Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани

5
ПРЕДИСЛОВИЕ
Даже и сянка от мисъл за Победа
не бива да ти идва на ум,
когато благодарение на ставащите вътрешни промени
свитата на спирала сила започне да се развива.
Гопи Кришна. Път към самопознание.
Когато през 1970 г. тази книга вижда бял святза пръв път, читателите са били удивени от това как авторът е описал своя опит. Нищо, дори най-малкото подобно на това, не може да се намери в литературата – нито в древните трактати за йога, нито в относително по-новите съобщения на светците и мистиците от Запада. Разказът на
Гопи толкова се различава от установените възгледи за онова време, че изтъкнатият историк на световните религии и заслужил професор по сравнителна религия и идеология в
Станфордския университет Фредерик Спигелберг в своето предисловие към първото издание на тази книга е написал следното:„Ние виждаме класически образец на неинтелектуален, обикновен и съвършено необразован в Йога човек, който благодарение на упорит труд и удивителен ентусиазъм, уповавайки се на вътрешното си усещане, а не на идеите и традициите, е успял да достигне, ако не до самадхи, то до достатъчно високо ниво на съвършенство в Йога. Гопи Кришна е изключително честен, отличаващ се с невероятна скромност, разказвач”. Професор Фредерик Спигелберг не е могъл и да предположи тогава, че след 15 години Пандит Гопи Кришна ще стане автор на повече от десет книги, голям брой статии, няколко хиляди страници непубликувани работи (както поезия, така и проза), написани предимно на английски език.
Той е бил готов да пристъпи към работа над нова книга, но не е успява да изпълни своя план поради сериозно заболяване на белия дроб. Тъкмо когато започнал да се оправя от предишната болест, предизвикана от преумора и горещия климат на Ню Делхи, където пребивавал по това време, температурата се покачила до 115 градуса по Фаренхайт и той взел решение да замине за Сринагар, щата Кашмир. Там състоянието на здравето му рязко се подобрява, но бързото развитие на болестта на белия дроб го поваля и той си отива от този свят за по-малко от седмица. Издъхва на 31 юли 1984 година, на 81 години, в пълно съзнание, в ръцете на своята съпруга.
Възможно е у читателя на тази книга да се създаде представа за Гопи Кришна като за човек с лошо здраве, но това не е вярно. Всъщност, той се е отличавал с прекрасно здраве, но често казва, че благодарение на описаните тук преживявания неговото психическо и физическо състояние е било такова, че е бил принуден да съблюдава строга диета, за да не разстрои своите умствени възможности. Той не веднъж е повтарял, че животът му виси на косъм и че

