Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани

133 черти. Състоянието на дълбока вглъбеност в себе си, довеждаща ме от време на време до необичайни преживявания, станаха постоянна черта на моето съществуване. По време на болест обаче губех връзка с тях, а също и в периода на възстановяване на силите.
Трансцеденталните преживявания се повтаряха достатъчно често и не оставаше място за съмнение в тяхната истинност. Освен това те съвпадаха и с описанието на състоянията, преживени от мистиците и йогите. Няма съмнение, че тези преживявания са били истински, разликата беше само в тяхното разбиране. Приемах тези проявления не като знак на божествено благоразположение, подарено ми за особени заслуги и благочестивост, а като възможност (каквато притежава всяко човешко същество), преустройвайки мозъка и нервната система, да се излезе извън съществуващите предели на ума и да се постигне ново състояние на съзнанието. С други думи, аз считам, че това преживяване не означава субективно постижение на висшата действителност, а ознаменува прехода на по-високо стъпало на еволюционната стълба.
Мисля, че няма основание да се приписва този феномен на непосредствената намеса на божествената воля, без да се отчитат физическите и духовните закони на космоса. Прогресът, постигнат от човека в продължение на многовековния еволюционен цикъл, не може да бъде случаен, затова възниква мисълта, че промените са невъзможни без участие на Бог на всеки етап от еволюцията. Но би било странно сега да се предполага, че Бог е възлюбил човека повече, отколкото преди милион години. И ако ние изцяло не отстраним възможността за божествено участие от всички схеми на органичната еволюция, няма да ни остане нищо друго, освен да се съгласим с това, че божествената воля, управлявайки посредством незрими лостове законите на природата, е оказвала въздействие на всеки етап от нашето развитие.
Скокът, направен от човека от примитивно същество, намиращо се във властта на инстинктите, до мислещ интелектуалец, е бил толкова голям, колкото и преходът от обикновения смъртен до богоподобната същност. Мисля, че първият се дължи на намесата на божествената воля в същата степен, в каквато и последният, и на практика тези изменения зависят от още неизучени космически закони.
Тези закони действат и в случай на внезапни прояви, възникващи вследствие на упорита духовна практика или случващи се спонтанно, заради което се възприемат като особена божествена милост. Не знам дали благодарение на самата природа на проявленията или поради факта, че аз, водейки обикновен живот на глава на семейство, без да съм посветен в никакви религиозни доктрини, бях удостоен с тази привилегия, но преживявайки трансцедентални състояния, започнах да стигам до убеждението, че това е следваща, висша фаза на съзнание, до която човечеството непременно ще стигне в своето развитие.
Научен от горчивия опит още в Джаму към какво води твърде дълбокото потапяне в свръхсъзнанието, аз се стараех да задържам ума си от активна свръхсетивна дейност и да го отвличам с решаване на насъщните задачи. Изтощителните усилия, необходими за възприемане на съчинения на неизвестен ми език, се явяваха много висока цена за това чудо.
С течение на времето открих, че даже повърхностното познаване на езика е достатъчно, за да мога да възприемам откъси от стихотворения, без да напрягам паметта си и да натоварвам

134 ума. Скоро фазата на възприемане на откъси на неизвестен език завърши от само себе си – вероятно умореният ми мозък се опитваше да се предпази от възможна опасност. Откъсите на неизвестни езици продължиха да постъпват особено активно през зимните месеци.
Очевидно, моят организъм понасяше по-лесно напрежението през студените месеци, отколкото през лятото. Обаче независимо от времето на годината физическото състояние на организма ми имаше решаващо значение за свръхсетивната игра на ума ми.
Аз продължих да виждам светлина пред вътрешния си поглед и да слушам вътрешната мелодия. При едни или други нарушения на физиката или психиката ставаше промяна на характера както на светенето, така и на звука, което показваше, че в момента между разширяващото се съзнание и организма се установява връзка, не по-малко тясна от тази, която е съществувала до пробуждането на Кундалини. Реакцията на моя организъм на болести и инфекции също се промени: първо, температурата се повишаваше съвсем незначително, ако изобщо се повишаваше, но пулсът забележимо се учестяваше, и второ, не можех да постя, без да се опасявам от усложнения. Създаваше се впечатление, че запасът от гориво, необходимо за поддържане на вечния пламък в моята глава, беше недостатъчен и изисква непрекъснато попълнение. Тази недостатъчност възникваше или в резултат на неправилно поведение в променените условия, което водеше до увреждане на нервната система, или беше предизвикана от вроден дефект на някакъв жизнено важен орган, а възможно и двете. Именно затова при най-малко разстройство на здравето бях длъжен особено внимателно да спазвам диета.
Освен кризата, преживявана в духовната сфера, съдбата ми бе приготвила не по-малко сурови изпитания в светските дела – моята оставка доведе до съкращаване на доходите на семейството приблизително наполовина. Не можех да си позволя да търся други източници на доходи, тъй като здравето ми беше все още твърде крехко, и за да избегна психическото разстройство, се нуждаех от свобода и почивка. На всичкото отгоре по това време цените на стоките се вдигнаха неимоверно и скромният бюджет на нашето семейство не даваше възможност да свържем двата края. Аз не позволявах да изтече навън информация за нашето плачевно материално положение и не започнах да протягам ръка за помощ. Нямах нито брат, нито чичо, от които да поискам поддръжка. Моят беден тъст, който винаги се отнасяше към мен с голямо съпричастие, беше застрелян от нападателите през 1947 г., а неговият по-голям син попадна в плен и му се наложи да изтърпи много, преди да излезе на свобода. Неговите по-малки братя имаха достатъчно свои неприятности по възстановяване на техния разрушен и разграбен дом. Моите две сестри също преживяваха период на икономически трудности.
Смразяващата вълна на бедност обхвана всички, с които бяхме в тесни родствени връзки, така че не можех да разчитам на никого за подкрепа. Но даже всичко да беше по-различно, аз пак не бих потърсил помощ. Независимо от всички страдания, ние нито с дума, нито с жест намекнахме за това на околните. В резултат на жестоката инфлация цените на хранителните продукти скочиха многократно в сравнение с довоенните години. Даже ако заплатата, която получавах преди в службата, беше удвоена, пак нямаше да стига, за да обезпечим малкото си семейство с всичко необходимо. Но моите доходи спаднаха двойно, а цените нараснаха

135 четворно, и аз, нямайки възможност да се храня нормално, се намирах в крайно нестабилно психическо състояние.
Тази борба продължи около седем години. Само героизмът на моята жена спаси живота ми, тя продаваше своите украшения и, ограничавайки себе си във всичко, купуваше продукти, необходими за поддържане на моето здраве. Не можех да се противопоставя на това и оставах безучастен свидетел на нейната саможертва. Тя беше единствената, която знаеше за моето състояние, и без да осъзнава напълно важността на случилата се с мен метаморфоза, беше готова на всякакви саможертви, само и само да ме избави от физическите страдания, предизвикани от нарушаване на режима на хранене. Не по-малко от три пъти за този период аз по чудо се измъкнах от ноктите на смъртта, но не поради капризите на могъщата енергия, господстваща в тялото ми и не поради съзнателна небрежност от моя страна, а заради отчайващата бедност и недостиг на храна, който изпитвах, независимо от всички героични усилия на жена ми да ме обезпечи с продукти и готовността на синовете ми да споделят с мен своята дажба. В такива дни, прикован в постелята, разсъждавах за превратностите на съдбата, позволила ми да отгърна покрова от най-великата тайна и в същото време заставила ме да страдам заради отсъствието на няколко излишни монети. Но и в най-мрачните времена в мен, буквално като единствена звезда на нощното небе, не угасваше вярата в това, че ще успея да преживея своята криза и да дам на човечеството откритата от мен тайна, от която може да зависи неговото бъдеще. Именно тази вътрешна сила ми помогна да се съпротивлявам в най-отчайващата ситуация, когато не можех да разчитам на помощ отстрани.
Последствията от лишенията се усещаха обикновено в продължение на няколко месеца, а един път – почти две години. В тези периоди, когато организмът се лишаваше от запасите на жизнена енергия, аз губех способността за възвишени състояния, а понякога даже страдах от тревожни психически симптоми. Но и по време на най-големия упадък на силите светещият ореол около главата ми не изчезваше. Острата реакция на моя организъм на всяка моя грешка и особено на нарушаване на режима на хранене беше напълно обяснима. За да бъде ефективна трансформиращата тенденция, биологичното функциониране трябва да бъде пълноценно, за което главно и задължително условие се явява адекватното хранене. Ако спортистът, за да добие добри резултати, се нуждае от редовно балансирано хранене, какво да се каже за човек, чийто организъм изцяло е обхванат от трескава дейност? Безусловно, той е длъжен да спазва строг режим, за да не си причини непоправима вреда. Освен това, процесите в неговия организъм са насочени не за развиване на мускули, а за преустройство на далеч по-фината нервна система и мозъка – с всички жизнени органи става постоянна трансформация, за механизма на която засега почти нищо не е известно. Човек, с който се случва всичко това, пребивава в неведение относно правилното поведение с цел да се избегне вреда, далеч по-сериозна от тази, която грози атлета при същите нарушения на режима.
Ако не бяха грижите, с които ме обгради моята майка в детството и юношеството, когато цялото ни семейство изпитваше отчаяна нужда, а след това ежедневната, ежеминутната самоотвержена опека на жена ми, съпровождаща ме на всеки етап от трансформацията, аз по

136 никакъв начин нямаше да успея да преживея тези изпитания и едва ли щях да мога да пиша сега тези редове. Представяйки си как бих действал аз, ако с жена ми си бяхме сменили ролите, стигам до извода, че не бих могъл да й съпернича в изпълнението на тази тежка и продължителна мисия.
Остава само да се удивлявам на изобретателността на природата, успяла да всели в слабата и привързана към земята човешка плът могъщ дух, способен да полети към небесните двери и да почука на тях. Подобно на малко дете, което за пръв път напуска родния дом и се оказва на брега на океана с плискащи се вълни, хвърлящо последователно поглед ту на познатия дом, ту на откриващата се пред него грандиозна панорама, аз се усещах загубен между два свята – между непостижимата и безкрайно прекрасна вселена вътре в мен и огромния, познат свят отвън.
Поглеждайки навътре, преживявах полета над пространството и времето в хармония със съзнателното битие, смеещ се над страха и смъртта, битие, в сравнение с което морето и горите, слънцето и планетите изглеждат само малки отломки, прелитащи на фона на блестящите небеса; това битие, което присъства във всичко, съществува абсолютно отделно от всичко, предизвиквайки изумление и възторг у всеки, който може да се докосне до него.
Но хвърляйки поглед на външния свят, аз отново се чувствах обикновен смъртен, по нищо неразличаващ се от милиони други хора, населяващи земята – просто обикновен човек, подчинен на обстоятелствата.
Единствената значителна промяна, която успях да открия в себе си, е отворилият се отново канал за свръхсетивно възприятие. И тази промяна стана не благодарение на моите собствени усилия – мога да я нарека единствено милост, подарена ми в резултат на постоянното наблюдение на лъчистата енергия, дремеща обикновено във всяко човешко същество. Този канал за висше възприятие, благодарение на който мога поне за миг да погледна великолепния, неописуем свят, към който в действителност принадлежа – както лъчът светлина, проникнал в тъмна стая я осветява, но не принадлежи на стаята, а на пламтящото слънце, намиращо се на разстояние милиони мили от нея. Аз съм толкова уверен в реалността на тази свръхсетивност, както и в реалността на известните ни на всички пет сетива. Всъщност, всеки път, когато се ползвам от това свръхсетиво, пред мен се открива реалност, далеч по-съществена, отколкото светът, достъпен за нашите обичайни сетива, реалност, в сравнение с която последният изглежда нищо повече от игра на сенки. Но без да смятаме тази способност, аз съм същият човек, каквито са всички останали – също толкова подвластен на болести, стареене и уязвим за нещастни случаи, както и за всякакви други.
Мисля, че правдивият, неразкрасен разказ за живота ми, предшестващ неочакваното развитие на необикновените психични състояния, се явява доста красноречиво свидетелство за това, че изначално аз съм като всички останали, нито по-добър и нито по-лош, непроявяващ някакви особени качества, приписвани обикновено на ясновидците. Още повече, състоянието на съзнанието, което притежавам сега, не се прояви веднага, а беше следствие на завършване на определена фаза на процеса на биологично преустройство, продължил не по-малко от петнадесет години. Този процес продължава да се развива в мен и до ден днешен, но и след повече от двадесет и пет години не преставам да се удивлявам на вълшебството на тази

137 тайнствена енергия, открила ми чудесата на битието. Наблюдавам тези проявления със същото чувство на възхищение и благоговеен ужас, както и първия път.
Независимо от съществуващите представи за това, че духовното израстване се определя само от психическите фактори – отказ от съблазни, оттегляне от светския живот, религиозен плам
– аз стигнах до извода , че може да се премине на по-високо ниво на съзнание благодарение на непрекъснатия биологичен процес, подобно на всяка друга жизнена дейност на организма, и на нито един стадий от този процес не е нужно човек да се отказва от чувствата, живеещи в сърцето му, или да пренебрегва потребностите на тялото. Висшето състояние на съзнанието е способно самостоятелно да се освободи от робството на сетивата, съвместното съществуване с които изглежда невъзможно, освен ако не се отчитат всички биологични фактори. Мога с увереност да кажа, че разумният контрол над потребностите заедно с разбирането на този механизъм обезпечава по-безопасен и надежден начин на духовно развитие, отколкото всякакво религиозно старание...
Имам всички основания да предполагам, че мистичният опит и трансцеденталното съзнание могат да настъпят толкова естествено, колкото и гениалното озарение, и за това изобщо не е задължително човек да си налага някакво ограничение, несвойствено на обичайното поведение. Ако трансформиращият процес е започнал, без значение дали в резултат на съзнателно усилие или самопроизволно, чистотата на помислите и дисциплинираното поведение са способни да намалят съпротивлението, което оказва организмът на мощната трансформираща енергия. Човек, подложен на трансформация, е длъжен да издържи това великолепно изпитание, съхранявайки яснотата на ума и цялото богатство на емоциите, за да съумее да оцени разликата между крехкото човешко начало и безсмъртния дух. Само така може да бъде осъзнато с нищо несравнимото блаженство на освобождението, тъй като абсолютното съществуване не знае нито радост, нито страдание.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: