение на прираста на дяловия копитал на “Въча” (Тук ученикът запознава останалите с диаграмата, дадена в Приложение N5).

В началото на 1934 г. след завършването на строежа на далекопровода на ВЕЦ Кричим до Подстанцията при Парната централа в Пловдив, товарът на мрежата се поема само от ВЕЦ, а Парната остава в резерва.

Излизането на страната от икономическата криза съвпада с установяването на 19-томайския режим, който активно се намесва в ръководството на икономическия живот и променя характера на “Въча” като фактически я прави държавно предприятие. С това се създават и по-благоприятни условия за разширяване процеса на електрификацията на град Пловдив.”

Така с помощта на краеведския материал се открояват последиците от икономическата криза върху стопанското развитие на България и в частност на град Пловдив, като се опираме на вързката между общото и частното, между конкретното и абстрактното.

При този вариант на урока учителят насочва вниманието към следващия урок - “Отново към авторитаризъм”, като посочва, че пак ще използува краеведски знания. Те ще се отнасят до икономическата политика на 19-то майския режим. Поставят се конкретни задачи за изпълнение на желаещи ученици по въпросите за промяната в характрена на електроснабдителните организации и предприятия и процесът на електрификация в грая на 30-те години

Приложение № 11
ТЕСТ № 1

за експерименталната паралелка

Време на изпълнение - 1 учебен час

1. С кое събитие свързвате датата 21 май 1920 г.? Кои са причините за него?

2. Кои мерки на самостоятелната земеделска власт начело с Александър Стамболийски дават положително отражение върху електрификацията на град Пловдив?

3. Посочете законите, прокарани в Народното събрание по време на земеделската власт?

4. През коя от посочените години и защо е сключен “стабилизационния заем”?

а) 1920 г.;

б) 1930 г.;

в) 1928 г.

5. Кога и от кого е построена електрическата мрежа на град Пловдив?

6. С кое събитие от икономическата история на град Пловдив свързвате датата 1 януари 1929 г.? Посочете неговот значение.

7. Световната икономическа криза от 1929 - 1933 г. довежда до:

а) намаляване на селскостопанското производство;

б) увеличаване на селскостопанстото производство;

в) спадане цените на земеделските произведения;

г) намаляване покупателната способност на селското население.

8. Какво отражение дава икономическата криза от 1929 - 1933 г. върху електрификацията на град Пловдив?

а) положително;

б) отрицателно

Обосновете се!

9. По време на световната икономическа криза нараства стопанската обвързаност на България с Германия. Обяснете защо и посочете последиците от този факт.