6 ходи по острието на бръснача.
Само 10 дни преди смъртта си е написал в писмо, че кризата е преминала и силите му бързо се възстановяват. „Скоро – казвал той – аз ще пристъпя към работа над нова книга”. Много приятели го съветвали да разкаже колкото е възможно повече за своите вътрешни преживявания. И тази книга обещавала да удовлетвори тяхното любопитство. Писмото било изпълнено с бодрост и оптимизъм – писмо на човек, който след изтощителна болест нямал търпение да пристъпи към работа.
Някои негови приятели се удивлявали на това, че Гопи Кришна не е открил някаква нова способност у себе си – например способност да лекува рак – и не е демонстрирал чудеса, които да поразяват въображението на публиката, за да си осигури подкрепа за своите изследвания. На това той отговарял, че нито в Упанишадите (първоизточникът на метафизическата и духовна мисъл в Индия), нито в беседите на Буда е имало и намек за чудеса. Всъщност, нито в диалозите на Буда, нито в „Бхагавад Гита”, нито в изказванията на
Рамакришна или Рама Махариши е имало нещо, което поощрява демонстрирането на чудеса.
В една от частните беседи Гопи Кришна казва, че неговите видения били по-реални и по- материални от масичката за вестници и списания, стояща пред него (и за по-голяма убедителност почуквал с пръст по нея). Според него екстатичният транс може да бъде два вида: с видения и без видения. Обикновено той не говорел за своите видения (с изключение на онези описания, които ще намерите на тези страници и в книгата му „Загадката на съзнанието”), защото те са „твърде фантастични, за да може някой да им повярва”. Така че има основания да се предполага, че книгата, която се е канел да напише, би могла да стане сензация.
Възможно е да е чувствал, че е настъпило времето за такава книга. Той винаги е считал, че неговата мисия е да убеди учените да се заемат с изследване на Кундалини. Затова описанието на Кундалини би могло само да подрони доверието към него, а сериозните емпирични изследвания обещават да донесат множество фантастични открития в сферата на ума, съзнанието, а също и психологията.
Един от учените, проявяващи голям интерес към изследванията на Гопи Кришна, е бил Карл
Фридрих фон Вайцзекер, писател и астрофизик, директор на института „Наука за живота” на името на Макс Планк в Стайнбег, Германия. Професор Вайцзекер е пътувал три пъти до
Кашмир, за да се види с Гопи Кришна, и подготвил предисловие към малка книга
„Биологическа основа на религията и гениалността” (1972 г.), написана от Пандит в 1970 г. В това предисловие професор Вайцзекер е привел доказателство за това, че възгледите на Гопи
Кришна за физиологичната природа на Кундалини са съзвучни със съвременните идеи на квантовата физика.
Очевидно всеки, който е запознат с концепцията Кундалини, ще се съгласи с Пандит, че
Кундалини рано или късно ще стане обект на интензивни научни изследвания. Той го е очаквал с такова нетърпение, което може да се сравни единствено с това, което ни е известно за пророците от Стария Завет. Резултатът от очакването е книгата му със стихове

7
„Очертанията на бъдещите събития”, видяла бял свят през 1967 г., на страниците на която е отразено напрежението на „студената война”. От този момент нататък нищо не го е тревожило така, както стремителният ръст на ядрените арсенали.
Бидейки не само просветлен пророк, но и прагматик, Гопи Кришна още през 1970 г. е смятал, че сериозните изследвания на Кундалини няма да започнат по-рано от 1990 г. За разлика от повечето писатели, негови съвременници, непрекъснато рекламиращи книгите си по радиото и телевизията, Гопи Кришна е водел тих семеен живот със съпругата си Бхаби в Сринагар.
През зимата заедно със семейството на големия си син Джагадиш се премествали от Ню
Делхи в Кашмир, където повечето къщи не са имали централно отопление и ставало твърде студено за живеене.
Гопи Кришна винаги се радвал на всеки гост и обсъждал своите идеи с голямо удоволствие – нали това му давало възможност не само да предаде своите знания, но и да узнае от първа ръка какво става по света. Той ежедневно четял вестници и страстно желаел да се обзаведе с телекс (телетип), за да има възможност да комуникира с приятелите си от Европа и Америка.
Но високите цени на подобни апарати така и не му позволили да осъществи тази своя мечта.
Ако той живееше сега, сигурно щеше да има своя пощенска кутия и своя уеб-страница в интернет.
Според Гопи Кришна човечеството скоро трябва да направи следващата еволюционна крачка и това не е нещо невъобразимо. В частни разговори той обичал да прави сравнение между мозъка на разумното животно, да кажем кучето, и мозъка на човека, за да демонстрира разликата между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. „Опитайте се да си представите как вашето куче – казвал Гопи Кришна – се събужда с човешки мозък вместо с този, с който се е родило. Веднага ще го връхлетят нови емоции, мисли и информация. Внезапното пробуждане на Кундалини поражда подобно смущение у човека, защото промяната е почти толкова драматична”.
Гопи Кришна е посвещавал обикновено по няколко часа сутрин на разбор на кореспонденцията, после е приемал посетители и се е занимавал с домакинството. Пишел почти винаги на английски, който е научил в първите класове в училище.
Пандитът не е имал собствена кола и винаги е пътувал с таксита и градски автобуси. С изключение на телефон, често неработещ в Кашмир, неговият бит е бил лишен от тези съвременни удобства, които ние сега считаме за задължителни условия за живот. В неговия сринигарски дом, който е наследил от баща си, водата и електричеството са се появили чак през 1972 г. Той се съгласил на това, поддавайки се на настояването на приятелите си, след второто си посещение в Европа, но продължил да готви храната си на примус или печка, вградена в стената на кухнята.
Гопи Кришна е посещавал три пъти САЩ и два пъти Канада. Първото посещение е било през
1978 г., когато го поканили да изнесе лекция на нюйоркската конференция за изследване на съзнанието. След година той отново посещава САЩ за участие във филаделфийската конференция, след което се установил за няколко седмици в Кънектикът. Преди да се завърне

8 у дома посетил свои приятели от Торонто, които проявявали жив интерес към неговите изследвания.
Техният интерес към изследванията на Гопи Кришна бил толкова голям, че те заминали с чартърен полет на „Боинг 747” за Индия и посещавали няколко седмици института, разположен в Нишат на брега на езерото Дал, недалече от Сринагар. Много от участниците в конференцията продължили да разпространяват идеите на Гопи Кришна. Имуществото на института пропаднало след няколко години, когато конфликтът между Пакистан и Индия заради Кашмир допринесъл за нестабилността в този регион.
Последното посещение на Гопи Кришна в Северна Америка се състояло през октомври 1987 г., когато го поканили в Ню Йорк за участие в конференцията на ООН, посветена на въпроса за коренните американци. На връщане той останал за няколко месеца в Цюрих, където пристъпил към написването на книгата „Пътят на самопознанието”. Той казвал, че това било отговор на многобройните молби да напише именно такава книга.
В своето предисловие към книгата професор Спигелберг пише: „В светлината на обстойните свидетелства (на Гопи Кришна) става ясно, че сферата на всички преживявания, свързани с
Кундалини, не може да се отнесе нито към чисто биологични, нито към чисто психични концепции. Целият речник на Кундалини-йога няма отношение нито към тези факти, които на Запад се считат за психологически феномени, нито към каквото и да е друго от сферата на вътрешните усещания на тялото, толкова детайлно описани в текстовете за Йога…”
И все пак, независимо от непреодолимите (както би ни се сторило ) препятствия, Гопи
Кришна е успял да промени представите на много хора за Йога и просветлението. Идеята за това, че просветлението има биологична основа, получава все по-голямо признание, доколкото учените откриват нови възможности на мозъка и съзнанието.
Нека да изглежда невероятно, но това е факт, че Праната и чистото съзнание реагират заедно, за да създадат мита за този немислим свят, с който се сражаваме.
Съзнанието има толкова удивителен, толкова възвишен аспект, че всички наши страхове и съмнения относно себе си изчезват веднага, сякаш озарени от хилядите слънца на Знанието, подкрепено от видението, че всичко това е било, е и ще бъде винаги:

9
Вечният източник на съществованието.
Светът, чрез който това ни се демонстрира, умът и процесът, посредством които това се създава, цялата схема и творението, са Едно.
В това удивително лъчисто Присъствие всички неустойчиви светове, които ни плашат и заробват, стават призрачни сенки, видени през нощта, далечен облак, топящ се в слънчевите лъчи.
Тогава умът, заедно с топящото се „его”, с мълчаливо изумление вижда себе си потъващ във всеобхватния възвишен Живот.
Само чистото съзнание, неподвластно нито на времето, нито на пространството е единен, всеобхватен свят на любовта и радостта, които няма да намериш нито на земята, нито в небесата.
Гопи Кришна. Загадката на съзнанието
ГИН КЕФЕР
10 юли 1996 г.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: